Въпрос: Много по-лесно е да се чете такъв текст от „Зоар“, в който Баал а-Сулам обяснява посредством кабалистически термини…

Отговор: Вярно, тогава ни се изяснява, че това са кабалистически определения, а не земни образи. Но всичко това зависи от нивото на твоята квалификация.

Ако аз каня майстор да ми ремонтира компютъра, показвам му пейзажа на екрана и казвам: на мен не ми харесва контраста на цветовете или качеството на изображението, то той не гледа самата картина. Майсторът гледа електросигналите, силите, създаващи картината, на количеството от цветове, въведени в системата.

Него не го вълнува сама по себе си картината, за него това е външното изображение – символи, на произтичащото вътре, индикация за вярна или невярна настройка.

От друга страна, когато му показвам тази картина и питам, как да я настроя, той ми обяснява с помощта на технически термини. „Тук трябва да се променят ХаГаТ, НеХИ, да се приведат в съответствие силите на лявата и дясната…” – и аз от това нищо не разбирам, за какво става дума.

Нас ни обърква, не този или друг език на „Зоар“ – езика на сказанието или на кабала, а нашата неспособност да разпознаем самата картина, да разберем за какво става дума. Всяка дума в „Зоар“ насочва към желанието, което трябва да поправим. И там освен това друго няма.

Творецът е създал желанието. Това желание трябва да бъде поправено и напълнено. Докато то не достигне своето поправяне, а след това и напълване, ще се говори само за това желание. Веднага щом то се поправи и се напълни, за него спират да говорят, и по-нататък става дума за следващото стъпало – за още по-голямо желание, изместващо предходното.

И така ние поправяме желание след желание, пласт след пласт. Това е поетапен подход към всичката мощ на заключените в нас желания, които ние поправяме поетапно, едно след друго, това се нарича ”мишпатим” – съдове или кръговрат на душите. „Кръговрат на душите” означава, че аз през цялото време пребивавам в тези вътрешни изменения.

Из урока по  книгата „Зоар“, 06.05.2011

[42584]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво символизира поменната молитва (Кадиш)?

Отговор: Когато някой умира, ние благодарим на Твореца. И за какво? За смъртта на близкия човек ли?

Все пак, ние въздигаме благодарност от духовното ниво. От висотата на духа аз гледам на получаващото желание, избавящо се от своята егоистична форма, благодарение на въздействието на светлината, на Твореца.

Накрая, Той е направил така, че тази част е умряла и сега мога да осъществя с нея „възкръсването на мъртвите” – да взема това желание, което остава без егоистично намерение и да започна да работя с него заради отдаване.

След смъртта на егоизма, тоест намерение заради получаване, остава само „тялото”, желанието. То се разлага и тогава мога да пристъпя към работата с него.Излиза, че аз съм получил голяма помощ свише, за което и благодаря на Твореца. Това не са просто думи, а чувство, изтръгващо се от човека, когато неговото егоистично желание, накрая, умира.

В нашето съвременно егоистично разбиране, Кадиш се представя с нещо противоречиво. Всъщност, всички молитви, заповеди и обичаи, при дълбоко разглеждане, не съответстват на законите на нашия живот. Всички те са абсолютно нелогични, ирационални в нашите очи, тъй като се явяват проекции на духовните закони.

Урок на тема „Народът на Израел”, 09.05.2011

[42610]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Страданието пряко ли показва мястото, което трябва да бъде поправено или само косвено?

Отговор: Необходимо ни е да се постараем точно да изясним това място, което поражда страданията, тоест, какво иска от нас Творецът. Когато при мен идва някаква мисъл, желание, намерение, които не съответстват на любовта към ближния, веднага трябва да почувствам, как в мен светва червената лампичка!

Има такива мисли, желания, намерения, при които тази сигнална лампичка отначало става жълта, по-късно розовее, а след това се превръща в червена, като истински сигнал за авария. Всичко зависи от случая.

А аз трябва да се старая към всеки да се отнасям с любов, а ако е мъничко по-малко така, нека да се запали червеният сигнал. И тогава, ще видя пред себе си поле, пълно с червени огньове…

И аз ще разбера и ще осъзная, че моето сегашно състояние е действително такова, то сдържа само себе си, и тогава ще искам да превключа тези огньове на зелени. Аз търся, как да направя това и по такъв начин да работя за Твореца. Той запалва в мен червения сигнал, а аз го превключвам на зелен. Опитвам се да направя това и търся: защо той е червен, как да го сменя? Такава е нашата работа, процесът, през който трябва да премина.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 09.05.2011

[42601]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Истинската молитва е молитвата на „осемнадесетте благословения“: 9 сфирот на пряката светлина и 9 сфирот на обратната светлина. Не в Малхут, в желанието да се наслади, а в Есод, който е над висшето егоистично желание. Тоест в нея се подразбира намерението да се използва Малхут заради отдаването. От това следват 18 вида взаимоотношения с Твореца: 9 от пряката светлина и 9 от обратната.

Да се използва Есод вместо Малхут означава да се действа с „милосърдие“, тъй като ние търсим свойството отдаване, като се стремим да се уподобим на „първите девет сфирот“ (тет ришонот), които идват от Твореца към творението, а Малхут – 10 сфира. И единственото ни желание е да се разкрият тези първи 9 сфирот, свойствата на Твореца – да ги поемем в себе си, да ги усвоим, да направим от тях подобни на своите 9 сфирот на обратната светлина.

И тогавa от нас се издига истинската молитва. Тъй като с това, че искам да се уподобя на 9-те сфирот, задействам своите 9 сфирот на отразената светлина и се моля Малхут да стане съвършено подобна на 9-те свойства на Твореца, спускащ се към нея. Тогава моите 9 сфирот на отразената светлина стават съсъд (кли) за приемане на 9-те сфирот на пряката светлина и аз получавам отговор на своята молитва веднага и на място.

Ако можем така да молим, то ние използваме правилно висшата светлина, търсейки как да получим от нея силата на милосърдието, силата на отдаването, а след това обличаме егото си в отразената от нас светлина отдолу нагоре. Тогава молитва ще са действията, включващи в себе си абсолютно всичко – и разкриване на първите 9 сфирот, и възприемането им като 9-те висши свойства вътре в Малхут, и подема от Малхут на отразената светлина отдолу нагоре, ставаща одеяние за пряката светлина, разчет и получаване на пряката светлина вътре в отразената. Всичко това се постига за сметка на молитвата „осемнайсет благословения“.

Затова „молитвата на 18-те“ е основна молитва в духовната работа.

Ако се извърши „подем на световете“ в духовната работа, такива състояния като „Събота“, особен „празничен ден“, то се извършват изменения и в „Молитвата на 18-те“. Тъй като свише се спуска по-силна светлина, значи и работата долу в 9-те сфирот отразена светлина трябва да се измени, за да помести цялата светлина, идваща към нас на празника. Така се строи нашата духовна работа.

Затова е написано, че „Всичко се постига със силата на молитвата“, и „Дай Бог, човек да се моли всеки ден“. Молитвата е действие, включващо в себе си всички етапи на строеж на духовния парцуф: идва висшата светлина, разчет в главата на парцуфа, ударно взаимодействие със светлината (зивуг де-акаа бе-рош), разпространениена светлината надолу, т.е. целият процес на преминаване на працуфа в своето развитие: зародиш, кърмене, възрастен етап (ибур-еника-мохин). Всичко това се включва в молитвата на 18-те: 9 сфирот на пряката светлина, обличаща се в 9 сфирот на обратната светлина.

И всичко това се извършва с намерение самите ние да се изменим – а не да изменим висшата светлина, намираща се в абсолютен покой и винаги светеща в пълна сила в безкрайна мяра в главата (рош) на всяка степен.

Човек, начинаещ в духовната работа, трябва добре да провери отношението си към висшата сила – като неизменна и напълваща със себе си цялото мироздание, т.е. нямащ нужда от каквито и да е изменения. Тъй като висшата светлина е абсолютно открита за нас и свети с цялата си мощ, а всички изменения са само в получаващия. Затова моята молитва не е молба висшия да се измени, а търсене в себе си на правилни желания, които ще ми помогнат да се свържа с висшата сила и постепенно да развивам себе си, докато не стана такъв, какъвто е Той.

От урока по статия  от книгата „Шамати“, 09.05.2011

[42594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Възпоменателен ден на падналите воини във войните в Израел

Бих сравнил еврейския народ с отряд командоси, които са изпратени с особена задача. По пътя отрядът се сблъсква с различни проблеми, част от бойците търпят неудачи, други успяват повече: по-добре разкриват самата задача.

Да допуснем, че са ги изпратили на друга планета, за която нищо не е известно, и в хода на работата те са длъжни сами да анализират ситуацията и да вземат решения, за да могат в крайна сметка да завоюват нова територия.

Тази група преодолява всевъзможни препятствия, промъква се през джунглите и блатата, пресича пустини, води вътрешен разбор, преживява раздори и обединения. Не му е лесно на отряда с особено предназначение, изпратен да завладее Земята.

Мисля, че такъв пример може да характеризира сражението, което водим, и да обясним особения подход, особената сметка с падналите другари и с тези, които ни теглят напред, проправяйки пътя. Процесът се състои от множество етапи. Това е истинско приключение, история на кръгооборта на душите, които една след друга изпълняват получените заповеди, докато не достигнат до решаващия етап: добрали се до нужното място, те трябва да се подготвят за последния бой.

И всичко би било добре, ако събитията се развиваха като в приключенска книга, ако ние бяхме подобни на първооткривателите на нови земи, извършили пътешествие през океана, воювали с аборигените, покорявали ги, сключвали с тях съюз и т.н.

Но ние водим друг тип война – вътрешна, а не външна. Не можем да дадем воля на себелюбието си и в дружни егоистични редици да се понесем към външния враг с развято знаме. Не можем да задействаме всички свои естествени начала: завист, ненавист, въжделение, щестлавие, властолюбие, за да можем със сила да се сдобием с победа. Тук се извършва съвсем противоположен процес: всички заедно сме длъжни да успеем във вътрешната война.

Все ни се струва, че трябва да победим външния враг. А в действителност това е само игра на въображението. Ако победим себе си, външният враг ще изчезне – а за сега сме принудени да се сражаваме с него, за да спечелим време. Защото докато пребиваваме в непоправено състояние, като следствие се образува понятието време и ще ни се наложи да действаме и на материално ниво, за да освободим за себе си място и време за духовно действие.

Затова се намираме в свят, целият разделен на две: едната част е материална, а другата – духовна. Съответно ние трябва да се отнасяме така и към другарите си: част от тях участват с нас в материални сражения, а друга част – в духовни. И едните, и другите имат важен принос в тази велика война, целта на която е достигане до края на поправянето.

Както пише Баал а-Сулам, много другари падат по пътя и много още падат на полето за сражения, както вътрешни, така и външни, но като цяло всички те са отдали живота си в похода към целта на творението и затова техните души преминават през кръгооборот и отново застават в строй, докато не поправят всичко, достигайки до единство и сливане.

Що се отнася до нас, ние сме длъжни да гледаме не в миналото, а в бъдещето и да се стараем да водим вътрешни сражения, благодарение на които външните боеве максимално ще се съкратят.

Урок на тема „Народът на Израел“, 09.05.2011

[42620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, т.1, глава ” Вътрешно съзерцание”: Преди всичко, е необходимо да знаем, че когато става дума за духовни понятия, независещи от времето, мястото и движението, и още повече за божественото, ние нямаме думи за да изразим тези понятия, защото цялото богатство от думи е взето от усещането на въображаеми органи на чувствата.

Ние нещо усещаме, впечатляваме се и с тези си впечатления даваме някакви названия. Но онова, което не се улавя от нашите чувствени органи, ние не можем да опишем. То за нас сякаш въобще не съществува.

За мен е все едно – не съществува нещо в реалността или в моите усещания, та нали аз не знам, какво съществува там в скритата от мен област. И затова целият ни език описва само усещаните от нас явления.

Но как тогава да предаваме духовната информация? Докато не усетим духовния свят, няма да можем да разберем, как се наричат духовните явления. И затова въобще не разбираме, какво ни говорят кабалистите, разказвайки ни за духовното.

А ако заменим някоя дума от техния разказ, то можем да изопачим смисъла на казаното. Затова е толкова важно, всяка дума да бъде вярна и точно да изразява описаното явление. И когато кабалиста ни разказва за нещо той, не може да промени в разказа си нито една думичка.

А на нас ни се струва, че това не е толкова важно, тъй като и без това ние нищо не разбираме, какво се крие зад тези думи, и сме свободни да говорим както ни се иска. Но колкото човек напредва, навлизайки в нещо частично, а след това все по-пълно усещане на духовния свят, неговият език става все по-точен. Той е длъжен все по-точно да подбира всяка дума, за да изрази онова, което вижда и усеща, а иначе той не може да говори.

И затова кабалистите са избрали особен език за своята наука, който са нарекли ”език на клоните” – така че, всичко което съществува в нашия свят, води началото си от висшите светове и оттам постепенно се спуска в нашия свят. Затова кабалистите са намерили готов език, с помощта на който са предавали един на друг своите постижения устно и писмено от поколение на поколение, вземайки имена от клоните в нашия свят. И всяко име говори само за себе си, сякаш посочва с пръст своя корен, намиращ се в системата на висшите светове.

И затова, ако човек се стреми към духовното, то тези думи му служат като водеща светлина, някак си го свързват с невидимия свят.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 08.05.2011

[42494]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това радост в работата?

Отговор: На мен постоянно ми изпращат някакви пречки, бодвания, странични мисли – а аз съм радостен от това, че ги получавам! Защото през цялото време изучавам себе си с тази помощ от Твореца, от светлината, която пробужда в мен всички тези усещания. Той, сякаш ме бодва ту в една точка, ту в друга с някаква мисъл, желание, отношение и ми показва, какво в мен не е наред.

Въпрос: Но как да се върнем със „спечелените пари у дома“, към своя източник, ако не знаем накъде да вървим? Корабът в морето се ориентира по звездите, автомобилът на пътя – по пътните знаци, но в духовния свят няма пътни знаци, така че как да намерим пътя в него?

Отговор: В този миг, когато ти подготвиш в себе си правилното желание, ти изведнъж ще почувстваш, че вече се намираш в нужното място! Изведнъж ще се разкрие, че никъде не трябва да ходиш… Съответстващото желание – и ти разкриваш, че се оказва – вече си у дома!

От урок по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42355]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Рабаш №33: „Защо е толкова важна радостта в работата? Както в нашия свят, човек се труди и цял ден мечтае за това как ще се върне в къщи и ще се наслади на прекрасната трапеза в семеен кръг.”

Или както заминалия в чужбина и страдащ от тежката работа вижда, че идва време, когато ще може да се върне у дома, и радостта изпълва сърцето му, умножава страстното му желание към целта.

И тогава той е готов да отдаде всичките си усилия, само за да може накрая да се върне в къщи и да се наслади. Защото ако не би работил, то домът щеше да опустее и нямаше да има с какво да се наслади в него.

Ако се претегли, то наслаждението от трапезата, която можеш да купиш с изработените у чужбина пари тежи 1 кг. Но страстното желание за това, че всеки ден мечтаеш да се върнеш у дома и да вкусиш тази трапеза, умножава това наслаждение безмерно и безгранично…”

Цялата наша работа е в това, да развием в себе си желание за светлината. Защото ние и сега се намираме в нея, но не я чувстваме, защото желанието ни – това е едва една точка, която живее вътре в нас и ѝ се струва, сякаш това е живот. А ако идват някакви мисли и преживявания, които ни пречат да оставаме в своя егоизъм, то трябва да се рабере, че те са изпратени свише, като средство за нашия напредък.

Те ни се изпращат от светлината, от Твореца, за да се научим правилно да се отнасяме към тях и да оставаме в радост, независимо от това, че тези проблеми ни мъчат и просто ни разкъсват на части. Накрая човек започва да разбира, че без правилни желания, той няма да може да встъпи във връзка с обкръжаващата го светлина, с Това, което подготвя всичко това.

Защото само светлината, Творецът – сама подготвя целия наш живот и съдба, и всички случващи се събития. А ние само трябва да се научим как правилно, в отговор, да се отнасяме към всяко желание, към всяка мисъл, към всяка „случайност”.

От наша страна се изисква колкото се може по-малко действия – и колкото се може повече внимание към това, което се случва с нас, за да развием в себе си огромно желание към светлината, към Твореца – „да се завърнем у дома”, за да се насладим и да се радваме на завръщането към своя източник!

Затова всичко зависи от човека – от това как той отглежда своите желания, изфинява ги, повишава чувствителността си. И ако не отблъсква егоистично всичко, което се случва с него и около него, а се свързва с Този, който му подготвя всичко това, то той изучава Твореца и така се готви за тяхната среща.

Тогава в него има желание да се издигне над трудностите и не за това, да избегне страданията. Той ги приема осъзнато и с благодарност, и е заинтересован в това, те да дойдат и да му помогнат правилно да се настрои за светлината и за връщането към своя източник. А щом той наистина достигне голям глад, апетит, страстно желание за тази среща, което разпалва в него Твореца с всички тези трудност – тя веднага ще се осъществи и ще му донесе огромна радост.

Всичко зависи само от достигането на правилно желание за връзка с Твореца. В този миг, когато човек е готов – тази връзка ще се осъществи. А преди това няма какво да се иска – трябва да се работи през цялото време, внимателно и педантично, със старание, фино да се почувства всичко, което се случва с теб, за да се види, че няма никого, освен Него.

От урока по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42362]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че „Зоар” – това е система за връзка между нас. Как в „Зоар” тази връзка е означена – с формата на буквите или със смисъла на думите?

Отговор: Вие няма да откриете символите на тази връзка в буквите или думите, и дори без букви и думи. Ние трябва да се отнасяме към „Зоар” само като към устройство за връзка – и не повече от това. Аз не знам как работи то. Аз само знам, че ако моите желания бъдат правилни и аз чета „Зоар” с надежда, че тези желания ще се осъществят – това ще се случи.

Аз имам някакъв механизъм, който нагаждам, включвам към електрическата мрежа, но не достига още една капка – още мъничко от моята мисъл и желания, за да се случи това, за да започне да протича ток в този механизъм и той да заработи.

Аз трябва да очаквам това – и не повече. Това се нарича „да се чака спасение”. Но ние трябва, колкото ни е възможно да подготвим нашите желания, потребности, за да бъдат те възможно по-подходящи за поправяне.

Защото неузрялото желание не е достойно за поправяне. Желание, чието време е минало и трябва да се използва друго желание или същото, но на по-високо стъпало – също не ще се удостои с поправяне.

Всичко трябва да бъде колкото може по-точно и тогава идва поправящата светлина и се извършва сливането на нас и Твореца. В това е нашата работа.

От урока по Книгата „Зоар”, 08.05.2011

[42476]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ние виждаме думите, написани от кабалистите и сочещи духовния корен – и по какъв начин в нашите земни сетива ние можем да съединим тези обичайни за нас думи с висшата реалност?

Отговор: Съгласно твоето желание да постигнеш духовното и съгласно твоето намерение, ти се намираш в някакво съответствие със светлината. И в степента на това съответствие тя започва отдалече да ти въздейства – върху това твое желание и намерение. Това се нарича „обкръжаваща светлина”, възвръщаща към източника.

Тя свети отдалече, защото още не може да контактува с твоите желания и намерения, които все още не са така чисти като светлината. Но все пак между тях съществува някаква връзка, защото ти от своето ниско състояние се стремиш нагоре.

А намерението възниква, ако ти поне по някакъв начин си свързан с обкръжението и възприемаш от него същото желание и стремеж да се съедините заедно. Само в степента на взаимно включване на такива намерения, към които се стремим по време на четенето на кабалистичните текстове, ти ще бъдеш удостоен със светлината, която ще започне да ти влияе.

Ако ти съединяваш своите желания и намерения с другите, които се стремят към същото по време на ученето, тогава привличаш обкръжаваща светлина.

А сега си помисли, колко често мислиш за това по време на ученето и желаеш такова съединение? Иначе ще минат години, а резултати все още няма да има…

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 08.05.2011

[42491]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→