Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Нощта на годеницата”: „На 15-ти нисан, Давид провъзгласил по целия Израел указ да се тръгне на война.

И били те под предводителството на Йоав на 7-ми саван, и потеглили те, и изтребили страната на амонитяните.

Те останали там и през сиван, тамуз, ав и елул. На 24-ти елул, станало, каквото станало с Бат-Шева. А в Деня на Съда, Творецът му простил този грях”

Разбира се, тук ние говорим не за дати, а за духовни стъпала. Годишният цикъл е разделен на 12 месеца – съгласно четирите стадия АВАЯ, умножени по трите линии. Четирите годишни времена, последователността на месеците и празниците се определят чрез взаимното включване на светлините хохма и хасадим.

Еврейският календар е изграден според двата цикъла: слънчевия и лунния. Годината се отчита по слънцето – по тази част, която се отнася към Зеир Анпин. А лунните месеци са частта, която се отнася до Малхут.

Така се описват духовните поправяния – в зависимост от това, за какви влияния, въздействия става дума.

Или Малхут въздейства на Зеир Анпин, или Зеир Анпин – на Малхут. И в резултат, изграждайки помежду си правилна връзка, те се издигат и се присъединяват към Бина, към висшата си майка, която ги поправя.

Съответно, всички дати в лунния цикъл имат свои духовни значения. Всеки месец започва с новолунието и завършва преди следващото новолуние.

Става дума за тринадесетте сфирот ХаБаД-ХаГаТ-НеХИ, всяка от които включва трите линии. Състоянието на тази система, според нейните частни сфирот, може да се раздели и да се систематизира включително до „часове”, „минути” и „секунди”.

Тогава ще стане ясно, през какви точно поправяния е минала Бат-Шева с Давид и Урия, и защо те са се паднали на тези „дати”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.11, 2010

[26926]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „Нощта на невестата„: „Изправянето на Йесод – това е съюзът на обрязването (брит мила).

Оттук следва, че знакът на съюза се нарича дело на нашите ръце. Защото ние снемаме последната плът от Йесод и това е дело на нашите ръце. И това е само до окончателното поправяне.”

До окончателното поправяне (Гмар Тикун) ние действаме в десетте сфирот на своята душа. Преди всичко ние трябва да отрежем Малхут – да изключим от работата желанието, което не се поддава на поправяне.

А освен това ние режем желанието до Йесод и работим само с онези келим, които лежат по-високо от него – в степента, в която можем да ги включим в Бина.

Това е именно и „съюзът на обрязването”: ние изключваме желанията, които не трябва да бъдат използвани до Гмар Тикун. Те ще бъдат поправени едва в края на поправянето. А във всички останали келим от Кетер до Йесод можем да получаваме светлина заради отдаването.

„…Казано е: „И от плътта си ще видя Твореца“ . Именно „от плътта„, защото всеки път, когато човек се записва със светия запис на този съюз, той вижда през него Твореца„.

„От плътта”, т.е. от получаващите келим. Отгоре до средата на Тиферет се намират отдаващи келим, а под тях, до знака на съюза – получаващи, които се наричат „плът” и „кожа”.

Да се види Твореца, т.е. хохма, може само в получаващите келим – но само на нивото на „плътта” (басар), а до „кожата” не се докосваме.

Казано другояче, ние се спираме на третия стадий (плът, месо, бхина гимел) и не задействаме четвъртия стадий (кожа, бхина далет).

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 17.11.2010

[26792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Човек се развива подобно на ябълка, зрееща на дървото, докато не достигне крайното, желано състояние.

И безусловно на този път той преминава през съвършено противоположни състояния, усещайки себе си като стипчива, кисела, незряла ябълка – но може ли той да върви не по пътя на страданието, а по пътя на светлината, чувствайки как през цялото време се приближава към доброто?

Ако върви по пътя на страданието, то желание му за наслаждение непрекъснато получава удари – става все повече и не получава напълване.

Но ако вървим по пътя на светлината, то тя ни превежда през тези състояния осъзнато и ние живеем не вътре в своите желания – а вътре в намерението, чрез което разкриваме противоположния свят – светът на отдаването!

Аз се наслаждавам в него от отдаването на Твореца! (Егоистичното кли – желанието, алтруистичното кли – отразената светлина, намерението за отдаване, О“Х).

Аз не само ускорявам развитието си с помощта на светлината, но и усещам този път като наслаждение от това, че идвам към желаната цел, съгласявам се с Неговия замисъл, и всеки миг се приближавам все повече.

Но колкото повече се приближавам към целта,толкова по-противоположен на нея се усещам! Тъй като през цялото време повишавам чувствителността си към различието между нас и Твореца, както е казано, че „Твореца е придирчив към праведника на дебелината на косъма”.

На първа степен ми се струва, че нашето различие не е чак толкова страшно – но като помислиш, аз получавам, а Той отдава.

След това се повдигам от 1 на 2 степен и макар и да заприличвам повече на Него, но именно от това аз усещам  разликата вече не като „-10”, а като „-100”.

Повдигнал съм се – т.е. получил съм поправяне и то работи като увеличително стъкло, в което виждам своите недостатъци  100 пъти повече!

Нека съм се приближил към Твореца на височината на една степен, но съм станал 100 пъти по-чувствителен, и ако по-рано не ми е пречела разлика с размер на теглич на каруца, то сега ме мъчи даже тънко косъмче.

И единственото, което може да бъде изменено от тези 4 фактора на развитие (основа, път на развитие на основата, обкръжение и път на развитие на обкръжението), които действат на растящата ябълка или на човека, на неговия духовен ген – това е влиянието на обкръжението.

Защото само то определя, ще има ли благоприятни условия за растежа на ябълката: достатъчно слънце и влага. И същото се отнася до душата – ако получим добри условия за растеж, няма да са ни нужни страдания и войни.

Ако искаме нашата ябълка (душа) да израсте – на нея ще ѝ е нужно да расте в равновесие с обкръжаващата среда.

И затова трябва да установим връзка с тази среда и чрез нея да достигнем висшата сила, Твореца, който се облича в обкръжението и го поправя така, че да можем аз и обкръжението и Твореца да се съединим в едно цяло.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 17.11.2010

[26843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се иска от нас, за да се устремим към високото състояние на единство, съществуващо в „Зоар“?

Отговор: Това идва от разочарованието. Независимо колко ви говоря сега – това няма да помогне, докато у вас не се появи настоятелна потребност, стремеж, жизнена необходимост. Едва тогава ще се обърнеш към групата!

Ако знаеш, че имаш голям проблем, опасност за живота, болест – ти трескаво търсиш помощ. А ако не се чувстваш болен, не усещаш проблем или не виждаш, че това може да ти помогне, оставаш в покой.

Затова ние имаме нужда от потребност. Тази потребност ни я дава или Творецът, който ни тласка отзад чрез силата на страданието, или ние самите, изпреварвайки страданията, установяваме връзка с обкръжението и се стараем да получим от него обратна реакция.

Аз достигам до обкръжението, без да изпитвам потребност от него, а съобразявайки се със съветите на кабалистите. Те са мъдри и аз ги слушам.

Това означава, че Творецът поставя ръката на човек върху добрата съдба и казва: „Вземи си това!” Вземи го! Защо да страдаш?…

Тогава ние получаваме от групата добавка на желание. Така работи това. Този, който има късмет, слуша, обръща се към групата, организира за себе си този усилвател на желанието – и тогава чрез групата идва при Твореца.

Защото в крайна сметка, групата е длъжна да го насочва към Твореца. Връзката с групата и цялата наша работа е подготовка на желанието/кли. И тогава ние идваме при Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 17.11.2010

[26820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко зависи от подкрепата на обкръжението – без него е невъзможно да напредваш в духовното.

А после ще получиш духовното обкръжение – всички велики кабалисти, постигнали духовния свят докато са живели в този свят, ще станат твоята група – всички техни души.

Ти ще влезеш във „висшето събрание” на Раби Шимон (има такава духовна степен).

Ти ще успееш да се присъединиш към по-високи духовни източници, но само в границата на необходимото! Сега на теб просто не ти е нужна такава мощност.

Ако ти беше необходима групата, в която се включват Баал а-Сулам, Рабаш, Ари, Рашби и други велики кабалисти от миналото – от Авраам до днешно време, ти би я получил.

Но сега това не е нужно, но веднага щом ти потрябва – ще ти се открие духовната група, в допълнение към материалната. А може тогава изобщо и да не ти е нужна материалната група и ще ти бъде достатъчна само духовната!

Тези души ще започнат да ти помагат направо – това е, което се нарича „яхналия магаретата”. Творецът изпраща висока душа, която се нарича „яхнал магаретата”, така че през цялото време да помага на човека. Но тази помощ идва в отговор на твоята молба за това, че ти е необходимо духовно извисяване.

Точно както раби Аба, раби Йоси, за които се разказва в книгата „Зоар“, които намирайки се на пътя, откриват Тора, но разбират, че няма да се справят сами и ще им е нужно разкриване на допълнителна сила, която да им помогне да се издигнат.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 16.11.2010

[26713]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Доказателство за това, че нашето поколение вече е достигнало периода на Машиаха

Рашби и неговото поколение, т.е., постигналите „Зоар”, са постигнали напълно всичките 125 степени, независимо, че това е било преди идването на Машиаха. За него и неговите ученици е казано: „Мъдрецът е за предпочитане пред пророка“.

И затова много пъти в книгата „Зоар“ се казва, че няма да има поколение, подобно на това на Рашби, чак до поколението на Машиаха. Затова неговата велика книга е предизвикала в света толкова голямо впечатление, – защото тайната на Тора, заключена в нея, обхваща висотата на всичките 125 степени.

И затова в самата книга „Зоар“ се казва, че „Зоар“ ще се разкрие чак в края на дните, т.е. в дните на Машиаха, тъй като, както говорихме, ако степените на изучаващите не са равни на степените на автора,  те няма да разберат неговите намеци, защото те нямат общото постижение. А тъй като степените на постигналите „Зоар “ –това са всичките 125 степени, то е невъзможно те да бъдат постигнати до идването на Машиаха.

Получава се, че в поколенията, предшестващи идването на Машиаха, липсва общото постижение с автора на „Зоар“, и затова „Зоар“ не може да се разкрие в тези поколения, които предшестват поколението на Машиаха.

Баал а-Сулам. Статия при завършване на книгата „Зоар„

[26804]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→