Въпрос: На какво се държи нашия съюз? Нали не го сключваме пред нотариус.

Отговор: Съюза действа просто: този, който не го изпълнява, той се отблъсква със скоростта на светлината.

Тъй като именно светлината дава сила на съюза ни, когато между нас има стремеж, съгласие, единство.

За съюза не трябва да се заявява с думи. Съюза – е определено ниво на взаимовръзки. Но ако човек достигне това ниво и не укрепва връзката, тогава го изхвърлят трайно.

Да се подпишем под «съюзен договор» – значи да извършим делото от своя страна. Нека човек още да не е съзрял, но той вече иска да ограничи егоизма си.

Да погледнем сега, в навечерието на Конгреса доколко всеки е готов да се отдаде на това и да мисли само за едно: как да стане част от общото желание, как да «загуби себе си» в него? Участва ли човек в подготовката, използва ли всички възможности?

Иначе той мами себе си и не се придвижва. А освен това, сме задължени да видим това по нов начин. Светлината ще прояви всичко, като на рентген.

Ето, и сега ще проверим всеки, на финалната права: готов ли е той да встъпи в съюз? Всеки е готов да си даде сметка и да провери себе си: може ли да направи още нещо за общия успех?

Настъпи времето да пуснем в ход най-съкровените сили на душата. Именно сега е решаващия момент: или ще премина вътре или не. Не трябва да отлагаме повече, ние и без това изоставаме.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че за да се съединя с текста на „Зоар”, който сякаш е написан на непознат език, трябва да стане чудо. В нашия свят е трудно да се повярвя в чудеса…

Отговор: Не знам какво означава „да се съединя с текста”. Аз слушам някакъв разказ на неразбираем за мен език.

Казали са ми само, че там става въпрос за мен, за всичко, което ми е подготвено днес и трябва да се случи в бъдеще.

Аз много се старая да разбера, защото това е изключително важно за мен! „Зоар” е като секретен код, който трябва някак си да разшифровам, да разкрия този текст. Какво да направя?

Кабалистите казват: „Ако се стремиш към това с всички сили, ако желаеш и търсиш правилния подход – ще го разкриеш. Ще можеш да го разкриеш, но всичко зависи от това, колко усилия ще положиш ”.

Трябва много да учиш, да се научиш да го усещаш, да се откажеш от някои свои вътрешни свойства, защото в него се говори за такова разбиране и подход към живота, които са напълно противоположни на твоя.

Ти трябва да се облечеш в тази идея, да се отъждествиш с героите, да ги разбереш и обикнеш, дори ако в момента те не ти харесват и не ги разбираш напълно. Ако искаш да разбереш този разказ, трябва да промениш много неща в себе си.

По същество, ти променяш себе си съгласно разказа. И всичко, за което се говори там, започва да ти става все по-близко, разбираемо, чувствено и прието от теб до такава степен, че изведнъж влизаш в него и го разкриваш.

Това се е случило за сметка на множеството действия, в които си се старал да се уподобиш със света на „Зоар”: „Какво може да е това? Аз искам да разбера и да усетя! Искам да живея в него! Как трябва да се променя, за да мога поне малко да видя онова, за което разказва „Зоар”?!”

През цялото време трябва да виждаш в себе си материала, който се променя, който се уподобява на разказа: аз съм пластелина, от който разказът трябва да извая форма. Аз искам той да я създаде! Така се приближавам към разказа, не към разбирането, а към познанието, усещането, както е казано: „И познал Адам Хава (Ева)”.

Подходът ми се състои в това, повествованието на „Зоар” постоянно да създава в мен все по усъвършенствани форми, докато не придобия неговата истинска форма. Защото разказът означава разкриване.

По този начин трябва да работим с текста и такъв трябва да бъде подходът ни към книгата „Зоар”. Аз искам книгата да ме промени, да извая от моя материал всичко, което е необходимо. Готов съм на всичко и изцяло се отдавам на нея!

От урок по книгата „Зоар”, 25.10.2010

[24814]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Отгоре надолу системата на висшето управление, наречена „Дървото на Мирозданието”, слиза към нас в своя идеален вид: всички нейни части са правилно свързани, всяка е съединена с всички в абсолютна хармония, храни се от всички и храни всички, съгласно своята степен и общата сила на системата и съставя една обща сфера. (Сферата – това е символ на съвършенството).

Всичко е пронизано от „Сиянието на Шхина” – светлината напълва всички желания, намиращи се във взаимна хармония и допълващи се едно с друго.

Законът в тази система е, че всички действат само в неин общ интерес, взаимно и осъзнато. Така е построено от страна на светлината отдаването, Твореца.

Но ние се включваме в самия център на тази система, като нейна разбита част, ние трябва да видим тази система разбита, обратна на истинската ѝ форма и така ние разкриваме своето разбиване.

Нашата форма е обратна на формата на системата. И се получава, че аз се намирам в прекрасен свят на светлина и духовна хармония, но поради това, че съм противоположен на системата в своя егоизъм, виждам света съвършено различен.

Висшата светлина специално скрива от нас цялата съвършена реалност – би било ужасно да усещаме нейното съвършенство!

Затова, аз виждам само малка част от реалността около мен, която мога да побера в своя малък егоизъм, и, освен това, аз я виждам в обратна форма – всичко е лошо, всичко е зло! Аз я възприемам в тази степен и форма, в която мога да приема и преживея.

А според това, как аз се поправям и придобивам желание за отдаване, на мен все повече ми се разкрива тази сфера – разширява се и ми показва, че аз съм все по-зле и по-зле! Но в същото време, аз вече получавам сила за отдаване и поправям себе си и своята реалност.

И така, докато моето възприемане се разшири колкото цялата сфера, обхващайки цялото „дърво”, цялата система и аз мога да се включа в нея правилно и напълно, с цялата си сила.

А засега ние съществуваме в центъра на цялото това мироздание в обратна на него форма, затворени вътре в собствен мъничък свят, както червейчето в горчивата ряпа…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 19.10.2010

[24189]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Представете си, че намерите книга, описваща последните поколения на човечеството след десет хиляди години. Ние чувстваме, че нивото на страданията и наказанията може да бъде такова, че (по неволя) да върне (поправи) човечеството към добри взаимоотношения (от егоизъм към истински алтруизъм).

И така, на тези хора се разкриват добрите правила, гарантиращи им достатъчно увереност, спокойствие и мир в живота (да не говорим за достигането на вечност и съвършенство).

Без съмнение, ако някой мъдрец ни предостави книга за такова държавно преустройство и изменение (на нашата егоистична) личност, то нашите ръководители биха намерил нужните средства, за да се организира живота по такъв принцип, че да изчезнат всичките злини и ужасни мъчения и всичко по света би дошло на своето място.

Така че сега, господа, представете си, че пред вас стои такава книга, в която е разяснено цялото държавно (също и обществено) преустройство, целият път на хората и обществото в края на дните…

Отворете тези (кабалистични) книги и вие ще намерите в тях добрия ред на живота, който ще се разкрие в края на дните. От тези книги вие ще научите, как още днес да въведете порядък във всичко в нашия свят. Ние (благодарение на тези книги), имаме възможност, изучавайки миналото и изхождайки от него да поправим историята на бъдещето.

Баал Сулам. Последното поколение.

[24681]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→