Има две последователни поправяния. Първото е връщането в трепета, а второто  –  връщането в любовта.

1. На първия етап работя против егоизма си, надстроявам над него своето отношение към ближния. Независимо от това колко голям е бил егоизмът, каквито и наслаждения в него да са се разкрили – аз съм над него.

Отношението ми към ближния се измерва с големината на егоизма над който мога да се издигна. Именно по тази причина, това поправяне се нарича „връщане в трепета” – аз се връщам по стълбата нагоре, откъдето е слязла душата ми, връщам се в света на Безкрайността.

Трепет, защото егоистичното желание се вихри в мен и ме отклонява от пътя, а аз съм в трепет и  тревога – намирайки се противоположно на него, аз изграждам своя подем.

2. При „връщането в любовта”, егоизмът ми вече не се съпротивлява. Не се сражавам със страховете си да не падна в него, а напротив – придобивам желанията на ближния като свои. Това също е работа над желанията, но над чуждите желания, възприемани като мои.

Да кажем, че по-рано си презирал другите, а сега откриваш, че те са още по-близо до теб, отколкото си ти самият – те са като твои деца, заради които си готов да отдадеш целия си живот.

И отново се изяснява, че в теб говори егоизмът, но вече насочен към другите. Тъй като те – това си ти, и дори нещо повече от това.

По такъв начин, процесът на поправяне винаги протича в желание за наслаждение – различават се само видовете желания – моите и „чуждите”. Ние винаги работим с „вяра  над знанието ”.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22804]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати от велики кабалисти.

Забележките в скоби – са мои.

Всички езици са включени в езика на науката кабала

Знай, че имената, названията и гематрията, (също) принадлежат на науката кабала. А причината за това, че те се срещат и в другите езици е, че всички езици също са включени в езика на науката кабала (произлезли са от науката кабала и се явяват нейни частни езици), тъй като всички тези названия (не са нищо друго, а) са израз на особени частности, които помагат на всички останали езици.

И не мисли, че тези четири езика, използвани,  за да бъде обяснено разкриването на Твореца са се развили един след друг във времето.

Всъщност те са се развили едновременно в устите на мъдреците на кабала, и в крайна сметка, всеки от тях включва в себе си всички (останали три езика) така, че (например) езикът на кабала го има и в ТАНАХ, например: тринайсетте измерения на милосърдието, които се срещат в Тора. А в книгата Миха, те присъстват във всеки раздел и Меркавот (висшите системи за управление на световете, описани) в Йешияг и Йехезкел. А над всички е „Песента на песните” (на Цар Соломон), която (независимо от нейния външно земен любовен характер) е изцяло написана на езика на кабала.

Същото е и по отношение на Алаха (сборник от закони, описани в юридически стил) и Агада (сказания). Да не говорим за това, че светите неизтриваеми имена (на Твореца) са преведени на всички езици като единно понятие (т.е. всички говорят само за една същност – за разкриването на Твореца от човека).

Баал Сулам. „Науката Кабала и нейната същност“.

[22853]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорим за общо поправяне. Но в групата има хора с голям опит, изучаващи кабала вече 10-15 години, а има такива, които идват едва сега и желаят да станат част от групата.

Как те могат да запълнят тази голяма разлика, създадена от годините учене, за да се обединят с напредналите хора в една група?

Отговор: Всеки човек, идвайки в групата, получава от нея толкова, колкото влага в нея. Ако тук седяха раби Шимон и неговите ученици, достигнали крайното поправяне, ти можеш да получиш от тях само според размера на усилията които си вложил.

Това не зависи от висотата на другарите в групата, а от твоето отношение. Ти не можеш да пиеш от източника на безкрайна висота, ти получаваш от него точно в съответствие на подобието на твоите свойства с неговите!

Пред теб е винаги безкрайността, но колко ще получиш от нея? През малка дупчица, капка по капка. Защо? Защото ти не можеш да направиш по-голям отвор (некев), в теб няма желание за това (некейва).

Затова няма значение, на какво ниво ще се намира групата. Нима след двеста години хората ще бъдат по-близо към края на изправлението, и на човек, идващ в групата, ще му бъде по-лесно?

– Не, Творецът, висшата система на управление не може да се откаже нито от грам от усилията на човек, защото тези усилия няма да му достигат в крайното изправяне, и то ще бъде незавършено.

На всеки човек ще му е необходимо да извърши всички изправяния. Кога именно ще се пробуди, – това зависи от реда на изправяне на душите в общата система. Но всички ще изпълнят същата работа.

Впоследствие, от Безкрайността, ти ще усетиш, колко идеално са разчетени всички състояния, за всяка душа, в пълно равенство между всички, независимо от това, на каква част от общата душа Адам те принадлежат. Защото всяка душа постига цялата обща душа Адам.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22736]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Съобщение: “Journal of Risk Research”: Отношението на хората към научните факти зависи не от знанията, а от предубежденията и собственото им мнение.

В хода на изследванията, хората, които не са съгласни с научния факт, просто го отхвърляли, отказвали да признаят авторитета на учените, но продължили да говорят, сякаш „болшинството учени” са на тяхно мнение.

Извод: Да се апелира към наукат е безполезно. Проблемът не е в знанието, а в нежеланието да се знае нещо, ако то противоречи на мнението ни.

Реплика: Егоизмът дотолкова ни заслепява, че не можем да видим истината, дори, ако се опитват да ни я разкрият.

Извод: Докато не променим природата си от егоистична на отдаваща, няма да усетим истината.

[22611]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→

Въпрос от Еквадор: Какво трябва да направим, че по време на урока да се обединим с молбата за изправянето на групата?

Отговор: Човек трябва да се старае да усети, кой се намира заедно с нас. Няма разстояния в духовния път.

Ако някой стои зад монитора на компютъра, на километри от центъра, друг – в Еквадор, а някой в нашата аудитория – това е едно и също.

Всичко зависи от това, къде е сърцето на човека. Трябва просто да се старае да бъде свързан с нас. Човек се намира там, където е неговото желание. Защото освен желание няма нищо друго, външната обвивка не се взема под внимание.

От урока по Книгата Зоар, 04.10.2010

[22526]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как с помощта на предстоящия голям конгрес да се приближим към сливането с Твореца?

Отговор: Точно това е, което желаем да постигнем. Изграждаме си обкръжение, което да повлияе на всички нас, да внуши нови ценности и да предизвика срам във всеки за това, че аз все още не съм вътре в отдаването, че не чувствам себе си така, както се чувствам на конгреса.

Защото в течение на тези три дни аз ще чувствам вътре в себе си изгарящ огън, възторг и въодушевление – така че, защо не можем винаги да усещаме себе си по този начин?

И до и след конгреса аз видимо ще преживявам трудни състояния, подеми и падения, а и по време на конгреса ще има моменти, когато ще желая и няма да желая, ще бъда „за” и едновременно „против”.

Така ние се учим на това, колко се нуждаем от групата, и от натиск от страна на другарите си, така че именно благодарение на това въздействие по-бързо да достигнем сливане с Твореца. Именно това е, което този конгрес трябва да ни накара да почувстваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 07.10.2010

[22834]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Творецът е заложил в нас особено свойство като средство за развитие, което сe нарича – “срам”.

Ако аз сметна себе си като получаващ от някого – на мен ми става срамно, защото това наранява моето “Аз”, моя личен статус, усещането ми за мен като личност.

Тъй като Творецът е създал нас от своята светлина, и така ние сме следствие на този много висок източник, но усещането за себе си като получаващи – е противоположно на светлината. И затова чувстваме себе си като унижени.

Само животното не усеща срам. Кучето изяжда подхвърленото му без всякакво стеснение. Ако подхвърлим нещо по същия начин на човек, то неговата реакция, изцяло зависи от моментното състояние, в което се намира.

Ако той вече умира от глад и това спасява живота му т.е. се е спуснал от човешко до животинско ниво – тогава той също няма да усети срам. Или не му е до срам от страдание, или пък е израснал в условия, където да получаваш е естествено.

Но ако дадат подаяние на човек, който притежава гордост и усещане за личност, то той ще се почувства оскърбен.

Творецът нарочно ни е създал така, че да почувстваме до колко желанието ни за наслаждение е презирано и нищожно, спрямо желанието на Твореца да отдава, и това отличие да ни даде сила да се повдигнем.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 07.10.2010

[22840]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→