В нас има различни желания и всяко от тях трябва да се поправи по определения за него ред и последователност.

В зависимост от връзката на желанията в душата се разкрива и връзката с другите хора.

Затова не са ни известни истинските причини за състоянията, през които преминаваме. Но сме длъжни да разберем, че техният ред е предопределен, а от нас зависи само как да преминем по него – чрез светлина или страдание.

Във всеки случай, след като не разбираме защо  се случва така, сме длъжни да приемем разкриващото се в нас състояние като полезно събитие.

Нямаме контрол над онова, което вече се случва. Затова то трябва да се приеме с благодарност, да се поправи и да се придвижим нататък

Никога не трябва да се отхвърлят следващите състояния, с това ти се отказваш да приемеш средствата, дадени ти за напредване.

Няма състояние, което да не помага в напредването. Затова не трябва да ни мъчат съмнения: добро ли е състоянието или лошо.

Не бива да се придава лично отношение и е желателно да се гледа на случващото се с теб като на „странично”, все едно си страничен наблюдател: трябва да премина това състояние, аз действам, преминавам и отивам нататък. (Към все по-добро! – Акол ле това!)

От урока по книгата  „Зоар”, 19.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако разбиването на общата душа е предварително планиран и необходим процес, защо се нарича „грехопадение”?

Отговор: Всяко падение наричаме грях. Но нима ние някога грешим?

В нашия свят за грях се смята, ако аз мисля, че мога да се въздържа от действие, което много добре знам, че е недопустимо, но въпреки това го правя. Но това не е така – ако аз точно знаех, че това не бива да се прави – не бих съгрешил.

Всъщност, грях е когато са ме завладели силите на разделянето и властват над мен. Грях се нарича самото състояние, а не неговата причина. А причината винаги е в Твореца – Той е създал нашето зло, егоистично начало.

А по какъв друг начин може да се създаде злото начало, ако не по пътя на грехопадението? Трябва да се издигнем до високите степени, след това да паднем оттам, да получим впечатление от всички подеми и от своето сегашно състояние, и да развием егоистичното желание, вследствие на разбиването.

Тъй като ако не беше разбиването, егоизмът би си останал просто животински. А в резултат на разбиването, той става „творение“, „зло начало“.

До разбиването то е било просто желание за наслаждение – животинско желание. Ако лъвът иска да разкъса антилопа, ние не смятаме, че в него действа злото начало – в него просто говори неговата природа, желанието да получи напълване.

Кога се появява злото начало? Когато се издигаме, получаваме оттам силата на любовта и обединението, после падаме с тях и те се превръщат в своя противоположност – в безпричинна ненавист!

Ето сега, желанието за наслаждение, заедно с информационните данни (решимот), тласкащи го към безпричинна ненавист – това се нарича зло начало.

Тъй като сега то иска да използва всички останали в тяхна вреда, защото получава от това удоволствие.

Тоест в човекa се появява усещане за друг човек, каквото няма у животното, и той се наслаждава, че на другият му е зле! Ето това е истински егоизъм.

А добро е обратното – когато превръщам тази ненавист в любов. Но и в този, и в другия случай е необходимо отношение към ближния.

От урока върху „Учение за Десетте сфирот““, 15.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Особеното на нашия «духовен стимулатор» е в това, че той напълно абстрахира човека от неговото тяло, от егоизма му, от всичко материално.

Фактически всичко, което в обичайното общуване пречи на човек да се сближи с другите хора, системата взема върху себе си.

Тя представлява някаква абстрактна същност, която не съществува в нас и едновременно с това всички ние се стараем тя да съществува извън нас, като наше общо цяло.

А доколкото тази същност е много слаба, то в обикновения живот тя не трябва да бъде почувствана в общуването с другите хора, защото се припокрива от много по-силния животински егоизъм в човека.

Но ако се грижим за нея като за «тамагочи», ако я възприемаме като наше общо «бебе», то тя ще расте.

На пръв поглед това е напълно ирационално действие, вървящо против всички логически понятия на човека, който влиза в тази виртуална реалност.

Но като резултат от нашите общи действия, ние създаваме от една страна абстрактна общност, но от друга страна много явно и интензивно въздействаща обратно върху нас.

Т.е. извършва се акумулиране на силите, стоящи зад всички наши опити да се обединим. Тази сила е невъзможно да бъде осъзната, но тя се проявява като реакция на усилията ни.

Всеки участник в общите усилия индивидуално ще почувства нейното разкриване. Страничният човек само ще повдигне рамене в недоумение.

Не трябва логически да обясняваме на човека нейното разкриване, но можем да го поканим да участва и да почувства. Това е и началото на разкриването на Твореца.

Затова ми беше така трудно, в началото на създаването на стимулатора, по цял ден да убеждавам хората да влязат за първи път в «стимулатора» и да започнат да участват в този процес.

От страна на ученика тук все пак се изисква да се върви с «вяра над знанието» – въпреки своето убеждение, съмнение, естествения разум, да вземе и да започне да работи.

Но дори и за неначинаещ, винаги ще възникват препятствия да влезе отново, въпреки първото отделяне на егоизма си от мястото на обединение.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Клипа е кората, защитаваща плода, докато не узрее – тоест цялото това време, докато не достигнем до поправяне.

Тя ни пази, докато не станем готови и не съзреем, и тогава ще можем да се измъкнем от нея, да захвърлим тази обвивка.

А дотогава аз не усещам, че има обвивка – като дива, неузряла ябълка, в която няма разлика между вътрешната част и кората – и двете са еднакво кисели и зелени.

Колкото повече расте плода, толкова по-големи стават разликите между обвивката и вътрешното съдържание.

Отначало кората е здрава, но постепенно се отделя от самия плод и колкото повече той се развива, толкова по-тънка става тя. Ако се остави така, то плода в крайна сметка ще „избухне“, ще изскочи от своята обвивка.

Така расте и човек, докато не достигне зрелост. И веднага щом всички наши свойства станат готови, ние захвърляме и изоставяме своята клипа.

През цялото време са ни примамвали, както се примамва магарето с морков и ние сме бягали в живота напред. Но сега цялата тази система престава да работи. Тя вече е безполезна, с нейна помощ ние вече сме подготвени!

Клипот са верни помощници на Твореца, те са ни отгледали и са ни позволили да съзреем. И затова престават да ни примамват.

Мислите, че на Твореца са му свършили морковите? В Него има още много други примамки, но те повече не са ни нужни! Достигнали сме най-високия праг на своята степен и сега сме длъжни да се повдигнем на следващата.

Затова нищо повече не ни привлича напред, няма защо да бягаме, усещаме пустота, бъдещето не ни мами – трябва да преминем през тази обвивка (клипа) във висшия свят, подобно на червей, излизащ на светлина от горчива ряпа…

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

„И нарекох тези коментари „Сулам”(стълба), за да покажа, че предназначението им е като на стълба, ако например пред теб има прекрасен връх, но не ти достига само „стълба”, за да се изкачиш до него, и тогава всичките съкровища на света ще бъдат в твоите ръце”.

Баал Сулам – „Предисловие към книгата Зоар” п.58

Без коментара „Сулам” няма никакъв смисъл да се отваря книгата Зоар. Към нея са написани много коментари, но „Сулам” е единствения коментар, който се явява като стълба, издигаща ни нагоре към съвършенството на Твореца.

Защото Баал Сулам е достигнал всичките 125 стъпала, от които авторите са написали книгата Зоар, съединил се е с тях и от тази висота разкрива Зоар специално за нас.

Коментарът „Сулам” адаптира Зоар към душите, появяващи се в настоящия момент в нашия свят. В резултат, нашите поправени от светлината на „Зоар“ души могат да се изправят пред „Зоар” – „висшето осветяване”, висшата светлина, за да ни върне  към обединението между нас, в което се разкрива Твореца.

„Сулам” ни помага да се движим в средната линия, за да отговаряме на онази форма, в която висшата светлина идва при нас („съчетание на мерките милосърдие и съд” ) и да можем да я получим.

Средната линия – това е формула, с помощта на която ние трябва правилно да съчетаем двете сили, съществуващи в природата: силата на Твореца – отдаването, изобилието, светлината, и силата на творението – желание за получаване на наслаждения. Построяването на средната линия – това е работата на човека, и в нея се изразява цялата ни свободна воля.

Коментарът „Сулам” ни дава възможност да построим средната линия и затова, след като е бил написан, няма място за нищо друго, освен реализацията на книгата Зоар в съответствие с него.

Баал Сулам истински направлява нашето виждане, подход и усещане така че всичко казано в Зоар да преминава през нас чрез средната линия, в златната среда.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Творецът е създал само едно състояние: желание изпълнено със светлина, наречено свят на Безкрайността.

 Ние  с вас се намираме в Безкрайността, но не чувстваме истинското си състояние. Това е защото желанията ни са били преднамерено развалени и сега ние чувстваме този дефект

 С други думи: чувстваме един изопачен свят на Безкрайността, чието огромно желание било разделено на безкрайно количество части и всяка от тях – на още 613 желания.

Дефектът е в това, че намерението за отдаване било заменено с егоистично намерение, заради самия себе си – да напълниш себе си, да се грижиш за себе си, вместо обединение.

Да се поправят тези 613 частни желания означава „да чуеш Неговите указания”, всичките „613 съвета” за постигане на поправеното състояние.

 Когато се поправим, подменяйки настоящето егоистично намерение с алтруистично, ще разкрием светлината, която изпълва поправените ни желания в света на Безкрайността. Сякаш се завръщаме в него, отново идваме в съзнание и получаваме цялата светлина, изпълваща поправените желания, където е била винаги във вид на скрит и таен депозит.

Връщаме се в нашето добро и поправено състояние, в което винаги сме били, но не сме усещали насладата, която ни е изпълвала, защото това е било удоволствие от отдаването.

 Ние сме били  устремени и настроени на вълните на получаването. Затова чувстваме само мъничка, животоподдържаща сила, която ни е била дадена, за да се върнем в поправеното състояние, вместо цялото огромно наслаждение. 

И така, изпълняваме 613-те съвета за поправяне на 613-те желания, получаваме 613 светлини в тях и с това постигаме края на поправянето.

Но това крайно състояние вече съществува и очаква да го почувстваме в нашите намерения за отдаване.

Затова 613-те заповеди се наричат „пкудин (от думата „пикадон”, която означава „депозит”). Те са „депозирани” от Твореца по нашата сметка от самото начало и чакат поправянето ни.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам какво е „горчиво – сладко”, но какво е „истина – лъжа”?

Отговор: В нашия свят истината няма никакъв вкус. Ние усещаме само сладкото или горчивото. Истината или лъжата се изясняват с разума, а не със сърцето.

Те не са разбираеми, защото нямаме инструментите, с които да ги различим. Чувстваме се по-добре, казвайки истината, но това не е тя, а просто сладкото усещане от нейното изказване. Нашият анализ „истина – лъжа” се превръща в „сладко – горчиво” от егото ни.

Това означава, че използваме само един критерий  за „сладко и горчиво”, защото дори разумът ни работи за изгодата на нашия „живот”, т.е. разумът се подчинява на егоизма. Но истината и лъжата, за които говори Кабала, могат да бъдат узнати чрез качеството на отдаване, което все още не притежаваме. Само чрез това качество можем да осъзнаем, че отдаването е истината. То по никакъв начин не е свързано със случващото се в желанието за наслаждение, дали е напълнено или не.

Затова, за да се издигнем над животинското тяло и да се освободим от него, се нуждаем от Висшата сила, Поправящата светлина. Тези сили не съществуват в нашия свят, тук действа само желанието за получаване. Ако искаме да придобием способността да различаваме злото и доброто, трябва да се издигнем на нивото на Адам Ришон (първия човек), на когото змията отворила очите за доброто и злото. От една страна това било „отрова”, но от друга можем да го използваме като лекарство.

Защо Адам Ришон – първата духовна степен, която се разкрила на душата – веднага започнал да се дели? Имало едно желание. Защо то се разделило на две – мъж и жена, Адам и Ева? Защо по-късно то се разделило на все повече и повече хора, докато станали милиарди?

Защото поправката е невъзможна без разбиването на Адам на множество души. Всяка душа трябва да има малка, точна и специална цел. Тя трябва да притежава определена мисия, както клетката на тялото, която има точно определена фунция. Например компютрите работят чрез бинарната система, която се състои само от „0” и „1”. Това не изглежда много сложно, но вижте невероятния резултат, който тази проста система дава!

Затова душите били разделени, в противен случай не бихме били способни да изпълним поправката. Дори сега, въпреки че сме разделени на малки частици и всеки човек е носител на точно определена мисия, сме толкова объркани, неспособни да разберем какво трябва да прави всеки от нас.

От урока по „Паним Меирот уМасбирот”, 18.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Част 1: „Шамати (Чуто)“, статия 161 – повторение

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: „Предисловие в мъдростта на Кабала“, п. 80, петъчен сутрешен урок за начинаещи, урок №61

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: Трудове на Баал Сулам,  статия „Скриване и разкриване на Твореца“

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Казано е: „Не мога да бъда с горделивеца на едно място”- там, където има гордост, не може да има светлина.

Отначало гостът, без да се замисля, се храни на господарската маса и не Го усеща, не вижда и не знае, че съществува господар.

И изведнъж  разкрива, че има стопанин и това е Неговата маса – всичко принадлежи на господаря. И не случайно всичко това се е озовало на масата, то е приготвено специално за него – с любов.

Той разбира, че стопанинът го обича и затова не може да приеме нищо от Него, но е задължен някак си да отговори. Той не знае какво да прави!

Проблемът не е в това, че ще получа, а в отношенията – с какво това ме задължава. Аз няма да отида на такова място, където особено много ме обичат или ненавиждат.

Любовта също пречи – ами какво ще правя с тази извънредна любов, ако няма с какво да отвърна на нея?

С какви  взаимоотношения аз мога да заплатя за тази любов? Мога да приема от Него наслаждения, защото наслаждението го получава животното в мен, а Неговата любов  е насочена към човека в мен!

И какво да правя, като с това той ме принуждава да се отнасям към него с цялото си сърце? Аз трябва да престана да идвам, или да измисля с какво ще му се отблагодаря.

И тогава отделям, сякаш с бариер,а себе си – чрез гордостта си. Аз се издигам над неговото отношение към мен, по-високо от ненавистта и любовта, сякаш те не съществуват.

Така в мен действа защитна сила, помагаща ми да не изгоря от срам или любов.

Гордостта излиза от празното пространство, от вътрешността на творението или произлиза от Змията, Малхут от света на Безкрайността.

Всяко качество може да бъде поправено, освен гордостта! Тъй като тя ни отделя от Твореца, разкъсвайки нашата връзка!

Ако аз се намирам в група, в нея са допустими всякакви конфликти – освен гордост! С гордостта човек отрязва себе си от влиянието на обкръжението и няма никакви шансове да напредне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казано било, че при изучаване на кабала трябва да освободим място в сърцето си, но какъв е този метод на вътрешна работа?

Отговор: По време на изучаване на Зоар сме длъжни да се погрижим да освободим в сърцето си място, в което светлината, възвръщаща към източника да започне да работи.

Длъжен съм да приготвя материал за работа на светлината: че сега ми е зле, за да го върне към източника, към доброто?

Длъжен съм да подготвя за светлината празно място, област за разбиване, зло, за да се обърне всичко това в добро. Затова преди всичко ми е нужно да изясня къде е тази област на зло в мен и какво означава това?

Какво означава да го превърна в добро? Това състояние трябва да съответства на действието на светлината, иначе тя няма да го направи.

Ако желанието, намерението и очакванията ми не съответстват на това, което прави светлината, тя няма да ми повлияе. Тя въздейства само в отговор на истинското ми желание, на правилната молба.

Затова ми е нужно да почувствам какво в мен е лошото, да променя представата си за зло, за да го направя така, както е в разбирането на Твореца и светлината, където под зло се разбира егоистично действие или мисли за сметка на ближния, ненавист към другите – и да пожелая светлината да ме измени към отдаване, любов към ближния, връзка с останалите.

Ако аз определям сегашното си състояние като лошо и изясня какво разбирам под добро състояние, а прехода от едното към другото съответства точно на това което трябва да направи светлината – то светлината ще го изпълни.

А ако все още не си представям правилно какво е това зло и какво добро, и какво изменение трябва да направи в мен светлината – то тя нищо и няма да направи!

Длъжен съм да я задължа да го направи! Тоест необходимо е да поискам силно този преход, както е казано: „Победиха ме синовете мои!”.

Длъжен съм да Го заставя да ме поправи: „ Длъжен си да го направиш! Ти обеща!” Желанието ми трябва да попадне в целта.

Това изясняване трябва да направим по време на обучението и преди това, по време на подготовката – и тогава поправянето ще се случи много бързо.

Из урока по книгата „Зоар”, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→