Въпрос: Как мога да свържа всичко, което четем в Учението за десетте Сфирот, с любов към приятелите?

Отговор: Всичко описано в Учението за десетте Сфирот се случва във връзката между душите. Науката Кабала не казва нищо за това, какво се случва в материалното, което е желанието за получаване. То говори само за това, което се случва в намеренията, в силите над материалното или във връзките между душите.

Има система от общо желание, което е разделено на множество отделни желания, нива, проявления, разновидности и хиляди, и хиляди различни степени на свойства. Тези свойства на различни желания се свързват в едно.

Проблемът не е в самото желание. Желанието ни е дадено на неживо, растително и животинско нива, защото тези нива се управляват чрез разчети, мисли, отношения и връзки. Поради тази причина науката Кабала не говори за желания (материал), а за намерения (връзка между душите). Точно тези връзки се наричат души и формират духовния свят, докато желанията  формират материалния свят.

Връзката трябва да се състои от Рош – главата на духовния Парцуф, която взима решения и планира връзките, и Гуф – тялото на Парцуфа, което извършва действието на свързване.  С други думи и Рош, и Гуф на духовния Парцуф се намират между желанията, защото Гуф на  духовния Парцуф е видът връзка, която се проявява на практика.

Самите желания са извън сферата на дискусия, те все едно съществуват под повърхността. Това е определен параметър, създаден от Твореца, върху основата на който ние градим връзки. Следователно цялата наука Кабала говори само за душите, връзките между желанията.

От ежедневния урок – 02/07/2010, Учението за десетте Сфирот

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Звучи ми странно това, че сме неспособни да променим нищо и че само Висшата светлина може да го направи. На кой друг мога да разчитам, освен на себе си?

Отговор: Имаш няколко години зад гърба си и би трябвало да знаеш, че е трудно да подредиш живота, както ти се иска или да промениш нещо в него. Животът си тече в съответствие с негови собствени закони и не ни „слуша”. Има сила, която контролира нашия живот и ни пренася от едно фаза към друга.

Ако можехме да видим живота разгърнат като филм и да го видим от началото до самия край. Обикновен човек не може да направи това, но има хора, които притежават специални способности и „виждат филма”. Като цяло е възможно.

Днес, все едно, че вие гледате филм, който съм гледал вчера. За вас филмът не е започнал още, за мен той вече е свършил и  знам всичко за него. Ако  можехме да гледаме този филм, щяхме да разберем, че нашето развитие е напълно предопределено. В наши дни физици, генетици и други учени пишат много за човека, действащ като машина; това е научно доказано.

Нашият живот е поредица от кадри във филм и всичко, което ние правим е да преминаваме от един кадър на друг. Нищо не можем да направим! Това обяснява съществуването на хора, които са способни да предсказват бъдещето. Те не ни лъжат; те просто виждат филма малко повече от нас. Тази способност е развита доста повече в животните отколкото в хората, тъй като технологиите са притъпили нашите усещания.

В момента съм в някакъв „кадър” от този филм. Моето минало е зад мен, моето бъдеще е пред мен. Въпросът е как мога да повлияя моето развитие? Къде е моята свобода на избора? Как мога всъщност да променя нещо? Аз се интересувам само от това, тъй като  предпочитам да не знам за нещо, което съм неспособен да променя. Кажи ми какво зависи от мен!

Кабалистите твърдят, че мога само да привлека Висшата светлина, наречена Заобикаляща светлина, която може да променя. Ще преживея филма така или иначе, няма начин да го избегна. Началото и краят на филма са определени и не е по силите ми да ги променя. Обаче,  мога да избера да живя през този филм с наслада и удоволствие.

Ако вече се намирам някъде по средата му и виждам, и разбирам крайната доброжелателна цел, започвам вече да очаквам нейната добрина. Това вече ме радва и ми дава напълване, което може дори да е по-голямо от това, което ще получа после след постигане на целта, тъй като в този момент не е ограничено от никави граници! Наслаждението, което очаквам, винаги изглежда по-голямо от самата му реализация. Така че, следва, че мога да привлека добрина в моя живот точно сега и да продължа да напредвам в лъчите  Светлина.

От ежедневния урок – 02/07/2010, Шамати 38

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Цялото поправяне започва с осъзнаването на злото, както е казано: „Аз съм създал злото начало и съм създал Тората като средство за неговото поправяне”.

Ако не беше се разкрило злото, създадено специално от Твореца, кой щеше да иска да се поправя?

Но усещането на злото и страданието ни гони към коренна промяна! Независимо, че отначало ние желаем да променим всичко отвън, целия свят, след това все пак се съгласяваме с това, че трябва да променим себе си!

През тази промяна трябва да премине всеки човек, всеки народ, всяко общество и всяка цивилизация като цяло.

Поправянето не може да започне без да има необходимост от него, т.е. аз трябва да почувствам, че на мен не ми е добре, без да съм поправен!

Затова ние сме длъжни да се развием, да отгледаме своя егоизъм и да разкрием в него всевъзможните удари и проблеми, пустотата, загубата от напълването и надеждата – и пълната неспособност това да бъде променено по някакъв начин!

И ние търсим как да променим света, докато не открием, че за всичко е виновно злото в нас и откриваме за себе си кабала, сякаш случайно …

Но някой е бил длъжен да я приготви за мен, във вид на книга, на сайтове, защото моята собствена природа, заключена в свойството да получавам и да напълвам себе си, не е способна да контактува с висшия свят, за да усетя непосредствено Твореца. Като за начало на мен са ми необходими външни средства: учител, книги.

Обикновено това знание се предава от човек на човек – от хора, които вече са осъществили връзка с духовния свят.

Още преди моята поява, в света трябва да съществува тази връзка с духовния свят, та нали иначе аз, като пълен егоист, никога няма да се досетя за духовното. Ще търся избавление от страданията само в плоскостта на този свят.

Затова е необходимо разпространяване на знанието за науката кабала. А хората, почувствали себе си опустошени от този свят, ще я открият като методика за своето абсолютно напълване.

И тогава двете условия за начало на поправянето ще се изпълнят: 1. от една страна на човек му е зле, 2.от друга страна открива, че има средство, за да му бъде добре. И той постепенно започва своето поправяне и  реализира в себе си целта на своето творение.

Нашето поколение все още си изяснява условията 1.човек проверява различни средства и методики, някак си да се напълни, понякога даже с алкохол и наркотици – но постепенно това отминава.

Скоро дори ще изчезне влечението към наркотиците, насилието, фанатизма – хората вътрешно ще разберат, ще почувстват, че с това няма да запълнят вътрешната си празнина.

Желанието за наслаждения се променя, повдига се на следващото стъпало и вече не може да се продължава както по-рано.

Човек не намира вече успокоение в наркотиците – той търси по-дълбоко решение. Но трябва да се развиваме до такова състояние, когато на хората не им остане никакъв друг изход, освен науката кабала.

Тяхното търсене може да се съкрати, като се разпространява тази методика, за да разберат всички бързо: на нас ни е необходимо да разкрием висшата управляваща ни сила – само това може да ни помогне!

От урока по статията „Предисловие към  „Паним Мейрот””, 05.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние винаги мислим за напълването, защото сме създадени за него. Обаче, съвършено напълване е възможно само в неограничено, безкрайно желание. Това желание се обновява постоянно. Изпълваш го с твоето отдаване и любов и затова чувстваш, че съществуваш в съвършенство и безкрайност.

Да отдаваш, означава, да имаш желание и възможност да отдаваш, както и желанието, и възможността никога не изчезват. И все пак, целта на творението е не отдаване, а напълване на творенията. Целта на Твореца е да напълни творенията, да им даде наслаждение, да получаваме от Него.

Това е вярно от гледна точка на Твореца, но от наша гледна точка получаване, означава, винаги да искаме да получаваме, за да даваме възможност на Твореца да ни отдава. Това ще даде на Него и на нас непрекъснато, безкрайно наслаждение.

С други думи, целта на моята работа е постоянно да се стремя към Него и този стремеж е също и моето изпълване. В крайна сметка, изпълването на Парцуфа са екранът и Отразената светлина. Днес, ние изобщо не разбираме това състояние. Струва ни се неестествено, отблъскващо и нереално. Въпреки това, днес, ние също живеем според степента на нашето напълване, което е егоистично и затова е ограничено. Всъщност, то дори ни причинява страдания!

Истинското напълване не е Пряката светлина, а напълване чрез отдаване. Това са екранът и Отразената светлина. Как може екранът да бъде „напълването”? Екранът е  нещо, което връща светлината обратно като не и позволява да влезе в душата (Парцуфа). Това е граница. Как може „напълването” да идва от граница?

Когато, аз сам поставя тази граница, когато, аз сам я създам, тя ме напълва, тъй като това е моето отдаване на Твореца, това е граница против моя егоизъм, моето желание да се наслаждавам (по начина, по който гостът би), но не против Стопанина (виж притчата за „Госта и стопанина”). Това е граница, която не ми позволява да получавам безплатно и Отразената светлина е моето напълване. Дава ми възможност да направя нещо, с цел отдаване, и това и ме изпълва.

Ако това е така, тогава защо ни е нужно напълване? Нуждаем се от него само за това, екранът и Отразената светлина да съществуват. Творецът не чувства наслаждение от изпълване, а от отдаване и аз също се наслаждавам като отдавам. Това равенство на формата е сливане с Твореца.

Затова първоначалното желание за наслаждение, което Творецът е създал, и изпълването срещу него са необходими условия, които ние трябва да използваме като основа, за да изградим ново желание и ново напълване над тях. Аз съм този, който създава новото желание и напълване!

Откъс от урока по статиите на Рабаш, 04.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако възпитавам децата си според принципите на Кабала, учейки ги на любов и отдаване, как ще оцеляват те в егоистичния свят?

Отговор: Не се тревожете за това.  Дете, което расте в общество, което му дава само добри примери и подтиква към добро отношение, не става по-слабо от другите деца. Точно обратното, то открива множество добри сили, които действат и му помагат, защитавайки го от лошите сили.

Дори в ежедневния живот ние инстинктивно предпазваме децата от всичко, което смятаме за лошо и ги учим да са мили с другите, да правят компромиси и да са учтиви. Ние правим това, защото разбираме, че добрите отношения в обществото – а не да се караме с него или да постигаме нещо със сила – са предпоставка за сигурност и спокойствие.

Явно е, че насилието не решава проблемите на човек или държава. Тези, които използват сила винаги губят накрая, въпреки че, се надяват да успеят. Това е според как материалният свят е изграден, където единствената сила, която управлява е тази на Твореца. И дори, когато изглежда, че някой побеждава използвайки сила, със сигурност ще го видим да пада. Това се отнася до отделен човек, до нация и до света с еднаква сила.

Можем да успеем при едно условие: да имаме равенство на формата с Твореца. Това подобие е ключът към успеха. Затова не се страхувай, че децата ще получат „меко” възпитание. Нашата задача е да възпитаме човек, така че, той да бъде възможно най-близо до Твореца и тогава със сигурност ще успее в живота. Всеки друг модел на поведение ще му навреди.

От ежедневния Кабала урок – 01/07/2010

Filed under: Ежедневен урок, Образование - Няма коментари→

Въпрос: Не мога да разбера, в какво се състои моята свобода? Получава се, че все пак, винаги избирам  по-доброто. А ако не искам – страданията ще ме върнат към пътя на светлината?

Отговор: Намираме се по-ниско от разделителната линия, която се нарича махсом – границата на духовния свят. По-ниско от нея е този свят, по-високо е висшият духовен свят.

Тук, в нашия свят, ние всички водим животинско съществуване, т.е. напълно – сто процента, задвижвани от своите инстинкти.

Това могат да потвърдят биолозите, физиолозите, генетиците и лекарите – казват, че човек е напълно програмиран и съществува под въздействието на вътрешни и външни системи.

А откъде може да възникне желанието? От празнотата, случайно? Струва ни се, че в живота стават случайности, защото не виждаме  източника, от който те следват.

Но ние откриваме в природата затворена система. Колкото повече я изследваме, се убеждаваме, че природата е глобална и ние сме неразривна част от нея.

Нищо не може да излезе извън властта на този общ закон, който се нарича „природа”. Думата ”природа”, съгласно гематрията, е равностойно на Творец. Природата, това е закон и изследвайки го, виждаме, че всички закони са свързани един с друг – точни и неизменни, не ни оставят никаква свобода на избор.

А ако вземем цялата картина на природата, цялата сфера, ще видим, че във всичко действа един закон. Но през цялото време, правим грешки, защото смятаме себе си за по-висши от природата.

И вместо да изучим нейните закони и да ги изпълняваме, ние се опитваме да я преустроим, по свое желание. И затова така ни се получава – не живот, а поредица от несполуки…

Човешкото его – това е единствената неизправност в цялата реалност и то разрушава всичко останало.

Но заедно с нашия свят, в нас се пробужда малко желание към духовното, което се нарича точка в сърцето. Ако успееш, с тази точка, да излезеш от рамките на този свят, ти ще влезеш във властта на висшите закони. Всички закони – и на този , и на висшия свят, се наричат Творец, природа.

Долу ме управляват закони, а отгоре управляват, но в издигането от едните закони към другите, аз извършвам свободно действие.

Аз нямам свободата да бъда по-горе от законите на природата, но избирам в каква природа искам да се намирам – да премина от пътя на страданието към пътя на светлината.

Аз нямам възможност да не се подчиня, но мога да се съглася и да почувствам живота добър или да не се съглася – и да страдам.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 02.07.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите често пишат, че не искат да добавят към това, което вече е казано, преди тях, от техните учители?

Отговор: Казано е, че няма по-голям пророк от Моше. За какво пишат след него кабалистите? Какво може да се добави към казаното от тях в Тора?

Те се стараят повече да обяснят направеното от Моше разкритие на Твореца. Всички те се захранват от този първоизточник и се стараят така да го поднесат на учениците, че те да разберат  по-правилно неговия вътрешен смисъл.

Да допуснем, че двамата сме отишли в магазин, купили сме еднакви продукти, а после всеки, у дома си, е приготвил от тях храна – по свой вкус.

Казано е, че ”всичко, което е съдено да се разкрие на който и да е кабалист, вече е разкрито на Моше в планината Синай ”, тъй като на него се е разкрила светлината на Безкрайността, в която е заключено всичко. А ние, поправяйки себе си, откриваме на части това, което  се намира там.

Кабалистите от миналото са знаели много повече от своите последователи, но не са умеели да разкриват своите постижения.

А нашето поколение, завършващо цялото общо развитие със своята работа, разкрива най-големите желания (Нэ Х”И), благодарение на което се проявява най-голямата светлина (нивото нешама) – но тази голяма светлина Хохма идва в желанието(келим) на праотците (Ка Ха”Б).

Ние чувстваме как всеки урок ни се разкрива с все по-голямо разбиране  системата на творението.

В какво се състои разкритието, направено от Баал аСулам? Той е привел всичко в ред, в система, където всичко е свързано едно с друго.

Науката Кабала е разкритие на вътрешните връзки – анализ и синтез, действащи паралелно едни с други – разбор на части и съединение.

И всичко това става вътре в творението, хранейки го с жизнена енергия, започвайки от нивото на обикновената животинска храна до духовните степени. Целият наш живот се състои от процеси на разлагане и на синтез.

А докато нямаме сили да разкрием този ред, ние действаме на принципа: ”Направи всичко, което е само по силите ти!”. Този ред, разбира се, вече съществува, но само ти все още не си го изяснил за себе си.

Засега не повтаряш след Твореца всички Негови движения, а се суетиш, като немислещо малко дете.

Но постепенно твоите действия стават все по-смислени, и ти се предпазваш, правейки безсмислени движения. Така човек расте в духовното.

От урока по статията «Предговор към ”Паним Меирот”», 01.07.2010

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Помните ли приказката за добрия вълшебник? Там се казва, че нито камъка, нито цветето, нито животното могат да дадат на Твореца желание, достатъчно за напълване, което Той е искал да им подари и да отговорят на Неговата любов и отдаване.

Само хората Го разбират, чувстват и могат да Му бъдат подобни, затова те могат да постигнат  обединение помежду си.

Ние сме длъжни да постигнем помежду си подобно обединение, както между това включващо всички в себе си , обобщено като „човек“ – и Твореца.

И трябва да разберем, че обединението е най-доброто, че може би именно затова и Творецът ни е разделил на части, за да се обединим сами.

Той ни казва: «Ако можете да станете един за друг така любими, че да се обедините като един човек с едно сърце – значи сте способни да Ме разберете и почувствате, да се присъедините към Мен!“.

Ясно е, че тук се иска голяма работа. Тора разказва, че ангелите (т.е. силите на природата) не са разбрали този замисъл на Твореца, докато творението не се е развило до четвъртия, последен стадий.

И едва на тази последна, човешка степен, идва разбирането, както е казано: «За мен е засято това поле».

Т.е. всичко се прави за човека, а докато развитието на желанието не е достигнало до това ниво, не е възможно да се разбере крайната цел. Както е казано: «Не показват на глупеца половината работа».Ангелите – това са силите вътре в нас, които засега не са достатъчно развити и не разбират замисъла на Твореца и необходимостта от това развитие.

Тъй като двете точки – началото и края на творението, са вече зададени и определят всичко, което ще се случи по пътя между тях.

Ако можем да съединим тези две точки, началната и крайната, цялата програма на Твореца тутакси ще ни се разкрие, от началото до края, понятна във всичките и детайли – и ще трябва само да я реализираме практически.

Тогава в нас няма да възникнат никакви въпроси и съмнения в случващото се.

Но в тази програма има само едно малко допълнение, което се нарича «свобода на волята»!

Т.е. необходимото усилие от страна на самия човек, който трябва да разбере и да пожелае сам да се включи в тази висша програма на Твореца.

Така че : хайде да се съгласим с нея, както ангелите са изслушали обяснението на Твореца и са се съгласили…

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 01.07.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са мои.

Защо Творецът е възложил на нас бремето на творението?

Ако целта на методиката на Кабала и на всяко творение, се явява извисяването на низшето човечество, докато не станем достойни за това необикновено величие – сливането с Твореца, то нали първоначално Творецът е могъл да ни създаде в това величие и да не обременява с усилия творението за поправяне по метода на Кабала?

Това може да се обясни с изказванията на мъдреците, гласящи, че ползващият се от плодовете на труда на другите, се притеснява да погледне на себе си, понеже той е загубил човешкия си облик…

А тъй като Творецът е съвършен, не може да произлезе от Него нещо несъвършено (усещащо срам, вместо наслаждение от Него  ).

И затова, за да имаме възможност да се наслаждаваме от плодовете на своите усилия, Той ни е приготвил тази работа и е създал творение в толкова низша форма.

И с помощта на тази работа (по поправянето на своята егоистична природа), ние достигаме нашето величие със своите собствени усилия, а цялото наслаждение от Твореца, получавано от нас, ние усещаме като имащи право на него (заслужено), а не като получаващи подарък (чувство на срам – създадени като неравни, не сме в състояние да върнем разкриващата се Любов, изхождаща от Него).

Баал аСулам, “Любов към Твореца и творенията”

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля задавайте въпросите по темата на тези цитати на великите кабалисти.  Обещавам да отговарям на тях.

Бележките в скобите – мои.

Защо Творецът е възложил на нас бремето на творението?

Първото правило, известно ни за намерението на Създателя е това, че в своето желание да наслади е искал да предложи на всичко съществуващо да приеме Неговото добро. Но за да бъде това добро съвършено, е нужно да го получи като право, а не като милост, за да не ги мъчи срам, като вкусващия чужд хляб.

И за да ядат заслужен хляб, (да станат независими, не като творения, а като Него) Той е създал светът (специално заради тях) такъв (развален от Него), за да има какво да поправят, макар на Него това да не му е нужно, но благодарение на това поправяне (което те сами извършват) – ще се удостоят (ще станат самостоятелни, като Него).

Рамхал, „Клалей Питхей Хохма ве-Даат“ (Клал 1)

Ето, този принцип: Всевишния е сдържал себе си, по-точно сдържал е способността си да създава (съвършенство), и е създал не според силата си (съвършени творения), а така, както е искал и е замислил, и затова (специално усилие да съкрати Себе си, съвършенството Си, проявлението Си) е направил създанията несъвършенни, за да (имат възможност) да изпълнят сами себе си (до съвършенство, до Неговото ниво, подобни на Него).

Тогава (достигнатото от тях самите) съвършенството ще стане тяхна (заслужена) награда за (техния) труд, вложен в неговото достигане. И всичко това (създаденото от Твореца зло и възможност за поправянето му на добро) произлиза само от Неговото желание да даде (на творенията) съвършеното добро.

Рамхал. Даат Твунот, 28.

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→