Разкриване на Зоар – 9 Март 2010
Posted on март 10th, 2010
Entries in the '' Category
По тъмното подземие със светлината на свещ.
Posted on март 9th, 2010
Книгата Зоар: „Тъй като прекия път на Твореца” и неговият път е истина. И затова, „праведниците ще преминат по него”, нали всеки, който се занимава с поправяне чрез Тора, знае и върви по нейния път и не се отклонява вдясно или вляво. „А грешниците се препъват в тях”.
Не става дума за материалния свят – а само за моята душа, ако аз използвам всички средства и с всички сили се стремя да привлека поправяща светлина, за да се слея с Твореца. Аз искам да се движа по правия път, но по него се усеща ту нощ, ту ден.
Тогава в мен се пробуждат всички тези „грешници”, за които разказва Тора: Ейсав, Билам, Балак, Ахашверош, първородната Змия, Фараон, а от друга страна, „праведниците”: Ааврам, Ицхак, Яаков, Давид.
Аз ту падам в състояние на тъмнина, страх, войни, беди, ту се пробуждам, постигайки успехи и вървя напред.
Аз извършавам множество „прегрешения” по духовния път, защото трябва да разкрия цялото свое непоправено егоистично желание, да почувствам доколко то е противоположно на духовните цели и само след това ще узная, каква светлина е нужна, за да го поправи и превърне в отдаващо.
Ние нямаме друг материал, от който можем да научим, какво е направил за нас Твореца и как Той действа вътре в нас – само вътре в това желание да се насладим, тези празни кухини разкриващи злото в нас.
С помощта на светлината започваме да превръщаме това зло в добро – дотолкова, доколкото знаем, как да го направим.
Тоест в началото ти трябва да прегрешиш, да разбереш, че използваш своето желание да се насладиш в зло – против всички и против Твореца, че ти си пълен с егоизъм, който властва над теб.
Преминавайки през тези състояния, ти се наричаш „грешник”, а поправяйки ги, ставаш „праведник”. Затова, дай Бог, трябва да станем тези грешници, за които разказва Тора – това са високи състояния.
Те идват при човека, който е готов да види своето зло, ако той не се навежда пред тях, а ги разбира и ги чувства.
На него му свети особена светлина, позволяваща му да разгледа тъмнината вътре в себе си. Както преди празника Песах проверяват хамец на светлината на свещи, така и човек единствено със светлината на свещ трябва да се спусне в своя тъмен погреб и да започне да проверява, къде е там хамеца и къде е храната подходяща за Песах.
За Песах са пригодни само отдаващите келим, а всичко останало е забранено. Нужна ни е макар и малко светлина на свещ, за да се спуснем в свойте подземия и да започнем проверка.
Така се подготвяме към изхода на своя Египет – разкривайки в себе си злото и очиствайки се от него, човек прави стъпка нагоре и излиза от изгнанието към висшия свят.
Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.12.2009
Духовен асансьор.
Posted on март 8th, 2010
Как работи „духовният асансьор”, този необикновен духовен ескалатор? Ние сме свързани така, че всеки може да помогне на другия.
Затова всеки със своята горна половина се намира вътре във висшето, а със своята долна половина се намира във низшето.
Получава се така, че аз винаги съм свързан с висшето – горната част на моя духовен парцуф (Галгалта – Ейнаим) влиза вътре в долната част на висшата степен (АХАП).
Вътре в АХАП-а на висшето, аз усещам тъмнина, защото той е по-отдаващ! А за мене голямото отдаване е тъмнина, нали аз не я искам!
Но ако аз преодолявам своя егоизъм и правя себе си „малък”, Г”Е, само отдаващи келим, ако искам да се прилепя към висшия, независимо от онова, което се случва в него, отменяйки своето его, АХАП, егоистичното желание и не искам да го чувствам сякаш то не съществува, то тогава аз се съединявам с по-висшия в едно цяло.
Моите Г”Е (Кетер, Хохма) и АХАП на висшия (Бина, Зеир Анпин и Малхут) заедно образуват цял парцуф, с 10 пълни сфирот (гадлут де мин аалеф).
Но висшият от своя страна, се намира в същата връзка със своя висш – и така всички ние заедно се обединяваме и действаме като едно общо тяло.
Ние всички сме свързани в такава верига, където всяко звено влиза в другото и между тях съществува обща част.
Разликата между обикновената верига и нас е само в това, че във веригата на нашите души изобщо няма свободни части – винаги моята горна част е свързана с висшата степен, а долната част – с низшата, и в мен няма нищо, което да е свободно от връзка с едната или с другата. Аз винаги и напълно съм свързан с всички и именно в това е цялата моя същност!
И в таз връзка е и нашето спасение, ние винаги можем да се възползваме от нея. Затова във всяко състояние, когато ми е зле или добре, незабавно трябва да се обърна за помощ към тези, които са близо до мен – към тези хора, които се стремят към същата цел.
Ако се обединя с тях, ще мога да взема цялата сила, която имат. Аз имам за това всички възможности да го направя, нали съм свързан с тях – трябва ми само да пробудя тази връзка!
Ако човек е попаднал в такова състояние, когато не разбира и не чувства нищо, усеща безразличие, тъмнина, лошо настроение – това означава, че той не действа достатъчно.
Това зависи само от него, нали за него вече е приготвено всичко необходимо.
Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010
Въпрос на живота и смъртта.
Posted on март 7th, 2010
Науката Кабала твърди, че сама по себе си реалността не съществува извън нас.
Цялата действителност се намира вътре в човека, който я наблюдава и усеща. А извън него няма нищо.
Проблемът е в това, че ние не сме свикнали с такова възприемане на действителността.
Родили сме се в този свят, т.е. с такива усещания и възприемаме реалността в своите пет органа на чувствата. Това много ни ограничава и ни е трудно да се отнасяме по друг начин към нашите възприятия.
Защо ни е необходимо да възприемаме действителността по друг начин? Когато започна да мисля, че реалността зависи единствено от моите качества – това ме принуждава да се замисля, какви са моите качества, какви трябва да бъдат, какво трябва да поправя в тях.
Защо да ги поправям? За да изградя в себе си истинска, неизменна, вечна реалност, в която съществуваш без всякакви изменения.
Тази реалност се нарича истинска. Преди това ти живееш на различни нива от фалшивата действителност – в неистинско, несъвършено състояние.
Кабалистите ни обясняват, как да постигнем възприемането на истинската реалност. За какво е необходимо това? Те казват, че ти сам определяш своя живот.
Ако започнеш да усещаш живота си в съответствие с новото възприятие – “всичко се намира вътре в мен”, то целия свят, който виждаш отвън, ще вместиш в себе си.
И тогава няма да умреш, защото целият свят си остава вътре в теб, ти го включваш в себе си и продължаваш с него по-нататък.
По този начин възприемането на реалността, което в началото ни се струва като отвлечена философия, нещо виртуално и нереално, се превръща във въпрос на “нашите живот и смърт”.
Ако достигна такава промяна на своите качества, своето възприятие, че всичко, което сега виждам отвън започна да възприемам и усещам вътре, да чувствам целия свят като свои вътрешни явления – това е и моето неизменно, вечно, съвършено състояние. И няма нищо, което би се променило, провалило и умряло.
Променяйки своето възприемане на действителността от външно на вътрешно, приближавайки тази реалност към себе си и вмествайки я вътре в себе си, аз се издигам по 125-те степени на възприемане на реалността и достигам такова състояние, при което напълно се включвам в безкрайността – само за сметка на това, че възприемам всичко вътре в себе си.
Откъс от 7-я урок на конгреса „Зоар 2010“, 24.02.2010
Тесен мост от Малхут до Бина.
Posted on март 5th, 2010
Въпрос: Ако ние четем в книгата Зоар за разни зли сили, ние не ги ли притегляме към себе си?
Отговор: Ако човек чете за всички грешници, описани в Тора: за Аман, Амалейк и разбира, че всички тези грешници се намират вътре в него и поправяйки ги вътре в себе си, той поправя тяхната проява във външният свят, който сега му се струва съществуващ, то в него не ще има никакви проблеми.
.Точно обратното,той по този начин сам ще предизвика светлината, а не страданията ще го подбуждат.
Ако човек се стреми към своето поправяне, чрез усилие към единение и изучаване, той пробужда в себе си злото и го поправя, както улавят изпълзяващия змей.
Нашата работа е в това, да останем в дясната линия и доколкото е възможно да бъдем готови към пробуждане на лявата линия, за да я използваме за издигане.
Ако в нас не се разкрие лявата линия – този змей, имащ всевъзможни имена и образи, ние не можем да се придвижим.
Затова е нужно с всички сили да се прилепим към дясната линия и тогава, донякъде би ни се разкрила лявата линия – това всичко ще ти бъде само от полза.
Главното е от нищо да не се страхуваш…Нали вървиш по много тесен мост – в разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, а това е много тънка линия, тесен мост от Малхут до Бина.
Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 13.02.2010
Колкото повече – толкова по-добре.
Posted on март 4th, 2010
Въпрос: В началото на урока вземах лист хартия и започнах да отбелязвам, колко пъти мисълта ми отиваше в страни. След 15 път съвсем се отчаях и спрях да отбелязвам.
Отговор: Но защо? Точно обратното! Ако излизането и влизането става хиляди пъти в секунда – това е още по-хубаво !
Нали е казано: „От Сиона излиза Тора”. Думата „Сион” (на иврит „Цион”) произлиза от думата „Изход„ („Еция”) .
Колкото по-често изключваш мислите си по време на урок и отново се връщаш към него, толкова по-голямо е твоето придвижване.
Така е и в техниката: колкото по-бързо се придвижваме, толкова на по-високи честоти работим .
Защо? Защото това говори за количество на вътрешните различия, които възприемаш за една секунда .
Можеш да ги обработиш и да ги преживееш . От тях получаваш информация, усещане, своето духовно ниво. Така количеството преминава в качество.
Затова не съжалявай, че имаш много такива входове и изходи. Напротив, колкото повече – толкова по-добре!
Откъс от урока по книгата Зоар, 13.01.2010