Контактът с учителя и групата предоставят възможност още един път да проявиш своето отношение към Твореца.

С групата ти работиш направо, а що се касае до учителя е необходимо да издигаш в своите очи важността на неговите думи, неговите послания. Наистина иначе не можете да сте „в курса”.

Тук е важен не само теоретичният разбор, но и практическата реализация, която засега „куца”.

А освен това, ученикът трябва да се предпазва от презрение към групата и към учителя. Наистина, това без всякакво съмнение, го лишава от възможността да се издига, оставя го настрана в продължение години. Аз много съжалявам, когато видя такива случаи.

Самото презрение е естествено, но когато човек не се бори с него – това е голям проблем. Тук е заложена възможността за анализ, нали количеството на презрението към учителя и към групата – това е мярка за презрение към Твореца. Само в случая с Твореца то е скрито.

Ако човек не се сражава с презрението, не го преодолява, то „отлита” назад до такава степен, че понякога е жалко, че той въобще е тук. Струва му се, че върви напред, а извън групата, той би разбрал, че е излязъл от пътя. Тогава би си дал сметка за ставащото и би се върнал на пътя.

Презрението е по-лошото, което може да се случи. Жалко за хората, които то отбива от пътя.

Ние сме взаимосвързани по такъв начин, че само чрез мен към вас идва цялото изобилие. Така е устроен духовният свят: аз получавам от своя учител, а вие – от мен.

Не трябва да се допуска презрение към източника. Обратно, към източника е необходимо да се прилепиш, колкото се може по-силно със сърце и с душа. Говоря това, защото иначе ние не достигаме желаното. Тук е необходима взаимна работа и по-крепко единство.

Това ще се проявява все повече. В миналите години не сме били толкова силно сплотени, не сме съзнавали, че трябва да се сближим душите си. А днешните наши състояния все повече ни задължават на това.

Както обикновено ще има проблеми, трудности, охлаждане, пренебрежение. Над тези „материали” трябва да работим и да се издигнем.

От урок по беседа за Баал Сулам, 19.11.2010

[27142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Чувал съм, че някъде в Талмуда се говори за Исус (Исус Христос), основоположникът на християнството. Моля ви да укажете това място, и ако има, на руски език.

Отговор: На обичайното място е – в поясненията към „Пиркей Авот”.

Мишна 6:

„…Йеошуа бен Прахия е казвал: „Направи свой наставник, (даже този, който не е по-високо от теб), и си намери приятел, и съди за всеки човек, като намираш оправдаващи го обстоятелства.’’’’

Пояснение:… Нашите учители са казали са в Талмуда: „Нека винаги лявата ръка да отблъсква, а дясната да приближава.

Но не така е постъпил Йеошуа бен Прахия, отблъсквайки и с двете си ръце този човек – (Йешу Ханоцри – Исус от Назарет)’’ (вж., 1076, Сангедрин, от изд. Йерусалимския институт, публикацията на Талмуд под редакцията на А. Щайнзалц).

На това място в Талмуда се разказва, че Йеошуа бен Прахия е имал ученик, по име Йешу Ханоцри, който учителят изгонил за глупаво поведение. Виждайки, че учителят му не му прощава, Йешу се е отклонил от вярата в единния Б-г.

И въпреки, че Йеошуа Бен Прахия не е възнамерявал да изгони ученика си завинаги, а само да му даде време да се поправи, последствията от неговата суровост се оказали катастрофални.

По думите на същият източник, той след това много е съжалявал за своята жестока реакция и е смятал, че ако е бил намерил оправдание за Йешу Ханоцри, обвинявайки за греховете му самият себе си, и другарите на Йешу в обучението, е било могло да се избегне това, което се е случило.

Макар, че съгласно буквата на закона (вж. Санегрин, 29а), не следва да се търси оправдание за тези, които подбуждат евреите да напуснат пътя на юдаизма, – изхождайки от духа на този закон, от принципите за благочестие, и на такъв човек, неговият учител трябва да търси оправдание. (Любавическото Ребе)

(Трактат Авот. Издателство Шамир. Йерусалим. 1999г.)

[25798]

Filed under: Въпрос-отговор, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва групата, устремена към поръчителството да се отнася към учителя? Нали учителят ни съединява с общата система от души?

Отговор: Учителят е наставник, проводник. Той се нарича рав, което означава „голям”.

Всъщност, всеки приятел трябва да бъде за мен рав и разбира се Творецът също е рав, защото Той е велик. И наставник също така.

В какъв смисъл, обаче те са велики? Работата е там, че ако човек не възвеличава в очите си Твореца, приятеля, наставника, не може да се присъедини към тях, да получи нещо от тях. Той няма сили да се преклони пред тях, а само малкият може да се учи от големите.

Учителят, разбира се, трябва да бъде възприеман като „голям”. Ако той е повече от мен, значи говори по-важни неща от онези, които си мисля аз.

Става дума за важността на методиката за поправяне, която преподава наставникът. Той вече е минал по този път и говори основавайки се на опита. При кой друг мога да отида да уча, ако искам да вървя по същия път?

Ето защо, аз прекланям глава и приемам методиката от учителя, приемам съветите му, които са над нивото на моето разбиране. Иначе ще се лутам във всички посоки без да намеря пътя.

Духовният път е невидим и затова трябва да се разчита повече на учителя, отколкото на книгите, които всеки разбира по своему, съгласно своята логика.

Истина е, че и учителя, всеки слуша със собствените си уши, но общата работа в групата повишава шансовете за това, думите му да проникнат навътре. Увереност също няма, но това е възможно.

Затова, аз съм длъжен да склоня напълно своето его пред учителя. Иначе нищо няма да чуя, а друг реален източник няма. А критерий се явява реализацията.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25026]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как да предам светлината на живота на всички части от системата?

Отговор: Правете както пише Рабаш: Дай на всеки чувство на радост, важността на целта, връзката между нас да бъде модел в работата, тоест прави всичко, за което четем в статиите!

Трябва да разберем, че тези инструкции, които кабалистите представят като съвети или препоръки, са строгите закони на природата, за които тези велики мъдреци ни разказват като на малки деца, по деликатен начин. Детето расте, става тийнейджър, съзрява и става възрастен, където вече няма компромиси, защото законът си е закон.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24065]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Рабаш пише: „Моят баща Баал аСулам ни обеща, че следвайки неговият път и изпълнявайки неговите заповеди, ние ще се удостоим с вечен живот от Твореца, сливане с Него”. Самият Рабаш е постигнал високо ниво на духовно постижение, служейки си само с делата и съветите на неговия баща. Очевидно е, че за нашето поколение няма по-практическо средство за разкриване на Висшия свят, освен произведенията на Баал аСулам. Неговата душа е изключително близка до нас, тъй като ние оценяваме един човек съобразно ползата за нас.

Ние не сравняваме висотата на Кабалистите: Мойсей, Рашби, АРИ, Баал аСулам и Рабаш. За да получим вечен, духовен живот, ние зависим от душите, които са ни предшествали: Рабаш и Баал аСулам. Това е подобно на една майка, която е най-важната за своето дете. Разбира се има много високи души, но ние можем само да се обединим с духовната система чрез Рабаш и Баал аСулам.

От урока посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21314]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Всеки човек има право да провери, дали му подхожда мястото, където той се учи.

Но след кратка проверка, трябва да избере и вече без колебания да се включи в обучение в едно избрано от него място. Иначе няма да може да разкрие Твореца и Неговият свят.

Има групи, които заявяват, че се занимават по своя собствена методика, но въобще не е ясно, как може да съществува методика, която не е получена по веригата кабалисти – от учител на ученик.

Не е възможно сам да получиш такава методика. Само Адам Ришон е получил тази методика като че ли „от небето” – разкрил я е „сам”, а всички останали са я получили по веригата, дори Авраам, който отначало е бил „идолопоклонник”, тоест, той се е занимавал с особена духовна работа, само че в обратната й форма, а след това е разкрил несъответствието й. След двадесет поколения от Адам Ришон, на Авраам му е била предадена кабала.

Методиката на постижението може да се получи само прилепвайки се към учител, така тя се разпространява отгоре надолу, посредством веригата души, от душа на душа. Нима ти можеш сам да се свържеш с корена, ако не си Адам Ришон?

Само Адам Ришон е пряко свързан с Твореца, а всички останали души са длъжни да получават чрез него по верига, в зависимост от своето място в нея. Всички получават от този, кой стои пред тях, и са свързани във веригата с един корен. Това е цяла йерархична система, подобна на дърво.

Аз се намирам в определено място в нея и мога да получа само от най-близкия до мен човек, от своя висш. И затова аз трябва да отменя себе си пред него, както низшият парцуф отменя себе си пред висшия в духовния свят.

Затова когато хората заявяват, че получават „светлина или прозрение свише”, или пък по време на сън – всичко това не е сериозно. Духовният контакт може да се установи, само намирайки се около кабалист, докато той живее в този свят.

Ако ти се даде да постигнеш дори само една точка на такъв контакт, то по-нататък от нея ти можеш да развиеш всичко останало. Но без тази първа точка, няма от къде да се развиваш по-нататък, ти си отрязан от цялото дърво, от системата на душите.

Затова винаги първо питат: „Кой е бил твоят учител? Откъде си излязъл?”.

Ето защо, от всички дипломи, няма за мен по-важно нещо, отколкото малката статия във вестника, където бях наречен предан ученик и първи помощник на Рабаш, защото това свидетелства, в края на краищата, затова доколко съм бил свързан с него.

От урока по писмото на Баал аСулам, 12.09.2010

[#21019]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава учение „от уста в уста“, по което Рабаш се е учил от Баал Сулам?

Отговор: Учение „от уста в уста“ – това значи за сметка на общия екран, тъй като устата (Пе) е мястото, където стои екрана.

Такова съединение се нарича ”руха бе-руха” (на нивото Руах), и точно такова ниво на връзка трябва да достигне ученика със своя учител.

Това е начин да оценим себе си като по-низш, благодарение на което се достига връзка с висшия.

Такова духовно състояние не трябва само да се постигне, но и да бъде в степен не по-малка от това, че да може ученика в този свят да изпълнява съветите на учителя като закон.

Това е лесен практически съвет, достъпен за всеки, и се нарича минимално ниво на принизяване себе си пред висшия, на което ние сме готови поради егоистични интереси.

Ако искам да получа от него духовното – аз съм длъжен да се принизя пред него, точно както е в армията: казано – направено.

Учителят говори за построяването на правилното намерение, за снизяването пред другите, за полагането на усилия, участието в разпространението, всичко, което се изисква от ученика.

А ученикът е длъжен да слуша и тогава той, чрез възникващата точка на съединение, започва да получава светлината, възвръщаща към източника и да разбира казаното.

В степента, в която ученикът снишава своя егоизъм, той автоматически достига до такова състояние, в което идва разбирането – приемайки отпечатъка на духовното. И чрез този отпечатък ние вече започваме да разбираме казаното.

Ако низшият принизи себе си, то висшия отпечатва в него своята структура, своите 10 сфирот.

Да се надяваме, че ще заслужим това, че Рабаш действително да стане  наш учител.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Баал Сулам пише на първия си ученик и син, Барух Ашлаг (Рабаш), (писмо № 38 от книгата „Плодове на Мъдростта“), че не трябва да вдигаме ръце и да се спираме по средата на духовния път. Докато човек не достигне до целта, му е нужна сила за непрекъснатото преодоляване на все по-големи препятствия.

Не трябва да се уповаваме на миналите успехи – напротив, всички вчерашни постижения се превръщат в днешно ново желание, още по-силно тласкащо човека към целта. И това не значи, че полученото вчера може да излекува раните му и да му позволи вече да си почива.

Напротив, докато той не достигне окончателно поправяне, трябва да се погрижи, така че всеки миг желанието за постигане на целта да нараства. Всичко, което e постигнал, незабавно изчезва, човек остава «гол» – и така трябва да напредва.

И е ясно, че Рабаш е извършил огромна работа,  редом с баща си, постоянно намирайки се до него и участвайки във всички уроци.

Той е бил много предан на баща си и винаги е бил на негова страна във всички семейни спорове, възникнали сред роднините на Баал Сулам, част от които са били против заниманията с кабала, отделящи ги от религиозната общност.

Рабаш е бил успешен ученик и е достигнал духовно разкриване. Ние не можем да съдим, до каква висота той се е издигнал – той е твърде велик, за да можем да го оценим.

Можем само да се досещаме за величието му и за голямото му сърце – по обясненията на нашите състояния, за необходимостта от обединение.

Ние още не осъзнаваме дълбочината на неговите статии и необходимостта на неговите практически съвети. Затова трябва непрекъснато да се занимаваме с него.

Главното в работата над статиите: 1) да се прави кратък конспект на статиите 2) да се правят изводи от конспекта. Без тази работа, статията не се счита за изучена.

От  урока по писма на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21030]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как се извършва духовното поправяне?

Отговор: Отначало висшият духовен парцуф се спуска към низшия и се прилепва към него, приемайки неговата форма и свойства. След това идва светлината и благодарение на тази връзка, висшият се издига и може да обхване низшия като го издигне със себе си.

Затова, именно  падането и разбиването дава възможност за следващото поправяне. В началото висшият се спуска към низшия, разваля се, става по- лош, изравнява се с низшия и те стават едно цяло.

Но когато след това идва светлината, частта от висшия паднала в низшия може да се пробуди, защото това е неговата светлина, светлината на отдаването!

Низшият не може да се пробуди от тази светлина, него не го впечатляват разкази за любов и отдаване, защото притежава само желание да получава наслаждение!

Но за сметка на тяхната връзка, висшият, издигайки се, може да издърпа низшия със себе си, защото те заедно са се намирали в падение. И в това е цялото чудо на поправянето…

От урока по „Учение за Десетте сфирот”, 05.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Статия на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.8: В съответствие с това разбери, колко трябва да сме благодарни на нашите учители, които ни предават духовната светлина и отдават душите си за наслаждение на нашите души, стоящи на кръстопът между пътя на тежките страдания и пътя на светлината.

Те ни спасяват от ада, който е по-страшен от смъртта и ни приучват да се докосваме до небесното наслаждение на изтънчена и изискана висота, приготвена и очакваща ни от самото начало.

Не е нужно да определяме тези велики кабалисти, като живели някога хора – това са части на огромна система – души.

Кабалист – това е душа, постигаща Твореца, която Го разкрива и чувства, която се намира в общата система на душите, Адам Ришон, като активна нейна част и действа оттам като преходно звено, което ни свързва с духовния свят в моменти, когато ние не го осъзнаваме и не го усещаме.

Т.е., заслугата на кабалиста не е само в това, че ни е оставил книга със свои произведения, но той осъществява връзка между нашите души и общата система!

Ние сами не усещаме техните души, но те съединяват нашите души (точките в сърцето) с общата система, позволяват ни да се свържем помежду си и да се включим в нея.

Образно казано, до нас идва поток от светлината, протичаща в системата, който ни оживява, за да можем активно да се включим в системата, да станем нейни интегрални, активни части.

В това се състои работата на кабалистите от всички поколения, които обезпечават нашия живот вътре в тази духовна система.

Ние се намираме в нея за сега като точки, пребиваващи без съзнание. А те ни помагат, като предават обкръжаващата и вътрешната светлина, която има в системата и по такъв начин ни пробуждат.

Затова животът на кабалиста не приключва с физическата му смърт. Ние говорим за него като за душа, която съществува в общата съвкупност от души и действа независимо от това, намира ли се тялото в материалния свят или не.

Тази душа за нас е активната, най-близката част от тази система (например Баал Сулам или Рабаш).

Нашата кабалистическа група, цялата заедно, представлява сама по себе си духовен орган от общата душа, а те духовно се грижат за нас.

Затова е казано, че сме длъжни „да бъдем благодарни на нашите учители, които ни предават духовна светлина” – предават я точно сега!

Ние не се преместваме от една система в друга, ние винаги се намираме вътре в една и съща система и само все повече се пробужда нашето съзнание.

От ежедневния Кабала урок – 05/08/2010, Предисловие към книгата „Паним Меирот”

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→