Въпрос: Когато вече сте се занимавали с вашия учител, Рабаш, във Вас възниквало ли е желанието някъде другаде да видите още нещо, да си тръгнете, а после пак да се върнете?

Отговор: При Рабаш – не. Аз по натура съм критическа личност, пренебрегваща всички. И затова всичко измислено от хората аз предварително отмятах. Какво, например, може да измъкне човек от неговата „мозъчна кутия”? Това не е гордост от моя страна, а разбиране на ограничеността на човешкия разум.

Може би затова съм се занимавал с кибернетика. Когато виждаш от какви ”бръмбарчета” сме произлезли, по принцип, какво има в теб, освен пари от киселини и порция електрически ток? – Ето, това си ти целият!

Аз дойдох при Рабаш, търсейки учител. Методиката все още не ми бе ясна, но вече разбирах, че това наистина е висше знание.

Реплика: И ето, Вие с няколко висши образования седите срещу това старче, което нищо не е завършил, работил някъде си като заварчик…

Отговор: Но този старец разтваря книгата, започва да ти разказва за системите на Висшите светове и при това, ти говори с такива думи, че просто онемяваш.

Всъщност това е среща с историята! За човека, за учения, за търсещия – това е много силно преживяване. То е разтърсващо и при това разтърсващо логически, разтърсване от Висшия разум.

Това, което е интересното във висшия разум, е съединяването на противоположностите. Тъкмо това усетих тогава, а до тогава такова не бях виждал и усещал.

Оказа се, че двете противоположни свойства: получаване и отдаване, могат да работят заедно помежду си в трето свойство, в трета линия – ето това ме подкупи. Това не бях виждал никъде преди.

Тъй като противоположностите никога не се съединяват, винаги са си били противоречиви. В тези противоречия се намира и целият свят: в борбата, в спора, в невъзможността за изясняване. А когато видиш, че те се съединяват помежду си – нищо не можеш да направиш.

И след това, този осемдесет годишен старец, който не е завършил нищо, разтваря пред теб таблици със светове, сфироти, парцуфими и започва всичко това да го обяснява, и да разказва за свойствата на световете, за свободната воля, за човешката психология, за развитието на космоса, ти се стъписваш – от къде има той такива познания?!

А те са в него – естествени. Това не са онези знания, които се опитваха да ми „пробутат” талмудистите, завивайки спиралата на логиката и спора. А тук никакъв спор няма – тъкмо обратното, изясняване на истината, но истината тъкмо на съединението на противоположностите.

Това, разбира се, трябва да се усети.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76712]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

Системата е направена така, че човек, търсещ смисъла на живота, винаги да намира учител. Ако сега, на края на света, се пробуди някакъв човек и, при напълно обезпечения си материален живот,  започне да се измъчва, да се самообвинява, без да намира какъвто и да е смисъл – то неизбежно, ”случайно” ще ни открие в интернет. Или ще полети към някоя друга държава и изведнъж, в някой магазин, ще открие наша книга.

Това непременно ще се случи, тъй като всичко това е поле на желанието. Не трябва да се гледат хората, книгите или някакви материални предмети –  всичко това е въплъщение на енергийното поле, което се намира в постоянно движение за достигане на вътрешно равновесие.

Аз не се вълнувам за никой, в когото се разкрива точката в сърцето. Защото в мига, когато му е необходимо – той веднага ще намери всичко, което му е необходимо.

Аз помня, как някога седяхме с моя другар, с когото всяка вечер четяхме кабалистични книги, опитвайки се да ги изучаваме сами и естествено – нищо не разбирайки от това. И изведнъж му казвам: ”Хайде сега да отидем до Бней Брак и да си намерим учител”.

Аз прекрасно помня този момент, в който отначало произнасям фразата, а след това започвам да мисля, какво съм казал.

Така това сработва мигновено, с едно щракване, когато се достига необходимия вътрешен потенциал в духовния заряд, и ти се докосваш до напрежението на новото поле. Твоят заряд и това поле достигат такова съответствие, че ти започваш да плуваш на друго ниво на полето, на светлината. И този поток отново те довежда до равновесно  състояние, но вече на ново стъпало.

А физически, новото състояние на равновесие се изразява в това, че ти попадаш при учителя – на такова място, където можеш да получиш напълване.

Кабалистът гледа на това и вижда какво се случва вътре, сякаш наблюдава компютърния екран от другата страна, отвътре.

От урока  по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 19.12.2011

[63582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Беседа на трапезата.

Вие не разбирате, доколко всички ниe сме управлявани отгоре. Учителят тук е като говорител, част от висшата система, предаващ ви знание, нищо повече. Вие не обожавате говорещия за това, че ви казва нещо интересно. Така трябва да се отнасяте и към Учителя – трябва да зачитате прибора, чрез който ви предават свише, но не повече от това.

Искам да ви предупредя, защото именно в това се крие разликата между сляпата преданост и истината. Аз още повече от всички останали чувствам, че ме управляват свише – и у мен няма нищо мое. Не играя пред вас, аз действително само изпълнявам команди свише. И цялата работа на човека – това е да бъде управляван. И колкото е по-високо, толкова повече е управляван. Това се нарича да бъдеш роб на Твореца – степента на Моше.

Така че не забравяйте, че ние трябва да бъдем чувствителни към това, което Творецът ни казва – говори на нас! И според това върви. Аз чувствам, че това вече се приближава. И тогава вече се издигаме на степента Бина – можем да чуем това, което ни казва Твореца. Това е вече степента Бина. А после вече ще придобием „зрение“.

Така че нека се опитаме, да не бъдем зависими от Учителя (той е ограничен и временен), а всички заедно ще станем такива „съсъди“ (кли), които съединени, ще могат да видят и да реагират на това, което Творецът им казва. Това е най-важното. Наздраве (за живота)! Този слух, това усещане се нарича живот.

От беседата на трапезата преди конгреса в Арава, 18.11.2011

[61141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Задължение на възрастния е да научи детето и да му даде в детството цялата необходима подготовка за живота на възрастен. Същото нещо се случва и в духовния свят – висшата степен предава на нисшата всички „ключове“, всички средства, за да изгради себе си по-нататък.

На нисшата степен и остава само да разбере всичко това и да направи своя свободен избор да продължи нататък. Освен това, нищо друго няма да се прави – всички сили вече са на наше разположение.

Ето защо, малкото състояние (катнут) се счита за основно, а голямото (гадлут) – допълнение, което ту се появява, ту изчезва, в зависимост от усилията на нисшия. Но малкото състояние остава в него завинаги и трябва да му послужи като добра и здрава причина за създаване на следващото голямо състояние – всеки път ново.

Ето защо, малката стъпка, която се нарича хафец-хесед“ (който иска милост), страхопочитание пред Твореца, нивото на Бина, така нареченото „изкуство“, вярата – това е, което трябва, за да се премине в следващото състояние. Или от бащите към синовете, от висшата степен на духовната стълба към нисшата.

От урока по статия на Рабаш, 08.11.2011

[60142]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се отмениш пред учителя?
Отговор: Това е анулиране по отношение на това, което ти обяснява учителят, посланието, което той ти предава. Може би би могъл да разкриеш посланието и сам в книгите, но той ти го предава в по-жива форма. Теоретично, можеш да учиш и без учител, но е изключително трудно. Въпреки всичко ще ти се наложи да пробудиш душата, която те предхожда в йерархията, но ако тя не е близо до теб в някакво материално въплъщение, ще е много по-трудно.
Учителят е цяла система, а не „човек“. Това е система, която ти предава методиката, учението, светлината, създава в теб трудности и проблеми, работи върху теб и върху твоите другари. Това е работата на наставника, който се грижи за групата и събужда в тях желания, духовни потребности. Той ги обърква и по този начин ги възбужда, така че бързо да ги доведе до решение. Но той не трябва да краде от свободата на избора им и да ги прави негови слепи почитатели или Хасидим – това е най-важното нещо.
Учителят трябва да се разкрие пред теб и да се прояви по такъв начин, че ти да не му бъдеш напълно подчинен и да изчезнеш пред него. Той трябва да ти остави място за собствените ти усилия, като те държи в постоянни съмнения относно себе си, в чувство на отблъскване, пренебрежение, тъмнина. В противен случай това ще бъде обикновено кланяне и тогава в теб няма да възникне необходимост от Твореца.
Учителят ти разкрива знанието, но не разкрива самия себе си, а показва точно обратното, за да ти даде възможност да се обърнеш към Твореца.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Къде е границата между реализацията на вашите съвети и сляпото поклонение?

Отговор: Границата е критичния анализ. Човек, който работи правилно, който не се съгласява с учителя, изпитва към него ненавист, антипатия и най-голямо презрение – и едновременно с това го преодолява, издига се над себе си, с душа и сърце приема величието на учителя и се самоанулира напълно пред него.

В поклонника медалът има само една страна, той се прекланя без каквато и да е критика. Той бяга от всяка неодобрителна мисъл като от огън. Но вътре в самите нас нещата не стоят така. Това не значи, че трябва изкуствено да предизвиквате в себе си протест и отблъскване.

Просто започни да се сближаваш с ближния и ще видиш колко много го ненавиждаш. Ненавистта трябва да се проявява съобразно потребността от любов, в противен случай тя няма да бъде съзидателна. Ние не я разпалваме, тя сама идва.

В това се състои проверката: любов и ненавист действат заедно, паралелно една на друга, а човек работи в средната линия, над тях двете.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54691]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата от тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Всичко е приготвено предварително

Всички усилия на Учителя трябва да бъдат насочени към това, да не привързва учениците към себе си, да ги направи самостоятелни, за да не виждат в никакъв случай него, а чрез него да виждат Твореца. Ученикът трябва да се учи да прилича не на Учителя, а на Твореца.

Цялото ни развитие е един вид подражание на Твореца. И доколкото нашите действия са подобни на тези на Твореца, дотолкова ние му доставяме наслаждение.

Баал а-Сулам. Тайната на поколението е – в раждането.

[51130]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как може човек да си изясни с каква цел се учи?

Отговор: Ако човек не е свързан с учител, нищо не може да бъде направено – той ще се върти и върти в кръг и нищо няма да се получи. Така е било от поколение на поколение. Винаги е съществувала нуждата да чуем какво казва учителя, в продължение на много години.

Но днес времето се съкращава и виждаме как промените около нас се извършват с все по-нарастваща скорост – същото се отнася и до кабала. Човек, който нищо не знае сега за нея, след месец –два може да се окаже свързан с методиката за поправяне с цялото си сърце и душа. А след още няколко месеца той започва да се мята от лошо в добро състояние и обратно.

Но както и да се случи, методиката за поправяне трябва да се разкрие и всеки, който я е открил за себе си, иска да я разкрие за целия свят. И в зависимост от количеството хора, които ще започнат да се занимават с нея, ще им бъде леко да я разберат и да я усвоят.

Те просто изведнъж ще почувстват отвътре, че всичко е именно така, както казва кабала! Онова, което някога е струвало значителни усилия и продължително напрегнато обмисляне от човека, докато не се оформи някаква картина – сега ще става просто и от само себе си.

Подобно на младото поколение, което виждаме с каква лекота усвоява съвременните техники. Например, аз имам техническа професия и независимо от това, с труд усвоявам новите компютри и мобилни телефони. Правя го по необходимост, но не ме влече към тях, защото се отнасям към миналото поколение. И трябва с напрежение да мисля и да се уча или да изуча инструкциите, за да мога да ги използвам.

А малкото дете взема мобилния телефон, натиска клавишите и звъни – то вече се е родило готово да използва тези играчки. Тъй като то е ново превъплащение на душата, разкриване на ново желание, в което са включени записи от опита на всички минали животи (решимот) и то от само себе си разбира кое как става.

Колко пъти съм наблюдавал как младите хора дори без да четат инструкциите, използват някакъв прибор – поиграе си малко с клавишите и вече е разбрал как работи.

Толкова леко трябва да започне да се възприема и методът на кабала. Макар и да ни се струва, че е духовна и е откъсната от земния живот, тя ще се разкрие. Когато започне да се разпространява сред масите, то на всички ще им стане ясно от само себе си, че всичко е точно така, че ако в нас е заключено злото на егоизма, което ни пречи да живеем, то трябва да се възползваме от силата на доброто.

И ако играем на такова добро, то ще достигнем до него. Днес демонстрантите излизат на улицата за протест против тежкия живот – хайде да поиграем на добро обкръжение. И чрез самото желание да се намираме и живеем в ново общество, по-свързано и по-сполотено, хората ще започнат да привличат светлината, възвръщаща към източника.

А ако им раздадем материали по кабала, то изведнъж, от само себе си тя ще започне да им се разкрива.

От урока по статията на Рабаш, 11.08.2011

[50964]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят, когато се роди дете, то помага на родителите си да пораснат и да възмъжеят. А в духовния свят ”малкият” също ли добавя към по-големия?

Отговор: Малкият прибавя на родителите си това, което изисква от тях напълването. И цялата светлина, която получава, минава през тях.

Не виждаме такова явление в нашия свят. Но във висшите светове цялата светлина минава през предишните стъпала. И всяка отново родила се душа получава от предишните стъпала и поради това им добавя напълване. Затова, благодарение на него, се прибавя светлина във всички светове, във всички парцуфим, във всички души!

Ние не виждаме такова нещо в нашия свят. Но в духовния, повдигайки се, ти винаги продължаваш да получаваш чрез същите тези системи, чрез духовните си родители. Това прибавяне се зачислява на теб, но то протича във всички светове.

В този свят, в който се отнасяме към всички егоистично, ние растем сякаш се придвижваме по главите на предишното поколение и смятаме тези, които живеят до нас, за някакви примитивни и недоразвити, а себе си за възвишени.

Но в духовния свят не е така. Там се повдигаш по стъпалата и през цялото време добавяш към всички, благодарение на дълбокото си желание (авиют). Защото се присъединяваш към тях и отменяш егото си.

Не се повдигаш, стъпвайки върху главите им, както е прието в нашия свят, в който използваме предишното поколение просто като ”утъпкана почва”, върху която можем да растем. Но в духовния свят през цялото време оставаш в сливане. Представи си колко предано трябва да се прилепиш към духовните си родители.

Когато се повдигаш все повече и повече, за теб всички кабалисти по тази верига, по която си получил светлината, ще се оказват  по-величествени и ти ще се присъединяваш към тях все по-силно.

От  урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 07.07.2011

[49654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Ние произхождаме от състоянието на пълно съвършенство, наречено „светът на Безкрайността.” Единственото липсващо нещо е осъществяването на това съвършенство. И то единствено може да се разкрие като „предимство на Светлината пред тъмнината,” тоест първо чрез разкриване на нуждата от съвършенство и в нея – съвършенството.

За да се създаде усещане за несъвършенство, много подробности на скриването се разкриват в света на Безкрайността като подготовка за нас. Най-голямото скриване е светът, в който се намираме, в този свят, на последното ниво на скриване след 125 негови нива. Поради това, тези нива са наречени „светове”, „оламот” – от думата „олама”, скриване.

Всичко, което ние трябва да направим, е да разкрием света на Безкрайността, съвършенството, в което се намираме според плана на творението „да бъдат насладени творенията,” за да се разбере, че това състояние действително е най-съвършеното, прекрасно и добро от всяко възможно състояние.

Първо, ни се струва, че нашето тъмно състояние на скриване е напълно поносимо. Ние дори му се наслаждаваме и не искаме да се предвижим от него към друго място. Но тогава, все повече и повече, ние разкриваме неща в този живот, които не ни задоволяват и започваме да разбираме какво е несъвършено в нашето състояние и какво може да стане съвършено в бъдеще.

По този начин откриваме много неща, които ни липсват (тоест несъвършени): храна, секс, пари, почест, знание. И така откриваме, че вътре в тези източници на напълване определено не може да има съвършенство. Напълването е възможно само ако аз изляза от себе си и напълня другите, като по този начин ставам равен на Твореца. Тоест аз трябва да разкрия Майстора, моя Творец и да стана подобен на Него.

В края на краищата, Той не присъства в моя материален свят, в сегашните ми желания и нужди. За да Го открия, аз се нуждая от напълно различен стремеж – нужда за отдаване. И като резултат от моето отдаване на Него, аз ще Го разкрия вътре в себе си и ще постигна сливане. Тоест аз ще придобия същата форма, същите качества като Неговите. Това ще е истинско, ново желание – единственото нещо, от което се нуждая, нещото, което определя моето несъвършенство. Няма нищо повече! Има само желание за разкриване свойствата на Твореца вътре в мен докато не достигна пълно сливане.

Когато човек полага усилия да достигне това желание, по пътя той вижда, че се нуждае от средства за това: групата, целия свят, учителя, книгите, ученето и работа над разума. Но накрая той достига усещането за несъвършенство и разбира, че съвършенството означава сливане с Твореца, със свойството отдаване, което се разкрива в човека. Но сега той го няма.

Това осъзнаване е наречено „Аз положих усилия и намерих”, защото сега той намира правилното желание. И ако той изпитва своето състояние като несъвършено и му липсва само свойството отдаване (отдаване заради отдаване или дори получаване заради отдаване), тогава вътре в него възниква промяна и той преминава от нуждата за съвършенство към съвършенство. Във връзка с това, всичко се определя от неговите усилия.

Въпреки това, усилията не трябва да са тези, които той е искал да извърши егоистично, а според това, което чува от учителя и извършва в групата. И по пътя той вижда много състояния като това, където трябва да принизи себе си и да извърши указанията на своите учители, водачите по пътя. Така той накланя везната със своите усилия, като принизява себе си пред съветите на кабалистите.

И тогава от „613 препоръки” (Еитин) той достига „613 указания на Тора” (Пкудин), тоест той поправя своите желания и се удостоява с „откриване” – разкриване на Твореца вътре в творението.

От урок по статия от книга „Шамати“, 24.07.2011

[49084]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→