От писмото на Баал а-Сулам (№43): Казано е: „Изпитвай трепет пред учителя свой, както пред Небето”. За добиването на такава вяра, се изисква голяма работа, тъй като най-голям е екранът в работата, намиращ се на земята на Исраел, над който властва нечистата сила „клипат Кнаан”, принизяваща всеки до пълна нищожност, като прахта на земята, но останалите, представяйки му се са още по-ниско от прахта, а Учителят – не по-високо, от него самия.

И казва за това Творецът: „По добре е Мен да ме бяхте оставили, но да спазвате Моята Тора”, тоест да сте били привързани към истинския праведник с действителната вяра в мъдреците. Тогава има надежда, че праведникът ще ги върне към Източника и ще наклони везните на заслугите им на страната на Твореца.

В този свят са ни дадени хора, които могат да станат наши другари, за да се обединим с тях и заедно да се научим, как да излезем от самите себе си и да се издигнем с вяра над знанието, т.е. да ценим отдаването по-високо от получаването. Необходимо ни е да се съединим помежду си така, за да не действаме просто с общи усилия, а да станем една сила, вътре в която всеки губи своя личен образ и се присъединява към единното цяло, към едното сърце, заедно с всички.

За да ни помогнат да направим това, в този свят ни дават учител. Много е важно как човек се учи, чрез отношението си към групата и към учителя да изгражда своето отношение към Твореца. Не е възможно в човека да се оформи много по-висока форма за величието на Твореца, отколкото величието на учителя и дори на другарите, на групата. Всичко това му е необходимо, за да излезе от себе си и да се издигне по-високо от егоизма си.

Тук се изисква голяма работа. Защото, ако още в детството са научили човека на почит към учителя, което се нарича религиозно възпитание, то сега не би му се налагало да работи над това. Той би се чувствал съпричастен към великия човек, с една дума, като към баща, заедно с много други от неговото обкръжение. Би израснал в такава обстановка, където всички говорят за това и така се отнасят. Това се нарича хасидизъм. На човек му е леко да живее в такива условия, от него не се изисква вътрешна работа  срещу неговия егоизъм, постоянно изясняване, критичен самоанализ. Той се базира на мнението на обкръжението, виждайки, че всички постъпват така, вдъхновява се от тях и с това върви.

Така, с помощта на обществото, в човек се поддържа авторитет към някоя личност. И разбира се, това не го издига спрямо Твореца, но в такава форма можеш да се държиш равномерно без издигания и падения през целия си живот, чувствайки се приятно, комфортно и уверено. Човек усеща, че има на кого да разчита, някой се грижи за него, моли се за него.

Но ние достигаме до такъв етап от развитието на човечеството, когато голяма част от хората престават да получават религиозно възпитание от детството си, обратно, приучени са да презират останалите, да не признават никакви авторитети, смятайки се за по-умни от всички и да не уважават никого. Това се нарича „клипат Кнаан”, с която са се борели праотците, когато са влезли на земята на Израил.

Не им е било много лесно на излизащите от Вавилон или на онези, които днес излизат от своя Вавилон, да се преклонят пред предводителя, пред Авраам. Това е стъпалото на учителя, което човек е задължен да има, ако иска с помощта на групата и на учението да се приближи към входа в духовния свят. Това не се отнася лично към учителя или групата, защото човек ги вижда със своите егоистични очи и съди, съгласно своите недостатъци.

Разбира се, че всички му се струват нищожни, един от друг по-лоши. И самият учител също му се струва такъв. Той си мисли, че ако бе учил при праотеца Моисей или при раби Шимон, то разбира се, би напредвал по-добре. И така си мисли за другарите, че те са много слаби и самите не представляват нищо. Той не вярва на мъдреците, че „всеки съди по степента на недостатъците си”, а всъщност, пред него се намира светът на Безкрайността в цялото си съвършенство. И само той, самият спуска това Божествено съвършенство до своето собствено непроменливо ниво и затова вижда света толкова нищожен.

Трябва да разберем, че не получаваме разрешение да влезем в духовния свят дотогава, докато не започнем да ценим другарите, групата и учителя си толкова високо, колкото можем да си представим Твореца. Казано е: че „Исраел, Тора и Творецът са единно цяло” – с такова условие ние се издигаме отдолу-нагоре, издигайки човека до нивото на Твореца. И това същото условие действа в обратна посока, отгоре-надолу: т.е. това е същото ниво, същото уважение, същото величие, което трябва да свалим долу, от света на Безкрайността, от Твореца и да го разпространим на групата, на учителя, на всеки другар. В противен случай, няма да успеем.

Трябва да благодарим на висшето управление, че ни е организирало такава реалност, където можем с увереност да видим, колко сме далече от Твореца, съдейки по своето отношение към учителя, към другаря и към групата.

От подготовка към урока, 16.12.2013

[123232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Например, ако цялата централна група, напълно премине махсом, как ще се провежда сутрешният урок?

Отговор: Сутрешният урок ще премине над махсом. Аз и сега ви давам енергията, знанията за онова, което произлиза след махсом.

„Учението за Десетте Сфирот“ и другите първоизточници са написани от духовното ниво. Но вие ги възприемате, за сега, на ниво на материалния свят, а след махсом вие ще усещате всичко това вече на друго ниво.

Да допуснем, разглеждам заедно с художник някаква картина и той казва: „Ето тук е можело да се добави малко охра, а тук повече светло синьо“. Той се отнася към това чисто технически, а аз се възхищавам на цветовата гама, на картината и на нейното въздействие върху мен.

Обикновено, преди да започне да рисува картината, художникът разчертава нейното поле, нахвърля с молив скица и след това вече започва да рисува. А аз не виждам това.

Така и Творецът, преди да нарисува пред нас цялата картина в цветове, прави скица с молив. И постепенно, ще започнете да виждате в тази обща картина вътрешните връзки, вътрешните сили. Ще започнете да чувствате, как Той добавя в нея някакви свежи бои, нещо осветява, нещо премахва, въвежда нови контрасти.

И всичко това чувствено ще се прелива  пред вас. Вие ще определяте нивото на взаимодействие чрез авиюта (дълбочината на желанието), чрез екрана, чрез силите, които ни рисуват нашия свят. Ще ви стане ясно, че всички те произхождат само от една сила, от едно намерение: да ви направят така съвършени, както е техният източник.

Въпрос: Какви състояния сте усещали малко преди, преминаването през махсом?

Отговор: Ония състояния, които се усещат при изхода от Египет: страшен натиск от всички страни, пълен устрем напред, страх пред неизвестността, която е напред и заедно с това страх да не излезеш от духовното постижение.

Всичко това се случва не тогава, когато изкуствено се стремиш напред, а когато реално действаш, устремяваш се към центъра на групата и едновременно се настройваш чрез разпространението на интегралната методика, както подгонват с камшик коня, за да галопира напред. Едва тогава ще преминеш!

От урок на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121243]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Учителят стои отпред, вижда далеко напред и направлява учениците. Но ако ученикът има собствено мнение за своето развитие и поправянето на света, то той сам вече си е учител. Той не може да остане като ученик и да смята, че учителят бърка в посоката на развитие. Той няма да може да получи от учителя духовното постижение – максимум той може да получи теоретични познания. По такъв начин не се изучава Тора, т.е. средството за постигане на свойството отдаване.

Обучение се нарича връзката с висшето, с помощта на всевъзможни действия. Това изобщо не зависи от умствените способности, тъй като е казано, ”ученето става не с ума”. За сметка на връзката с учителя, ученикът ще получи от него силата на отдаване.

Силата на отдаване се предава по вътрешния канал, тъй като това не е философия и не е теоретическа наука. Затова всеки може да получи тази сила: и най-глупавият, и най-умният. Нейното предаване зависи само от това, доколко човек изпълнява необходимите действия по отношение на обкръжението: унижава себе си и възвишава учителя, обединява се с групата, за да могат всички да се свържат с учителя, който за тях представя доста високо стъпало, и получават поправянето от него. Това се случва на всяко стъпало.

Ако ученикът се изкачва, учителят се издига заедно с него, а ако ученикът се спуска, разбира се, че и учителят се спуска. Тъй като това не е истинското състояние на учителя, а такъв, какъвто той се възприема от ученика, от постигащия човек.

Когато човек идва да се учи, отначало той нищо не разбира. Трябва да се почака, докато той започне да се ослушва. И това може да му коства няколко години. Но когато започне да чува, групата трябва да му помогне, защото това може да продължи десетки години. Другарите трябва да му обяснят, че няма друг начин, по който да получи духовното постижение по друг начин освен от човек на човек, при условие, че между тях съществува физически контакт, т.е. може да се види, чуе, усети, разбере кой влияе и на кого, изпълнявайки някакви действия, взаимодействия. Така се е случвало с всички поколения до ден днешен, и не може да бъде променено, защото отразява духовните корени.

Чудесното свойство на този свят се изразява в това, че със своите материални действия аз мога да зарадвам духовния си наставник, склонявайки се пред него, привързвайки се към него, да се присъединя за сметка на някаква физическа помощ и за сметка на всичко това, да получа от него духовното разкриване.

Учудваме се, как е възможно това? Но аз прилагам усилия на това ниво, на което съм способен, защото няма друг начин. За сега не знам какво е това отдаване и нямам желание за отдаване, но на физическо ниво, мога да действам и за сега това е достатъчно.

От урок по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 05.06.2013

[109264]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът е толкова суров спрямо творението, защо е установил такива твърди и неизменни закони? Защо Той не е по-снизходителен, като баща към син?

Отговор: Нито едно дете не може да оправдае строгостта на баща си. То не е способно с детския си разум да разбере баща си и да види бъдещите последствия и ползата от възпитанието. На детето му се иска да играе от сутрин до вечер и да яде само бонбони, да гледа телевизия. То не може да оправдае изискванията на родителите си, а ги слуша само от безизходност, чувствайки се зависимо от тях, а не защото осъзнава тяхната правота.

В духовния свят всичко е много по-сложно, затова не усещаме колко меко се отнася висшето управление към нас. В нашия свят детето не е пряка противоположност на това, което трябва да стане. Ако детето е послушно и си подготвя уроците, разтребва след себе си, то тогава родителите не предявяват претенции към него, от него не се изисква нищо повече.

Но в духовния свят не е така, там ти винаги си като престъпник, тъй като изначално идваш с разбитите си желания. А към теб се отнасят добре, дават ти методика за поправяне, създават група около теб, с една дума, като в детска градина с възпитател, дават ти и играчки. Това е огромна помощ свише и голямо милосърдие, които ти опрощават всички грехове и те поддържат във всичко, само и само да достигнеш поне малко поправяне и разбиране.

В нашия свят е прието така нареченото ”маймунско подражаване” (куфим) – възпитание, подразбиращо се като  насилие (кфия) над детето. Но в духовния свят насилието е невъзможно. Аз виждам, че някой ученик с години не се променя и повтаря едни и същи грешки, попада в едни и същи ями и нищо не мога да му кажа. Самият аз съм бил такъв – и така продължава през целия път.

Такъв е пътят, нищо не може да се направи. Докато сам човек не установи за себе си  морал, методика, своя Тора, той няма да може да напредне. Тук насилие не може да има, а само осъзнаване.

Затова не можем да се оплакваме, че се намираме под диктата на безжалостния Баща, независимо дори от ужасните събития, случили се в историята. Ние не сме способни да ги оправдаем, но после ще видим, че всички действия на висшето управление са изхождали от любовта. Независимо, че до сега, от текущото състояние, това не може да се оправдае, ние сме твърде далече от това. Но когато ни се разкрие истината, ще видим, какво голямо поправяне ни е донесло това.

”Има закон и да не се пристъпва” – това означава, че законът е един. Има светлина и съсъд, които са противоположни един на друг – това е целият закон. А след като те се включат един в друг, от това включване се образува закон за развитието, който се нарича закон за съответствията по свойства. Всичко произлиза от един замисъл като един закон.

Накрая трябва да достигна до състояние, когато ще искам да изпълнявам този закон по собствена воля, сякаш няма никой освен мен, няма никакъв Творец. Сякаш съм този Създател взиращ се в своето творение и установяващ закон, по който то да съществува. Това ще означава, че съм постигнал подобието с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.03.2013

 [102143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Ние се намираме под въздействието на две противоположни сили, които трябва да достигнат определена мощност на противопоставяне, която ни позволява да се родим в новия свят. Затова човек се сблъсква с множество пречки, идващи от Твореца, усещайки обида и злоба.

Виждам такова отношение в много от моите ученици, че те сякаш чакат това раждане да се случи от само себе си. Сякаш всичко ще се случи по естествен път – ще дойде време и всички ще бъдат допуснати до духовния свят. Но разбира се, че така никога няма да се случи, тъй като човек няма да има необходимите желания – съсъди. Главното е да подготвиш своето желание. А за сметка на какво може да се случи това, ако не преодолеем трудните въпроси и проблеми?

Някои сякаш ми правят услуга, че идват на сутрешния урок и участват в разпространението, очаквайки, че за това им се полага възнаграждение. Те се отнасят към духовната работа като към постъпка, за която по-късно ще последва определена награда, и искат да ми демонстрират колко много са направили и в какво са участвали. Те сякаш не разбират, че тази работа им е необходима, за да изградят своя духовен съсъд, своята душа, а предполагат, че с това правят услуга на мен или на още някого.

Има ученици, които си мислят, че разпространявайки, си ”плащат” уроците, които им преподавам. Те не разбират, че без това разпространение във външния кръг няма да придобият съсъд за душите си, и им се струва, че те се стараят заради мен.

Това е пълно неразбиране, че всичко това човек извършва за самия себе си – че той трябва да плати и на Твореца, за това, че му е дал възможност да влага силите си в правилните действия, т.е. да изгражда съсъд за душата си. Наградата не е онова, което човек си мисли. Нашата награда е в това, че имаме възможност да работим, да прилагаме усилия, а не в това да работим и по-късно да получаваме възнаграждение за това.

Това е такова изкривено отношение, което изисква изяснение.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 19.02.2013

[100939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: В каква форма висшият влияе на нисшия: той дава на нисшия готова форма или само енергия, сила?

Отговор: Какво предава майката на зародиша? Кръв, неживо стъпало. От това неживо стъпало в зародиша вече се развиват растителното и животинското стъпало. Но от къде се появява тяхната форма? Формата се получава благодарение на това, че зародишът се самоотменя. Според самоотмяната си той е готов да приеме формата на висшия.

Но висшият дава форма вътре в самоотмяната на нисшия – едното зависи от другото. Затова еднозначен отговор няма. Висшият дава на нисшия обикновена, абстрактна светлина – и така винаги се случва в отношенията между всички стъпала. Нисшият приема тази проста светлина, светлината на Безкрайността, тъй като за него висшият  е безкрайността, той не познава нищо по-висше от това. Но когато той приема тази светлина, то в зависимост от самоотмяната си и подобието на висшия, според степента на неговите разбирания и усещания в него започва да се проявява новата форма. И всеки път така той добавя към своето изграждане.

Затова самоотмяната  е началото на всички начала!

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 28.01.2013

[100003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: На урока казахте, че не ви достигат думи. Означава ли това, че ние не работим така, както трябва, и не черпим от вас духовна информация?

Отговор: Именно така работи това. Когато нисшият моли, той предава неизпълненото си желание, на което аз получавам отговор.

Казано е, че се учим от всички свои ученици: „Научих много от учителите си, от приятелите си, но най-много научих от учениците си“. И това е заради въпросите на ученика, молитвата му, неговия МА“Н. Ученикът предава своето желание на учителя и учителят получава такова желание, за което сам никога не би молил. Така се разкрива цялата система: с новите въпроси на всеки ученик се разкрива още един пласт от системата и още един…

Всеки ученик издига своя молитва и това дава на учителя такива съсъди, които той няма и никога няма да има, ако не е свързан с учениците си. Поради това, до момента, когато ученикът задава въпроса, учителят не знае отговора. Но веднага след като ученикът зададе въпрос и този въпрос попадне в учителя, учителят получава ново постижение. Това означава, че той „се учи от всички свои ученици“.

Всеки ден излизам от урок с ново постижение, защото чувствам вашите желания. Но ученикът трябва да се подготви за урока, а често от вас не се усеща достатъчно желание, нужда. Разбира се, аз и без думи чувствам в учениците необходимостта от духовно разкритие и това ми помага да напредвам. Но е препоръчително все пак да изразяват своите въпроси.

Аз съм свързан със своя учител Рабаш – той е моят Висш. Получавайки въпроси от учениците, аз ги присъединявам към един директен канал, идващ свише. Това е йерархична, дървовидната система, простираща се отгоре надолу. Ако имам желание отдолу, което мога да издигна, го обработвам в себе си, получавам отговор свише, отново го обработвам и давам този отговор на ученика. Но 99% от получената информация остава в мен и само 1% преминава в ученика, съгласно това, доколко съм длъжен да смаля себе си и да сляза до ученика, за да приеме той този отговор и да го разбере.

В някои случаи самият аз пробуждам тази връзка, доколкото има обща готовност. Например, хора, които са положили много усилия, за да дойдат на конгрес и да го подготвят. И тогава, дори и да не задават въпроси, аз мога да пробудя отговор, благодарение на значителните усилия, които влагат, с които вече може да се работи. Но понякога, това е възможно само чрез въпроси.

Никога не ще се примиря със спящите. Но на учителя му е забранено да събужда желание в учениците, защото това, напротив, блокира идващите към него канали. Желанието трябва да се издига отдолу нагоре!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 28.01.2013

[100000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Поправянията се случват, благодарение на светлината, идваща от учителя. Липсата идва от обкръжението, групата. Но само ако човек се присъедини към групата, споделя живота си и работи, учейки се, следвайки целта на групата, само тогава се изпращат непоправени желания.

Тези непоправени, специални желания не са просто гордост, както другите примитивни желания, а непоправени желания, които могат да привлекат светлината за тяхното поправяне. Това означава, че човек трябва да е абсолютно противоположен на поправеното състояние. Той получава всички тези състояния от групата.

Тук се говори за човек, който прави всичко, което е по силите му, за да израсне духовно. И тогава той получава „червена светлина“ от групата, както вътре в утробата на майката. Групата е майка за него. Той получава „бяла светлина“ от бащата –  учителят. Тази белота са неговите сфирот – свойства.

Сега човек вече има две линии и трябва да работи в средната. Той не може да я получи автоматично, без да положи усилие. Човек трябва да се потруди, за да бъде включен в този вид работа. И така, до колкото се отменя пред групата, учителя, учението на Твореца, всички тези фактори работят върху него и така достига ново ниво.

 От 1-ва част на урока, 12.12.12

[95362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 2

Въпрос: С какво духовността се различава от душевността? Има душевни, симпатични, приятни хора, а един духовен човек може и да не бъде много приятен. В какво е разликата между тях?

Отговор: Душевни наричаме хората, които са ти приятни във всекидневието, които са готови на някакво съчувствие. Такъв човек ще те разбере, ще ти стане близък, той може да помага, да съчувства и т.н.

А духовният човек – това е този, който чрез жестока работа над себе си, „трошейки зъби“, въпреки сeбе си, чрез и под огромно напрежение, прераства в нещо абсолютно различно от това, което е човекът в нашия живот – преминава в свойството отдаване, което не съществува в нашия свят.

Това свойство се изработва чрез огромен стремеж, огромно намерение, огромна концентрация на усилията, внимание, постоянна работа и възможно най-силен контрол над себе си.

Когато човек достигне това състояние, в него се появява особено отношение към другите – не душевно, не ласкаво, не любящо в нашите очи, защото той мисли как да направи от нас одухотворени хора, тоест притежаващи душа. А това е съпроводено със сериозно насилие над себе си, с напрежение, с напрегната работа. Затова такива хора не са от приятните. Мисията им ги задължава да се отнасят към нас като към малки, слаби хора, целеустремено.

Знам това по себе си. Моят учител гледаше на мен като на глина, от която той трябва да извая нещо, и оценяваше доколко тази глина ще издържи, ще започне да стене, докъде той ще може да извайва. Така се чувствах. От една страна, това е огромна любов, вътрешно участие и разбиране. Но в действителност външните проявления са много специални. Може да ги оцени само този, който разбира поставената цел, свойството на ученика и работата на учителя.

От втория урок на конгреса в Новосибирск, 07/12/2012

[95038]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как нисшият трябва да използва връзката си с висшия по време на поправянето?

Отговор: Нисшият трябва да се самоотмени, за да получи от висшия. Сякаш потъваш в река и ти хвърлят края на въже, за да се хванеш за него и да излезеш на брега. За теб ”да се хванеш за въжето” означава да достигнеш поне минимално подобие по свойства. Това минимално подобие е всъщност самоотмяната.

А по-нататък работата става по-трудна. Отмени се пред висшия, ”хвани се за края на въжето” и вече имаш свързващата нишка. Но сега, за да започнеш да получаваш, за да отдаваш, трябва да пронижеш тази нишка с вътрешно желание, покрай самоотмяната и покрай обикновеното сливане с висшия. Тук трябва да действаме против собственото разбиране – с това внасяш своето желание във висшия и преминаваш към етапа зачеване.

Иначе нищо няма да се получи – гордостта унижава човек и това е много голям проблем.

В нашата работа групата се явява в ролята на висшия. В моите очи тя трябва да е понятие, идея за въплъщението на единството. Тъй като единството, като такова – това вече е висше свойство. И тук е необходима добавка към простото самоотменяне. Отменяйки се, аз се сливам с висшия, а ако продължавам тази работа по-нататък, установявам връзка с него.

Казано с други думи, благодарение на първоначалната самоотмяна аз се докосвам до висшия – с групата, учителя и учението. Но за да вляза в него, за да получавам от него, трябва да отменям ”плътта” на своето желание, пласт след пласт. Този период се нарича: „девет месеца бременност”, и в крайна сметка ще настъпи раждане.

От урок по ”Същността на науката кабала”, 25.12.2012

[94679] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→