Да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави всякакви образи на това, що е горе, и това, що е долу на земята, и на това, което е във водата и по-ниско от земята.

Не им се кланяй и не им служи; тъй като Аз съм Богът твой всесилен, Бог – ревнивец, наказващ за вината на бащите децата до третото и четвърто поколение, онези, които Ме ненавиждат, и творящ милост на хилядите поколения, любящите Ме и съблюдаващите заповедите Ми. [Тора, Изход, Итро, 20:3-20:6]

Заповедите се смятат за основа на целия човешки кодекс, на човешкото съществуване. Те са приети от всички религии, от всички общества като основа на човешкия всеобщ живот. Но работата е в това, че в кабала те имат съвършено друг смисъл.

”Не си прави други Богове, не си прави никакви ваяния” – това е най-неуловимата заповед.

Тоест Аз съм Единствен! Аз съм Безтелесен. Мен не можеш да ме изобразиш, в никакъв образ не можеш да си ме представиш, да ме усетиш с чувствата и разума! Аз не ви давам никакъв повод! Мен не може да ме сложиш в джоб, да ме изправиш в ъгъла, да ме закачиш на стената, да си направиш от Мен амулет или някакъв знак – нищо!

А при човека не е така. Той е като малко дете, което хваща някаква играчка и цял месец не се разделя с нея. Тя го успокоява.

Човек влиза в храма, моли се, изповядва се и се успокоява: ”Всичко ще бъде наред, всичко ще е добре”. Това за него е като лекарство, предпазващо го от всякакви проблеми: социални, семейни и т.н.

А тук ти нямаш нищо! Ако не можеш да си Го представиш, то няма към кого да се обърнеш. Ето в това е проблемът. Излиза, че за обикновения човек от нашия свят Бог не съществува. Той не може да си Го представи, нито да Го почувства. Тъй като това се явява някакво свойство на отдаване, любов, нещо, което няма форма, което изпълва всичко, и в същото това време – е нищо. Къде да разкрие това? Той трябва някак си да Го почувства! Няма нищо!

Затова Бог, онази Висша сила, за която всъщност става дума в Тора, ние по никакъв начин не можем да си Го представим, да си Го въобразим и да сме в контакт с него. За тази цел трябва да се закачим за нещо, към нещо да се обръщаме, някак да си Го представяме.

Въпрос: Защо ми прекъсват всички връзки? Човек сякаш е закачен за въздуха… Защо?

Отговор: За да Го откриеш на съвършено друго ниво, да се издигнеш на Неговото стъпало. Тогава ще започнеш да усещаш онова, което по-рано не си усещал, и да определяш онова, което преди не си могъл да определиш, защото в теб ще се появят нови органи за усещане, наричани ”петте сфирот”.

А до тогава: ”Какъв Бог? Няма такова нещо”. Разбира се, има някаква природа, която ме управлява, води ме напред, нещо прави: кара ме да живея, да чувствам, да раждам, ръководи ме с помощта на обкръжаващото ме общество, а след това ме погребва, и това е всичко.

Аз специално заострям вниманието ви, показвайки, че човека няма никаква връзка с Твореца и с Тора. Затова е казано, че Тора е чиста, защото никой все още не се е докосвал до нея нито веднъж.

Тора е учение, духовна механика, която е напълно откъсната от хората! Това, че сме я приели в качеството на всевъзможни красиви правила на човечеството, като юридически закони  – това е добре. Без това щяхме да бъдем варвари!

Но още веднъж подчертавам, че тези правила и закони нямат никаква връзка с истинското съдържание на Тора. Трябва да разберем, че не в това се състои нейната сила, нейната истина, нейната сърцевина. Съвършено не е в това, което ние правим в нашия свят, а е в това, да ни накара да се издигнем на следващото стъпало, където ще разкрием Твореца, и на нас не ни трябва Той да е явен, облечен в някакъв образ или явление. Ние се издигаме към такива органи за усещане, където нямаме нужда от образи, тъй като излизаме извън себе си!

Затова заповедта ”не си прави други богове” се явява като първа, основна. И всяка следваща заповед (те не са просто така написани в определен ред) определя нейното изпълнение, определя всичко останало.

Ако не можеш да я изпълниш, всички останали са без значение. Те не те водят към целта. Тази първа заповед трябва винаги да е пред теб. Заради нея ти изпълняваш всички останали.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната книга”, 25.02.2013

[109450]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Във всеки човек съществуват всички свойства: и ”народите на света”, т.е. неговият егоизъм, и ”Исраел”, т.е. порочният алтруизъм, който за сега също работи за егоизма. Затова се казва, че всеки човек се намира във властта на егоизма и всички, дори най-добрите ни пробуждания и благи пориви се намират във властта на егоистичните свойства. Това се нарича ”египетски плен, изгнание”.

Човек трябва да си представи, че всички тези свойства съществуват в него. Той трябва да определи всички тях в себе си, да ги разложи и да започне да усеща чрез тях. И да направи същото по отношение на света – тогава ще види, че всичко това съществува около него в света.

Тази зрителна картина се появява постепенно. Когато я наложиш върху целия свят, изведнъж ще видиш как работи. Това наистина действа на живо и се реализира всеки миг.

Ако човек се опитва така да се самоограничи отвътре, то с помощта на вътрешната си организация започва да вижда, че целия свят е организиран. И тогава картината на света се изяснява – всичко, което се случва в света, му става ясно: как се осъществява, за кого и за какво.

От ТВ програмата ”Тайните на Вечната книга”, 18.02.2013

[105423]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че вкусът на манната, с която народът на Израел се е изхранвал в пустинята, зависи от желанията на човека: какъвто вкус поиска – такъв и ще получи. Какво е това манна?

Отговор: Манна – това е висшата светлина, висшата сила.

Бал а-Сулам привежда в пример електричеството, към което може да се включи всичко, което е удобно: хладилник, нагревател, прибори под налягане и т.н.. В електричеството няма нищо освен енергия, а човек, благодарение на приборите, които включва, преобразува тази енергия в това, което му е нужно.

Манна – това е необлечената в нищо, безплътна, безтелесна енергия. Това е дух, сила на висшата светлина, която обличайки се в потребителя, в човека, създава в него тези действия, преобразувания и метаморфози, които той изисква, към които е готов.

Висшата светлина изхожда от Твореца и ни въздейства в степента на нашето желание да уподобим своите свойства на Него. Затова, ако искам да напредвам към подобие с Твореца и все повече да ставам Човек ( Адам – от думата ”подобен”), то мога да предизвикам  върху себе си свойствата на тази светлина, и тя през цялото време да ме преобразува, нали светлината действа само в това направление, при нея няма друга възможност.

Но ако аз не желая да се издигна за това време, в течение на което би трябвало да се приближа до Твореца, Той все пак действа върху мен. И този отрязък, за който е трябвало да напредна, започвам да чувствам като страдание: с мен и около мен се случват неприятни неща.

Светлината през цялото време увеличава интензивността на своето въздействие върху мен. Това произтича автоматично, по законите на природата. Затова, ако съм подобен на Твореца, то трябва постоянно да напредвам към Него по лъчите на светлината. А ако насочвам себе си не в тази посока, то усещам интензивността на светлината като отрицателна и започвам да изпитвам страдания, проблеми, чак до световни войни.  Това трябва да се отчита.

Само светлината предизвиква изменения в нас. Моят егоизъм се явява производна от влиянието на светлината и се увеличава автоматично. Всичко, което зависи от мен – е да съпоставя, да насоча своя егоизъм към светлината. Ако правя това, то вървя напред по лъчите на светлината и се чувствам прекрасно. Ако се отклоня настрани, то в степента на величината на ъгловото изкривяване, усещам страдания.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 04.02.2013

[102416]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: С какво даряването на Тора се различава от получаването на Тора в контекста на празника Шавуот?

Отговор: Тора се връчва свише, а дали долу я получават – това е въпрос. Затова Шавуот се нарича празник на даряването на Тора: ако си изминал предварителните етапи на подготовка, ти се дава шанс – подаряват ти Тора и трябва да я приемеш, да я получиш при определени условия.

По описанието на събитията виждаме, че не е достатъчно просто да стигнем до планината Синай – трябва още да видим, че това е планината на ненавистта (сина). Казано иначе, връщаме се от дясната линия в лявата. Би ни се сторило, че това не ни е нужно след бягството от Египет, когато вече сме се отделили от егоизма. Но Тора не се дава просто така: трябва отново да събудя в себе си ”Египет” – своето зло начало – и заставайки срещу тази планина, да го съединя с Твореца, със светлината, която може да ме поправи.

И тогава виждам условия, проявяващи се срещу светлината и моя егоизъм, виждам какви отношения трябва да се установят между тях, за да може ”тъмнината да засияе като светлина”, за да може моят егоизъм да се уподоби на светлината, напълно обличайки се в отдаване.

За това безусловно трябва да получа много сили за отдаване отвън, защото ги нямам и няма да ги имам. Как да ги получа? Готов съм да се обединя с всички другари в условията на поръчителство и тогава това ще ми придаде връзка с общата сила за отдаване – с други думи, с висшата светлина или Твореца. Така се разкрива главното условие: ако го приемем, ще тръгнем към светлината, към живота, а ако не – тук ще бъде ”мястото на нашето погребение”. Това е условието за поръчителство – анулирам се единствено за да се обединя.

Ако приемам това средство, т.е. поръчителството и целта на творението – взаимното поправяне на всички желания за отдаване, до сплотяването в едно цяло на принципа ”Исраел, Тора и Творецът са едно”, тогава получавам методиката, ръководството, наречено ”Тора”.

А по-нататък навлизам в пустинята и започвам да се поправям. Всеки път ми се разкриват все нови части от Египет в лявата линия, всеки път намирам в себе си нарушения, грешки, злосторничество – и ги поправям, издигайки се на степента Бина. Когато все пак се изкача на това стъпало след ”четиридесет години в пустинята”, тогава ще имам право да работя с егоистичното желание, получавайки, за да отдавам. Това вече е работа в земята Исраел – т.е. в желанието устремено направо към Твореца (яшар – Ел).

Осъществявайки тези поправяния, построявам Храма – особен съсъд, в който привличам светлината, възвръщаща към Източника и към напълване със светлина. Така достигам до края на своето поправяне.

А след това веднага се пробуждат новите желания, които не се отнасят към Исраел. От къде са се появили в мен? Работата е в това, че аз не съм имал предвид всички желания, отбирайки и поправяйки само част от тях, за да включа Малхут в Бина, и нищо повече от това. Сега, когато се пробуждат желанията на самата Малхут, виждам, моят Храм стои в земята на Исраел, т.е. в Малхут, която се е присъединила към Бина. Но това не е достатъчно. Тъй като трябва да разпространяваме алтруистичното желание на целия свят, да върна Малхут от степента Бина на своя ”територия”.

По такъв начин, Третият храм ще се изгради от желанията на целия свят, които преминават през пълното поправяне. От тук е ясно: всички събития на нашата история са били само подготовка за окончателното поправяне, което ние днес осъществяваме.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Защо Творецът е сътворил душата в съвършено и вечно състояние, а след това е трябвало да „опустоши съсъда“, оставяйки го без светлина, и да скрие Себе си?

Баал а-Сулам. ТЕС, ч.1, “ Вътрешно съзерцание“, гл.1, п.6: Ако намерението за сътворение на света е било да се насладят Неговите творения, то защо е потрябвало на Твореца да създава този материален свят, мрачен и пълен със страдания? Изглежда, че и без това Той, разбира се, може да наслади душите колкото пожелае? Защо Той е довел душата в това мрачно, замърсено тяло? И отговорили на това: който получава милостиня, той се срамува да погледне в очите дарителя.

Това означава, че във всеки безплатен подарък има недостатък – срам. И за да може душата да избегне този недостатък, Той е сътворил този свят, в който се извършва работа. Сега за техния труд има бъдеще, тъй като те вземат от Съвършения възнаграждение за своите усилия и по този начин се спасяват от недостатъка на срама.

[54594]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Тайната на Тора””, п. 217: Значението на Тора в този ден. Както е казано „И те чели в Тора (учението на Твореца), тълкувайки и обяснявайки, и разбрали прочетеното.”

Тайните на Тора се разкриват само между нас. Ако съумеем да създадем пространство помежду си, което: от една страна, да се определя от степента на омраза между нас, отделяйки ни един от друг, а от друга страна – над омразата, създадем връзка помежду си, то тогава омразата ще ни даде силата на съпротивление, „резистора”, а връзката между нас ще бъде „токът”, който ще пропуснем през него.

Тогава на основата на „резистора” с протичащия през него „ток” се разкрива работата: можем да управляваме двигателя, да го нагряваме или охлаждаме – всичко, което желаем. Тези две противоположни сили, които действат една против друга, могат да ни донесат полза.

Всичко зависи от вида на съпротивлението, което се разкрива между нас – отблъскване, омраза, отчуждение – те във всеки миг се разкриват по различен начин. Егото непрекъснато се взривява, проявявайки се в много противоположни форми. Искаме да останем в същата връзка и любов, но тъй като нашият егоизъм постоянно се променя, то и нашите отношение се променят.

Светлината е в пълен покой, но нашето желание за наслаждение постоянно се изменя, проявявайки се във всякакви форми, без никаква почивка. Затова постоянно разкриваме нови състояния, наречени „парцуфим”. Следователно, ако искаме да разкрием тайните на книгата „Зоар” или на Тора, те ще се разкрият единствено във връзката между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 31.08.2011
[53175]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Тора разказва за това, как хората, които се скитали в пустинята, срещнали смъртта, поради липса на вода, и Мойсей се обърнал към Твореца за помощ. Творецът казал на Мойсей да отиде и да говори с една скала пред всички хора, за да му даде тя вода.

Но вместо да говори с нея, Мойсей ударил скалата със своята тояга и „водите на раздора” потекли от нея, наречени така поради неподчинението на Твореца. Защо Мойсей, водачът на целия народ, не се подчинил на заповедта на Твореца?

Отговор: Скалата е земята, Малхут, желанието за получаване на наслаждение, което трябва да бъде поправено, за да се използва „заради отдаване”. Това поправяне може да стане или под формата на „удар”, или на „разговор”, в зависимост от нивото. В такава форма може да се извлече поправяне от нея – течащата от нея вода.

Водата е силата, която дава живот на желанието за получаване на наслаждение и го превръща в желание, което получава заради отдаване. Когато ти „говориш” със скалата, Малхут, ти се включваш в нея на човешкото, „говорящо” ниво, степента на Бина, и водата, която извличаш от нея, носи живот, отдаване, милост (Хасадим).

А когато  я удряш, ти извличаш „водите на раздора”. И въпреки че това е вода (символът на Бина, отдаване), тази вода не е добра (тя носи силата на Гвурот); тя е паднала под влиянието на Малхут. Това е произходът на всички тайфуни, наводнения и цунами. Всички тези неща са отражение на силата на Бина, контролирана от Малхут.

„Народ” – това са всички частни желания, а Мойсей е най-високото свойство, което има способността да получи водата на Бина, издигайки Малхут до нея, желанието за получаване на наслаждение. Но Мойсей вижда, че няма достатъчно сила да повдигне всички останали желания, наречени „народ”, от тяхното сегашно състояние и да ги издърпа до степента Бина със себе си. И затова вместо да се издигне на по-висока степен и да „говори”, той „удря” скалата, което значи, че вместо да се свърже с нея на по-високо, „говорящо” ниво, той се свързва с нея само на нивото „действие”.

Мойсей бил наказан за този явен грях. Но ние трябва да разберем, че всички „наказания”, описани в Тора, са поправяния. Той просто не е можел да го направи по никакъв друг начин, въпреки че му е било ясно, че в този момент той е трябвало да постигне „говорящото” ниво: определено ниво на връзка между Малхут и Бина.

Това е резултат от неговото духовно разкриване и се нарича „Творецът му говори”. Но е по-лесно да го изпълни бързо и правилно на нивото на действие и той не вижда никаква друга възможност за поправяне.

Ето защо Мойсей е бил принуден да „прегреши” и неговото поправяне е в неговото „наказание” да не получи разрешение да влезе в земята на Израел. Той умира, когато достига до самата граница. Въпреки че не е могъл да влезе (това не е негова степен), той се нарича „верен водач” и максимума, който може да достигне, е Бина. А другите продължават след него.

Граница – това е линията, където аз прекратявам своите действия на отдаване, поради липса на сила на намерението. Това ме принуждава да спра и да не използвам повече своето желание; аз съкращавам себе си. Да умреш означава, да нямаш способност да правиш действия заради отдаване.

От предаване по неделната глава от Тора, 27.06.2011

[46956]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Създадени сме с желание за получаване и за наслаждение, и за да го напълним, трябва да доведем това желание до намерението „заради отдаване“. С това ние поправяме себе си и постигаме целта на творението – пълно сливане с Твореца. Но за да се поправим, е необходимо да се съединим със силата на отдаване.

Силата на отдаване се нарича „Бина“, а силата на получаване в нас – „Малхут“. Тоест необходимо е силата на получаване и силата на отдаване, Малхут и Бина, да проникнат една в друга.

Но по правило, когато те се съединяват, при комбинирането на тези две сили се получават четири случая: Малхут в Малхут, Малхут в Бина, Бина в Бина и Бина в Малхут.

Ако Бина се намира вътре в Малхут – това е зла сила, защото Бина попада под властта на Малхут. Малхут я управлява и господства над нея. Бина става роб на Малхут – и това състояние поражда всички зли сили в света.

Тези сили понякога се преструват на добри, но го правят само за да привлекат и примамят човека, да го подкупят, а след това да го въвлекат в злото. Това е такава особена, хитра, нечиста, егоистична сила (клипа), която се намира в Малхут. С нейна помощ Малхут завоюва Бина и започва да я използва.

Написано е, че никакво зло не може да съществува в света, ако отначало не се е престорило на добро. Така действат злите сили и по тази причина съществуват.

Ако това е просто Малхут, тогава се получава обикновено желание за наслаждение, както в неживия, растителния, животинския свят и в човека, в който действат сили само на неживото, растителното и животинското ниво, тоест обикновеният човек, живеещ примитивен материален живот.

Човек, в чието желанието за наслаждение се включва и Бина, става много умен и хитър. Той знае как да ти помогне и да ти даде нещо, уж да ти услужи, а после да извлече от теб абсолютно всичко. Това са много лоши сили, до които води включването на Бина в Малхут – силите на отдаване, попаднали под властта на егоизма.

А обратното включване става, когато човек със своите усилия повдига Малхут в Бина. И тогава той се включва в Бина, защото сам иска да влезе там и да стане роб, неразривна част от силата на отдаване – както зародишът в майката. Защото Бина се нарича Има Илаа (Висша майка).

Тоест той иска да се развива само при включването и под властта, под прикритието на силата на отдаване, на Твореца. И тогава се получават добрите сили, които постепенно избират частици от егоистичното желание и ги поправят вътре.

От предаването по седмична глава на Тора, 27.06.2011

[46963]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

В кабалистичните книги, съединяването на Малхут с Бина се описва чрез различни образи. Например, като кладенец – празен или пълен с вода. Празният кладенец е Малхут, всмукваща всичко в себе си и оставаща празна. А кладенецът, пълен с вода, е правилното съединяване на Малхут с Бина.

Или обратно – Малхут, нейното желание се издига в Бина, в небето, и извлича оттам вода – и затова започва да вали.

Друго описание на съединяването на Малхут с Бина е „рижавата (червената) крава” – пречистващата жертва, пепелта на която пречиства едни, а други, напротив – прави нечисти.

Всички тези преходи са свързани с това, как Бина и Малхут се включват една в друга: Бина в Малхут или Малхут в Бина, и коя от тях властва – едното съединяване носи пречистване, а другото – нечистота.

„Кравата” символизира силата на Бина, силата на отдаването, защото дава мляко (светлината Хасадим). Но ако тя е рижава – червена (адума), тоест свързана е със земята (едом), значи е смесена с Малхут. И когато силата на отдаването и получаването – Бина и Малхут, се съединят заедно, то вече зависи от човека, каква ще бъде получилата се сила.

Ако той възнамерява да се поправи и да постигне отдаване, то именно от това съединение на силите – „рижавата крава” – той ще извлече силата на отдаването и ще пречисти себе си. А ако вече е бил чист, тогава в него се разкрива ново егоистично желание, с което все още не може да работи – и става нечист.

В Тора подробно се описва как трябва да бъде намерена рижавата крава и да се изгори, и какво да бъде направено след това с пепелта. Това не са прости действия, защото в нашия свят не съществува нищо такова. Макар изследователите да търсят следите на червената крава, за да докажат, че някога е съществувала, а сега е изчезнала.

Но работата е в това, че във времената на Храма, благодарение на мъдростта на кабала, целият народ се е намирал на духовното стъпало, и както е написано: „всеки подрастващ е знаел законите за нечистотата и пречистването”, тоест разликата между егоистичното получаване  и отдаването. С други думи, тяхното ниво е съответствало на съединяването на Бина с Малхут, което се нарича „червена крава”, и те са знаели за каво говори Тора.

Цялата Тора е описание на реда на поправяне – „инструкция” (ораа) за поправянето на душата.

От предаването по седмичната глава на Тора, 27.06.2011

[46960]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Статията „Даряването на Тора” от книгата „Шамати”: В какво е смисълът на Даряването на Тора на планината Синай? Това не означава, че някога Творецът е дарявал Тора, а сега не. Даряването на Тора е вечно.

Творецът я дарява винаги, само дето ние не сме способни да я получим. А тогава, на планината Синай, са получили Тора, защото са се обединили като един човек, с едно сърце, и всички ги е обединявала една мисъл – да получат Тора.

Обаче Творецът, от своя страна, винаги дарява Тора. Казано е, че човек трябва всеки ден да слуша десетте заповеди, получени на планината Синай.

Това означава, че и сега ни се дарява Тора и винаги е била дарявана, но тогава сме били като един човек с едно сърце, и затова сме могли да я получаваме, а сега не можем, защото сме разединени. Но само да се обединим и отново ще се осъществи това даряване.

Винаги пред човека има десет заповеди, получени от Твореца, и винаги има възможност да се използва светлината, която се нарича „Тора” за благо или за вреда.

Правилната работа и стремежа да се достигне по-добро състояние притеглят към нас обкръжаваща светлина. И това се нарича да „изучаваш Тора” и да се стремиш да разбереш какво е написано в нея, да усещаш, че тя говори за мен, за моите състояния за моите свойства. Аз трябва да ги усетя, докато се уча и да им се уподобя.

Аз искам да се впиша в тази картина, която ми разказва за мен самия, и да заживея там. Нека в мен да се осъществи целият този разказ, който аз сега чета. Ето такива усилия трябва да приложим – да ни се прииска да станем възрастни!

И ако приемаме тези условия и правилно ги прилагаме, това означава, че сме приложили усилия, за които е казано: ”Прилагал усилия и намерил”.

Тогава се променя моята действителност, понеже се променя моето желание, започвайки да се изграждам, за сметка на обкръжаващата светлина и да усещам в себе си образа, на Даващия Тора, образа на Твореца.

Светлината поправя моето желание и така аз започвам да реализирам свойството отдаване, и преминавам от Даряване на Тора – към получаване на Тора, а от него към Даряващият Тора.

От урока по статия от книгата Шамати, 07.06.2011

[45063]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→