Торонто. Урок №1

Въпрос: Творецът ни дава светлината, а ние чувстваме, че не можем да я предадем в света. Това предизвиква в нас чувство за смъртен срам. Какво да правим?

Отговор: Проблемът ни е в това, че пребиваваме в океан от свeтлина. Но дори и да се намираме в нея, тя е скрита от нас. Аз съществувам в нея, като черна точка и не мога да почувствам тази  светлина. Тя се намира в мен във вид на Обкръжаващата светлина (О“М). А аз даже не я чувствам като обкръжаваща.

Тази обкръжаваща светлина е – отдаването. И за да я изтърпя аз трябва да пребивавам в същото свойство, в което и тя. Тогава аз разширявам своя съсъд/желание – по мярата на това, доколко мога да отдавам така, както и тя, и тогава вътре в себе си аз усещам същото явление. Не светлината влиза в мен, а аз съм създал в себе си това свойство, каквото е и в нея, и затова усещам това същото, защото външното е равно на вътрешното. Това се нарича да бъдеш подобен на светлината, на Твореца.

Аз не знам какво представлява сама по себе си светлината, съществуваща извън мен. Светлината, намираща се в мен, се нарича напълване – екран и отразената светлина (О“Х). Екранът – това е моето съпротивление, отразената светлина – това е моето отдаване, и всичко това – са моите свойства, равни на светлината.

Тоест, аз никога не усещам Твореца. Винаги чувствам своите свойства, те ме напълват. Затова доколкото аз разкъсам себе си, дотолкова ще почувствам светлината, отдаването, Твореца.

Всъщност, това се нарича готовност да търпя – да изтърпя това грандиозно, неограничено напълване. И в крайна сметка то зависи само от моите отдаващи свойства, които аз трябва да придобия.

Понякога ние преминаваме такива състояния, които ни се струват невъзможни: “Как ще успея да възприема тази огромна светлина, да я почувствам?!“. но тя всъщност изобщо не е огромна. Тъй като е известно, че в младенците  също има страдание и наслаждение – но малки, а на възрастните се дават многократно по-големи наслаждения и страдания.

Ние просто трябва да растем – това е всичко. Напълването преминава отвътре, а не отвън. Само на рисунката го изобразяваме така, сякаш то идва отвън, но това е само схематично. Ние винаги се напълваме само със своите свойства – или егоистични, както сега, или със свойствата на отдаване – и това се нарича “светлина“.

А също и  Творецът – това е свойството отдаване. Когато свойството отдаване ме напълва, доколкото аз достигам състояние, в което отдавам – и това ми дава наслаждение – тогава се и казва, че аз се напълвам с Твореца, светлината.

Главното – правилно да се отнасям към думите, да се придържам към точните определения. И тогава всичко става просто и ясно.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54926]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Торонто. Урок №1

Въпрос: Колко още ще страдаме, като вироглави деца, не желаещи да създават добро обкръжение? Как да преодолеем своето упорство?

Отговор: Трябва да се убеждаваме в необходимостта от напредване. Иначе ще ни бъде зле. Трябва да се срамуваме, че светът страда, а ние не му даваме това, което можем да му дадем, – това, от което се нуждае. Наистина трябва да се чувстваме виновни за страданията на света. Нека този срам да ни изгаря, заставяйки ни, в края на краищата да направим нещо.

Тук не са подходящи личните сметки, с които се оправдавам, седейки вкъщи в бездействие. Каквото и да ми се струва, трябва с всички сили да усетя страданията на света и да видя себе си отговорен, да го поведа към поправяне.

Това действително е голям проблем, ако се отнасяме пренебрежително към света, към хората: „Нека да си страдат – може тогава да се променят“. Те не могат да се променят. Да се променим можем само ние и тогава чрез нас на тях ще им бъдат осигурени готови решения.

На духовния път ние разкриваме света като своя собствена система. Представи си: много години ти нарочно си причинявал зло на хората, отнасял си се с тях като с врагове и си се наслаждавал на това – и изведнъж откриваш, че това са твоите деца. Каква мъка изпитваш сега, припомняйки си всичко това, което те са претърпели от теб.

Такъв е срамът, който сега ни се разкрива. И за да го намалим трябва да побързаме, отрано отказвайки се от личните си сметки. Каквото и да случва, не обръщай внимание на тяхното поведение. Защото Творецът нарочно ти ги представя такива, за да мислиш само за отдаване и да им желаеш доброто.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Торонто. Урокът преди конгреса.

Въпрос: Как човек формира в себе си свойството отдаване?

Отговор: Няма Творец без творение. А Творецът има това свойство на отдаване, което формираме. Ако не сме го сформирали – няма Творец.

А какво има? Съществува Неговата непознаваема същност, Ацмуто, изконният корен на всичко съществуващо, който никак не е свързан с нас. Ние формираме, създаваме Твореца, прилагайки усилия и извършвайки свойството отдаване. Генерираме това свойство чрез съвместната работа между нас. Ако го реализираме и пораждаме, то ще се нарича ”Творец”.

Духовният парцуф, който строим в отношенията между нас – това е нашето получаващо желание, което сме съкратили, напълнили с отразената светлина, с желание за отдаване и съобразно с това, сме разкрили вътре свойството отдаване, което се нарича ”Творец”. Казано иначе, ”Творецът” – това е светлината НАРАНХАЙ, която разкриваме в духовните си съсъди, поправени на отдаване.

В действителност ”Творецът”- това е общата светлина НАРАНХАЙ, която в крайна сметка ще достигнем. Така пише Баал а-Сулам: общата светлина НАРАНХАЙ, напълваща Малхут на света на Безкрайността, се нарича ”Творец”. А малките части на междинните етапи са мярката на Неговите постижения.

Творецът не е личност, в Него няма индивидуални черти, няма образ. И затова няма към кого да се обърнеш, ти сам Го създаваш. Творецът няма форма, сам Му я придаваш. Над получаващите си желания поставяш съответните даващи желания – това и означава, че си създал Твореца. Няма друг начин.

Ако смяташ, че Творецът има форма, още преди да си я образувал, означава, че се покланяш на някакъв образ, на идол. Това е ”чужда работа”, идолопоклонничество.

Такъв е принципът на правилното отношение към природата. Ето защо не бива да си въобразяваме всевъзможни образи и подобия. Това било първото откритие на Авраам, когато ”разбил идолите”, т.е. разбрал, че сам е формирал силата на отдаване. А до този момент съществува единствено някакъв изконен корен, който е невъзможно да си представим по някакъв начин.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54876]

Filed under: Велики кабалисти, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Работата ни се състои в това да си представим точно какво представлява висшата сила. И по пътя ще трябва да си изясним немалко неща. Отначало човекът си представя висшата сила като множество различни сили и божествени образи, обожествява различните явления в природата, които забелязва около себе си.

Той им приписва човешки свойства, защото няма откъде повече да вземе пример, дава на божествената сила разни образи и това се нарича идолопоклонничество.

Това е необходим етап от развитието ни, защото съществуваме в своето егоистично желание с обратно възприемане на реалността, усещане и анализ. И така изясняваме висшите свойства, докато не достигаме правилен поглед върху нещата.

Пример за това е праотецът Авраам, който в началото продавал идоли. Всъщност неговата история разказва за всички нас. Всички ние започваме своя път оттам, че се покланяме на най-различни природни сили, смятайки ги за добри или зли, или поне частично добри и зли. Приписваме ги на някои хора, на обкръжението си, на сляпата съдба, на най-различни случайности.

С такива изяснявания са изпълнени всички наши кръгообороти, докато в нас не се пробуди точката в сърцето. Но и тогава, когато вече я имаме, трябва все пак да правим изяснявания на много определения, доближаващи ни към първото възприятие на духовното.

Засега не ни е ясно какво е това духовна реалност и какъв е този Творец. А по пътя, водещ към това изясняване, сме подложени на влиянието на обкръжението си, което може да ни обърне в другата посока, да ни отклони, обърка, защото все още не усещаме Твореца и не можем да се държим за Него.

Накрая достигаме състояние, когато всичките ни многобройни подеми,  падения и обърквания, по накакъв начин започват да се изясняват, натрупват се и се събират заедно и тогава разделяме реалността на две части: ставам едновременно и чувстващият, и това, което чувствам. Освен това няма нищо друго!

А да усещам себе си мога или в егоизма, получаването, или в отдаването – трето не съществува. Намирайки се в егоизъм, всичко възприемам спрямо себе си и спрямо своя свят, и това определя моето състояние. А ако се намирам в свойството отдаване, то ме напълва, това се нарича Творец (Бо-ре) – „ела и виж“.

Между тези две свойства през цялото време се намирам в изяснения. И накрая стигам до извода, че всичко идва от Твореца, който играе с мен ту като се разкрива, ту като се скрива, и така ми дава упражнения, за да се науча да строя вътре в себе си все по- фини и по-точни определения за това кой е Той!

Всъщност, в това се състои цялата ни работа.

От урока пo статията от книгата „Шамати“, 22.08.2011

[52299]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Обикновено ние правим много разпространена грешка като си мислим, че трябва да разкрием самия Творец. Ние чакаме „Кога най-после ще се разкрие Той?!”. Сякаш най-важното нещо е Той да се появи.

Но това никога няма да се случи. Това, което трябва да се появи, е точно съкращението, желанието ни да Го скрием от нашето желание за наслаждение, от нашето разбиране, за да имаме възможност да работим с Него само при условие, че Му даваме наслаждение в замяна.

Тогава скриването, стремежът за истинско отдаване, наречен „лишма”, става нашият съсъд. Вътре в това скриване ние ще можем да изградим образа на Даващия и да разберем какво е отдаване. Защото ние ще се стремим само към отдаване, без никаква друга одежда на наслаждение в нашите желания, и по този начин ще започнем наистина да постигаме какво означава духовно.

Всеки човек би искал да разкрие Твореца в дълбината на изгнанието. Но проблемът е как да помолим единствено за Неговото скриване, докато ние сме в изгнание, как самите ние да запазим скриването и да го издигнем. Всички нива на издигане са отделени едно от друго чрез това, доколко ние желаем и можем да се сдържаме, да се удържим от разкриване и да се разкрием само заради отдаване.

И вътре в това отношение към висшия, нашето желание да Го скрием, ние изграждаме Неговия образ. Величието на Твореца, което се ражда в нас чрез това скриване, ни позволява да Го оценим  и да започнем да усещаме Неговата форма. Тоест формата на Твореца се определя от формата на важността, която можем да Му придадем.

Това обяснение не е просто за разбиране, но то непосредствено говори за връзката между творението и Твореца в духовния свят…

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.07.2011

[48823]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Цялата ни душа е изградена от скрития – от това, че ние скриваме своето желание да се насладим по всякакъв начин. Първото скриване е просто съкращаване. А след това започвам да изследвам, какво съкращавам, в какво желание аз се правя на скромен и какво искам от себе си.

Всичко, което получавам, може да бъде само за отдаване, т.е. аз изграждам 4 нива на скриване: скриване на скриване на скриване… и така достигам все по-голямото величие на Твореца.

Но Неговата истинска висота ние никога няма да можем да разберем (може би някога в новата реалност след края на поправката). Засега тя се образува от това, доколко сме способни да възприемем вътрешно изградените от нас скрития.

Ние не можем да оценим нищо, което явно ни се открива – само скривайки Го от себе си. Когато човек ни се разкрива и ние започваме открито да получаваме от него, то преставаме да го величаем, тъй като всичко, което има той, сега го имам и аз. Той се е открил и се отнася към мен просто – и аз също се отнасям към него просто.

Цялата ценност се поражда от скриването. Но в духовното ние не играем ”политически игри”, а разкриваме себе си. И именно другите са длъжни да направят скриване, за да ни постигнат нас.

Например, учителят открива себе си за ученика и се доближава до него. А ученикът сам трябва да направи скриване спрямо него и само в такъв вид ще може да получи нещо. Иначе учителят ще му се струва простичък и той няма да може да попие неговата мъдрост.

Затова кабалистите са се държали винаги просто, а задължението на ученика е да направи  това скриване.

От урока по статия от книгата” Шамати”, 21.07.2011

[48826]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец, Учител и ученик - Няма коментари→

„Учение за десетте Сфирот”, ч.1, Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 93: В какво е коренът на цялото несъвършенство? – В разликата на свойствата на желанието да се насладим от Твореца.

Ние винаги проверяваме себе си спрямо Твореца, нямаме друг еталон. Защото отначало в творението, създадено ”от нищото” – в тази пустота, няма никаква система на отброяване. Това творение, родило се ”от нищото”, може да провери себе си само спрямо ”съществуващият от съществуващото”, спрямо светлината.

Нямаме никаква друга възможност да определим какво е добро и какво лошо. А всички качества, които намираме в себе си, са измамни, докато съществуват сами по себе си и се определят единствено по това, как ние самите си ги представяме.

Истинската оценка е възможна само при сравняването на две противоположности, имащи обратна природа. И затова, докато творението не разкрие Твореца, не застане насреща и не измери себе си спрямо Него, няма да има никаква възможност да разбере кой е той, къде се намира и в какво състояние.

Всички измервания се провеждат спрямо образа на Твореца, образа на Даващия, който сме способни да създадем вътре в себе си. А този образ в себе си можем да построим само при условие, че направим съкращаване и пребиваваме в отдаване и скриване спрямо ближния.

Затова ни е дадена групата, в качеството на система на отброяване, където можем да направим всичко това. И тогава ние, в крайна сметка, ще знаем през какви състояния минаваме всеки миг. Така, както ми се иска всеки път да оценявам групата: по-голям ли съм от тях или по-малък, какви искам да видя нашите отношения и търся ли Твореца между нас или извън – това се определя от моето собствено състояние.

Именно по отношението ми към другарите аз трябва да оценявам текущото си състояние!

От урока по статията ”Учение за десетте Сфирот“ , 21.07.2011

[48837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Духовното е построено върху отдаването. На каква основа да построим работата си, докато се намираме в ”период на подготовка” за встъпване в духовния свят?

Отговор: Има указание: ”Слушай Израел!”, т.е. човек е длъжен да се нагласи за това, че ”Творецът е единствената Висша сила над нас, Творецът е един” (думи от молитва).

Да допуснем, че аз говоря на себе си: ”Слушай, Творецът е висшата сила над теб, Той е един.” С това се определя моята посока, която ме води към Източника, към разкриването, съединяването, единството.

Това е основата, на която се построява нашата работа – оста, по която аз трябва да се движа. Сега трябва да се присъединя към тази ос с всички всевъзможни, намиращи се в мен средства, за да осъществя този принцип.

Аз и Творецът се намираме в двата противоположни края на една линия. И аз се приближавам към Него за сметка на намиращите се в мен средства: съединяването на ”Исраел, Тора и Творец” в едно цяло.

Тора, това е всичко, което може да си представиш, всичко, което съществува, освен самото изходно желание на творението. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка, за неговото поправяне”. И всичко това аз трябва да съединя в едно направление.

Липсва ми близостта с Твореца, моята цел е сливането с Него. Аз не зная с точност какво е това – съгласно желанията, мислите, решенията, завършека на целия този път. Но аз имам себе си, целта и средствата за нейното постигане. Ето всичко това аз трябва правилно да организирам и използвам. А крайната точка, резултатът е един. Всичко се включва в това понятие – Един и единствен.

По пътя ние получаваме друга форма на разума, мислите, взетите решения, действия, абсолютно всичко се променя вътре в човека. Светлината извършва революция в нас по пътя и създава нов човек.

Ние сега не можем да си представим какво е това. Но във всяко състояние, на всеки етап, ти трябва да се стремиш към това, способен си и длъжен да го направиш сега, на това ниво. И тогава се получава, че всичко действа в едно направление.

Тук се включва и твоето търсене, и особено борбата с препятствията, които се стараеш да разгледаш и да видиш, че тук работи твоят егоизъм, поваля те от пътя, от мисълта, че ”Няма никой друг, освен Него”.

Необходимо е през цялото време да се проверявам с особено внимание дали се намирам в мир и съгласие с единната висша сила във всичко, което правя. Разделя ли се сега в мислите ми и в моето усещане цялото мироздание на две или даже на три части, сякаш има Творец, всички останали създания и всевъзможни причини, и аз самият.

Някой ме дразни, поставя ми всякакви препятствия, създава ми проблеми  – това означава, че аз не свързвам целия този свят с Твореца, а признавам идолите, ”другите богове”. Защото как може да има някакви си други причини за моите състояния, щом като има една сила, действаща в мирозданието?

Трябва да проверя себе си, как реагирам на всички тези причини: на всеки човек, враг или другар, и на всеки проблем поотделно, или обединявам всички тях и зад всичко виждам да стои Творецът, който ми устройва целия този театър. За да съединя всичко в едно и да го отнеса към Него, аз достигам принципа: ”Няма никой друг, освен Него”.

Това е сериозна работа и, ако човек притежава чувствителност и внимателно анализира състоянията си, то той бързо и правилно ще напредва.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 07.07.2011

[47 448]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия ”Роза”, п.1: …Творецът (Елоким) в стиха ”В началото сътворил Творецът”, т.е. Бина, пораждаща Нуква на Зеир Анпин, произнася 13 думи: ”В началото Творецът сътворил небето и земята. А земята била смут и хаос, и мрак над бездната, и дух”.

… И тези 13 думи отговарят на тези 13 венчелистчета на розата сред тръните, в свойството на море, стоящо на дванадесет бика, които се явяват подготовка и приготовление за Кнесет Исраел, за да може тя да получи 13 пъти милосърдие.

Съществуват висши системи, филтриращи и намаляващи светлината, за да могат нисшите да я получат. Така и Малхут стои на стража пред това, за да може от първите девет сфирот, намиращи се пред нея, да дойдат само тези светлини, които тя е способна да получи за изгода на нисшите.

Как знае тя, че може да получи полза за нисшите? – Всичко се определя от потребностите на нисшите, от желанията, които те издигат към нея. И затова, съгласно пробуждането отдолу (итарута де-летата), това е молитва (МАН) от наша страна, към нас слиза отговор свише (МАД).

Затова човек не може да се жалва, че не получава. Не моли, затова не получава. Ако помоли – ще получи. Но молбата трябва да бъде такава, че вътре в нея да издигнеш правилното желание, духовният съсъд/кли. И тогава няма да имаш проблем, ти ще получиш светлина в него. Всъщност, сама по себе си молбата се явява съсъд. Ако тя е правилна, светлината идва.

Правилната молба означава, че ти усещаш вътрешна необходимост, желание за нещо. Всъщност, ти винаги получаваш това, за което се молиш. И ако ти казваш, че Творецът ти причинява страдание, то ти си го изпросил. А ако винаги утвърждаваш, че Той ти носи добро, тогава ти си молил за това. Винаги получаваш, съгласно молбата си.

Ако е така, как е възможно ние да молим за нещо лошо?! Да, ние молим за лошо. Ако аз искам да получа напълване в желанието си за наслаждение – „Заповядай, получаваш!” Тогава, защо се чувствам зле? Това вече зависи също така от всички системи. Но ти получаваш това, за което си се молил.

Ние не разбираме колко безотказно работи това ”Добрият и Творящият добро” – ”Заповядай, получаваш!”. Така родителите възпитават детето: ”Искаш ли това? Заповядай!”. А после какво?-„Ой!” „Но нали ти поиска това?…”

Така и Творецът постъпва с нас.

От урок по Книгата „Зоар”. Въведение, 08.07.2011

[47680]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Когато Творецът ни изпраща страдание, това е Неговият начин да ни даде указания, че няма да можем да получим наслаждение директно. В крайна сметка, целта на творението е била да направи човека равен на Твореца, съвършен като Него, а не да бъде просто получаващ!

Само тези, които се отнасят към неживото, растителното и животинското ниво просто получават от Него – нищо повече от вода, която им е нужна „за живот”. Но „човек”, адам, означава „подобен на Твореца” (Доме). Затова неживото, растителното и животинското ниво просто живеят своя живот и всичкото страдание, което те понякога преживяват, е недостатък на човека, който не изпълнява своята цел.

А що се отнася до човека, той винаги страда… Той не може да напълни себе си и цялото му развитие е непрестанният растеж на желанието за получаване на наслаждение, което става все по-голямо и по-ясно, принуждавайки човек непрекъснато да преследва нови видове наслаждение.

Той непрекъснато се надява, че всеки момент ще получи напълване, но всеки път не получава нищо. И накрая, той напълно се разочарова и изведнъж разбира, че повече не може да продължава по същия начин! Той спира да вярва, че може да постигне нещо в този живот със своя егоистичен подход и непрестанно преследване на наслаждение.

Всичко това е било планирано предварително с намерението да накара човек да се огледа, вместо да търси начин да напълни своето желание, да започне да търси начин да придобие формата на самата светлина, той иска да придобие нейните свойства – свойствата на Твореца.

Но формата на Домакина, формата на Даващия, трябва да се облече в желанието на творението. И поради тази причина, стремежът към отдаване, тази отдаваща форма, която се облича в желанието за получаване на наслаждение, се нарича „екран” и „отразена светлина”. Това е новият, не егоистичен подход, до който човек трябва да достигне, след като веднъж напълно се разочарова от своята способност да напълва себе си егоистично.

За това той трябва да промени целия си подход към живота и вместо да преследва наслаждение, да започне да преследва образа на Твореца, който ще се облече в него. В този случай, желанието за получаване на наслаждение, което е съкратило своя егоизъм и се е въоръжило с екран и с отразена светлина, ще придобие същата форма като Твореца, желанието за отдаване. И тогава висшата светлината ще се облече в егоистичното желание във формата на отдаване от страна на човека, насочено обратно към Твореца.

Там, вътре в това желание за получаване на наслаждение, вътре в самия човек, тяхната среща ще се случи – срещата на човека и Твореца. И затова Творецът се нарича „Боре” (ела и виж). В крайна сметка, ти Го разкриваш в себе си, а не някъде другаде.

От урок по статия на Рабаш, 08.07.2011

[47545]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→