Пред нас са три етапа. Преди всичко, ни е необходимо да осъзнаем злото на своя егоизъм (1). Да го осъзнаем дотолкова, че да поискаме да достигнем свойството Бина, да се издигнем над егоизма (2). А след това достигаме Кетер (3), тоест използваме егоизма си заради отдаване.

Първият етап е период на подготовка. По-нататък, издигайки се на стъпалото Бина, усещаме духовния свят, включваме се в света Ацилут. А после започваме да се издигаме в него, като обръщаме цялото свое зло в добро, в отдаване.

Всички тези етапи сме способни да реализираме само с помощта на силата на светлината. Казано е: „Аз създадох злото начало (нашия егоизъм) и Аз създадох Тора, тъй като светлината, която се крие в нея, връща човека към Източника”.

Проблемът е в това, че за човечеството е неизвестно съществуването на сили, които са предназначени за поправяне на нашия егоизъм и затова е в голямо объркване и не знае какво ще бъде по-нататък.

Настъпил е критичният момент, след който следва вълна от проблеми, включително масови безредици, революции, войни между народите и страните. Науката кабала предупреждава, че може да се стигне до Трета и даже Четвърта световна война. Страданията ще нарастват дотогава, докато човечеството само не изнамери методиката за поправяне – лекарството, което може да даде само светлината.

И затова, още в зората на времето, преди 5771 години, когато егоизмът само е започвал да се проявява в човека, на хората се е разкрила кабалистичната методика. Постепенно се е развивала до сегашното време, до този етап, на който започваме да усещаме своя егоизъм като зло. И сега единици, които развиват за нас тази методика на поправяне, могат, накрая, да ни я дадат като средство за изцеляване.

Така че лекарят идва при болния и обяснява каква е болестта му, какво трябва да бъде здравословното състояние и как именно трябва да се лекува. Защото има лекарство.

И затова, ако побързаме и представим на света методиката за изцеляване, на хората няма да им се наложи да я търсят под натиска на бедствията и проблемите, които все пак ще ни заставят да намерим този единствен изход.

Последният пример: след като един човек в Норвегия уби повече от седемдесет човека, норвежката телевизия забрани предавания, които съдържат елементи на жестокост и насилие.

Защо се учим само от такива събития? Защо от по-рано не можем да направим всичко правилно? Нима сме толкова безразсъдни? Защо създаваме за нашите деца такова глупаво обкръжение и ги заставяме да се учат на противоборство и съперничество? Защо игрите, създадени за възрастта им, учат да убиват колкото се може повече или да печелят колкото може повече? Защо не им носим послание за единството? Защото всъщност стреляме в себе си, пилим клона, на който седим.

Нима ще ни разбуди само норвежкият сценарий или негов мащабен аналог, грозящ световна война? Нима само когато разберем, че е прекалено, че така повече не трябва да се прави? И все пак не виждаме реално придвижване. Човечеството не става по-умно. Какви ли беди трябва да го застигнат?

За да не ги дочакаме, сега вече трябва да се обръщаме към хората – да се обръщаме с добро, без нетърпение, както към болен, който все още не разбира от какво му е лошо. Само болката закрива очите му повече и запушва ушите му. Ние общуваме с него меко, с разбиране. Въпреки че той, напротив, ни проклина и не желае нищо да чува, ние все пак трябва да се стараем да търсим приближаване с любов и в същото време решително, обяснявайки, че няма друг изход.

Ние не отричаме никакви други методики, не отиваме срещу каквото и да било. Защото, в крайна сметка, не противостоим на егоизма направо и затова не се каним да съкрушаваме каквото и да е движение, какъвто и да е подход, каквато и да е партия. Това е невъзможно, да, и не ни трябва да разрушаваме тези егоистични структури, както не трябва да разрушаваме егоизма в себе си.

Трябва само да ни тегли единството над всички разногласия. И тогава всевъзможните егоистични форми в нас и във външния свят, културни и други различия ще се обърнат в отдаване, в любов, в обединяване. Всеки ще внесе своята лепта в това единство – но не за противодействие, а меко и оптимално.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50730]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам пише, че за всяко случайно явление в света си има място. Затова трябва да не го унищожаваме, да не го ликвидираме, а да го използваме.

Но по този начин трябва да се действа последователно, без да се страхуваме и без да се крием. Светът навлезе в такъв стадий на развитие, че трябва да открием всички карти: целта ни, кредото, нашите основи, първоизточниците ни.

Нека хората да не приемат това сега, но от ненавист към нас те ще се запознаят с нашата методика. Тяхното неравнодушие ще си свърши работата. А през това време световният темп на развитие ще е толкова голям, че след няколко месеца той ще открие нашата правота и ще започнат да се присъединяват към нас.

Струва си да се използва този период, когато те са настроени срещу нас. Тъй като който е против, не е безразличен, а това вече е връзка – нека да е отрицателна, но е връзка. Знаем, че противопоставянето с когото и да било ни кара да мислим през цялото време за него: Искам да го изуча и да намеря възможност да му надделея – но през това време съм свързан с него, съпричастен съм.

Проблеми възникват само с равнодушните, а онези които са против нас – всъщност се явяват наши бъдещи партньори. Това трябва да се разбера: в такъв вид пред мен се проявява егоизмът – за да го поправя.

От третия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Желанията, които сега се проявяват в цялото човечество, са желанията, разкриващи общата, заобикаляща светлина. И затова вътре в себе си човечеството няма да намери отговор за това, което става, единствено остава само да избухват в протести на различни места, но не повече от това.

Никой няма отговор, никой няма разбиране за това, как да се загаси този все повече разпространяващ се пожар, който обхваща целия свят. И няма да има никакво решение за това, нито един „пожарогасител“ няма да помогне, а само светлината, връщаща към източника на доброто.

Защото сега светлината се разкрива под формата на несломими ограничаващи сили, съдът (гвурот), започва да изгаря цялото човечество. И ако ние не се подсладим с нейното свойство милосърдие, отдаване (хесед), като пожелаем тези свойства да се възцарят помежду ни, и ако не се обединим, ние няма да загасим този пожар, няма да превърнем  всепоглъщащия огън на съда в пламъка на любовта.

Това е възможно единствено за сметка на нашия устрем към единство. Затова всичко зависи от разпространяването на знанията ни за възможното решение, но още повече от нашата вътрешна работа, нашето желание да се съединим помежду си, с цел да се прегърнем с целия свят и да му предадем светлината, която ние привличаме за него. И всичко това е, за да насладим Твореца, като станем подобни на Него.

От урока по статия на Рабаш, 09.08.2011

[50739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Скоро по целия свят ще се сблъскаме с противодействието. Засега ние все още сме малко забележими, но по-нататък ни чака съпротивление. Защото светът не разбира, че злото се разкрива за подем над него.

Той просто иска да ликвидира това зло, когато ние, напротив, трябва да го поправяме. За това е казано: „Герой сред героите е онзи, който превръща своя ненавистник в приятел”. Тогава змията, ангелът на смъртта, става свят ангел.

А ето защо към всички трудности и противодействия трябва да се отнасяме креативно, търсейки възможност именно от тях да изградим зданието отдаване и вечен живот. Цялото различие между разбит свят и поправен свят се състои в това, как използваме своето желание. Необходимо е само да променим намерението от егоистично на алтруистично.

Трябва да обясняваме това на всички, като показваме същността на разбиването или, казано на съвременен език, криза: става дума изключително за разкриването на злото в нашата природа. И да го поправим може само по пътя на подема над егоистичното използване на желанието за любов. Само в това имаме свобода на избора, а във всичко останало човекът съвсем не е свободен.

Колкото по-последователни сме в това, толкова повече ще имаме настройката и увереността, толкова по-бързо ще разберем, че се намираме във войната на Твореца с Амалек, която се води във всички поколения. „Амалек” е цялата основа на злото, тоест нашият егоизъм, това е истинската му същност. И войната се води „във всяко поколение”, тоест на всеки етап от съществуването ни, от кръгооборот в кръгооборот.

Затова е така важно да се съберат научни сведения за кризата от целия свят. Учените изобщо не са свързани с кабала и ние представяме данни от техни изследвания, съгласно които, кризата е резултат от човешкия егоизъм и само единението може да послужи като лекарство за тази болест. Единението между всички нас – над егоизма.

На достъпен език ще обясним на света кабалистическия поглед за състоянието на болест и на здраве. Тогава остава само „да се предпише лекарството”, да се допълни междинното звено. Обозначаваме болестта със знак минус, а поправеното състояние – със знак плюс. Проблемът е в това, че хората не знаят решението. Лекарството за тях е големият въпросителен знак.

Днес вече е ясно, че нашето его е причината за болестта и че оздравяването ни е съпроводено с отдаване. Кога ще съумеем да излезем от кризата ли? Когато бъдем обединени. Следователно, задачата ни е да постигнем поръчителството, за да сме споени всички заедно.

Но светът избягва това решение, защото егоизмът не желае единството. Докато не започнем да се задушаваме, той няма да ни остави. И той трябва да е точно такъв – за да ни отведе точно към целта, към необходимостта от единение. Егоизмът ни разкрива своето зло дотогава, докато той стане непоносим за нас. Само тогава ще можем да завършим бягството от своето его към свойството отдаване, а после да преобразуваме в отдаване и самия егоизъм.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50510]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Задачата ни се дели на две части: от една страна, трябва да работим над себе си, а от друга, да помагаме на цялото останало човечество. То вече усеща кризисните явления, а на следващия етап ще трябва да се обединяваме с него, за да продължим заедно пътя. При това, разбира се, ние ще оглавим общото движение, защото хората просто не знаят как да вървят към целта. Ние трябва да станем ”движещата сила” – онази част на човечеството, която го тегли напред.

За да поведем хората, най-напред трябва да се погрижим за себе си. Но е важно да запомним, че не бихме получили духовното пробуждане, ако не трябваше да поправяме света и да го поведем след себе си. И затова днес не бихме постигнали успех, ако мислим само за собствения си напредък. Необходимо е да се грижим за цялото човечество, за целия свят, за да доведем хората до всеобщо обединение в единна душа, каквато сме били изначално. Затова са ни събудили и такова трябва да ни бъде изходното намерение.

Как да се развиваме, едновременно придавайки верен курс на целия свят? Общото правило на нашата работа е в това, че съществува единна Сила, наричаща се ”светлина” или ”Творец”, която властва над света и му влияе. Тя определя и върши всичко. За да се впишем, за да се включим в нейната дейност, трябва да поискаме тя да ускори развитието ни. Без това желание, тя ще ни развива по първоначално заложената ни програма – посредством мощните отрицателни импулси, които движат масите.

И затова цялата работа е в това, да поискаме ускорено предвижване, изпреварващо негативните явления на изходната програма на Природата. Затова трябва да помним винаги, че стоим пред единната Сила, която ни въздейства. И трябва да я задължим на усилено, ускорено развитие и по-ефективно въздействие, буквално ”да я дърпаме” в нужната посока.

Така синът дърпа майка си за ръката. Но ако не я дърпа в нужната посока, няма да се получи нищо, те няма да отидат на кино по негово желание, ако той трябва да отиде на градина. Така трябва да се стремим през цялото време в правилната посока, желаейки да намерим тази единна Сила, извън която няма нищо друго. Аз искам да я изуча, да разбера как действа, на къде е насочена. И затова искам тя да се разкрие – тогава нейните действия ще ми се изяснят.

Знаейки всичко това, аз искам от нея да ускори темпото на моето развитие. Всеки път я ”дърпам” в нужната посока, сякаш тегля мама за ръката към градината с още по-голямо желание, отколкото тя самата го желае.

От урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Израел е обзет от протестно движение. Каква ще е правилната посока на неговото развитие?

Отговор: Разбира се на дадения етап трябва да се погрижим за редовия гражданин.

А принципно, проблемът е там, че целият свят възлагаше големи надежди на средната класа. Има обикновени работари, които са доволни на дребните радости в живота. Но има и по-висок пласт, представляващ много голяма част от населението. Към него се отнася и младежта, още не избрала жизнения си път. Като цяло, става дума за хора, които искат да живеят, усещайки света, да живеят нормален, по съвременните измерения живот.

Обаче заради кризата, която, всъщност, продължава вече двадесет години, светът започва да губи импулса на постъпателното движение. Япония, която извърши навремето гигантски скок, отдавна намали оборотите. Пък и всички останали също се забавят и даже се връщат назад. Такива са системните процеси, съответстващи на програмата на творението и нищо не може да се направи.

В крайна сметка, средната класа губи надежда за добър живот и пада на нивото на обикновения работник. Тук своята роля изиграха технологиите и въобще новото стъпало на развитие. Но главната причина е в това, че ние се оказахме в глобален свят и обществата сега са пронизани от интегрална взаимовръзка. Днес даже нормалните семейства трудно могат да отгледат едно дете. Всички сфери на нашия живот потъват в кризата, изискваща нови и нови средства, за да бъде предотвратен пълния крах.

И така, средната класа, в това число и студентите, нямат никакви надежди за бъдещето. А това е огромна маса хора. Например, в Испания безработицата е обхванала 50% от младежта. Завършилите европейските университети, връщайки се вкъщи, откриват, че няма какво да работят.

Те не могат да получат работа, да създадат семейство – вече им е време, а надежди няма. Още повече, те не виждат проблясък нито сега, нито след няколко години. Те даже нямат възможност да планират нещо за в бъдеще, защото вместо икономическо развитие преминаваме към спад.

Какво да се прави? Има само един начин на следващия етап да се постигне успех – светът да се насочи към интегрални взаимоотношения. Само те ще донесат успех в нашите земни дела. Защото всички ние се намираме в интегрална система и затова на всички хора трябва да се даде съответстващо възпитание. Трябва да им се каже: “Ето го бюджета на страната, ето какво можем да направим. Ние постепенно ще поправяме ситуацията, започвайки от най-необходимото, но при условие, че ще започнете да учите”.

Хората трябва да се обучават какво представлява интегралния свят, в достъпна и разбираема за тях форма, с примери и нагледни илюстрации. Това обучение трябва да се води чрез радиото, телевизията и интернет, чрез литературата, театъра, музиката и киното – така, че те да разберат в какъв свят е навлязло човечеството. Необходимо е да се прибегне до помощта на културата и изкуството, за да може човек да се докосне и усети, къде се намира.

И само тогава, каквото и да правим в страната и света, ще ни съпътства успех. Защото нашите действия ще са устремени към поправяне. От една страна ще успокоим хората, осигурявайки ги с най-необходимото, а от друга, ще ги възпитаме и след няколко месеца ще станат други. Те ще осъзнаят ставащото и ще започнат да усещат глобалността на света, който не им оставя друг изход освен смяна на взаимоотношенията.

Когато на това се обучават маси от хора, резултатите съответстват на новите условия – защото всеки мислено е свързан с останалите и всички си въздействат един на друг, без даже да си кажат дума. А освет това, горното послание звучи отвсякъде, то пронизва всичките СМИ, то завоюва интернет:”Всички са глобални и ти си длъжен да станеш глобален. Иначе нямаш шансове да успееш в каквото и да било”.

И така, ако говорим за правилното продължение на социалното недоволство, на следващия етап всички се връщат от демонстрациите вкъщи, получават от държавата добавки, без които засега няма да минат и започват да се учат. Това няма да нанесе вреда – дайте тогава да проверим дали е права науката кабала. Нека видим, дали в резултат на това ще се променим самите ние и благодарение на това ще се промени целия свят.

Защото обществото, светът, е производен на нашето отношение един към друг. Достатъчно е да се захванем със себе си – и всичко наоколо ще се преобрази, всичко ще стане по-ефективно, всичко ще разцъфти. Нека тогава да опитаме, още повече, че човечеството няма друг изход.

Проблемът е в нас: колко бързо ще обясним на народа и света, че в това е спасението. Така или иначе, всички страни се намират под удари и положението само ще се влошава. Никой, освен нас, не може да обясни на света причината на кризата и изхода от нея.

Никой няма да разкрие самата възможност ситуацията да бъде променена и няма да покаже, че сегашната повратна точка е част от програмата на човешкото развитие, заложена в нея изначално. Кабалистите отдавна вече са разбрали за тази точка и са назовали точните срокове за нейната реализация. Така че, нека ги послушаме.

От урока по статията „Един закон“, 29.07.2011

[49863]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

По принцип цялата наука кабала е предназначена само за  да покаже на хората как бързо и правилно да се обединяват над егоистичното си желание, над егоистичната си природа, тъй като тази природа е много дълбока, силна и страшна, и за човек практически не е възможно да се приповдигне над нея.

Но ако той вземе методиката кабала, то постепено, постепено все пак ще може да се промени. А ако не я вземе, то тогава към промяна ще го принуждават страданията.

Затова кабала е чакала времето, когато ще може да се разкрие и да помогне на хората да преминат от миналото състояние, в което сме съществували доскоро, в следващото бъдещо състояние, когато сме длъжни да се намираме във взаимосвързаност помежду си в глобалната и интегрална система. И днес природата вече ни показва по себе си до каква степен е глобална, взаимосвързана и до къде нейните глобални връзки започват да проникват в човешкото общество.

Затова по неволя ние вече съществуваме обвързани един с друг глобално и интегрално. Но тази връзка се спуска отгоре, тя още не е формирана в нас. Сами по себе си още вътрешно нито глобално, нито интегрално не сме свързани един с друг.

И затова в нашите днешни житейски сметки, намерения, действия, измерения, оценки и устремления не взимаме под внимание общата система, в която се намираме, а мислим само за себе си като за един отделен елемент.

Точно тук възниква проблемът, защото днес вече не можем да прогнозираме поведението си, своите действия и предполагаемите последствия от тях, взимайки под внимание само себе си – нищо няма да стане от това. Длъжни сме да вземаме под внимание цялата огромна система, в която се намираме по неволя.

И затова кабала разказва как да получим тази интегрална природа, за да можем да общуваме правилно един с друг, да пресмятаме правилно действията си, за да не грешим. Защото в противен случай, ако продължаваме да действаме тясно егоистически, без съответствие с тази система от сили, в която се намираме, постоянно ще усещаме нарастващата криза.

За да ни избави от този много тежък, продължителен и трагичен път, в наше време се разкрива науката кабала и ни показва как можем да бъдем свързани един с друг, как правилно да се позиционираме спрямо обкръжението си, как правилно да пресмятаме действията си, за да получим наистина добро отдаване от тях.

Това се отнася както за един човек, така и за държавите, за народите и за целия свят. Тоест става дума за това, всеки от нас и цялото човечество заедно да изградим такава вътрешна интегрална природа, че да имаме възможност да действаме подтиквани само от нашето усещане за общността. Тогава ние ще постъпваме правилно и природата ще бъде винаги благосклонна в своите реакции на нашите правилни действия.

За да реализираме всичко това в живота, на нас ни се разкрива науката кабала.

От виртуалния урок, 31.07.2011

[50027]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, написана през II век след Хр. от раби Шимон и неговите ученици, е предназначена за духовното поправяне на човечеството. В нея авторите са разкрили системата за управление на мирозданието, но са го направили с голямо внимание.

Книгата е изложена в такъв стил, че за да бъде разбрана е възможно само от онзи, който се намира в духовно постижение и прониква във вътрешния смисъл на думите. Останалите възприемат „Зоар” като книга за различни чудеса или като историческо повествование.

Първоначалното разкриване на книгата „Зоар” през X век след Хр. е предизвикало немалко нежелателни последствия, които се чувстват и до днес. Човечеството не е разбрало тази книга, тъй като не е било готово за нейното появяване. Решавайки, че тя говори за чудеса и мистика, хората започнали да изготвят по нея амулети, отрови, противоотрови и т.н.

От друга страна, разпространяването на книгата „Зоар” е изиграло положителна роля, ускорявайки вътрешното развитие на човечеството. Силата, която е скрита в нея, е дала мощен импулс на обществено-техническото развитие и в резултат е довела нашето поколение до необходимостта да се избави от егоизма.

Днес, когато в света се разкрива глобалната взаимовръзка, книгата „Зоар” е призвана да помогне на човечеството в адаптирането към новата система и в разбирането същността на своето съществуване. Успехът на този процес зависи от разпространението на висшата мъдрост сред масите.

Сегашните действия на кабалистите по обединяването „прокарват” в света методиката за поправяне. От нас излиза огромна светлина, макар засега сами да не усещаме това. Светът започва да вижда, да чувства, да разбира в какво състояние се намира. Много учени вече пишат за необходимостта от изменение на човешката природа, но не знаят как да направят това.

Затова задачата ни е да разпространяваме в света методиката за духовното поправяне. За тази мисия на кабалистите става дума в статията на Баал а-Сулам „Рогът на Месията” („призив за поправяне”). Без основните знания за целта на своето съществуване, отчайващото се човечество може да си навлече много беди, включително и „развързването” на поредната световна война.

Разпространението на методиката за поправяне сред масите се нарича „рог” (шофар), защото е подобно на тръбния звук от рога на овен, разнасящ се на големи разстояния.

Правилното изучаване и адаптиране на кабала, правилната работа с другарите в групата пробужда особена светлина, която се нарича „пророк Елияу”. Става дума за силата, която ни разкрива тайната на мирозданието. Под нейното въздействие Висшият свят започва да излиза през завесата на скриването. Казано е: „Ще дойде Елияу и ще разреши всички въпроси и проблеми” – тоест ще ни отвори очите за истинската картина на съществуването.

Разкриването на кабала сред масите – това е предварителното и задължително условие за пълния подем от егоистичното ниво на нивото отдаване и любов. Затова в наше време се е появила възможността да се направи пълен коментар на книгата „Зоар”, с помощта на която привличаме висшата светлина и реализираме методиката за духовното поправяне на човечеството.

От виртуален урок, 31.07.2011

[50023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Говорейки за взаимното поръчителство, вие привеждате като пример работата на органите в човешкото тяло, където всеки орган живее във взаимно поръчителство с останалите. Системата е затворена и единна.

Но единна система в човешкото общество няма, тук там хората ще се обединяват в разни групи, противоборстващи помежду си, както винаги. Но човешкото общество не се възприема като една обща система, подобно на организма в човека. Аз не чувствам другия човек като част от моето тяло и затова не го осигурявам с взаимно поръчителство.

Отговор: Казваш следното: ”Всички примери, които привеждате от научните изследвания и наблюдаваното от нас в природата, са на принципа ”Няма у съдията повече, отколкото могат да видят очите му” – това са прекрасни примери, всичко е прекрасно и хубаво, но не го усещам. С разума си мога да го разбера. Но това не е достатъчно, за да ме задължи да съществувам в интегрална форма.

Ако това беше в усещанията и бих могъл да видя, че ако не действам заедно с теб, то не бих преуспял сам, а ако трябва да достигна някаква жизнено необходима цел, то без теб няма да я достигна – ако е така, то всичко би било наред.

Но сега вие казвате, че добър живот е възможен само при условие, че с теб бъдем свързани заедно и тогава ще достигнем по-добър живот, цял, ще излезем от кризата, от всички екологични проблеми и така нататък. Аз не чувствам това. Мога да го разбера като учение. Но кажете ми защо тези учения не излязат всички заедно и не закрещят? Какво им пречи?

Защото те виждат фактите? Виждат ги! Защо всички те не се обединят заедно, не излязат и не започнат да призовават: ”Приятели! Още малко и светът ще избухне! Земното кълбо ще се разруши, ще се пръсне на парчета!”? Защо те, предвиждайки много неприятни явления за в бъдеще, не крещят за това?!”

Защото те имат – същия проблем… Аз мога да приведа списък с хиляди учени, социолози, политолози, водещи икономисти, множество от умни хора, които от наблюдаване на всички проблеми виждат, че трябва да вървим само към обединението. Защо те не вървят към него? Защото не го усещат, само виждат.

Това е разликата между усещане и разум. Това, което е в разума, не задължава човека. Колко пъти в личния ни живот се случва такова нещо, когато виждам и зная, че няма смисъл да правя това – да кажем, че пуша и макар да говорят, че това е вредно, приятното усещане и мързелът ме поставят под властта на този навик.

Но какво да се направи? Аз не виждам други хора освен вас, които ще могат да осъществят това. Трябва насила да организираме това ново сдружение. И когато обкръжението изкуствено започне да говори за необходимостта от обединение, за глобална и интегрална взаимна връзка, това обкръжение ще донесе ново усещане на всеки човек.

И тогава всеки човек ще го почувства върху себе си: ”Действително това ми е необходимо! Защо това го няма у мен?!” – така, както се впечатляваме от сменящата се пред нас реклама. От разума това ще влезе в чувствата, в усещанията. Усещането – това е желание, а разумът – това e мисълта. Трябва да се впечатля от желанието си и да измоля, за да го получа. Желанието трябва да бъде в напрегнат стремеж към нещо.

Това е възможно само за сметка на завистта, страстта и жаждата за почести, когато виждам, че всички говорят за това, ценят и ми предлагат тези факти. Защото инак те нищо не означават за мен. Така ми рекламират днес новия матрак: ”Ти трябва да го купиш! Без него ти просто не знаеш какво значи хубав сън!”.

И ако тази реклама се върти през цялото време, аз нямам избор, накрая си спомням за името на фирмата, при удобен случай ще отида в магазина и ще го купя. А ако не аз, то голяма част от хората ще се поддадат на рекламата. Ето така работи това. Затова 70% от стойността на стоката влиза в рекламата.

Виждаме доколко рекламата ни насочва към нейния обект. Затова ние трябва да се занимаваме само с реклама. И не поради нечия заинтересованост, а затова, че просто нямаме избор. Давайте, да започнем да си рекламираме това важно послание.

Когато с помощта на сегашната ”промивка на мозъка” стигнем до осъзнаване на важността на интеграцията, обединението, поръчителството, тогава това няма да ни достига и внезапно ще го пожелаем. Защо? Защото общото осъзнаване на важността, царящо в обкръжението, властва над мен, тъй като се намирам под влияние на обкръжението.

От беседа за новата книга, 11.07. 2011-08-01

[49856]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние трябва да организираме интегрално възпитание около всеки човек, да задължим всеки да влезе в него. Защото общата криза ще завърши с такъв голям удар, че никой няма да има работа. На нас не ни трябват тези излишни стоки, повече няма за какво да ги произвеждаме, всичко има в изобилие, светът произвежда боклук, изхвърля го и само замърсява света.

Ние изведнъж откриваме, че от седем милиарда хора, съществуващи на Земята, 80% -са излишни. Какво да ги правим?… Да ги убием?… Съществуват такива теории, че от ”излишните хора” наистина трябва да се избавим, и тогава за останалите ще има работа. Но за останалите също няма да има работа, тъй като тази война ще бъде такава, че още не е известно, ще се зарадва ли човек на това, че е останал жив.

Затова имаме много просто решение. Работата на всеки ще се състои в това, да влезе във възпитателната, учебна среда. Така както ние обучаваме нашите деца и 100% от децата да учат до 18 години – така и възрастният трябва да се обучава и възпитава през целия си живот, а да работи по 2 часа на ден, занимавайки се с поръчки и дейности свързани с обществото.

Тогава всеки човек принудително преминава вътрешни изменения. Ние не оставяме нито един човек – всеки е задължен да учи във виртуалната система: да гледа клипове, да слуша песни, да чете хумористични разкази, – всичко свързано с глобалността, интегралността, обединението, поръчителството. Всеки е длъжен да изпълнява домашните си задания, да ги изпраща за проверка, да се явява на изпити. Изпълнил ли си всичко? – в края на месеца получаваш заплата. Това е неговата работа.

Въпрос: Кой ще финансира неговата заплата, щом никой няма да работи?

Отговор: Това не означава, че никой няма да работи. Ние всички работим толкова, колкото е необходимо за нашата прехрана. Ние не произвеждаме неща, само за да си ги предаваме един на друг, а след това да ги изхвърлим на боклука, тъй като никой почти не ги употребява. Ние произвеждаме само необходимите стоки, от които се нуждае всеки, за да съществува нормално.

Да се обучаваме на това, как да живеем в рамките на необходимото за нашето съществуване, на ниво човек, в равновесие с природата, съблюдавайки нейните изисквания – по същия начин ще се отнасяме и към системата за възпитание. Тя е задължена да обяснява на всеки човек, че ако употребяваме повече от необходимото, то това ще доведе до дисбаланс с природата.

Така всеки орган на тялото получава не за себе си, а само за да съществува и помага на останалите, за тяхното обслужване. Трябва да се разбере, че ние нямаме избор, ние сме задължени да преминем към такава система. Кабалистите са говорили много по този въпрос, и ние трябва да запознаем всички с тези знания.

Беседа от новата ми книга, 11.07.2011

[49851]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→