Ние извършихме голяма подготовка. Всичко останало ще можем да направим само като реализация. Няма какво повече да се  обяснява, няма с какво повече да се занимаваме и дори няма нищо повече да се публикува.

Наситихме се от това, което може да се нарече „подготовка към подготовката“. Дойде време за реална, практическа подготовка към влизане в духовния свят.

Всички материали многократно са  прегледани, книгите са издадени, конгресите вървят един след друг.

Каквото и да прави групата, ако тя не пристъпи към практическа реализация, ще започнем да слизаме надолу.

Без истинско, вътрешно действие ще правим външни козметични промени, които ще бъдат само в наша вреда.

Тъй като ние вече не сме сами: появиха се много наши „деца“ – групите в Израел и по целия свят.

Ние трябва да се чувстваме отговорни по отношение на тях, ние сме задължени сега да привлечем  висшата сила, за да се грижим правилно за тях и да даваме пример на цялото човечество, демонстрирайки, какъв е неговият духовен център.

Всичко това може да се осъществи само от силата на поръчителството между нас, ако ние вземем решение: „Ще направим и ще чуем!“ Трябва да започнем да реализираме единство, а в него вече ще се прояви висшата сила.

Следващата степен  ни се струва много висока, твърде далечна, а всъщност, тя е още по-високо и по-далече, отколкото си мислим. Тъй като тя е противоположна на нашата природа.

Но ние сме длъжни да приемем нейното условие и с всички сили да се постараем да го изпълним – с единен натиск, в атака. И ето, сега се подготвяме да осъществим това на Конгреса.

Затова няма да има никакви отстъпки и привилегии. Тъй като ни възлагат отговорност за много групи. Вие още не виждате и не чувствате, доколко това е сериозен, актуален, идеологически, крещящ въпрос.

Ние сме подготвили почвата, и сега нашите семена пускат навсякъде дълбоки и мощни корени. Затова нека да направим това, което трябва.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010

[24031]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Съгласно своята природа, егоизмът няма усещането за печалба от това, че ще пожертва нещо, за да обезпечи другите. Неспособни сме да си представим, че от това ще ни бъде добре.

Мога да предположа, че от поръчителството ще има полза, но не виждам необходимост да отменя себе си пред другите.

В това беше грешката на комунистите: те искаха да вземат закона за поръчителството, но без Твореца – силата, която изпълнява поръчителството, единението. Всеки се издига над себе си, губи егоизма си, анулира себе си – и тогава пропада енергията да се работи.

Затова, изначално сме длъжни да присъединим към себе си силата на Твореца, за да имаме възможност да се издигнем и обединим. Защото  никой друг, освен Него, не може да създаде връзката между нас, тъй като тази връзка се намира над егоизма.

Творецът е създал законите и ги изпълнява. Можем да действаме само от позиция на това, че Той е третият участник, който определя резултата и присъства във всяко действие.

Този резултат е винаги в Негова полза, а ти всеки път анулираш себе си по отношение на Него. И тогава третият компонент, за който обикновено не мислиш, става главен: Той е Първият, Той е Последният, Той е Определящият.

И тогава, в мен се променя целта: да се устремя към този партньор, да направя всичко заради Него. Система е заради Него, аз съм заради Него, приятелят е заради Него.

Така, ние постигаме подем на стъпалото на пълното отдаване. Тъй като Творецът е свойството отдаване, което постигаме помежду си!

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Законът на системата е абсолютната взаимност. Какви практически указания дава този закон на всеки?

Отговор: Тъй като това е единна, интегрална, глобална система, всяка нейна част, в своите действия, трябва да отчита този закон и да го изпълнява.

Всеки индивид трябва да разбере системата, да я почувства, да усети, че той от своя страна е отговорен за привеждането и в действие в тази степен, в която му е дадена свобода на избора.

Свободата на избора е онази част, която трябва самостоятелно да задвижа в системата и така да напредвам, докато всеки, на своите 125 стъпала все повече разкрива своята свобода на избора, т.е. величината на своето свободно и задължително участие в системата, която той от своя страна ще приведе в действие.

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24084]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Да ви кажа честно, безпокоя се. Четохме цитати за състоянието до планината Синай, за разновидностите грижи.

Скоро ще стана на 60 години. Веднъж Вие говорихте за възрастта на хората – от 20 до 60 години, подчертавайки тези цифри. Та какво сега, ще ме свалят от влака ли?

Отговор: От нас не зависи, кога  ще се пробудим към духовното, към осъзнаване на важността на поръчителството, към безпокойство за своето духовно състояние, как да прехвърлим грижата за себе си към грижа за ближните, за Твореца. Всички тези стъпала са скрити, зависят от развитието на много души. И засега не можем да говорим за това, защо всичко се случва именно така.

До теб седят 20 – годишни. След това ще разкриеш, че съгласно корена на твоята душа, твоето състояние днес е оптимално състояние за твоето духовно развитие.

Това, че ти се дава такова безпокойство именно сега – да се грижиш за правилния път, за целта на света – значи това е оптималното и повече не може. А сега всичко зависи от теб, как ще реализираш обращението свише към теб, чрез своя свободен избор.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 13.10.2010

[23796]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Време е да разберем, че сме пропаднали. Всеки от нас седи върху дупка, която сам е направил в общата лодка и едва-едва се удържаме на място, за да запушим тази дупка.

През цялото време тук и там се открива теч и колкото и да се стараем все едно потъваме.

Така не е възможно да се придвижим към целта. Необходимо е да осъзная, че завися от другите и да си представя тази зависимост. Ако не изясня картината, тя ще излезе ужасна, но това ще ме подтикне напред.

В това се и заключава Изхода от Египет”, да разкрием  сто процентната зависимост един от друг. Ние повече не можем да оставаме в своя егоизъм.

Защото в ръцете на всеки е тръбичката с въздух за другите и той не отваря кранчето. Ето защо всеки живее само в частица светлина (киста де хают), в надежда за истински живот.

Защото става дума за моят живот! Освен съществуването в този свят, което скоро ще свърши, аз нямам нищо, докато не накарам другарите да отворят кранчето.

Просто ми е необходим живителен разтвор- светлина, протичаща през моята душа и придаваща усещането за духовен живот. И ще се влее той в мен само чрез другарите.

Но те не го пропускат. Какво да правя? Да ги пробуждам, да ги пробуждам да открият тези канали. Ако съумея –ще се спася, а иначе –смърт. И е нужно всички заедно да работим над това.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23414]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

По пътя към целта трябва постоянно да се грижим за реда на приоритетите. Ние действаме според нашите желания, и затова трябва да ги подредим според степента им на важност. Подредените по важност желания представляват линия, по която човек се придвижва към целта.

Най-важните желания се намират точно пред него и следователно, когато той иска поправяне, неговата молитва е насочена към съживяването на Шхина от прахта. Шхина е кли, а изграждането на кли е нашата главна задача в момента. Човек не може да встъпи в контакт с Твореца преди съсъдът да е готов.

Затова групата и взаимното поръчителство имат решаващо значение за нас. Без тях, всички други разчети, които прави човек, ще бъдат неправилни. Точно след взаимното поръчителство, ние ще разкрием кли на взаимно отдаване и всички ще се издигнем над желанието да получаваме наслаждения към желанието да отдаваме, към покаяние от страх. След това ще разкрием преднамерените и непреднамерените престъпления. Щом ги поправим, ще достигнем покаяние от любов, и ще разкрием Твореца – този, на когото отдаваме.

Но всеки път човек трябва да изгражда линия, където всяка точка представя неговите желания подредени от най-важното до най-маловажното.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23434]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че когато 600 000 души няма да имат други занимания в живота си освен запълване на моите нужди, тогава ще бъда задоволен. Когато се казва, че „няма да имат други занимания в живота”, ме обърква.

Отговор: Няма с какво друго да се занимаваме. Трябва само да се грижим за това всеки човек да има възможност да се издигне над своя егоизъм.

Въпрос: Мога да изброя още много неща, които са необходими.

Отговор: Не, аз искам само да освободя себе си от препятствия, за да се отдам на мисли за обединение, така че да разкрия Твореца в тях.

Въпрос: А грижа за работата, за семейството, за себе си?

Отговор: Говорим за тези, които се стремят да постигнат взаимно поръчителство. Това означава, че ти искаш да се грижиш само за обединението, където Творецът ще се разкрие. Ние гарантираме да ти дадем спокойствие, ако тези грижи пречат на работата ти по взаимно поръчителство.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

В наши дни хората все повече се тревожат за своето съществуване. В действителност, всички хора по света могат да се обезпечат с всичко необходимо, но ние нямаме нужните сили да изпълним това.

Дори и най-властните и богати хора не усещат абсолютната безопасност и напълване, които може да ти даде любовта към всички – поръчителството. Това е осъществимо само при едно условие – ако всички се грижим един за друг.

Човечеството смята, че материалното изобилие може да напълни хората, но американската мечта, обществото на потребителите, разруши само себе си. Ние достигнахме до необходимостта да изменим отношението си към живота.

Усещането за добро, мир и съвършенство изобщо не зависи от това, какво притежавам. Ние не сме способни да се успокоим от никакви напълвания.

Истинско успокоение е възможно само тогава, когато между нас започне да протича светлината. А за това, ние трябва да отворим пътя на светлината, чрез взаимната грижа един за друг.

Когато мисля за другите, аз разблокирвам система, благодарение на която успокоението обезателно ще напълни всички и мен.

Това успокоение ние нужно, за реализация на поръчителството, така че да обърнем тревогата си към напълването от Твореца.

В началото ние ще вярваме, че в резултат на положените усилия, на нас ще ни стане просто по-добре. И единствено, когато всички започнат да мислят за останалите, анулирайки егоизма на всеки, тогава нашето намерение ще се промени на алтруистично.

Така от ло-лишма ще достигнем в лишма – спрямо това, доколко помежду ни се е реализирало поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23674]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Сега е необходимо само да работим усърдно – вече сме много близо до състоянието, от което можем да постигнем поръчителството. Може би е полезно да си представим образно колко много ще загубим, ако не го постигнем.

Представете си, че не успеем да направим от ноемврийския конгрес нищо повече, освен един красив фестивал и не внесем вътре действието на точката на единството.

Какво ще стане с нас, ако не успеем реално да напреднем! А ние решихме, че тази година трябва да постигнем единението. И трябва да помним това непрекъснато по време на подготовката за конгреса.

Няма никакъв проблем да постигнем единението, стига да се отнасяме към него с цялата необходима сериозност и всички заедно. То е достъпно за хора, които са много по-малко напреднали от нас.

Нашата група извърши огромна подготовка. Ние просто се намираме пред психологическа бариера. Основната трудност е, че не можем да си представим самото понятие, тази цел.

И така, трябва постоянно да мислим за това, да се намираме само в тази мисъл, за да стане очевидно за нас: каква е загубата спрямо печалбата и какво точно губя аз!

Ние вече се намираме във връзка с общата система, трябва само да разкрием това от собственото си състояние. Нищо друго по отношение на разкриването не се случва. Всичко това вече е тук! И същото се отнася за целия свят. Но ние имаме повече, защото извършихме огромна подготовка.

Духовната система ни е станала по-близка: ние сами се приближихме към нея и я привлякохме към себе си – тя вече е започнала да „изплува” от дълбините, да се приближава към нас. Сега трябва само да направим усилие, за да я разкрием.

А след първото разкриване, ще ни бъде много по-лесно да работим. Най-трудно е да се качим на първото стъпало.

От урока по статията „От плътта си ще съзра Твореца”, 08.10.2010

[23800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли е да се каже, че първият етап е съединението между нас и създаването на духовен съсъд (кли, желание), а вторият етап е поръчителството?

Отговор: Поръчителството нe зависи от нас – то идва с помощта на светлината. Всички поправяния, всички състояния са резултат от въздействието на светлината върху решимот. Но готовността, нашето желание това да се случи, ние трябва сами да проявим.

Аз отварям книгата, за да извикам създаването на общо желание, чието свойство ще бъде отдаването. В зависимост от степента на неговото отдаване, съгласно закона за подобие на свойствата с Твореца, Той ще се разкрие вътре в това желание.

Не е нужно да привличам Твореца, за да се разкрие Той вътре в желанието. Не трябва да Го разкривам със сила. Аз трябва само да се погрижа, желанието да приеме формата на отдаването – и тогава Той ще се разкрие.

Защото законът за подобие на свойствата вече съществува – това условие е заложено в природата. Ако то бъде изпълнено – Творецът ще се разкрие. Аз трябва да се безпокоя само за своите желания (келим). Светлината се намира в абсолютен покой, а на нас не ни достигат само подходящите желания – свойствата за нейното възприемане.

Затова, аз трябва да желая само поправяне. Него, аз също не мога да извърша сам, а само давам възможност на светлината да ме поправи. По тази причина, ние се събираме заедно и мислим за това, светлината да ни поправи – тоест да поправи връзките помежду ни.

Ние искаме светлината да поправи разбиването, случило се в нашите корени. Тогава, тъй като мислим за това и сякаш повдигаме Шхина (нашата обща душа) от праха, ние разкриваме духовното, Твореца, 620 пъти по-високата светлина, НАРАНХАЙ, отколкото е било в изходното състояние, до разбиването, където е била само светлината нефеш.

От урок по книгата „Зоар”, 15.10.2010

[23716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→