Всяка секунда от моето съществувание трябва да се разглежда като възможност за реализиране на целта на живота ми, на съществуването ми, заради което е създадена тази реалност и този живот, в който се намираме ние. Светът е устроен така, за да можем ние, творенията, да постигнем своя Създател. А за да бъде пълно това знание и постижение – такова, каквото Той иска, ние трябва да започнем своето запознаване с Него от съвършено противоположно във всичките му детайли състояние.

Ако Творецът е пожелал да го постигнем в някаква определена мярка, включваща в себе си много частни разкривания, то ние трябва да усещаме скритието във всеки един нюанс. А доколкото скритието може да бъде почувствано само на контраста на неговата противоположност, разкриването, изгнанието, отделянето от Твореца става постепенно. Колкото по-надолу се спускаме по стъпалата на скритието, толкова повече в съответствие с него можем да постигнем разкриването; стъпало след стъпало.

Ако правилно си представяме вселената, то там няма какво повече да се прави, освен да разкрием Твореца! Затова във всяко едно действие, състояние, мисъл: в цялата ни работа, в учението, в обсъжданията, връзките, акциите за външно разпространение – не ни достига само това намерение. Във всяко такова действие не ни достига само крайното решение: да разкрием Твореца, тоест силата на отдаване и любов и да се удостоим с нея.

Ние доказваме своята готовност със своите старания, упражненията, които извършваме помежду си. И единственото, което не ни достига, е правилното намерение преди всяко действие, във всеки миг от живота ни. Преди всичко, трябва да се насочим към Твореца, за Неговото разкриване. И ако сме се прицелили, ако сме се устремили към Него, то вече можем да разберем как да изградим връзката между тези два източника: между нас и Твореца.

Трябва да започнем да изграждаме тази връзка с Него, а не със себе си – със силата на отдаването и любовта. Трябва да се изясни как да изградим системите, пригодни за разкриването на тази сила на отдаване, какъв трябва да бъде моят вътрешен съсъд, за да мога да разкрия това свойство. За да мога да го настроя, аз започвам да се свързвам с останалите, да съединявам себе си с цялата световна душа: неживото, растителното, животинското ниво, хората, които се обединяват за сметка на мен. По такъв начин създавам място, където Творецът и аз можем да бъдем заедно, получавайки възможността да се разкрием един друг.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114385]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всички творения се намират под управлението на Твореца, на Висшата сила. Творецът е създал едно – желанието за получаване, което се подразделя на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Тези стадии се спускат от връзката с Твореца, от ”света на безкрайността” към състоянието ”този свят”, в който те са напълно откъсната от Твореца. Спускат се единствено защото участват в създаване на връзката с Твореца, творението ще усети, ще разбере, ще постигне и ще направи живота си такъв, в такова състояние , като Неговото.

Затова цялото желание за получаване трябва да приеме формата на желанието за отдаване, присъщо на Твореца. По пътя, творенията постигат висшето управление и придобиват способността да действат също като Твореца. Това означава „да бъдеш като Него“.

За да преведе всички творения до такова състояние, отнасящи се до всички четири нива, първо, най-развитото желание от четвъртия стадий – човек, Адам, трябва да установи връзка с Твореца. Защото само четвъртото ниво е способно на такава връзка осъзнато и целенасочено, започващо да усеща собствената реалност противоположна на Твореца, да вижда себе си противоположно на Него, съгласно или несъгласно с Него, работещо за собствено благо или за благото на Твореца и т.н.

По такъв начин, четвъртият стадий, по своята същност е център на творението. От друга страна, предходните три стадия се присъединяват към него, без да притежават свобода на волята. А точно четвъртият стадий определя как тези негови компоненти ще участват в процеса. Сам по себе си той представлява намерение, направление, тъй като останалите просто действат в това направление, без всякакъв свободен избор.

И така ние говорим за хората от този свят, които преди всичко, трябва да усетят, че се намират в скритие, а след това да пристъпят към работа, за да осъществят контакт с Твореца от състоянието на пълно откъсване от Него, от най-отдалечена точка от Безкрайността.

Схематично това изглежда така: Творецът се намира в света на Безкрайността, а ние – в този свят, и разстоянието помежду ни се раздела на 125 стъпала.

От тук, от този свят, ние трябва да установим връзка с Него.

И тя започва с това, че Творецът ни пробужда – свети ни все повече и повече. Благодарение на Неговата светлина в нашия свят започват да се преповдигат желанията от четвърто ниво, което се подразделя на различни видове, съгласно същите тези четири стадия. Първи се пробуждат ”най-чистите” желания, а след тях следват ”по-грубите”. Така върви процесът на поправянето – от лекото към по-трудното. С други думи, ”леките” части, които поправяме в началото, по-късно ни помагат при поправянето на ”по-грубите”, по-твърдите части.

Поправянето се извършва посредством това, че Творецът пробужда своето излъчване на светлина, своето отношение към нас, и то започва да се разкрива не просто като добро към ”материала” на желанието, както при неживото, растителното и животинското ниво, а целенасочено към доброто. Казано по друг начин, посредством проблясванията на Твореца ще ни се наложи да се сближим с Него.

За това трябва да променим намерението си. Тоест вместо неживото, растителното и животинското ниво, ние трябва да формираме в себе си човешкия стадий. А човешкият стадий е същността на намерението над материята.

Знаем това от четирите стадия на разпространение на пряката светлината: четвъртият стадий в крайна сметка решава да направи съкращение (цимцум) и да отговори на Хазяина точно с такова отношение, което той проявява към него. Това се нарича намерение.

Тъй като четвъртият стадий няма какво да даде в отговор на Твореца – той може само да продължи да получава от Неговото благо с такова намерение, което обръща цялото получаване в отдаване на Него. Тогава всички мисли на човека, цялото му сърце – са в Твореца. Вече му е все едно какво получава – човекът, подобно на гостенина, гледа Хазяина и иска единствено да Му достави удоволствие.

Ето какво е промяната на намерението, смяната на отношението: от собствена изгода превключвам на благото на Хазяина, което става определящ фактор. Хазяинът за мен е на първо място, Неговото състояние е моя първа и основна задача. Съобразно с това аз правя със себе си всичко, което трябва.

По такъв начин, на госта му е все едно през какви състояния преминава той. Само и само да са за благото на Хазяина – в такъв случай той ги приема като задължение, радва им се и неговото намерение изцяло съвпадат с тях.

От урока по статия от книгата Шамати, 06.08.2013

[113993]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как може човек да разбере, дали действа по собствено пробуждане отдолу или го пробуждат свише?

Отговор: Човек никога не действа по собствено желание. Пробуждане отдолу никога не се случва – откъде може да се вземе това? Но ако човек работи правилно и установява правилно отношение към своя живот, усещайки вътрешно, че всичко е организирано от Твореца, то неговата реакция на това се нарича ”пробуждане отдолу”.

Но защо ”пробуждане отдолу” не се случва? Нима материалът може сам да се пробуди, като той е напълно мъртъв? Той дори не е способен да почувства каквото и да било. Той преминава през дълъг път на развитие: електроните, позитроните се съединяват в атоми, от атомите се изграждат молекулите, молекулите започват да се свързват помежду си и да нарастват. В някакъв момент, вътре в това създание се появява живот, той започва да усеща първоначално себе си, а след това обкръжаващата го среда. Благодарение на тези усещания в него се развива разумът, заражда се някакъв разумен живот.

Всичко това изисква много промени в онзи първоначален елемент на материята, състоящ се от плюсове и минуси. И вече в него, независимо, че не ги забелязваме, се съдържат онези сили, които след това ще се развият в сърцето и разума, в такава форма, която ще е подобна на Твореца.

Пробуждане отдолу не може да има, защото в основата на творението преди всичко присъства светлината като ”съществуващо от съществуващото”. Затова каквото и да се случи, всичко започва от ”съществуващо от съществуващото”. Въпросът е само в това, от къде трябва да се започне отчитането на реакцията на творението, която може да се нарече ”възникнал от нищото”, сякаш от нищото – с една дума, неговата собствена молитва (МА”Н) е пробуждане отдолу?

И ние започваме да отброяваме това пробуждане от някаква първа осъзната реакция на човека на онова, което се случва в него, когато разбира, че всичко това идва от Твореца, че Творецът го е създал в такава форма и е установил всички външни и вътрешни условия. Ако човек иска да отреагира на всичко това, против естеството на своето желание и строи отношението си към Твореца над природата си, то това се нарича пробуждане отдолу. В тази реакция вече присъства някакъв разчет и действие на самия човек. Но всичко това, разбира се, се случва на фона на онова, което Творецът му поднася свише. Същото наблюдаваме и при децата: детето подраства и изведнъж започва да реагира като самостоятелен човек, да проявява характера си. Дотогава то е действало чисто инстинктивно, и изведнъж в него се проявява собствено отношение към случващото се.

Виждаме как в него вече се появява човекът, защото то е започнало да действа самостоятелно. Разбираме, че в нашия свят нямаме никаква самостоятелност и всъщност в детето само се проявява една от формите, заложени в неговото желание да се наслади. Но ако човек изгражда вярата над знанието, тоест отдава въпреки своята природа, то това вече се нарича духовна работа.

Тъй като тази вяра може да бъде изградена единствено с помощта на светлината, възвръщаща ни към Източника, и съгласно примера, който вижда човек в отношението на Твореца към себе си. Затова първият момент на тази съзидателна работа по изграждането на самия себе си, за да се уподобиш на Твореца и да станеш като Него, се смята за начало на човека и начало на молитвата (МА”Н), пробуждане отдолу.

От подготовка към урока, 31.07.2013

[113551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир“: Всичко е дадено в залог, и мрежата е разпъната над всички живи, лавката е отворена и търговецът дава назаем, и книгата е отворена, и ръката записва, и всеки, който желае да вземе назаем, нека дойде и вземе. А лихварите  обикалят неизменно, всекидневно, и изискват от човека с негово и без негово знание, и имат на какво да се опрат.

Когато ми омръзне процеса, през който преминаваме, аз често си казвам: ”Какво от това, войникът спи – службата си върви. Бързо или бавно, все едно, аз напредвам към целта. Така че, в краен случай ще почакам – какво да се прави, ако силите не стигат…” Тъкмо тук се намира моментът за избор.

Когато имаме сили да работим – ”това не се брои”. Ако горя от желание, ако преобръщам планини, давайки с това пример за целеустременост на всички, ако обичам всички, обединявам се с всички, то работя с горивото, което са ми дали.

И обратно, ако се намирам в ”безсъзнателно” състояние и не ми е до нищо: ”Да става каквото ще става. Каквото за всички, такова и за мен. Светът се върти, и аз с него…”- това също ми е дадено отгоре.

И затова и двата случая ”не се записват на моята сметка”. Съобразяват се единствено с онези, които идват, за да ”вземат назаем”, които прилагат усилия, дори най-нищожните, но самостоятелни. Само тези малки ”възбуждания” се вземат под внимание.

Хората от този тип ”желаят да вземат назаем”. Те се съобразяват с хазяина и когато взимат нещо от лавката, вземат назаем, обещавайки на хазяина да заплатят съответната цена – с помощта на този заем да постигнат крайната цел. За тях е казано: ”Всеки желаещ да вземе назаем, да дойде и да вземе”.

„Обърни се към Мен, и Аз ще платя” – казва Творецът. Но за тази цел трябва да се поддържа връзка с Него – и тогава между нас има договор, съглашение: Той ми дава сили, благодарение на които аз работя на 100%. И само за това моля, желаейки Той да се облече в мен и да извърши нужните действия.

Въпрос: Проблемът със заема е в това, че трябва да се връща…

Отговор: Аз не връщам този заем, а го реализирам на място, „без да се отдалечавам от касата“,  което се зачита като върнато.

Въпрос: И все пак, необходимостта от разплата предизвиква в мен тревога…

Отговор: Това е в случай, че вземам заема от едно място, а го харча на друго. Тук идвам при хазяина и му казвам: ”Аз искам да изградя твоя дом, но затова се нуждая от строителни материали, работници и други средства”. Всъщност това не е заем, тъй като ще изградя дом за Него. Аз моля за това, което не ми достига, за да изпълня неговата ”поръчка”.

Въпрос: А какво ще се случи, ако това не се осъществи?

Отговор: Ще се получи. Защото получавам плана за работа, сили, разум, чувство – накратко казано, всичко необходимо за успех. ”Направи ме такъв, какъвто трябва да бъда – казвам аз. – Чрез мен направи всичко, което трябва”. Ето, това е заемът на Твореца – душа, която се облича в мен и решава всичко.

”Аз искам единствено да чувствам, да съм сигурен, че Ти се обличаш в мен и извършваш цялата работа. Тогава нека остане и нещичко от мен. Аз искам изцяло да съм слят с Теб, но без да загубя своето аз”. С други думи, искам да усещам в себе си собствената добавка и това все пак се нарича ”заем”, а не пряка работа на Твореца.

По такъв начин, обличащият се в мен заем ми позволява сам да разбера по-добре всичко, което не ми достига, за да бъда като Него и да извършвам работа със 100% възвращаемост. Първоначално ми дават да разбера, че съм получил 100 долара, а съм изработил за десет. Но постепенно повишавам своите показатели по стъпалата на стълбата, която води към стопроцентова самореализация в отдаването.

Въпрос: Трябва ли да взема този ”заем”, или мога да мина и без него?

Отговор: Откъде да взема тези сили? Казано е: „подбудите в човешкото сърце са глупави още от юношеството му”. Аз имам само един малък и развален материал – желание, стремящо се към егоистичните наслади на нашия свят, а трябва поетапно да получавам голямо развалено егоистично желание и последователно, постепенно да го реализирам. И моля на ”заем” само едно – Творецът да се облече в мен и да извърши работата. Аз искам да действам точно и съгласно  Неговата воля – по собствено желание. И само така мога да постигна успех.

Въпрос: В какво се състои моето усилие?

Отговор: Да се съглася с това. Аз трябва да се съглася и тогава да помоля – което не е толкова просто.

От урока по статията ”Мир”, 07.06.2013

[109354]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир”:  Мирът – това не е открит безпризорен магазин без стопанин. Има хора, които се разбират със стопанина: вземайки нещо от магазина, те не просто вземат, а вземат назаем, обещавайки на стопанина да заплатят определената цена.

Въпрос:  Що за заем е това?

Отговор: Това е комплекс от сили, желания, мисли и действия, които са построени  правилно към отдаване. Такава ”индивидуална поръчка” е именно това, което трябва да правиш в твоето състояние. Предоставят ти всичко необходимо, пълен ”пакет услуги”.

Но тук е проблемът – вече си излязъл от това състояние, вече ти се иска да ”дебитираш”, да вземеш част от този заем. Така е и обикновено: някаква организация изисква финансиране за добри дела, а след това се занимава с ”благотворителност” на страна.

Никого не обвинявам, само трябва да си извлечем урок. Така е устроен човек, такава е нашата природа, и така става навсякъде, във всяка страна по света. Случва се дори, че пламенният оратор искрено е уверен, че се разпорежда със средствата, които се оказват на негово разпореждане, правилно, но след това идва друго желание и заедно с него – друго изпълнение. Това е естествено: човек получава милиони, и неговите желания се разпалват.

Изобщо, кражбата и корупцията са закономерни неща, те винаги са съществували. Само че преди управниците не е трябвало да се отчитат пред никого и са правели каквото искат, а днес все нещо излиза на повърхността. Само дето до този момент не разбираме къде да намерим поправяне.

Проблемът тук е в липса на обкръжаваща среда, която ще те подкрепя и държи в правилно състояние. Ако обкръжението е достатъчно силно, ти би използвал правилно правото на заем, който идва в отговор на одобрената молба. Сам не си виновен – просто си лишен от подходящата среда, а само тя е способна да съхрани в теб верен подход.

И следователно, на първо място трябва да построиш правилно обкръжение. Без него няма шансове. Оставете човек да подаде обосновано, искрена молба и да получи средства по справедливост – минават години и при него се откриват сметки в чуждестранни банки, или скрита недвижима собственост, или още нещо… И виновни сме ние самите. Затова, че не сме проверили всички условия – на даване и получаване на заеми.

От друга страна, в духовното няма такива грешки. Там, ако не си си приготвил обкръжение, твоята молба просто не се приема. Стоиш пред вратата колкото искаш – никой не ти отваря.

Въпрос: Означава ли, че без приятели-поръчители аз не мога да разчитам на никакъв заем?

Отговор: Правилно. Тъй като ти по начало се каниш да го използваш в неизгодни условия.

Въпрос:  Излиза, че моята молба за заем трябва да мине през групата?

Отговор: Да. Аз така искам да помогна на приятелите, да ги обединя, да ги видя в едно цяло, че просто трябва нещо да направя. И издигам тази болка на повърхността – издигам я чрез групата. Става въпрос не за ”транзит”, а за безсилие, което ме разкъсва на части. Аз съм като майка, страдаща заради това, че не може да нахрани децата си. Ето с какво се обръщам за помощ – и тогава получавам заем.

Само че това не е заем в нашето разбиране. Тъй като Творецът сам иска да помогне на приятелите, и затова за ”Тора” се казва: получавам светлината, възвръщаща към Източника, и светлината, напълваща съсъда. Получавам при условие, че в мен действително има желание, зов към отдаване, но нямам възможност. Аз не зная как ще бъде. И тогава ми помагат: дават ми разбиране, инструменти, средства – и всичко необходимо.

Въпрос: Как да искам в действителност? Към кого да се обърна?

Отговор: Това не е моето вътрешно обръщение. Не всички са способни да изразят любовта, горяща вътре. Понякога тя е отвън, или обратно, отхвърлена с пренебрежение.

Любовта не излиза от нас, както лавата от вулкан. Напротив, съгласно висшия корен, тя идва в ограничение, скрита е в обвивка, в скромност. Не чакай от другарите обятие. Любовта полъхва отвътре, а отвън имаме екран (масах) и отразена светлина, т.е. нещо съвършено противоположно. Защото екранът с отразената  светлина се строи над егоистичното желание, мрачно и ужасно до смърт. И затова любовта винаги е покрита от скромност. Самият екран – това вече е скриване.

Връщам се към заема на Твореца: аз получавам от Него сили за отдаване към групата. Помагам на приятелите, обединявам ги, за да се сплотят от цялото си сърце, и чувствам, че в единството между нас се проявява Творецът със смеещ се, щастлив лик.

В това се  състои и цялата реализация. Неговите сили действат и вътре в мен, и отвън. Построявайки съсъд, виждам, когато Той се разкрива. Какво да направя сам? Аз само съм подготвил мястото за това разкриване.

От урока по статия  ”Мир”, 19.04.2013

[105545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как се изгражда правилното намерение в нас?

Отговор: Намерението се изгражда за сметка на извършената от човека работа, благодарение на светлината, която му въздейства в отговор на неговите усилия при включването му в групата, с желание да придобие намерение за отдаване. Само светлината може да му даде такова намерение, да му даде своята сила.

Когато светлината идва в центъра на групата, а всички се присъединяват към този център, с една дума, като към кладенец с жива вода, тогава всеки и всички заедно получаваме светлината, възвръщаща към източника. Така благодарение на намерението, ние поправяме желанието, поставяйки го под властта на намерението. Това означава да завоюваш земята със силата на народа на Израел, т.е. със силата на намерението.

В това се състои работата в групата и в учението, където всичко се насочва към привличане на светлината за поправяне. Тази работа се осъществява непрекъснато, за да се привлече светлината към центъра на групата, вътре в нашето обединение, към готовността ни да станем като един. А благодарение на идващата светлина, нашите получаващи съсъди се разширяват ”620” пъти. Тоест, поправяйки всяка своя крачка, всяко мъничко желание с намерение за отдаване, ние създаваме от него огромно желание, съдържащо в себе си множество детайли. По такъв начин всеки елемент набъбва до 620 пъти.

Центърът на групата е Шхина, нашето обединение като един човек с едно сърце. Това не е наша прищявка, а условие от духовния устав, изискващ от нас такова съединяване, което да съответства на светлината. Затова, в зависимост от приложените от нас усилия, светлината ни въздейства и ни помага наистина да се обединим.

А в мига, когато достигнем първото минимално съединение, започваме да разкриваме светлината вътре в нас. Това се нарича преход, махсом (границата на висшите светове), раждане в духовния свят, т.е. в състояние на пълно отдаване, всеки на всички, и Творецът на всички нас.

Поправянето се извършва от светлината, а нашата задача е само да прилагаме усилия.

От урока по статията ”Наследяване на земята”, 15.04.2013 

[105171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако човек се чувства ”в бялата светлина на деня” и му се струва, че всичко в работата му е прекрасно, сякаш всичко разбира, усеща как напредва в сърцето и разума си, сякаш се развива в нашия свят – това не се нарича духовно развитие. Това развитие е в същата плоскост на нашия свят. Той може да изучи всички статии и теории наизуст, но това не означава духовен напредък.

Напредъкът става тъкмо в такива състояния, когато човек се чувства объркан, откъснат, усеща страх от случващото се в този свят, в тази земна плоскост, в която засега съществува. Това всеки път се случва на стъпалото, където се намира в дадения момент. Както е написано в Псалмите на цар Давид: ”Скрил си Ти лицето си и аз се изплаших”. Такова състояние се нарича тъмнина.

Но тъкмо в тъмнината човек може да се самопровери дали е способен в тази тъмнина да запази връзката си с Твореца. Той не моли тъмнината да се разсее и да се разведели, да стане спокойно, уверено, разбираемо. А се радва, че сега в тази тъмнина изпитва остра нужда да се прилепи към Твореца. Радва се и благодари за тази тъмнина и иска да остане в нея.

Тъй като е уверен, че сега, над тази тъмнина, ако успее да помоли за връзка с Твореца, то това ще е форма на отдаване, защото не носи никаква изгода за неговото желание за наслаждение.

Такива състояния ни приготвя Творецът. Често, след 10-20 години изведнъж се разкрива някакво следствие, ставащо преграда на нашия път, приготвено от Твореца от преди десетки години. Тъй като всичко протича съгласно дългата програма на творението. А онези пречки, чиято причина не ни е ясна, произлизат от информационните ни гени (решимот), от предходни кръгообороти.

Истинското преодоляване е в това, да имаш мъжеството да се обърнеш с молитва, съгласието да останеш в тъмнината, за да може вътре в нея да се задържиш в сливане с Твореца. Вътре в черната тъмнина ние заявяваме, че ”няма никой освен Твореца” и не молим да бъде премахнато скриването, а искаме да се издигнем над него, с вяра над знанието, да ни даде сили да продължим така, сякаш се намираме в светлината на деня.

В мига, когато наистина достигаме до това желание, ние излизаме на светло. Това ни желание трябва да бъде окончателно и безвъзвратно, за да бъде нашата молба наистина за тъмнината, а не за светлината: само за сливане, само заради възможността да доставим радост на Твореца в тъмнината, усещайки своя егоизъм, за да стане тази тъмнина светлина за нашето желание да отдаваме. И тогава се съмва… Това трябва добре да се усвои, тъй като такава е методиката за напредване.

От подготовка към урока, 04.04.2013

[104254]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Тази вечер ще проведем особен урок, ознаменуващ празника Пасха, Изходът от егоизма. Как да подходим към него с максимална молба, която да ни послужи за преминаване на махсом.

Отговор: Това се случва неочаквано. Никой не знае кога ще се случи, никой не може да предрече това. Но Баал а-Сулам пише, че периодът Пасха е особено важен – в нашия свят това е особено време, отнасящо се към обкръжаващите ни светлини.

Изобщо, може да се случи по всяко време, в неопределен ден, но в същото време, трябва да направим максималното възможно съобразно с връзката между материалните клони и духовния корен. Имаме всички шансове, нужни са ни повече съвместни усилия, а също така и малко наглост:

– Това ни се зачита!
– Защо?
– Защото!

Това е необходимо. За това е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”. Нека да знам, че не съм заслужил, и въпреки това да искам, да настоявам, тази наглост е полезна. Защото тя свидетелства: излизайки извън пределите на своето его, аз вярвам, че съм зависим от Твореца и тъкмо от Него изисквам желаното. Тук се крие не само емоционална искра, а насочен вик, настоятелна, упорита, претенция към Него: ”Направи това!”. Така в мен се пробуждат новите съсъди-желания, допълнителна потребност.

Въпрос: Как се изгражда такова изискване през деня?

Отговор: Трябва да се фокусирате на това противостоене, което се формира при изхода от ”Египет”, на обединението и подема над нашия егоизъм, частния и общия. Като цяло, ни трябва искане, премесено с известно количество наглост. Основното е единството. И повече на нищо друго да не се разпиляваме.

Въпрос: Как да бъда нагъл при тази молба и в същото време да се моля за всички, заедно с всички?

Отговор: Казано е, че от Египет излизаме в нощната тъмнина. Това не означава, че трябва да се чака докато се стъмни навън и да гасим светлините в къщи. Не, това е тъмнината на егоизма, която усещаме вътре, когато нищо друго не може да ни спаси и няма проход за бягство.

А трябва да бягаме към центъра на групата, към любовта на другарите, към любовта на ближния. Ето, върху това трябва да се съсредоточим, да искаме само това да е важно. Светлината проявява съсъдите и ги поправя. Всичко идва от нея, освен молбата за помощ.

От урока по статия на Рабаш, 31.03.2013

[103943]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статия на Баал а-Сулам („Плодове на Мъдростта“): Когато се размножили 70–те души от коляното на Яков до 600 000 души, всичко се върнало към източника, и било необходимо да се събере цялото стадо, за да се отмести камъка, закриващ кладенеца. А ако не достига силата макар и на един, то отслабва цялата обща сила.

Това означава, че всяка част е необходима на цялото, а всеки, който е бил включен в общото, но го е напуснал, не излиза просто сам по себе си, а нанася голям ущърб на цялото. И в това е смисълът на общата молитва: забранено е на човек да се откъсва, да се отделя от останалите и да моли за себе си, дори и за да достави сам удоволствие на Твореца, вместо да се моли за всички заедно.

Тъй като отделящият се от обществото и молещият се за себе си не само не гради, а обратно, разрушава душата си, обличайки се с бронята на гордостта. Човек трябва да отдаде всичките си сили в полза на общото във всичките си молитви към Твореца и работата. Тъй като такава е природата на общата светлина, напълваща всяка част при условие, че тя отменя своето лично съществуване и не усеща себе си.

Трябва да помним, че всички мисли, които ни идват, са ”помощ от противостоящото”, предоставящо ни възможност да се укрепим и развием за негова сметка. Трябва да се издигаме над всяка пречка и още по-силно да се присъединяваме към усещането за общо семейство: ”като един човек с едно сърце”.

Тези мисли не трябва да ни напускат, това усещане, че ние всички принадлежим към едно семейство. А общото усещане за едно семейство всъщност е усещането на Твореца, който се възцарява помежду ни, вътре в нас при условие, че постоянно се стремим да усещаме своето единство, без да обръщаме внимание на пречките.

В това се състои работата ни. Трябва да си напомняме един на друг за нея, а още по-добре ще е, ако се стараем това да става мислено. Сами да задържаме тази мисъл и да се стараем мислено да въздействаме на всичките си другари и на целия свят, акцентирайки на вътрешните действия. Това е задачата ни за текущия период, която трябва упорито да изпълняваме, докато не постигнем успех.

В това се състои смисълът на израза: ”Израел, Тора и Творецът са едно цяло” – стремящите се към разкриване на Твореца (яшар – ел) и връзката между тях, използвайки всички съвети на кабалистите за достигане на съединение, в което Творецът ще се прояви.

Затова, дори най-светлата молитва, с най-добрите намерения, но не за обществото и не за благото на всички, като едно цяло, а от човек, отделящ се от останалите, не само че не помага, а и вреди! Трябва да разглеждаме обособяването и отделянето, а още повече намерението, като най-недопустимото поведение, най-голямата пречка и да се постараем да я изкореним заедно с корените и.

От подготовката към урока, 17.03.2013

[103028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статията на Баал a-Сулам „Плодовете на мъдростта“: По време на обща молитва на човек му е забранено да се откъсва от останалите и да се моли за себе си, дори и да иска с това да достави удоволствие на Твореца, но смята да го направи сам, а не с останалите. Защото откъсвайки се от обществото и молейки се за собствената си, лична душа, не я изгражда, а тъкмо обратното, нанася вреда на душата си, ставайки ”горделивец, заедно с който Творецът не може да бъде”.

Не е просто да се преодолее тази трудна психологическа бариера. Нашето его не ни позволява да осъзнаем, да си спомним, да усвоим и приемем правилото, че само излизайки извън границите на тялото, отново ще намерим съсъда на своята душа. А всичко онова, което сега ми се представя психологически като моето ”Аз” – съществува само във фантазията ми, за да го отхвърля, анулирам и да видя себе си извън всичко това.

За да приемем този факт, този мироглед и да живеем с него, ни трябва силна поддръжка от страна на обкръжението, ученето, упорита работа и взаимно поръчителство. С това се започва всяко едно действие за поправяне, тъй като всеки път ни се прибавя още егоизъм и ние отново трябва да работим с този допълнителен товар, за да можем без да го поглеждаме да решим, че нашият съсъд се намира извън него.

Призивите: ”Не прави на другия това, което е ненавистно на самия теб” и ”Възлюби ближния, като самия себе си” ни се струват като обикновени правила на вежливост, на „културност”, на възпитано поведение, на морални нравоучения. Но не, тук става дума за вътрешната насока, която трябва да съществува в човек, ако иска да намери своята вътрешна част, своята душа и да започне да я поправя.

Затова, молещият се за самия себе си не само че не напредва в духовното, но си нанася и огромна вреда. С това си действие той сякаш се откъсва от другите, усложнявайки разбиването. Независимо, че е ясно, че и отрицателните действия също са необходими, тъй като човек трябва да достигне до осъзнаване на злото, докато не разбере и не почувства, че това отношение е неправилно.

Но вече сме близо до завършването на нашата истинска работа и затова трябва да разбираме това ясно и постоянно да засилваме общото мнение, че само вътре в ”Ние”, а не в ”Аз”, има духовно съществуване, напредък, търсене, смисъл от работата – само между нас. Тъкмо натам трябва да привлечем всички сили, стараейки се да се научим и придобием такъв поглед, с който да заменим себе си с ”Ние”, за да живеем вътре в душата.

От Подготовка към урока, 03.03.2013

[101778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→