Мнение (Н. Рубини, проф. икономика, предсказал глобалната финансова криза (2008—2011), в  „The Wall Street Juornal“): Днешният икономически модел окончателно се развали и не подлежи на ремонт. Това се отнася и до англосаксонския модел на невмешателство и към европейския, модели на държави с всеобщо благосъстояние на основата на дефицита.

До миналата година на политиците винаги им се отдаваше да доставят заека от шапката, за да възстановят предишното ниво на цените на активите и за да стимулират икономическото възстановяване. Днес зайчетата свършиха. Икономиката не може да бъде спасена нито от новите вливания в банките, нито интервенцията на Федералния резерв, нито повишаването на данъците. Очаквайте валутна война, банкрути на цели държави и нарастване на социалното напрежение. А по-нататък следва най-главното: Така че Карл Маркс е бил прав, когато е твърдял, че глобализацията и финансовото посредничество могат да излязат от контрол, а преразпределението на дохода и богатствата на труда към капитала може да доведе капитализма до самоунищожение.

Реплика: С тези прогнози постепенно се съгласяват, но доколкото изход от сриващото се състояние няма, то предпочитат, както предсказвали кабалистите, да действат на принципа „да се веселим, ядем и пием, защото утре може и да не сме живи“. Опитваме се с всички сили да обясним , че изходът не е в икономическата и политическата плоскост – а в изменението на обществените взаимоотношения. И това е по силите ни.

[52197]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек трябва напълно да реализира за благото на ближния своите вродени свойства, получени от природата. Но тогава откъде ще черпи удовлетворение? Именно от това, че реализира себе си в полза на ближния. Защото получавайки печалба, извличайки лична изгода, задействам своето его за самия себе си, користно ползвайки се от качествата и способностите, които ми е дал Творецът. А би могъл да ги даде и на някого другиго.

Излиза, че „хората със средства”, тоест с разширени възможности, които им е предоставил Творецът, нанасят още повече вреда, когато използват собствените свойства заради лична изгода. Но това трябва наистина да се прояви, за да разберат всички за какво става дума. Ще се разкрие такова състояние, когато ще видим: общата система трябва да действа в пълен обем и всички в нея да са равни. С каквито и качества да са ме надарили, виждам себе си като част от механизъм – част, която е задължена добросъвестно, на максимум да изпълнява своята задача.

В този смисъл, по нищо не се отличавам от всеки друг човек. Ако ние двамата осъществяваме това, което ни е възложено – в духовното сме абсолютно равни. Между нас няма никакви различия, просто сме се родили различни и затова имаме различно отдаване, но неговият КПД (коефициент на полезно действие) е еднакъв. Става дума за старание, което всеки е способен да приложи „на входа”, а не за количествените показатели „на изхода”. Оценяваме човека не по резултатите, които представя нашият поглед, а изключително по неговите относителни усилия.

И това съвсем не означава, че човек трябва да действа по пътя на принуждението, както в Съветска Русия, където властта е отнела от способните хора търговските предприятия, които те са управлявали, и по този начин са разрушили страната. Ако изгонваш или убиваш такива хора – кой ще управлява промишлеността и стопанството?

Така че, разбира се, трябва да опазваме магнатите и да им предоставяме възможност за бизнес, за да откриват колкото може повече предприятия. Именно те са способни на това. Вече видяхме какво е при социализма. Тогава действа егоистичното желание и трябва да се работи с него колкото се може по-добре, докато човек не реши сам, че е време да поправи себе си. Така или иначе, всичко трябва да се базира на желанието.

Но какво да се прави, ако хората излязат на улицата с едни или други искания? Задължителното условие тук е възпитанието на народа. Сами трябва да потушим пожара. Някои действително живеят под границата на бедността и се нуждаят от помощ. Но само когато нивото на възпитанието ни започне да се повдига, ние ще видим как всичко се нарежда. Защото сами ще започнем да разбираме, че всеки трябва да се откаже от нещо заради другите. Това ще бъде не идеология, не възглед, а усещане, от което ще се проникнем и тогава ще се почувстваме като народ.

А освен това, към нас ще дойде помощ свише: по закона за подобие на свойствата в нашата система ще се установи висшата светлина и ще видим огромните плодове на нашето обединение, подобно на плодовете, които са видели разузнавачите, първите промъкнали се в земята на Исраел след 40-годишното скитане в пустинята. Изведнъж ще открием каква енергия, какъв потенциал е заключен във всичко, с което имаме работа.

И да достигнем всичко това може само чрез възпитание. Ето защо е необходима кръгла маса, на която ще обсъждаме проблемите заедно и ще повдигаме нивото на взаимовръзката, ще зачитаме взаимните интереси в народа. Това е всичко, което се изисква от нас. А правителството, след на нашите обсъждания, ще се заеме с изпълнителните функции.

Кръглата маса е всенародна дискусия, която се води с участието на експерти, с критичен подход и анализ, но изхождайки от общото съгласие – като в задружно семейство. И тогава всичко при нас ще се получи. А иначе нищо няма да излезе.

От урок по статията „Една заповед”, 19.08.2011

[51997]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Съобщение: Бившият премиер-министър на Великобритания Тони Блеър подложи на критика заявлението на правителството, че обхваналата страната безредица през първата половина на август е предизвикана от морално разложилото се общество. Той заяви, че призивите на сегашния премиер Дейвид Камерън ‘’да се ремонтира разпадналото се общество” само ще хвърли сянка на репутацията на Великобритания.

Блеър е убеден, че подобни заявления от страната на правителството ”обезкуражават жителите на Британия”, нанасят вреда на имиджа на страната зад граница и че още по-лошото е, че ”никак не помагат за решаването на проблема. Взрива на насилие не е предизвикан от разложението на обществото, а с появата на озлобената и недоволна от властта младеж, което е характерно за много от развитите страни”.

Реплика: Пословичната гордост за страната си, която те още по навик величаят като Велико-Британия, но се пита, кой направи от новородените такава младеж, ако не правителството, кой така ги е възпитал? Човек е пълно отражение на своето обкръжение.

Ако не се грижим за това, което му въздейства, той разбира се, че по силата на своята природа избира най лошото … цялото ни бъдеще, каквото и да е то, зависи само от възпитанието на нашите деца и самите нас!

(см. статията ”Свобода на волята”).

[52185]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (Ким Сом Хван, министър на външните работи и външна търговия на Република Корея): Международното общество има опит с преодоляването на такива трудности, като световната финансова криза от 2008 година.

Но с подобни глобални сътресения нито една държава в света сама не се е сблъсквала. Необходимо е тясно сътрудничество между всичките участници в международното съобщество. Днес е особено важно да обединим усилията си.

Реплика: Сътрудничество трябва да има не защото поотделно нямаме сили да преодолеем кризата, а защото кризата възникна специално, за да открием, че е необходимо да се обединим в едно общо цяло.

[52037]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес преживяваме особен период: светът е достигнал такова състояние, когато цялото човечество се чувства в една ”лодка”. Това създава много добри предпоставки, защото всички в края на краищата, ще започнат да изпълняват природните закони – закона за взаимното поръчителство.

Светът е обхванат от интегралната и глобална криза. Това означава, че всички се намираме в една ”лодка” на един ”кораб”, в дъното на който всеки ”дълбае дупка”, и не му пука за другите. И наистина, всъщност никой не може да се справи със себе си, ако сега не се хванем всички заедно и не си помогнем един на друг.

Ето това се нарича поръчителство. Аз ставам поръчител на всички за това, че те няма да нарушат този закон. А всеки от тях, на свой ред, поръчителства за всеки и за мен. И тогава разкривам в себе си мъжество и сила да не причинявам вреда на ближния, и да не пробивам дупка в лодката.

Ако по такъв начин подходим към този общ закон на природата, то наистина, ще усетим, че не ни липсва нищо. Защото ти съответстваш на природата – а какво може да бъде по хубаво от това? Ти ще се чувстваш щастлив, здрав и в пълна безопасност. Никой няма да посмее да прекрачи границата на твоята държава и да твърди, че тя не ти принадлежи.

И всичко благодарение на това, че си подобен на закона, които се диктува свисше. А всички тези закони се свеждат до един закон – ”Възлюби ближния като себе си”- закон за взаимното поръчителство, който ни помага да постигнем такова отношение един към друг.

От урока ”неделната глава на Тора”, 19.08.2011

[51991]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Един закон“: Първата и единствена заповед, която води надеждно до намерение за отдаване, е да приемем върху себе си да работим не за заради собствените ни нужди, а да ги удовлетворим само според насъщната ни необходимост, с други думи, като съблюдаваме точно нормата, необходима за поддържане на своето съществуване.

А в останалото време човек ще работи заради обществото, избавяйки угнетените и заради всяко творение в света, нуждаещо се от избавление и благодеяние.

Въпрос: За какви угнетени става дума и как да ги спасим?

Отговор: В държавния бюджет няма пари, за да удовлетвори всички днешни искания на народа, още повече – бъдещите искания. Освен това Израел заедно с целия свят преживява упадък. Не трябва да се самозалъгваме: ние сме затънали в кризата не по-малко от целия свят. Просто това все още не се усеща благодарение на малките ни мащаби. Но за съжаление, скоро и ние ще почувстваме кризата, защото не сме изолирани от света, тъкмо обратната – зависим от огромно количество фактори и обстоятелства.

И така, невъзможно е да се обезпечи всичко от „горе“, но можем да раздаваме на хората необходимото „отдолу“. Когато в страната се провеждаше акция по безвъзмездно събиране на дрехи или топли облекла за нужадещите си, приемните пунктове се пукаха по шевовете от вещи. Така че като народ, сме длъжни да достигнем до до състояние на пожертвувание, отдаване- и тогава ще имаме достатъчно всичко. Трябва да се повдигнем до обединение, към взаимно допълване, когато държавната и личната каса – са едно и също.

А в касата нямаме много пари. Те не стигат дори за безопасността на страната, да не говорим за всичко останало. Трябва да разберем, че няма от къде да вземем средства и всяка добавка става само за сметка на недостиг на нещо друго. Затова изходът от борбата за бюджетни средства зависи от това кой най-силно ще „вика“, кой най- самоуверено иска. Такова силово противостояние нищо няма да реши, то само ще опустоши касата и страната.

Истинското решение е в единството, благодарение на което се издигаме до състояние на общност и можем справедливо да делим между себе си. Човек обезпечава себе си само с най-необходимото – и при това е удовлетворен. Тъй като няма по-голямо наслаждение, от това да се чувства обединен заедно с всички. Това сваля от нас ограниченията и довеждайки ни до съотвествие с Природата, получаваме висша, духовна светлинка.

Освен този подход, няма никаква друга възможност да раздадем на всички и да обезпечим всеки, с това което иска. С други думи – държим се като в едно семейство.

А за това ни е нужно да възпитаме себе се по пътя на съвместното открито обсъждане на кръглата маса – при задължителното условие за взаимното поръчителство. Всички ние ще почувстваме, че се намираме в единна система, в общо състояние, че имаме обща каса, общ живот – и тогава ще се издигнем до усещането на духовния свят, където всичко действително е построено именно така: само според подобието на свойствата, когато всеки се „разтваря“ във всеки.

Ще ни помогне ли в това политиката? Само ако има възможност високо да провъзгласи това послание.

От урока по статията „Една заповед“, 19.08.2011

[52003]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Израел и народите по света, Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Д. Дапице, проф. икономика, Харвард): Когато европейските лидери се върнат в офисите си от лятна отпуска, ще осъзнаят че просто нямат идеи за преодоляване на икономическата криза. Във Вашингтон, Брюксел и Токио лидерите вяло се препират един с друг и като че ли не забелязват глобалната опасност.

Фарсът на Капитолийския хълм, опитващ се да съкрати дълга на САЩ, безпомощният отговор на Европейския съюз на обострящата се криза, дълговете, търговският баланс и принудената девалвация на японската йена – всичко това са признаци на опасната криза в глобалното ръководство. В САЩ ругаещите се политици доведоха страната до границата на дефолта и чак в последния момент тръгнаха на компромис.

Неохотната реакция на европейските лидери на кризата няма да възстанови доверието към пазара, еврото е на границата на срива, в Япония отношението на дълга към ВВП е 200%, на Китай му се отдаде да увеличи кредитирането чрез съмнителни вложения, Индонезия, Русия и Бразилия се опират на експорт на суровини, но цената на нефта вече падна с 15%.

Лидерите и елита в бизнеса не предлагат ясни решения на проблема. Независимо от частните разговори за взаимосвързаността на света, късогледато ръководство на водещите страни в света, като че ли не забелязват, че всички се намираме в една лодка.

Реплика: На лидерите им остава само да дават вид, че те управляват, защото чрез старите методи не може повече да се управлява. И това става все по-очевидно за всички. Причината е в това, че към нас приближава висшия свят, той сякаш се снижава към нас, то той е противоположен на нашия свят по свойствата „пълна взаимовръзка, отдаване и любов“ – затова усещаме кризата, усещаме собствената си противоположност по отношение на него.

Няма да стане по-добре, докато не осъзнаем, че самите ние трябва да се изменим – по подобие на висшия свят, на неговото управление, да станем като него – в пълна взаимна зависимост, отдаване и любов. Ще кажете – това е невъзможно?! – Природата, предизвикваща в нас страдания, ще ни принуди към това. Или сами ще пожелаем да се изменим и тогава ще ви потрябва кабала. Някъде в бъдещето ще се срещнем…

[52053]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Проект: Глобално единство (лабораторно изследване на ученият Дина Радина).

Пояснение: Мирогледът влияе на развитието, на това, как възприемаме себе си и как се държим, на нравственото възприятие, на бизнеса, въобще на всичко. Изследванията показват, че нравственото ни възприятие е дълбоко свързано с нашия мироглед, особено с това как възприемаме себе си и какви сме.

Експеримент: Две групи от студенти – едната чете стандартно неврологично описание на това какви сме ние, където ключова фраза е ”Ти си само сноп от неврони”, това е изказването на Ф. Крик, лаурет на Нобеловата награда за откриване на ДНК. Това е стандартното мнение в неврологията: всички ние сме само материя. Всичко в нас, включително и чувствата и емоциите ни е само сноп от неврони.

Втората група от студенти прочела подобен материал, но без такова материалистично описание. Там имало само факти и описание.

След това помолили студентите да проведат експерименти, от които могат да спечелят пари, особено, такива свързани с мошеничество. Групата от студенти, които прочели, че ”Ти си само сноп от неврони”, шмекерували много повече.

https://www.youtube.com/watch?v=IXBRXhchIhU&feature=player_embedded#!

Извод: Мирогледът създава нравствено чувство. Затова, за поправяне на обществото е необходимо приспособяване на всеки от нас към висши нравствени идеали, към ”Не прави на другия това, което не желаеш за себе си”, до ”Възлюби ближния като себе си”.

[51716]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се свърже подходът за вземане на решения около „кръглата маса“ като в едно семейство и  основните нужди на човека?

Отговор: Всъщност, макар някои от протестиращите да искат памперси, други – евтино сирене, а трети – евтини апартаменти и т.н., целият народ е обединен от желанието за социална справедливост. Всеки чувства, че я няма, че го лъжат, че не получава каквото му се полага за разлика от другите.

Необходимо е да се постигне социална справедливост при подялбата на „питката“. Но какво точно е социална справедливост? Справедливост е, когато всички са съгласни, че при дадени обстоятелства, това е оптималното решение.

Винаги всичко се решава на „кръглата“ маса. Ти не може да решиш нито един проблем отделно от другите, защото става дума за „общия джоб.“

А ако всеки вижда само своите собствени нужди, няма да стигнем до правилното решение  и утре ще започнат нови протести. Всеки трябва да разбере, че не може да се справим по друг начин с проблема. Справедливостта може да бъде постигната само по взаимно съгласие и с взаимно поръчителство.

Невъзможно е от веднъж да видим и чуем, доколко е дълбок този принцип, но той променя цялостния подход. И именно той трябва да се изпълнява от народа. Защото не е толкова важно колко пари взимаш оттук и оттам, а е важно усещането, че действително се намираш с всички останали.

Хората и сега живеят, просто живеят в потиснато състояние. И колкото и да имат нужда от пари, в не по-малка степен се нуждаят да усетят, че към тях не се отнасят пренебрежително, че не са “притиснати в ъгъла“.

При този подход, се променят и практическите решения за цялото общество и хората започват да мислят по различен начин, да се отнасят към ситуацията на друго ниво, да разбират, че само с решенията, взети на „кръглата маса“, можем да достигнем успех.

Защото социална справедливост не се измерва с количеството на получените пари. Тя се измерва с убеждението, че ние сме едно семейство, но заради безизходицата на дадения момент, сме разделени.

За всички трябва да мислим горе-долу по еднакъв начин: като за членове на нашето семейство, в което има стари и малки, болни и здрави. По този начин трябва да обсъждаме как да подкрепяме всеки член от семейството във всеки един момент. В това се състои истинската справедливост.

Има организации, които по поръчка се занимават с потикване към безредици и революции в различни страни, а ние сме готови да се заемем с това да потикнем обществата към взаимно съгласие!

[51823]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес и преподавателите, и учениците са в беда. Учителите са безпомощни, не разполагат с необходимите средства за посрещане на изискванията на съвремието. А учениците изпитват качествено ново нарастващо нежелание за учене. Не искат да ходят на училище …

Отговор: Мисля, че и двете страни вече са узрели да обсъждат този проблем помежду си. Те са пред задънена улица, това е ясно на всички и не носи полза нито на учещите се, нито на учителите, нито на образователната система.

Мисля, че при тези обстоятелства, ние трябва да станем свързващото звено – да представим  на обществото нашия поглед върху проблема и нашите предложения за големи промени в образователната система. Това трябва да стане в книга, в която да изложим нашия подход – така, че да може да бъде приложен на практика.

Защото, в новите условия Министерството губи власт над училищата. Негодуванието и непродуктивността са достигнали такова ниво, че учениците просто не влизат в час, а учителите няма да искат да продължат да следват инструкциите, спуснати от горе, които са откъснати от живота и неосъществими.

Затова мисля, че можем да предложим книга, в която ще предоставим  нашите съвети за коригиране на ситуацията, като се започне с настоящите обстоятелства и т.н. Тя няма само да изброява конкретни занимания, а ще бъде един вид образователен наръчник. Учителят трябва да бъде научен как да възпитава децата, как да създаде сътрудничество в класа и т.н. Нужен е пълен набор, целенасочен методичен комплекс, а не откъслечна информация.

Освен това, тази книга ще бъде предназначена както за учителите, така и за учениците. Не трябва да се крие нищо от децата, това ще е урок, който ще ги подготви за взаимодействие и взаимно разбиране.

Тук трябва да осъзнаваме: едно време в егоистичния ни свят социалните връзките са се изграждали йерархично отгоре надолу. Управниците са насаждали идеята за власт у хората и на същия принцип са работели и останалите системи, включително и образователната. Но днес, старите методи се обезценяват: управниците и парламентите не могат да управляват страната, хората не могат да получат подкрепа от тях, връзката изчезва.

Същото нещо се случва и в класната стая. Преди всички са седяли срещу учителя и са получавали ежедневната си „доза“ знания или обучение. Всички са били длъжни да учат, за да се явят на изпити. Днес ситуацията се е променила: двете страни вече не могат да поддържат стария тип отношения, защото се е разкрила интегралната връзка, според законите на която всички трябва да бъдат равни, както се сравняват един с друг Малхут и Бина. Само така ще се прояви новата система: чрез равнопоставени отношения методиката ще се предава през поколенията.

С течение на времето, разработвайки все по-фини технологии,  светът ще започне да разбира, че най-новите постижения ни свързват един с друг и чрез тях ние получаваме нова „енергия“ – светлината, връщаща ни към Източника. С нейна помощ ще получим възможност да действаме реално в човешкото общество, помежду ни, в нашите отношения – до такава степен, че това ще се превърне в нова дума в процеса на творческото ни развитие и самоизграждане.

В следващия етап от развитието на света ще трябва буквално да използваме силата на нашето обединяване, за да създадаме нови неща. Не искам да изглеждам като мечтател и все пак ще ви дам един пример: да предположим, че създадем такива принтери, които чрез положителната енергия, протичаща между нас, ще разпечатват това, което ни е необходимо. Ето до каква височина може да достигне хай-тека: хранейки чедата му с новата сила на единството между нас, ние ще придаваме на материята разнообразни нови форми. И без значение какви именно: къщи, коли… Все още не осъзнаваме до каква степен се видоизменя нашият свят днес.
Що се отнася до образователната система, тя трябва първа да се включи в процеса на промяната преди всички други системи. Днес това е наистина глобален проблем.

От урока във вестник ”Народ”, 18.08.2011

[51702]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→