Ние сме индивидуалисти, егоисти по природа. Можем да се обединяваме в градове, народи и държави, но обединението на няколко държави е противоестествен процес. Виждаме какво се случи с Русия и други страни, които се разпаднаха.

Между хората трябва да съществуват връзки като в едно семейство, в което се обединяват и съхраняват любов, деца, имущество. Това е инстинктивна връзка, основана на страх, че може да заболея и ще се нуждая от помощ и подкрепа. Моите деца изискват нещо от мен, възползвайки се от естествената ми любов към тях, и аз съм длъжен да се грижа за тях.

Подобна инстинктивна връзка съществува и в народите. Разбира се, тя е много по-слаба отколкото семейната, но все пак тя съществува и също така е подържана от взаимозависимост, страх, нужда от подкрепа, чувство за сигурност, безопасност и пр., защото всички живеем в егоистичен свят.

Все още можем да живеем заедно и по един или по друг начин да се съгласяваме с общите проблеми, желания и цели в границите на своята нация. Разбираме, че трябва да бъдем свързани, за да можем да се договаряме вътре в държавата, защото извън нея съществуват много врагове.

Но много по-трудно е за различни народи и страни да достигнат до съгласие. Това обикновено се нарича „временно споразумение”, в което всяка страна намира някаква полза за себе си и веднъж успяла да постигне искането си, напуска останалите. Това се счита за нещо нормално в международните отношения.

Интересно е, че днес се разкрива ново условие: семействата се разпадат и се зараждат множество политически партии и движения. Те си противостоят една на друга, готови са да се унищожат и имат много повече проблеми помежду си, отколкото с хората от другите народи. Разбираме, че сме дотолкова свързани с хората, които са извън нас: други страни, нации, континенти и цивилизации, че трябва просто да намерим път към взаимно обединение.

От беседата за глобално възпитание, 04.09.2011

[57655]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ето, най-накрая, има движение към начало за решаване на кризата:

Мнение: В. Рединг, главен заместник на Еврокомисията: Еврокомисията измисли нов начин да избегне дефолта на страните по периферията, заплашващ със сриване на всички европейски банкови системи. Държави с най-висок кредитен рейтинг взимат кредит, но не за себе си, а за страните-длъжници, същите тези, снижаващи стойността на обслужването на тези дългове.

Те биха могли да сформират основата на европейския пазар на заимстването, което би оказало положително въздействие на финансовите пазари. Раздробеността на европейския пазар на заимстването довежда до това, че отделните държави могат лесно да станат обекти на атака. В същото време създаването на общ пазар на заимстването на икономически силните страни, би способствало за стабилизиране на ситуацията. Би могло да се сформира ядро на Европа, способно да придаде нов импулс на по-нататъшното развитие.

А. Девятов, икономист ФК Уралсиб: Механизмът, предложен от Рединг, ще помогне на страните по периферията. Всяка от шестте страни ще заема пари от свое име в помощ на страните по периферията, а обемите ще координират помежду си. Би било по-добре да се чуе това решение преди срива на фондовите пазари! Инвеститорите се боят, че дефолтът на Гърция ще срине по веригата цялата европейска банкова система, защото облигациите на страните по периферията се намират в равновесие с много европейски банки.

А. Минаев, началник на аналитичния отдел Rye, Man & Gor securities: Основният проблем – ще могат ли тези страни да се договорят и да реализират този план. Освен това, че страните са различни, на тях им оказват натиск избиратели, които изразяват обективно недоволство от това, че страните използват техните ресурси за помощ на други европейски страни, явно в ущърб на интересите на собствените страни.

Реплика: Виждаме, че има решение – във взаимопомощта! Но липсата на предварително възпитание на страните от ЕС в духа на взаимното поръчителство, се явява причина за неговия провал. Затова кабала предупреждава – от началото на проява на кризата е необходимо незабавно да се въведе световно образование и възпитание за природата на новия интегрален свят, за неговите взаимовръзки, за необходимостта да се достигне такава връзка на човечеството, като в единен организъм – само образованието и достигането на взаимна връзка ще спаси света от глад и война.

[58447]

Filed under: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (група биолози от Нанкинския университет в Китай, под ръководството на проф. Чжан Ченъю в списание Cell Research): Открит е обмен на генетична информация между растения и бозайници. С храната ние усвояваме не само хранителни вещества, но и информация.

Всички хора, растения, животни са части от една молекулна тъкан, в която съществува хоризонтален обмен на гени – предаване на генетична информация не на своето потомство. Гените на растенията могат да прекодират гените на бозайниците, в това число и гените на човека.

Откриването на растителни микро РНК в човешките тъкани е удивило биолозите. Тъй като чуждите растителни гени, попаднали с храната, трябва да се разрушат в процеса на смилане, на молекулярно разпадане и метаболизъм във вътрешните ни тъкани и течности, където властва човешката ДНК.

Както станало ясно, „растителните“ гени могат да препрограмират определени човешки гени, да изменят тяхната функция и по такъв начин да регулират физиологията на този, който ги е изял.

Формулата „ти си това, което ядеш“ придобива смисъл не само при обмен на вещества, но и при обмен на генетическа информация. Оказва се, че храната е звено в предаването на информация между всички части на природата.

Реплика: Няма нищо чудно в подобен род открития. Защото по начало разглеждаме природата като едно единно цяло, което се дели на части и нива само в нашите представи.

Подобно на това, че в природата няма физика, химия, биология, минералогия и пр… Има една природа и единствено ограничените ни възможности да я изучаваме цялата, такава каквато е, като единно цяло, ни принуждават да я делим на части, според възможностите на нашия анализ.

Но постепенно идваме до осъзнаване на целостта на нейната картина. И ето един от резултатите – всичко е взаимно свързано на ниво предаване на генетична информация между нивата на природата (както условно сме я делили).

[58451]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Икономическата система на сегашния свят е най-нагледната демонстрация на връзката ни един с друг. Тъй, като ние основно сме свързани чрез икономиката, промишлеността и търговията. И виждаме, че в света има няколко хиляди корпорации, свързани помежду си и по такъв начин, покриващи цялата земя, без да ни дават възможност да се помръднем.

Но и те също не могат да се помръднат! И те с голямо учудване откриват това сега, без да знаят какво да правят. Те нямат никаква свобода на движение един спрямо друг.

Така ни се разкрива общата глобална система на поръчителството. Само, че тя не е желана от нас, ние от своя страна не се стремим към нея – но природата, Творецът ни показва това поръчителство, връзката ни един с друг. С какво ще ми помогне разумът в такива условия?

Разумът трябва да ми помогне само в едно: да изоставя своя животински ум, тъй като той е личен, индивидуален. Той ми помага да съществувам в този егоистически свят, посочвайки ми как повече да спечеля и какво да направя в своя полза, смятайки че другите са създадени, за да ми прислужват.

Но сега, когато се разкрива системата, с която съм свързан много здраво и съм напълно зависим, моя предишен разум престава да работи. Трябва да се приспособя към тази нова система! Сякаш пристигам на някое непознато за мен място, и се опитвам да се огледам, да изуча обичаите, за да се приспособя. А когато вече добре съм го опознал, то мога да започна да действам и да подобря своето състояние.

Но как да се запознаем с тази глобална система, в която се озовахме, щом не можем да се ориентираме в нея със своя земен разум? А също и всичките тези огромни корпорации, които сякаш управляват света –а всъщност те нищо не управляват. И това сега ни се разкрива – не действа нито разума на отделния човек, нито корпоративния разум.

Така се получава, че практически трябва да изхвърля своя животински ум и да придобия нов разум – интегрално мислене. То вече ще бъде съзидаващия разум, разум на общата система, т.е. разум на Твореца.

Няма да ни бъде никак лесно да го придобием. Затова ще трябва да разбием самите себе си, да направим от нас едно свързано цяло, да се постараем да се усетим като един човек, като една система. И когато опознаем тази единна свързана система, с това ще сгънем своите собствени егоистически желания и ще се съединим помежду си. Ще изграждаме постепенно нашия общ съсъд, присъединявайки обратно частите на пръснатото лего.

А във връзката между нас ще се разкрие висшият разум, програмата, нейната същност и тогава ще разберем, какво се случва! Само в този случай положението ни ще се поправи.

От урока по статията”Създаващият разум”, 21.10.2011

[58353]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: В подкрепа на акцията ”Окупирай Уол стрийт”, милионерите излязоха на улиците на Ню Йорк. Сега към лозунга на стотиците хиляди демонстранти ”Ние сме 99%” се присъедини и надпис на плаката на американския елит: ”Аз съм от 1%, вземете от мен по-високи данъци”. Участниците в движението на специален сайт в интернет приканват правителството към реформи, които ще помогнат да се съкрати разрива в американското общество. Според тяхното мнение, първата крачка към равенството е повишаването на данъците на най-богатите, т.е. на самите представители на управляващите кръгове.

Реплика: Ето на, ние се приближаваме към разбиране на решението по въпроса за прехода към общество на разумното потребление. Необходимо е да се привлекат техните средства за организирането на общото световно интегрално образование за всички, особено за безработните, вместо отработените часове, да се смята обучението като такова, защото друга работа в бъдеще няма да има!

[58459]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да отделим ума, получен по рождение, от съзидаващия, висш разум?

Отговор: Постепенно, чрез жизнения опит ще започнем да се убеждаваме, че земният ни разум не струва нищо. Макар засега да го въздигаме, защото това е единственото, което ни отличава от животните.

Но в крайна сметка виждаме, че с целия си ум и интелектуални способности, вървим към такъв живот, който е още по-зле от този на животните. Постоянно пребиваваме в страх, опасения, преживявания, в напрежение, в някакви си хиляди разчети. Сами провокираме в себе си болка, отравяме обкръжаващата ни среда. Кое животно разваля така средата на обитаването си?

А ние нарочно създаваме около себе си врагове и ненавистници. Кой друг постъпва така, освен човекът?! Накрая всички наши действия ще ни доведат до разрушение. Разумът прави от човека най-лошото и действително нещастно животно. С какво ни помага той?!

До  какви изводи достигаме постепенно, макар и да не ни е лесно да се съгласим. Това е този разум, който сме получили от природата, определящ всички наши желания и наклонности. И с разума (главата) и в желанията си (сърцето) трябва да решим, че всичко това ни вреди, и би било по-добре, ако въобще не ги използваме.

Постепенно човечеството започва да разкрива това. Пропадат желанията ни да се занимаваме с развитие на науката, която не води до усещането, че животът става по-щастлив. А в наши дни човечеството пристъпва към нова система на отношения и скоро ще ни се разкрие, показвайки абсолютната ни връзка и зависимост един от друг.

Намираме се в обща система, която ни свързва и в ръцете, и в краката и вече нито чувствата, нито разума могат да ни помогнат. Ако съм окован с милиарди други хора, съединен с невидими нишки така, че не мога да направя нито едно независимо движение, то с какво може да ми помогне чувствителността ми и интелекта? Защото вече изначално не  мога да извърша и най-малкото действие в такава система по собствен избор.

Изведнъж откривам, че съм някакво винтче, мъничък елемент от системата, който действа принудително и не притежава никаква свобода. Мога колкото си искам да се паля, но всички тези движения се случват само във въображението ми – само ми се струва, че нещо променям. А в крайна сметка се намираме в твърда и добре уравновесена система и никой не ни пита дали сме съгласни.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58356]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Европейските страни предположиха, че създавайки обща валута и обединявайки се срещу Америка и Русия, ще станат третата сила. Но се оказва, че обединението предвижда още и доверие, и усещане за общност, взаимно участие, общи финанси, туширане на границите, тоест културно – всичко по-общо.

Границите между страните още могат да се оправят, но не бива да се създава обща ”кесия”. Ами че това е най-главното! Това отразява чувствата и отношенията ни. Кога се смята, че хората живеят заедно? Когато у тях има ”общ котел”. Така е било и в древността, и в наше време.

Ако и жените, и мъжете имат различни сметки в банката, отиват на ресторант и всеки плаща за себе си – нима това е семейство? Но днес това се счита за норма, аз плащам за това, а ти за онова и така си живеем.

Еволюционният прогрес е довел до това, че днес се оказваме свързани един с друг не само в Европа, но и по целия свят. Макар че по различните места се усеща различно. Светът трябва да стигне до състояние, когато хората ще се отнасят добре един с друг. Ето в какво е проблемът!

Не можем просто дипломатично да се договорим един с друг. Това например се вижда в Европа. Не могат! Необходимо е да се разрушат егоистичните връзки и вместо тях постепенно да се създадат алтруистични, тоест общи връзки. Трябва да има общност! И тази общност да стои най-високо над всичките ни различия. Няма се в предвид тук противоречията. Те трябва да се унищожат, а различията да се оставят, и над тях  да създадем общност, която ще се нарича ”общ народ” – европейци. Това е всичко. Нищо друго.

Защо испанците, италианците, гърците, французите, немците и т.н. трябва да се чувстват като отделни народи? Защото говорят на различни езици ли? Постепенно тях ще ги замени един език или смесица от езици, да речем –  есперанто. Не е важно! Природата ни принуждава към това, иначе няма да можем да се оправим.

От беседа за поръчителството, 25.09.2011

[58081]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Масовите медии са средства за „промиване на мозъка“, за създаване на напълно програмиран човек. Резултати от психологични, социологични и психиатрични изследвания потвърждават, че масовите медии влияят на поведението на хората. Това не са масови медии, а средство за „масова манипулация“.

Това, което ние правим, се нарича „средство за масово възпитание“. Възпитание! То трябва да може да даде на хората усещане за общност и зависимост. Осланяме се на нормалния, здрав егоизъм, който ще покаже на хората, че са напълно зависими от всички останали. Още повече, ние не ги подвеждаме. Просто им показваме реалната картина, която егоизмът скрива от тях.

Ако аз наистина завися от всички други хора в света, но не взимам това под внимание и нямам желание да го направя, то е само защото моят егоизъм целенасочено ме подвежда. Той ми пречи и ме кара да се чувствам зле, което ми причинява страдание.

Средството за масово възпитание увеличава усещането за моята зависимост от другите и започвам да усещам, че завися от всички други. Точно както обясняваме на едно дете, с кого трябва и с кого не трябва да играе, така и аз, получавайки това влияние, ставам по-чувствителен към моите връзки с другите и започвам да ги изграждам според напълно различна система.

Тогава ще мога да вляза в напълно различна финансова и икономическа система и да преодолея кризата. Наистина ще можем да облекчим обединението на Европа, вместо да бъдем в ситуация, където някой заема нещо на някого, за да може последният да оцелее, въпреки че накрая колапсът е неизбежен.

Трябва да усещаме по-голяма зависимост един от друг, не формална или въображаема, а истинска, която съществува в природата и се проявява пред нас като все по-голяма връзка всеки ден. Има голяма разлика между начина, по който сме били свързани преди 100, 50 или дори 5 години. Непрекъснато се движим към дори по-голяма зависимост.

Трябва да получа необходимата информация, влияние от всички страни, през всички мои усещания, така че вместо информация и влияние, трябва да възникне усещане и възприемане. Трябва да увеличим усещането ни към зависимостта един от друг и тогава ще изградим напълно различни социални връзки.

От беседа за поръчителство, 25.09.2011

[58077]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Човечеството не ще може да се съхрани като вид, не ще успее да продължи съществуването си, ако не унищожи съществуващия между нас егоизъм. Само това ще ни позволи да се отнасяме към Земното кълбо като към наш общ дом.

Създадохме помежду си егоистична система на взаимосвързаност, която се нарича „икономика и финансии“. Това е много ясна, правилна система – ти на мене, аз на тебе! Колкото заработиш, толкова ти се полага. Аз съм по-умен от тебе и съм заработил повече – полага ми се повече. Ти си по-слаб, по-ленив – полага ти се по-малко. „От всекиго според способностите, всекиму според труда“ – това е демокрацията. Цялата.

Откъде накъде трябва да даваме на всекиго според потребностите?! Аз съм против това. Всеки ще заявява за потребностите, които трябва да му се обезпечават?! Не. Всекиму според труда – в съответствие с вложеното. Всичко е нормално и върви добре…

Само че се оказва, че не е достатъчно. Оказва се, че с това нарушаваме помежду  си някакъв баланс. Днес не сме в състояние да свържем двата края. Между нас се появява нова връзка, която нарушава всички икономически разчети, всички финансови мрежи. И ние не знаем какво да правим с това!

Виждаме че става някакво странно, ново продължение на еволюцията? Какво? „Ефекта на пеперудата“ – всеки влияе на всички.

Как да оцелеем в свят, в който зависиш от всички  и всички зависят от тебе? Да купя гранатомет и да се добера до вишката и така да прекарам целия си живот, без да мигвам с очи – и тогава няма да ме прострелят? Това е невъзможно! Значи, трябва да се сдобием с някакви други връзки между нас.

Идваме до състояние, когато егоизмът ни ще унищожи не само обкръжаващата среда, но ще започне да поглъща сам себе си. Да унищожава семействата, спокойствието, живота.

Поради егоистичното си отношение към света човек сам си строи затвор. От работа – в къщи, от къщи – на работа. И това е – няма друго. Към това се добавя телевизора, хамбургерите и това е цялото ми съществуване. След работа сядам пред екрана на телевизора, по време на работа – пред екрана на компютъра. Пред мен са два екрана, нищо друго няма.

Днес не можем да устроим живота си, ако не оправим общочовешките си отношения. В това е проблема.

От беседата по  поръчителството, 25.09.2011

[58079]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Еволюцията на човечеството, движението напред през цялото време се осъществява на основата на развитието на нашите желания. В нас постоянно възникват нови желания: искахме да разработваме технологии, селското стопанство, науката, културата, откривахме нови земи и т.н. Като цяло, човек се опитваше да ”погълне” този свят, и на практика това му се отдаде. Той стигна до там, че успя да осакати природата – може би даже безвъзвратно.

Но сега в природата се извършва съвършено друго действие – в нас вече не се развиват нови желания, а всички развили се желания, свойства, взаимоотношения започват да придобиват съвършено нови по своето качество връзки.

Ние вече не сме свързани просто егоистически, когато можем да регулираме своите отношения с юридически, практически, с обществените закони, даващи ни възможност някак си да съществуваме, без да се изяждаме един друг. Днес започваме да се усещаме извън всякакви закони, приети в човешкото общество.  Ние започваме да усещаме, че по неволя сме свързани един със друг – ето кое е лошото. Не искам с никога да съм свързан, не мога!

Ние излязохме от пещерите, построихме градове, откъснахме се от земята и образувахме човешко общество, в което всичко толкова е объркано и взаимно свързано, че аз не мога да съществувам без хилядите други хора, а днес и без целия свят. Зависим съм от различни страни: едно е произведено в Китай, друго –  в Япония, трето – в Америка. Колата ми е японска, телевизорът  – немски и т.н. Като цяло, всичко което имам не е мое, а неразбираемо от къде.

Така съм вързан с целия свят в получаване и отдаване, доколкото трябва да отдавам. Това е, което засяга икономическите, финансови и търговски отношения.

А ако се вземе под внимание всичко останало: здравеопазване (лекарства материали) образование, възпитание, не споменавайки книгите и средствата за масова информация? Днес нищо не може да съществува в отделно взета държава. Светът е толкова взаимно обвързан, че всички сме задължени един към друг.

И тук възниква проблемът: нашият егоизъм желае да си остане индивидуален: ”Не ми пука за нищо, оставете ме на мира! Какво общо имам с вас и вие с мене?! ” Но това вече е невъзможно – аз съм зависим от всички. Всички искат нещо от мене, а аз по неволя също трябва да получа нещо от тях.

А тази връзка вече противоречи на нашия егоизъм. Готов съм да използвам всички в света, а да отдавам? Моля заповядайте аз съм готов да купувам – да давам. Не! Тук се разкрива съвсем друга връзка: Ние влияем един на друг с нашите мисли, свойства, чувства – всичко се предава един на друг, целия свят е станал някакъв си общ!

Аз пристигам в случайна държава и не усещам, че съм в друга държава: хамбургерите са същите, пиците също, колата и тя – всичко е едно и също. Ако знаеш езика, а днес международен е английския, то няма никаква разлика, къде живееш. Влизаш в супер маркета и т.н. – навсякъде едно и също: стоки, машини, фирми. Т.е. светът е станал едно цяло.

Дотолкова съм обвързан с целия свят, че изведнъж се чувствам задължен към останалите. Ето това е лошо! Моят егоизъм това не търпи!

Оказва се, че създадената от нас система – финансова, търговска, световна – не предвижда такава възможност, която се нарича взаимно поръчителство и се базира на нормалното, доброто отношение един към друг. Това не е предвидено в договорите. И възниква такова състояние, когато от мен се изисква някакво волево, чувствено, нравствено взаимодействие с останалите. Аз не го искам! А светът и цялата система ме принуждават. В това се състои кризата.

От беседата за поръчителството, 25.10.2011

[58083]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→