Въпрос: Какво означава да се работи ”на тъмно”?

Отговор: Да се окажеш ”на тъмно” е, когато не можеш да станеш сутринта за урок, тъй като нямаш никаква мотивация и сила, да те тласка напред, никаква перспектива и надежда за бъдещето. Това пълно отчаяние и безсилие, загуба на интерес за каквото и да било.

Нашето желание е нашето гориво. Ако има желание, ако то се разкрива, то ние ще искаме да го реализираме. А ако желанието не се разкрива, то ти се превръщаш в мъртво тяло.

До такава степен, че днес виждаме по света, че ако новото желание не се разкрие на много хора, то те няма да разберат за какво живеят, и ще са готови да се самоубиват с наркотици и антидепресанти. Всичко това е следствие от недостиг на желание, тъй като то вече е достигнало своето насищане на това ниво, до което трябваше да се развием в този свят.

По-нататък няма накъде, затова човек усеща, че в материалните придобивки вече няма смисъл. Казано е, колко му трябва на човек? Ти виждаш, че в случая всичко пропада и се отлага, и нямаш никаква увереност в утрешния ден за нищо. Дори Земното кълбо сякаш се движи към своя край. Всъщност човек винаги е имал някаква представа за вечността. Той винаги си е представял, че неговият живот е безкраен. Или той се е залъгвал с помощта на религиите, с някакви си вярвания, или просто в него е живяла някаква вътрешна инстинктивна вяра, че има още нещо и че с това животът не приключва.

Но сега всички тези кризи и разбивания дават пример, как всичко завършва. Едно завършва, друго, трето… Не остана нито образованието, нито културата, нито желанието за създаване на семейство и за раждането на деца, нито желание за печелене на пари, когато виждаш как се разпада всичко натрупано за един живот. От ден на ден нарастват отчаянието и безсилието, а също и неувереността и загубата на надежда за бъдещето.

И човек вижда в това пример, как пропада надеждата за вечност, която някъде се е таила в него – защото той не е животно, което не може да мисли. Той е човек и в него има такава точка, която се отнася към човешкото ниво – а тази точка е вечна. И затова той е имал някаква надежда, че съществува вечността и той ще продължи да живее!

Той се старае да не мисли за смъртта, не желае да пробужда в себе си такива мисли, тъй като това поражда такива въпроси, на които той няма отговор. С това, той само се лишава от спокойствие и равновесие. Но все пак някъде там, в неговото подсъзнание се е таило, че има вечност.

И изведнъж сега, той идва до извода, че всичко се руши. Цялото Земно кълбо е готово да се разцепи. И това пробужда в него въпрос: ”Че бъдеще, няма?! Всичко се разрушава? Всичко си има край? За какво живея?”

И тук той се предава и изпада в отчаяние, не виждайки смисъл да се движи и без достатъчна мотивация. И това е най-големия проблем на нашето време.

От урока от статия от книгата ”Шамати”, 14.07.2011

[48133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

”Даряване на Тора”, т.е. методиката за поправяне, е невъзможна без поръчителство, което е като модел за реализирането на тази методика. Ти разкриваш Тора, работиш с нея и реализираш това учение в поръчителството.

Днес, като четем статията ”Поръчителството” на Баал а-Сулам, ние се стремим да намираме все повече нови средства за реализирането на целите на творението. Ние пребиваваме в егоистично желание и трябва да го превърнем във форма за отдаване. Вместо царящият в нас егоизъм, който приема формата на нараснало получаващо желание, ние трябва да осъзнаем злото на тази форма.

Осъзнаване на злото може да дойде или посредством беди, или с помощта на разума. Възможен е и комбиниран вариант. Зависи от това, доколко ще успеем да задействаме разума, за да усилим осъзнаването на злото, без да дочакваме нещастията. Защото ударите свиват времето и по пътя на страданието ни докарват до конфликти, войни и смърт, до трагически състояния.

Така или иначе, ние сме длъжни да осъзнаем злото напълно. Това означава: да осъзнаем, че се намираме в егоизма, в своето получаващо желание, и всеки се стреми само към собствена изгода, нанасяйки зло на ближния. Ако сега не осъзнаем това, представете си колко още ще трябва да работим само за осъзнаване на злото.

Това е ужасно състояние. В писанията е казано: че ”милосърдните жени са варили своите деца”. Ето до какво води осъзнаването на злото. Ние не знаем какво е това.

За да не стигат нещата до крайност, за да съкратим времето и да се опазим от огромните страдания, ние можем да се възползваме от науката кабала, от светлината, възвръщаща ни към Източника, от работата в групата. Затова са ни дали това средство. И тогава в съчетание на страданията и светлината, възвръщаща ни към Източника, ние бързо осъзнаваме злото.

А освен това осъзнаване, друго не ни трябва. Баал а-Сулам пише за това в статията ”Същност на кабала и нейната цел”. За какво сме я получили? За да ускори осъзнаването на злото в нас. Ако аз използвам правилно нейната мощ при всяка възможност, която ми се представя, за да се придвижа до състоянието на анализа – аз ще направя съответния анализ и изводите от него. Затова Баал а-Сулам пише, че отчитайки възможностите, които са ни предоставени, ние живеем в епохата на Месията. Затова започвайте да действате!

Всичко зависи от нас, от това в каква степен ние ще привлечем върху себе си светлината, възвръщаща ни към Източника. Но първо, тя трябва да ни донесе осъзнаване на злото. А да се запознаеш със своето зло е неприятно. Тук трябва подкрепата на обкръжението, трябва вътрешно укрепване, за да се изнесе това разкриващо се зло. Важното е, че то се разкрива, благодарение на това аз непременно ще напредна към целта.

Ако отхвърлям разкриването на злото, защото не ми е приятно, тогава то ще дойде при мен ”през черния вход” и ще ми донесе по настояще трагично състояние.

Човечеството може да напредва по прекрасния път, без почти да усеща злото. От капката отрова, от малкото зрънце зло аз ще изграждам огромното здание на анализа. В групата аз веднага виждам как ми пречи това зло, за да се обединя с другарите. Ако максимално използвам мъничко от злото, то повече от това не ми трябва. Стига само една черна точка – и аз вече разбирам какво означава тя.

Всичко това ние достигаме само със силата на поръчителството, когато искаме всички заедно да построим система за взаимно отдаване, да се обединим като един човек с едно сърце и с това да си помогнем един на друг. В такъв случай ние осъзнаваме злото.

А сега си представи, че светът днес осъзнава мъничко от злото. Погледни развитието на събитията: революции, демонстрации, безредици. От ден на ден ситуацията се усложнява и все повече се придвижва към Израел. Няма друга страна, намираща се под такъв външен натиск. Да, и вътрешен натиск ще се появи.

И затова трябва да разберем, че поръчителството, обединяването, анализът, водещ към осъзнаване на злото – това за нас е въпрос на живот и смърт. На нас не ни трябва друго освен осъзнаване на злото – според степента на това осъзнаване ти ще поискаш да се избавиш от него и не ще забравиш вече светлината, възвръщаща те към Източника. Така тежко болният мисли за лекарството, което може да го спаси. Осъзнатото зло само те възпрепятства да го използваш и те подтиква към търсенето на вярното приложение.

Ако днес държавите и всички видове организации осъзнаят злото, те веднага биха превърнали света в Райска градина. Нима биха извършвали онези глупости, които вършат днес? Днешните събития в света ясно показват, че се приближаваме към критични състояния.

От урока от статията ”Поръчителство”, 13.07.2011

[48023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Днес завършваме онова, което започна Авраам, обучавайки синовете на наложниците на всевъзможни духовни практики, предшестващи истинската духовна работа за отдаване. Той е заложил в тях основите на вярата и ги отпратил на изток.

По-късно тази работа, започната от Авраам, се е осъществила от народа на Исраел, който паднал от духовното стъпало при разрушаването на Храма и с това предизвикал появата на религиите.

По такъв начин, вярата, появила се по времето на Авраам, и религиите, появили се след крушението на Храма, всъщност представляват етапи от включването на методиката на Исраел към народите на света.

Юдаизъм, християнство, ислям – всички тези концесии са движели човечеството напред към разбирането за Божествеността. Без тях човечеството би останало в абсолютно варварство.

В наши дни, след хиляди години развитие, на нас ни е трудно да си представим човек, който да не се замисля за този свят и за бъдещия, за Твореца, за доброто и злото. Без религията днес нямаше да имаме култура, образование, общество.

Ние не осъзнаваме каква роля е била отредена на религиите за човешкото развитие. Благодарение на тях са създадени първите университети. Желаейки тяхното разпространение, хората са усвоявали нови земи и са откривали нови континенти, стремили са се към нещото напред.

По такъв начин, включвайки се в егоизма на нашия свят, духовното послание достигнало до хората, лишени от каквато и да било връзка с Твореца и нежелаещи връзка с Него, поради липса на точка в сърцето. Сега, все пак те имат някакъв импулс, страх от бъдещия свят, от възможни наказания, от нещото, което е по-високо от този живот.

В тях живее нещо, което се усеща като голямо, те усещат нещо и нека в тяхното въображение възникват материални образи, нека това да е идолопоклонничество – все пак от ”висшето животно” започва нещо близко до човека. Те мислят за неща, от които животното не се интересува.

По-рано мислите на човека не са излизали извън рамките на кръга: заплаха, прехрана, размножаване, смърт. Ние просто не си даваме отчет за това, какъв принос има религията за човешката култура и изкуство. Но нашето развитие наближава своя край. Като признак за това ни служи глобалната криза, завладяла човечеството. Тук вече не става въпрос за религията – просто ние вече не поддържаме егоистическото общество, живеещо по законите на себелюбието.

Нашият егоизъм ни доведе при своята духовна съставна. Парите станаха за хората ”духовна ценност” и ги накараха да надуват празни балони в икономиката, продавайки един на друг въздух в рамките на виртуалния бизнес.

В резултат на това ние се изправихме пред необходимостта от промени. Нас ни очаква истинска духовна работа за отдаване.

От урока по статия на Рамхал “За мъдростта”, 13.05.2011

[47011]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (Харалд Шуман, един от главните немски специалисти в областта на глобализацията): Евро зоната  се нуждае от единна икономическа политика и единно икономическо правителство. В противен случай националните баланси, разликите един от друг ще подринат целия проект.

Ние трябва да създадем координирана икономическа, социална, данъчна политика, в противен случай еврото е обречено на неуспех. Сега се намираме в тази фаза, когато немци, французи, холандци трябва да разберат, че не трябва да се стремят към излишък в експорта във време, когато другите страни потъват в дългове.

Немските избиратели трябва да осъзнаят, че техните доходи се основават на това, че другите страни – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия – натрупват дългове. И част от тези средства трябва да се връщат. Но се иска време, за да могат хората да разберат това и да го приемат. И на пътя към това постепенно ще формират координирана икономическа политика.

Реплика: Шулман има добро мнение за хората – и неразбиране на злата ни природа, която нарочно е създадена такава, за да не постигнем успех без да сме поправили себе си. Тъй като целта на Твореца не е „добър живот за егоистите“, а извисяване над егоизма до алтруизъм, плътно до абсолютното отдаване и любов, какъвто е Той самият.

А кризите са само за това, да се осъзнае егоизма като зло за нас. Затова всичко ни е указано правилно – да създадем истинско единно пространство, но това ще е възможно само ако станем единни. Между другото и ЕО не ще може да се поправи сама, а само с целия свят заедно. Но това откритие е още пред тях….

[47489]

Filed under: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Калецки, водещ журналист в „The Times”): „Има две възможни решения за кризата в Гърция: Първото е Гърция да обяви девалвация на собствените си дългове и да напусне еврозоната… Второто е ЕС да поеме обща отговорност, грубо казано, върху половината от дълговите в Атина…

Второто решение е много по-вероятно, защото разбиването на еврозоната е немислимо за немските и френските управляващи, а едно разбиване със сигурност ще доведе до девалвация на Гърция. Ако Гърция не успее да вземе заем в Евро и девалвира спестяванията на собствените си жители в нова валута, Ирландия би се изправила пред същия проблем и веднага би прехвърлила спестяванията си в немски банки, разрушавайки ирландските банки и предизвиквайки излизане от еврозоната. Това капиталистическо бягство, от своя страна, би довело до смъртна опасност за членовете на Португалия, Испания, Белгия и Франция.

В крайна сметка, кредитоспособните европейски членове ще трябва да приемат обща отговорност за около 500 милиарда от гръцките, ирландските и португалските дългове, ако искат да спасят единната валута…”

Но егоизмът стои на техния път: „Кредиторските страни не искат да поемат допълнителни европейски дългове, докато задлъжнелите страни са дори много по-устойчиви на загуба на национален суверинитет и демократично себе определяне… Изводът е, че и кредиторните, и задлъжнелите страни ще се противопоставят на единственото възможно решение на евро кризата, докато не изтощят всички възможни алтернативи.

Парадоксално, но факт, продължителната заплаха на кризата е необходимо условие за времена финансова стабилност в Европа. А що се касае до „количествения скок” към фискален федерализъм, който Трише правилно определи като ключов за кризата, логичното условие това да се случи е кризата да се влоши.

Европейските лидери пък се надяват кризата да бъде постепенно разрешена, избягвайки радикални мерки, защото условията ще се подобрят с течение на времето… Но има твърде много силни пътища, в които времето работи срещу оцеляването на еврозоната”. Задлъжнелите страни знаят силата си: Германия, Франция и ЕС са готови да заплатят каквото и да е само и само да умиротворят Гърция или Ирландия, ако те заплашват с девалвация.

„Ако европейските политици действително искат да спасят еврозоната, те трябва да направят количествен скок към фискален федерализъм – и трябва да го направят скоро.”

Реплика: Тази схема става много проста, ако тълкуваме всичко случващо се с две сили: егоистичната сила на хората, страните и света, и алтруистичната сила на Твореца/Природата. Те се намират в противоречие и Природата търпеливо учи хората на необратимия процес на развитие и необходимостта да се направят взаимни отстъпки, да се достигне до съгласие, единство, поръчителство и любов.

Така двата лагера, силният и слабият, се учат взаимно на отстъпки, показвайки колко много се нуждаят един от друг – до момента в, който те осъзнават необходимостта напълно да се обединят над всички свои различия. Природата ще ги принуди на направят това!

[47225]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Президента на Украйна В. Янукович за заседанието на Съвета на родните и чужди инвеститори): ”На мен не ми се обръща езика да кажа, че кризата е приключила”. Тя не е приключила. Ние виждаме, как в глобалния свят се появяват нови примери за безпокойство на цели конгломерати от държави.

Ако погледнем на Гърция, Испания, Португалия там скоро кризата няма да завърши. И няма крайна, окончателна рецепта, как да се регулира кризата. А световната икономика е взаимно свързана. Родният бизнес, международните корпорации, инвеститорските компании и банките имат задължения един към друг.

[47853]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (С. Стейплз, президент на НИИ ”Ридо”, Канада): Икономическото неравенство расте – така нараства и броя на новите конфликти. Привържениците на глобалната икономическа интеграция твърдят, че глобализацията помага на света и на икономическото развитие на държавите от третия свят. Те твърдят, че „прилива повдига всички лодки”, печалбите на корпорациите спомагат за ръста на общото благосъстояние. Обаче съществуват сериозни доказателства за противоположното.

Икономическото неравенство на държавите се влоши, водят се много войни в страните от третия свят като повечето от тях са граждански войни. СМИ твърдят, че причините са религиозни или етнически, но основен източник на всичките – са икономическите причини.

Глобализацията може да подтикне света във война за суровини. Отбелязва се спад в областта на правата на човека, социалната справедливост, екологията, демокрацията.

Реплика: Сама по себе си глобализацията не е крачка напред, а демонстрация на единството в нашия свят, негова пълна взаимна зависимост. Но съюза на разбойниците (държави от егоисти) – е зло, както за тях самите, така и за целия свят. Затова кризата продължава. Глобализацията ни посочва само едно решение – това е промяната на нашата природа, да възпитаме интегралния човек. Това ще доведе до промяна в световната икономика и останалия обществен строй.

[47278]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Аз, както и вие, изучавам материали за икономическата криза и нейните форми, но изучавайки научни статии за световната криза (Източник: Л. Гринин, „Глобалната криза като криза на свръхпроизводството на пари“, Р. Шилер, С. Малцев, С. Роуч), стигнах до извода, че много учени смятат, че „глобализацията“ е именно един от проблемите, тъй като, ако нямаше връзка между държавите, кризата би засегнала една или две страни, а не целия свят, както сега, а от друга страна, други учени виждат в кризата изход. Как най-правилно да се отнесем към това?

Отговор: Ако сме егоисти и  искаме да останем такива, тогава, разбира се, кризата е проблемът, като изникнала глобална връзка между всички държави, страни и народи по света. А ако знаем целта на нашето развитие (която е единение и разкриване на Твореца)  и желаем нейната реализация, то усещаме създаващата се глобализация като търсено състояние и  разбираме необходимостта от нея.

Основното е да се разделят: 1) идващото от природата, проявяващо се единство на света като единна система; и 2) противоположното на това – егоистичното човечество (раков тумор в тялото на света), което се образува от нас и което можем сами да променим или Природата ще ни принуди  да го направим със сила (страдания).

[47487]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако не говорим за светлината, като поправяща сила, с какво се отличаваме от другите организации, признаващи, че на човечеството ще помогне само обединението?

Отговор: С нищо. А защо ние да не сътрудничим с тези организации? Ако те наистина искат да обединят хората, ние можем да си сътрудничим с тях.

Ако тези или други организации – религиозни, светски, международни – поддържат курс на единство, дори като краткосрочна перспектива, ако това не е отвличаща маневра от тяхна страна, а истинска цел – разбира се, че ние сме с тях. Ето, това вече е напредък. Не знам съществуват ли такива организации. Тези, които аз съм видял, зад красивата фасада се шири яка търговия. Но ако има такива, ние ще се радваме да си сътрудничим. Защото от единството зависи успеха в целия свят, още повече в период на изостряща се криза. Няма никакви проблеми в това, да обединяваме сили с тези, които вече виждат решението.

Приживе Баал а-Сулам ходел в Полша, за да се обединява с вдигналия се на борба пролетариат. Те се стремили към единство, към социализъм, към комунизъм – и той искал да провери, не може ли с нещо да ги поправи, така че тяхното сплотяване да придобие по голяма трайност. Нали не си мислиш, че той е вземал със себе си трудовете на Ари, за да преподава на работническата класа. Разбира се, че не. А и изпълняването на Тора и заповедите на материално ниво той също не е възнамерявал да изисква.

Тогава защо е пътувал? Какво е искал да открие в един народ, толкова противоположен на образа на религиозния евреин? Той е искал да обясни малко повече, да им предаде от своите сили, за да могат техните желания да се въплътят колкото се може по точно. Поне малко.

Това пътуване от Ерусалим до Полша е пример, който все още не разбираме. Ние приписваме на Баал а-Сулам наивност, без да виждаме духовната съставяща. Тук е имало възможност, независимо че не се е реализирала. За това свише си има разчети. Но е заминал, защото е съществувала действително такава възможност.

От урока  от статията”Даряването на Тора”, 11.07.21011

[47811]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Становище (Джордж Сорос, милиардер): Еврозоната ще трябва да разработи механизъм за изход на слабите страни от ЕС. Ние сме на прага на рецесия, която започна с Гърция, но ще се разпространи и към други държави. Европейската криза е центрирана около еврото и продължава да се развива.

Ние сме на ръба на колапса. Тъй като оцеляването на ЕС е от решаващо значение за всички, но няма такъв  план. Причината за това, което се случва е, че евро първоначално е създадено с погрешна преценка – без подкрепата на политически съюз и обща хазна.

Коментар: Ето в това е именно и цялата грешна преценка. Но първоначално, а и сега, за това никой не е мислил, а и не мисли. Егоизмът трябва да се развие до  пълното си изтощение, като движеща сила на обществото, цивилизацията и живота като цяло – до достигане на осъзнаването на злото.

И тогава от осъзнаването на егоизма като зло и степента на усещане на злото, можем да преминем към поправянето му , защото ще почувстваме именно в преминаването на егоизма в алтруизъм единствената жизненоважна цел. Т.е. правилото: „Аз създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне“, трябва да премине през всички нас в пълен размер!

Но осъзнаването на злото, може да бъде ускорено и улеснено с мъдрост, защото знанието помага да видим далечните последствия, а не да правим нененужното, вредното, и да изберем правилния път.

Ето защо е дадена и  Кабала – за да ни даде възможност да облекчим и ускорим постигането на целта – преминаването от егоизъм към алтруизъм. След това ще  могат да възникват и фундаментално правилните съюзи – с изчисляване на общи политически и икономически цели, т.е.позоваващи се на пълното взаимодействие на цялото човечество.

[47497]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→