Конгрес в Сочи. Урок №6

Въпрос: Трябва да вземем потребностите на масите и да ги пренесем в групата, за да могат те да бъдат насочени към всеобщо обединение. Как да съпоставим това със случващото се в Украйна, където в момента се води война?

Отговор: Ти нищо не можеш да направиш. Това е общото егоистично състояние в света, което така се проявява в неговите егоистични точки. Ние дори не подозираме, какви войни се водят. За тях не пишат и не говорят. Нима в Афганистан всичко е наред? – Не. В Африка хората се убиват един друг, и всички си мълчат. А колко още такива горещи точки има?

Съществува общ егоизъм, който за сега не сме в състояние да уравновесим. Ние не можем да предадем на нашето алтруистично развитие такава скорост, с която егоизмът се развива. Затова, отрицателните събития в света се развиват по-бързо, отколкото положителните. Ние внасяме промени, но те все още са недостатъчни. Надявам се, че тази година ще започнем да се издигаме на нивото на нормална компенсация.

Това, което се случва – са ясни, твърди закони без никакви подвеждания от страна на Твореца. Престанете да си въобразявате някаква си висша воля. Има сила, която представя един, единен, общ, постоянен закон. Няма нищо друго!

Никакви съжаления, никакви умиления. Работата е там, че ние излагаме всичко, чрез чувствата на човека на земен език. А всъщност Творецът, Природата, няма чувства! Единствено, за да предадем по някакъв начин методиката, ние я описваме със земни думи от материалния свят.

Затова, всичко, което засяга положението в Украйна и другите региони в света – това е следствие на неравновесието на лявата и дясната сила. Нищо не може да се направи. Трябва да се действа, трябва да се опитваме да уравновесим двете сили.

Въпрос: Но как да се отнасяме към това?

Отговор: Само разпространявайки целта на творението, единството, обединението, нищо друго. Всичко останало не води към нищо. Ние достигнахме до онази част от историята, когато поправянето трябва да се реализира или по добрия начин или по лошия. Затова за сега не може да се направи нищо, защото работи ясен и твърд закон.

От 6-я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[141608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Ню-Джърси. Урок №4

Как да разкрием Твореца? Всъщност, в това се състои и създаването на световете, на цялото човечество, на цялата ни продължителна история, в която ние не разбираме, откъде и накъде отиваме, какво се случва с нас всяка минута.

Така ние се развиваме, без да разбираме и без да знаем в какво се състои причината за всяко едно събитие. Но веднъж ние достигаме тази точка на развитие, от която можем да започнем да разкриваме причината и същността на всичко случващо се с нас.

През стоящата пред нас реалност ние можем да разкрием какво я задвижва. С други думи, аз съществувам в света. Това означава, че аз усещам, че съществувам в тялото. Аз имам чувства и разум и в тях усещам своето съществуване, а също така в тях аз възприемам реалността, в която се намирам. Тази реалност съществува и се променя.

Излиза, че съществувам аз и обкръжението. Обкръжението включва в себе си всичко, което мога да възприема в своите осезателни органи.

Кабалистите казват, че има такава всеобхващаща сила, стояща зад цялата тази реалност – отвътре и отвън, някаква сила която прониква кръгово и извършва действието – извън мен и вътре в мен.

Ако е така, то преди всичко аз трябва да различа някаква базова точка, от която ще започна да определям, какво се променя отвън, и какво отвътре, и от тази точка ще започна да разпознавам тези предмети. Тази вътрешна точка е моето Аз и в нея има едно единствено свойство за възприемане – „аз – чувстващият”.

Сега ми е дадено упражнението – постоянно, непрекъсващо се, в продължение на целия ми живот. Как през всичко това, което се променя в мен и около мен, в чувствата ми и в разума и в онова как аз в своите вътрешни промени възприемам външните промени, как чрез всичко случващо се в мен и извън мен аз разкривам неуловимата сила, неосезаемото желание, което извършва всички тези действия, всички тия промени.

Тази сила, през цялото време ме удържа в някакво състояние, променя тези състояния и постоянно променя обкръжаващите условия. Ако аз бъда внимателен и чувствен, стараейки се да запазя способността си за анализ, да проверявам и разпознавам тази сила, то постепенно ще започна да я разпознавам по всичко случващо се в мен и извън мен. От това аз ще започна да разбирам и усещам – дотолкова, че няма да се отнасям към своите вътрешни и външни изменения, а ще виждам причината – силата, реализираща тези действия.

Ще знам, защо тя прави това, по каква причина, с каква цел, какво желае с това, как тя през цялото време ме учи да я усещам, разбирам, разкривам, до такава степен, че да отхвърля всичко външно т.е. себе си и обкръжението и да видя, че аз (това е вътрешната точка от където през цялото време съм се опитвал да разкрия тази сила) и тази сила – сме слети в едно.

И няма тази външна реалност, няма го моето тяло, моите чувства и разум, няма го обкръжението с цялото ми безредие, няма света пълен с хора. Всичко това изчезва, и остава единствено връзката между мен и тази сила. А всичко случващо се между нас, е било само, за да развие пряката ни връзка, такова съединение, което се нарича сливане.

Това е нашата работа. А за нея ние трябва да излизаме между широката публика, да се съединяваме с групата, да се учим да участваме в различни мероприятия. Всичко това е, за да се доведем ние самите до такава духовна работа, когато постоянно се стараем да разкрием тази външна сила, което управлява всичко и определя всичко.

От 4-я конгрес Ню Джърси, 08.08.2014

[141454]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Торонто. Беседа по време на трапезата

Въпрос: Как вие разбирате какво представлява Твореца?

Отговор: Не е възможно да разбереш какво е Твореца. Ние представляваме желание. Затова, онова което усещаме, ние можем да го разберем дотолкова, доколкото чувстваме и осъзнаваме своите желания. Желанието – е преди всичко. А след това и разумът възприема, мисли и оценява това, което усеща. По такъв начин, да опознаеш Твореца, без на Го усетиш, е невъзможно. А да усетиш Твореца –  не е нищо друго, освен да почувстваш нашата връзка помежду ни. Ние Го възприемаме като правилна връзка между нас, защото Той – това е ” бо – у – ре” (Боре), т.е. ”ела и виж”.

Извън мен Творец няма. Вярно възстановената връзка помежду ни дава разбиране за онова, което се намира в мен и се нарича Творец. Но това аз не го усещам, не го разбирам и не го знам. Това нещо е Ацмуто – моят първичен източник. Аз мога да го усетя в себе си само дотолкова, доколкото съм подобен Нему. Но аз усещам не Него, а своите поправяни свойства, които са подобни на Него и тях аз наричам ”Творец”.

Баал а-Сулам ни дава пример с тока. Ние не знаем, какво представлява електричеството, а виждаме и усещаме само неговите проявления: стрелката на прибора се отклонява, нещо свети, нагрява, охлажда и т.н. Но всъщност какво е това? Някаква неразбираема енергия. Тъй като всичко онова, което искаме да пипнем, усетим, видим или да измерим – това е проява в материята, а не самият източник, т.е. това вече е видоизменената материя.

Затова Творецът се нарича Боре (ела и виж). То е онова, което е в нас.

Въпрос: Тогава, как можем да персонифицираме неговата власт?

Отговор: В никакъв случай не трябва да се персонифицира и създава какъвто и да е образ! Това е най-страшната грешка. С това вие веднага се спускате до поклонение пред идолите и работите, не за да се поправите, а за да нарисувате нещо.

От беседата по време на трапезата в Торонто, 04.08.2014

[141358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Конгрес в Сочи. Урок №1

Щастието не се измерва чрез благосъстоянието, успехите в бизнеса, размера на къщата, броя на електрическите устройства в нея. Невъзможно е да бъде измерено чрез материални ценности.

Преди всичко, чувството на щастие не е индивидуално, субективно. То обхваща цели групи от хора. От една страна, в индекса на щастието има показател за интегралност: ако всички около мен са нещастни, то аз не мога да бъда щастлив.

Мога, например, да се чувствам силен – и то временно, тъй като за това също е необходимо одобрение на определена част от обществото. Можем да чувстваме щастие в колективното обединение, когато между хората има поддръжка и съгласие.

Второ, макар на човек да му се иска да постигне това, на което го учат в обществото: пари, обществено положение, власт, слава и т.н. – в действителност той подсъзнателно търси усещане за щастие.

Но тъй като не го учат на това, той през целия си живот си остава нещастен, с чувството за пълна нереализираност. Към края на дните си, като се обърне към миналото си, той разбира, че в неговия живот не е имало никакъв смисъл: нито за себе си, нито за децата си, нито за внуците му. Те, както и самият той, няма да бъдат щастливи.

Затова най важното нещо в живота е да намерим формулата за щастие и да научим и другите на това. Нещо повече, ако не научиш другите, самият ти няма да бъдеш щастлив, защото чувството за щастие, както показват проучванията, зависи от усещането за щастие на хората около нас . Именно това е, на което мъдростта на кабала ни учи.

От 1-я урок от конгреса в Сочи, 13.07.2014

[140423]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Сочи. Урок 4

Въпрос: Как да преодолеем усещането за неравенство между новите и големите, опитни другари?

Отговор: Не разбирам, в какво се проявява усещането за неравенство? Човек прави всичко, което може, така, както и всички. Той постоянно се опитва да работи над себе си, за да се анулира, да се свърже с останалите. Каква е разликата – голям ли е той, малък, начинаещ, опитен, с някакви особени качества? Това няма значение.

Ако всички около мен са велики, на мен ми е по-добре, тъй като получавам от тях добри примери и се устремявам напред. Мислейки за своята духовна реализация, помагам на целия свят. Тъй като никой не прилича на другите!

По мое време аз бях като бебе в ръцете на пет-шест кабалиста, които са учили при Баал а-Сулам. Какво съм представлявал тогава, кой съм бил за тях? – Никой. Но те се отнасяха към мен много внимателно, учтиво.

Видях, че те не ми разказват всичко и много премълчават. Постепенно все повече ми се проясняваше, кое и защо, така че и аз нямах никакви претенции към тях. Когато се намирах в духовни падения и ходех отпуснат като във вода, те ме ободряваха, уверявайки ме, че след две седмици всичко ще ми се разкрие. И макар че това беше лъжа, в мен е останало впечатление от тях като за любящи бавачки.

Така групата трябва да се отнася към всеки от своите другари.

От 4- я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[140901]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Кръговратът на душите е подобен на кръговрата на водата в нашия свят. Това е постоянен обмен, който се осъществява между различните енергийни нива, на които се намират нашите енергийни вътрешни свойства, наричани ”душа”.

Душата не е нещо ефимерно, това е енергийно състояние на човека, което постоянно се издига и се спуска. Този кръговрат е необходим, за да се осъществява смесване, сливане и разделяне на всички души помежду им и през цялото време да се създава взаимно поправяне, взаимно включване и превеждане на всички частни души към едно общо състояние, към една единна душа.

Това състояние се нарича ”пълно поправяне” и ние скоро трябва да го постигнем. Затова се разкрива науката кабала и кризата в света. Днес ни остава малко време, за да достигнем до това състояние или под ударите на Природата, или изучавайки и правилно прилагайки методиката за интегрално възпитание и образование.

Въпрос: Има ли в нашия свят такива енергийни места, които да могат да напълнят душата?

Отговор: Не, никакви места в нашия свят не притежават такива особени свойства. Те влияят на нашите ментални, физически, душевни характеристики, но не на душата, не на духовността, т.е. не на подема на човека към свойството отдаване и любов.

Само в силна, правилно създадена група се намира епицентърът на такова състояние, когато човек може да влезе в това общество и много бързо да се развие.

Това не е географско място, а просто енергия, която се акумулира от много хора, стремящи се към разкриване на централната сила на света. Само кабалистичната група се явява благоприятно място за развиване на душата.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Доколкото съм разбрал, всеки човек трябва да дойде в кабала. Но да допуснем, той попада в друго течение, търсейки духовния път и затова Бог го наказва? И защо на човек, заставайки на духовния път, му се случват събития по-лоши от предходните, случили се до тогава?

Отговор: На човек през цялото време му се случват някакви събития, които да го подтикват към вярната цел. Ако той разбере това и тръгне по правилния път, съгласно законите на Природата, то на него му е добре. Ако ли не, тогава тази система от сили му въздейства отрицателно.

В науката кабала става дума за това, как е устроена Природата, а не се говори за Бог, който сякаш е седнал и си мисли как да накаже някого. Съществуват само силите на Природата (назовете ги както искате – Бог, Творец, това няма значение)! И затова няма нито възнаграждение, нито наказание.

Кабала не се отнася към религиите и говори само за това, че има сила, която ни развива, а ние трябва да я опознаем, да я постигнем. Ако я усвоим, ще се развиваме бързо и леко и ще достигнем до правилната цел, която е поставена пред нас от тази сила.

Но това не означава, че ако днес отворя кабалистична книга, веднага ще ми стане добре. Откъде накъде? Нима знам как да подходя правилно, как вярно да използвам законите на Природата?

Това е като във физиката, като във всяка една наука. Ако знам как правилно да използвам законите, ще спечеля от това. А ако съм отворил книгата, но още съм новак и не знам как да използвам описаните в нея закони, не мога да претендирам, че няма да сгреша. Тук чудеса няма. Има система от закони, които изучаваме и можем правилно да приложим.

Затова не трябва да се отнасяме към кабала като към религия или заклинания: т.е. започнал съм да я изучавам и все едно, пак ми е зле. Работата е там, че вие все още не можете да я прилагате. А ако се научите – то тогава ще ви е добре. Както във всяка друга работа. Това е точно материалистическо знание.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139583]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Какво подразбираме под лъжа във всекидневието и в духовната работа? Тя се излива върху нас не само от екрана, но и от другите видове медии. Какво е това желание за изкривяване на информацията и каква е технологията за неговото поправяне?

Отговор: Нашата изначална Природа, удовлетворявайки се от напълването, ни подтиква към самоизмама. Ако не мога да се напълня, то моят егоизъм все едно се стреми да се защити, да се огради от страданието, защото единственото му направление – е да бъде щастлив, напълнен, удовлетворен, самозадоволен. Затова, ако не мога нещо да постигна, то си затварям очите.

Казано е, че ”простият човек не желае дъщерята на царя”. Той не се самотерзае, че никога няма да е женен за принцеса, защото знае, че тя не е за него. Неговият егоизъм автоматично го предпазва от страдание: ”Не тъжи, това не ти трябва. Мисли си за онова момиче, която живее в съседната къща. Тя е за теб”.

Тъкмо така постъпва нашият егоизъм във всички случаи. Затова, когато виждаме, че нещо не е по силите ни, веднага оставяме тази мисъл,  за да не страдаме напразно. Тази своеобразна система е за самосъхранение. Тя съществува в природата на всички нива: на растителното, животинското и естествено на нашето ниво.

Точно така действаме и относно духовното. Тъй като ние нямаме истински желания към великите стъпала. Ние дори не ги усещаме, сами ги скриваме от себе си! Колко усилия са необходими, за да се настроим към по-високо стъпало – днешното, плюс още едно. И то през цялото време бягаме от него!

Тоест нашето его автоматично ни погубва, отделяйки ни от духовната цел, която е пред нас. Аз мога да видя висшето стъпало, но не желая да прилагам никакво усилие за това и не го виждам. Това е всичко.

Как може това да се поправи? Само с помощта на обкръжението. Аз гледам как другарите споделят впечатленията си: ”Ти виждаш ли? – Да, прекрасно е!” – след което им завиждам. Дори ако започнат да ме разиграват, все едно аз ще им завиждам. А представете си, че те усещат нещо, а аз – не?

Ние трябва да играем един пред друг така, сякаш аз вече съм в духовно постижение и тогава другарят също ще пожелае това. Той ще прилага сили, за да постигне духовното. А аз, гледайки него, от завист и при мен ще се появят сили. И така завиждайки си един на друг, ние ще се издигаме един друг. Това е най-първият принцип за взаимопомощ в групата.

Това трябва да се използва и в кръговете, хората да се зареждат, където и както може, за да усетят, че духовното може да бъде усетено и видяно. Във всеки човек има органи за усещане на всичките 125 духовни стъпала и дори на най-последното – Гмар Тикун (Пълното поправяне). Но ние не ги включваме! И това е проблемът.

Затова трябва да се подтикваме, да се впечатляваме, да се подбуждаме, за да може във всеки от нас да се появи устрем и желание, които да ни покажат колко е добра завистта, която не ни дава да заспим и ни изгаря! Това може да се направи.

От 2-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Вие употребявате такива понятия като душа, Висш духовен свят, духовност. Много религии и духовни практики използват същите термини, но аз усещам, че те влагат в това друг смисъл. Не бихте ли ни обяснили по подробно, какво именно кабала подразбира под Висш свят, душа, кръговрат на душата?

Отговор: Науката кабала е възникнала преди 5774 години. Първият кабалист бил човек на име Адам.

Той бил не първият човек на земята, а първият кабалист, защото е имало хора хиляди години преди него. Единствената особеност, отличаваща го от останалите, е че той открил системата за взаимодействие, системата от сили, в която се намираме и ние, и я описал в книгата си ”Тайният Ангел”.

Ангел – това не е летящо същество с крила, а просто сила. Адам я е нарекъл тайнствена сила, защото физически не я възприемаме. Ние възприемаме само нейните следствия. Адам пръв разкрил тази сила, която управлява целия свят, и станал родоначалник на науката кабала.

Съвременната наука може да разкрие в света много сили с помощта на физическите, химическите и др. изследвания. Но има сили, които все още не сме в състояние да разкрием, ние нямаме инструменти за тази цел. Основно, това са сили, отнасящи се до мисълта, разума, желанието – те съществуват, но ние не можем да ги доловим.

С помощта на осцилограф можем да определим, как човек концентрира мисълта, но не можем да изследваме качеството на мислите, още повече, ако това са мисли, засягащи човечеството, което се намира в природата. Днес физиците говорят, че нашият свят и целият космос според тях е като мисъл. Ние съществуваме в космоса, в мисълта. Тази мисъл се явява Замисълът на Природата.

Науката кабала ни учи, как да започнем да усещаме този Замисъл, тази сила, мисъл, която е съществувала до създаване на Вселената, сътворена от Големия Взрив и водеща към определено крайно състояние. В природата няма нищо случайно, всичко е взаимосвързано и ясно детерминирано.

Кабала ни помага да развием допълнителни чувства, с помощта на които можем да усетим онези сили и свойства в света, които нашето тяло не усеща. Затова ние трябва ”да излезем от тялото” и да се съединим с другите, да се включим един в друг, създавайки някаква обща енергийна, чувствена, мислена платформа, която се намира не във всеки от нас, а между нас. И тогава с помощта на такъв род взаимодействие между нас, ние ще започнем да управляваме тази мисъл, тази сила, съществуваща около нас – Замисъла на света, Замисъла на нашето развитие. В кабала това се нарича, да постигнеш Твореца, защото тази сила ни е сътворила и ни развива.

Кабала ни разказва за това още преди появата на религиите. А хората, които започнали да четат кабалистични книги, но не са ги прилагали на практика: да променят себе си, да развият връзките помежду си, да се издигнат над егоизма си – не могли точно да разберат за какво се говори в тях и от това неразбиране произлезли всички религии.

Те вземали от кабала имената на силите, които съществуват в природата (духове, ангели, дяволи и т.н.) и започнали да им придават различни образи.

Независимо, че в кабалистичните книги се говори само за сили, но хората, пропускайки ги чрез физическите си органи за чувства, започнали по такъв начин да изразяват реалността. Работата е там, че всичко, което виждаме и усещаме в себе си – това са само сили, които се възприемат от нашия мозък и рисуват във въображението ни – така, както електромагнитните сили рисуват образите на екрана на компютъра. А в действителност нищо такова няма.

Образувайки картина от различни сили и въздействайки на човека с помощта на електроди, тази картина може да се променя. А това съществува ли в нас? Не, това е само струваща ни се реалност, която така се възприема от нас.

Затова кабала разказва на човека, как да бъде поправено това възприятие в света и то да бъде усетено не с тялото, а с помощта на съвсем друг чувствен орган. Към това се предвижваме и ние постепенно.

Що се отнася до духовните термини, то във всички духовни практики те в действителност са взаимствани от кабала. Хората ги използват без да имат някаква връзка с науката кабала. Всичко това е много объркващо и би трябвало да се поправи. Вярното постигане на реалността изисква твърде голям труд и работа със самия себе си.

От 4-я урок на конгреса в България. 11.07.2014

[139672]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Защо е толкова важно науката кабала да се изучава не самостоятелно, а в група?

Отговор: Такъв вариант също е възможен. Ти можеш да влизаш в Интернет, да получаваш всякаква информация, пред теб е открит целият архив: аудио, видео, текстове. Разбира се, че можеш да си седиш сам в къщи и да изучаваш кабала, но как ще я реализираш на практика?

Ако човек иска да стане квалифициран специалист, той трябва да практикува. Представи си готвач, който изучава приготвяне на храна по книга, но никога не е виждал на живо какво е това краставица, домат… Тогава, какъв готвач е той?

Как можеш да реализираш кабала, ако си сам? Нищо няма да се получи. Ти трябва да я реализираш в групата, с другарите, защото само в правилното свързване помежду си вие ще започнете да усещате онова, което се описва в книгите. Разбира се, че можеш да се обучаваш и в къщи, но така няма да напреднеш, защото няма да знаеш какво изучаваш.

Има другари, които се занимават в къщи, те дори и не желаят да присъстват на конгресите, да се срещат с други хора. Те смятат, че е достатъчно само да учат. Какво да им отговоря? Те изобщо не реализират своите знания: не усещат материала, не разкриват онзи свят, за който четат.

Аз мога много да говоря за това, но човек трябва да разбера, че кабала се възприема само в група. Това описват всички кабалисти. Ако човек идва при нас да се занимава и открива кабалистичните източници, то това е посочено навсякъде в тях. Но той не ги чете, защото го мързи. Той не желае това, защото тогава ще трябва да действа срещу своя егоизъм: да дойде в групата, да вземе участие в общите мероприятия, да се занимава с разпространение и т.н. Затова такива хора ни напускат и с това завършва тяхното кабалистическо развитие.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→