Трябва винаги да помним само едно: има една причина, една сила, която въздейства върху нас и ни управлява. Тя има начало, има край и процес, през който ни движи. Никой не може да ѝ влияе, никой не може да я обърка, да я измени. Тази сила е абсолют.

Единственото, което можем, е да изменим самите себе си, за да възприемем нейното въздействие в по-добър, приятен, подобаващ на тази сила вид – до такава степен, че да се отъждествим на нея, да станем като нея и тогава ще я разберем, ще я усетим и ще действаме заедно с нея, в хармония и подобие по свойства, което се нарича – в сливане. Тогава всичко, на което ни подлага тя, ще приемем вече подготвени, в правилно усещане, в пълно партньорство, действайки заедно с нея в унисон.

Няма друга власт, освен тази. Няма нищо друго, което би могло да бъде наш корен.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55343]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Маями, урок №1

Въпрос: Какъв е правилният подход при обучението на децата?

Отговор: Това е особена задача, защото обучаваме тези, които все още не са запознати съвсем със света. И важното тук е да организираме обкръжение за тях. Без обкръжение е много трудно да учим детето по нашата методика. За него е необходима връзката с другите деца и всички заедно трябва да са организирани в група.

По време на занятията те трябва да седят в общ кръг и да чувстват, че са силни само когато са обединени помежду си.

Учителят всъщност не е учител, а възпитател, наставник. За децата той е по-голям другар. Седейки с тях в кръг, той скрива своето пораснало разбиране за света и много изкусно ги насочва към единството на равните. Важното е да се запазва това единство.

Всеки достига успех само при условие, че е обединен с другите и постига групови резултати с тях. Успехът на всеки е обусловен от това, доколко той помага на другите. Оценяваме всеки не по него самия, а само по неговите успехи, постигнати в групата и чрез групата.

Не са ни нужни парвенюта, не питаме: „Кой знае?” – при разчета на „героя”, който ще се окаже по-съобразителен или по-знаещ от другите. Не искаме това, искаме децата да чувстват, че въпросът и отговорът са обърнати към групата, че главното е да сме заедно и дори ако този отговор е неверен, то все пак е верен, защото отвежда към общото решение, в което участват всички.

Ако има възможност, в по-малка група довеждаме възпитатели, които са с 2-3 години по-големи. При такива наставници децата се учат най-добре, гледайки на тях като на „ангели”. А по-големите, от своя страна, с това се задължават да се учат, за да не сгрешат пред по-малките. В резултат, имаме двойна полза: десетгодишните с радост и въодушевление се учат от тринадесетгодишните, виждайки, че те им посвещават време и внимание. А тринадесетгодишните, чувствайки своята значимост, предварително изучават материала, за да възпитават по-младите.

Децата трябва да се обучават как да разсъждават един за друг, поотделно и заедно. Ако някой е направил постъпка, трябва да се организира „съдебно обсъждане”, на което ще разучим произшествието и неговите причини. Правилно ли е това или не? Аз бих ли постъпил така на негово място? Всеки трябва да си даде отчет за това, да проведе интензивна вътрешна психологическа работа.

Желателно е децата да се извеждат на опознавателни екскурзии, за да опознават света, в който живеят. Нека да отидат в различни предприятия, на летището, в банката, в пощата, в планетариум и т.н., като навсякъде получават обяснения за това, как е устроено и как работи даденото заведение. Това могат да са дори складови помещения на супермаркет, където се приемат стоките, сортират се, складират се, а после се разпределят по рафтовете за потребителите.

Накратко казано, децата трябва да знаят как е устроен и от какво се състои нашият живот. На всяко място отговорният или завеждащият им дава съответстващите разяснения, а после, връщайки се в училище, заедно обсъждат това, което са видели и чули. При това, всеки трябва да напише отчет за мястото, което е посетил: какво е това, за какво е предназначено, как обслужва хората и човечеството като цяло, какви хора работят там, каква подготовка трябва да имат и т.н.

Благодарение на тези екскурзии, децата изучават големия свят, устройството му, пронизващите го взаимовръзки. Те виждат колко е трудно да се организират различните сфери на живота и това ги подтиква да се подготвят за пълноценно встъпване в света.

Процесът на обучението в класа се заснема с камера. Децата, разбира се, забравят бързо за събитията на изживения ден, но по-късно могат да се върнат към него и да погледат себе си отстрани: отдало ли им се е да се обединят този път? Това е част от самообучението.

Нашата главна грижа е не толкова за специфичните, професионални знания, колкото за правилния подход към живота. Човек трябва да знае в какъв свят живее и как трябва да функционира човешкото общество, за да поддържа хармоничната взаимовръзка на всички му части.

Учим нашите деца на вътрешна психология, която характеризира връзката помежду им. Това много ги развива вътрешно, като им позволява да усвояват новия материал. Неотдавна, по молба на Министерството на образованието, те участваха в симпозиум, където се събраха стотици педагози и възпитатели от всички страни. Децата от подрастващата възраст се разпределиха сред масите за обсъждане и общуваха със специалистите на такова ниво, че те бяха поразени.

Освен това, през тази година няколко наши деца постъпиха в университет.

Накратко казано, виждаме, че във възпитанието си заслужава да се влагат усилия и ресурси. Примерът за правилното възпитание действа по-добре от каквито и да са други примери. Защото показва всички преимущества на глобалното, интегрално обучение в група, проникнато от единство, от любов, от предани взаимоотношения. Може нагледно да се види как този подход разгръща в човека способността за възприемане и го формира по новому.

У нас вече излязоха няколко книги за възпитанието. Надявам се, че в края на годината ще завършим работата над учебната програма и комплекта учебни материали, в който ще влязат също аудио и видео дискове.

Струва си да се изучи темата за възпитанието на нашия сайт. За професионалистите в тази област е възможно да си заслужава да дойдат при нас за обмяна на опит. Ще се радваме да ви покажем методиката и да въведем в ред нещата.

От 1-ия урок в Маями, 14.09.2011

[54626]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Торонто. Урокът пред конгреса.

Давайки на кабалистичните термини правилното определение, ние ще виждим, че науката кабала не витае в облаците, а се занимава с реални неща: нашите взаимоотношения, коригирането на човешката природа.

Тя позволява да превърнем омразата във взаимна връзка и вместо да оставаме в своята природа, да търсим път за продоляване, за да се издигнем над нея. Тогава ние ще разберем, че „Бог“ – това е общото свойство отдаване, което трябва да царува между нас. Вместо вътрешните усещания на нашата “торба с електролити“, ние започваме да усещаме това, което се намира извън нас.

Как? Много просто. Цялата работа тук е в това, на какво придавам важност. Ако цялото ми внимание, всички грижи, всички помисли и желания са обърнати навън, в общата система, то нека не изведнъж, а малко по малко, аз ще придобия способността да се изключвам от усещането единствено само на себе си. На „животното” си предоставям всичко необходимо, а сам, като цяло, се намирам  от другата страна – във взаимоотношенията между нас. Така, както майката се грижи за бебето си, което постоянно занимава всички нейни мисли и чувства.

Ако сме достигнали такова състояние, значи сме готови вече за усещането на висшия свят. И ние наистина започваме да го усещаме, да усещаме това, което се случва извън нас. Преди сме се усещали само в петте си сетива, възприемайки света отвътре. Защото, „този свят“ се изрисува в задната част на мозъка като отражение на петте ми сетива. Всъщност, аз виждам себе си тук като проекция на вътрешните ми свойства. От друга страна, когато отношенията между нас стават за мен,  по-важни от вътрешните ми усещания, аз преминавам към извънтелесно възприятие.

Това е и „разкриването на Твореца“ – тоест разкриването на свойството отдаване към човека. Той разкрива това, което е формирал, направил, изградил, създал. И затова, излизайки от себе си навън,  става подобен на Твореца по силата отдаване. Човек постига свойството отдаване по степента на това, както го формира – тоест, Творецът му се разкрива, в съответствие с достигнатото ниво. Тъй като, „Творецът“ (Боре) означава „ела и виж“ (бо-ре). Ела – и ще постигнеш, ще видиш, ще почувстваш, ще измериш всичко, което си достигнал.

Ако така се отнасяме към възприемането на реалността, възприемането на Твореца, то отхвърляме много от стереотипите и предразсъдъците. Ние започваме да се занимаваме наистина с науката – нашата вътрешна наука, в която се явяваме и изследователи и изследван материал. Ние усещаме резултатите и самите ставаме тези резултати. Постигаме свойството на Твореца, което става нашето свойство – нашето сливане със свойството отдаване.

Благодарение на тази гледна точка върху реалността и върху промените, които трябва да преминем, ние изцяло променяме отношението си към болката и страданията, към претенциите, които предявяваме към другите, към Твореца и дори към самите себе си. Ние разбираме, че се намираме в Природата и няма за какво да се оплакваме тогава. Няма кого да търсим, за нещо да се надяваме на нечия милост, снизходителност или протекция. Тук има място само за научно отношение: ние сме в система на сили, която е подчинена на ясни правила. Кабала дава за това кратки дефиниции: „Аз Себе си не съм  променял“, „Висшият свят се намира в абсолютен покой“, „Съдията се ръководи само от това, което вижда“, „Дал е закон и да не се нарушава.“

Дори да използваме езика на чувствата, молитвите и исканията – ако не искаме да се изгубим във всичко това, трябва „да проверяваме хармонията с алгебра“, преминавайки към прецизни измервания на силите, направленията и векторите, към уравнения, графики и формули. Само тогава ще можем да измерваме чувствата си и усилията, омразата и любовта – в количествено и качествено изразяване, а също и в сравняванията на различния вид. Само тогава ще ни се удаде да избегнем объркването.

Ние сме чувстващи създания, нашият материал е желанието ни за наслаждения. Но, ние работим върху себе си като истински изследователи, издигаме се над желанието посредством съкращението и екрана и работим над желанието, което се нарича – във вярата над знанието .

Така че, нека да започнем да привикваме с двата езика: езикът на лириката и езикът на физиката. Защото всъщност, те говорят за едно и също, само трябва да се избегне объркването между тях. Тогава наистина ще разберем цялото творение.

Науката кабала е велика наука за това, как да построяваме изследване и да създаваме точен, обективен език, описващ нашите усещания. Като направим това, ще разберем цялата реалност, ще разберем Твореца – силата отдаване, напълно царстваща в цялата вселената, ще Го опознаем напълно и тогава ще постигнем целта.

От урока пред конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54844]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок 7

Съществува леко решение: започвайте да разпространявате. Занимавайки се с разпространение, вие забравяте за себе си. Даже хората, които нямат връзка помежду си започват да контактуват. Колкото повече знания за единството разпространявате в света, толкова по-бързо напредвате. Забравете за всичко, което става с вас лично,  – изключение правят насъщните нужди. Всичко останало обърнете навън – това ще предотврати всички търкания и раздори между вас.

Така съпрузите изцяло се отдават на проблема с болното им дете, грижейки се за него. Тяхното внимание се пренася навън, и там те съсредоточават всичките си усилия. Тази обща беда ги обединява.

Та започнете да се грижите за своето ”болно дете”-  за света. Това ще охлади канала на страстите между вас. Безполезно е да се поправят нашите взаимоотношения направо. Да превключите навън без остатък, на практика да се потопите в практическа работа – и тогава внезапно ще видите, как трябва да се организират нещата вътре. Грижата за вътрешните работи на групата ще сработи, само ако това е необходимо за работа с външния свят. Едва тогава ще разпределите всички и всичко по местата им.

Нека само необходимостта от външното разпространение да опредили, кои сме ние и с какво се занимаваме. Тогава действително ще работим за да отдаваме.

Да вземем пример от Бина: нейната горна половина е устремена да отдава на Твореца, а долната и половина е усремена да отдава на света, а самата тя – е средната част на Тиферет, или решението и да се раздели на две части. Така трябва да се разглежда всеки от нас и всяка група.

От  7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55271]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Намираме се на прага на ново състояние. Ще мине ли гладко преходът към него или той ще бъде съпроводен от сътресения?

Отговор: Това е нещо, което не мога да предвидя, защото то зависи от нашия свободен избор. Нещата могат да се развият и в двете посоки. Ако напредваме правилно, ще напредваме към позитивното, бидейки привличани към доброто. Иначе природата ще ни подтиква отзад с бедствия, които може да включват дори и световна война.

Да се надяваме, че ще изберем добрия път. А за да се случи това, трябва „да си напишем домашното” по най-добрия възможен начин. Освен ученето, също трябва да даваме това, което сме получили, работейки по разпространението и обяснявайки на хората какво се случва. Трябва да създадем материали и да ги поставим навсякъде, включително в интернет и в средствата за масова информация.

Всеки човек, който учи кабала, трябва да мисли за това, как да я предаде. Трябва да разберем колко ужасно би било да имаме тази възможност, а да не я реализираме.

От 1-вия урок в Ню Йорк, 11.09.2011

[54543]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Без да споменаваме науката кабала в нашето разпространение, просто казваме на хората, че взаимното поръчителство ще им даде добър живот. В такъв случай, с какво се отличаваме от други организации, които дават подобни обещания?

Отговор: Лошо е, ако не усещаш разликата.

Модерният човек преживява глобална, интегрална криза. По такъв начин Творецът му показва, че той е свързан с другите по неправилен начин и че трябва да постигне взаимно поръчителство. Има метод, който ще му помогне да се съедини с другите правилно и да започне да живее добър живот. Този метод работи, създавайки подходяща атмосфера, „обвивка” от обкръжението, което дава на човек обяснението за това, как да живеем заедно и да водим добър, здравословен и сигурен живот.

Човек чува това и разбира, че няма друго решение. И другите чуват същото – че е по-лесно да осъществим това с обединени усилия, заедно с тях. Човек се учи да се свързва с другите по правилен начин и в този процес той привлича светлината, която го променя. Това е същото нещо, което децата правят, докато играят, пораствайки и поумнявайки в процеса.

И така човек се озове в лоша ситуация, използва другите, за да привлече светлината, и постепенно започва да цени силата на отдаване – тя става най-ценното нещо за него. Изведнъж той започва да я уважава толкова много, че дори когато всичко в живота му върви добре, той не оставя отдаването, желаейки да го извършва, независимо от усещането си. Това е защото, той му придава първостепенно значение.

Така човек става духовен, преминавайки от егоистичното намерение, ло лишма, към алтруистичното, лишма. И няма никакъв шанс 99% от населението да достигне поправяне по някакъв друг начин. Можете ли да препоръчате нещо освен Тора?

Мисля, че проблемът е елементарно неразбиране за това, как да напредваме в АХАП. Знаем как да поправим ГЕ от времето на Вавилон, но за да поправим АХАП, това е единственото средство, което имаме.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54407]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №7

Никой от нас не е стигнал до кабала случайно. Всеки са го разбудили за да работи активно по разпространението в света, да прокарва единството. Получавайки от нас тази вест, хората ще я предават по-нататък. Не трябва да им обясняваме цялата система – достатъчно е това, което съответства на тяхното желание.

Хората трябва да възпитават децата – и ние им разкриваме как трябва да се провежда правилно, глобално възпитание, което изисква от нас съвременна общочовешка система. Ние разказваме как да се построи система на връзка между банките, търговските фирми, промишлените компании, правителството…

Всичко трябва да се измени, но на дадения етап не всички искат да знаят какво придобиваме благодарение на това на по-висшите степени, докосвайки се с висшата програма, с Висшата сила, разкривайки висшето измерение, живота, лежащ над материалното битие. В човека още не са съзрели подобни желания – и чувайки за това, той веднага ще ни съотнесе към групата на мистиците.

Хората трябва да поправят проблемите си тук, в този свят и затова трябва да се обръщаме към тях аналогично. Ние им обясняваме принципите на новия живот, на новия свят, новите програми, инсталиращи се в човечеството.

До 1995 година желанието ни се е развивало по експоненциал – и накрая се е наситило. Егпоизмът е достигнал своя максимум (max) и повече не нараства. Отсега нататък той ще става интегрален, сумарен (Σ) – и на всички нас ще ни се наложи да станем единно цели, от седем милиарда да се свием до един. Съобразно това действат нови закони.

Само ние, във взаимната връзка, в работата между нас, можем да проявим контурите на новото човечество и зконите на неговия живот.

През цялата история философите, политиците, социолозите, учените, психолозите са изучавали човешката природа. Самите те, притежаващи огромен егоизъм, са се изкачвали нагоре по пирамидата на социалната йерархия, където всеки човек заема своето място по въздействие на обществото.

Да допуснем, първият егоист – е главата на правителството, по-надолу – членовете на парламента и т.н. Така, че големите егоисти разбират човешката природа, те знаят как да преуспеят и как да заработят, да се добият до своето – и затова те винаги са определяли законите на егоистичното общество.

Но днес, начело на обществото трябва да бъдат хора с друг поглед върху живота, с глобален, с интегрален поглед, хора, умеещи да влияят върху гражданите, за да се обединят помежду си.

Тъй като сега, когато сме достигнали до егоистичното си напълване в интегралния свят, успехът ни зависи от степента на нашето единство. По-рано всеки е печелил за сметка на приятелите, а правителството е приемало закони, така че да не се унищожим едни с други. Но днес цялото общество, всички структури на властта, всички закони трябва да се преобразят. Гражданите трябва да се учат на правилно обединение, съответстващо на висшата програма.

Кой знае за това, освен нас? Именно ние трябва да разкрием тази връзка между нас. Кабалистите затова са ни предали всички необходими материали. И ние трябва да обясним това послание на масите. С помощта на учените, които много бързо се съгласяват с думите ни, доколкото ги виждат вече претворени в живота, ние предаваме посланието на правителствата, а също така го прокарваме и сред народа.

Така всички ще започнат да осъзнават необходимостта от обединение, което ще позволи да се спасим всички от тоталната криза, заплашваща да ни стрие като прах. С други думи, ние обясняваме на хората как да подобрим техния материален живот.

Ежедневното участие в разпространението е изискване за всеки човек от групата ни. Основен „плацдарм“ е интернет. Всеки е длъжен да влезе във връзка с отговорните за това, за да се включи в тази работа.

От 7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55264]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок N:7

Бедите на съвременния свят ни водят до построяване на ново обкръжение – състрадателно и грижовно. То се отнася към всички еднакво и на преден план обезпечава всички с нормален начин на живот. За това в света има всички необходими ресурси.

Защото светът е устроен така, че всеки може да получи това, което му е необходимо за материалния живот. А всичкото останало напълване ще дойде от взаимовръзката ни, от усещането на висшата светлина, от човешката степен, намираща се над животинската.

Сега трябва да реализираме това в народа. В близката година ще видим как инстинктивният призив към това ще изведе хората на улиците и площадите с различни изисквания. А от правителството няма да има отговор. Даже най-богатите страни ще открият, че хазната им е празна. Висшето управление устройва всичко по такъв начин, че само в единството ще намерим разрешение на проблема. Няма да ни помогнат революциите, няма да помогне преразпределението на благата в полза на бедните, това вече го минахме. Подобни мерки само разрушават промишлеността и търговията. Решението е в обединението.

Трябва да се обяснят тези принципи, да се донесе това знание до хората, това разбиране, докато не свикнат с верния подход, с правилния поглед на нещата. Защото пред нас е новата система, в която встъпваме като в матрица. Предишният свят го няма повече.

Много учени вече пишат за това. Човечеството се доверява на науката и затова трябва да ги привлечем на наша страна и да ги поставим на преден план. Те разкриват интегралната система, за която говорим, и с тяхна помощ можем да убедим всички в необходимостта да се променят, да станат интегрално общество. Можем да покажем, че само в това е решението на проблемите ни.

“Как да направим това? – ни питат. – Как да променим себе си?”. За това Баал а-Сулам пише в статията ”Свобода на волята”. За пръв път в историята имаме възможност да действаме самостоятелно. Това се отнася и до нашата група, и до човечеството като цяло: трябва да се построи такова обкръжение, което ще ни подобри.

Как да го построим? Трябва да търсим такава система, която е между нас. Сами я формираме, досещайки се и представяйки си каква трябва да бъде. Искайки да проникна в устройството ѝ, всъщност задавам въпрос за това, какво е това Творец? Как управлява взаимоотношенията ни? Как действа между нас? Как ни свързва? Как действа замисълът на творението, обхващащ всички нас заедно?

Формирайки схемата, която е вярна за мен, намирам в себе си желание да разкрия Твореца. Както детето, сглобявайки коли и кораби от детайлите на конструктора, става по-умно имено благодарение на това, че само се старае да направи нещо вече съществуващо. Действайки самостоятелно, разбира и създава свои произведения, техен творец е. Така и ние преминаваме към съответствие с Твореца, обединяваме се с Него, разбираме Го.

Вдигайки се от материалния свят, постепенно построяваме света на Безкрайността, минавайки по нашия път през пет свята. И всеки път се сблъскваме с разни скривания, за да може още по-изкусно да дострояваме тази конструкция, докато не бъде готова цялата система. Казано е, че Творецът е създал света на Безкрайността и го е разрушил, а хората го поправят, събирайки и изграждайки го отново по пътя отдолу нагоре.

Това трябва да разберем. Пред нас има много работа, голяма система и е нужно да се отнасяме внимателно към всеки по света и в живота: всичко ми се разкрива, за да може сам да реагирам правилно.

Главното е да не очаквам положителни промени по света, защото промените могат да бъдат само към по-лошо. Трябва да добавяме към случващото се максимум усилия от своя страна и от това всеки ден ще постъпва положителна реакция, за която ще чуваме по новините и не само.

Това, което ще направим днес, утре ще се отрази на света. Имено така се случва всичко. Ще усетите влиянието си върху света, ще почувствате, че ключът е във вашите ръце. Тук е важно да не напредвате под натиска на страданията отзад, а да теглите света напред. Благодарение на тази сила, действително ще намерим правилния темп.

От 7-мия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55259]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №5

Ние сме длъжни да променим общественното мнение, да формираме нов поглед, да дадем верния отговор на безпомощността и безнадежността, на проблемите, объркването и липсата на грамотно ръководство, на всички тези въпроси, които произтичат от неразбирането на законите на глобалния свят.

Да допуснем, че ние с теб трябва да подпишем договор: аз изпълнявам нещо за теб за определено възнаграждение. Така че, в глобалния свят, ние трябва да вземем предвид всички фактори без изключение. Така в организма смяната на един параметър влияе върху всички останали. Такъв е законът на интегралната аналогова система: най-малката промяна се отразява във всички части.

Така и ние с теб живеем в такава система. Как да сключим взаимоизгоден договор? Защото този договор, несъмнено, ще се отрази на всички. И означава, че всички трябва да се вземат предвид. С други думи, всяко наше съвместно действие трябва да бъде насочено към общия подем. Ако нашият контракт, да, и въобще, всякаква инициатива, не бъде разчетен в полза на всички, то няма да се увенчае с успех.

Все още едва разкриваме тази обща глобална система и затова не сме почувствали, засега, цялата тежест на ситуацията. Но, пред нас чакат много трудни условия: аз не мога да изпия чашка чай, ако не направя разчет за общата полза. В термините на науката кабала, този разчет се нарича „намерение да доставиш удоволствие на Твореца“, с други думи – на всички души заедно.

Кой е способен за това? Оказва се, че ни остава само да умрем? Или Природата, т.е. общият механизъм на нашата взаимовръзка, която днес ни се разкрива, все пак, ще ни застави основно да се запознаем с нейното устройство. Макар, чрез беди и страдания, но на нас, безусловно, ще ни се наложи да го направим.

И тогава ще сключим договор с теб, изхождайки от нашата връзка с всички. Не ще ни е нужно да отчитаме всеки от седемте милиарда хора на Земята – ние ще направим разчет върху еднното цяло, просто и чудесно.

Без това няма да можем да съществуваме – ето къде отива работата. И затова, днес най-добрите умове, водещите аналитици на индустрията, банките и правителствата се превръщат в импотенти. Те са анемични, нямат нито разум, нито чувства, нито сила на глобално, интегрално ниво. Като следствие, те не могат нищо да решат, нито да направят – и нашият свят се свива все по-нататък, според мярката на това, как се преминава от старите методи към необходимостта от обединение.

Непроменени, не можем с нищо да се обезпечим взаимно, включително, дори основните си нужди. Защото, времената на натуралното стопанство отдавна са минали, нямаме добитък и обработваема земя. Положението е тежко, и да се надяваме, че ще съумеем да го обясним на хората, докато не са избухнали бедите.

От 5-ия урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54982]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №4

Ние съществуваме в някакъв временен свят: раждаме се, живеем и умираме. Ясно е, че това извиква в нас много въпроси: за какво е всичко това, дали природата прави всичко с някаква цел, всеки път придвижвайки се към по-високо състояние? Къде тук е резултатът от нашия живот? Той ни се изплъзва и ние не го усещаме.

Науката кабала ни обяснява това. Тя не ни задължава да вярваме, за разлика от религиите и всевъзможните вярвания. Тя ни съветва да извършваме действия, с помощта на които ще разгърнем пред себе си цялата реалност.

Науката кабала говори за това, че всъщност през цялото време съществуваме в една реалност, само че тази реалност е създадена в Замисълът на творението веднага в своя краен, съвършен вид, както е казано: „Краят на действието е в началния Замисъл“. В самото начало на Замисъла, вече се е проявил краят на действието, и ние се намираме в това състояние – добро, съвършено, поправено, от което няма по-добро.

Това състояние е неизменно. Но ние, раждайки се и пребивавайки в него се чувстваме подобно на неживо създание, което нищо не усеща. Защото да усеща – означава да чувства разликата между двете състояния – между мен и още нещо. Подобно на това, когато можем да се изключим от някакво усещане – и да не го чувстваме. Могат да ми направят обезболяваща инжекция и няма да почувствам болка, даже ако ръката ми попадне в огъня.

Усещане – ето какво ни е нужно. Защото творение се нарича това, което усеща. Изгубили сме усещането за това съвършено „място“, в което сме били във вид на точка. Тоест, намирали сме се в цялото това огромно пространство, но в своето усещане сме били подобни на точка.

Сега трябва да разширим нашето усещане от тази точка до света на Безкрайността, за който говори науката кабала. Защото ние и сега се намираме в цялото неограничено пространство на света на Безкрайността, но в нашето усещане сме подобни на точка – не чувстваме нищо. Може ли да се каже за капката семе, че това е човек? – Не. Това е някакъв информационен ген (решимо), и ако той се развие – то ще се получи човек. Това е решимо и човек в плана на белтъчното съществуване.

Но ако говорим за усещане, тоест в нас е неговото решимо и трябва да го развием до мащабите на Безкрайността – да достигнем в своите усещания, възприятия, впечатления такова състояние, че цялото пространство на Безкрайността да влезе вътре в решимото – тоест решимото, раздувайки се, би погълнало в себе си всичко съществуващо в тази безкрайна сфера.

Това означава, че ние трябва да включим в себе си Твореца – с други думи, Неговото свойство, свойството отдаване. Когато то влиза в мен и се присъединява към моята изконна точка, – за сметка на това аз се разширявам и започвам да усещам, какво представлява свойството отдаване, кой е Творецът. И тогава усещам цялата тази безкрайна реалност, ставам вечен и съвършен, подобно на Твореца.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54973]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→