Подготвителен урок за конгреса „Арвут“

Въпрос: През какви етапи трябва да премине човек на Конгреса?

Отговор: На първо място трябва физически да се включи в общото поле. Максимално да се опитва да прави това, което правят и другите. Да изключи ума си, егоизма си и да се опита просто да падне, да се гмурне, да скочи вътре в обществото. И да не позволи да се показват никакви негови мисли, желания, тревоги,смущения.

Аз не искам да мисля за нищо! Тези няколко дни съм напълно изключен от всички свои обичайни грижи. Имам ли право на това поне веднъж в живота си или не? Тъй като няма за какво да се вълнувам – дават ми нещо за ядене, имам място за за спане – нямам нужда от нищо повече в материалния свят – само необходимия минимум за съществуване. И всичко останало искам да правя заедно с останалите и да чувствам това, което те чувстват.

Можеш да се издигнеш само с огромни усилия, всеки път отново и отново опитвайки се да пробиваш нагоре. Много е важно, че правим такива физически действия, когато спирам изцяло да мисля за себе си – гледам другите и правя същото. Като малко дете, което гледа възрастните ,имитира ги и благодарение на това расте. Ето така правя сега.

Всичките ми приятели – велики мъже на поколенията, се намират в света на Безкрайността. Така казват кабалистите, а всъщност това е, което аз ще разкрия, ако ми дадът карта за духовното. И сега искам да се придържам към него и да не съм твърде умен, за да не допускам никаква криритика и съмнение. Така трябва да направим.

Все още имаме време да се подготвим. Ние трябва да дойдем на откриването на Конгреса, усещайки  себе си всички, като един човек. Тъй като ще пристигнат още много нови хора и ние трябва да ги хванем с тази мисъл и намерение, за да не ни погълнат те нас – а ние тях.

Нуждаем се от тази огромна маса от хора и ние не можем да проведем Конгреса в такъв тесен кръг, както е сега – с 500 човека. Това не е достатъчно. Ние също трябва да поемем още много хора, защото ще заслужим духовно разкриване, само при условие, че ние направим крачка напред към целия свят.

Тази публика, която ще дойде, не е много тясно свързана с нас и не е съгласна с точката в сърцето, а просто се интересува от тези въпроси, уважава ни и ни подкрепя. И ние трябва да бъдем в тази маса от хора, това ядро, което е нашата световна група по отношение на цялото човечество.

Следователно в тези дни, които остават до Конгреса ние трябва да се опитаме да постигнем максимално съединение помежду си. И после ние просто ще продължим да работим над него. В първия ден на Конгреса ние започваме да работим за публиката с това съединение, което вече сме подготвили. Всеки път ще удържаме и тях и самите себе си във все по-голяма връзка.

Ние сме отговорни за това и ние правим този Конгрес. Думата „конгрес“ означава среща, връзка между всички негови участници. От това разберете, с какво трябва да се занимаваме сега. Стремете се навътре – към общи желания и общи мисли.

От подготвителния урок на конгреса „Арвут“, 04.12.2011

[62610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Всеки, който не успя да присъства физически на Конгреса, се старае да се обедини виртуално. Как да проверим, че правим всичко възможно, за да поддържаме другарите на Конгреса и по целия свят? Как най-ефективно да се проведе огледалният конгрес, за да ви предадем силата на общия ни стремеж към разкриването на Твореца?

Отговор: Всеки от нас се намира в своята централна черна точка, отделен от другите. Такова е състоянието на всички хора по света.

Ако искаме да се обединим, то разширяваме точката в кръг и тогава създаваме над нас духовния съсъд. Там няма тела, а единствено само нашите помисли и желания, устремени към единство. В тях и съществуваме. В този свят не можем да сме в такова състояние – буквално висим във въздуха и физическото ни местоположение не е важно. Можеш да се намираш в Израел или в Рио де Жанейро и няма никаква разлика, защото духовното състояние няма отношение към материалното разстояние.

Времето, движението и мястото губят значението си. Например, четейки статия от ”Шамати” можеш да усетиш Баал а-Сулам или Рабаш, който го е записал с неговите думи. Четейки трудовете на Ари ще го почувстваш, а четейки книгата Зоар ще почувстваш групата на раби Шимон. В духовното времето не съществува, излизаш извън пределите на черната си точка.

И затова трябва да се разбере, че всичките ни другари по света, занимаващи се само с едната точка от реалността, разбира се, са способни да се издигнат над днешното си състояние и да се обединят помежду си. Надявам се, че ще настъпи такова време, когато въобще няма да ни се налага да се събираме в този огромен павилион. Ще правим  това заради външния свят, за да привлечем всички нови хора, но за нас самите физическите координати няма да са важни, понеже всеки от нас ще бъде съединен с духовната платформа, в духовен съсъд. Ще бъде заедно с другите, независимо дали физическото му тяло е още живо или вече не.

Нито времето, нито движението, нито мястото не ще ни ограничават. Тях ги няма в духовния съсъд – трябва само да се издигнем към него, да се изкачим на първото духовно стъпало. Това е и целта на днешното ни, засега физическо обединение. То е предназначено само за подема нагоре, затова не трябва да усещаме телата, а трябва да се издигаме над тях.

От подготвителния урок за конгреса ”Арвут”, 04.12.2011

[62562]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да изчезне усещането за себе си като за отделен индивид?

Отговор: Ние всички сме обединени в един отбор.

На първо място – това е отбор, където всеки от нас е отделна личност, но всички ние действаме съгласувано като предавките на механизъм, които се въртят и се опитват да се синхронизират в общо движение.

След което, това съединение преминава в сливане: едни части от всеки от нас се включват в други части на всеки така, че ние не просто се плискаме, докосвайки се един с друг и въртящи се заедно като отделни части на механизма, а целият този механизъм се превръща в едно поле, където няма различия.

Абсолютно пълното взаимодействие между всички води до това, че започваме да усещаме себе си не по отделно и дори не като наше общо „ние“, а като едно единно цяло. Преходът към едно единно цяло е цел, която стои пред нас и в нея ние започваме да усещаме висшата сила, на Твореца.

Светът трябва да се стреми към правилното си съединение във всички свои части. Към това ни насърчава днешната глобалност, интегралността на света, кризата и всички спешни проблеми. Това е достатъчно за хора, които нямат точки в сърцето – да се стигне до напълно последователно взаимодействие помежду тях. Това се нарича „ние“.

А „ние“ с  точката в сърцето трябва да се обединим с тези точки. В останалите хора ги няма. В нас ги има и ние сме длъжни да съединим нашите точки в сърцата си така, че да се слеят в едно цяло – не в „ние“, а в сливане в „едно“. Това е нашето следващо ниво.

На нивото на сливане в „един“ – като един човек, с едно сърце – ние започваме да усещаме Висшия свят и Висшата сила, която ръководи и държи цялата Вселена, включвайки нашата вселена и нас самите.

Светът, състоящ се от отделни егоисти е длъжен да се обедини, защото в противен случай няма да оцелее.. Това е условието на природата, което тя поставя пред егоистичните ни желания. Когато хората с точка в сърцето желаят да се издигнат над егоистичните си желания, то тези точки се съединяват в духовен съсъд.

Така че тук, така да се каже има три степени: егоистична (разпръсната), егоистична (свързана, обединена във взаимност, в интегралност) и духовна, когато всички се съединяват в едно цяло.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Опитвайки се да реализираме силата, която ни изпраща висшето стъпало, откриваме, че това е невъзможно…

Отговор: Абсолютно вярно е. Стремим се към невъзможното, към това, което е свръх нашите сили.

Може ли да се иска от магарето да изпее оперна ария? Неспособно е на това, нито по ниво на развитие, нито по физически данни. А ние се намираме в много по-лошо положение. При магарето, поне има слухов и гласов апарат, а ние нямаме нищо от духовния свят. Абсолютно откъснати сме от него.

Защото духовият свят – това е свойството отдаване. Как да го усети, в егоистичното си желание? Може ли отдаването да се облече в получаване? Може ли огънят да се облече във вода? Разбира се, че не.

И затова нашето голямо желание е насочено не просто към абстракция, а към това да ни поправи висшата светлина. В това желание трябва да има скрити три съставляващи: Исраел, Тора и Творецът. Казано иначе: аз, групата и висшата светлина. Именно тя ще ме поправи, а сам нищо няма да постигна.

И затова на Конгреса „Поръчителство“ издигаме МАН – желание, молба, потребност от това Висшата сила да ни поправи. И в това е цялата същност, цялата задача на конгреса.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Човек, намиращ се далеч от нас, трябва да се опитва с всички сили да извършва същите действия и мероприятия, които се провеждат в главната група. Желателно е той да намери такива другари като него и заедно да организират такова събиране и трапеза както е при нас, да участват с нас във всички мероприятия

Ние пеем − и вие пеете с нас; ние танцуваме − и вие танцувате; ние участваме в уроците, в беседите, във всевъзможни мероприятия – и вие, по възможност, физически вземате участие в тези действия.

Желателно е тези три дни да бъдете свободни от своите ежедневни занятия, да не се обременявате с никакви проблеми и да не се отвличате с нищо, освен включването в нашите общи мисли и желания.

Когато се намирате някъде на друго място- да речем в Лондон, опитайте се да направите така, че да не ви влияе обичайната ежедневна обкръжаваща среда. Трябва да я изключите доколкото е възможно, за да може, там където се намирате – в някоя стая, дом, квартира – да са само вашите мисли, чувства и нищо странично.

С това ще организирате своеобразен мини конгрес и ще бъдете с нас в своите усилия и действия. И това е абсолютно идентично на това, да присъствате непосредствено на конгреса, защото, умножавайки всичко по разстоянието и желанието ви към единство, вие влизате с нас в общото кли, и ще усетите и ще получите всичко, което има при нас.

Не е важно къде се намира човек. Ако не е в състояние да дойде, но с душа и сърце е с нас, то разстоянието няма значение.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62442]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се впечатлиш от групата?

Отговор: Да се впечатлиш – означава да си отвориш очите, ушите и всичките си пет органа на чувствата и най-важното, вътрешният орган на чувствата – ”точката в сърцето”, за да усетиш онзи дух, който се намира в групата.

Когато се качвам на покрива, където вие сега работите и приготвяте оборудването за конгреса, аз усещам, че там цари някакъв дух, някаква обща сила, която е заета с подготовката към духовно издигане.

Работата е в това, че това е съвместна работа, съвместен устрем, очакване и подготовка за нещо велико, могъщо събитие, което в света няма аналог равен по мощ, сила и големина на подема. До 10 хиляди човека в продължение на три дни, ще преминат през огромното духовно издигане, подлагайки се под въздействието на висшата светлина.

С всяка фибра на своята душа трябва да се опитваме да се усетим в групата, в онзи дух, в онази обща сила, която се намира в нея.

Всъщност, нашата група вече си има своя собствена, независеща от нас съставна – интеграл, който включва всички нас. Само, че всеки от нас трябва да направи още едно малко усилие и да се разтвори в това. Ето, когато човек направи това, той ще усети такова състояние.

С тази цел преди седмица ние излязохме в пустинята и се опитахме да направим своето първо обединение. То се получи, както аз го усетих доста сполучливо. Много хора работейки над себе си дълги години, изучавайки науката кабала, прилагайки я върху себе си, за първи път усетиха, че съществува някаква духовна съставка, която ние можем да я намерим между нас, в нашето единство.

Тя вече се е проявила между нас, и сега ние трябва да се опитваме да я намерим. Сега всичко зависи от това, доколко ние ще се стараем през цялото време да се намираме вътре в това състояние – в единната сила на групата. Имено вглъбявайки се в нея, ние ще усетим Висшата сила, Твореца и съединявайки се с Него ще започнем да усещаме Висшия свят. И това е всичко – следващия и много близък етап. Тука всичко зависи от вътрешните емоционални усилия на човека.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли съвършено да се откъснем от света, за да го доведем до окончателното поправяне?

Отговор: Изобщо не трябва да се откъсваме от света, за да го поправим. Как можеш да  поправиш това, от което се окъсваш?

Ще разберем, че по принцип ние и нищо не трябва дa правим. Благодарение на нашето обединение, Висшето стъпало дотолкова ще се прoяви в нашия свят, че той ще придобие хармония и равновесие.

Сега в света съществува голям проблем, който нарочно не ни разкриват – проблема със захлаждането. Дори и не  си представяме, какво ни грози в течение на близките няколко години: ще изчезне течението Гълфстрийм; Америка, Англия, Европа ще се превърнат в Сибир. И това ще бъде съпроводено с глад и огромни проблеми. Освен това са налице проблемите с финансовата криза, кризата в образованието, възпитанието, семейния живот и т.н.

Всичко това изведнъж ще доведе до равновесие между всички нива на човешката жизнена деятелност и обкръжаващата среда, веднага след като възстановим равновесието на следващото, по-висше ниво, защото от него в нашия свят се спускат силите на управление.

Но тъй като ние все още не съответстваме на висшето ниво, ние усещаме това несъответствие като всеобща криза. И затова възстановяването на равновесието на следващото ниво ще предизвика спускане оттам на силите за правилното взаимодействие с нашия свят, и тогава двата свята ще съществуват в хармония помежду си. Ние внезапно ще разкрием, че живеем в комфортен свят: че всичко е нормално, че на всички всичко им стига, и няма никакви проблеми.

Затова ние не можем да поправим нашия свят физически. Колкото и да го поправяме, колкото и да сме се стремили да го подобрим, той само става по-лош. Но ако ние достигнем до хармония с висшето стъпало, то ще доведем нашия свят до равновесие, комфорт, удобство, безопасност. Това е, с което ние се занимаваме.

Човек не може да поправи себе си на стъпалото, на което се намира  – той трябва да  се повдигне на следващото ниво.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Представям си 72-та часа на конгреса. Как този процес ще ме отведе към Един, Единен и Единствен?

Отговор: Влизам в залата на конгреса сякаш в свещен басейн (в миква) – в такова място, което ще ме изчисти и поправи. Това място, запълнено със свята вода, свойството Бина – майчиното лоно, в което се включвам, за да израстна. Не е необходимо нищо, освен имплантиране – като капка семе вътре в матката. Трябва само да се прикрепя – всичко останало ще направят другите. Трябва само да се включа в това, което произтича.

Написано е: „Творецът пребивава вътре в своя народ“! „Вътре в народа“ – тоест там, където се събират всички, и всеки отменя своя егоизъм, доколкото е способен, заради това, да се съединим заедно. И тогава разкриваме, че там вътре в това съединение присъства висшият – Малхут, Шхина. А вътре в нея – Шохен, Творец.

Повече нищо не е нужно! Ела и не философствай – изгуби своето „Аз“: влез и се разтвори. Молят те да направиш нещо – направи го. Просто се включи вътрешно, без всякакви изяснения. Главното – да плуваш в общото течение.

Ето защо този конгрес подхожда на всички – на всеки човек. Ако може той да дойде така, там ще възникне мощна сила, която взима власт над нас и ще ни завърти всички в един водовъртеж – като едно цяло, повече нищо не е необходимо. Не трябва особен ум и дълго учение – само една сила. С нея ще получиш впечатление от висшето, от горната степен. Ела!

Дошъл си тук: пееш, танцуваш, ядеш, приготвяш храна – и колкото можеш повече отменяш себе си относително това, което произтича. Това те привежда към по-висока степен, защото тя се намира там вътре – в съединението на хората.

Традиция е да се устройват съвместни трапези, да се пеят песни, да се танцува – установена е от кабалистите. Всичко това води до съединение, а без съединение е невъзможно. Аврам, когато е канел гости в своята шатра и преди всичко ги е канел  да заемат местата си на общата трапеза, и едновременно е обяснявал, че е необходимо да се съединиш и да обичаш ближния.

Без съединение нищо не се получава. Разбирам, че нашия егоизъм, цялата наша природа е  против това. И аз самият някога бях против съединението, повече от теб. Но не е страшно – срещу всеки егоизъм съществува сила, способна да го победи. Главното е да се постараеш колкото се може по- решително да се настроиш, че ще дойдеш и там ще изгубиш себе си.

Изгуби се неизвестно къде, сякаш кесия – била и вече не. Но какво да се прави, била, а след това се изгубила! Пробвай!

От урока по „Учение за „Десетте сфирот“, 28.11.2011

[62141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №2

Това е вътрешно упражнение: далечни сме един от друг по своите свойства, мисли – чужди и различни, отделени от личния егоизъм на всеки. Така много сме, и толкова се отличаваме един от друг, за да можем за сметка на своето съединяване да разкрием Твореца.

Нашите различия, разделението и отблъскването помежду ни – това е дистанцията до Твореца. Виждам, колко съм далеч от тези хора, които учат заедно с мен, тоест от най-близките в света до мен хора по дух, цел, стремеж, разбиране на живота. И въпреки това, сме така далечни. А още повече съм далеч от всички останали хора в света. Ако проверя себе си относно всеки, то цялата тази съвкупна разлика, ще бъде дистанцията между мен и Твореца.

Сега става по-разбираем смисълът на групата. Затова се обединяваме помежду си, за да можем поне между нас да постигнем някакво съответствие и да се приближим един към друг, което означава да бъдем по-близо до Твореца. Поне да преодолеем различията помежду си. Отблъскваме се от своя егоизъм, издигаме се над него, искаме да се съединим само в своите висши мисли и желания, за да може в някаква форма да се приближим към Твореца.

Така започваме пътя. А след това ще видим, че тук няма хора, няма отделни души, няма нищо – има само затъмнение на зрението, заради което вместо Твореца, виждам хората. Сякаш не мога да оправя фокуса, всичко ми се размазва и удвоява, и вместо един човек, виждам двама-трима-четири… Така и сега виждам пред себе си някакви милиарди тела. Но ако ми се отдаде да ги съвместя всички заедно, се получава Творецът.

За това и е необходима групата, за да мога поне някак да започна този процес.

Всички наши упражнения за съединяване трябва да бъдат насочени към разкриване на Твореца! Защото те са средство за неговото разкриване. Иначе сама по себе си групата няма смисъл, а само от гледна точка на казаното: „Исраел, Тора и Творецът – са едно цяло“.

Баал а-Сулам пише, че в социалистическа Русия са извършили страшно престъпление с това, че са започнали да строят алтруистично общество и съвършено са извратили този принцип да бъдеш един човек с едно сърце, с едно желание, с една цел. Всички са били заедно, имало е справедливо разпределение, взаимно поръчителство – всичко е било забележително, освен едно: това, което е било средството за достигане на целта– те са поставили своя цел. И с това са загубили на едро.

Все едно, че фокусирам и съвмещавам образи, които се разплуват пред мен, за да видя тях самите, а не това, което стои зад тях. И разбира се ще пропусна, защото моят фокус е насочен не на това, което се скрива зад тези миражи, а направо на самите тях. И затова Русия претърпява неуспех.

Не трябва с нас да се случи нещо такова, и затова винаги трябва да присъстват трите съставляващи: аз самият, групата – мястото или средството за разкриване и Творецът, тоест разкриване на Твореца от творенията.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[62147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се направи, ако другарят не се прониква от духовен порив? Да се окаже натиск върху него или да се изчака?

Отговор: Конгресът е – нещо толкова особено, че не трябва да будим другаря. В други случаи може и да се изчака, но сега на всички ни се предоставя уникална възможност. И ако виждаме, че другарят няма намерение да ходи на Конгрес, то задължително трябва да му се повлияе, доколкото е възможно.

Разбира се, действаме не със сила, а с убеждение. Иначе той ще изпусне огромен шанс, какъвто повече няма да има. Само в краен случай, ако той все пак каже: „Оставете ме, няма да отида“, тогава ще отстъпим.

Тук се изискват, най-малко, два опита. Представи си: твой другар води по пътя магаре. И той дори не е приятел, а ненавистник, с който сте в лоши отношения. Този пример се привежда във Вавилонския Талмуд, който е написан в изгнанието между епохите на Първия и Втория храм. И така, ако неговото магаре пада под бремето на товара си, ти трябва да му помогнеш.

Сваляш от животното товара, изправяш го на крака, даваш му храна и вода, и след това отново го натоварваш. И ако той падне отново, ти повтаряш същата процедура: разтоварваш магарето и го подкрепяш с храна и вода, т.е. светлината хохма и светлината хасадим. „Магарето“ (хамор) – това е човешкият материал (хомер), егоизма. А след това  отново му слагаш духовен товар. Ако и този път падне – ти си в право повече да не му помагаш.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 28.11.2011

[61965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→