Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по теми от тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Преимуществото на човека над животните

Животното: всяко животно има свое усещане, свои свойства, понякога може да действа против природата, т.е. против отдаването, има личен живот. Но не усеща нещо повече от себе си, не е в състояние да усети другите, и затова не може да се грижи за другите.

Човек: може да постъпва против природата, не зависи от обществото, усеща обкръжаващите го и затова може да се грижи за тях, да ги напълва, да страда със страданията на обществото и да се радва с радостите на обществото, да усеща миналото и бъдещето.

Баал а-Сулам. „Шамати”, ст.115: „Неживо, растително, животно, човек”.

[45997]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по теми от тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Преимуществото на човека над животните.

Особена важност в нас представлява усещането за страданията на ближния, присъщо изключително за човека. Благодарениe на това свойство, ние можем да достигнем усещанията на Твореца.

Баал a-Сулам, «Науката кабала и нейната същност»

Животното вижда само себе си, но не миналото и бъдещето. Човек усеща миналото, благодарение на това може да поправя своите грешки. А животните, не се поправят, и не могат да се развиват постепенно, подобно на човека.

Баал a-Сулам, «Последното поколение», «Предговор»

[45781]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Преимуществото на човека над животните

Всички животни напълно се подчиняват на природата, неспособни да я развият и да се издигнат над нейните свойства, т.е. свойствата, с които са били създадени. Човекът, благодарение на силата на мислите си, се освобождава от властта на своята природа и я развива, от получаване към отдаване. Неговата задача е да вземе пример от природата и да постъпва подобно на нея.

Човек не чака кокошката да измъти яйца по естествен път, а създава инкубатор, в който под контрол да се излюпят пиленцатата. Разбирайки целта на своето развитие, човек не чака природата да го развие до подобие на Твореца – чрез бавния и зъл път на страданията, а сам ускорява и подобрява своето развитие чрез силата на светлината.

Баал а-Сулам. Вестник «Аума». (Народ)

[45722]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по теми от тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Преимуществото на човека над животните.

След всичките направени изследвания, ние не намираме предимства на човека пред животните, освен в пробуждането и сливането с Твореца. Затова целият смисъл от човешкото съществуване се оценява единствено по устрема към Твореца. И само с това той се извисява над животните, а без това си остава животно.

Затова, човек се ражда като животно. И както се появят животинските желания, задължителни за неговото съществуване, така трябва да възникнат и човешките желания, задължителни за неговото предназначение. И може да се определи по вида на желанието кой е пред нас: Още е животно или човек, т.е. желаещ да се уподоби на Твореца.

Баал а-Сулам. „За Ехуда”.

[45670]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Природата на всеки чевек е да използва живота на всички творения в света за собствена полза (без въобще да отчита ползата за ближния). А всичко, което той дава на ближния (при неговото използване), дава не по друг начин, а принудително. Но тогава и в това има използване на ближния, просто това се прави с голяма хитрост, за да не почувства другаря му това, и да му отстъпи (давайки му награда или възнаграждение, привилегии, така че да прикрие експлоатацията).

Баал аСулам. „Мир в света”

Всичко, намиращо се зад пределите на тялото, се усеща сякаш несъществуващо. Затова което и да е действие на отдаване е възможно само заради възнаграждението. И затова не може да се нарича “любов към ближния“, защото се оценява по неговата причина, намерение. И да извърши действие или усилие от любов към ближния, без каквато и да е надежда за възнаграждение – е невъзможно за нашата природа.

Баал аСулам. „Дарованието на Тора”, п.13

[45472]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Фрагмент от Мишна, ”Авода Зара” 4.7:

В Рим (под Рим се подразбира всички противници на Кабала) попитали старците (мъдреците/кабалисти): Ако Творецът не желае идолопоклонничеството, защо не унищожи идолите? – Получили отговор (от кабалистите): Ако се покланяха само на това, което съвсем не е било нужно на света, Той би го унищожил. Но се покланят на слънцето, луната и звездите – и какво, светът трябва да загине без слънце, луна и звезди, заради тези глупци, които им се покланят?

Попитали ги (кабалистите) тогава (противниците на кабалистите): Ако е така, нека Творецът унищожи това, което не е нужно и да остави това, което е нужно? Казаха (отговориха кабалистите): това само ще укрепи идолопоклонниците, които ще кажат: сега виждате, че слънцето, луната и звездите – са богове, затова не са унищожени.

(Авода Зара – има се предвид отношението на човека към Висшата сила/ Твореца/ Бога, не заради това, че тя го поправя, а заради това тя да се поправи и на човек да му стане по-добре в този свят или в другия, след смъртта му).

Коментар на Рамбам:

Оттук следва да се знае, че истинските философи (целта на които е да достигнат Твореца) не вярват в иконите, т.е. в амулетите, а се присмиват над тях и над тези, които вярват в силата им. Аз говоря това, което зная, че болшинството хора, ако не и всички, изпитват много голяма съблазън към амулетите (вярват в присъствието на особени сили в определени неща и действия) и други подобни неща, предполагайки, че в тях има нещо истинско (висша сила на късмета). Но това не е така.

Даже много добродетелните и богобоязливи (вярващи) хора, предполагат (вярват), че тези неща (амулетите) действат (че в тях има сила на късмета), но са забранени от Тора (имено за това, че в тях има сила на късмета), – не знаейки, че всичко това е лъжа и глупост (че това са само предмети или действия, без особени действия), и Тора предпазва от тях (не защото не желае да се обръща към тези сили, а), подобно на това как се предпазва от лъжи.

Тези вещи са придобили голяма известност у идолопоклонниците (още в древността), особено при сабеите. От този народ (племе) е произлязъл Авраам и се възпротивил на изопачените им представи (за света и неговото управление), (не защото бил по-умен от другите, а) доколкото е вложил Творецът мъдрост в сърцето му (това се нарича, избраният от Твореца за определена мисия).

Те възвеличавали и почитали звездите, приписвали им действия (сили на късмета), които не се отнасят към тях. И имено те са написали книги по астрология, магии, заклинания и духовно щастие, а също така и за звездите и злите духове. От тях са излезели гаданията, пророците и врачки от разни видове, въпросите към покойниците и многото неща, които произтичат от това (които винаги са толкова популярни и особено в наши времена – благословии, амулети, червени конци, светена вода, поклонението на особени места и др.). (Рамбам, Тълкуване на Мишна, трактат ”Идолопоклонничеството”).

Състояние на света до Авраам

Цялото простолюдие, жени и деца, знаели само изображенията от дърво и камък и каменния храм, приучени от детството си да му се кланят и да му служат и да се кланят (на изображението) на неговото име.

А мъдреците на този народ, такива като жреци и тем подобни, си въобразили, че божество се явяват звездите и планетите, които съответстват (по силата на влияние върху човека) на направените от тях изображения (които жреците правели и доста добре продавали).

И никой от хората не признавал Създателя на световете (Единният Творец, абстрактната сила) и не Го е знаел (не Го е постигал), с изключение на единици по целия свят, като например: Ханох, Метушелах, Ноах, Шем и Евер (20 поколения от Адам до Авраам).

По такъв път е вървял светът, докато не се е родил на света стълба на света – Авраам (който първи започнал да разпространява Кабала сред всички хора по света).

(Рамбам, Закони за идолопоклонничеството)

Начало на търсенето и разкриването на Твореца

От ранна възраст Авраам се впуснал в размисли. Бидейки още млад, той вече си задавал въпроса: Как е възможно да се върти (съществува и развива) това колело (Вселената и всички нейни напълнения) без управител (план, сила, цел)? Кой го върти (кой го съживява и управлява)? Защото той не може да се върти сам (само да се роди, съществува и развива без причина, сила и план-цел)?

Никой не го е учил и вразумявал, и той бил въвлечен в град Ур Халдейски, в средите на глупави идолопоклонници (не опитващи се да разкрият причината за съществуването, а просто кланящи се на явленията на природата). И неговият баща, и майка, и целият народ служили на идолите (приемали света като даденост, не стремейки се към разкриването на неговата причина, път и цел). И той е служил заедно (външно, в обичаи-действия) с тях. Обаче сърцето му (тайно от другите) търсело (в природата – причината, процеса и целта на творението) и се развивало, – докато не достигнал той истинския път (човекът в този свят към Твореца) и не разбрал линията на справедливостта (управлението на света от Твореца) с вярно разбиране (неизказаното си, необективно, егоистическо отношение).

И разбрал, какво има там (в скритата природа, зад видимата за нас реалност) единен Бог (свойство и сила), и Той (един) върти колелото на Вселената (управлява всичко), и Той сътворил всичко (от нищото – т.е. освен Него до сътворението не съществувало нищо), и във всичко съществуващо няма Друг (управляващ силата и причината), освен Него.

И разбрал, че целият свят (независимо от религиите и вярванията) се заблуждава. И причината за тази заблуда е в това, че хората служели на идолите (на своите желания, а не на волята на Твореца, на свойството на отдаване и на любовта към другия), докато истината (усещането за Него, свойството на отдаване и любовта към другия) въобще не е изчезнала от техните постижения (от съзнанието и от усещанията).

И за четиридесет години (достигайки свойството Бина, свойството на отдаване, ”Не причинявай на ближния това, което не искаш да се случи на теб”) познал Авраам (съвпадението на свойствата на отдаване и любовта към Твореца) своя Създател.

Начало на разпространението в Ур Халдейски

Познал и разбрал (разкрил) Твореца, той започнал да отговаря на жителите на Ур Халдейски и да спори с тях, говорейки, че не се явява истински път този, по който те вървят (не с тази цел са създадени те). И разбил изображенията (разубеждавал хората да не се обръщат с молба да им се подобри участта) и започнал да съобщава на народа, че следва да служат само и единствено на един Творец на света (свойството на отдаване и любов) и на Него (на това качество) следва да се покланят (да го признават по-високо от всички други качества, да принасят в жертва егоизма си) и да гуляят (да се уподобят на Него), за да Го признаят всички следващи поколения (за да се молят за поправянето си в бъдещите си състояния). И следва да разрушат и унищожат (в себе си) всички изображения (желания за получаване на възнаграждение), за да не изпада след тях целия народ в заблуждение, подобно на тези, които си въобразяват, че тези изображения (егоистическите възнаграждения) са Божество (напълващо егоизма на човека).

Когато той удържал победа над тях с доводите си, царят (Нимрод) възнамерил да го убие, но станало чудо и той се отправил към Харан.

Разпространение по света

И станал, и започнал гръмогласно да възгласява по целия свят, съобщавайки на хората, че има един единствен Бог на целия свят и че на Него следва да се служи. И ходил, свиквал и събирал народа, от град на град, от царство в царство, докато не пристигнал в Ханаанската земя. И възгласил, както е казано:”И зовал там името на Твореца към света”. Когато народът се събирал около него и го разпитвали за думите му, той съобщавал на всеки, според разбиранията му, докато не го връщал по пътя на истината. Така се събрали около него хиляди и десетки хиляди, и това са – „хора от дома на Авраам”. И посадил той в сърцата им този велик корен.

Продължение на разработването на методиката

И съставил книги за това и възвестил на сина си Ицхак. И стоял Ицхак, обучавайки и възвръщайки хората. И Ицхак възвестил на Яков, и го назначил за учител, и стоял Яков, обучавайки и възвръщайки всички, присъединяващи се към него. И обучил Яков всички свои синове, и от всички тях отделил Леви, и го назначил за главен, и го посадил в дома на учението, за да изучава пътя на Твореца, съблюдавайки заповяданото от Авраам. И повелил Яков на синовете си, за главен неизменно да назначават от потомците на Леви – за да не се забравя наученото.

Тази основа крепяла синовете на Яков и присъединяваща към тях, и така възникнал на света народ, познаващ Твореца.

Но много дни прекарали синовете на Исраел в Египет, и отново започнали да вземат пример от египтяните, и подобно на тях, служели на идоли – с изключение на коляното на Леви, което устояло на заповедите на праотците и никога не служило на идоли.

Произход на думата ”иври” от думата ”евер”

„И казал на Авраам – иври…” (Тора, Берешит, 14:13) Рав Йехуда казва:„Целият свят е само преход (маавар – евер), и той (Авраам – иври) е – един преход (евер)”. (Мидраш Рав, Берешит, 42:8)

Център на разпространението

Авраам проповядвал мир. И ако срещал гости, то ги канил в своя дом… И освен това, той построил голяма шатра на пътя и оставял храна и напитки. И всеки минаващ влизал, ял и пил, и благославял небесата, както е казано ”и насадил тамарикс в Беер-Шева”(Берешит, 21:33).

(Авот де-рав Натан, гл. 7)

Групата на Авраам

Казал рав Зеир, от името на рав Йехуда бар Симон:”Тамарикс – това е Санедрин, както е казано: ”Шаул седял в Гива под тамарикса на хълма”(Шмуел, I, 22:6). По мнението на рав Нехемий, тамариксът – това е дворът за гости на Авраам” (Ялкут Шимон, Берешит , гл. 1,95).

Методика на разпространението

„И зовал там името на Твореца към света”. Казал Раш Лакиш:”Чети не зовал, а влагал в устата”. Това означава, че Авраам слагал името на Твореца, в устата на всеки пътник”.

„Сеещият благодеяние намира истинска награда” – това е Авраам, сеещият благодеяние и хранещият пътниците. Казано е: ”посадил тамарикс в Беер-Шева и призовавал от там по име Твореца към света”.(Мидраш Танхума, Лех леха, гл.12)

Коментаторите, Раши, ”Сота”, стр.10

„Насадил в него” – за да услажда пътниците.

„двор за гостите” – за да приема гости с преспиване.

„Тамарикс” (אש“ל) – абревиатура на думата ядене, пиене, съпровождане (אכילה שתייה, לוויה).

„Влагал в устата” – учил хората там да се обръщат по име към Твореца на света.

[45150]

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→

Мишна. Трактат на мъдреците (1 в.н.е.): „Казал раби Акива, че всичко се дава като залог и капанът е поставен за целия живот. Дюкянът е отворено и всичко се дава назаем. Но книгата е отворена и всичко се записва в нея. Който поиска да вземе назаем, нека вземе. Но всеки ден се начислява на човека, осъзнава ли той това или не, такса за взетото, справедливо. И всичко е готово за трапезата”.

От статията на Баал а-Сулам „Свят”: Виждаме в нашия свят смяната на телата, но душите преминават от тяло в тяло – до своето окончателно поправяне.

Творецът е създал нашия свят за хората, за да постигнат възвишената цел – сливането с Него. За да ни принуди да изпълним работата по поправянето на себе си от егоизма до любовта към себеподобните, Творецът се е скрил, но е подготвил този свят за нас, не в качеството на безстопанствено имущество, както ни се струва, а като залог – тоест поставил е капан – животът, който разкриваме като клопка и сме принудени да приемем да поправим себе си до великата цел.

Магазинът е отворен, въпреки че светът изглежда без стопанин и ние всички вземаме непредпазливо – „магазинерът дава назаем” – стопанинът е скрит, не иска възнаграждение, тъй като дава на кредит на всеки – в брой – „книгата е отворена и ръката пише”, записва всяка постъпка. А законът за развитието ни тласка напред и ни принуждава от лошите действия, под въздействието на горчивите им последствия, да преминем към добрите.

А времето за съществуване на всяко лошо състояние е доколко се изисква за осъзнаването на неговото зло – дотолкова, че обществото не може повече да се намира в него. Тогава то го разрушава, преминава в по-доброто и отново разкрива в него загубата и т.н., докато редуващите се състояния не доведат до такова, в което не се разкрива злото.

„И събирачът на данъци, всеки ден изисква такса от човека” – живеещите неосъзнато, заплащат със страдания, а онези, които сами се стремят към целта на творението, усещат доброто в своето движение.

А очакваната цел, която в края на крайщата, трябва да бъде постигната, напомня на трапеза, която гостите опитват с огромно наслаждение – „Съдът е справедлив съд, всичко е поправено и е готово за трапезата”.

Всичко е като залог

Всичко е като залог. Чака живите капанът.

Лихварят е в магазина. Правилата са прости.

В разтворената книга всяка монета

Ръката вписва в брой без суета.

И всеки желаещ дълг да заеме,

Нека влезе и да вземе. Липсата е забранена.

Но събиращите налози няма да се спрат.

Ще дойдат и ще съберат дълга. Искаш или не.

Защита имат те. И съдник е Творецът.

Отиват си длъжниците, за да се върнат пак.

Готов е и чака Неговите гости в дворецът.

И е застлана масата, и трапезата е готова.

(Стихотворна преработка – А. Илин, Ню Йорк)

[40256]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Агра. За Мишлей. 2.9: „Когато разбере основите в тяхната пълна степен, всичко ще се изясни едновременно – в пълна степен и пшат, и ремез, и друш, и сод. Но докато не разбере тайната част на Тора, даже пшат няма да разбере.”

Агра. Светлината на „Зоар”. 3, 28 „Адам ве Ишто”: „В бъдещето, на всички ще се разкрие Моше – не както това е скрито днес в Тора, във вид на разкази, предназначени за Ерев Рав, които не изучават вътрешния смисъл.”

Х. Витал. Ец Хаим ч.1 Предисловие 11,12: „Горко им на засрамващите Тора, тъй като се занимават само с нейното просто тълкуване (пшат) и с разкази, за които народите казват на Израел, в какво е разликата между вас и нас, между вашата Тора и нашата?

Защото и във вашата Тора има разкази за нашия свят! Горко им на срамуващите се от тази Тора, които не се занимават с мъдростта на Кабала, която дава почест на Тора. Те предизвикват продължаване на изгнанието и на нещастието в света, а освен това дават възможност на нищожните в наше време, да се радват на своята работа. Няма за тях място в бъдещия свят!”

[39365]

Filed under: Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек, също както и при всички животни (но в човека той е насочен още и към използване и унижение на другите, а освен това се и развива непрестанно).

Баал а-Сулам. Последното поколение, ч.1

Човек не може и пръста си да помръдне, ако няма да има някаква полза от това за себе си.

Баал а-Сулам. Статия към завършването на Книгата Зоар

“Човек се ражда диво магаре“: тъй като, когато се ражда и излиза от лоното на творението, той се намира в съвършено мръсно и низко състояние, което означава огромна величина на любов към самия себе си, заложена  в него (и не може изобщо да вземе под внимание интересите на другите).

И всички негови движения – са около самия него, без каквито и да било искри на отдаване за ближния (а още повече, за сметка на унижение на другия. Винаги оценява успеха си не сам по себе си, а относително другия. В това време, когато животното удовлетворява своите потребности почти без да се сравнява с другите).

Баал а-Сулам. Дарованието на Тора, п.12

[44886]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човек – това е желанието да получава

Който не страда за бедите на обществото, а усеща само своите лични потребности, не може да получи общото духовно разкритие, наричано “утешение на обществото“, тъй като не е подготвил общото желание, а само своето лично.

А съчувстващият за бедите на обществото, възприемащ неговите беди като свои лични, ще се удостои с разкритието на Твореца, тъй като неговата потребност – е общата, и неговото напълване е – също общото.

Баал а-Сулам. При Хахам. Беседи. „Всеки, който страда за обществото“.

Само човекът се явява творение, а всичко освен него – това е Творецът. И когато той се моли за своето поколение, се моли за Твореца, който се намира в изгнание, и така разкрива светлината на милосърдието.

Рабаш. Даргот Сулам. „Скрил се е моят другар“. Статия 237. (Трудовете на Рабаш т.3 статия 217)

[44661]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Кабалистични източници, Рабаш - Няма коментари→