Въпрос: Какво е това Ад?

Отговор: Адът зависи от това, как го определя самият човек. Някои си мислят, че Адът настъпва тогава, когато губят всичко, което са имали в този свят и съжаляват за живота, отминал без каквато и да е полза.

Има и такива, които смятат, че Адът не е тук, в този свят, от гледната точка на усещанията: за добро или зло, а че адът ни очаква в бъдеще, след като тялото умре. Те мислят, че след смъртта на тялото се отправят към Рая или към Ада.

В кабала Ад се нарича най-нежеланото състояние. За сметка на обучението и на работата в групата ние се стремим така да променим своите ценности, че Раят и Адът да придобият за нас друга същност в сравнение с общо приетата. Еснафите мислят, че за сметка на умиращото тяло, на човек му се отваря някаква пролука към Ада или към Рая.

А нима едно бедно животно е виновно, че е умряло или че живее. Тук става дума за живота и смъртта в желанието за наслаждение в състояние, когато имаме свобода на избор.

Тази илюзия, че се намирам във физическо тяло и усещам този свят, ми е дадена специално, за да я прекрача и да се видя живеещ и съществуващ само като духовен съсъд по отношение на светлината.

Полезно е всеки път да си представяш Ада по нов начин. Ад означава, че се намирам под властта на желанието за наслаждение, което не ми разрешава да отдавам. Нека имаме такъв Ад!

От урок по книгата Зоар, 30.05.2014

[136471]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Имало една душа, един съсъд, пълен със светлина – а след това се е разбил. Душата пожелала да получава, за да отдава с пълна мощ, и не забелязала, че в нея има такива желания, които не могат да получават, за да отдават, че в нея остава такова желание, което не се е разкрило от самото начало на творението, което се нарича каменно сърце.

И тогава душата се разбила, а светлината, която този съсъд бил призван да задържи, напуснала съсъда и се превърнала в обкръжаваща светлина. Обкръжаващата светлина притежава две свойства: свойството на изчезналата светлина, която се намира вътре в съсъда и го напълва, и на изчезналата светлина, която съсъдът задържал и която първоначално го е създала като отдаващ.

Тези две свойства присъстват в светлината: светлината на поправянето и светлината на напълването. Трябва да се разбере, че тези две свойства действат само в зависимост от степента на потребност от тях. Преди всичко, е нужна светлина, която да съединява.

Ако нашето желание не е насочено към обединение, то светлината не работи – ние не привличаме светлина.

Светлината може да бъде привлечена само с нашето желание, което да е подобно на нейното действие, за да можем ние да сме насочени един към друг: Аз към нея, тя към мен. Затова молитвата трябва да бъде за обединение, тъй като нашият съсъд е разбит и неговото съединяване – това е единственото, което светлината прави по наша молба.

А без нашата молба светлината извършва още хиляди действия, които така или иначе върши. Затова преди да четем Зоар, трябва добре да се подготвим, да молим за обединение, ако желаем да постигнем някакъв резултат от своето учение.

Човек може да седи над книгите 20, 30 години, сякаш присъства в групата, но ако изкуствено не развива своето желание за обединение, за сметка на многобройните текстове, клипове, разговори, то остават без молитва, т.е. без помощ свише.

Той все пак се включва към учебния процес, но такова учене се осъществява по много дълъг и труден път, изискващо много време и преминаване през твърде неприятни състояния. Така че, нека бъдем по-мъдри и да разберем, че имаме възможност и поддръжка, да се вслушваме в съветите на кабалистите и да приложим нужните усилия.

От урока по книгата Зоар, 06.04.2014

[131971]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо по време на четене на Зоар, независимо от всичките ми старания да държа силно намерение и да мисля за другарите, изведнъж изпитвам точно противоположни чувства към тях, чак до ненавист?

Отговор: Получава се, че мисля и се грижа за другарите и изведнъж чувствам, как в мен се събужда ненавист към тях. Това показва, че тази работа засега е нежелана от мен, просто заставям себе си да мисля за тях, а поради това съм обречен на неуспех.

Но това е добре, вече е изяснение, че не ми достига основата. Наистина, защо изведнъж трябва да преживявам за тях? Сякаш са ми подхвърлили чуждо дете и са ме принудили да се грижа за него, а то ми е напълно безразлично и няма никакво отношение към мен. Грижа се за него просто от състрадание, докато се изчерпи търпението ми и искам да го вземат от мен. Дотолкова ме е изморило, че просто започвам да го ненавиждам.

Докато, ако това беше моето собствено дете, всичко бих търпял и бих се грижел за него безкрайно. Тоест, любовта ми дава сили. А ако не ми достигат сили да се грижа за другарите в групата, това показва, че не ми достига любов. Това е забележително откритие!

Ако по време на четене се грижа за това всички другари да напредват и всички заедно да се удостоим с разкриване, ако преживявам с нежност за тях, като за собствено дете, то спрямо това мога да измеря, доколко съм напреднал към целта. Това е много точна скала за измерване. И разбира се, такова отношение към другарите идва, благодарение на въздействието на светлината, връщаща към източника, а не просто така. Затова, незабавно трябва да благодаря на светлината, която ме осветява и поддържа.

От урок по Книгата Зоар. Предисловие, 10.03.2014

[129544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От „Въведение в книгата Зоар“, глава „Водачът на магарета“, п. 78: Водачът на магарета е зараждане (ибур) на душата на праведния, който идва, за да помогне на тези, които вървят по пътя на Твореца, да излязат от своето стъпало и да се издигнат на по-важно стъпало, подобно на водачите на магарета, които превозват хора от едно място на друго на техните магарета.

Тогава и праведникът също пада от своята предишна степен и достига до зараждане на нова степен, както душата, която идва да му помага. Тъй като стадият „зачеванене“ означава изчезване на светлината мохин.

„Знай, че това се отнася до всяко ново стъпало, тъй като във всеки един момент, когато човек трябва да получи нова степен, той трябва да достигне до изчезване на предишните мохин, сякаш никога не е имал каквато и да е степен, започвайки наново да придобива Нефеш, която се нарича „зародиш“, а след това светлината Руах, състоянието „кърмене“.

„И затова, сине мой, отправяй се и стани водач на магарета“ – защото доколкото нищо от предходната степен не трябва да бъде продължено, ти е нужно ново зачеване, наречено „водач на магарета“.

Не трябва да съжаляваме, че всеки път се налага да започваме работа отново, от такова място, на което сякаш вече сме били, но се връщаме отново и отново. Ако на човек му се дават състояния на падения, това са точно симптопи на напредък! Тоест, не просто го изхвърлят в материалния живот, а му дават да усети, че е паднал. Това означава, че той е завършил предишната степен и сега започва нова, която все още не му достига, за да напълни съсъда си.

 От урока ”Предисловие към книгата Зоар”,16.02.2014

 [127602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Конгресът „Зоар – 2014“. Урок №1

„Книгата Зоар е трябвало да бъде скрита дотогава, докато в края на дните не дойде последното поколение, и тогава тя ще се разкрие“. (Раби Йешая Алеви Гурвиц)

За тези забрани за изучване на кабала са говорили много кабалисти: великите средновековни кабалисти: Авраам, Азулай, Ари, и всички кабалисти свързани с тях: Рамак, Рамхал, Рав Хаим Витал. Ари бил кабалистът, който е подвел финалната черта под всички процеси на изгнание, които го завършват.

След него вече започва времето на Месията. Но това е цяла епоха, която постепенно се разгръща по стадиите 0-1-2-3, а в наши дни вече се намираме на входа на 4-тия, последен стадий – непосредствено в периода на Месията. Затова целият свят преживява падение, а науката кабала започва все повече да се разкрива.

До времето на Ари книгата Зоар е била скрита. Тя не много се е открила благодарение на вдовицата на Раби Моше Де-Елион, но само благодарение на Ари сме се удостоили да разберем какво е написано в нея. Затова отмерваме епохата на Месията от времето на Ари и нататък.

„Месия“ означава, че със своята работа можем да притеглим (лимшох) светлината, възвръщаща към източника, да създадем „възбуждане отдолу“, да изразим своето желание, което се издига по всички степени и притегля към нас светлината, която поправя отношенията между нас. Тогава започваме да усещаме, че вече не се намираме в нашия свят, а действително влизаме в духовния свят.

Всичко това се изяснява във връзката между нас. Ако тази връзка се усъвършенства, стане правилна, то съответно започваме да усещаме себе си намиращи се в духовните светове и издигащи се все по-високо по 125-те степени.

„Доколкото в бъдеще народът на Израел е осъден да вкуси Дървото на Живота, което се явява книгата Зоар, то с негова помощ той ще излезе от изгнанието по милосърден път“. (книгата Зоар, Глава Насо, п.90)

Ако усърдно се занимаваме с книгата Зоар, то, разбира се, ще излезем от изгнанието по милосърден път. А ако не, то ще се случи както е написано: „Ще поставя над вас такъв цар като Аман, който ще ви застави да избягате от изгнанието не по своя воля“. Тоест имаме възможност да излезем от изгнанието по добрия път: пътя на Тора, светлината, възвръщаща към източника, специално предназначена за поправяне на злото начало.

Ако знаем как правилно да изучаваме книгата Зоар, то ще притеглим към себе си обкръжаващата светлина и ще се освободим от изгнание, т.е. от безпричинната ненавист и това временно усещане на нещастно съществуване в този свят. Всичко ще се измени за сметка на нашето съединение.

Можем да извършим същото това изменение по мъчителния път на страданията, който е много тежък и дълъг. Но привличайки към себе си светлината, ние се движим по много кратък, лек и приятен път.

От 1-ви урок на конгреса „Зоар – 2014“, 05.02.2014

[127127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес „Зоар – 2014“. Урок №1

Книгата Зоар за нас е проводник и затова се е скривала повече от две хиляди години, очаквайки кога цялото човечество ще достигне до такава криза, която изисква непременно поправяне.

Вече се намираме в този период, за който пишат Рав Кук, АГРА, Баал а-Сулам. Но всъщност той е започнал още по времето на светия Ари, преди 500 години.

Великият кабалист Авраам Азулай е написал, че ”Забраната за открито изучаване на науката кабала е временна, до 1490 година. Но от това време и насетне ще дойде така нареченото ”последно поколение”, за което забраната ще бъде отменена и ще бъде разрешено да се изучава книгата Зоар. А от 1500 година това занимание става важна заповед, с която ще се занимават много хора: и малки, и големи. И не трябва да се пренебрегва, тъй като благодарение на нея ще дойде царят Машиах (Месията).”

Поправянето ще стане за сметка на това, че изучаваме книгата Зоар, дори без да разбираме, какво е написано в нея. Но осъзнаваме, че трябва да се обединим и за сметка на нашето обединение да разкрием духовния свят. Тъй като се е случило падане долу, т.е. от свойството отдаване, на взаимната любов, в ненавистта и взаимното отблъскване. И сега трябва да изминем обратния пътя отдолу нагоре, поправянето, обединението – тъкмо това се изисква от цялото човечество.

Сега започваме да усещаме, че кризата не е икономическа и дори не е екологична, не е в семейството и образованието. Това са само малки, частни кризи, които засягат всеки и се разпространяват между хората във всевъзможни форми. Но истинската криза – интегралната, се случва във връзките между нас.

Тоест трябва да бъдем съединени в една взаимосвързана система, а не сме в състояние да постигнем това. В нашия свят няма сили, способни да ни съединят. Тепърва ще открием това и относно нас самите, и относно цялото човечество.

Средството за разкриване на тази сила за съединение и поправяне, позволяващо да се избавим от всичките си проблеми и да започнем да усещаме съвършено друга реалност, да получим ново възприятие, е книгата Зоар. Затова, преди много години започнахме да работим върху адаптацията на тази книга, за да стане тя достъпна за всеки човек.

Разбираемо е, че не сме докосвали текста на Зоар, защото той е написан от висотата на ГА”Р на света на Ацилут, края на поправянето. Но преведохме на иврит всички допълнения към текста, направени на арамейски език, разшифровахме съкращенията, за да бъде опростено четенето. Тоест приближихме текста на тази книга до читателя. Сега за нейното прочитане е достатъчно простото владеене на иврит.

Колкото повече изучаваме тази книга, толкова повече се убеждаваме, че тя съдържа всичко! Всичките хиляди поколения, изминали пътя от написването на книгата Зоар и до днес, са се подхранвали от тази книга като от извор с жива вода, всеки път черпейки все нови и нови сили за поправяне, за познание, за изясняване на всичките стъпала, на целия висш свят.

За книгата Зоар е написано много, и цялата кабала е изградена на нея. Не е от значение кой и кога е написал кабалистична книга – нейният автор винаги се е уповавал на книгата Зоар. Както е казал Раби Цви Гриш Ейхенщейн от Жидачово: ”Който не е видял светлината на книгата Зоар, никога в живота си не е виждал светлината”.

Трябва да се разбере, че това не е просто „книга“. Кабалистите не пишат думи в книгите, а създават помежду си духовна система и я изразяват писмено. Но главното произведение е духовното, изградено от връзките помежду им. Всички части са били отрязани една от друга от разбиването и разхвърляни, а кабалистите ги съединяват помежду им в една единна интегрална система и описват в книга своята работа, всичките типове връзки, целия случил се процес и крайния резултат.

Първо, разкриват разбиването, което е особено неприятно, тъй като са готови да се изгорят един друг, усещайки ненавистта, тъмнината, безсилието, безнадеждността. Тези усещания понякога се изживяват от всеки, и без това не може, както е казано: ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Преимуществото на светлината винаги се разкрива от тъмнината. А след това те разкриват връзката, т.е. как е възможно да се свържат тези неща, и да се съединят заедно.

Кабалистите извършват тези духовни действия на практика, а след това ги описват в книгите. Книгата – това е само резултатът, писмена констатация на промените, извършени в духовната система, първоначално разкрила им се в работен вид, а също и крайният резултат, т.е. до колко са успели да свържат връзките.

Ето защо, от поколение в поколение, в зависимост от напредването на кабалистите в тяхното поправяне, кабала също се променя. На човека от следващото поколение вече няма да му се налага да повтаря тази поправка, направена от предходните поколения. Затова до него науката кабала достига в друг вид, работата също се променя, разкриват се нови нередности за поправяне, а и самият той е друг. Така става с всяко следващо поколение.

От 1-я урок на конгреса „Зоар – 2014“, 05.02.2014

[127075]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Предисловие към Книгата Зоар“, п.5: Tрябва да гледаме в края на действието и тогава ще можем да разберем всичко. За това е казано: ”Не показвай на глупака незавършена работа”.

Ние не познаваме себе си, не познаваме творението като цяло и онзи процес, през който то трябва да премине. А особено не знаем, не разбираме и не можем да си представим целта.

Така, може ли в такава ситуация да правим някакви изводи, да достигнем до някакви решения, да изкажем някакви мнения за това, кои и какво сме ние, къде се намираме и под чия власт действаме? От случващото се, нищо не е разбираемо за нас.

Затова подходът трябва да е друг. Преди всичко, за мен не е важно, какво знам и какво не знам, кое разбирам и кое не разбирам в мащабите на вселената. Така или иначе, съм потопен в неразбиране и неизвестност. Но ако искам да отсъдя трезво и да вървя по правилния път, то за мен е важно да зная, точно какво трябва да правя. ”От действията Твои, ще Те познаем.” – така е формулиран този принцип.

Подобно на малките деца, сякаш разпиляващи се в много действия, ще постъпим по аналогичен начин и ще се учим на това. Главното е, какво да правя сега, за да раста. Ето, какво трябва да зная, ясно осъзнавайки, че докато разумът ми не се увеличи, няма да успея да обхвана с поглед  творението.

Затова сега не го разбирам. Докато моето усещане не се разшири, не мога да побера в себе си тази реалност, да формирам вътре в нея модел, за да ми стане понятна. Преди всичко, съм задължен да осъществя определени действия и да натрупам опит.

Знаем как се случва това. Постъпвам на нова работа, не разбирайки още нищо от нея, но започвам да опитвам – малко тук, малко от там, отново и отново, докато не уловя връзката на нещата, тяхното съчетание. Постепенно, започвам да ги усещам и целият им комплекс става моя част, на каквито и да са нива от творението това да се случва. Неговите части навлизат в мен, аз ги усещам, разбирам ги, представям си принципите на тяхното действие. С една дума, съставен съм от онези неща, които изучавам отвън. Така, човек ”програмира” самия себе си, по образеца на творението, което изследва.

Означава, че ”не трябва да се показва на глупавия незавършената работа”. Тъй като, от това ще си направи погрешни изводи и ще навреди на себе си. Ето защо Книгата Зоар, толкова време е била скрита за света. Ето защо, кабалистите са се прикривали. Всичко е, за да не отбиват човека от пътя, да не му поставят „спънка“, във вид на препятствие, което няма да види, защото е сляп. Отначало, на слепия трябва да му се дадат инструменти: палка, куче – водач или някакви съвременни технологии, позволяващи да му предават дори визуални усещания. Така и на нас, ни се предоставят специални средства за движението напред.

И затова не можем да предявяваме никакви претенции за недостатъците на разкриването. Единствената възможна претенция е за недостига от поправянето и тя трябва да е обърната към самия човек. Тъй като, щом Творецът го е довел в група, е поставил ръката му на добрата съдба и е казал: ”Вземи това за себе си” – по-нататък зависи от него. Ако вземе – вземе, а ако не – не.

От урок по ”Предисловие към Книгата Зоар”, 29.12.2013

[124102]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Книгата Зоар, сякаш говори за непознат на нас виртуален свят. Вчера гледах научно-популярния филм ”Игрите на разума. Нашият мозък ни заблуждава”. Учените са стигнали до знанието, че нашият мозък, получавайки електромагнитни сигнали, ни рисува свят, който не съществува.

В крайна сметка, те правят извод, че всички ние се намираме в някаква игра, която неизвестно кой, управлява и е неясно, с каква цел. Не бихте ли, могли да продължите този филм и да обясните, кой играе с нас?

Отговор: В раздела на Кабала ”Възприемане на реалността” изучаваме, че цялата усещана от нас реалност – се усеща в нас, ”рисува” ни я нашият мозък, във вид  на картина, уж от обкръжаващия ни свят. Извън нас няма, изобщо нищо – нито пространство, нито каквото и да е, което да го напълва. Всичко усещано, се усеща субективно от нас. Всичко произтича само в нас. Говорим за всичко, за нас и обкръжаващият ни свят, сякаш обективно, като че съществува и извън нас и без нас, но възприятието ни работи само, относно нас, за нашите органи на чувства.

Кабалистите, говорят за относителността на нашето възприятие, според Айнщайн, вече почти 6000 години. Книгата Зоар, написана преди 2000 години, разказва за Земята във вид на кълбо. Описани са еволюцията, всичките изменения в природата и обществото, кризата на нашето време и нейното решение. Остава ни, само да приложим тези знания и с тяхната помощ да излезем от кризата в новото виждане за  света.

[121358]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как усещаме Твореца – това е чувство на благодарност за нашето създаване или нещо друго?

Отговор: Ако нямаш духовни съсъди, то няма никакво усещане за Твореца и е невъзможно да ти се обясни.

Усещането на Твореца е чувство за докосване до абсолютната истина, която е над всякакви съмнения, проблеми, над теб самия, отделено от всичките ти дребни разчети! Ти разкриваш ”Абсолюта”, съвършенството. И това съвършенство е над всичките ти досегашни ценности.

Въпрос: Излиза, че това чувство е отделено от моята връзка с другарите?

Отговор: От една страна, то е отделено, а от друга страна, във връзката с другарите ти, все пак, малко се докосваш до усещането на Твореца. Както е казано: ”Ще Ме видиш отзад, но Лицето Ми няма да видиш”. Но ти вече можеш да оцениш, че това е нещо много по-високо, отколкото твоите свойства. Пита се, как е възможно да се оцени нещо над самия, себе си? Но така се проявява обкръжаващата светлина, ”обратната страна на висшето стъпало”.

Главното е средната линия, без която, без това, дори мимолетно докосване до Твореца, цялото твое достижение нищо не струва. Дори, ако установим пълен мир и рай на земята, и всичко да ни се струва забележително – цялата тази идилия няма да струва нито грош. Тъй като, в крайна сметка, трябва да достигнем някаква принадлежност към висшата сила, която е над нас.

Това е все едно, че електрическият проводник, който е нужен, е единствено за това да разкрие електричеството. Токът, изобщо не ”тече” по проводника, а се предава около него, като енергия на електромагнитното поле (съгласно вектора на Пойнтинг), тоест редом с проводника, а не вътре в него. А проводникът е само за това да може, редом с него, да се прояви тази енергия. Така и другарите са този материал, с помощта на който трябва да се прояви Творецът.

От урок по Книгата Зоар, 21.11.2013

[121146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→