«Зоар», глава «Беаалотха», п.10: Действие означава жертвоприношение…

п.11: Когато свещенникът възнамерява да запали свещите долу и донася благовонната смес за прекадяване, в този час светят висшите свещи, т.е. сфирот, и се свързва всичко в едно, и радост и ликуване изпълват всички светове, както е казано: «маслото и благовонията радват сърцето»

Главната духовна работа е жертвоприношението. Думата «жертвоприношение» (курбан) означава «приближаване» (каров).

Ние вземаме своето желание да се насладим, измерваме го, проверяваме каква част от него можем да «принесем в жертва», тоест да го приближим до свойството отдаване като го «убиваме», освобождавайки го от предишната му егоистична форма, когато е било «животно», живеещо само заради себе си.

Искаме да го повдигнем на стъпало, където ще бъде използвано от човека – от животинско ниво да го повдигнем на човешко.

В този смисъл всички жертвоприношения от неживо (сол и вода), растително (зърнени храни) и животинско ниво (птици и животни), принасяни в Храма, тоест в поправената Малхут, са за съединяването на Малхут и Зеир Анпин.

Но, става дума за желанията вътре в човека, в техните всевъзможни форми, които ние от егоистични поправяме на отдаващи.

Затова ни се струва, че жертвоприношението е убиване, при което се лее кръв и вода – тежка, мръсна и жестока работа.

И наистина е така – поправянето на нашето егоистично желание е мръсна работа. Както е казано: «Ще дойде майката (Бина) и ще пречисти сина». Така и ние трябва да привлечем висшата светлина, за да извърши тази работа над нас.

И тогава, започва работата чрез силите Коен, Леви, Исраел: песнопения, тръбене на рог и запалване на свещите – сфирот, които ще засветят от Зеир Анпин в Малхут.

Не е необходимо човек сега да знае всички подробности на тази работа. Когато получи тези свойства, поправени от обкръжаващата светлина – ще види как работи всичко това.

Трябва само да наблюдаваме работата на Твореца! Той ще води заради нас тази война с Фараона – ние трябва само да пожелаем това да се случи…

Откъс от урока по книгата «Зоар», 16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да причиняваш зло на другаря си?

Отговор: Ако той е мой другар от кабалистичната група, а аз не се грижа да се свържа с него – това вече е зло.

Защото, по този начин пробивам дупка в корпуса на нашата обща «лодка» – нашия общ духовен съсъд.Чрез своето бездействие аз вече му причинявам зло.

Ако не работя за увеличаване на нашето общо духовно «кли», ако дори малко ме мързи – тогава аз причинявам зло на останалите.

Струва ни се, че ако не бием никого, не убиваме, не крадем – всичко е наред. Какво още може да се иска от нас?

Не разбираме, че можем да причиним зло, дори, когато сме изцяло «образцови граждани»!

Но всичко това не е достатъчно в духовното. В духовното, ако аз не се грижа всеки миг за създаване на общ духовен съсъд – това не се нарича добро отношение към останалите.

В мига, в който отпадна от грижата за общото «кли» – аз ставам вредител.

Няма никакво междинно състояние – само добро или зло! Такъв е законът на висшата система на нашата връзка.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Даряването на Тора», 27.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Дали всички свойства, за които четем в Зоар, се постигат в периода на подготовка или след преминаване на махсома?

Отговор: Още преди преминаването на махсома, започваме да различаваме в себе си различни реакции на всички тези имена и названия.

Според степента на това, колко искам да се издигна над желанието си за наслаждение, аз започвам да правя разлика между отдаващите и получаващите желания, тъй като няма какво повече да се изяснява.

Казано е: «В бъдеще ангелът на смъртта ще стане ангел на светостта». Тоест няма добри или лоши желания – има желания за отдаване или за получаване. Всичко зависи от това, как ги използвам.

Цялата разлика между Аман, Терех, Авраам, Елиезер, Рахел и Лаван е само в намерението за отдаване или за получаване, и в неговата сила.

Затова, доколкото човек се старае да бъде в намерението за отдаване – да го опознае, разбере, да го изясни чрез групата – той по различен начин ще реагира на всяко име и на всяко определение..

До такава степен, че ще му се разкрият техните «вкусове», усещанията – приятни и не съвсем, светещи и дразнещи. Ще започне да различава всевъзможни нюанси в тях.

Но след махсома, човек ги постига в ясна и точна форма, защото те преминават в него и той ги разкрива на практика.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Казал раби Акива: «Възлюби ближния като себе си – това е великото правило на Тора!»

Защо любовта към ближния е велико правило, основа, еднозначно разделяща ни на две половини – животинска и човешка?

Ако обичам себе си, то аз съм животно, а ако обичам ближния – аз съм човек.

Ако съм животно, тогава чувствам само материалния живот, а когато започна да обичам другите – усещам Твореца, духовния свят.

Къде чувствам духовното? Вътре в самата сила на любовта, която се нарича мой духовен съсъд, «кли».

Сега мой съсъд е егоистичната любов, желанието да обичам себе си, в което днес усещам този свят. В тази егоистична реалност, аз откривам кое е добро за мен и кое – лошо.

Светът, цялото многообразие на неговите нюанси, аз разкривам само по отношение на себе си. Всички негови цветове и звуци зависят от това, какво е полезно и какво – вредно за мен. От едното се боя, а другото – желая, едното отблъсквам, а другото – привличам.

Всяко въздействие се разкрива в моите сетива като действащо по отношение на любовта ми към себе си. Затова, всичко, което не се отнася към нея – аз изобщо не виждам, не го усещам като съществуващо.

Пред мен е цялата безкрайност, но аз не я чувствам! По отношение на мен, тя сякаш изобщо не съществува, защото на мен не ми е нито хубаво, нито лошо от нея.

Егоистичната любов определя обема на усещаното от мен мироздание, и от целия свят на Безкрайността, аз чувствам само една мъничка сфера – моя свят.

Когато започна да излизам извън себе си, усещайки в своето предишно желание какво е добро за другите (тоест да обичаш ближния) – това се нарича висш, духовен свят. И тогава ще открия съвсем различно мироздание.

Дори и сега, на материално ниво, ако изключа мислите за себе си и започна да мисля за другаря си, това ще бъде напълно различен свят. Защото в него има съвсем различни проблеми и отношения.

Затова, когато открия какво е важно за другия – по отношение на мен, това ще се нарича висш, духовен свят.

За него ще си остане същото – неговият материален, егоистичен свят. Но, когато поискам да се облека в същата реалност и да разкрия неговия свят отвътре – за мен той ще се превърне в духовен.

Това упражнение ми дава възможност да изляза извън себе си и да

почувствам Твореца. И именно Него аз ще усетя в теб, както е казано: «Творецът се намира вътре в своя народ».

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Даряването на Тора», 26.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да изпълня желанията на някого, ако всички хора по своята природа обичат различни неща?

Отговор: Става дума за такива вътрешни отношения към другия човек, както по-рано ти си се грижил за самия себе си.

Поискай висшата светлина, да направи твоя приятел толкова важен за теб, колкото по-рано ти си бил егоистичен сам за себе си.

Нищо не трябва да се прави изкуствено – всичката робота предоставяме на висшата светлина, а Тя извършва изправянето.

А ние можем само да разваляме! В нас няма сили и разбирания, позволяващи ни да направим нещо, а ако ние се опитваме – това ще бъде само външно, изкуствена промяна, а не изправяния.

Рабаш привежда следният пример: притчата за котараците, които трябвало да станат сервитьори – чинни и важни, за да докажат, че е възможно да се промени природата.

Но когато те видели бягащите мишки, то захвърлили своите подноси и хукнали да ги ловят.

Тъй и ние правим такива външни красиви промени, до като не се взривим и не се нахвърлим с юмруци един срещу друг.

Това съвсем не са онези „изменения”, за които говори науката кабала.

От урока по статии на Баал Сулам „Даровете на Тора” 27.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние работим над желанията си през нощта, в тъмнината на изгнанието, без да имаме сили.

В тъмнината, ние трябва да се подготвим да срещнем утрото, т.е. да намерим кои желания можем да принесем в жертва.

Разбира се, че не става въпрос за физическия изгрев и залез на слънцето или за парчета месо от пожертвани животни, а само за използване на светлината на изправлението, в която човек може да види себе си като свещен съсъд.

Т.е. той ще достигне Храма, ще дойде до жертвеника и бъдейки готов да работи с желанието си, всеки път ще го издига, заради отдаването.

Издигането на частите – „парчетата“ от своето желание – в името на отдаването, това е работа по жертвоприношенията.

От урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бе-ар“, п.78: Независимо, че той се нарича син, първороден на Твореца, както е казано: «Син Мой, първороден Мой Израел» – не трябва да се изключва от законите на роба, тъй като той е длъжен да служи на своя Отец, на всички служби, които представят славата на неговия Отец.

И така всеки човек е длъжен да бъде син на баща си, да се рови в неговите тайни, да знае тайните в дома му, бидейки в това усърден и да бъде при своя баща роб.

Всичко зависи от това в какви свойства и желания човек пребивава. В малките желания, когато в него още няма екран, той е роб. А когато в него има големи желания и екран, той е син.

Но никога нито една голяма степен не изтрива предишните степени, та нали няма изчезване в духовното! Те съществуват, без да се унищожават една друга.

Каква печалба има в това, че дори в най – голямата степен (гадлут) се съхранява малката степен (катнут)?

В края на поправянето всички те се събират заедно, но не в една картина, която изтрива всички предходни постижения.

Напротив, всички те също съществуват. Само поради това, че започваме да разбираме предходните състояния и да поправяме тези «грешници» – прегрешенията и грешките, те не изчезват.

Ние виждаме колко сме били прави или сме грешили в тях, проклинали сме Твореца или сме Го благославяли.

Всички тези градации на свойствата – крайно десните и крайно левите, от миналото и бъдещето, се съединяват заедно, създавайки ни цялата сила и богатство на разкриването.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика ще се промени моят поглед, когато изляза от егоистичната любов и видя света през желанията на другите – ще виждам друга стая, друга чаша, която е пред мен, и всички хора – други?

Отговор: Животното, в това число и аз, си остава животно. Ти оставаш в точката на своето „Аз’’, но към нея добавяш съвършено друг орган (съсъд, кли) на възприятие – желанията на други хора.  

Творецът създал желание, състоящо се от десет части (сфирот, АВАЯ ). И сега аз се усещам в него, само че усещам най – ниският слой на това желание ( черната точка ).  

Аз се раждам, живея, умирам – връщам се в онези същите десет сфирот на своя егоизъм, в усещането на този свят – от поколение в поколение, от живот в живот (от парцуф в парцуф), преминавайки във всеки един през едни и същи състояния: зародиш, захранване, израстване (смърт – смяна на парцуфа) – и пак отново: зародиш, захранване, израстване…   

А как да почувствам света не от моята черна точка, а чрез желанието на другите хора, намиращи се извън мен? При това „Аз” все едно ще остана, моят свят няма да се промени!

Все пак ако изчезна, относително какво ще усещам другия? Аз трябва да го усещам срещу себе си, противоположен ми и ненавистен, все повече и повече. 

Няма по-голяма ненавист от онази, която се разкрила в групата на рабби Шимон. И когато над нея те построили любов помежду си, постигнали разкриването на светлината на Зоар.  

Огромната ненавист в нея и огромната любов над нея, дава различието между тях, в което свети Хохма, светлината на постижението. 

Вътре – огромен егоизъм, а над него екран – само така може да се разкрие голямата светлина.   

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Даряване на Тора’’ 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - 4 коментара →

Егоизмът, лежащ в основата на нашата природа, се явява причина за всичките ни страдания.

Но тъй като не могат да избягат от  природата, хората се опитват да ограничат неговото използване – да стигнат до споразумение, разбирайки, че в противен случай егоизмът ще ги доведе до сблъсък, до война.

Страните се опитват да подпишат помежду си някакви споразумения, знаейки, че ситуацията не може да бъде променена кардинално, може само да и се противостои с властта на силата.   

Но ако човек знаеше, че нашата природа може да се поправи, че злото в нас се разкрива специално за да го поправим, за да достигнем нещо велико и възвишено!

Че ние можем не просто да се спасим от неприятности, а да се издигнем над нивото на смъртта, до степента на вечният и съвършен живот!

Това знание ние се опитваме да направим достояние за  хората, и когато те започнат да го разбират, то ще донесе на всеки един огромно облекчение. 

Никой не знае колко време ще отнеме това, та нали нашето време се ускорява по експонентата, почти вертикално нагоре. Затова трябва да работим и да не се отчайваме, и в най-скоро време ще видим плодовете.   

Трябва да обясним на човека причината за произтичащото ( за нашето поправяне ), целта ( вечен и съвършен живот ) и пътя към нея, а също така как да го реализираме с помощта на светлината. 

И тогава на човек ще му се разкрие какво е истински живот. Да му се обясни, че истинския живот не е това, което той възприема сега в своите ограничени егоистични желания.   

Преходът от един парцуф в друг той възприема като смърт, като загуба на всичко.   

Но ако възприемаме света в желание за отдаване, то тази смяна няма да се усеща като загуба, защото ще усещаме общата система.

И ако човек загуби своят парцуф, остава да съществува в нея, влизайки в нов парцуф.

Ако поне в нещо присъединявам към своето желание други хора, аз вече усещам вечното течение в целия този процес, през който преминавам.  

Днес ние не усещаме тази вечност и за нас сега да загубим този свой парцуф, тези 10 сфирот, които си представяме като сегашният ни  живот – това за нас е всичко! Нали освен това ние нямаме нищо друго?! 

Аз не мисля, че е толкова трудно да се обясни. Та нали човек получава от това такава голяма печалба, че той ще иска да слуша – кой не мечтае за вечността, за съвършенство… 

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Мир в света” 25.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

„Изгнание“ – това е състоянието, когато човек няма анти-егоистически екран, контакт със светлината и затова той не е способен да поправи себе си и да извърши действието жертвопринасяне.

Жертва – това е поправяне на желания. Всеки път човек е длъжен да взема част от своето желание от неживото, растителното и животинското , и да го издига до нивото на човека.

Но в изгнание той няма възможност да поправи никакви желания, той е изцяло лишен от духовни сили, докато към него не дойде обкръжаващата светлина и не го изведе от оттам.

Когато той излезе от изгнание и получи сили да устои на своите желания, да се издигне над тях и да работи заради отдаването – това ще означава, че той вече се намира или в пустинята (засега неговите желания са малки, както в пустинята), или на земята Израел (по – високи желания, работа на най висока ниво).

Мястото, в което човек се оказва, излизайки от изгнание, зависи само от големината на желанието, над което той може да се издигне, за да работи заради отдаването.

Същото това желание, което преди е било пустиня, след 40 години поправяне на отдаване заради отдаването, се превръща в желание, което се нарича земята на Израел – т. е. с него започва да се работи, получавайки заради отдаването.

А докато ние още нямаме сили за поправяне и се намираме „извън земята Израел“ (земя, „арец“ – от думата „рацон“, желание), извън силата да работим със своето желание заради отдаване, то ние само си представяме, какво е това правилна духовна работа. Това означава, че вместо жертвоприношение – в нас има молитва.

Вместо действителна работа със своите желания – ние можем само да молим да ни дадат сила да работим за истинско поправяне.

Откъс от урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→