В историята е имало много хора, които са достигнали духовно разкриване посредством изучаване на по-външните части на Тора: Мишна, Талмуд, а не на кабала, т.е. друг език на изказ. Получили сме Тора, тъй като цялата Тора разказва за поправянето на човек.

Всички тези текстове разказват за състоянията, през които човек преминава по пътя към Твореца, за сливането и уподобяването с Него. Проблемът е само в езика на изказ. Всички тези начини за предаване не са равнозначни по отношение на светлината, възвръщаща към източника, всеки един от тях притежава различна сила на светлината. Най-силната светлина е заключена в науката кабала.

С една дума, това са четири стъпала, четири слоя, задържащи светлината по пътя и отгоре надолу към човек. Езикът на кабала е чиста светлина. Кабала не ограничава светлината и не слага филтри по нейния път, за да я задържа. И затова, когато човек учи и споменава духовните понятия, отнасящи се към неговата душа, с това той привлича върху себе си силна светлина, която го поправя и бързо го приближава към целта.

Ако учи Тора под друга форма, то същите тези идеи и същата тази светлина преминават през филтри и достигат до човек в значително по-слаби. А тази светлина не е достатъчна за поправянето на човек.

Четирите езика на Тора: Пшат (обикновено тълкуване), Ремез (намек), Друш (иносказания) и Сод (тайна) отговарят на световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Ако човек изучава науката кабала, т.е. учението Тора на света Ацилут, до него достига направо светлината, възвръщаща към Източника. Ако се обучава по друг начин, получава все по-малко и по-малко светлина.

Така кабала обяснява разделянето по нива: Пшат – Ремез – Друш – Сод. Независимо, че в традиционното разбиране е тъкмо обратното, Пшат (обикновено тълкуване) е буквално разбиране, а Сод (тайна) е духовно постижение.

От урок по ”Предговор към ТЕС”, 20.11.2012

[93498]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на науката кабала“: Разкриването на Твореца не се случва в даден момент, както в материалния свят, а в продължение на определено време, в  зависимост от степента на чистота на човек – докато не му се разкрият всички многочисленни стъпала, построени първоначално отгоре надолу. Те се постигат на етапи, едно след друго, едно над друго, подобно на стъпала на стълба – и затова се наричат стъпала.

Всичко е построено и подготвено предварително, във всички детайли. И затова не можем да изменим действието ни най-малко. Както са се спуснали стъпалата отгоре надолу, по законите на клоните и корените, така и ние се изкачваме по същото това „дърво“ отдолу нагоре. Няма нищо ново, дори на милиметър в това връщане към Корена. Състоянията са определени, всичко е предопределено в съответствие с желанието, екрана и светлината, на всички етапи. Нововъведения тук просто са невъзможни, доколкото между светлините и съсъдите съществува неизменен закон, „желязна формула“.

Не може да има нищо освен светлини, съсъди и екрани. И затова от съвършеното състояние в Безкрайността до най-разбитото, най-незначително състояние в този свят всичко се определя от взаимодействието на тези три фактора. Няма нищо ново нито по пътя отгоре надолу, нито при поправянето отдолу нагоре. Творецът ни обгръща отвсякъде.

Творецът е Даващ, „същността на нещата“, а творението е получаващо, „нещо от нищото“. И между тях действа формулата, определяща степента на сходство спрямо екрана. По същество, всички стъпала се различават помежду си само по екрана, който в по-голяма или по-малка степен свързва светлината със съсъда.

И така, винаги и навсякъде действа един универсален закон за подобие на свойствата. Именно той определя разликата между Твореца и творението, или светлината и съсъда.

В такъв случай, каква е ролята на нисшите? И съществуват ли те изобщо, ако всичко се решава от взаимодействието на двете сили? Ако навсякъде цари Природата, тогава за какви висши и нисши може да става дума?

Но когато двете сили се сблъскат помежду си, проникнат една в друга и си влияят взаимно, се ражда ново условие – възможност за реакция, за отклик. Съчетанието на тези желания – получаване и даване – се нарича „създание“ и същността е в това, че създанието само е поискало да се уподоби на свойството отдаване, даващо сила, за да се пробуди преди действията свише. Преди тези две сили да ме задължат към навременни стъпки по пътя на страданието, мога сам да се пробудя и да предизвикам върху себе си тяхното въздействие. И тогава изкачването по духовните стъпала ми доставя удоволствие. В това е цялата разлика.

По този начин започвам да разбирам, да признавам, да оценявам, да благодаря, да обичам тези условия. Този, който е там, на върха, ги е създал за мен и е подготвил всичко необходимо. Защо? Защото именно в такова отношение към моите състояния чувствам, че живея. Все още ни предстои да постигнем тази реалност.

И така, съществува духовна система с голям брой детайли. Кабалистите изобщо не описват голяма част от тях, за да не ни „претоварват“. Защото ние, с нашето малко съзнание, трябва да бъдем свободни за основното. И затова, без значение за какво пишат или не описват, всичко това е предназначено само за да можем да повишим своето намерение за отдаване, така че в нас да се формира стремеж към Висшата сила.

Но не трябва да мислим, че науката Кабала е просто схематично описание на висшите светове с чертежи и обяснения. Тя съдържа в себе си цялото творение, включително и нашия свят с всичко, което се случва тук. Ако разбираме, че всичко това ни води до подножието на духовната стълба, тогава всички събития се вписват в метода на подготовка за светлините и съсъдите – или двете линии, или силата на отдаване и силата на получаване – към взаимодействие чрез екрана. И трябва екранът да се установи не в своето време, а по-рано.

От урок по статията „Същност на науката кабала“, 15.11.2012

[93182]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето. Но защо това е работа? Нима не знам какво искам? Не. Не знам нито какво искам, нито какво трябва да желая. В това се състои цялата ни работа – да формираме себе си правилно.

Но ако това е желание, какво мога да направя? Новороденото плачe, без да знае причината – просто му е лошо. А човек, преминал през разкриването на различните решимот (информационни гени), опитал вкусовете (таамим) на получаване и отдаване, вече знае от какво му е зле и от какво му е добре. Това не е просто безформено желание, потребност в чист вид, а желание, в което вече има различни образи, вътрешни различия.

Какво се иска от нас? Да не крещим като новородени, а да си изясним точно какво искаме. Да допуснем, искам да обикна другаря си, който ми е неприятен. Тогава трябва да изпитвам потребност от това. Казано е: ”Направи своето желание като неговото”. Но как да го направя, ако нямам никакво желание за това?

Действай – и от действията си ще разбереш колко не желаеш това. Но извършвайки действията, влагаш сили и тези сили ще предизвикат съжаление в теб, че не желаеш това, което всъщност си длъжен да желаеш.

Да кажем, искам да си купя къща, но затова трябва да положа усилия – да ходя на работа, да работя много. Но нямам нито сили, нито желание, а имам само желанието да си купя къща. Това не е правилно. Човек трябва да обработи желанието си така, че то да бъде свързано с целта. И така, какво е това молитва? Молитва – това не е молбата, която сега произнасям. Молитвата е последователността на моите действия, в които формирам молбата, с която после живея. И всеки път все повече обработвам, поправям своето желание, за да става молитвата ми все по-правилно формулирана, стройна и точна.

Молитва се нарича Малхут, желанието, за което трябва постоянно да се грижа. Няма за какво друго да се тревожа, освен за правилно желание. Затова е написано: ”Да даде Бог да се моля през целия ден”. Това не е тази молитва, когато човек пада по лице или чете думи от молитвеника. Не. Молитва е, когато си изяснявам вътрешно, както е казано за Малхут: ”Аз – молитва”. Това означава, че човек казва: ”Това е моята молитва, моето желание!”, а не написаното или наученото, или чутото от някъде.

Затова, за да се очистиш от всякакви външни влияния и да изясниш вътре в себе си истинското си желание, собственото си ”Аз” – това се нарича ”Аз – молитва“. Това всъщност е Малхут. На такава молитва човек получава отговор свише, защото това е изяснено желание.

От урок по книгата ”Зоар”, 19.11.2012

[93411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В какво се състои същността на науката кабала? Съществува творение – ”материал”, желание за наслаждение. То реагира директно на светлината и не може да направи нито едно самостоятелно движение. В каквато степен и форма светлината въздейства на него – така то се отзовава.

А освен това, в творението има искра от светлината, от Висшата Сила, от Твореца, от желанието да наслаждава. И ако тази искра се пробужда от светлината, то реагира на нея иначе. Получаващото желание постоянно се стреми към светлината: ”Искам да те погълна”. А искрата отговаря: ”Искам да се уподобя на теб”. Тъй като тя самата е произлязла от светлината.

И тогава в творението настъпва безредие, разногласие:

• Една част го подбужда да ”погълне” всичко. Тъй като светлината не влиза в желанието направо, а призовавайки, ”подсвирква”, отразявайки се в едни или други неща. И желанието се устремява след тях, предполагайки, че те ще му помогнат да постигне нещо. С това егоизмът само се увеличава, постоянно иска повече и винаги си остава празен, докато човек не умре, както е казано ”без да е постигнал и половината от желаното”.
• От друга страна, искрата, разгаряйки се, води човек към поправяне все по-осъзнато.

По такъв начин, желанието за получаване, в преследване на наслаждения, проблясъци от светлина, противостои на точката в сърцето, която иска да се завърне към първоначалното свойство на светлината и да реагира противоположно. Между желанието и точката възникват проблеми, образуват се стълкновения, води се борба – и така те се развиват, докато човек не достигне до методиката.

Тази методика ми обяснява как сам трябва да реагирам на светлината. Реакциите на желанието и на точката ми са естествени – моето естество се отзовава автоматично. Но как аз се отзовавам? Как сам мога да реша нещо? Или моята точка в сърцето ще се издигне над желанието, или ще се спусне по-надолу, или ще се изравни с него, или аз ще направя още нещо?

Казано накратко, тук ще се задейства цяла система, и науката кабала ми я обяснява: ”Твоето егоистично желание е огромно и никога не ще можеш да го победиш. Но можеш да разпалваш искрата за отдаване в себе си. За това трябва да я обединиш с други такива искри, които се намират в твоите другари – и тогава ще можеш да вървиш напред. Правейки връзка с останалите искри, ги обединяваш в едно, и заедно ще въздействате на желанието за получаване. Така ще можеш да го преодолееш и да определиш съдбата си. А ако не, ще те управлява светлината, въздействайки и на искрата, и на получаващото желание. И тогава не те очаква нищо друго, освен беди. Тъй като желанието и искрата ще нарастват, увеличавайки разликите и разрива помежду си – а това означава, че страданията ще се усилват.”

А това, което засяга по-голямата част от хората, онези, в които още не се е пробудила искрата за отдаване, те не са ”разделени” на две и тях ги очакват само ударите на светлината. Те не си задават въпроси за източника на бедите и просто потъват в тях.

И така, науката кабала описва цялата тази система, от една страна, много простичко, а от друга, оставяща ни безпомощни и без методика. Тъй като светлината със своето въздействие от етап към етап направлява системата към все по-лоши и отчайващи състояния. Затова, ако не се беше разкрила същността на случващото се, целта на творението и възможността за използване на необходимите средства, създанията биха се чувствали така, сякаш ги водят ”като добитък на заколение”.

Трябва да разберем: науката кабала е призвана, преди всичко, да ни спаси от сегашното състояние и да ни изведе на ниво, където сами ще действаме в ролята на водещи по пътя на съвършеното състояние. Тази наука има и други достойнства. Като цяло тя ни обяснява цялата система от взаимни връзки между светлината и съсъда – между двете единствени сили, съществуващи в реалността – и показва онази формула, по която можем във всяко едно състояние да ги съчетаем правилно, така че да се използват оптимално, до максимум. Това осигурява на творението най-доброто състояние, както от страна на висшата сила, даваща желанието, така и от страна на нисшата сила, желанията на получаващия.

По такъв начин, науката кабала ни обяснява не същината на тези две желания (същността си остава непостижима във всяка една наука), а системата, която съществува между тях. Друго не ни и трябва.

От урок по статията ”Същност на науката кабала”, 18.11.2012

[93312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От писмо на Рабаш (№34): И ще огрее Творецът със светлината на света, но едва тогава, когато се обединим в едно цяло. Тъй като е известно, че ако дадеш на човек наръч тръстика, той не може да го пречупи от раз. Но ако му даваш по едно стъбло от тръстиката, даже едно дете няма да се затрудни да я прекърши.

От това става ясно, че народа на Израел няма да види освобождението, докато не се обедини в едно цяло. Както е казано от Пророците: ”Тогава ще дойдат синовете на Израел със синовете на Иехуд” – и когато се обединят, ще разкрият сияйния лик на Шхина.

Взех тези цитати от Мидраш, за да не си помислите, че понятието група, т.е. любов към другарите, се отнася към хасидизма. Всъщност, това са изисквания на нашите мъдреци, които видели, колко е необходимо обединението на сърцата в едно цяло, за да се разкрие в тях светата Шхина.

Връзката със светлината може да се усети само в цял съвършен съсъд – такъв, в който всички егоистични желания са покрити с екран, превръщащ ги в отдаване. А това е възможно само в случай на обединение. А към кого мога да изразя намерението си да отдавам? Само относно ближния!

Затова, съединявайки се заедно с желанията си и намеренията, със сърцето и разума, ние възстановяваме разбития съсъд и благодарение на това, все повече се приближаваме към светлината, дотогава, докато не започне да ни свети.

И засега, независимо, че само се стараем да се доближим един към друг, то привличаме осветяване макар и отдалече, което се нарича обкръжаваща светлина. Такъв е законът на цялата реалност, законът на природата.

Затова, условие за получаване на помощ отгоре за разкриване на светлината, е нашето обединение. И ако искаме да подобрим състоянието си, то за това ние нямаме никакви други начини. Няма нужда да се търси нищо друго и напразно да разчитаме на собствените си усилия – трябва само да се стремим към обединение, с което ще притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, към доброто.

А ако не действаме за обединение, то нищо добро не ни очаква. Затова в това трудно, особено напрегнато състояние, в който днес се озова народа на Израел, трябва с всички сили да се постараем да се обединим, да достигнем до единство. Защото само по такъв начин ще приближим светлината, правейки я достъпна за останалите. Така ще напредваме към доброто състояние по добрия път, по пътя на светлината.

И си струва да се направи това, преди да ни сполетят страданията и да бъдем принудени да се обединим под натиск. В нас трябва винаги да живее стремежът към единство по наше свободно желание, а не по необходимост. Защото тъкмо в това е заключена разликата между пътя на светлината (ускоряване на времето, ”ахишена”) и пътя на страданието, естествения ход на развитието (беито).

Дайте, да се постараем да се разберем, че съединението привлича към нас добрите сили и да обясним това на всички. Колкото повече хора се присъединяват към това единство, усещайки това условие и разбирайки, че чрез широкото информиране и разпространение чрез интернет, телевизия, повече хора ще чуят и ще се приближат до светлината на доброто.

Тъй като светлината е единственото, което работи. Жалко и да се хабят сили и да се вярва, че има още някакви действия, способни да подобрят нашето състояние – освен съединението и единството.

От подготовка към урока, 16.11.2012 

[93194]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От статията на Рабаш ”Истинска молитва за истинско желание”: ”Във времето, когато човек се стреми да отдава на Твореца, той открива, че неговото тяло не е способно да направи и най-малкото движение, ако не си прави сметка да получи някаква изгода от това. И тук за него започва изгнанието, т.е. страданията, че колкото и да работи, не се забелязва никакъв напредък, а всичко се гради върху егоизма.

Цялото му страдание се състои в това, че не е способен да работи за Твореца. Защото той иска да работи, за да отдава, но тялото, поробено от егоистичните сили, не му разрешава. И тогава той вика към Твореца, молейки Го да му помогне, тъй като вижда, че се намира под робството на егоистичните сили и няма никаква възможност да се освободи от тази власт. Такава молитва се нарича истинска, тъй като сам човек няма сила да се освободи от такова изгнание и да тръгне срещу своята природа, и само Творецът може да го изведе.”

Всички състояния: изгнание и освобождаване – човек изминава вътре в себе си, в своето отношение към собствената си природа и към Твореца. Съществуват две сили, две цели, заради които човек може да работи, да се самонасочва: или към собствена изгода или за благото на Твореца.

Човек инстинктивно усеща какво означава да работи за самия себе си – и работи така по естествен начин. Когато осъзнае, че работи само за собствено благо, започва да се самокритикува. Такова осъзнаване се получава за сметка на работата в група, учението, разпространението, използването на всичко, с което може да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Тогава човек вижда, че всичките му намерения, стремежи и движения са насочени единствено към самия себе си. За сега той само констатира този факт, сякаш е психолог, разбирайки, че природата е такава. Ако започне да не се съгласява с това – това вече е въздействие свише, истински зов свише.

Така човек започва да усеща, че е в изгнание. Колкото повече се опитва в различни състояния да прекрати действията за собствена изгода и да ги превърне в отдаване към ближния, към Твореца, толкова повече усеща изгнанието, властта на Фараона.

И ако действа активно, бори се и се старае да се отскубне от своето егоистичno намерение, за да може през цялото време да не мисли само за себе си, то тъкмо обратното, още повече се потапя в този егоизъм, с една дума, като в блато. Колкото повече опити прави човек, за да излезе от това блато, толкова по-дълбоко то го засмуква.

Той вика, но не получава никакъв отговор! Тъкмо обратното, спускащата се светлина, която като че ли ни възвръща към Източника, все по-ясно му показва доколко е затънал в своя егоизъм, напоявайки всичко, до най-малките обноски, мисли и желания. По-рано не е забелязвал, че до такава степен е егоистичен, а сега разкрива това все повече и повече, във всичките му детайли. Вижда, че изцяло и напълно се намира в Египет, мислейки и грижейки се за самия себе си.

По количеството опити да излезе от изгнанието, той все повече затъва в него. Докато не ”застенаха синовете Израелеви от тази работа”, т.е. ситуацията става нетърпима дотолкова, че остава само да викат…

Човек вика, виждайки, че няма друга възможност да промени своето състояние. Точно това се нарича истинска молитва, в отговор на която получава сила за отдаване, сила за действие с намерение за благото на другите. Точно това той нарича освобождение.

От подготовка към урока, 13.11.2011

[92810]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Науката кабала е единственото средство, което ми позволява наистина да контролирам собствената си съдба. Никой от президентите и премиерите няма да помогнат. В крайна сметка, и тях  ги „тегли за ухото“ съдбата, която е в ръцете на Твореца.

Но прибягвам до науката кабала не просто да се помоля: „Моля те! Направи така, че да ми е добре!“ Не, искам да разкрия Твореца, да се запозная с Неговите планове, да разбера как да се присъединя към тях, как да им въздействам. Това не е просто разкриване – дава ми се достъп до „клавиатурата“, с която се изпращат команди до цялата реалност.

Нещо повече, учат ме как трябва да действам, как да контролирам собствената си  съдба и съдбата на целия свят. Обясняват ми структурата на духовните светове и на този свят, историята на процеса, неговите причини и насоки, природата на мирозданието, системата за контрол. Накратко казано, няма нищо, което да не е включено в науката кабала. Тя описва точно природата – абсолютните закони, които не познаваме. Междувременно, ако се запознаем с тях, ще имаме контрол над всичко.

В крайна сметка, „Творецът“ не е случаен изблик на емоции, не е нечие смахнато желание, оставящо ме в последния момент на разкриване на истината. „Творец“ е общ универсален Закон на реалността. И ако го изуча, ще знам как да се отнасям към него, как да се „слея“ с него, как да го управлявам.

Ако искам това, ще се появи такава възможност. С времето ще разбера, че първата стъпка е да разбера Твореца. В действителност, като Го разбера, веднага ще се съглася с Него. Така човек се съгласява с майка си, когато порасне и види, че нейните желания са за негово добро.

И затова възможността да контролираме абсолютния Закон не съдържа в себе си противоречия: разкривайки общата система, виждам, че тук се иска само правилно съчетание между мен и него. Трябва само да изменя себе си и осъществявам това по стъпалата на духовната стълба. На всеки етап ще се прикрепям към Твореца, ще си включваме един в друг, ще стигаме до споразумение, до средната линия – след това заедно сме в хармония и мир. Достигаме равенство в сегашното състояние, във всеки миг от живота ми, тъй като и двамата го считаме за най-добро.

Така управлявам съдбата си – защото и от Негова страна тя се управлява така. А какво може да бъде по-добро за човек от това?

От урока по статията “Същност на науката кабала“, 12.11.2012

[92725]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как да се устремим към единната Сила, към единния Творец, единната светлина и да не се отклоняваме от този път?

Отговор: Посредством взаимното сливане между другарите, които искат да изяснят и да разкроят всичко само в контекста на връзката между тях. Цялата Тора  е история на нашата взаимна връзка и нищо повече от това.

Постепенно се запознаваме с егоистичното желание и отначало то ни се вижда добро – такива са „седемте сити години” в Египет. След това откриваме, че нашето желание е друго. За това свидетелстват градовете Питом и Раамзес. Позицията на егоизма не се променя и ако се асоциираш с него, то живееш и си подсвиркваш. Но ако се отъждествяваш с Исраел, ситуацията става лоша. И накрая в теб се разкрива точката, която не ти дава мира и те кара да се изключиш от предходните отношения.

По такъв начин не променяш самата реалност, а само я подразделяш, оценяваш – или според своя егоизъм, или съгласно светлината.

Първо, определяш колко са глупави онези желания и мисли, които те откъсват от собственото ти достижение. Това е ”еснафският” подход. А след това злото е това, което те отделя от Твореца – това вече е ”мнението на Тора”. Тези две мнения са противоположни едно на друго и Тора ни разказва как човек преминава от единия свят в другия. Ако той потвърждава всичко с егоистичното желание, такова състояние се нарича ”този свят” – казано иначе, сегашното стъпало. И от тук човек преминава в ”бъдещия свят”, в бъдещото състояние, където всичко трябва да се утвърждава в Твореца.

И така, разказа за Египетското изгнание е универсална история, повтаряща се отново и отново, всеки път в ново качество, на ново ниво на възприемане, изявяваща много дълбоки пластове, много по-тънки детайли, много по-точни оценки.

С тази история излизаме от Египет, но финалната точка все още е далеко. Египет се завръща при нас по време на скитанията из пустинята. Казано с други думи, гледаш и преживяваш ”филма” отново на много по-високо стъпало, само че с много по-висока ”разрешителна способност”. И това е като добавка към войните и другите проблеми. Всичко се повтаря, разкривайки много по-тънки детайли в анализа.

И винаги всичко се завръща в триъгълника ”Аз – групата – Твореца”. Разкриваме точката на единството, на сливането, където аз и групата е съсъд, а Творецът – напълването. А след това проверяваме какво ни пречи и какво работи за нас. Всяка секунда разкриваме потенциално годни свойства, за да ги поправяме и присъединяваме, изкачвайки се с това по стъпалата на духовната стълба.

Така че, ако търсиш оптималния път, има само едно място, на което трябва да се фокусираш.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2012

[92232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо са ни дадени именно ”заповеди”, т.е. повели, ако всичко трябва да се осъществява по желание и по свободен избор?

Отговор: Наистина, човек приема заповедта като повеля. Защото и желанието също ”повелява” да постъпим по определен начин. И изпълняваме заповедите именно в желанията.

Ако се обръщам към някого със заповед, той може да я изпълни от страх, или за възнаграждение в този свят или в бъдещия – или защото така му е заповядано. По такъв начин ”заповед” – това е повеля, която се съблюдава не от страх и не заради отплата. Ако се страхувам от нещо или разчитам на печалба, то изпълнявам договора, а не заповедта. Отворила ми се е възможност да загубя или да спечеля по волята на стопанина, който ме лишава от избор, поставяйки сурови условия: ”Ако направиш така – ще спечелиш, ако направиш иначе – ще загубиш”. И виждам, че трети път няма, че не се получава да избягам. Може би, защото така са ме възпитали, а може би такива са обстоятелствата.

От друга страна, ”заповед” означава, че съм напълно свободен. Творецът е напълно скрит от мен, мога да правя каквото си искам – и все пак, търся възможност да изпълня Неговото желание. Защо? На този въпрос отговор няма.

Е, търси си причината. Страх – това вече е принуда, възнаграждението е подкуп и означава, че тук няма нищо духовно. Тогава за какво трябва да изпълнявам заповедта? Няма за какво. Но само луд или малко дете могат да действат без каквато и да била полза, без желание да избегнат злото или да постигнат добро. Какво да се прави?

Да се търсят сили за действие. Тъй като аз съм машина, която трябва да се зарежда с бензин. Търся този бензин, без да имам отговор на въпроса: ”За какво?”.

Когато човек наистина достига до вяра над знанието, той няма за какво да изпълнява заповедта. За това е казано: ”Земята виси в пустотата”. А човек търси единствено и само гориво – само за това моли, само това иска.

А освен това, той се и прикрива, за да не му покажат трепета или възнаграждението. С други думи, прави съкращение, без да желае да види Твореца, избягвайки всичко, което е способно да му попречи в свободния му избор с вяра над знанието.

И тук достигаме до точката, за която в нашия свят няма никакъв разчет, никакви възможности за измерване. Тъй като в своите желания винаги избираме онова, което ни носи по-голяма изгода.

От тази средна точка и нататък започва свободният избор. Пред нас изниква въпросът: ”Заради какво да действам?”. И онези, които се стараят да преминат през него, достигат до духовните усилия, които стоят по-високо от този въпрос.

А в нашия свят заповедта няма защо да се изпълнява – това не носи никаква изгода от гледната точка на сегашното ни разбиране, желание и ценности.

От урок по статията ”Даряване на Тора”, 04.11.2012

[92177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята - Няма коментари→

В нас се разкрива копие на последното разбито духовно стъпало като материален свят, който усещаме с петте си сетивни органа. При това материята и чувствата са мними – те очертават контурите на духовното, подобно на картината от стената. Картина има, но тя не е реална. Реалността е там – зад стената, а на стената е само проекцията.

Хората гледат кино и изпитват най-различни преживявания. Реални ли са те? Просто такива са ни реакциите. Сякаш живеем във филма, който ни прожектират.

Но освен този филм – нищо друго не съм видял и нищо не зная. В него преминава целият ми живот и затова всичките ми усещания отразяват неговия ход. Зрение, слух, вкус, обоняние, усет – всичко е отразено на тази лента.

Днес преминахме към триизмерното кино, осигуряващо ни още по-голяма реалистичност. Въобще не е тайна, че човек може да бъде поместен в някаква сфера, симулирайки, че това е неговият живот. Ако той свикне с този свят, върви му доказвай, че съществува някаква външна реалност. ”Ето хора, звезди, Земя – всичко си е на мястото”… В своите усещания той не излиза извън рамките на тази сфера. За него, зад пределите на сегашните му усещания нищо не съществува. Той не усеща в някакъв допълнителен чувствен орган недостатък на каквото и да е, ущърб на неговата реалност.

Ето и аз днес с петте си чувствени органа управлявам само това, което се намира вътре в моя кръг. Къде е допълнителният сетивен орган – съсъдът, който не може да се напълни с нищо от това, което се намира тук, колкото и да се опитваме? Тази допълнителна потребност се нарича ”точка в сърцето” (.), и тя е обърната към онова, което не се намира в нашата Вселена. Усетил това желание, човек не може да си намери място, тръгва да търси и накрая намира нас. А нашата задача е в това, да го свържем с външния свят. Той трябва да се откъсне и да прескочи ”оградата”, да се избави от нея.

Цялата работа е в това, че нашата сфера е създадена като копие на висшия свят – между тях има някакво подобие. Трябва само да се използва правилно онова, което имаме тук. Аз вземам своята искра, точката в сърцето, и я внасям във взаимоотношенията си с другарите, сякаш искам да ги обикна. И тогава виждам, че всъщност не желая това.

Но необходимостта вече е формирана, искрата вече е придобила вектор и съответно с това мога да изисквам поправяне.

Затова, основно трябва да поставим своята искра в ”терена за игра” и да накараме самите себе си да играем, по всички правила. Благодарение на тази игра, концентрирам ума си и придобивам правилни, истински желания. Така от модела, от аналога, имащ външно сходство, ще премина в истинския свят.

Нашият свят ще остане само като въображение, ”като полигон за тренировка” и само моята искра е вечна. Тази миниатюрна точка в сърцето – част от Твореца свише. И ако я използвам правилно в играта, то ще постигна успех и ще израстна.

От урок по статията ”Учение за Десетте Сфирот”, 04.11.2012

[92099]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→