Зоар, глава ”Лех-леха (Върви напред)”, п. 237: Когато възникнало в желанието на Твореца, Бина, да създаде света, т.е. Зеир Анпин, извлякъл Той пламък един от твърдата искра и вдъхнал един дух в друг и потъмнял пламъкът, но всичко се запалва.

И извлякъл той от страни на бездната една капка и ги съединил в едно цяло, капката с пламъка. И създал за тях свят, Зеир Анпин.

Висшето управление идва от система, която се нарича ГАР (Гимел ришонот, ивр. – „първите три“) на света Ацилут. Под нея се намира Зеир Анпин, който наричаме Творец, защото той е висш за Малхут на света Ацилут, място на събранието на душите.

Но сега нашите души са разбити и се намират под този Малхут. Когато разбитите души поискат да се поправят, те издигат към нея своята молба.

Но откъде те знаят как трябва да се поправят? Те искат да бъдат заедно! Те казват „Ние сме готови да поръчителстваме един за друг и да се съединим!”

Защото Малхут се нарича събранието на всички души стремящи се към Твореца (Исра-ел). Този, който иска да бъде заедно с всички, без всякакви различия, той може да влезе в нея. А който не иска да бъде заедно с всички, не ще влезе!

Това е много просто условие и входът е открит за всички. Искаш ли – влез! Но на входа действа това условие, това свойство: ако ти отидеш към него – ще влезеш, а ако не – тогава няма да влезеш.

Всички души влизащи в Малхут се съединяват заедно и се издигат към Твореца, към Зеир Анпин, със своята молба да станат такива, какъвто е Той.

Отначало ние издигаме своята първа молба в Малхут с помощта на групата. От нея с помощта на МАН, с молитва, издигаме молбата по-нататък в Зеир Анпин.

ЗА взима нашата молба и я издига в Бина (Има Илаа) и там получава за нас сила, светлина, анти–егоистични екрани, спускат се долу, отдава тази сила на Малхут и тя я предава на включените в нея души. Така всеки, който влиза в Малхут, се удостоява с цялата светлина приготвена му свише.

За това говори цялата книга Зоар и това е единствената система, съществуваща в мирозданието.

От урока по книгата Зоар, 30.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако няколко човека създадат група и се съединят  между себе си как след това те могат да разпространят това усещане за единение на целия свят?

Отговор: Достатъчно е чрез моята малка група да достигна свойствата на единение, отдаване, любов. И тогава, вече притежаващ тези свойства, обръщайки се към големия свят, аз го виждам обединен.

И ако мога да изляза от себе си дори към един човек, така мога да изляза от себе си и  по отношение на приятелите, и към Твореца. В мен се появява орган на усещане за външния свят (екран и О”Х), благодарение на който светът попада в диапазона на моя фокус на зрение.

Затова ако сега аз притежавам определен егоизъм, то аз забелязвам само толкова, колкото съответства на моето его. А това, което не се харесва на моя егоизъм или не му е интересно,  не го  виждам.

В света има много неща, които аз не различавам. Има цяло мироздание, огромно и високо, духовен свят, но аз не го разпознавам.

В мен просто няма такъв орган на усещане, аз не го чувствам, то протича незабелязано около мен! То е тук сега, но аз него не го забелязвам.

Нужно ми е да придобия нов орган на усещане, чувството на любов и отдаване, и тогава ще почувствам отдаването и любовта, с които е изпълнен света.

Когато получа дори и най-малкото усещане, в такава степен аз ще почувствам частица от духовната реалност.

Това означава, че съм се повдигнал на първата духовна степен. С това разширявам своето възприятие, придобивам способност за голямо отдаване и любов и ще почувствам повече.

Колкото по-голям е моят духовен съсъд, инструментът на възприятие, толкова повече чувствам духовния свят. И така аз преминавам 125-те степени, постоянно достигайки пълно усещане за свойствата на отдаване.

Това означава, че аз достигам общата поправка на своя духовен съсъд и възприемам в него цялата реалност, целия Творец, цялата сила на отдаване и любов, които единствено съществуват.

Аз усещам тази сила и тя ме изпълва. Ние сега сме заедно – аз и Той. И с тези нови получени свойства, органи на чувствата, аз действам.

Затова ние не можем сега, не притежавайки тези свойства на отдаване и любов, да се оплакваме, че не усещаме духовната реалност.

Тази реалност се намира тук и сега! Тя не е скрита някъде далече, на друго място, просто аз не я усещам, не я разкривам, не я виждам.

Все едно да сваля очилата си и да загубя възможността да различавам образи, целият свят за мен изчезва, егото относно мен, не съществува.

От урока по книгата „Шамати (Чуто)”, 25.06.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как по време на конгреса да не забравяме за това, че светлината действа в нас ако работим правилно? Че тъмнината е интегрална част от работата, а групата е това, което ни държи в периода на тъмнина?

Отговор: И преди такъв голям конгрес като този, който ни предстои след няколко дни да преминем и по време и след него – човек преминава всевъзможни състояния: подеми и падения.

И той трябва да се радва, че в него протичат изменения. И колкото са по-бързи и мощни тези изменения, толкова по-добре.

Трябва само да се грижим как да се съединим с останалите, а не да дълбаем вътре в себе си, анализирайки своите усещания.

През цялото време да се стараем да бъдем съединени в едно поле без излишни разсъждения и да поставим себе си под влияние на групата.

Оставете тези умни изяснявания, на конгреса няма време да се седи в ъгъла и да се проверява към какво се отнася това или друго състояние.

Иначе се получава, че „по-големи разсъжденията, отколкото работата”. Главното е работата, както се казва: „Да направим и да чуем”.

Всичко ще зависи от това, доколко ти се включваш в групата, като малко дете, което се намира сред възрастни и не разсъждава със своята глава, желаейки всичко от тях да приеме: те се смеят и то се смее, те плачат и то плаче, те слушат и то слуша, защото аз искам от тях да получа вдъхновение!

И тогава, няма да е важно кой е начинаещ и кой е знаещ и опитен, кой е малък и кой голям, просто постарай се да се включиш в обществото и тогава ще почувстваш как над своя разум ти получаваш силата на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да отменя себе си пред обкръжението, ако в мен няма никакво желание да го правя?

Отговор: Разбери, че няма избор, ти стоиш пред стена. Има група, отмени себе си пред нея и ще получиш от нея важността на целта.

Това е като бензиностанция, ти си се заредил от обкръжението, значи можеш да пропътуваш няколко километра. И пак се зареждаш и пътуваш още малко. И така през цялото време.

А ти казваш: аз не искам да се зареждам, трудно ми е да излизам да се зареждам, какво да правя? Но няма избор, тук действат твърдите закони на движението.

Моли другарите, за да ти помогнат, както е казано:”Човек да помогне на ближния”. След това, когато са изяснени всички условия, вече няма за какво да се пита, а е време да се действа. Не се надявайте да намерите в духовното вход от задната врата – такава няма!

Има един принцип: „Ние сме под властта на обкръжението, което избираме”. Така е създадено от Твореца, защото ние сме част от една душа и всеки зависи от всички.

Даже след разбиването тази зависимост остава, като добро влияние или като лошо, във всеки случай човек във всичко зависи от обкръжението.

На теб ти е дадена възможност да влезеш в общество, стремящо се към духовното. Но сега от теб самия зависи как в него да се укрепиш. Творецът поставя твоята ръка на добрата съдба и ти казва „Вземи я!”

По нататък всичко зависи от теб, вземаш ли я или не я вземаш. Той повече в нищо не може да ти помогне, защото иначе Той ще те лиши от свобода на избора.

Твоята личност ще престане да съществува, ако Той сега започне да работи вместо тебе.

Но ако човек иска да продължава все по старому, т. е. така както действа животното в него, съгласно своята природа, това е неговият избор.

А как да стана човек? Да станеш по-висш от животното и да разбереш, какво е необходимо, за да се надскочиш и да анулираш себе си пред групата.

И всяко действие, от най-първия момент, е само в това да се усети важността на останалите и да се съединя с тях. Сам ти нищо не можеш да направиш.

Само заедно можем нещо да изменим и нещо да достигнем. Не сме ли заедно нищо няма да се получи. Ти не реализираш себе си като човек, а си оставаш животно.

Човек се нарича този, който се ражда от отмяната за себе си пред това особено обкръжение! Дори и това да ни се струва парадоксално.

От урока по статията на Рабаш, 30.05.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли един човек при четене на Зоар, който е с правилно намерение, да повлияе на  групата, на която такова и липсва?

Отговор: Четейки Зоар, ние се стремим да се обединим всички заедно, за да няма никакво различие между старите ученици и начинаещите. Малки и големи всички са се събрали в една група. Групата е само тогава, когато всички са равни!

Всеки от нас може да се намира в своето състояние: някой изведнъж е пристигнал и още не разбира къде е попаднал. А има такива, които отдавна се занимават и в тях е започнала да се оформя определена картина при четене на Зоар, но и те преминават различни състояния.

Възможно е днес човек да чувства себе си по-особено, по-чувствително и вдъхновено, а се случва, че той въобще не може да се включи, намира се в „безсъзнание”. Още повече той вчера така добре всичко е разбирал, а днес не може да си събере мислите.

Затова всичко зависи от хората, които се занимават заедно. Доколко те със съвместни усилия изясняват целта и способността им да почувстват, че включват всички вътре в себе си. Получава се, че тези, които днес са много чувствителни помагат на тези, които са „мъртви”. И едните и другите печелят.

Защото на този, който днес усеща вдъхновение не достига сила на егоистичното желание (авиют), но той получава това от тях, от тези които са в мъртво състояние. И обратно!

Така, помагайки си един на друг, в нас има възможност за придвижване –  когато сме събрани всички,  по едно и също време и в групата и лично в нас, има голямо вдъхновение и авиют! Това работи и дава резултат, когато свързваме и двете заедно.

А ако ние днес оставим да се учат само тези, които горят вдъхновено, а усещащите себе си мъртви, останат да спят в своите постели, то ние нищо не бихме заработили. На нас не би ни достигала силата на егоистичното желание за придвижване.

Ти привличаш със своя огромен стремеж светлината връщаща към източника, гориш с желанието да я получиш и тя идва, но къде да влезе?! Къде е в теб егоистичното желание, на което тя може да повлияе?

А когато заедно с теб седят още няколко другари, дори съвсем умиращи, то светлината въздейства на тях и ги възвръща към живота! А утре вие променяте местата си и всичко протича по обратния ред.

Вие не разбирате какъв уникален патент е заключен в групата. Без нея духовното развитие е съвършено невъзможно!

От урока по книгата Зоар, 16.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В статията „В себе си съзирам Твореца”, Баал Сулам пише, че „човек извършва кръгообороти да тогава, докато напълно не постигне науката Кабала”.

Какво означава „напълно да постигне науката Кабала”?

Отговор: Напълно да се постигне науката Кабала означава, че аз постигам изграждане на своята душа и в общото и в частното, във всички вътрешни различия и действия, които само могат да произтичат в мен, с всички напълвания, причини и следствия.

Има постижение в самото изграждане на душата и има постижение в действията в нея , а вече от това и постижението в съвършено състояние. Всичко това влиза в понятието основателно, пълно знание.

Може да се каже иначе: пълното знание се нарича постижение на Твореца, което идва в резултат на сливане с Него.

Защото душа или Творец, душа или всички души това е едно и също. Всяка душа достига всички души, защото те са нейните части. А Творецът, това е сила, съединяваща ги и включваща ги в Себе си.

Ето кой се е разбил – Творецът. Ние мислим, че се е разбило кли (общото желание, единната душа). Но в действителност в нас се е разбил Творецът – екранът, силата, която ни съединява заедно.

Той се е разбил до такава степен, че ние сме престанали да Го разпознаваме и вече не Го усещаме. Какво правим, съединявайки разбитите части заедно?

Ние съединяваме нашите впечатления, въодушевления, усещания. Това са и тези съставящи, които в резултат ни дават усещането за Твореца.

Какво означава: предишната любов към ближния се е превърнала в безпричинна ненавист? Същият този Творец, тази висша сила, сила на любовта, напълваща ни, се е превърнала в безпричинна ненавист.

И сега сме длъжни да върнем тази сила в правилното състояние. Това не означава, че тя се променя, променят се отношенията между нас.

Затова от ненавист към Твореца ние достигаме любов към Него – в размера на нашите усилия да променим отношенията между нас и от безпричинна ненавист да достигнем братска любов.

От урока по статията „В себе си ще позная Твореца”, 16.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако искам да си купя например кола, ще ми обяснят всички нейни достойнства, ползата от нея и аз лесно ще разбера това. Но в духовното аз искам отдаване – нещо изчезващо и неразбираемо? Какво да направя, ако всичко е толкова объркано?

Отговор: Това са справедливи претенции от страна на човек, който едва започва своя духовен път – защо в духовното няма простота и яснота, която ще ти помогне да видиш пред себе си бъдещето и всички негови преимущества?

Постъпвайки в университет, аз знам кога ще го завърша, а след това, когато тръгна на работа, знам колко ще печеля. Свикнал съм с тези неща в нашия свят.

Виждам пред себе си примера на други хора, които вече са направили същото и съм съгласен да изразходвам усилия, за да постигна такъв живот. Защо при постигането на духовния свят всичко е така объркано и нищо не е ясно предварително?

Къде изобщо отиваме?! Ако изляза от урок и на улицата ме попитат: „Какво получи там?” – няма да мога нищо да отговоря.

Но това е знак, че човек се намира пред разкриване, защото по този начин, ние всеки ден разкриваме скритото. Само чрез усещането, че това го няма в мен! Чрез недостига! Чрез липсата – самият аз не знам на какво! Усещането, че нещо не ми достига е вече подготовка към това, че то ще се разкрие.

Затова твоето усещане е много полезно. То е неприятно, но правилно. Защото разкриването може да дойде само чрез такова усещане: „Къде съм?! Защо?! За какво?!” – заради усещането на пустото пространство. И така ще бъде винаги, на всяко стъпало.

Не е необходимо да се безпокоим за това през какви състояния преминаваме. Главното е те да се сменят бързо! Аз съм длъжен да премина през всички състояния и затова не ме вълнува много, как се чувствам сега. Най-важна е честотата на промените. Само това е важно.

Нека да ми е зле или добре, нека съм объркан, да разбирам повече или по-малко – това не е важно! Главното е да се движа напред!

Онзи, който седи, задълбочава в своите състояния и се бави, не постъпва правилно. Винаги трябва да се стремим напред и дори е по-добре, ако по-малко разсъждаваме. Важното е бързо да напредваме.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 30.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако изберем един от трите периода: преди Конгреса, по време на Конгреса и след него – кой бихте препоръчали, като най-ефективен?

Отговор: Не е възможен единият период, без другия! Ако по време на конгреса не съм получил голямо въодушевление и след него не се почувствам в падение, няма над какво да се издигна и няма да имам сили за подем. А нали това е издигане на следващото стъпало.

Всяко издигане се базира на:

1) Получаване на сили от обкръжението (от величието на целта, от Твореца – по време на Конгреса).

2) Разкриване на нови егоистични желания (падение – непосредствено след Конгреса).

3) Усилия да се издигнем над получените желания, над получените сили (колкото е възможно по-бързо и интензивно да се сближаваме, да се включим в рутинната работа, да се готвим за следващия конгрес).

Преди конгреса, ние през цялото време се подготвяме за предстоящата среща. Готвим се да се обединим, да получим впечатление от толкова много хора наоколо така, че те колкото е възможно по силно да повлияят на всеки един от нас и всеки да трепти от въодушевление.

Защото единствената свобода на волята е в усвояването на сили от обкръжението. Влиянието на обкръжението е единственото средство за духовно израстване.

Колкото повече въодушевление съм поел от останалите по време на Конгреса, толкова на по-голямо стъпало ще мога след това да се издигна, реализирайки въодушевлението. И то трябва да стане мое собствено, постоянно усещане за принадлежност към общото желание (кли).

Откъс от урок по статията „Въведение в „Паним Meирот””, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво довежда човека към правилна молба към Твореца?

Отговор: Цялата работа на човека се състои в това да достигне вярна реакция на призива на Твореца, Въздействието на Висшата светлина.

Аз съм отделен от Твореца чрез петте стадия на разпространение на светлината (0-1-2-3-4). И започвам да получавам от него впечатления, в 4-я стадий, където аз вече разбирам „как и защо”.

Но ако не съм достигнал този 4-й стадий, то не разбирам, че моето пробуждане идва от Твореца, и не се обръщам с необходимата молба.

Даже когато в нас вече се пробужда точката в сърцето, желанието да достигнем нещо във висшето, ние още не разбираме накъде да поемем, какво се иска от нас и Кой ни зове?

Аз просто започвам да търся в какво е смисълът на моя живот, каква е причината? Появява се въпросът за Твореца, но човек все още не осъзнава това.

Когато той започва да изучава науката кабала, на него му се изяснява за какво всъщност пита, по-скоро за Кого? Той открива, че има Такъв който го пробужда, който го желае, който очаква от човека отговор.

Тук има двама: Творец и творение. А ни се струва, че целия останал свят съществува само за да ни помогне да се ориентираме вярно в нашето завръщане назад към Твореца. Както е казано: „Целият свят е създаден в моя помощ – а аз за да служа на създателя”.

Целият този театър на живота, който наблюдаваме пред себе си е създаден специално за да може чрез него да фокусираме своето зрение и реакции и да намерим Режисьора, ръководещ този спектакъл.

И когато в тази объркана ситуация ние концентрираме своето зрение върху Него, тогава откриваме вярната посока и достигаме до правилното обръщение към Него: по неговата сила, концентрация, характер – така че да се удостоим с отговор.

Затова не трябва да се пренебрегва светът, а особено даденото ни обкръжение, учение и другари. Трябва да използваме всеки миг от своя живот, за точно изясняване на тази коренна точка, откъдето идва обръщението на Твореца и чрез нея да върнем своя отговор.

Ако аз организирам правилно своята молба към Твореца от долу на горе, то аз ще разбера, че всяко нещо в света си има своето предназначение и без нея не бих установил контакт с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялата природа се дели на нива: неживо, растително, животинско и човешко.

И в човечеството има същите нива и точно такова разделение. Във всеки от нас има четири стадия на развитие на нашето желание да се наслаждаваме.

През тези стадии ни водят завистта, въжделението и честолюбието: от желанието за богатство – към властта, а от властта – към знанието, развивайки се от стъпало към стъпало.

И колкото по-високо се издига човек, толкова повече възможности получава от страна на природата и толкова по-големи са неговите шансове да сгреши и да се отклони от истината.

Защото колкото повече се развива, толкова повече включва в себе си различни свойства и става все по-уязвим и подложен на влияния.

Обикновените хора се вълнуват само от своето благополучие, а богатите – само от парите. Героите, жадуващи за власт, вече зависят от мнението на обкръжението, а мъдреците, стремящи се към знание са изпълнени със съмнения и постоянно се намират в процес на търсене и вътрешна неудовлетвореност.

Колкото по-развит е човекът, толкова повече шансове има да се увлече по странични идеи, вместо да върви по най-прекия и кратък път към целта, към сливане с Твореца.

В „Предговор към „Паним Меирот”” Баал Сулам пише, че цялостното желание на развитите хора се разбива и те се устремяват към парите, властта и славата, забравяйки за главната цел – и тук свършва „човекът”.

И в този случай може да помогне само сполуката и „охраната свише”. Ние виждаме, че е имало хора, притежаващи истнско желание, но и те постепенно са угаснали, огънали са се под сметките на нашия свят.

Затова, дай си ясна сметка: действително ли за теб е важна само целта, дотолкова, че сякаш освен нея останалият свят не съществува.

Творецът помага на човека, който върви по този път само ако в него живее постоянният вътрешен страх и трепет да не се отклони от пътя. Чрез този страх той привлича към себе си помощ свише.

Защото тогава разбира, че неговата душа е изцяло в ръцете на Твореца…

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 29.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→