Въпрос: Какво е това мисъл?

Отговор: Мисълта – това е осъзнаване на това, което чувствам, какви са причините и целите и следствията на моето чувство. Мисълта е това, което се намира вътре в желанието, в усещането в самото желание.

Мисъл без желание – това е необоснована философия. Има материя и форма, която тази материя приема. Има усещане за формата на материята и има мисъл ”защо материята така усеща”.

Въпрос: Ние трябва ли да сме всички с една мисъл, ”да сме, като един човек с едно мнение, една мисъл?”

Отговор: Ние трябва да достигнем състояние, в което нашите желания стават съвместни, общи, интегрални и няма никаква разлика в мислите, в желанията и в светлините, които се разпространяват в нас като една светлина.

Но всеки, заедно с това, ще усеща и своя частен живот, както това става в живия организъм: сърцето работи различно от белите дробове, но тялото има общ живот – над впечатлението и усещането на всеки орган. И този висш живот, който всички те живеят, се нарича Елокут (духовен живот).

Има частен жевот на всеки отделен орган – дейност, с която той участва в съвместния живот на цялото тяло, а има и съвместен живот на цялото тяло.

Всичко е обединено заедно и едното не отменя другото – и цялата ненавист, и цялата любов, нищо не изчезва, няма изчезване в духовното.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 13.10.2010

[23471]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако възприемам целия безпорядък, който се случва в света и в живота ми в светлината на отдаването, а не на получаването, тогава всичко се нарежда и изведнъж идва на мястото си. Но ако гледам на всичко това егоистично, тогава виждам множество проблеми и неспирно страдание. Започни да се отнасяш към всички с любов и цялата картина изведнъж ще се сглоби и обедини.

Несъвършенството се намира не във външния свят, а вътре в мен. Целият свят е моя сянка (копие) и само отношението ми към него трябва да се поправи, за да видя света като съвършен. Всичко, което виждам в него като отрицателно, е знак за моите собствени недостатъци, без значение с какво е свързано: с неживата, растителната или животинската природа и особено с отношенията между приятелите.

Ако приема с вяра над знанието, че цялата група, другарите и светът са съвършени, а само аз не съм, тогава започвам да мисля единствено за моето поправяне. Липсва ми само връзката с тях, а чрез нея ще се осъществи моето поправяне – докато всички ние не станем едно цяло. Това се нарича любов към ближния.

С други думи, аз мога да започна да работя! Дадена ни е илюзията, че съществуваме в този свят, за да тръгнем по пътя, водещ към обединение. Но ние все още не сме готови да работим по този начин с целия свят и затова, за целта разполагаме с групата. Тя отразява поправеното ми състояние, както е казано: „Групата днес – това съм аз утре”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 05.10.2010

[22646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човекът трябва да се издигне до нивото на Твореца. Получили сме метода за извисяване от кабалистите. Той се разкрил първо на Адам, а после и на други.

Човекът започнал да разкрива, че целта, както на неговото съществувание, така и на цялото творение е в разкриването на Твореца. Тази цел е възложена на всеки човек и на цялото човечество.

Всички ние преминаваме само през този процес, всичко се движи от началото на торението до неговия край – поправеното състояние. И ако съдим за случващото се по целта на творението, тогава можем да видим истината и да го оправдаем.

Но ако не вземаме под внимание началото, края и самия процес на развитите на творението, като абсолютно необходими във всички детайли, за да стигнем от началото до неговото завършване – то тогава грешим.

Ние правим горчиви заключения за липсата на смисъл в съществуването на света и на самите нас. В природата вече е заложен целия процес на развитие и колкото повече го изучаваме и прилагаме върху себе си, толкова повече ще спечелим.

Целта на създаването на всеки човек е да се уподоби на Твореца, постигайки стъпалото Моисей.

Затова, ние трябва на приемаме всичко случващо се с нас, в света, в личния ни живот, като необходимо за издигането ни на стъпалото Моисей, т.е. за разкриването на Твореца в ясна форма – „лице в лице”, за пълно съответствие на свойствата на човека с тези на Твореца.

И тъй като Творецът не се променя, то трябва да се промени човекът. Затова, целият процес, през които преминаваме не е външен, а протича изключително в нашите свойства, заради тяхното уподобяване със свойствата на Твореца.

Необходимо е да изучаваме този процес, себе си, своята духовна анатомия (от какви свойства сме съставени), духовна физиология (как функционираме), духовно оздравяване (какво трябва да се промени в нас) и да се съсредоточим именно върху това, какво трябва да променим, в какъв ред и в каква посока.

И чрез промяната вътре в нас ще разберем природата на човешкото общество и неговата история.

Тогава ще разберем, защо настъпват тези промени, каква е тяхната цел, в каква посока поемат, каква е връзката между тях и как помагат на всеки човек и на цялото чавечество за постигането на крайната цел.

Източникът на нашето благо се крие в изучаването на цялата система на природата и човечеството по посока към целта и в начина, по който трябва да се напредва.

А цялото зло, което ни спохожда произлиза от нашето неразбиране на процеса, през който преминаваме. И ако разберем този процес, ще го усетим като благо!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 13.10.2010

[23483]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всяка стъпка в нашата работа се измерва с намерението. Всяко ново действие изисква от нас ново, по – прецизно намерение.

Самите действия могат да приемат различни форми – важното е какво искам да получа «на изхода», като резултат от своите усилия.

Тук е необходимо да  анализирам себе си: доколко очаквам награда и какво е естеството на тази награда. Не става дума за земни награди, а за по-високи духовни ценности, макар, че и те могат да имат различен вектор: за получаване или за отдаване.

Ако човек иска за работата награда в своето кли, значи, неговото намерение е за получаване. Той иска да усети, да разбере, да придобие, да се издигне и т.н.

С други думи, не е важно, какво именно искам аз, – ако целта е в мен, ако проверката се осъществява в моите желания, то моята сметка, макар и духовна, е егоистична.

Дори да искам да постигна братска любов, любов към ближния, любов към Твореца – трябва да вляза по – надълбоко и да проверя своята трактовка на тези фрази – какво има там: порок или святост?

И така, цялата работа е в това: къде човек проверява резултатите от своята работа – в своето кли или в Твореца.

Нима мога да поставя  индикатор на Твореца, за да проверя дали наистина съм Му доставил удоволствие?

И какво оттук нататък: ако резултатът е положителен, и на мен самият ли ще ми стане приятно и топло на душата? Или моето намерение действително е обърнато само към Него, без каквото и да обръщение към самия себе си?

Всички тези проверки може да се правят, само ако вършим истинска работа, т.е. разкриваме Твореца в група.

Другарската любов служи като своеобразен филтър за пречистване на намеренията и желанията, с помощта на който се изчиствам от егоистична пресметливост и безпогрешно проверявам: кой съм аз, какво представлява групата и доколко съм предан на нея, а не на себе си.

Тогава виждам, че не съм способен дори на минимално действие за отдаване.Това е свръх моите сили. И аз се обръщам към групата, защото другарите са ми дали чувството за поръчителство и могат да ми дадат сили за отдаване.

Величието на другарите, величието на  групата ми доставя горивото – до определено ниво, докато не изградя свое кли.

Завършвайки неговото поправяне, аз искам да го задействам – и тогава, в групата откривам Твореца, към когото съм се стремял първоначално.

Само сега, аз се обръщам към Него, заедно със своите другари, от общото желание – за сила на вярата. Така ние достигаме до сливане с Него.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2010

[23192]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Някога, от древен Вавилон излязла малка група хора, която, благодарение на своя стремеж „направо към Твореца“, нарекла себе си Исра-Ел.

Впоследствие, преди 2000 години, тази група се разпръснала и се смесила с всички народи – също бивши вавилонци.

Сега, благодарение на извършеното през тези 2000 години взаимно проникване един в друг, всички се смесили в своите духовни данни – и от съвременния Вавилон възниква и започва да се оформя нова група Исра-Ел (Исраел, яшар-кел, стремящи се към Твореца).

Сега тази група вътрешно трябва да осъществи условие за взаимно поръчителство (арвут). И ако вътре в нея има части, които не изпълняват поръчителството, те причиняват голяма вреда за връзката между всички другари.

Поради такива безотговорни хора, групата, която се нарича Исра-ел (желаеща да достигне Твореца, подобие с Него и Неговото разкриване), не може да направи това.

Длъжни сме да се погрижим вътре в групата да нямаме такива „вируси“.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Гледайки нашия свят, аз виждам, че седем милиарда човека още не са поправени. Какво ние не правим правилно в процеса на изучаване на Зоар? Нали, ако става въпрос за поправянето, то може да се случи във всеки миг?

Отговор: Представете си такава картина: върви стадо. Има в него силни лидери, които разбират, къде да отидат, как да не паднат в пропастта, изкачвайки се по хълмовете и провирайки се по деретата, знаят как да се скрият от разбойници на пътя или от хищни зверове. По-слабите трябва да бъдат вътре в стадото.

Основната маса винаги е слаба, но ти не можеш да се освободиш от нея, защото си длъжен да извършиш общо изправяне. Ти трябва да ги защитиш и затова ги слагаш вътре, като най-важната част.

Та нали, това, от което зависиш става най-важно от всичко за теб. Криеш вътре детето. Слабите не ги убиват, както в Спарта. Такова общество е обречено на гибел.

Затова, отвън вървят винаги най-силните. Другите вървят вътре, оградени от силните от всички страни. Има група, окръжаваща цялото човечество. А цялото човечество не може нищо да направи, освен да се движи вътре в групата, без дори да разбира това, също като децата.

Затова седем милиарда в своето количество не представляват никаква духовна сила. Известно е от науката кабала, че цялата нежива природа е равнозначна на едно растение, всички растения – на едно животно, всички животни – на един човек. Същото е и в човешкия род.

Затова за болшинството от хората всичко ще дойде от тези, които действително изменят света.

От урока по Книгата Зоар, 13.10, 2010

[23487]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Свойството милост, съпровождащо целия процес на развитие, се постига от всички горчиви, противоположни състояния, усещани от творението.

Именно те го карат да се повдигне над себе си, да включи в себе си милосърдие и съд, отдаване и получаване.

В творението е събран безкраен спектър от оттенъци, стоящи между получаването и отдаването, с тяхна помощ то разкрива Висшата сила, която го е предшествала, която го е създала.

За да бъде творението независимо от Твореца и подобно на Него, да Го постигне напълно, трябва да съдържа в себе си и собствената си система и системата на Твореца – така, че тези две системи напълно да съвпадат помежду си.

Творението е сложен механизъм, но неговата сложност е следствие от неговото несъвършенство. Съвършенството е в простотата.

Висшата светлина е проста, това е чисто свойство на отдаване. Но творението само не може да бъде подобно на Твореца, а само по своята външна форма, оставайки отвътре желание за получаване.

От урока по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23292]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал Сулам пише, че най-важно от усещанията е разумното усещане, дадено изключително на човека.

Той няма ли предвид това, че разумът е разновидност на усещанията?

Отговор: Не. Ние се развиваме в усещанията, т.е в чувствата. Чувствата се променят, а ние изследваме онова, което чувстваме. Състоим се от сърце (либа) и разум (моха). Целта на развитието на разума е да ни помогне да разберем това което чувстваме.

Съединяване на разума и чувствата се нарича разпространяването на светлината хохма в светлината хасадим. Това е съвършенството, светлината АБ-САГ, когато светлината на разума / хохма / АБ в пълна степен се разпространява в светлината на милосърдието / отдаването / САГ – тогава душата постига светлината кетер!

Това е мисъл, която се разпространява вътре в желанието и разбира желанията, а желанията разбират мисълта – те се „обвиват”, допълват се едно с друго.

И тогава, с помощта на разума, се разкриват и развиват (усилват) чувствата, а с помощта на чувствата, разумът се развива все повече.

Ако се впечатлявам по-силно, разумът ми се развива, изучава причината за впечатленията. Ние постоянно развиваме нашите отдаващи и получаващи желания и мисли – нараства светлината хасадим и светлината хохма.

Защото, когато те се обличат една в друга, именно това ни дава съвършенство. Елокут (Творец) означава обличане на светлините една в друга.

Степента на вяра се изразява със светлината хасадим, а съвършената вяра или любов се изразява в обличането на светлината хохма в светлината хасадим.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 13.10.2010

[23478]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли да проникна през външните декори и да се включа към точките в сърцата на другарите, към тяхната вътрешна пустота, която навярно и те самите все още не усещат?

Отговор: Да! Започнете да използвате силата на поръчителството, тъй като система вече има. Ако на човек му се отдаде да я преоткрие дори за миг – това е успех за вас!

Същата система съществува между нас и Твореца, но тя не ни позволява да се доберем до Него. Тъй като при обръщането към Твореца, ние нямаме възможност за „отстъпване” – колкото отворим тази система, толкова ще се повиши и минималния праг.

Да допуснем, аз съм я проявил на 10% – сега вече няма връщане назад,а само движение напред, тъй като Творецът е неизменен и контакта с Него може да се изгради само върху постоянна основа. Ако съм повишил мярката до 15% – това става моя минимум.

Ето защо, в дадения момент можем да „играем” на поръчителство не по отношение на Твореца, а само по отношение на групата, където няма проблем с подемите и паденията, и не е задължително да бъдем постоянни.

По това, системата от души се отличава от самия Творец. Той присъства в нея, но обличайки се в групата ми позволява все още да „шавам”, прескачайки отгоре надолу, и все пак да се движа напред. А когато постигна постоянно направление само към Него, Той ще ми се разкрие.

От урока по статията „Поръчителство“, 08.10.2010

[23411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да променим своята съдба или не?

Отговор: За сметка на свободния избор, ти можеш да промениш съдбата си както пожелаеш да я разгърнеш във всяко направление, на всичките 360 градуса.

Но само, ако точно знаеш къде трябва да и повлияеш – през кое малко отверстие можеш да повлияеш на всички светове, чак до света на Безкрайността. Ти имаш тази възможност, но тя е много ограничена.

Именно нея е необходимо да си изясним. И когато си изясним тази възможност разбираме, че именно това е посоката, в която искаме да действаме.

Около мен е целият свят, който се съединява през тънка тръбичка с цял друг съвършен свят.

Отдолу съм аз, със своите свойства и сили, в тръбичката е моята свобода на волята, а отгоре е съвършения свят!

Моля, отиди в него! Трябва само да знаеш как, сред всички посоки, в които те изпраща твоето желание, да намериш тясното отверстие на твоята свобода.

А когато го откриеш – как да концентрираш всичките си сили в едно действие, за да преминеш през него във висшия свят.

В това е и същността на цялата наука кабала! Вместо да разпиляваш силите си във всички останали посоки, в които нямаш свобода на избора и всичко е предопределено, ти намираш пътя на своя свободен избор, събираш заедно всичките си сили – и тогава постигаш духовния свят.

И разбираш, че това е условието за напредване във висшия свят, което означава изпълняване на условието за поръчителство, любовта към творението.

Защото, това е друго определение на същата формула, която те насочва към изхода от този свят и към преминаването, и раждането във висшия свят.

И разбира се, това е начинът, по който променяме своята съдба. Защото ти получаваш свободната точка, за която Архимед е казал: „Дайте ми външна опорна точка и аз ще преобърна земята”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 12.10.2010

[23354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→