Въпрос: Четейки Зоар, аз се концентрирам върху намерението да се обединя с другарите, но усещам пусто пространство. Длъжни ли сме да го напълним с някакво осъзнаване?

Отговор: Не. Това пусто пространство ще се напълни не от вас, а свише. Мислете само за обединението, а през него слушайте текста. Нищо друго не е нужно освен това.

Защото всичко, което се говори в текста, трябва да се проясни в обединението. Много добре, че в него има пустота. Тя ще се напълни с духовна картина, която ще се разкрие при четенето.

От урока по Книгата Зоар, 14.10.2010

[23586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашата душа се дели на две части: Г”Е (248 желания) и АХА“П (365 желания). Желанията Г”Е, ние трябва да поправим на „отдаване заради отдаване”, а след това АХА”П – на „получаване заради отдаване”.

Нашата свобода на волята се намира между тях – по средата има особена област, която се нарича средна третина на сфира Тиферет.

Отгоре в Г”Е са: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет.

Отдолу в АХА”П са: долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут.

А между тях е средната третина на Тиферет, която се нарича клипат Нога – именно това е мястото на нашата свобода на избора.

Това е като тясната преграда в пясъчния часовник. Над нея са желанията за отдаване, а под нея  – желанията за получаване. А по средата, между отдаването и получаването, за мен е оставено празно място.

Това не е неопределеност, когато не знам накъде да тръгна и какво егоистично напълване да избера, а излизане в напълно различно пространство, в ново измерение. Ако го намеря и изляза, тогава ще бъда в едно пространство с Твореца!

Ние се раждаме през този тесен тунел – сякаш излизаме извън материята и реализираме своя свободен избор.

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На конгреса се събират хора от повече от 50 страни, които виждам за първи път. Как мога да моля за чужд човек?

Отговор: Аз не правя разлика между чуждите и своите хора – виждам техните духовни точки. Във всеки от тях има егоистично желание, а освен това и точка в сърцето, която иска да си пробие път и да постигне висшия духовен свят.

Външно, човек може да се отнася към бялата раса, към черната или жълтата – какво ме засяга различието? За мен е важна точката в сърцето, тъй като именно тя се нарича душа!

А тялото, с неговите пет сетивни органа, се отнася към животинското ниво. В него може да се присаждат органи, да се отстраняват части, да се добавят изкуствени – това не пречи на душата. Важна е тя, тъй като се обединяваме на нивото на душите.

А точката в сърцето не зависи от външността на човека. При нас идват хора от цял свят – черни от Африка, червени от Южна Америка, бели от Европа, жълти от Китай – но цветът на кожата, както знаем не влияе на точката в сърцето.

Съгласно нашите земни свойства и менталност, ние се различаваме, но не е така в духовното. Защо да е трудно, да се обединим с всички?

Ще се съберем, ще се обединим се, ще разкрием помежду си Твореца и молитвата на многото ще ни издигне в духовното!

От програмата „Кабала за начинаещи“, 11.10.2010

[23539]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съществува желанието и в него – решимот. Желанието е потопено в морето на висшата светлина (на чертежа, светлината е обозначена с червена стрелка).

Светлината е постоянна величина, желанието и решимот подлежат на промяна.

Като цяло, за мен не е важно, как именно и доколко те се променят. Тъй като, аз не виждам общия процес и не знам последователността  на развитие на общата система души, част от която се явявам.

Главното за мен е отговора на постоянството на Висшето управление да ме насочва  чрез «пречки» към целта, да държа същото постоянно отношение към Него.

В такъв случай ние – аз и Творецът, сме слети. Аз разбирам, че Творецът е добър и твори добро, и поддържам в себе си това отношение, независимо от многото промени, като лодка в бурята.

Над всичко, което става в мен, аз изучавам Неговото управление. Той променя всички параметри в моя свят: външни и вътрешни.А аз демонстрирам непреклонен стремеж към Него, по същият път на неизменното добро, в сливане – за да „не се отчайвам в милосърдието, дори ако мечът е издигнат над главата ми“.

Така аз изучавам Неговата природа върху себе си. Решимот се развиват в мен, издигайки се по стъпалата, по които сме се спуснали от света на Безкрайността, и над всяко решимо, над всяко стъпало, аз отново и отново се сливам с Твореца.

При това, на всяко стъпало, аз трябва да се издигам, усещайки съвършенство и радост, макар вътре в мен да е възможно да има страдащо, опустошено желание, или желание, напълнено с неземни наслади.

Страданието и опустошението или напълването и наслаждението се усещат, но аз целият съм над тях, защото съм потопен в отдаване. Вътре – ненавист и престъпления, но над тях – аз съм в отдаване.

Аз не обръщам внимание  на своето желание. Нека да е празно, нека да е напълнено с ненавист или, напротив – с висша светлина. Аз се грижа само, над всичко това, да  градя постоянно отношение към Даващия.

В това се състои нашата работа – винаги да се стремим и да се обръщаме към Него, независимо от  всичко, което става вътре в нас.

Аз ценя своите желания, в които се събуждат решимот, тъй като без тях не бих могъл да формирам отношение и да се сливам с Твореца. Но самата работа се извършва по-нависоко – там аз изграждам средната линия и екрана.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[#23553]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На конгреса-2009 ни се отдаде да постигнем особено усещане, което вие нарекохте ”капки на единството”.

Какво постигнахме тогава и с какво може това да се допълни на предстоящия голям конгрес?

Отговор: На конгреса-2009 ние усетихме, че в сплотеността между нас има особена точка, която не зависи от нас и е над всички.

И ако се съединим помежду си,  можем да зависим от нея, да се стремим към нея, да се обединим около нея и да сме под нейна защита. Тази ”капка на единството” е висока сила, създадена от връзката между нас, предпазваща ни от всички несполуки.

Но това е недостатъчно. В тази капка ние съединяваме своите духовни искри в една .

Но ако добавим към тази обща искра своите желания за отдаване, поръчителството, то започваме от искрите, слепени в една, да разкриваме тяхната връзка – системата на свързване на нашите души. Всяка връзка между искрите – това е отношение на взаимна ненавист и любов над нея.

В първия случай, всички съединяваме своите искри (точките в сърцата) в една голяма искра и тогава постигаме някакво високо състояние, съществуващо само по себе си – някаква реалност извън нас. Ние сме създали нещо ново, родено във връзката между нас.

Тогава, ако ти добавяш към това още малко желание, всички тези точки в сърцата не се съединяват само в тази искра, а се разкрива цялото его между нас, цялата ненавист и над нея – любовта.

Тоест разкрива се мрежата на връзката между нас и в тази връзка ние можем да усетим духовното, Твореца.

Това означава, че ти подписваш поръчителството на основата на разкриване на своите желания. Освен точки, в тях има разкритие на злото и съгласие да бъдеш над него.

Еъй като тази мрежа се изгражда от нашите желания, с които пристъпваме, съединявайки се над тях и заменяйки ненавистта с любов.

Иначе как мога да се свържа с другите? Просто да се съединяваме в една искра е недостатъчно, това не е истинска връзка, нали сме оставили цялото его долу. А аз трябва да се издигна над него, над планината Синай (над планината от ненавист).

От урока по статията “Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как практически да се използва ”молитвата на многото” на конгреса? Каква мисъл и отношение към околните трябва да запазвам в продължение на всичките дни на конгреса?

Отговор: На конгреса ще пристигнат 7000 човека – това е колосална сила! Ако тези хора започнат поне малко да се съединяват, разбира се, според възможностите на всеки – тъй като сред тях има големи и малки, опитни и нови. Ако те просто поискат да са в този процес, то това е достатъчно.

Тъй като в духовното, качествената сила е по-важна от количествената. Ако има един водач, знаещ пътя, то всички останали вървят зад него и той ги довежда до целта.

Ние имаме голяма и опитна група, която се занимава 15 години. Тези хора разбират и знаят какво да правят. И дори да дойдат още няколко хиляди нови, това не е важно – нали духът идва от върха на пирамидата.

Затова всички се присъединяват към едно направление и от ”много” стават ”един” – ”като един човек с едно сърце”. От опита на предишните конгреси знаем, че именно така се случва.

По време на конгреса всеки изпитва различни вътрешни впечатления: някой ту иска да избяга, ту отново да се върне. Това свидетелства за мощта на вътрешната работа, за интензивността на преминаваните от човека поправяния и изяснения.

За тези три дни човек постига резултати, които не е способен да постигне за година. Затова присъствието на конгреса е изключително полезно.

Всеки ден на конгреса изнасям три лекции, освен това има събрание на другарите, семинари, културни вечери, трапези и други мероприятия.

Всички те са насочени към създаване на един от многото : за да се разкрие Творецът, ние трябва да се превърнем в едно цяло. Оттук се разбира какво означава правилото ”Възлюби ближния като самия себе си”.

Действайки в това направление, ние задължително ще постигнем нещо . Не можем да достигнем безкрайна връзка, но нейната 1/125 част, най-малкото духовно ниво е напълно постижимо.

Тогава ние ще почувстваме, че между нас съществува малко сияние,  което дава усещане за духовен живот. В това сияние ние живеем над тялото, възприемайки друга област, друго измерение в сравнение с нашите телесни сетива.

Всичко това се постига чрез връзката между нас, с молитвата на многото. ”Молитва на многото” означава, че аз моля за способността да отдавам на многото, за да почувствам в тази способност единия – Твореца.

Въпрос: В кой момент на конгреса може да се очаква такова усещане?

Отговор: Това зависи от подготовката за конгреса. Ако ние се подготвим правилно – да знаем материала и темата на лекцията, да научим песни, да приемем участие в съставянето на въпросите, да отговаряме на тях – след това нищо няма да ни попречи да почувстваме към края на първия ден взаимната връзка и висшата сила, която ни съединява.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Разясняване на всичко, което се случва, ние очакваме не отвън, а вътре в нас, защото вън от нас няма нищо.

Висшата светлина е проста, и ние я разкриваме само, когато се уподобим с нея по свойства. Затова всички детайли на възприятието се усещат само в постижението на човек.

Осъзнаването на важността и недостига на това осъзнаване, нашите желания, висота и низост, изгнание и избавяне, падения и подеми, творение и Творец – всичко това се проявява само относно нас.

Нашата реалност първоначално е така устроена, че духовното за нас е неважно. Творецът и Шхина, както и мястото на Неговото разкриване, свойството отдаване, групата, в която се придвижваме – всичко, отнасящо се до висшето, за нас не е важно.

Нашите желания умишлено са създадени по такъв начин – те ни предоставят възможност за полагане на усилия по пътя към противоположното свойство, така че отдаването да придобие важност в нашите очи.

За какво ни е нужна тази работа? За да можем от противоположността, да разкрием всички свойства на Даващия. А затова, ние трябва сами да придобием и да включим в себе си тези свойства.

По този начин ние ще изменим своята външна форма от получаване на отдаване. Нашият „материал”, т.е. изначалното желание, външно ще се проявява така, сякаш иска да отдава.

Каквото и да прави то – по отношение на групата и Твореца, винаги ще се показва отдаващо. А иначе изобщо няма да работи.

Следователно, трябва да молим за това, да можем да повдигаме важността на отдаването в своите очи – което се нарича, да възродиш Шхина от прахта.

Шхина – това е кли, съсъд, в който се разкрива свойството отдаване. Шхина е единството на душите. Всеки ги съединява, въпреки отхвърлянето, и тогава, това място, придобива екран и отразена светлина – свойството отдаване, намерението за отдаване. С нарастването на това намерение, ние все повече откриваме, че в нашия съсъд цари светлината, Творецът.

По такъв начин, цялата ни работа е между двете състояния: изгнание и избавление. На иврит тези думи са сходни, само в думата „избавление” е добавена буквата алеф (א), означаваща Творец, светлина, свойството отдаване, което напълва творението и се възцарява в неговото желание.

От урока по статията на Рабаш, 13.10.2010

[23439]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако, когато чета Зоар, аз се моля за подобряване на материалните ми условия, така че те да са оптимални за придобиване на свойството отдаване, то по този начин не изразявам ли неудовлетвореност от действията на Твореца спрямо мен?

Отговор: Необходимо е преди всичко да се разбере, че това, което се случва с нас и сега и във всеки един миг, също произхожда свише, а да не се отнасяме към случващото се така, сякаш всичко идва неизвестно от къде и от кого, а после аз се обръщам към Твореца, за да ме спаси от това, което този някой друг ми е устроил.

Напротив, всичко което се случва също идва от Твореца, така че, от сегашното си състояние да се ориентирам правилно – и да се устремя към Него. Ако аз се организирам в правилната посока, всичко непременно ще потръгне „както трябва”.

Аз винаги получавам такива условия, чрез които най-добре да се придвижвам към целта, дори и когато на мен те ми се струват лоши. Точно чрез такива състояния аз ще напредвам. Човек разбира, че това е правилно и оправдава Твореца, както за добрите, така и за лошите състояния.

От урока по книгата Зоар, 13.10.2010

[23490]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Когато хората дойдат на конгреса и видят колко голяма подготвителна работа е извършена, ще можем ли да премахнем различията помежду си и да почувстваме пълно равенство?

Отговор: Всички, които сега по целия свят, заедно с нас и с цялата си душа се готвят за конгреса– всички ние се намираме в един единен съсъд / желание.

Хората, които са далеч от нас и нямат възможност да дойдат, освен чрез своята мислена подкрепа, могат да ни предадат своето желание, стремежа да бъдат по-близо.

Получава се такова съчетание, организирано за нас от Твореца, където всички се съединяват заедно и не ни достига само едно – общата мисъл за поръчителство!

Остави външните различия –  в крайна сметка, всички трябва да се включим в едно цяло, в общото поръчителство.

Трябва да станем „като един човек, с едно сърце” – всички наши другари по целия свят. И веднага, щом постигнем първото усещане за контакт, духовното свойство на свързаност – в този миг вътре в него ще се разкрие Твореца, по закона за подобие на свойствата!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23589]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→