За сметка на това, че всички добри духовни качества са паднали в егоистичното желание, те започват да го обработват, правят го хитро, користно и жестоко. Така възниква непоправеният човек, способен в бъдеще да поправи себе си.

На животното не е нужно поправяне – то няма желание да отдава заради самото себе си, няма такава хитрост. Затова то и се нарича безхитростно животно. Малкото дете също няма хитрост, докато не порасне: става човек и се научава да лъже. А до две-три години то се държи като животно, още не умеейки да манипулира.

На нас ни харесва животинската форма – наивна простота и откровеност, и ние бихме искали да видим всички хора такива. Но е нужно да разберем, че сме призвани да бъдем хора и затова, обратно, колкото по-голям е човек, толкова по-голям е неговият егоизъм. Само трябва да се поправи този егоизъм и всичко ще бъде наред.

Цялата отрицателна, лъжлива форма, присъща на всеки от нас, само ни показва, че разрушителната сила трябва да бъде обърната в полезна. Какво може да се направи от примитивния, неразвит, наивен човек? Той не е способен да достигне големи висоти. Обикновено, великите хора по природа имат много неприятен характер, докато не поправят себе си.

Затова, в групата ( в ”десятката”) трябва да обичаме другаря, с всичките негови поправени и непоправени свойства. Защото той ги е получил от Твореца и иска да ги поправи, и всички трябва да му помогнат в това. Да критикуваш качествата на другаря – това означава да критикуваш Твореца, който го е направил такъв. ”Всички претенции – към Майстора, който ме е създал”, но ние трябва да си помогнем един на друг да достигнем поправянето. Баал а-Сулам е писал, че се радва на разкритите грешници.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.05.2013

[108485]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Рабаш ”За правилото ”Възлюби ближния както самия себе си”: Ако всички потиснат своя егоизъм по отношение на другарите, то ще се появи единен организъм и малките филизи на любовта към ближния, съществуващи у всеки, ще се обединят и ще създадат нова огромна сила, която ще получи всеки от членовете на групата. А след това, човек ще може да достигне любовта към Твореца.

Всеки трябва да каже, че той е нула по отношение на другарите. Както при писването на цифри, ако първо напишеш 1, а след това 0, то се получава 10, т.е. 10 пъти повече; ако след единицата се напишат две нули, то се получава 100, т.е. 100 пъти повече.

Това означава, че моят другар е единица, а аз – две нули по отношение на него, то се получава 100, т.е. 100 пъти повече.

Това означава, че ако моят другар е единица, а аз съм две нули по отношение на него, то се получава 100 и нашата сила е 100 пъти по-голяма от първоначалната. Ако обратно, аз съм единица, а другарят е нула, се получава 0.1; ако аз съм единица, а двама мои другари са две нули, се получава 0.01 от първоначалните наши възможности. И така, колкото по-лошо оценявам своите другари, толкова по-лошо правя сам на себе си!  

В нашия свят, ако искам да получа нещо от някого, то трябва или да му заплатя, т.е. да извърша обмен, или да отнема със сила, както големият от малкия. В такъв случай, колкото по-горе съм от него, толкова повече мога да изтръгна от него и да получа. Така е устроено в материалния свят, когато става въпрос за получаване на егоистично напълване.

Ако става въпрос за получаването на духовни сили, то това се подчинява на обратния закон: колкото повече издигам другаря в своите очи, и колкото по-велик става той, толкова повече мога да получа от него.

Нищо не мога да получа от равния на мен, защото той се намира на същото ниво. Ако той е малко по-високо от мен, то вече мога да получа нещо от него и колкото по-високо го издигам, толкова по-голяма е моята изгода.

Това не зависи от другаря, а само от това, как го поставям спрямо себе си. Той може изобщо да не знае за това, както учениците на Раби Йоси Бен Кисма, които не подозирали как учителят работи спрямо тях. Той се смятал за ”малък” спрямо учениците и затова получавал духовни сили чрез тях.

Всичко зависи от това, доколко велик е другарят в моите очи: колкото той е по–горе, толкова повече сила за отдаване мога да получа от него. Ако става въпрос за получаване на егоистични сили, то тук действа противоположният принцип: колкото съм по-висш, толкова повече мога да изтръгна от другите за своя егоизъм.

Затова, зависи само от теб, каква духовна сила ще получиш от обкръжението: 1000 или 0.001. Необходимо е да се намираш в десятка, която работи над съединението и всеки има някаква връзка с желанието за отдаване, както учениците на Раби Йоси Бен Кисма. Това е достатъчно, а всичко останало зависи от теб – от това, доколко ти ще принизиш себе си!

А без получаване на сили от обкръжението, ти никога и няма да имаш никакви сили за придвижване. Затова, правилото за принизяване на себе си пред другарите, дори с практически действия – това е най-ефективното средство за придвижване. Не трябва да се мисли, че кабалистите съветват това заради красиви отношения или някакъв морал, който внушаваме на децата в нашия свят – такъв подход е противоположен на науката кабала.

Това се прави само за да получиш силата на отдаване от светлината, от Твореца чрез ближния. За сметка на това, че принизявам себе си, светлината може да достигне до мен чрез другаря. Ако смятам другите наистина за велики, то чрез тях ще получа силата на отдаване, достатъчна за това, също да се отнеса към тях с отдаващо намерение, и вътре в нашите отношения ще започна да усещам Твореца и ще мога да Му доставя радост. Тъй като чрез отдаването към другаря ще мога да почувствам как е възможно да достигна отдаване към Твореца. Той започва да се проявява вътрешно в мен с този образ на групата, който виждам в светлината на своето отдаване.

Затова правилото ”Възлюби ближния както самия себе си” – това е главното направление в нашата работа, съгласно което трябва постоянно да принизяваме себе си спрямо другарите и в тази степен да натрупаме силата на отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 24.05.2013

[108298]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Какво да изискваме от събранието на другарите“: Човек трябва да прилага усилия, за да достигне до любов към ближния. И това се нарича работа, защото той трябва да работи над знанието. Понеже, как може да оправдаеш някого с разума си, когато разумът ти показва истинското лице на другаря ти?

Излиза, че ни се налага да работим в такива състояния, когато най-малко ни се иска. Не усещам никакво привличане към работата, никакво желание и никакъв интерес, иначе това не би се зачитало за приложени усилия. Не ме привлича да ценя и обичам другаря си. И може би се налага да търсим такива ситуации, когато другарят не ме интересува, когато ми е неприятен и аз съм настроен срещу него. Тогава ще забележа, доколко съм неспособен да обичам ближния и ще мога да проверя, това задължава ли ме да прилагам усилия.

Понякога, по време на голямо събрание или събитие, аз се вдъхновявам от общия дух, който завладява всички. И тогава, разбира се, че с мен всичко е наред. Но след като изляза от това външно влияние, веднага падам. Тоест аз сам не се пробуждам. Не ми се иска да мисля за любовта към другаря, за съединение. Величието на целта също изчезва и аз просто безцелно прекарвам времето си, докато отново не дойде пробуждане отгоре.

Но тъкмо в това време, когато духът на живота ни напуска, аз сам трябва да се заставя да приложа усилие, което ще ми се зачете. Тогава то ще се нарече усилие, молитва, пробуждане отдолу, което ще привлече към себе си светлината, възвръщаща към Източника. И тази светлина ще ми даде привличането към ближния, към любовта на другарите, която вече ще е за моя сметка.

Всичко това, само при условие, че съм създал пробуждане отдолу, в отговор на което свише е дошло пробуждането, светлината, възвръщаща към Източника, привлечена от мен. И затова и поправянето ще принадлежи на мен. В ситуация, когато се усещам отделен от другите, нищожен, безразличен, ще получа жизнена сила. Проблемът е само в това, как да приложа тези усилия, ако се усещам напълно мъртъв – как да желая любов към другарите в такова време.

За това е казано: ”Направи всичко, което е по силите ти”. Това трябва да се обмисля, да се обсъжда, да се съветвате помежду си, какво трябва да се направи. Тъкмо това ни се зачита като усилие.

От подготовка към урока, 28.05.2013

[108496]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир“: Раби Акива описва два типа хора. Хората от първия тип се отнасят към този свят като към открита лавка, без стопанин. За тях е казано: „Книгата е отворена и ръката пише“. С други думи, макар и да не виждат, че се води отчет, независимо от това, всички техни дела се записват в книгата.

Хората от втория тип са тези, които „искат да вземат заем“. Те се съобразяват със собственика и когато вземат нещо от лавката, вземат го само на заем, като обещават на собственика да заплатят необходимата цена – с помощта на този заем да достигнат до крайната цел. За тях е казано: „Всеки, който иска да вземе на заем, нека дойде и да вземе“.

Въпрос: Как може човек да провери към коя категория се отнася?

Отговор: По намерението: какво иска от обучението?

Преди всичко, ако аз, подобно на гостенина, искам да благодаря на стопанина, то трябва да си представя тази ситуация. Пред мен е „лавката“, или „масата с ястията“, и по същество, това е групата. С други думи, „масата“ е средство, с помощта на което аз мога да получа даровете на Стопанина и да Му правя подаръци. Групата е като подредена маса, приготвена за мен от Твореца, за да вкуся от нея и по този начин да отговоря на Стопанина с отдаване. И за това е казано: „Всичко е готово за трапезата“.

Въпрос: Каква сметка правя при това?

Отговор: Има два варианта:

• Пристъпвам към масата и без да питам дори кой я е подготвил, започвам да се угощавам, насищайки се.
• Пристъпвайки към масата, аз първо се осведомявам за стопанина и едва след това си вземам нещо.

По такъв начин, всички хора се различават по своето отношение към блюдата на масата или дори към Стопанина. Но така или иначе, всички те вземат за себе си.

На някои им е приятно, че Стопанинът им е приготвил такова угощение. За тях това е вече не просто храна, а храна, поднесена от Висшата сила, от Твореца. „Колко мило от Негова страна. Той е приготвил за нас този свят, че и рая в добавка…“ Така хората се възползват от творението. Творецът за тях е източник на удоволствие, което само трябва да бъде получено: „Нека Той да се погрижи за нас, нека ни благоволи“. Творението, дадено от Твореца, за да ни помогне да Му се уподобим, те оценяват като средство за самонаслаждение.

И естествено, това повдига трудни въпроси: „Защо Творецът ни изпраща такива страдания? Може би сме се провинили в нещо? Или бедите не идват от Него? Може би съществува още някой друг? А може би това е въобще някаква случайност?…“

Но има и други хора, и ако съм от тях, то стоейки пред масата, признавам: „Няма никой, освен Него. Всичко е призвано, за да мога със собствени сили да се Му уподобя.“

И тогава се отнасям идеално към всичко. Разбирам, че всичко зависи само от мен. Проблемите се проявяват само защото аз, който съм непоправен, ги виждам така. Ако поправя себе си, всичко ще бъде прекрасно.

Въпрос: Но как мога да знам, че стоката в „лавката“ трябва да се заплати?

Отговор: Ако ме тегли на някъде, по-нататък от лавката, ако в сърцето ми вече проблясва искра, тогава идвам в групата, при другарите, учителя и книгите, които ми обясняват същността на нещата. Тъй като в мен има точка на истина и в нея мога да разбера, че няма случайности. В мен се е проявил зачатък на прямота, на честност и аз не съм съгласен с такъв „мръсен“ и безчестен свят, не е по силите ни вътрешно да го приемем…

Разбира се, много от тези, в които е заровено зърното на прямотата, все пак се покоряват на ежедневието, вследствие на полученото възпитание, жизнения опит в едни или други обстоятелства – и в резултат затъват в тинята, от която няма вече как да се измъкнат…

Но други изобщо приемат света като нещо нормално и разбиращо се от самосебе си. За тях всичко тук е наред – трябва само да намерим себе си под слънцето.

Каквото и да става, ние търсим хора, в които има точка на истината, които не могат да се съгласят с порядките в света. Тъй като именно към този тип се отнасят тези, които са устремени към духовното. И макар и да живеят такъв начин на живот, какъвто и всички останали, вътре в тях се заражда несъгласие със ставащото.

От урока по статията „Мир“, 24.05.2013

[108394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да имаме възможност да постигнем свойството отдаване, сме създадени с разбити желания за самонаслаждение, а освен това, всеки е получил устремяваща искра към Твореца. Става дума за хора, в които се е пробудила тази искра, а останалите нямат свободна воля и са напълно управлявани от своята природа. Само хората, които освен разбитото егоистично желание, имат искра, постепенно се стремят към духовната цел.

Ако чуват по време на урока, че само чрез нашето съединение получаваме сили за реализиране на тази искра, то те напредват по пътя на светлината, чрез ”ускорение на времето” (ахишена). Ако не са способни да чуят това, не могат да се включат в обкръжението, което ще ги пробуди, ще ги направи много по-чувствителни, то ще напредват по пътя на страданието, на естествения ход на времето (беито). И тогава, след дълги години ще почувстват, че този път не ги води към никакви резултати, защото собствените нищожни сили не позволяват на човек да се отскубне от плоскостта на материята.

Може да потрябва много време за такова осъзнаване: 20-30 години. Само тогава човек, вследствие на безизходицата, ще се съедини с другите, за да получи пробуждане от тях. И тогава неговата точка в сърцето ще има достатъчно сили за своята реализация.

Само след това той започва да работи със себе си – и не веднага, а изминавайки етап след етап. Той вече има накъде да напредва, има посока. Разбира, че трябва да приеме условията, за които кабалистите са говорили от самото начало, и които са залегнати в основата на Тора: за съединението на хората, за любовта към ближния, и не отбягва тяхното изпълнение.

Ние се опитваме да се скрием от тези условия, криейки се във всякакви религии и вярвания. Всяка религия твърди, че трябва да се изпълняват само приетите от нея обреди, материалните действия за всеки персонално или за всички заедно, спазвайки всевъзможните празници и традиции. Всичко това се прави, за да се скрият от правдата и да не се занимават с човешкото поправяне на егоизма, водещо ги към отдаване.

Но пътят на страданието накрая ще доведе човека до задънена улица и ще го накара да види, че няма изход и ще се наложи все пак да се вслуша в съветите на Тора. Тогава хората ще попитат: как да направим това? Затова трябва да подготвим за тях действаща методика за поправяне и да се постараем да съкратим техния път на страдание.

От подготовка към урока, 27.05.2013

[108399]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Изход“, глава „Итро“, п.18: И БИЛО НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН: СЕДНА МОЙСЕЙ ДА СЪДИ НАРОДА, И СТОЕШЕ НАРОДЪТ ОКОЛО МОЙСЕЙ ОТ СУТРИН ДО ЗДРАЧ, И ВИДЯ ВСИЧКО ТОВА ТЪСТА НА МОЙСЕЙ, ВИДЯ КАКВО ПРАВИ ТОЙ С НАРОДА, И КАЗАЛ: ”КАКВО ПРАВИШ ТИ С НАРОДА? ЗАЩО СЕДИШ САМ, А ЦЕЛИЯТ НАРОД СТОИ ПРЕД ТЕБ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР?”  – т.е. не е възможно в такава форма да се направи каквото и да е и да напредваш, ако това е огромна маса от хора, която не е организирана, съгласно духовното устройство.

И ОТВЪРНА МОЙСЕЙ НА ТЪСТА СИ: ”ЗАЩОТО ИДВА ПРИ МЕН НАРОДЪТ ДА МОЛИ ВСЕСИЛНИЯ, КОГАТО ИМАТ НЯКАКВА РАБОТА, ИДВАТ ТЕ ПРИ МЕН, И АЗ СЪДЯ МЕЖДУ ЕДИН ЧОВЕК И ДРУГ, И ОБЯВЯВАМ ЗАКОНА НА ВСЕСИЛНИЯ И НЕГОВИТЕ УКАЗАНИЯ”. Мойсей е точката в сърцето, която определя в човека неговия път, изследва, учи се как трябва да съди и да проверява, къде се намира той спрямо желанието си за наслаждаване. Такъв съд прави Мойсей относно народа – точката в сърцето относно своето желание за наслаждаение.

И КАЗАЛ ТЪСТЪТ НА МОШЕ: ”ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ, НЕ Е ХУБАВО! ИЗНЕМОГВАШ И ТИ, И ТОЗИ НАРОД, КОЙТО Е С ТЕБ, ТЪЙ КАТО ТАЗИ РАБОТА Е МНОГО ТЕЖКА ЗА ТЕБ, И НЯМА ДА МОЖЕШ САМ ДА СЕ СПРАВЯШ С НЕЯ. Не е възможно в такава форма да се извършват изяснения в духовната работа: да се съди народа съгласно законите на Твореца.

А СЕГА МЕ ПОСЛУШАЙ, АЗ ЩЕ ТЕ ПОСЪВЕТВАМ, И ВСЕСИЛНИЯТ ЩЕ БЪДЕ С ТЕБ: БЪДИ ПОСРЕДНИК НА НАРОДА С ВСЕСИЛНИЯ, И ПРЕДСТАВЯЙ ДЕЛАТА НА ВСЕСИЛНИЯ, А НА ТЯХ ИМ СЪОБЩАВАЙ ЗАКОНИТЕ И УКАЗАНИЯТА, И ИМ ПОСОЧВАЙ ПЪТЯ, ПО КОЙТО ТРЯБВА ДА ВЪРВЯТ, И РАБОТАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ИЗВЪРШВАТ. Тоест Итро учи Мойсей как трябва всичко да се организира.

ИЗБЕРИ ОТГОВОРНИ ХОРА ИЗМЕЖДУ НАРОДА, СТРАХУВАЩИ СЕ ОТ ВСЕСИЛНИЯ, ХОРА ПРАВЕДНИ, НЕТЪРПЯЩИ КОРЕСТ, И ГИ ПОСТАВИ НАД НАРОДА, КАТО ГЛАВА НА ХИЛЯДНИЦИТЕ, КАТО ГЛАВА НА СТОТИЦИТЕ, КАТО ГЛАВА НА ПЕТДЕСЕТТЕ И ГЛАВА НА ДЕСЕТТЕ: И НЕКА ТЕ СЪДЯТ НАРОДА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.

И НЕКА: ВСЯКО ВАЖНО ДЕЛО ДА ТИ БЪДЕ ПРЕСТАВЯНО ОТ ТЯХ, А ВСЯКО ПО-МАЛКО ДЕЛО ЩЕ ОТСЪЖДАТ САМИТЕ ТЕ, И НА ТЕБ ЩЕ ТИ БЪДЕ ЛЕКО И ТЕ ЩЕ ПОЕМАТ ТОВА БРЕМЕ ОТ ТЕБ, АКО НАПРАВИШ ТАКА, И ВСЕСИЛНИЯТ ТИ ПОВЕЛИ, ЩЕ МОЖЕШ ДА УСТОИШ, И ЦЕЛИЯТ НАРОД ЩЕ ПРЕБЪДЕ НА СВОЕТО МЯСТО В СВЕТА”. И ПОСЛУША МОЙСЕЙ ТЪСТА СИ, И НАПРАВИЛ ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ ГО ПОСЪВЕТВАЛ: И ИЗБРА СПОСОБНИ ХОРА ОТ ЦЕЛИЯ ИЗРАЕЛ, И ГИ ПОСТАВИ ЗА ГЛАВИ НАД НАРОДА: ГЛАВИ НАД ХИЛЯДИТЕ, НАД СТОТЕ, НАД ПЕТДЕСЕТТЕ И ГЛАВИ НАД ДЕСЕТТЕ, ЗА ДА СЪДЯТ НАРОДА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ТРУДНИТЕ ДЕЛА ДОНАСЯХА НА МОЙСЕЙ, А ВСЯКО МАЛКО СЪДЕХА САМИ. И ИЗПРАТИ МОЙСЕЙ ТЪСТА СИ, И ЗАМИНА ТОЙ ЗА СВОЯТА СТРАНА.

Разбираемо е, че сме още далече от това, което е описано и все още ни предстои много работа. Но ние вече направихме разделянето на десетици, за да си изясним в какви състояния се намираме и колко успешно напредваме. Тъй като цялото напредване на Исраел става за сметка на по-голямо съединение, дотогава, докато не разкрием Твореца, което се нарича стъпване на земята на Исраел, желания, насочени към Твореца.

Затова се разделихме на десятки и се опитваме да изпълним тази работа. А след това ще дойдат следващите етапи.

От урок на тема ”Работа в десятки”, 23.05.2013

[108197]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: При спускането на природата на творението до най-ниското му ниво, което се явява егоистичната любов, нямаше никаква възможност да се обясни на хората, че трябва да се съгласят да приемат задължението или поне да обещаят да излязат в широкия свят на любовта към ближния.

Такова изключение е само народът на Исраел, по силата на това, че е преминал през многобройни страдания през четиристотинте години на жестоко робство в Египет. И са казали за това мъдреците: ”Както солта ”омекотява” месото, така страданията смекчават човешките грехове”.

Въпрос: Народът на Израел е страдал много през цялата си история и аз не разбирам, как това му е помогнало. Та нали поправянето се осъществява от светлината. А страданията какво му дават?

Отговор: Наистина, точно такава е ситуацията пред нас, а трябва да се ръководим, както е казано, само от онова, което виждаме. Какво да се прави, всеки си има ”своите очила”.

Ти си представяш египетското изгнание като период на материално страдание, а в моите очи това е било духовно разкриване на злото. В това ти виждаш натиска на Фараона, а аз виждам натиск от страна на моето зло начало. Теб те терзаят външните египтяни, а мен – вътрешните. Под градоносните удари ти си избягал от географския Египет, а аз – от Египет в мен. Духовният аспект е толкова силен, че в египетското изгнание аз усещам не външното, а основно вътрешните беди. Тъкмо те ме подбудиха да изляза от Египет и да достигна света Ацилут. На теб ти бе достатъчно само да се избавиш от физическия гнет на Фараона, от външното поробване.

Това е характерно и за съвременния свят. В днешните беди и проблеми аз виждам призив, необходим за това, да напредвам към целта. А ти ги възприемаш като проклятие, не като средство за напредване. Искаш да ги избегнеш, а аз тъкмо обратното, казвам, че не трябва да се бяга, а да се премине към осъществяване на поправянето, за да почувстваме вместо бедите – комфорта, доброто, спасението, бъдещия свят.

Днес, когато процесът се устремява към общото поправяне, става все по-ясно, че няма накъде да се бяга. За еврейския народ това означава, че ако той не пристъпи към поправянето, то в Израел и в Америка, и където и да са, ги очакват нещастия от всякъде – икономически, физически, душевни, всякакви.

Най-надеждното място ще бъде земята на Израел. Независимо, че тук ще им се наложи да се сражават физически, но основно – вътрешно. Ето защо трябва тук да се разпространяват кабалистичните знания, а най-важното – методиката за интегрално възпитание. Защото тъкмо от това зависи до каква степен ще ни се отдаде да изнесем стоящите пред еврейския народ задачи от руслото на обичайните сражения в руслото на духовните.

Народът трябва да разбере: ако се сражава сам със себе си за обединението, то ще ”смекчи”, ще ”подслади” всички лоши сили. Той не ги унищожава, защото това е невъзможно, но ги превръща в добри и полезни. Единството ни позволява да трупаме сили и тогава враговете отстъпват. С тях не трябва вече да се сражаваме, те не излизат на война. Тъкмо обратното, те идват, за да се научат да се обединяват.

Тъй като раздвояването ще им се отрази зле. В Израел то води до политически конфликти, а наоколо всекидневно загиват десетки, стотици и този хаос само ще нараства.

И ако искаме мир и спокойствие, трябва да се започне тъкмо от тук. Други варианти просто няма. И затова няма смисъл от разсъждения за физическите страдания на еврейския народ в Египет. В такъв случай ти не разбираш и всички катастрофи, сполетели евреите в тяхната история, и инквизицията, и погромите, и Катастрофата. Разбира се, това не може да се обясни от това ниво, тъй като не виждаме цялата реалност, цялата система, за да разберем случващото се и неговата причина.

С една дума, става въпрос за качествен дефект и сме се озовали на много важен, решаващ етап. Без да осъзнават това, като цяло народите на света оказват натиск върху народа на Израел, за да им предаде той методиката за поправянето. И този натиск може да придобива различни форми.

Но учудващото е, че преди да пристъпят към Израел, те ще воюват помежду си. Още сега може да се види около кого се върти целият сюжет. На картата Израел е почти незабележим, и въпреки това, тъкмо той се явява като център на събитията и след време този факт ще се проявява все по-ясно.

В крайна сметка, съвременните процеси задължават еврейския народ да се обединява, за да даде пример на света и да привлече всички към всеобщо обединение, към подем на човечеството.

Такава е простата „схема“. Но в нашия свят тя се реализира в много милиардни вложения, изисква огромни ресурси и засяга директно милиарди хора, превръщайки света в арена на неуправляеми търгове…

От урок по статията ”Поръчителство”. 21.05.2013

[108016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Тора не е била дадена на прародителите ни, защото заповедта да обичаш ближния като самия себе си, явяваща се основа в Тора, не е достойно да се спазва само от един. Преди това е необходимо съгласието на целия народ.

И затова работа се проточила до изхода на синовете на Исраел от Египет, когато те са станали достойни да я спазват. Тогава те били попитани: съгласен ли е всеки от народа да приеме тази заповед? И след като се съгласили, с това им била дадена Тора.

От това следва, че аз нищо не мога да постигна в групата от десет човека, ако всички останали другари не ме подкрепят и не участват заедно с мен в работата. Ние наистина трябва да бъдем като един човек с едно сърце. Няма да ми помогнат личните ми усилия, ако другите не ги прилагат.

Тази ситуация се оказва голямо препятствие, но всъщност това не е препятствие. Ако не съм способен да се включа към модела ”поправена десятка”, това означава, че още не съм достигнал до личното поправяне, че още не съм отдаващ, не съм се слял с Твореца поне в нещичко.

Тук вече действа духовното възприемане на реалността: не ми е дадено да разглеждам каквото и да е като външен фактор. Моделът на десятката се намира в мен, тя е проекция на моя вътрешен свят, предназначена единствено да работя със собствените си свойства, виждайки ги сякаш отвън, в другарите. Това ми помага доста оперативно да се обръщам към поправянето.

Във всеки случай, Творецът не се разкрива само пред едно създание, а се разкрива само в ”десятка”. Това съответства на строежа на народа и на целия свят. И затова трябва да работя в целия спектър на реалността.

Тъй като по същество, това съм аз самият. Сякаш наблюдавам вътрешните си свойства на рентгенова снимка, виждам ги отвън – в неживата, растителната, животинската и човешката природа. Тя цялата сякаш се ”простира” от мен навън.

Това означава, че трябва да следя как останалите се поправят и напредват и доколко мога да помагам на една или друга част. Някъде виждам интегралното възпитание, а на друго място предхождащите го материали. Но така или иначе, всичко това изхожда от мен и е устремено в една посока – към практикуване на интегралното възпитание, към вътрешните кръгове, т.е. към моите желания, които са още по-близо до точката в сърцето. Тук вече мога да изучавам науката кабала и да работя в десятка – т.е. в обкръжението, най-близко до духовната искра, която пламенее в мен.

Така трябва да виждам общата картина. И тогава разбирам, че ако стесня своя кръгозор и не се грижа за целия свят, то от това нищо няма да излезе.

Така или иначе, по този път човек е воден от светлината, която ни възвръща към източника и постепенно формира в нас правилното направление. Така че трябва да правим само онова, което ни е възложено – и накрая ще се променим. Ще дойде светлината и аз ще видя, че подходът трябва да бъде комплексен. Светлината ще ми придаде усещането и разбирането за това, което представлява свойството отдаване, и съгласявайки се с това, ще продължа своя път…

От урок по статията ”Поръчителство”, 23.05.2013 

[108134]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава подем на нисшия към висшия?

Отговор: Подемът към висшия зависи от това, доколко нисшият ще може да се отмени относно висшия. Разбира се, той прави това за сметка на светлината, възвръщаща към Източника, а не на собствени вътрешни манипулации. Той има само края на въженцето – Творецът го довежда при правилното обкръжение, при добрата съдба и казва: ”Вземи я!”. Ако си съумял да се хванеш за тази точка и започнеш да работиш с нея, това означава, че ще постигнеш успех.

Подемът зависи от това, което ти самият смяташ за подем. Ако поне веднъж на ден помислиш добре за някого от другарите си, както никога дотогава, то това вече е голяма радост, това показва твоята качествена вътрешна промяна. Трябва да се грижиш в сърцето си така, че всеки от другарите ти в десятката през цялото време да се грижи за такъв подем – в това се състои взаимното поддържане и поръчителството. Ако ти преживяваш за това, другарите ти да изпитват такива чувства и да се грижат един за друг, то твоето вълнение ще им се предаде.

За някои това е лесно, а за други не, затова се събираме заедно и със своето обединяване взаимно се допълваме. На онези, на които им е тежко от отегчаващия егоизъм, добавят към групата (десятката) силата на желанието (авиют). А усещащото се днес вдъхновение, т.е. въздействието на светлината, добавя тази светлина към групата.

Такава възможност ни предоставя разбиването на съсъдите. Сега в това разбито състояние аз не мога да приема светлината, не мога да се изправя срещу Нея – между нас няма никаква връзка. Но аз се съединявам с другаря си в една единица, където единият влага силата на грубото егоистично желание, авиюта, а вторият – своето вдъхновение от духовното.

Единият дърпа нагоре, а другият – надолу, но ние сме свързани заедно. На дърпащия нагоре му въздейства светлината, възвръщаща към Източника, а благодарение на това, че сме свързани в една система, тя въздейства и на мен. Как е възможно това? Работата е там, че сме разбили границата (махсом) между нас, в нашите отношения, извършили сме работата, вложили сме нашите усилия за унищожаване на пропастта между нас. То е равнозначно на това, че сме поставили екран на егоистичното получаване на светлината и сега тя може да ни влияе.

Светлината въздейства на оня, който я е заслужил, тъй като той в дадения момент се намира в подем, а чрез него влияе и на мен. И дори сега да не сме чак толкова близки, както преди, и не сме споени в една връзка, но ние сме сключили съюз, договаряйки се, че с всички сили ще укрепваме нашата връзка и ще събаряме стената между нас.

Излиза, че разбиването е просто подарък свише, палката, която през цялото време трябва да целуваме. То ни позволява през цялото време да сме съединени с другите и дори в най-лошото ни състояние да се свързваме със светлината. Ако губя връзката си с останалите, то имам договор, по който сега се намирам във връзка със светлината за сметка на онези, които сега се намират в подем и могат да я привлекат.

Така всеки действа по отношение на останалите. Това е особена връзка между разбитите желания и се нарича този свят. Той съвсем не е онова, което сега виждаме пред нас и чувстваме, не нашия животински егоизъм, а система, специално условие, позволяващо ни да се свържем с Висшия. Защото съгласно нашето състояние, изобщо нищо не ни се полага, но въпреки това ние получаваме тази връзка: По условията на другарския съюз или за сметка на нашето съединение, или благодарение на взаимната ни подкрепа.

Ако на другарите не им достига силата на желанието, аз им добавям тази сила чрез своето падение. А те ми помагат да предам своето желание и да се държа, с една дума, като здрави, грижещи се за болен. Тази взаимна помощ, която си осигуряваме един на друг тъкмо в такова раздвоено състояние, всички тези условия се наричат този свят, благодарение на който постигаме контакт със светлината, възвръщаща към Източника.

Затова съветите и указанията на кабалистите са съсредоточени в тази една точка: как в състояние на пълна изолация да съумеем да се присъединим към светлината.

От урока по книгата Зоар, 20.05.2013

[107942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Човек е способен да помогне на всички хора на света при подема по стъпалата на любовта към ближния. Стъпалото, което постига с делата си, малко или голямо, накрая се добавя към бъдещата сметка и скланя света към чашата на заслугите. И обратно, достатъчно е само едно нарушение, когато човек не е успял да обладае своето себелюбие, за да склони себе си и целия свят към чашата на вината.

Оттук виждаме, че кабалистите разглеждат действителността като единна система. Разбира се, накланяйки са към това или онова ”блюдо”, с това човек накланя и целия свят. Неговото действие не може да не засегне, да не отрази, да не повлияе на всички останали механизми и всички части на цялото, от първото до последното. Днес ние разкриваме това в реалността на нашия свят, а всъщност всички светове, включително и нашият, представляват една неразривна система.

И затова отговорността за верния избор, за накланянето към „чашата на заслугите” трябва да се осъзнава в мащаба на цялата система. Аз трябва да разбирам за какво отговарям в дадения момент, грижейки се за поправянето. И своята грижа, тревога аз трябва да умножа съгласно това, доколко мога да си представя общата картина.

Проявявайки себелюбието, човек ”облекчава” чашата на заслугите и сякаш смъква от нея онова, което другите са сложили. Като не се удържа от своите дребни страсти, той отхвърля целия свят назад.

Постоянно се намираме в тази система. Достатъчно е да се предвижиш на няколко милиметра – и я преместваш цялата. Но съществува и механизъм за намаляване – ”филтри” на скритието (аламот), или световете (оламот).

В света на Безкрайността системата се разкрива тотално, в цялата си висота и дълбочина. И съответно, всеки, намиращ се там, е длъжен да бъде стопанин на цялата система, усещайки я и вярно управлявайки я на сто процента, без каквато и да е грешка, подобно на Твореца. Там ние напълно Му съответстваме и сме слети с Него.

От друга страна, при спускането по стъпалата от Безкрайността, наша отговорност и задължение е да се интегрираме в системата със своите разбирания, усещания, което зависи от сегашното ни ниво. Ние все едно отговаряме за системата като цяло, защото това е качествена, а не количествена характеристика – но вече в по-малка степен.

Например, аз отговарям за ”почистването” на цялата система, ти за боядисването, друг за електрическата инсталация, друг за климатиците и т.н. С това реализирам уникалността, заложена в моята душа – тъй като без мен, никой няма да покрие онази част, която съм длъжен да изпълня, активирайки системата със своя ключ. Без мен тя не би достигнала съвършенство, защото тя е интегрална по природа.

По такъв начин, всяко стъпало ми добавя допълнителна отговорност: аз сякаш замествам Твореца в различните аспекти и справяйки се със системата, започвам да разбирам, да Го усещам, да Му се уподобявам.

А всъщност системата представлява отношението между другарите. Освен това, друго няма. В другарите, в човечеството, в неживата, растителната и животинската природа разкриваме всичко. Това означава, че като допълнение на нашия свят, ние трябва да разкрием връзката между всички части на неговата реалност. Комплексът от връзки се явяват висшите светове, взаимното отдаване, системата на Вселената. С една дума, слагаме си особени очила и виждаме всички връзки на взаимосвързаните елементи.

Но тази система се проявява постепенно, за сега в десятките, а след това все по-широко и по-задълбочено, в такива рамки, за които нищо не сме знаели. По-рано връзката между нас е била съвсем незабележима, трудно различима, но с времето напредва в разбирането и усещането, в най-различни форми.

Така се свързваме и разкриваме системата с действащите в нея сили, които като цяло представляват Твореца, поддържащ целия този комплекс. Разкриваме формата в материята на желанието – формата, която всъщност е Творецът. Той се проявява тъкмо в материала, а не в абстрактните форми и не в същността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 20.05.2013

[107843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→