Въпрос: За да се устремиш към следващото състояние, ти трябва да си го представиш. Но как да се направи това? Как да се достигне до това, моята фантазия да се различава от действителността само по това, че не е реализирана?

Отговор: Казано е, че ние трябва да станем подобни на Твореца по свойства. Причина за творението, неговият процес, програма и цел се определят от една дума: сливане. Това трябва да постигнем, искаме или не. Никой не ни пита за това – тук избор няма.

Изборът е само в реализацията, когато ти сам постигаш вярното желание, устремено към предварително зададена цел. И това е естествено: нима може да се изисква от творението да измисли нещо свое? Не. Първоначално са ни поставени граници, в които и действаме.

И така, целта на творението е да достигне стъпалото на Твореца, с други думи, да стане човек (Адам), подобен на Твореца. Но първо ние трябва да поискаме това. Защото иначе, ние не сме ние, и творение няма.

Творецът е сътворил изключително създание – „човека“, притежаващ напълно погрешно желание. Дадени са му, обаче. всички необходими средства, всички вътрешни и външни условия, за да определи вярното желание и да го отгледа, развие, формира, скулпторира и да го нарисува отвътре, придавайки му необходимата форма. Това желание е насочено към крайното състояние, на абсолютно напълване, на висш статус – или накратко казано, към Твореца.

„Творец“ – това е свойството отдаване и любов, а човекът първоначално е противоположен на Него, съществувайки чрез получаване и егоизъм. На човек е дадена възможност, обаче, да изгради над себе си любов към ближния. С помощта на обкръжението ние формираме правилното отношение, устремяваме се към любов, изискваме сили за поправяне и придобиваме силата на отдаване на ближния.

В началото осъществяваме принципа: „не прави на другия това, което ти ненавиждаш“. С това човек става неутрален, издига се над егоизма и придобива свойството отдаване, Бина. А след това реализираме това свойство върху желанието за получаване – наслаждаваме се заради отдаване, работим с желанието на ближния, за да го напълним. Вместо да използвам ближния, аз използвам себе си за да го насладя и това е напълно противоположно на това, което съм бил преди.

Така и постигаме подобие с Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 06.05.2011

[42382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Ето че повече от сто години учените се опитват да обединят тези или онези области във физиката. Понякога това им се удава. Най-голям успех постигнаха с обединението на електроенергията и магнетизма в понятието електромагнитно взаимодействие.

По-нататък Айнщайн е направил няколко опита, а след това електромагнетизма бил обединен с вътрешната сила.

Днес в природата се различават четири вида взаимодействия, а като цел се явява откриването на обединяващ закон, обща сила, единна формула, която да опише всичките тези явления.

Отговор: Но как да я изведем? Айнщайн мечтал да открие общо поле, включващо в себе си всичките сили. Но как учените могат да постигнат това, ако те все още не разбират, че принципа на зависимост от наблюдателя се разпространява и върху тях самите?

Проблемът е в това, кого да смятаме за наблюдател: абстрактният образ, условно развихрен до различни скорости, или вътрешната площадка, където човек усеща, разкрива едно или друго явление? Това засега на физиците не им е ясно. На тях им се струва, че явлението завършва своята проявява преди това, преди да влезе в тях. Те предполагат, че изследват външния свят.

В действителност всичките явления се разгръщат във вътрешния свят на човека, а в ролята на наблюдателя се явява желанието. Имено него аз трябва да развихря до скоростта на светлината и да го подложа на други най-различни операции.

Физиците се спират на представите за външно наблюдение. Те още не приемат постулата, че цялата реалност се намира в наблюдателя.

От урока на тема”Съвременната физика и наука кабала”, 05.05.2011

[42281]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Физиката е основана на космологичния принцип, според който, физическите закони остават неизменни във всяка точка на наблюдението, независимо кой го провежда. Няма доказателства за това, става дума за различна концепция, светоглед.

Отговор: С други думи, това не е научен факт, а споразумение между нас. Науката кабала казва за това следното: обединили се, ние достигаме до общо усещане – това е то истината.

Висшата светлина като че ли се постига лично от всеки (1, 2, 3). Обаче, благодарение на обединението помежду ни, ние постигаме светлината в нейния корен (0) – и тогава, вместо разногласие, безусловно, придобиваме общо постижение. Сега вече не сме разделени– ние сме заедно. Само това е истинската картина.

А тогава ние не можем да сравняваме своите усещания, и даже нашите общи измервания не са нищо повече от споразумения между нас.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42288]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар. Глава ” Мишпатим ”, п. 264: …Обаче всичките деяния на Твореца – не са деяния на хората. Хората, когато съграждат Храм долу, първо издигат стените на града, а след това и Храма.

Стените на града се издигат първо, като защита, а след това се започва с изграждането на Храма. А пък Творецът първом изгражда Храма, а накрая, след това, след като Той го спуска от небесата и го поставя на неговото си място, тогава се съграждат стените на Ерусалим.

Въпрос: В какво се състои разликата между издигането на стените и строителството на Храма – в духовната работа?

Отговор: Нашата работа се състои в това, че вътре в огромното, открило ни се желание за наслаждаване, ние определяме някаква област, където можем да се слеем с тези мисли и желания за отдаване, да ги съотнесем с ближния, с групата, с Твореца. Аостаналата част от нашето желание, ние не сме способни да използваме за отдаване.

Затова нашето желание се разделя на много части, включвайки ”каменното сърце”. Затова, първо ние изграждаме границите, екраните, а след това с помощта на екраните, когато се убедим, как да действаме правилно, ние започваме съединяването/зивуга и изграждаме парцуфа.

Построяването на вътрешната част на парцуфа, от пе до табур, се нарича изграждане на Храма (на иврит Храм означава” Домът на Светостта”). Рош/ главата на парцуфа се използва за изготвяне на плановете – тъй наречената ”работа на Бецалеля”. А Соф/долният край на парцуфа засега, не се задейства правилно.

Но всъщност, с помощта на тези части на парцуфа, служещи за граници, също се строи Храма, та нали ние можем да постигнем нещо само чрез неговата противоположност. Добро и зло, светлина и тъмнина – само за сметка на сравнението на противоположностите ние създаваме някакви граници и издигаме зданието.

Тогава, как Творецът осъществява строителството иначе – не за сметка на ограниченията и разчетите – колко има и колко не достига. Напротив, висшата светлина изгражда вътре в самото желание Святостта, отдаването/Храма, а в останалата част от желанието, където висшата светлина не прониква – се нарича ”стените на Ерусалим”, които се изграждат после, в края на действието.

В това е разликата между построяването на Храма отдолу нагоре и неговото построяване отгоре надолу.

От урока от Книга „Зоар”, 05.05.2011

[42258]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, п.5: „До съкращението бяха Той и Неговото име единни… в своето единство, чудесно и толкова високо, че даже близките до Него ангели, нямат сили да постигнат Неговата Безкрайност и не е създаден разум, способен да Го постигне, тъй като в Него няма  място, няма граници, няма име.

„Той” показва висшата светлина, а „Неговото име” показва желанието да се получава, което задължително се намира там. Там, в Безкрайността, Той и Неговото име са единни и абсолютно не се различават нито мястото, нито желанието, както е казано по-горе и затова сътвореният разум не е способен да Го постигне, тъй като в светлината няма постижение без съсъда желание.

Светът на Безкрайността се отличава от всички останали светове, намиращи се по-ниско от него с това, че там няма име, няма граници, няма число. И става дума за постижение, а не за недостатък на постижение! Този, който се издига до състояние „Безкрайност”, преминава към такова особенно възприемане на реалността, която не се вмества в нашите рамки.

Има свят на Безкрайността, от който надолу по „линия” /светлинен лъч/ са се разпространили всичките светове /А”К и АБЕА/, и в края на всички светове – „този свят”. В света на Безкрайността няма граници, защото всичко е напълно поправено и затова няма никакви ограничения. Този свят също с нещо прилича на света на Безкрайността, защото в него също няма граници – той е толкова развален, че всичко е разрешено…

Ако говорим за постижение, то във всички светове, намиращи се под Безкрайността, ние възприемаме всичко в някакви граници, ограничения, две противоположности: добро и зло, светлина и тъмнина и т.н.

Но изкачването в света на Безкрайността – това е качествено ново стъпало, на което се разкрива напълно друго възприятие – без ограничения, не в контраста между светлината и тъмнината и прехода между противоположните състояния.

Сега ние всички възприемаме само в определени граници – ако нямаше светлина и тъмнина, ние нямаше да разберем какво е светлина, повече или по-малко тъмно. Но в света на Безкрайността всичко е безкрайно напълнено със светлина – и как да я възприемем?

Затова там съществува напълно друго възприемане – безгранично. Ние не сме способни да постигнем това чрез разума си, защото там няма граници и име. Когато се изкачим – тогава ще видим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 05.05.2011

[42337]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Светлината притежава както вълнови, така и корпускулярни свойства. Как науката кабала обяснява този дуализъм?

Отговор: Дуализмът е свойствен и на самите нас, и затова го откриваме и в света. Измервания могат да се извършват по два начина:

– лично, индивидуално;

-глобално, посредством обединение.

Тези два подхода се отнасят към наблюдателя, към нас, а не към светлината. Ние въобще не знаем какви явления се случват извън нас. Обаче в последните десетилетия физиката открива всевъзможни граничещи си явления. Това е предизвикано от факта, че ние самите, играейки ролята на наблюдатели се променяме.

Защото изучаваните явления, всъщност, се намират извън нас, а ние ги възприемаме и измерваме вътре. Именно ние ги усещаме, а след това ги анализираме чрез разума си.

Истината е, че ние се променяме. Преди това е бил количествен процес: хиляди години ние само сме натрупвали информация. Но днес ние се променяме качествено, все повече се доближаваме един към друг. И затова, споявайки се все повече, ние сме способни да откриваме нови явления, напълно противоречащи на предишните открития, които сме правили, когато сме били индивидуалисти.

Обаче проблема е в това, дали сме способни да си изясним новите явления, да ги разберем? Докато самите физици не си „повдигнат духа”, тоест не се постараят да се обединят с другите, за да получат в чувствата и разума верните инструменти на възприемане, способни да усещат и да изясняват нови явления, – няма да могат да разкрият повече.

И затова двойствената корпускулярно-вълнова природа на светлината ще си остане същата. При физиците вълните и частиците няма да се съединят в едно явление. От науката кабала ние знаем, че в непоправено състояние вътрешната светлина и обкръжаващата светлина са противоположни една на друга. Когато поправянето отсъства, картината на света винаги остава противоречива, защото всичко зависи от наблюдателят.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42284]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът ни доближава всеки път, когато Му дадем шанс. Това е тайната към успеха. Ако дадем на Твореца удобен случай, ще бъдем събудени бързо, на по-висока честота и ще можем да достигнем до по-голямо желание по-бързо, до известна степен на копнеж и стремеж, което се нарича „свят, година, душа” (Олам, Шана, Нефеш). Тоест ние ще достигнем сливане със Светлината „на същото място, в същото време, със същата жена” – описано е като обединение на човека и Твореца.

В крайна сметка, за достигане на сливане (Зивуг), ние трябва да изпълним няколко условия. Първо, е необходимо поправеното желание, тоест не някакво материално желание, а нуждата да достигнем подобие с Твореца, първата духовна степен, първата връзка с Него. За да постигна това, се очаква да предоставя желание в подходящо количество, качество, интензивност и форма.

Освен това, не се очаква да искам нищо друго, така че това да стане моето единствено желание, възнаграждение и напълване. Нищо друго не се изисква освен желание за това. В крайна сметка, останалото е наградата, за която работя. Моето пламенно желание, копнеж, напрежение и стремеж да поддържам връзката с Твореца, да се придържам към нея, въпреки всички трудности, в действителност е наградата.

Ако човек достигне до това състояние, издигайки се над своя егоизъм и желаейки да насочи всички свои стремежи към Твореца, да покаже копнежа си към Него и не търси нищо повече от това, той заслужава да се издигне към сливане.

Тук човек може да намери помощ в обкръжението, което ще го подкрепи, пробуди, ще му напомни и ще предостави за него всички необходими условия за такова сливане; ще ги изясни и ще извиси тяхната важност. В крайна сметка, Творецът достига до човек всеки път, когато той Му предоставя такава възможност. Това е най-важната точка за нас.

Това означава, че целта е да дадем на Твореца повече възможности да ни пробуди по всякакъв начин, няма значение как. Може би по-често е чрез неприятни усещания, но ние не се плашим от проблеми, страхове и копнежи, тъй като не ги виждаме като лоши състояния.

За нас е лошо само когато се отделим от мисълта и връзката с Твореца, от копнежа и желанието. Всички останали наши копнежи за Него ние приемаме като желателни и важни, независимо от това дали ни харесва да ги изпитваме или не.

Преди всичко останало, ние ценим истината, а не усещането за добро и лошо, сладко и горчиво. По този начин, постепенно и правилно се подготвяме за първото сливане и накрая го достигаме.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е създал всичко вече съвършено, защо ние трябва да поправяме нещо?

Отговор: Но ние не се намираме в онова състояние, което е създал Той! Ние се намираме извън него, зад многочислени „завеси” – скривания. Тези скривания действат само oтносно нас – ние усещаме скриването.

А Творецът е създал само едно състояние, което се нарича свят на Безкрайността. Но за да почувстваме, че се намираме в тази Безкрайност, трябва да натрупаме опит от всевъзможни усещания.

Да допуснем, че искат да ме нагостят с някакво екзотично блюдо – но за да мога да оценя вкуса му трябва да имам желание за това: трябва да си представя какво е това и как се яде. Иначе нищо няма да разбера – като селянина от примера, разказан в книгата Зоар, който целият си живот е живял на село, отглеждайки зърно и докато не попаднал в града, даже и не подозирал колко много вкусни неща могат да се изпекат от него. Той познавал само тези груби зърна!

По същия начин ние, намирайки се в света на Безкрайността го усещаме само както магаре преживящо грубо зърно. Освен това просто „зърно” и „вода” – нищо не ни е нужно! Ние не усещаме в света на Безкрайността онези угощения, които ни е приготвил Твореца. Как да поискаме светлината, която запълва тази Безкрайност, да я почувстваме в цялата дълбочина, в пълната яснота, във всички прояви? Ние нямаме такава потребност и сами трябва да я създадем вътре в себе си.

За да можем да се запасим с такова желание и вместо суровото зърно да почувстваме най-вкусната торта, в същото това състояние, в същата светлина, вместо минималната светлина „нефеш де-нефеш”, да почувстваме Безкрайността – трябва да развием желание. А желанието се развива за сметка на скриването, когато малко ми приоткриват светлината и после я крият, приоткриват и крият. Това се нарича „флирт”, игра.

И тази игра е много сериозна, защото скриването развива желанието. Така светлината си играе с нас, ту приоткривайки се, ту скривайки се. Затова ние така се отдалечаваме от света на Безкрайността и се отделяме от него чрез множество скривания, докато не попаднем в този свят, където действа пълно скриване. И оттук започват да ни пробуждат чрез всякакви страдания, давайки ни да разберем, че си заслужава да работим и да придобием желание.

Всичко, което ни е необходимо – е само желание! В мига, когато вече го имам – ще получа дългоочакваната „торта”. Щом то израстне още повече – ще ми дадат още по-голямо угощение. Всеки път от мен се изисква само да увеличавам желанието  – а висшата светлина вече свети с цялата си сила. С желанието си аз се откривам за връзка с Него и му позволявам да влезе в мен.

Творецът е създал цялото това състояние от самото начало, но от цялата Безкрайност ти сега усещаш само минималната светлина нефеш – защото нямаш собствено желание, за да поискаш именно това и да страдаш от отсъствието му.

И това желание трябва да бъде изключително, не приличащо на собственото ти желание. Ти го получаваш силово, чрез преодоляване, съпротивлявайки се на природата си. Когато ти така поискаш светлина – това ще бъде истинско желание. Тоест трябва да пожелаеш отдаване!

Сега това ни се струва като нещо напълно несериозно: какво отдаване, каква любов. Но това са само познати думи, които, всъщност, означават нов вид желание, което не притежаваме.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 04.05.2011

[42186]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят ние се намираме на животинско стъпало и затова можем да вземем от природата само, колкото е необходимо за живота на тялото. Въпреки това ние изпомпваме нейните ресурси заради нуждите на човешкото ниво.

За разлика от животинското ниво, „човекът в мен“ изисква добавки: пари, уважение и знания. Тези желания не трябва да се удовлетворяват чрез насилие над природата.

Аз вземам от нея няколко килограма метал, наречен „злато“ и с това удовлетворявам своята суета и властолюбие. Каква е връзката между метала и липсата на власт? Защо използвам ресурси от едно ниво за нуждите на друго? Това е съвсем неправилно.

Желанията, сввързани с храната, секса и семейството, трябва да се удовлетворяват в съответствие с природните начала. С това ти не разрушаваш природата, тъй като действаш на животинско ниво. Ако на зайците в гората не им стига храна, тяхното количество се намалява. По този начин и ти се намираш в равновесие с природата, слят с нея. Но вместо това, ти изкуствено се поставяш над природата, експлоатирайки нейните нива, за да задействаш човешкото стъпало.

Истинското поправяне на човешко стъпало трябва да бъде различно: ти използваш природата за необходимите си потребности, а всички останали усилия обръщаш към връзката между хората. Така ти поправяш своите стремежи към пари, почести и знания.

В противен случай, ти разрушаваш животинското и растително ниво – което и наблюдаваме днес.

Ако в отношенията си с природата ние не използвахме своите желания за богатство, почести и знания, щяхме да бъдем по-малобройни на Земята – да допуснем – 1 милиард. Нашият живот щеше да е по-прост, и нямаше да експлоатираме своите човешки желания, а щяхме да ги поправяме. В резултат на което, бихме съществували в равновесие и хармония с природата на неживо, растително и животинско ниво, а също и на човешкото стъпало.

При това човешкото стъпало би ни подарило усещане за вътрешната същност на природата, висшата сила, която е скрита в нея. Поправили желанията за пари, почести и знания, бихме проникнали във вътрешността на природата и бихме проявили нейната дълбока същност – вечност и съвършенство.

От урока по статията „Мир в света“, 01.05.2011

[41904]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Материята предшества пространството. Съгласно теорията на Айнщайн тя се характеризира с максимална скорост на светлината, обща относителност, т.е. преплитане на категориите пространство и време, а също така и тяхната гъвкавост.

В резултат на своите изследвания и измерения човек открива, че всичко се свежда до него, в него или произтича от него. Как кабала обяснява това?

Отговор: Отначало се е развивал нашият свят, а след това в него е започнал да се развива човека. Той е преминал през пет стадия на развитие на егоизма, който е нараствал досега само количествено. В хода на историята човек е възприемал света в категориите време, движение и пространство, които са „стълбове“ в усещането на неговите желания.

Но веднага, след като егоизма достигне последния стадий на развитие, човек чувства, че е длъжен с всички свои части да се присъедини към интегралната система. В преддверието на това започват нарушения в неговото усещане за света. Защото става дума за преход към съвършено друго възприемане на света и реалността.

По-рано човек е гледал на света чрез своето „Аз“, а на следващата степен ще го възприема чрез другите, или заедно с всички. Нашето желание става все по-зависимо от другите. Този процес продължава вече няколкостотин години, започва от средновековието, от времето на Ари. Затова той се нарича „Месия, син на Йосеф“ – след него целият свят е започнал да се съединява в затворена система. С това са свързани и откриването на нови континенти, техническото развитие, Промишлената революция и т.н.

Нашите желания все по-здраво се спояват едно с друго и ние започваме да усещаме света в единението между нас, още съвсем неосъзнато. Затова времето, движението и пространството губят своите предишни ясни очертания – сега всичко зависи от степента на съединение.

Като следствие, науката открива въздействието на наблюдателя над експеримента. Оказва се, че е невъзможно да се определи нещо, което да е независимо от човека. Няма свят, обективно съществуващ извън човешките усещания.

Ние вече сме обединени от своите желания, подобно на Айнщайн, подсъзнателно се досещаме за съществуването на друг свят, който се възприема не само от мен лично, но и във връзката с другите хора.

В крайна сметка пространството, времето и движението приемат относителна форма. И всичко това, само поради факта, че светът става интегрален.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42291]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→