Дори в материалния свят ние нямаме никаква възможност да станем народ, живеещ в своя страна, на своя земя, ако първо не се поправим духовно. Само свише се спускат сили, които нареждат тук за нас материалните условия.

А изобщо, трябва да се стараем колкото може по-добре да си изясним, че материалният свят не е цел, а най–малкото и най-външното средство, чрез което започва издигането. В тази напълно неизправна материална действителност, лежаща на най-ниско ниво, ние трябва да извършим работата по обединението, за да излезем в духовния свят.

А след това ще се обърнем към всички останали народи и ще им покажем тази работа, за да се обединят и те помежду си. В резултат всички ние, целият свят ще стане едно цяло, едно семейство и тогава ще се издигне на своето духовно стъпало. Само така ние ще  реализираме своето предназначение, целта, заради която и съществуваме.

На всяко нещо трябва да се даде правилната тежест: на нашия свят в сравнение с духовния свят, на материалния народ Исраел в сравнение с неговия духовен аналог, на материалната държава Израел в сравнение с духовната земя Исраел. Всяко нещо трябва да има своето място, съобразно крайната цел. Именно тя определя важността на това нещо и начина на неговото приложение.

От урока по статията „Наследяване на земята“, 10.05.2011

[42701]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Знаем, че „Исраел“ – това е призвание, а не печат в личната карта. И все пак, имат ли някаква задача тези, които живеят в държавата Израел?

Отговор: В бъдеще тази земя, тази страна трябва да стане своеобразен символ на държава, която изцяло ще бъде изградена на силите отдаване, взаимна любов, поръчителство, на принципите „възлюби ближния, като себе си“, „не прави на другия това, което е омразно на теб“, на сплотяване в „един човек с едно сърце“.

Тук точно е това място и тези са условията, които са най-подходящи за това. И затова, ако човек се стреми към духовното, по някакъв начин той се стреми насам. Невозможно е да се създаде държавата Израел на Мадагаскар или в Уганда. Тук действа законът за клоните и духовния корен, и това трябва да се вземе предвид.

Така че, нямаме друг изход. Намираме се тук и тук трябва да построим държавата на отдаването и любовта, давайки с това пример на целия свят. Само така ще победим всички врагове, ще постигнем независимост и ще избегнем нови жертви.

Урок на тема „Народът на Израел“, 09.05.2011

[42613]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо сме подложени на толкова дълъг, заплетен и неясен процес, който противоречи на нашата логика и здрав разум?

Отговор: Работата е там, че накрая към създанията, сътворени от Твореца ние трябва да добавим нашите собствени желания, нашата нужда да Го усетим, да получим Висша светлина и духовно напълване. Трябва да дойда с нетърпение, глад и със свое собствено желание.

И за да получа свое собствено желание, аз трябва да започна от обратната страна, от това да не искам нищо от това! Само достигайки до това желание от неговата обратна страна, мога да кажа, че то е мое. В противен случай, не е.

Да предположим, че искам нещо в момента. От къде идва това желание? Ако ровя надълбоко в него, ще разбера, че то действително не е мое, а по-скоро произтича от някакви вътрешни причини: гени, хормони, информация, натрупана в паметта ми, обкръжението и нуждите на моето тяло и характер. Това означава, че съм бил пробуден отвътре, а това изобщо не е мое желание, а е призив на моя характер. И като роб на природния инстинкт, започвам да работя, за да получа това, което искам.

Това, което искам в момента, е храна, секс, семейство, богатство, власт, слава и знание. Но дали наистина ги желая? Не! Бил съм роден така или съм повлиян от обкръжението във всеки миг чрез насаждане на тези видове желания в мен. Но не съм „Себе си”.

Така че, изглежда съм кукла на конци и дори не го забелязвам. Мисля си, че съм господар на живота си и като герой се боря да достигна това, което искам. Но се оказва, че това изобщо не е, което искам. Кой в действителност съм Аз, ако действам като робот? Плача, стремя се и се трудя, а излиза, че напълвам желанията на някой друг и дори не знам, че съм роб. Напълно съм зависим от „конците”, чрез които ме движат и контролират всеки момент.

Ако имахме възможност да видим себе си отстрани, щяхме да видим това: Ние сме кукли на конци, които нямат нищо свое, нито лични желания, нито възможност да ги напълнят. Не определяме сами нашата цел и очевидно дори не сме хора, а по-скоро някакви парцалени кукли, свързани с конци, които ни движат нагоре-надолу.

Въпреки това, когато усетя желание в себе си, не го ли усещам аз? Това също е голям въпрос, тъй като усещането възниква в материала, който ми е даден. Някакви вътрешни смущения възникват в куклата на конци, някакви електрически импулси преминават през нея и тя започва да реагира и да действа.

Ако проверяваме себе си в такава дълбочина, ще видим, че няма творение тук! Това е, когато започваме да разбираме каква е била целта на Твореца: как да сътвори основно, начално желание, което да не идва от Него. Как да направи кукла, която въпреки че е пластмасова, да получи живот и да започне да мисли и желае сама? Освен това, как да направи нейните желания, мисли и действия лично нейни? В противен случай, цялото творение  е просто играчка, пълна измислица.

Ние дори не осъзнаваме, до колко е трудно да бъдем създадени, така че да можем да построим в себе си нещо самостоятелно, нещо, което може да бъде наречено „човек” (Адам), което означава „подобно” (Доме) на Твореца, самостоятелно и независимо в своя избор, действия и желания, а не просто „самолетче”.

Затова е предназначено да преминем през странни и необикновени състояния, докато не получим наше собствено желание. И само когато този момент е достигнат, ние ще бъдем наречени „хора”, „Исраел”. Тези, които все още са контролирани Отгоре, се считат за „народите на света”. Но тези, които вече са се развили и имат свое собствено желание, което ги приближава към Твореца, се считат за Исраел (Яшар Ел, „право към Твореца”).

Така че, целта на създанията е да получат такова желание и да го използват, и това е, към което Висшата светлина ни води. Тя може да ни донесе само информацията колко необходима е тази цел, докато наша работа е да получим това желание. Тук ние не можем да получим нищо наготово, тъй като то няма да бъде наша собствена заслуга.

Следователно, Творецът ни пробужда веднъж с наслада, а друг път със страдание, използвайки тези две конкретни юзди да ни води към създаване на нещо ново в нас.

От урока по статия на Баал а-Сулам „Въведение в Птиха „, 06.05.2011

[42446]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Днес човечеството се опитва да се обедини. Хората инстинктивно разбират, че да са заедно е по-добре, отколкото да бъдат сами. Различни страни се опитват отново и отново да сключват съгласия, да влизат в съюз, който да ги направи по-силни и по-успешни. Но успяват ли да го направят? Накрая виждаме, че това води до конфликти и дори войни.

Проблемът остава: ние не знаем как да се обединим.

Но поривът да се обединим естествено се е просмуквал в човечеството в продължение вече на много години. Това е партньорството, присъщо на всички народи и хора: аз пазя себе си и все пак виждам, че си струва да се свържа с другите. Заедно ние ще създадем монопол и ще станем по-силни от всеки друг.

Този порив, който изобщо не е отслабнал, накрая ще ни доведе до такива огромни проблеми, че самата природа ще ни покаже нуждата да се обединим. Тя ни разкрива, че трябва да се слеем в едно глобално, интегрално цяло, напълно да се допълним един друг, да станем съвършени, цели и да приемем „кръглия свят”, където всички части са взаимосвързани.

Ако природата ни постави предизвикателството по такъв начин, как тогава трябва да изградим човешкото общество? В крайна сметка, проблемът за егоизма е концентриран само в човешкото общество. Това е единственото място, където егоизмът работи против съединение. В резултат ние разкриваме, че не сме способни да се обединим.

Защо Творецът е поставил пречка пред нас, като ни е направил различни един от друг? Ако бяхме еднакви, всичко щеше да бъде ясно: всеки човек дава определено количество и получава определено количество, и въпросът е решен. Но ние сме различни и затова трябва да се издигнем над егоизма и да активираме намерението заради отдаване, без никаква връзка с лична изгода. Само при това условие човек ще бъде напълно способен да се свърже с другите. Тогава той ще достигне отдаване заради отдаване, а после до получаване заради отдаване.

Само ако всеки човек поеме по този път, между нас ще се появи съвършено обединение. Затова не сме били създадени еднакви: защото иначе щяхме да разрешим проблема на материално, животинско ниво и щяхме да станем равностойни на мравки в мравуняк.

От урок по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42889]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как четенето на книгата „Зоар“ ще ми помогне да усетя нашето общо желание?

Отговор: „Зоар“ ни разказва за поправена система на връзката между нас. Ако аз усещам връзката си с другите непоправена и искам да я поправя, аз се захващам с четене на книгата Зоар и чрез това искам да се издигна на нейното ниво – нивото на поправената връзка.

Аз не знам, какво представлява поправеното състояние и по какъв начин мога да се издигна към него. Знам само едно: длъжен съм да достигна състояния, за които е написано в Зоар. Какво е написано в книгата, аз не разбирам и мога дори и да не знам езика на книгата – това съвсем не е важно.

Главното е, че се стремя да се поправя. Да се поправя означава да се съединя с групата, с обществото, с ближния, с постигането на любов към ближния като към самия себе си. Тъй като любов означава единение между нас, когато желанията на ближния и моите желания са същите. Тогава се съединяваме.

Както е казано: ако имаш една възглавница, длъжен си да постигнеш такова състояние, че да я отдадеш на ближния. Защо? Защото неговото желание е станало по-важно за теб, отколкото твоето собствено състояние. Защо се казва възлюби ближния както себе си? Докато по-рано ти си обичал себе си повече от него, сега трябва да го обичаш така, както по-рано си обичал себе си – т.е. повече от себе си. И това се нарича свойството отдаване, царящо в човека.

Това ни се струва нереално, ненавистно, нежелано. Защо го изучаваме – аз самият не знам. И така е със всеки. Но нямаме избор. Постепенно прониква в нас все по-дълбоко усещането за важността на свойството отдаване и ние започваме да виждаме в него висша, особена ценност – и постепенно се съгласяваме да бъдем в нея. Така ни въздейства светлината – особено по време на четене на Зоар. Тя идва и изменя в нас отношението ни към отдаването.

От урок по книгата „Зоар“, 13.05.2011

[42941]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да разпространяваме сред масите, в които точката в сърцето още не се е пробудила? Как да се откажем от Тора, т.е. от методиката за поправяне на злото начало?

Отговор: В края на „Предисловието към книгата Зоар“ Баал а-Сулам пише, че по принцип във всички хора има точка в сърцето. След разбиването на общата душа, нейните части са се смесили и са се включили една в друга. Но някои точки са толкова велики, че се пробуждат и довеждат човек до правилното място, където той може да получи поправяне и напълване. Другите точки са стаени, и такива са 99% от хората в света.

Трябва да се обръщаме към тях съобразно техните сегашни желания. На хората, които удват да учат при нас, говорим за стремежа към Твореца и им даваме методиката за Неговото разкриване във взаимовръзката с ближния. Но останалите 99% нямат никаква връзка с това. На тях духовното не им е нужно.Те ни гледат учудено, без да разбират какво не ни стига: ето ви футбол, интернет – всичко е наред.

И въпреки това те имат проблеми и са нещастни. Целият свят днес е потопен във водовъртежа и това съвсем не е заради нас. Заради нас Творецът не би устройвал кризи, не би предизвиквал бедствия и подлагал хората на заплаха от изчепване на природните ресурси. Той прави това за тях!

Ние напредваме и без тези кризи – доколкото има сила, която ни тегли напред. А за тях е нужна сила, която да ги тласка отзад. Това са точно тези страдания.

Затова в обръщението ни към масите ние трябва да им предлагаме метод за решаване на глобалните кризи във всички сфери, включително във възпитанието, наркотиците, депресииите, икономиката и т.н. Ние имаме метод, който позволява да се поправи всичко лошо, за да ни бъде добре в този живот, в този свят.

И дума не казваме за бъдещия свят, защото на хората той е абсолютно безразличен. Като слушат за духовната страна на нещата, те ще ни впишат в мистиката или сред ненормалните. И затова трябва да се обръщаме към тях адекватно: без да споменаваме за кабала, Твореца и творението, целта на творението и т.н.

Просто ние имаме метод, средство за поправяне на сегашното лошо състояние, на кризата, в която е потопен целия свят. Имаме какво да предложим, ние знаем какво да правим. Никой друг не знае, само ние.

От урока по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42958]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо най-големият напредък се случва именно по време на четене на книгата „Зоар“ – без разбиране, само с едното намерение?

Отговор: Изучаването на кабала не изисква превъзходни умствени способности, защото„се учи не с ума“. Дори обратно: хората, които смятат себе сиза умни и се учат отлично, схващатбързо, притежават остър ум, като правило не напредват много в кабала.

Защото разумът, усещането за умствени способности, ги забавя, увличайки ги в рационалното изучаване на тази наука, а не в постигането й по пътя на предаността към групата. В това е проблемът.

Бих казал, че именно обикновените, „средните“ хора, са по-успешни в духовното напредване.Блестящите умове, които достигат до изучаване на науката кабала, като правило веднага се препъват. Аз виждам, че тези хораскачат в дълбините на водата – и ще „изплуват“ оттам след много години, когато тези води с течение на годините измият от тях цялата им гордост, усещането за превъзходство и сила.

Да се надяваме, че ние сме отгрупата на успешните в напредването, а не от блестящите умове.

От урок по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42758]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако се издигаме към Безкрайността, то се получава, че никога не ще се удовлетворим и през цялото време ще искаме повече, отколкото имаме?

Отговор: Подемът не е безкраен, а строго определен: 125 стъпала, светлините Нефеш – Руах – Нешама – Хая – Ехида (НАРАНХАЙ), желаниятаКетер, Хохма, Бина, ЗеирАнпин, Малхут. Има граница, в която трябва да се съединя с останалите, докато не станем един човек с едно сърце, което се нарича Малхут на света на Безкрайността и там ние постигаме светлината на Безкрайността.

Всичко се намира в своите граници, всичко е измерено. Когато се казва: „Светлината на Безкрайността“ – това означава, че съсъда и светлината съответстват един на друг и няма ограничение. Това е безкрайно напълване със светлина от гледна точка на желанието.

Ако напълня изцяло чашата с вода – това означава, че тя е напълнена безкрайно. Тъй като няма никакви ограничения – колкото може да вмести чашата, толкова е налято. Това е безкрайно напълнение, защото не е ограничено на никакво ниво, което да не трябва да се надвишава. Тя е получила всичко, което е могла да приеме.

Затова нас понякога ни обзема такова усещане за цялостно напълнение, сякаш повече от това не можем да сенасладим! Това означава, че си постигнал съвършенно напълнение! Имало е 200 грама желание – и цялото е напълнено. Ако не трябва повече от това да нарастваш, значи си постигнал своето безкрайно напълнение. На някой друг може да му е нужно напълнение от 200 тона и докато не се напълни с тях, той ще се чувства ограничен. А когато се напълни – ще усети безкрайността.

Безкрайността не се определя от разстояния, тъй като в духовното няма разстояния. Но когато постигнем между себе си единство и всички изцяло се включим в интегралната идеална система,тогава висшата светлина, свойството отдаване, може напълно да се разкрие вътре в такова съвършено съединение – това се нарича Безкрайност. Това е качествено понятие, а не количествено.

От урок по статия на Рабаш, 12.05.2011

[42873]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статията на Рабаш ”На какъв фундамент се строи духовното”: В нашия свят ни е известно, че ако искаш да построиш сграда, то най-напред е необходимо да изкопаеш земята под нейната основа.

И тази основа зависи от това, каква къща искаме да построим: само на един етаж или многоетажна. Тоест по височината на сградата се измерва и дълбочината на изкопания в земята строителен изкоп, и не за един път полагат тази основа, а я строят ден след ден, за да бъде колкото е възможно по-дълбока и да позволи да се построи висока сграда.

По такъв ред се действа и в духовната работа. А ”изкопаната земя” в духовното означава търсенето на пустотата в сърцето, нали сърцето означава желание, Малхут, ”земя”. Тоест преди да се построи ”къща” нависоко, необходимо е в началото да се задълбочим в ”земята”, в желанието…

За да може творението да узнае условията, според които може да стане подобн0 на Твореца, и да изпълни целта на творението, необходимо е то да прибави в себе си всички свойства на Твореца, едно по едно. Затова, всички свойства на Твореца и всички свойства на творението се включват едно в друго, и се преплитат така, че в творението остава ”запис” (впечатление), какво означава да бъдеш подобен на Твореца. Това се постига по пътя на разбиването, което се разпространява отгоре надолу, по цялата дълбочина на желанието, от нулево до четвърто ниво.

Така се получава пълно взаимно включване на свойствата на Твореца и свойствата на творението във форма, обратна на целта. В нея вече има всички детайли – абсолютно противоположни разбира се на окончателно поправеното състояние. И тук възниква настоящото творение,”човекът” – призван в бъдеще да стане подобен на Твореца. И от това състояние той започва сам да се поправя и да достига Твореца, истинското свойство отдаване. Така от началото на творението той достига до неговия край, края на поправянето.

Всичко се строи върху желанието за наслаждение, върху материала на творението. И колкото повече го използваме, толкова повече ще успеем да построим, тоест преди всичко е нужно да се задълбочим в него и да почувстваме колко сме противоположни на Твореца. Това означава, че ние копаем в него на дълбоко и не се страхуваме да разкрием неговата противоположност, макар това да е неприятно усещане и обикновено ни причинява страдания. Тъй като разкриваме свойство, което е противоположно на доброто.

И след това се приближаваме към необходимостта от поправяне – започваме да молим светлината, свойството на Твореца, да поправи свойството на творението. Това се нарича ”да построиш здание” . Но човек не е способен сам да го построи – строи го светлината. А ние трябва да обезпечим съсъда, желанието и точно да изразим молбата си. Ако разбираме и молим именно за това, което ни е нужно, за да се придвижим още едно стъпало нагоре, още на един ”етаж”, тогава светлината идва и го строи. Така се придвижваме все по-нататък.

Фундаментът, на който се строи духовното здание – е желанието да се насладиш, усещането на собствената си противоположност. И колкото по-надълбоко копаем, толкова повече можем да се издигнем нагоре.

Из урока по статье Рабаша, 13.05.2011

[42996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Шамати, статия 13 – „Същността на нара“: И колкото повече се извисява човек над знанието, толкова повече се запълва това опустошено място. Т.е. празнотата се запълва с извисяване, вървейки с вяра над знанието.

Необходимо е да молим Твореца да ни даде сили за извисяване. Тъй като, празнотата е създадена и дадена на човек не за да усеща своята опустошеност, а за да я запълни с величието на Твореца и  да приеме всичко с вяра над знанието.

Ние не знаем какво е това „вяра над знанието“. Това е пълно откъсване от всички наши сметки. Аз си спомням как 3-4 месеца след като започнах да уча при Рабаш, го попитах какво е това „вяра над знанието“. Написано е, че човек през цялото време трябва да бъде в нея. Тогава, аз дори си записах на ръката, че трябва да не забравям да мисля за вярата над знанието, даже без да разбирам какво е това. И ето, седнал зад волана на автомобила, поглеждайки написаното на ръката ми, аз попитах Рабаш какво означава това понятие.

Тогава той ми даде такъв пример, разбира се, ограничен в рамките на този свят: „Да предположим, че си дал на приятел 1000 долара назаем, а после той ти върне пакет, като че ли с цялата сума. Но ти откриваш в него само 1 долар. Т.е. приятелят ти казва, че там са 1000 долара, а ти виждаш 1 долар. Къде са останалите 999?“

И тук идва вярата над знанието, т.е. постигаш такова поправяне (а не просто опрощаваш дълга), че възприемаш този 1 долар като 1000 и приятелят ти не ти дължи нищо.

Как ще си върнеш останалите 999? Това се нарича сила на вярата над знанието. Какво е това – невъзможно е да се разбере веднага. Само когато тази сила се разкрие в нас, в резултат на вътрешните ни усилия, вътре в нашите желания, когато се променим, тогава ще видим, че действително може да запълним знанието с вяра и тази вяра е отдаване вместо получаване. Във всеки случай това ще е неразбираемо, докато човек не придобие това свойство.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→