Баал а-Сулам, “Разкриване на мяра, скриване на две”: Казано е: “Тайната на Твореца е за треперещите пред Него”. Това означава, че тайните на Тора се разкриват само на тези, които треперят пред Твореца, които пазят величието на Твореца от цялата си душа и с всички сили, които никога няма да допуснат злословия по отношение на Твореца.

Това правило се отнася най-сурово към скриването на кабала, тъй като много са паднали жертва на откровения от този род, и от тях са тръгнали всички любители на заклинания и амулети, а също привържениците на практическата кабала, коварно ловуващи за душите, и други мистификатори, използващи заместители на науката, изпаднали от ръцете на небрежни ученици.

Намерението заради отдаване – това е святост, а намерението за получаване във всякакви форми – това е оскверняване. Правило “тайната на Твореца е за треперещите пред Него” означава, че Творецът се разкрива само на тези, които действат в отдаване.

Амулетите, червените конци, святата вода, медитация и други подобни средства представляват голям проблем, и затова кабалистите щателно са скривали мъдростта на кабала. До този момент дори и в еврейския народ има хора, създали си име и много пари от продажбата на благословии и чудеса. Естествено, обикновеният човек се нуждае от това, вярва и получава от него сериозна психологическа поддръжка. Известно е, че благодарение на вътрешните убеждения може да се справи с много проблеми, включително и болести.

Става въпрос за нарушаване на много строга забрана, за препятствията на пътя на човека към науката кабала. Нали останал без поддръжка, той може да пристъпи към търсене на решения и да си зададе въпроса: “Как да подобря положението на нещата?”

И отговорът би бил: “Да помогнеш на себе си можеш, само ако се измениш. Нужно е да поправиш себе си, своето его. Творецът е добър и творящ добро, и затова на теб ти е зле, за да се обозначи мястото на поправяне”. Тогава хората биха се приближили към истината.

Но вместо това те живеят в лъжа, купувайки за себе си духовни “индулгенции” и “застрахователни полици” за определени суми и оставят проблема без решение.

Разпространявайки науката кабала, ние сме длъжни да се грижим за това, висшата светлина постепенно да въздейства на хората, докато те не започнат да разбират, че реално решение няма и бедите не спират, а затова е необходимо настоящо поправяне.

От урока по статия “ Разкритие на мяра – скриване на две”, 27.04.2011

[41616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Говорейки за единение, ние нямаме предвид уравниловка, а взаимно включване. На това се гради и методиката за възпитание: всеки е уникален и за това децата се развиват чрез обсъждания, които им позволяват да разберат чуждите мнения, колкото и много да са те.

Благодарение на това, всеки „се обогатява” от другите, прониква се от другите и става още по-уникален. Защото той взима от всички – и сам расте от това, развивайки собствените си качества.

Това ние искаме да постигнем с нашата методика за възпитание. Хората се обединяват правилно, контактувайки, влизайки във взаимоотношения един с друг и сами изграждат човешкото общество, изцяло балансиращо се от взаимното включване на всеки във всички и във всеки. Ето как излиза, че накрая уникалността на всеки разцъфва още по-ярко.

За това децата провеждат обсъждания, които ние само насочваме и подреждаме в една обща точка на съприкосновение. А междувременно, всеки има възможност да се изкаже, да изрази себе си, да бъде в ролята на съдия и подсъдим, защитник и обвинител. Само по пътя на такива взаимни включвания ние развиваме Човека във всяко дете.

Тогава от година на година те все повече ще се отличават едно от друго. Разликата между тях ще бие на очи всеки път – е и какво? Именно тя дава мощност на последващото обединение. В това е цялата работа: без подтискане на индивидуализма, ние изграждаме общност от големи личности.

Така кабалистичната методика ни позволява да използваме цялото творение. А иначе ние просто разрушаваме човека, оставяйки от него само винтче в машината, докато в действителност всеки детайл трябва да задейства машината, съзнавайки своята незаменимост.

От урока по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42866]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: От опита в преподаването виждам, че кабала разкрива цялата самобитност на човека. Тя прави това по своему. Къде тук е тайната?

Отговор: Моят позив към изключителност произлиза от Твореца, само че в неправилна форма. Аз го реализирам чрез примери: уча се от света на това, как да бъда изключителен – да кажем, искам да стана знаменит футболист, следвам модните тенденции, стремя се към богатство, към сила, към лъжа, мечтая за кариера на мафиот или на ректор на университет.

Във всеки случай, аз се уча от обкръжението, което ми натрапва едни или други ценности. Съчетавайки се с моята природа, те ме теглят към това, което най-добре ми подхожда. Всеки го влече нещо индивидуално – главното е да проявя своята изключителност.

И така, в процеса на моето развитите, обществото ми диктува своите канони, съгласно които аз трябва да изразявам своята уникалност. Сам нищо не мога да решавам. Например, раждайки се в Колумбия и попадайки в обкръжение на наркотърговци, аз ще тръгна по техните стъпки, мечтаейки за главозамайваща кариера на наркобарон. Защото не виждам пред себе си никакъв друг пример.

Ето, че излиза – в този свят аз хвърлям своята уникалност в огъня на обществото. Струва ми се, че се издигам над всички, а в действителност им служа. В крайна сметка, правя това, което искат те.

От друга страна, развивайки се духовно, аз получавам от обкръжението осъзнаване за величието на Твореца, величието на силата на отдаването. Това е много абстрактно нещо, аз не знам какво е. Чрез обучението аз получавам светлина, която връща към Източника – и все пак нямам представа за нея, усещам само резултатите от нейното въздействие.

И какво, все пак се развива в мен? – Точката в сърцето, с нейните „духовни гени”. И затова само в духовното аз се развивам истински и реализирам своята изключителност. Защото тук всичко става чрез светлината, която връща към Източника. Аз поправям само външната си форма, а вътре се развива моето „Аз”.

Ако можехте да разпознавате „духовните си гени”, то всеки би виждал себе си в крайното състояние – такъв, какъвто трябва да бъде. Но се поражда въпрос: в какво тогава се състои моята уникалност? Ако тя вече е заложена в мен, то къде съм самият аз?

Аз проявявам себе си чрез реализация на собствената си изключителност, привличам светлината, за да отгледам човека от своето „духовно семе” и по същия начин получавам, допълнително към обучението, коефициент на развитие: сливане с Твореца, формата на Твореца, способността да бъда на Негово място.

Така, всеки от нас действително реализира своята изключителност – за да стане като Твореца, да стигне до сливане. Аз не раста само по размер – по пътя придобивам всичко това, което има Той, обличам върху себе си Неговата премяна.

От урока по статията „Мир в света”, 17.05.2011

[43309]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако религиозен човек чете свети книги, които са били написани от кабалистите, той също ли привлича към себе си обкръжаващата светлина?

Отговор: Светлината слиза само за поправяне на егоистичното желание, както е казано: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне”.

Аз не искам да съдя кой с какво намерение открива светите книги. Но ако човек усеща в себе си „злото начало” и иска да го поправи и именно с тази цел отваря книгата, която е предназначена за привличане на светлината за поправяне, тоест Тора – значи, той привлича обкръжаващата светлина. Тогава това се нарича „да учиш Тора”, а такъв човек се нарича „Исраел” („яшар-ел” – направо към Твореца).

Ако той се учи просто за знания и не се стреми да достигне поправяне и любов към ближния, както към самия себе си, то това се нарича не изучаване на Тора – а изучаване на някакви премъдрости.

Двама души отварят една и съща книга, четат същите думи, но единият изучава Тора, а другият получава сухо знание. Всеки – съгласно желанието си.

Целият свят чете тези книги, но как ги възприема, какво прави с тях? Всичко зависи от човека.

И вътре в самия човек също се редуват ту едно отношение, ту друго. Даже изучаващият Кабала, понякога се учи заради това, за да узнае просто какво е написано.

Но ако първоначално човек не е получил потребност към поправяне, то няма за какво да го упрекваме. Той не усеща, че в него има егоистично начало, че е възможно практически да достигне усещането за Твореца, и без това няма живот.

Не трябва да пренебрегваме никого, нали всеки се управлява свише – даже тези, които ги движи точката в сърцето. Но като допълнение към тази точка в сърцето, която висшият свят пробужда в тях, те работят и реализират своята свободна воля, за да разкрият в себе си Фараона, за сметка на обкръжението. Когато точката в сърцето се развива в нас, ние разкриваме, че там се е крил и Фараонът, същинското зло начало.

Защото ние откриваме, че не сме способни и не искаме да излезем от това робство, не желаем любовта към ближния. Тази точка се увеличава и се превръща в черна, ненавистна нам дупка – затова, защото ние виждаме в нея приближаващата към нас светлина и не сме способни да се съгласим с нея.

Така ние се мъчим в това усещане за изгнание, докато не измолим за спасение, наистина – по-добре смърт, отколкото такъв живот! И тогава се разкрива огромна, мощна светлина и превръща нашите егоистични желания, „злото начало” – в желание за отдаване.

Затова – не може да има никакво предпочитане на един човек пред друг – всеки действа така, както го направляват свише. Няма свобода на избора, освен тази, която позволява да добавим нашите действия към точката в сърцето. А всички останали нямат никаква свобода и изпълняват природната си програма. Но в крайна сметка всички излизат от Египет.

От урока по статията на Рабаш, 24.04.2011

[41384]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Всички традиции и обичаи, приети в юдаизма, са отпечатък от духовни кабалистични действия – но само в земното, егоистично желание. Докато, истинското духовно действие се провежда в две сфери – в получаване и в отдаване.

След като сме загубили връзка с любовта към ближния, с отдаването, с висшия свят – то каквото ни е останало в рамките на този свят, това се нарича юдаизъм. В такъв вид се представя на човечеството науката кабала по време на изгнанието. Но за единици тя се е откривала в две сфери: в духовната и материалната.

Затова в религията съществуват всякакви обичаи и действия, изпълнявани по традиция. Вместо да ги изпълняват вътре в себе си, като духовни действия – те ги изпълняват външно.

Книгата „Шулхан Арух”, приета от вярващите като сборник от религиозните закони – описва духовните действия, но в материална форма. Когато там се казва „умий си ръцете” – това означава, че трябва да вземеш своя получаващ земен съд, наречен ”ръце”, и да го очистиш, потапяйки или умивайки го със светлината Хасадим.

Тя обяснява как да направим сватбена завеса (хипу) за обединяването с Твореца, как да отделим в духовното чистото желание (кашерното) от нечистото, как е правилно да се коли ”животното” – своя собствен егоизъм. Всяко действие прилагано от сутрин до вечер, отразява духовните процеси.

Затова ”Шулхан Арух”, описва целия човешки живот с най-малките подробности, от мига в който се е пробудил и благодарил на Твореца: с кой крак трябва да стане от леглото, как да се обува, как да се облича, отначало пропъхва дясната ръка – символ на желанието за отдаване, а после лявата – желанието да получава.

Всичко написано е обяснено подробно до най-малкия детайл, защото изхожда от поправянето на душата. ”Тяло” се нарича душата, и книгата обяснява, как да я поправим – как да я обличаме, измиваме, как да я ”храним”, т.е. как да я напълним, с какви видове светлина: със светлините Хохма и Хасадим и в каква последователност. Как трябва да благославяме различните видове ”храна” – видовете напълвания на желанието да се насладиш. На това е посветена цялата книга ”Шулхан Арух” (масата е сложена).

Някога, до разрушаването на Храма, на практика, целия народ е изпълнявал тези духовни действия – всеки на своето стъпало и работел над своята душа. Било му е ясно, какво означава това относно неговата душа и светлината. Но в момента, когато сме загубили връзката с духовния свят, и от стъпалото за отдаване сме изпаднали в егоистическо получаване, изгубили сме си душата, която можело да бъде поправена, извършвайки с нея всичките тези действия.

И затова, всички тези действия, хората започнали да извършват със своите тела, с тази земна плът, с материалния свят, с онази материална маса, на която се хранят – вместо да напълват душата си със светлина.

Ако отворим Талмуд, ние ще видим сборник от правила, които трябва да спазваме при общуването с другите: например, как да платиш на съседа си, ако ти или твоето животно му е нанесло някаква щета. Но под всичко това се подразбира духовни нива. Целият Талмуд е посветен на действията на човек, работещ върху поправянето на своята душа, но те се описват чрез животните, работата на полето – с такъв иносказателен език.

Ако ти се намираш в духовния свят, то ти е ясно, че това е написано за духовното, за душата. За теб този свят сякаш не съществува. Ти разбираш, че нищо не може да се поправи, изливайки водата редувайки ту на едната ту на другата ръка, и тези действия се извършват единствено в знак на подобие на материалния свят с духовния. Ако ти се намираш в духовния свят, то и материалния действаш така. Но материалното действие не поправя душата – това се нарича културна традиция, история на народа, навици от детинство приети от народа.

Но в действителност ние извършваме всички тези действия в своето вътрешно поправяне. Тоест, ние вземаме части от своето желание и с помощтта на такива действия ги издигаме по стъпалата от егоистично напълване към отдаване на другите и Твореца. Именно това се описва в ”Шулхан Арух”, и в това се състои цялата Тора, обучаваща как това да се направи.

Но откакто сме загубили духовната степен, то сме започнали да се отнасяме към това като към материални действия. Написано е: дясна ръка, лява ръка, бик, магаре – така буквално се възприема и изучава от народа като земни закони.

От урока по статия от книга Шамати, 29.05.2011

[44242]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Какво е първото условие за широките маси, за да започнат да възприемат методиката за поправяне?

Отговор: Масите все още не разбират откъде идват бедите. Тук работата не е в правителството, не е в безработицата, не е в политическите или икономически манипулации и задкулисни игри.

Америка оказва натиск, Китай взема цялата работа – всичко това е външно, но хората предполагат, че някой в света има власт над тях. Ахмадинежад, Обама, Меркел – като че ли от лидерите зависи нещо.

Какъв е смисълът да се излиза на улицата с гръмки искания, ако това не помага? Колко правителства можем да сменим и каква е ползата от това? Нужно е да разберем веднъж завинаги, че промените могат да дойдат само свише – от силата на Природата, а не от някакъв управник. Защото той е такъв, какъвто е и целият народ. Какво разбира той? Какво може да направи в глобалния свят, където всяка страна зависи от всички?

Достатъчно е да използваме елементарната логика: в света има повече от 250 държави. Какво може да направи премиер-министърът на една отделно взета страна, в условията на тотална взаимна зависимост? Какви могат да бъдат вариантите в рамките на общия пазар, където действат жестоки закони, където не правиш нито крачка на дясно или наляво, тъй като всеки има определен сегмент? Или на главата на държавата, според ранга, се дава вълшебна пръчка?

Масите възлагат надежда на смяната на властта, а на практика ще стане само по-зле – не заради конкретните лидери, а просто защото самата посока е невярна. Засега, хората не знаят от кого в действителност зависи ситуацията. И ако не разпространим в света науката кабала, те така и няма да узнаят, но ще почувстват, че цялата работа е в нас. Те знаят за кабала, която скриваме и ще посочат точно нас.

И тогава, както е казано за периода на Гога и Магога, целият свят ще предяви към нас претенции. В началото ще има войни между народите, а после, те ще се обърнат срещу Израел. И това е естествено: те са в конфликт, не знаят как да бъде, възлагат отговорността на тези и онези, а след това започват да разбират, че опасността е надвиснала над всички, че всички се намират в отчаяно положение, а средства за спасение няма. Откъде е тази напаст? Кой е виновен? Не, не е Обама, не е Ахмадинежад, не е Меркел и не е Саркози – виновни са те, евреите.

Защо? Така чувства човекът. Това е естественото усещане на антисемита: „Вие сте виновни за всички беди”. И между нас казано, нима не е прав? Прав е. Така и ще бъде, ако не разпространим за необходимото време методиката за поправяне, ако не покажем, че сме готови да я дадем на целия свят. Трябва да изпреварим всеобщите претенции, предварително да подготвим отговор на желанието на света да приеме лекарството, преди да е дочакало пристъпа на болестта. При това не, защото се боим за себе си, а защото това е желателно в очите на Твореца. Защото Той не иска всички хора да страдат.

От урок по статията „Свят”, 30.05.2011

[44343]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал аСулам започва „Въведение в науката кабала” с думите: „Раби Ханания бен Акашия казал: „Поискал Творецът да удостои Исраел, затова Той им дал Тора и Заповедите…”

В мидраш „Берешит Раба” е казано: „Заповедите са дадени само, за да може с тяхна помощ да се изчисти Исраел”. Оттук възникват два въпроса:

а) Каква е привилегията, с която иска да ни удостои Творецът?

б) Каква е „нечистотата”, „грубостта”, която е в нас, и която трябва да поправим с помощта на Тора и Заповедите?”

Знаем, че в света действа само една сила, освен която няма нищо друго. Но тогава излиза, че тя извършва някакви „неразумни” действия. Кой знае защо, тя ни е направила егоистични, груби, тъмни, безчувствени – казано накратко, лоши!

И нима това е добро творение? Ако Творецът е абсолютно добър, то как може в нас да има нещо лошо, което не е от Него? Ако творението е лошо, тогава следва да попитаме Майстора, който го е създал – откъде може да има в творението някакъв порок, ако не от корена?

А освен това, ако Творецът вече е създал такъв порок и нарочно ни е направил покварени и егоистични, то защо след това ни дава средство, което се нарича „Тора и заповеди”, и ни принуждава да поправим онова, което сам е развалил и направил в нас лошо?!

Тези въпроси са много дълбоки и в крайна сметка, започваме да ги разбираме едва, когато започнем да се издигаме по духовните стъпала. Само там разбираме, че преимуществото на светлината се постига от тъмнината. Ако тази тъмнина я нямаше в нас в началото, нямаше да можем да постигнем светлината. Невъзможно е да я постигнем по друг начин!

Не си мисли, че това е „заплащане” за твоята работа, и че за някого е нужно първо да поработиш, а после да получиш за това награда. Тази работа е необходима само на теб – ако не беше тъмнината, която превръщаш в светлина, изобщо нямаше да имаш възможност да почувстваш, какво е светлината! 

Ние разбираме това само, когато излезем в духовния свят и започнем да изпълняваме действията на поправянето, превръщайки тъмнината в светлина, с помощта на „Тора и заповедите” – особена последователност от духовни действия, които е необходимо да изпълним педантично.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 23.05.2011

[44216]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо е казано, че действието отдаване винаги носи усещане за радост?

Отговор: Ако човек е привързан към висшето, то това сливане задължително ще му донесе радост, защото той се включва в съвършенството на висшия. Това не е просто някакво весело настроение, а усещане за напълване със съвършенство и вечност, принадлежност и зависимост, докосване до нещо съвършено и вечно.

Такова чувство изпитва човек, който има връзка с по-високо стъпало, в което влизат: учителят, групата, Творецът. Колкото повече ги цени, толкова повече изпитва съвършенство. Но после възниква въпрос: а как използва той това чувство? Може би просто търси приятно усещане, за да се успокои? Или го използва, за да се издигне и на свой ред да отдава?

Тоест важно е, използва ли той своята връзка с „учителя, групата, книгите”, за да придобие духовен съсъд, който се нарича „вяра”, или за да напълни себе си? Ако търси егоистично напълване, то това е нечисто желание, „клипа”, която иска да се захване за святостта и да изтегля от там светлината.

Макар че, през такива нечисти състояния също трябва да се премине, да се почувстват по пътя и със старание да се преодолеят.

Накрая трябва да постигна това, че няма нищо, освен единствената власт – властта на Твореца. Това означава, че Творецът – добрият и творящ благо напълва целия ми свят, всички мои желания, цялото ми сърце и разум. През цялото време, трябва да усещам, че се намирам във властта на Твореца, и че Той ме изпълва. А не да позволявам на клипа (на своите нечисти желания) да се самоизяждат.

Има хора, които получават наслаждение от такова самоизяждане. Или дотолкова са свикнали с него, че вече не могат да излязат от това състояние. Но то е много лошо и не носи напредък.

Човек мисли, че страданията му помагат да напредва и някога ще свършат. Но това никога няма да свърши. Напредъкът се осъществява именно за сметка на това, че се стремим към радост, към добро, към щастие от извършването на добри дела – към по-високото стъпало, към вярата. Това се нарича вяра във висшия, когато човек усеща, че принадлежи към съвършенството – присъединява се към висшия.

Но попитай себе си: дали се стараеш да се присъединиш към висшия, за да получиш удоволствие от това или търсиш вдъхновение и радост, които ще ти помогнат да придобиеш способността да отдаваш?

От урока по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44248]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Квантовата област свързана с неопределеността, но не абсолютната. Оказва се, че в дадено състояние не всичко излиза към света пълно – винаги нещо остава.

А наблюдателят вижда само личната реализация, която му е представена случайно и неопределено. Просто част от възможностите остават нереализирани – така както в механизма на ДНК или в процеса на сработване на решимот.

Аз не зная до какво ще доведе това, но ми е ясно, че резултат ще има. Как работят решимо в материалния свят?

Отговор: Решимо – това е следващата степен, която на мен ми е нужно да се появи и разкрие. Тя, безусловно, съществува в мен. Едновременно ми е необходимо да добавя към решимо собствени усилия, които стават светлина, енергия, въздействаща на решимо. Тази енергия по същността си – е моя болка, желание да проявя усилия, които придават нова форма на текущото решимо.

По-този начин аз сам построявам следващата степен. Дори в зачатъчен вид тази степен вече е заложена в решимо, но всичко се разкрива в моето възприятие. Решимо се дава от Твореца, а цялата негова реализация е възложена на мен.

Посредством светлината Той е създал първо точка, нещо от нищото, а по-нататъшното низхождение до нашия свят е осъществила светлината, въздействаща на тази точка.

Получавайки я във вид на решимо, аз влагам усилия и изпълнявам същите действия, които и Творецът, за да се върна в началното състояние. И на целия този път съм идентичен с Твореца. До самия край възпроизвеждам същите тези действия, които Той е извършил отначало. По-такъв начин аз Го “подменям”, и вървя със същите тези стъпки.

Затова е така важна стълбата на състоянията. Всяка нейна степен се състои от решимо и усилия – и докато решимо са вече зададени, то състоянието аз го построявам. Именно аз влизам в него и го усещам. Всичко произтича от моите състояния, всичко изхожда от мен.

От урока на тема: “Съвременна физика и наука кабала”, 05.05.2011

[42269]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, “Свят”:  Казано е в “Изреченията на праотците”: “Всичко е дадено под залог, и мрежата е разкрита над всички живи, магазинът е отворен, и търговецът дава в дълг, и книгата е открита, и ръката записва, и всеки, който желае да вземе в дълг, нека дойде и вземе.

А събирачите на дългове обхождат непрестанно, ежедневно, и изискват от човека с негово знание и без неговото знание, и има в тях, на какво да се опрат. А съдът е съд истински, и всичко е готово на трапезата”. От началото на творението са записани всички хора в списъка на поканените гости. И замисълът на Твореца ги задължава да дойдат на трапезата, без знание или със знание.

“Трапеза“ това е краят на поправянето на Малхут в света на Безкрайността, която е длъжна да напълни света на Безкрайността. Това състояние вече е запланирано и съществува, ние сме в него, на нас само не ни достигат инструментите, съсъдите, за да усетим това. За тяхното поправяне и поставяне в порядък ние и говорим.

По този начин, “всичко е готово на трапезата”. Тя вече е готова и Творецът чака “гости” – нашите поправени желания, за които сме длъжни да се погрижим.

Всичко се явява производно на тази трапеза: светлините НаРаНХаЙ и съсъдите КаХаБ-ЗОН, спускащи се от Малхут на Безкрайността по стълбата на духовните светове. В първоначална и финална форма, с други думи, първото и третото състояние пораждат второто състояние, в което ние се намираме, те определят нашия път между тях, всички наши поправяния.

И затова е необходимо да се грижим не за началната и не за крайната форма, а само за нашия принос, за нашето участие в процеса, за това, че по най-ефективен начин тези действия се вливат в последователността и ускоряват развитието, правейки го максимално продуктивно, интензивно и фокусирано.

От урока по статията “ Свят “, 29.05.2011

[44270]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→