Въпрос: Има ли възнаграждение в съответствие с приложените усилия?

Отговор: В духовното  за усилията се дава възнаграждение, но не в този вид, в който е прието в нашия свят: аз искам по-голямо възнаграждение за по-малко усилия, а ти, като собственик ми предлагаш  по-малко заплащане за повече усилия. И така ние се пазарим, договаряме се и се спираме на нещо.

Работата е в това, че в духовното аз работя срещу висшата светлина. И в степента, в която ставам подобен на нея, тя влиза в мен – това е възнаграждението. Тук е изключена каквато и да е търговия и  не може да има никакви верни, или неверни решения, действия и следствия. Всичко е  точно по законите на природата.

Въпрос:  Тогава как да разберем противоречието „направил усилия – и намерил“?

Отговор: Има се в предвид, че аз предварително не познавам тази светлина, която ще получа, доколкото никога  до сега не съм я усещал. Това постижение, което ще разкрия, за мен сега е тайна. Аз знам, че ще го получа, но какво именно и как, не мога да кажа, защото  още не съм готов, нямам никакви  „ средства“, в които  мога да получа тази информация, това усещане и да кажа: “Ето към това се стремя!“

Зная, че отивам на следващата, по-висока степен  на отдаване, свързвам се с цялата система, която се нарича любов. Любовта е зависимост вътре в системата.

Ако която и да е система, която сме създали /например кондензатори, съпротивления, намотки и т. н./ работи правилно, ние казваме, че в нея цари любов, тоест  пълно разбиране на взаимната програма, взаимосвързаност. Тук е същото.

Въпрос: Значи, аз правя усилия да отменя себе си и да мисля за другите?

Отговор: Самоотмяната  е задължителна, защото иначе няма да се включа в системата.

Реплика: Но аз не зная кога ще получа  възнаграждение за това.

Отговор: Включването в системата  е възнаграждение. Представете си, че има напълно взаимосвързана система, в която всичко се случва по жив аналогов режим. Ако аз се включа в тази система,  ще съществувам в нея. А съществуването  в нея е моето възнаграждение.

Ако  все още не се намирам в нея, трябва да работя със себе си, за да се включа към нея,  да се свържа интегрално. Това е моята работа.

Въпрос: Да допуснем, че съм приложил усилия. Но кога ще  се включа в системата това си остава  тайна за мен?

Отговор: Невъзможно е да се каже, защото аз дори не знам какви натъкмявания още трябва да направя, за да се интегрирам напълно в тази система. От всички кондензатори, съпротивления, намотки и хилядите други елементи, не зная какво точно трябва да взема  за своята промяна, така че да се включа в нея. Аз просто трябва да се анулирам, за да ме форматират като себе си.

По принцип, нашата задача се свежда до отмяна на своето „аз“. Нека останалата схема , електронна или човешка, няма значение каква, сама да ме формира като себе си, аз просто ѝ
се отдавам. Това е условието  на Първото Съкращение /Цимцум Алеф/.

От урока на руски език, 22.04.2018

[231403]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Разкриването и възприемането на висшата реалност става чрез молба (молитва) и благодарност. Тези два вида обръщения изграждат връзката ни с Твореца. Защото молбата говори за желанието ни да се сближим с Него в подобието по свойства, за нашето разбиране какво означава уподобяване на висшата сила, за готовността ни към него.

Да станем подобни на Твореца, означава да станем човек, Адам, от думата „едоме” (подобен). А благодарността е необходимото условие за получаване на поправяне на нашите свойства.

За разкриването на висшата сила е нужно да се уподобим на нейното свойство отдаване, иначе не сме способни да я възприемем. И за да направим това е необходимо обратното свойство на творението – егоистичното желание за наслаждение. При което, колкото по-далеч и по-високо се придвижваме към подобието с Твореца, толкова по-голям егоизъм се разкрива в нас, толкова повече препятствия усещаме на пътя си, както човек, който се изкачва в планината.

И това е естествено, защото всеки път, когато достигаме все по-голямо подобие на Твореца, то е основано на все по-голямото различие от Него. Ние разкриваме все по-дълбоки свойства на цялото мироздание, на цялата система на света, която се постига от противоположните свойства. Затова възприемането на висшата реалност преминава през обратните ѝ свойства и състояния.

Не трябва да се плашим от това, а да бъдем готови за такива състояния, помнейки, че всичко разкриващо се в нас са необходими усещания, противоположни на усещането на Твореца. Цялата реалност е само Твореца, както е казано „Няма никой, освен Него”. И затова всичко, което се случва с нас се разкрива само в степента, която е необходима за Неговото разкриване от противоположното свойство.

А възприемането на Твореца се осъществява чрез молба и благодарност – чрез две противоположни обръщения към Него. От една страна, аз моля, желая, а от друга страна, благодаря: като лява и дясна линия. Лявата линия е недостатък, а дясната линия е благодарност, благословение, признателност.

В книгата на Баал а-Сулам „Учение за Десетте Сфирот“, част 4 е казано, че „Всички наши практически действия с молба към Твореца са призвани да издигнат душите, изпаднали от общата душа на Адам“, които са се разпаднали, отдалечили поради проявилия се в тях егоизъм и паднали в егоистичните свойства.

И цялото наше съществуване в този свят е предназначено само, за да ни приведе към първоначалното състояние, за да можем отново да усетим себе си като една обща душа, наречена „Адам“.

Но това няма да бъде вече Адам Ришон, не първият човек, разбилата се система, едно общо желание, което се разбило на практически безкраен брой частни желания.

Нашата работа е да съберем всички тези частни, разбити желания, изпуснати в егоизма и пропити от него, усещащи общото и частно отдалечаване и отблъскване едно от друго, и да ги приведем в първоначалното състояние на единството.

Затова е желателно всяко наше състояние, всяко действие и мисъл да бъде предшествано от „намерение“. То е най-важното: „За какво го правя?” Правилното намерение „ще ни съедини в една единна система”. Действието, което следва от такова намерение, се счита за поправено.

Възможно е дори да не се изисква действие и да е достатъчно едно намерение. Но сега в нашия свят е много важно от намерението да се премине към действие, защото действието, което следва след намерението, е потвърдило това намерение на събиране във взаимен контакт на всички нас до първоначалното състояние.

Когато въпреки егоистичното отдалечаване един от друг, взаимната ненавист, недоверието, отблъскването, ние все пак се опитваме да се сближим, то всеки такъв опит се отчита, вътрешното движение от сърцето въпреки своето сърце. Аз усещам как работя в двете линии.

От една страна моето сърце отблъсква другите и иска да бъде изолирано, като поддържа дистанция между мен и другите. А от друга страна, аз искам да преодолея това разстояние, да се издигна над него, „покривайки всички прегрешения с любов“.

Тоест, аз не се опитвам да унищожа, да изтрия нашите минали отхвърляния и разстоянието между нас, а над тях се стремя да изградя свързващи мостове. Егоистичното съпротивление трябва да остане, а ние да се съединяваме в алтруистични връзки, и тогава те се умножават от егоистичното съпротивление на връзките

Оказва се, че възстановената връзка е в „620“ пъти по-силна от първоначалната връзка в системата на Адам, която е разбита специално, за да възстановим над нея нашата нова връзка. Вместо „първия човек“, Адам Ришон, първоначалната система, ние ще изградим „последния човек“, Адам Ахарон, тоест поправен.

Из сутрешния урок 07.10.2018

[234425]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Създаването на духовно кли е за сметка на приближаването към другарите. А такова сближаване е възможно само по пътя на самоотмяната, да приема от тях това, с което не съм съгласен. Аз се включвам в групата, прекланям се пред нея, вместо да привличам групата към своята гледна точка. В това е цялата работа.

Ако действително искам да се приближа към центъра на групата, в който се крие Твореца от мен, то трябва да търся проблеми и трудности, които да мога да преодолея, за да се съединя с другарите. Подаръкът ми за групата е моето сърдечно и душевно участие с вяра над знанието.

Присъединявам се към другарите си независимо от моето несъгласие. И тогава виждам, че всичко е предварително подготвоено и няма кого, освен себе си, да поправям. Всички вече са включени в общата душа и само аз, Малхут, трябва да поправя отношението си към тях. Тогава ще разкрия строежа на общата душа с нейното напълване, с Творецът, който се намира в нея.

Всичко е благодарение на това, че поправям себе си против моето желание, като правя подаръци на другарите си или групата с това, че отменяйки себе си, се присъединявам към тях. Аз не искам и това нежелание остава в мен като дълбочина на егоизма (авиют), но го правя независимо от нежеланието си, против егоизма и така правя съкращение, екран и включвам моята Малхут в деветте първи сфирот.

Деветте първи сфирот са свойствата на другарите, които са ми дадени за работа и самоотмяна, за да съкратя егоизма си и да съм готов да отдавам, да помагам, поддържайки ги във всичко. В крайна сметка откривам, че всички вече са поправени и са обвивки на Твореца, който ми е устроил всичко това, за да ми помогне да развия в себе си любов и да Го разкрия.

От сутрешния урок 15.10.2018

[234925]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се  нивелирам пред групата?

Отговор:  Да поставя всички мои свойства  в служба на групата, за да може в нейното обединение максимално  да се релизира образът на Твореца: отдаване, любов, връзка, взаимност.

Първото действие е, когато другарите в отмяна един пред друг  намират центъра на кръга. И тогава точно в тази отмяна започват да разкриват Твореца, Неговото изначално свойство.

Въпрос: Каква мотивация движи човека, който правилно отменя себе си?

Отговор: Истината е, че само това  и съществува, а всичко останало  ни е дадено специално като антиматерия, за да разкрием над нея свойството отдаване  и любов.

Въпрос: Как ще разбера, че наистина  искам правилно да отменя себе си по отношение на десетката? За кого мисля: за Твореца, за себе си, за другарите, за материята? Какъв трябва да бъде векторът?

Отговор: Това е постоянна работа, в която човекът си представя  как се радва, че вместо себе си започва да усеща цялото мироздание като едно, цялата група като едно. Усещането за отделяне от егоизма, когато всички заедно се  съединяват като равни и вече имат желание  да разкрият Твореца.

Творецът се разкрива при условие, че цялата десетка се грижи не за себе, а за другите, това вече е състояние  на следващото стъпало. Но когато всички наистина се отменят, това  вече е центърът на десетката и тяхното съвместно включване в него се нарича включване на капката семе в майчината утроба. Те усещат, че се намират във висшия парцуф и имат контакт с него.

Въпрос: Да предположим, че мога да отменя себе си, но нали не съм  отговорен за  същото  състояние  на останалите другари?

Отговор: На теб само ти се струва, че ги има останалите другари, така както сега ти се струва, че ние съществуваме. Ние съществуваме в теб!  Заради това трябва да си представиш, че всички наши образи в твоето въображение сякаш са се отменили  и съществуват в центъра на кръга между нас. Това е  истинската реалност.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 12.04.2018

[235105]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Цялата духовна работа върви чрез вяра над знанието. Нарича се вяра, защото тя не се одобрява в моите обикновени, материални сетивни органи, в желанието, с което съм се родил.

Но аз получавам свише такова осветяване, което ме удържа в състояние, наречено „вяра” и ми позволява да работя, независимо от това, че не усещам висшето стъпало.

И дори самият аз не искам да я чувствам, не искам да работя заради своите приятни усещания, да стана техен роб, а се стремя да се издигна над тях, над своята природа. И за това, моля да ми дадат силата на вярата.

Независимо, че не виждам, не чувам, не разбирам  как действа силата на отдаване, но действам съгласно нейните закони, за да се облече тя в мен.

Хората в този свят във всичко се ръководят от силата на получаване и се насочват от своето желание да се насладят, несъзнателно му се подчиняват, като кукли, облечени на  ръцете на кукловод. А аз искам да се обличам с другата Му ръка, която  се нарича  ръка на вярата, за да започне тя да ме управлява,  превземайки целия ми разум и сърце.

Но в същото време не оставям предишната си природа. Аз искам да я усещам и да направя сравнение, колко тя се различава от другата, за да работя във вяра над знанието. А аз ще имам  разум и в добавка вяра, която  е над него, тоест силата на отдаване ще властва над силата на получаване. А аз ще зная и разбирам, как властва  силата на отдаването и сам  ще я направлявам. Тя ще се намира под моя контрол.

Това се нарича вяра, защото не искам знание  за това, как действа силата на отдаване, а само искам тя да вземе връх над силата на получаване.

Следователно, цялата духовна работа започва с това, че придобивам силата на вярата, силата на отдаване над силата на получаване, която се нарича знание. В същото време оставам разумен човек, а не се извисявам във фантазии, като че ли вървя с едната вяра и съм готов на всякакво отдаване. Аз не съм готов за нищо, абсолютно реално гледам на нещата. Вярата над знанието се опира на реална сила, още по-мощна, отколкото силата на получаването.

Работя с пълното включване на чувствата и разума, със своето обкръжение и с целия свят, но само по нов начин, променяйки стила на работа. Така става влизането в духовната работа.

От сутрешния урок на 22.10.2018

[235385]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Да изградим нови органи на възприемане за разкриване на духовния свят,  означава да изградим връзки между нас, вътре в които да можем да разкрием Твореца и с това да Му доставим удоволствие. Това ново възприятие се нарича „вяра над знанието”, степента на Бина, на отдаването, алтруистичното намерение.

Подготвяйки ни за такова поправяне, Творецът постепенно скрива духовните светове, спускайки ги до нивото на този свят, където може да съществува творението и  разбива общата душа на множество части.

В началото на поправянето трябва да установим връзка на материално ниво, т.е. егоистично, вътре в знанието. А след това трябва да се издигнем над него, за да бъдат всички наши връзки от не егоистичен тип и да произлизат не от желанието за наслаждение, а от природата за отдаване.

Но при това ние не унищожаваме желанието си за наслаждение, а напротив, всеки път го използваме като пример, което се нарича лява линия, и строим над него обратната форма, дясната линия, желанието за отдаване.

Излиза, че е невъзможно да се издигнем на степента на любовта и отдаването, докато не се разкрие ненавист, отблъскване, разединение, егоизъм във всичките му образи. И над всичко това строим дясната линия: обединение, любов, сближаване, взаимно разбиране, както е казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта”. А няма ли прегрешения, няма любов, трябва да има и едното, и другото, едно след друго: крачка вляво, крачка вдясно.

Първо трябва да разкрием недостатък от лявата страна, а от него вече ще разберем каква трябва да бъде неговата противоположност, като „преимуществото на светлината от тъмнината“ и ще можем да изградим дясната линия, правилната връзка.

Сега ние не знаем какво е правилната връзка, нямаме никакви предпоставки за нея. Затова остава само да следваме съветите на кабалистите, само по този начин ще можем да изградим нови връзки между нас, които ще се наричат духовни. Защото вътре в тези особени връзки ще разкрием силата на отдаване и любов, която се нарича „Творец”.

В това е работата на човека. Цялото учене е подготовка за практическа реализация, за изграждане на връзки на друго ниво, съгласно друга природа – на отдаване, в която няма нито капка егоистично желание, което властва над нас.

Сега не знаем какво е желание за отдаване. Колкото и да се насилваме, не можем да изтръгнем от себе си нищо друго, освен егоизъм. А всъщност всичко е много просто: трябва само да направим желанието си подобно на желанието на Твореца.

Ако се опитаме да влезем в желанието на ближния и да го поставим над нашия егоизъм,  като го правим по-силно и по-важно от нашето желание, независимо от противоположността на личния интерес, ще можем да се научим да заменяме едната природа с другата.  В такава форма ще можем да разберем какво означава да преодолеем себе си и да вървим над мнението си, над чувствата и разума си.

Моите собствени усещания и разум си остават, но освен тях аз придобивам сърцето и разума на другарите, на групата. Вървя след другарите със затворени очи, защото не мога да проверя и да съпоставя техните желания със своите. Просто трябва да отдам на другаря „последната си риза”, т.е., неговото желание трябва да определи всичките мои действия.

Използвам тялото си като машина, вътре в която действа желанието на групата. Така ще се придвижвам, докато не разкрия, че това е желанието на Твореца, което вече е в мен и ме води. Когато изпълнявам действията, аз започвам да Го разпознавам, защото този Творец действа вътре в мен.

Ако Му дам такава възможност по свой свободен избор, вътре в тези действия ще разкрия Неговата природа, характер, програма, подход, и ще стана подобен на Него. Така постигаме сливането с висшата сила, Творецът се облича в творението.

Дойде време сериозно, по-интензивно, практически да се включим в тази работа. Надявам се, че вече сме направили първата половин крачка напред.

От урока на руски език „Работа в знанието и над знанието“, 04.11.2018

[235866]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо вие, кабалистът, правите толкова много действия в измислената реалност, когато можете да пренесете вашата област  на действие само в истинската, духовната реалност?

Отговор: За да можете вие, като част от същността си, също да дърпате зад себе си.

Въпрос: Тоест, вие сте отговорни пред хората?

Отговор: Всички те са мои части! И затова аз съм свързан с тях. И така е с всеки от нас. Става взаимно включване на всички във всичко. Затова всеки от нас дърпа другите и ние заедно се притегляме към света на вечността, на Безкрайността.

Когато помагаш  на другите, в крайна сметка помагаш на себе си, защото всички останали са твоята духовна част. Всичко това е един Адам.

Въпрос: Аз отдавам не на другия човек, а на себе си?

Отговор: Да, но на теб ти изглежда, че отдаваш на другите. Работата е в това, че състоянието, наречено Адам, се е разбило на множество части, за да може всяка част по отношение на другите да премине от егоизма си в алтруизъм и да придобие по този начин свойството на Твореца, свойство на отдаване и любов.

Ако тази система не се беше разбила, как би могла да придобие свойството на Твореца? Относително какво би действала? Защото сме разбити и между нас съществува егоизъм, взаимно отблъскване, ние можем да го преодолеем и да се свързваме с другите. Тогава силата на преодоляване ще стане сила на нашето сцепление и подобие на Твореца. Това състояние трябва да постигнем.

Такъв е замисълът на Твореца,  в резултат на разбиването творението да стане егоистично и цялата сила на светлината, силата на Твореца, силата на Неговата любов да влезе между нас и да се преобърне в егоизъм, в ненавист. А сега ние трябва да я обърнем във връзка и любов, и тогава ще станем подобни на Твореца.

[234974]

От урока на руски език, 10.06.2018

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Реплика: Женското сърце бие малко по-бързо от мъжкото: при мъжете със 70 удара, а при жените със 78. Въпреки това при двойките, които живеят заедно, сърдечните ритми и дишането стават подобни, особено ако техните отношения са близки. Така твърдят учените.

Но дори ако хората просто правят нещо заедно с въодушевление, сърцата им се настройват едно към друго.

Отговор: Това е от въздействието между хората. Те влизат в унисон, дори ако работят в един екип и между тях няма никакви близки връзки или общи увлечения. Все пак е една работа, една атмосфера.

Влиянието на човека върху обкръжаващата среда, в която се намират останалите, е многостранно. Ние виждаме, че хората, които живеят в една страна, придобиват обща менталност, а ако живеят там дълго време, придобиват дори и чертите на тези, които обитават тази страна. А това вече зависи не от хората, а от самата земя, където те се намират.

Въпрос: А как става това в кабала?

Отговор: В кабала е съвсем друга история. Факт е, че занимавайки се с кабала, ние се свързваме помежду си не на земно ниво, когато живеем на една земя, дишаме един въздух, върху нас въздейства една и съща, например, радиоактивна обстановка или още някакви параметри, които дори не знаем.

Ние сме увлечени от общата цел и в нея виждаме себе си. Освен това, себе си в тази обща цел можем да видим само тогава, когато сме разтворени в другарите си.

Затова тук възниква такова обединение, взаимно проникване, което не съществува в никаква друга форма на човешко взаимодействие. В кабала се получава така, че вие не просто сте подобни един на друг, вие създавате заедно системата, в която сте съставни части и един без друг не можете да съществувате. Затова всичко тук е от по-висок порядък.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 02.10.2018

[235655]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо не можем да постинем по какъв начин  Творецът извършва своите действия, а постигаме само как тези действия се възприемат от нас?

Отговор: Защото тези действия се случват в нас. Отгоре не съществуват никакви замисли или планове, които след това да се спуснат и да слязат към нас.

Можем да говорим за такова развитие на събитията, защото е по-близо до нас, по–разбираемо е, но всъщност  всичко е в нас.

Всичко идва само от нашите вътрешни, неусещани от нас състояния и се приближава към по-външните.

От урока на руски език, 18.02.2018

[229213]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Страхувам се да си представя духовното обединение без разделение и различия. Това е пълна загуба на себе си, на това, което ме различава от другите. Какво може да бъде по-лошо?

Отговор: Оставете себе си. Какво добро има в човека? Най–важното е да изгубиш себе си. Защото тогава придобивам другите – намирам се в тях, разтварям се в тях, а те се разтварят в мен. В крайна сметка аз получавам интегрално кли /съсъд/, в което усещам цялото мироздание.

Хората обикновено се страхуват, че ще се наложи да изгубят някои ценности от нашия свят: семейство, деца, работа. Но човекът продължава да живее нормално в този свят. Става дума  да изгубиш себе си в духовното, за придобиване на духовно кли.

При това моето „аз“, напротив, ще стане още по-голямо, по-богато. Аз ще разбирам другите, сякаш ги поглъщам вътре в себе си. Но докато ние самите не го постигнем, няма да ни помогнат  никакви обяснения.

Въпреки, че ние бавно, тихичко се приближаваме към това. Слушайки обичайните думи, чувстваме как ни напълват адекватни усещания.

От урока на руски език, 08.04.2018

[231096]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→