От статията на Баал a-Сулам „Тайната на зародиша и раждането“: Признак за готовност за духовен живот e способността да се направи съкращаване, в резултат на което идва и се облича светлината на живота. Така се осъществява първото духовно движение, което се нарича душа – дъх на живота. Но неживото, растителното и животинското ниво не притежават сила за вътрешно съкращаване и в тях не може да се облече светлината на живота, и затова им е отсъдено завинаги да останат духовно мъртви. Човек е предназначен за живот, но се ражда мъртъв, защото се нуждае от някаква причина, подтикваща го да направи поне първото съкращаване. И причина за това е студеният въздух, идващ при него благодарение на това, че изучава Тора и прави добри дела.

Човечеството се разделя на нива: неживо, растително, животинско и човешко ниво, съгласно корена на душата в Малхут в света на Безкрайността – по четирите степени на дълбочината, на намиращото се в тях желание: от 1-во до 4-то. И само ако в човек се прояви последното 4-то ниво, това е свидетелство, че той е способен да се занимава самостоятелно, активно с духовна работа.

Останалите хора, притежаващи неживо, растително и животинско ниво на желание, не са способни на пробуждане и самостоятелна работа. Те плуват в общия поток, съгласно степента си, носени от течението.

Човешкото стъпало в човека се нарича точка в сърцето. Но дори човек да се е родил вече с точка в сърцето и благодарение на предходни превъплъщения да има предварителна готовност за духовна работа, това още не доказва, че той ще може сам да се пробуди. Нужен му е някакъв външен фактор, който да го накара да направи съкращение: напрежение, отчаяние, различни неприятни събития, поради които човек се чувства подтиснат и в опасност. Този натиск го принуждава да се замисли как да се приповдигне над своята природа.

И затова групата от кабалисти преминава през различни неприятни ситуации. Хората, които вече са се подготвили и са се включили в групата, желаещи да напредват и затова не се крият от проблемите и не стоят настрана, а активно участват в живота на групата, усещат много студен, пронизващ вятър от неприятни произшествия и страх, каращ ги да се свиват.

Вятърът – това вече не е мъртвото състояние. Той издърпва човека от неживото стъпало, на което е бил до сега, и го издига на растително ниво, където започва да се поклаща и да диша. Вятърът е средство за преминаване от неживото стъпало на растително. Самият той се състои от въздух, но идва от Бина, от душата, която е изпълвал. И така човек за първи път вкусва, разбира, какво е това въздух, стъпалото Руах.

Това неприятно събитие със сила вкарва в човек студения въздух, принуждавайки го да се свива. Но преодолявайки това свиване, той се разширява, т.е. извършва противоположно действие. Той иска да приеме този въздух, без да замръзва от страх и от това свиване, а се разширява към милосърдие и отдаване. За тази цел той трябва да се издигне над неприятните усещания, за сметка на силата за отдаване, за сливане с Твореца и тогава той за първи път ще направи своето духовно вдишване. В него със сила са вкарали въздуха, а той го вдишва и е готов за нови действия.

С няколко такива действия, които могат да се нарекат ”Египетски наказания”, човек започва самостоятелното си ”дишане”. Възможно е той самият да е готов да се свие, което се нарича ”сам да пробудиш светлината”, вместо светлината да го пробужда, т.е. не чака повод отвън, а сам започва да диша. Така той става жива душа (Нефеш хая).

От подготовката към урока, 11.04.2013

[104770]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В света има множество хора, които биха искали да разкрият програмата на творението, неговата цел, т.е. целия този път, на къде води и в какво е неговата причина. На мнозина би им се искало да обяснят събитията, случващи се в този живот, и да узнаят защо всичко протича така и как трябва да действаме правилно в този свят.

Сега сме сякаш слепци, затворени в тясна стая, които се въртят в тъмнина и само носят неприятности на себе си и другите, през цялото време блъскайки се един в друг. Това не носи полза на никого, дори на този, който би съумял да победи другите, и в какво се състои неговата победа?

В крайна сметка, трябва да знаем какво се случва и къде се намираме, нали се наричаме хора! Неживата, растителната и животинската природа действат инстинктивно и никога не грешат. Животното не прави грешка, защото природата го заставя да се държи правилно, съобразно инстинктите.

Творецът властва във всяка частица на творението, както и в нашата нежива, растителна и животинска част, но на човешката част в нас е предоставена свобода. Човек се развива съответно хода на естествения процес на еволюцията, което се нарича в ”своето време” (беито), в инстинктивна форма за сметка на своя егоизъм. И по пътя през цялото време греши заради това, че не влага собствени усилия за развитие, което се нарича ”ускоряване на времето” (ахишена). И затова целият ни живот е непрекъснато страдание.

В какво е причината, къде е тази повратна точка, от която мога да променя своята съдба? Трябва да достигнем до осъзнаване, разбиране и обединение, сливане с висшето управление – да опознаем Твореца и да станем такива, какъвто е Той. Трябва да получим от Него юздите на управление на цялото мироздание.

А за да изпълним тази задача, трябва преди всичко да поискаме: да го пожелаем със сърцето и да го усвоим с разума. Със своето сърце и разум всеки път ще постигаме все нови степени на висшето управление, насочено от страна на Твореца към нас, и да го реализираме върху себе си против нашето желание.

Напредвайки по такъв начин, стъпка след стъпка, ставаме подобни на Твореца. Въпреки че не искаме да приличаме на Твореца, тоест да станем отдаващи и любещи, благодарение на обкръжението трябва постепенно, капка по капка, да получим такова желание и способност. Трябва да се съгласим и помолим, Творецът да ни даде възможност да бъдем като Него, тоест противоположни на самите себе си – да поставим Неговата част, главата на духовния парцуф, да управлява нашата част, духовното тяло.

Излиза, че на животинско ниво има такова особено създание, главата на което (неговите мисли и желания, разум и сърце) се развива противоположно на Твореца, а то поправя себе си, за да Му съответства.

От урока по писмо на Баaл а-Сулам, 10.04.2013

[104677]  

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статия на Баал a-Сулам „Предисловие към ТЕС“, п. 100: Да не се породи у някого мисъл, че Творецът иска да остане на такъв стадий на управление, когато Неговият лик е скрит от творението. Но това е подобно на човек, преднамерено скриващ се, за да го потърси другарят му и да го намери. Така и Творецът, който скрива лика си от творението, е само по причина творението да пожелае да Го разкрие и да Го намери. Скриването е само подготовка за разкриване на лика.

Това е разбираемо за човек, способен да устои пред това скриване, концентриращ цялото си внимание на това, да се постарае да разкрие Твореца. Творецът постоянно се намира срещу човека, но между тях стои въображаемата картина на този свят. Човек сякаш вижда и усеща различните ситуации в живота, изправящи се пред него и действащи сякаш в различни посоки. Но всъщност, всичките те преследват една цел. Първо, да пробудят човека и второ, да го натоварят с проблеми и с трудни въпроси, които той ще бъде принуден да разреши.

По този начин ние постъпваме и с детето, давайки му дадена игра и приканвайки го да играе, т.е. да реши някаква задача. Излиза, че трябва да го подтикнем напред и да поставим пред него някакво препятствие, което то да преодолее. И това желание за напредване и решаване на проблема трябва да се зароди вътре, в самото него.

То взема нашия стремеж и силата на съпротивление, преработва ги вътре в себе си в своето правилно устремяване напред и в съпротивление, и така получава инструментите за постигане на мъдростта, ако става въпрос за този свят, или за разкриване на Твореца, ако става дума за духовна работа.

Колкото напредваме, толкова по-хитри стават упражненията. Не може да се каже, че стават по-тежки, но цялата трудност се състои в тяхната голяма дълбочина. Всеки миг трябва да съзираме тези упражнения, играта на Твореца с нас, който се откроява с това, че предизвиква в нас гняв, разочарование, откъсване от духовната работа.

Основно тези упражнения се отнасят към групата и към духовния път, а във всекидневния живот такива упражнения почти няма. Трябва да се разбере, че те все повече ще се разширяват и усложняват. Тяхната дълбочина и сериозна заплаха постоянно ще нараства и в крайна сметка ще се озовем в подножието на висока планина.

Тук всичко зависи от нашата подготовка, от взаимното поръчителство, което ще ни помага във всеки момент да усетим дадената ни възможност, призив, за да напредваме правилно. Решението е само в обединението. Тогава човек ще може правилно да разшифрова всяка крачка, всеки миг и ще получи подкрепа, помощ, и бързо ще достигне до разкриване на Твореца.

От подготовка към урока, 08.04.2013

[104534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос (от критично писмо): …къде и как може да се види висшия свят?

Отговор: Знаете ли, това е възможно, при това много просто и нагледно: ако гледате на света само през своите очи, виждате „този“ свят. А ако гледате на света през още едни очи, които и да са, виждате „висшия“ свят. Това е!

[104514]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Съществува само желанието за получаване. Творецът не е създал нищо освен него. И желанието иска да стане подобно на Твореца.

В какво да му се уподобя? В отдаването. Желанието се напълва с усещането за Твореца и това се нарича негова „душа“, „Божествена част свише“. Чувството за съответствие, за подобие на Твореца, което желанието изпитва, извършвайки действия по отдаване, се нарича негово напълване. То се напълва именно с това, което прилича на Твореца. Ако за това трябва да получава – то получава, а ако за това трябва да съкрати себе си – то се съкращава. Не е важно действието – важно е все повече да се уподобим на Него.

Точно това са светлините НаРаНХаЙ, напълващи желанието. Наслаждавам се не от тях самите, а от това, че се сливам с Твореца. И затова наслаждението може да бъде дори нищожна прашинка от Твореца, даваща живот в нашия свят – и нищо повече. Цялата работа е в осъзнаването на важността на Даващия – ето какво ме изпълва. Подобие на Него – това жадувам, и за мен това е духовно напълване.

Изначално има само една искра, появила се като „нещо от нещо“, и едно желание, появило се като „нещо от нищо“. Ей такава първична, „елементарна частица“ и нищо повече. А всичко останало „се раздува“ от Твореца, от Неговите действия.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 18.03.2013

[103083]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Говорихте за отговорността ни по отношение на света.

Отговор: За да се изкачим на следващата степен, трябва да се съединим помежду си, за да предадем този модел на света. Ние не можем да съществуваме само заради себе си – това би означавало да сме откъснати от следващата степен. Ако действаме само заради себе си, то оставаме в малкото състояние. В него няма да има нищо повече, освен това, което усещаме и разбираме сега.

За да преминем в следващото състояние, трябва да станем големи. А в духовния свят се става голям само за да родим друг, да напълним другиго. Затова, ако се обединяваме помежду си, за да напълним другите, за да предаваме от себе си към другите, тогава получаваме Висшата светлина.

Тъй като това  не е просто наше задължение към света. То е необходимо на самите нас, за да получим разкриване на Твореца, разкриване на Висшата сила, системите на управление, излизането на следващата степен, в следващото измерение. Нищо няма да получим и няма да разкрием, ако не го правим за другите. Ние сме предавателно число, предавателна система. И така е всеки от нас, всяка група, всички заедно.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103404]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1987/88, статия 13, ”Предводителят – лицето на народа”: Цялата тежест в служенето на Твореца е предизвикана само от недостатъка на вяра. Когато човек приема съвършената вяра, той се стреми да анулира себе си пред Твореца, както свещ пред факел. И тогава, от само себе си, всички негови мисли и желания следват това, към което го задължава силата на вярата.

Тази сила на вярата може да се получи само на фона на обременяване на сърцето и всички тези проблеми, през които за своето време е преминал Мойсей. Тъй като той се е възпитавал в дома на Фараона, получавайки всички блага от приемния чичо и приемната майка. Казано иначе, посредством своя егоизъм човек преминава особен етап на развитие. Този егоизъм е огромен и затова народът на Израел се нарича ”коравосърдечен”, ”инат” – заради Фараона, който царства в него. Въпреки това, така ”възпитава” човека в своята територия, но той иска да продължи по своя път – и тогава в него може да израсне свойството Мойсей.

И така, трябва да бъдеш голям егоист, затворен в своето собствено его. Неслучайно е казано, че колкото и високо да се издигне човек, злото начало се възвишава над него. Повече от това, и в ”дома на Фараона”, и в ”дома на Итро” тези свойства, развивани от човека, са необходими за неговия духовен напредък. По-далечното свойство Бина идва само по пътя на тежка вътрешна борба между разкриващата се искра, точката в сърцето и голямото егоистично желание за наслаждение, което не е готово и неспособно да чуе каквото и да е – до такава степен е жестокосърдечно…

От урок по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104199]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовните съсъди се състоят от желания за наслаждаване, а също така и от съкращаване на желанието, от екрана и намиращия се в него срам. Срам, защото не мога да обърна себе си към отдаване, страхувам се от всяко свое състояние да се свържа с Отдаващия.

Когато се издигам от падение, от усещане на злото, тогава виждам, че то не е било толкова лошо. Разбирам, че това падение е вид подготовка за нов подем. Започвам да обичам и ценя това предходно състояние, да благодаря за него, защото без това спускане сега не бих се издигнал.

Това ми помага да оценя своето издигане още по-високо, защото то е дошло, за да поправи бившите пороци. И затова поправям този подем със своето ново отношение към него и от този опит се уча и в бъдеще. Сега знам, че трябва да се подготвям за момента, когато отново ще дойде падението, за да мога по възможност да го контролирам и да се издигна над знанието.

В състояние на подем имаме малко възможности да се издигнем с вяра над знанието, но за това ще ни помогне падението. Тъкмо паденията са най-ефективните състояния за издигане, а не подемите.

Работата на човек е в това, да благодари за миналото и с това да се подготви за бъдещето. Всеки миг трябва да се говори, че всичко случващо се до този момент, какъвто и конфликт да се е случил между другарите, каквото и да се е случило – всичко това е направено от Твореца, освен Когото, никой друг не съществува. Трябва да припишеш всички тези ситуации на разкриването на Твореца спрямо теб от Неговата обратната страна, ако си преживял падението, или от лицевата Му страна, ако си изпитал подем.

А за в бъдеще – трябва да сме готови за всичко, каквото и да се случи. Това се нарича преданост на душата. За този момент се подготвяме в групата, благодарение на своя принос в нея, в поръчителството, в помощта, която се възвръща към самия човек.

Всичко зависи от готовността на човека. Ако седим и нищо не правим, то няма да усещаме никакви падения или подеми, а само лека промяна в настроенията. Ако се подготвяме за връзка с другарите, то ще можем да управляваме скоростта на своя напредък и да виждаме в положителна светлина всичките си хубави състояния: и подемите, и паденията.

Много по-трудно е да се отнесем целенасочено към подема, отколкото към падението. Защото по време на подем се намираме под впечатление от наслаждението, което ни зашеметява, не ни разрешава да го анализираме, да контролираме желанията си.

Докато при падение, самото желание те кара да търсиш изход, дори спасение. Затова е казано, че ”Фараонът е доближил синовете на Израел към Твореца”. Желанията, разкриващи се в падението, в изгнанието, страданието и злото – тъкмо те приближават човек към целта. А по време на подем напредваме не особено много.

От урок по статия на Рабаш, 02.04.2013

[104233]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако творението е било създадено да се наслаждава, тогава защо човек трябва да работи, за да достигне отдаването на Твореца, а не може просто да се наслаждава на живота, само с добро?

Отговор: Човек може понякога да се наслаждава на материалния живот, но не през целия живот и не през цялото време. Дори най-богатите хора, имащи всички блага, не са способни всеки момент от своя живот да усещат наслаждение – не това е била целта на творението.

Ако разгледаме от близо, ще видим, че дори кралският живот съвсем не е прост. Творецът дава на всеки своята роля и задължава човек да се развива съгласно целта на творението, по добър или по лош път. Обикновено хората напредват по пътя на страданието, което се нарича в ”своето време”. Но ако в човек има особен корен на душата, той получава възможност да ускори своето развитие, ”да освети времето”, тоест сам да участва в работата на Твореца. За такова участие, той трябва да удържа в себе си две сили, а не да действа съгласно една сила, както е при обикновените хора.

Невъзможно е да напредваш само чрез наслажденията в материалния свят. Виждаме, че светът се потапя във все по-големи страдания, въпреки целия свой технически прогрес, като се предполага, че ни е давал възможност за постигане на пълен просперитет. Но Творецът проваля опитите ни да подобрим материалния си живот и не ни дава да се наслаждаваме. Създаденото от Него егоистично начало постоянно расте и властва над нас, разрушавайки всички наши добри начинания.

Ако нашите опити не противоречаха на целта на творението, то несъмнено все пак бихме се устроили. Бихме живели като животните съгласно природната програма и инстинктите, и всеки би намерил своята ниша в общата симбиоза. Но ние не сме способни на това, защото трябва да достигнем особено състояние.

Това се отнася най-вече към тези, в които се е пробудила точката в сърцето, но всички хора страдат, защото чувстват силите, тласкащи ги към развитие. Това се случва” под знанието”, неосъзнато, без разбиране къде, защо и как е нужно да се развиват, какви сили ги управляват и придвижват напред. Човек просто инстинктивно се опитва да избегне неприятното, лошо въздействие и да се доближи към доброто. Всички негови разчети са основани само на това, къде са по-малко страдания и повече доброта.

Въпреки това, за специалните души Творецът е приготвил специален път на развитие за сметка на доброто. Те сами трябва да притеглят към себе си развиващите ги сили – висшата обкръжаваща светлина, връщаща към източника. Такива хора се радват на всичко лошо като на хубаво, знаейки и разбирайки, че всичко произлиза само от Твореца, освен когото няма никой, и който си играе с нас.

Целият живот е игра. Тъй като развитието на низшия с помощта на висшия става за сметка на игра, и от нас се изисква да приемем правилата на тази игра, въпреки нейната тежест, обърканост и трудност за човека. Необходимо е да положиш много усилия, за да видиш играта на Твореца и винаги да поддържаш връзка с Този, който играе с теб.

В този случай, се оказваме между две сили: Фараонът и Творецът, и се радваме на възможността да напредваме. И действително тогава може да вървим само по пътя на доброто!

Хората, способни да удържат тези две сили и сами да ги управляват, като две юзди, или да бъдат както кон, който сам се движи, познавайки желанието на Конника, се чувстват щастливи. При тях има множество проблеми, на техните плещи лежи целият този свят, за който те са отговорни, но те са щастливи от величието на своята мисия, от връзката с Твореца, поръките на когото изпълняват.

От урока по статия на Рабаш, 02.04.2013

[104239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.14: Казали мъдреците: ”Този, за когото неговата Тора е негов занаят…” ”Занаят” (омануто – אומנתו) означава ”Вяра” (емунато – אמונתו). Например: човек, доверяващ се на другаря си, му дава пари на заем.

Възможно е да му има вяра само за един грош, а ако той го помоли за два гроша, то ще откаже да му ги даде назаем. А може да му има вяра за сто гроша, но не повече. А е възможно и това, без страх да му повери цялото си състояние. Последният вариант се смята за пълна вяра, докато в предходните случаи се смята, че вярата не е пълна, а частична.

Парите  са само като пример. А всъщност става дума за това, дали си готов в името на другаря си да се откажеш от всичко, което имаш. Това Баал а-Сулам нарича ”съвършена вяра”.

Въпрос: Какво означава ”да се откажеш от всичко, което имаш”?

Отговор: Това е въпрос на усещане. Заради приятеля си готов да се откажеш от най-скъпото – от възможността да влезеш в духовното. А ако не си готов, то не ще можеш да работиш и пред Твореца. В този случай ти липсва вяра и съответно си откъснат от духовния свят.

Въпрос: Защо това се нарича ”вяра”?

Отговор: Под вяра тук се подразбира отдаване, силата на самоотричане, отказване от самия себе си. Но не трябва да се опитваш да изпълниш това условие самостоятелно – силата за отдаване ще дойде с помощта на светлината, връщаща към Източника, ако се стараеш да молиш за нея. А за това трябва да се прилагат усилия, да си част от групата. Тогава, благодарение на завистта, страстта и честолюбието, ще забележиш, че другарите вече са постигнали това и ще пожелаеш и ти да станеш като тях. А ако пък не – към това ще те подтикнат чрез страданията, и независимо от всичко, ще пожелаеш да преминеш от силата на получаване към силата на отдаване.

През целия свят преминават вълните на кризата, завършващата крива на сегашното развитие. Какво всъщност ни дава тази крива? От една страна, животът на много хора се подобри. Това вече не са онези бедняци, от които няма какво да вземеш, освен живота им. Дълго време те вярваха в капитализма – с други думи, в това, че с помощта на егоистичните подбуди може да се постигне успех. Наистина, нека всеки се старае да се извиси от самосебе си, в рамките на закона, а не в условията на своеволията и кръвопролитията. На всеки му е предоставена свобода: ако искаш, занимавай се с промишленост, търговия, банкерство, развивай технологии и т.н. Върви и жъни успехи. Като следствие, хората се впуснаха да гонят успеха и приложиха не малко усилия да направят това.

Но от друга страна, в тях се появиха средства, те получиха образование, обзаведоха се, пътуват по света, свикват с изобилието. И сега за разлика от нисшите, те са чувствителни към ударите.

Ето защо седемте гладни години настъпват след седемте сити години. Някога евреите са живели охолно в Египет, под властта на добрия цар, който им е подсигурявал благоденствие, охолство. Ако тогава Фараонът е бил ”президент”, то Йосиф е бил ”премиер-министър” с безгранични пълномощия, за когото никой не е смеел да каже лоша дума. Така Творецът е възвисил целия народ да забогатеят, а после започнал да отнема това изобилие и евреите много добре усетили това ново явление.

Защото понижаването на дохода и загубата на основен капитал са две различни неща. Едно е да не спечелиш потенциалната хилядарка, а друго да загубиш сто. Тази загуба предизвиква в мен по-голямо съжаление, отколкото недостигът на хиляда, защото стоте са били вече в ръцете ми. Цял месец ще преживявам тази загуба, докато хилядарката няма да остави такава горчива следа  в мен.

И затова в наше време човечеството е било издигнато на по-високо материално ниво, а сега започват да ”затягат колана”, да смъкват слой след слой от натрупаните мазнини, докато не се стигне до ”месото”, а след това и до ”кокала”. Това всъщност са ”седемте гладни години”, завършващи с ”десетте египетски присъди”, когато ”египтяните” ненавиждат ”евреите”, не могат да ги понасят. С други думи, противопоставянето със собствения си егоизъм за човек става нетърпимо и той вече не знае какво да прави, осъзнавайки, че именно егоизмът не му дава да си поеме дъх.

Днес имаме банки, промишленост, здравеопазване, образование – всичко, което е потребно за душата. Но всички тези механизми действат срещу нас. На лекарите и на фармацевтите им е изгодно да сме болни и затова ни тъпчат със съмнителни лекарства. Промишлеността и търговията също се превърнаха в инструмент на лъжа за изсмукване на пари. Накратко казано, всички създадени системи от човека, на които той възлага някакви надежди, се обърнаха срещу него като зло.

И това се случи за последните 60-70 години. Съвсем до неотдавна всички си мислеха, че вървим към ”светлото бъдеще”… Но вместо това, достигайки до определено ниво, егоистичното желание започва да се спуска, погребвайки след себе си благите надежди. В крайна сметка, средната класа изчезва и постепенно всичко ще си дойде по местата: елит по върховете, и милиарди гладуващи долу. Такива са ”седемте гладни години”.

Добре, как така? Къде е логиката? Та нали самият елит трябва да се бои от такова развитие на събитията, изпълнено с безредици и смут? Наистина, бедните ще им потърсят сметка и това няма да бъде възможно да се спре. Освен това и самите върхове няма да могат да го предотвратят – те ще измъкнат от народа всичко, което е възможно, няма да оставят нищо на хората, ще ги докарат до пълно разорение. Егоизмът няма да позволи на върховете да се спрат, защото програмата му е такава…

И така, тъкмо по пътя на подем към богатство и падение в бедност човек измерва своите загуби. Хората, които са се издигнали или паднали, ще им се наложи да се замислят какво се е случило. И размишлявайки за това, какво ще се случва по-нататък, те ще забележат изведнъж: ”Егоизмът ни изяжда. Нашата собствена природа е нашият ненавистник. Тя не ни позволява да организираме своя живот. И ако не поправим природата си, сме загубени.”

Това ще почувстват и елитът, и богатите, които ще останат след схватките за капитала. Да допуснем, че след непоносимата конфронтация на върха ще останат стотина победители, които ще свият всичко под себе си. Няма да има никакви преходни звена, хранещи междинните пластове – механизмите на властта ще преминат във виртуалното. И накрая всеки човек ще си зададе основния въпрос: ”Какво трябва да направя сега?”. И всеки ще усети, как егоизмът помита границите в него, как буйства и си прави каквото иска. Нашата природа няма да ни позволи някак си да балансираме живота си.

Струва ни се, че е много ясно: трябва да се раздаде някаква част на бедните, за да се подкрепи тяхното съществуване. Но помощта безследно изчезва, като в Африка. Колкото и да отделяш за нуждаещите, утре нищо не остава, а нуждата само нараства.

И тогава хората, както се казва, ще ”застенат” от разкриващото се зло, чувствайки, че не могат да се преборят със своя егоизъм. В мен сякаш се е вселила змия, изяждаща ме от вътре, раково образование, с което нищо не може да се направи. Такъв е редът на развитие във външния свят и ние не можем да чакаме, докато това се случи, за да разкажем накрая на хората за методиката за поправяне. Сега е моментът за нейното разпространяване.

Самите ние вървим по този път, но форсирайки времето, се развиваме заедно с Твореца, заедно с групата, заедно с примера, който трябва да достигнем. От сега знаем към какво ще ни доведе това развитие – към единство между всички и по равно, когато хората си помагат помежду си да се обичат, както себе си, към равно разпределение, базиращо се върху възпитанието и изучаването на интегралната взаимовръзка. Поставяме този идеал пред себе си и се устремяваме към него.

По такъв начин, покрай проблемите, подтикващи ни отзад, ще имаме още една сила, влачеща ни отпред. И независимо, че тласъците ще бъдат твърде чувствителни, заедно с това имаме устрем, който ни влече напред, знание, призвание. И тази картина е ясна: изучавайки я, тя просто ще пламне пред нас и ние ще ускорим времето.

Но така или иначе, в крайна сметка, всички осъзнават, че егоизмът е злото, което ни умъртвява. Осъзнават до такава степен, че нищо друго не остава, освен да си изкопаят гроб и да легнат в него. Тъй като с природата не може да се спори, ако не използваме методиката за поправяне, предназначена специално за това…

От урока по статия на Рабаш, 02.04.2013

[104051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→