Въпрос: Казваме, че Храмът е в сърцето на човек. Що за понятие е това?

Отговор: Храмът е център на съединението на народа. Той учи на единство, съдържа в себе си всички тези свойства и показва пример, по какъв начин трябва да се осъществи всичко.

Защо говорим за „крушение на Храма“, а не за „крушение на държавата“? Защото той е духовната основа, в която се е прекратило действието на единния народ. Това е започнало 70 години преди разрушаването на Храма.

70 години са 7 сфирот по 10 сфирот във всяка. Народът постепенно е слизал по тях, докато не се е спуснал до малхут: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут и е станало разбиване на Храма, крушение на единството. Това предварително е било известно.

Тоест, човек е престанал да принася в Храма истинска жертва, която води към обединение. Той започнал да подчертава „Аз принесох жертва“. И това намесващо се „аз“, нашият егоизъм, разрушава всички Храмове. Това е причината за тяхното разрушаване.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 04.03.2013  

[111348]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: В Тора се описват заповедите и законите. Каква е разликата между тях?

Отговор: Законите (мишпатим) изхождат от страната на ограниченията, а заповедите – от страната на желанието да се съблюдават и изпълняват. Но по принцип и тези, и онези ни показват едно: по какъв начин  човек трябва да се уподоби на Твореца.

Става дума не за нивото на нашия свят. В Тора всички закони и заповеди се разглеждат относно нашия егоизъм и как той да бъде преобразуван в нещо обратно на себе си, подобно на Твореца, на свойството на пълно отдаване, любов, връзка с всички, когато в тази връзка се разкрива самото свойство отдаване – вселенската сила, наричана Творец.

В разкриване на тази сила има ”613 егоистични свойства”. Ние трябва да ги поправим от егоистичното прилагане за самия себе си, за собствена полза, дори понякога във вреда на другите (така ние усещаме собствената полза), на алтруистично прилагане, да ги обърнем в полза на другите, и с помощта на това да се съединим, да се слеем, да се уподобим на Твореца.

В тези действия ние имаме ограничения, когато аз се издигам над своя егоизъм и преставам да работя с него. След това, така го преобразувам, че мога да извършвам алтруистични действия  над него. А след това сам присъединявам този егоизъм към моето алтруистично намерение и действам заедно с него за благото на отдаването.

Например, крадецът престава да краде. Това е първата заповед. Втората заповед – цялото майсторство в кражбата той отдава за благото на хората. Както например в разказа на О. Хенри крадецът отваря сейф, в който е влязло дете.

По такъв начин, присъстват всички етапи: издигане над егоизма и преобразуването му в действие – в алтруизъм. Първо е ограничението: аз не крада. Второ, издигане над егоизма: каквито и алтруистични възнаграждения да ми предложат, каквото и да ми дадат, аз все едно, няма да се възползвам и няма да извърша действия, които биха навредили някому. Трето, използвам бързината на реакцията, способностите си и възможностите си, за да отдавам, насочвайки ги към любовта.

Така се разпределят и заповедите, и законите. Но в тяхното изразяване има ограничения на дясната, лявата и средната линия спрямо себе си, обществото, Твореца – много и различни нюанси.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната книга”, 11.03.2013

[111526]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.42: Това, че сме толкова отдалечени от Твореца и до такава степен сме способни да пристъпим Неговото желание, е предизвикано не от какво да е, а от една причина, служеща като основа на всички страдания и мъки, които ни се налага да търпим, и всички злонамерени грешки, които ни подхлъзват.

И заедно с това е разбираемо, че отстранявайки тези причини, ние веднага ще се избавим от всички мъки и страдания и ще се удостоим със сливане с Твореца с цялото си сърце и душа. И тук ще ти кажа, че тази първоначална причина се състои в нищожността на нашето разбиране за Неговото управление на Неговите създания. Ние не Го разбираме така, както подобава.

Ние изобщо не разбираме Твореца. Просто сме потопени в тъмнина и си фантазираме каквото си искаме, построявайки от своите фантазии различни версии, методики, представи за душите, за бъдещия свят и т.н.

Дори не можем да си представим вярно  нашия материален свят – тъй като и тази действителност е скрита от нас. Потопени в тоталното помътняване на чувствата, ние с една дума спим, откъснати не само от висшите светове, но и от сегашната реалност.

По такъв начин проблемът ни е в това, че ние не познаваме Твореца, т.е. висшата светлина, действаща в цялата реалност. Ние не виждаме, че той е Добър и Твори Добро. Дори повече, въобще не осъзнаваме и не разбираме, не усещаме и не различаваме нито Неговите действия, нито тяхната същност – нищо.

И затова ни е нужна науката кабала, за да познаем тези действия и да реализираме принципа ”от действията Ти ще Те познаем”. Само тогава ще започнем да познаваме Твореца и Неговата Природа – като Добър и Творящ добро, а също така целта на творението, която се състои в това, да носи благо на Неговите създания. И с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, ние също ще се влеем в нея.

Разкриването на Твореца от творението е необходимо, за да Го оправдаем, да се слеем с Него и да Му доставим удоволствие – т.е. да изпълним всичко онова, което ни е възложено. И науката кабала е единственото средство, което е способно да помогне на човек в издигането от тази лъжлива, мнима реалност в истинската и единствено съществуващата.

От урок на тема ”Подготовка към петербургския конгрес”. Урок №1 ”Няма никой освен Него”. 03.07.2013

[111463]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

И стоеше народът в подножието, а Моисей се приближи към мъглата, в която се криеше Всесилният [Тора, Изход, Итро, 20:18]

Творецът, силата на Природата, свойството отдаване се нарича светлина. Това е животворяща, оживяваща разума светлина, светлината на топлината.

”Мъглата” алегорично олицетворява състоянието на скритието на светлината. Съществува екран, който скрива безкрайната светлина сякаш с покривало, с перде, с облак, сякаш се намира в някаква капсула. Човек не възприема и не чувства, че тя съществува! Но когато започва да строи екран, то в зависимост от придобитото, той постепенно, слой след слой смъква облака на скритието.

С други думи, в мен има пет нива на желанието. Ако придобивам екран на своето най-тънко желание, на номер едно, по такъв начин смъквам най-тънкия слой на скритието (който се състои също от пет части) и като че ли влизам частично в този облак. Продължавайки да работя, аз още повече привличам върху себе си анти-егоистичния екран и напредвам в този облак. Дотолкова, доколкото мога да се облека в алтруистичното намерение и любов към ближния, аз влизам в този облак. По такъв начин достигам до такова състояние, когато откривам тази светлина, свойството отдаване направо в себе си. Аз постепенно се освобождавам от целия си егоизъм и ставам човек на светлината.

Въпрос: Защо този последен стадий не е описан в нито една книга?

Отговор: Стадият на пълното поправяне още не е постигнат от никого до сега. Това ще се случи само в края на всеобщото поправяне. Затова, занапред ни очакват големи подаръци, открития.

От ТВ програма ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013

[111358]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Красноярск: урок №3

Въпрос: Казано е: „Възлюби ближния като самия себе си“. Кой e „ближен” за човека с точка в сърцето?

Отговор: По принцип, ближен наричаме всеки случаен в света човек, който e бил чужд за нас, а е станал ближен. За човека с точка в сърцето, съгласно йерархията, ближни са тези, които са с него в една посока, в един път – другари по група. С тях можем да бъдем откровени, можем да се занимаваме за обединение, с взаимна поддръжка, да реализираме духовната система от връзка. Тъй като не сме се озовали случайно в групата – ние се отнасяме към една вътрешна, висша система и затова се събираме заедно. Затова, на първо място, трябва да създадем помежду си такива условия, като ”любов към ближния”.

”Любов към ближния” се определя от това, че аз започвам да усещам желанието на своя другар, неговите потребности, над своите.

Под понятието ”възлюби ближния като себе си” се има предвид ”над себе си, повече от себе си”. Днес аз се обичам повече от всичко останало в света. Това означава, че и към другарите си трябва да се отнасям така, че те да са ми по-важни от мен самия. Това всъщност се явява овладяване на свойството отдаване, когато аз възприемам най-голямото им желание – достигане до целта, разкриването на висшата система – като свое лично разкриване и помагам и на тях. И ако духовността на другарите ми е над моята, в този момент аз постигам разкриването.

Под любов ние не разбираме онова, което е прието да се смята за любов в нашия свят, а разбираме помощта към онези, които се намират редом с нас в един път, за да достигнат своята цел. Любов се нарича напълването на желанието на другия.

От урок №3 преди конгреса в Красноярск, 13.06.2013

[111114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всичко в света се състои от две свойства: получаване и отдаване – да допуснем, вода и огън, плюс и минус, Северен и Южен полюс. Двете полюсни състояния се явяват като две свойства на природата и те въздействат на материята. Освен тях няма нищо друго.

Материята – това е желанието да се насладиш, да получиш, да се напълниш. Тя се явява като естествена природна материя. Като пример, всеки атом желае да запази своята форма: големият атом – голямата форма в зависимост от относителното тегло, мястото в периодичната таблица, количеството частици в ядрото и т. н.

Доколкото всичко се състои от минус и плюс, то тези плюс и минус винаги трябва да са разделени помежду си от някакъв адаптер, например, мотор, към който те да се включат, след което той започва да работи. При това товарът трябва да е полезен. Ако товарът е вреден, както при атомната бомба, тогава произтича сблъсък и взаимно унищожаване, грубо казано, дава на късо. В този случай при срещата на две противоположни свойства се освобождава огромно количество енергия, защото тя  се изразходва не за взаимност, а навън.

Всяко ниво на сила, всяко свойство в човек си има свое ниво на подобие, т.е. съпротивление, което трябва да стои между плюса и минуса. Ако плюсът и минусът са малки – съпротивлението може да бъде малко, ако плюсът и минусът са големи – съпротивлението трябва да бъде голямо, иначе ще стане ”късо съединение”.

Затова в човек, всички желания да получава са градуирани спрямо свойството отдаване: 0, 1, 2, 3, 4: 5 нива на желанието. Съответно на тях има 5 нива на напрежение, 5 нива на Висшата светлина (отдаване) и между тях – съпротивление.

В Тора е посочено, как те се градуират. Ако аз се намирам в такова състояние, когато съм срещу Твореца, т.е. свойството  получаване се намира срещу свойството отдаване, то свойството ”Моисей” в мен може да бъде на кратко ниво с Твореца, на къс крак, което означава, редом стоящ, на практика, лице с лице.

Все повече овеществените, материални, дебели, груби нива, трябва да се отделят настрана. Затова се казва, че Моисей стои най-близко до Твореца, а след него Аарон, левитите, мъжете, жените, старците, децата. А по-нататък всякакви стада и прочее. Тоест те стоят, като пирамида или кръгове, около планината Синай – около точката на докосване с висшето свойство.

Защо е казано ”около планината”, а не по правата линия? Защото те все още не са придобили екран, те все още нямат линия, а за сега всичко е в кръгове.

От ТВ програма  ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013 

[111019]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

В нашата работа подготовката е много важна. От нея зависи резултата. Не е важна същността на това, което изучаваш и колко знаеш. Главното е да се подготвиш, т.е. да промениш своя съсъд – желание до такава степен, че вместо този свят да усетиш висшия свят. Нищо не се променя, освен ти самия – и тогава откриваш, че висшият свят е тук, че той винаги си е бил тук. Желаеш в рая – заповядай. Желаеш ада – получи го. Вземи, което искаш – всичко зависи от твоя съсъд.

Сякаш пред теб има ”регулатор”, който може да се върти насам и на там – и това променя твоя свят от една противоположност към друга, от единия край на скалата към другия. Сякаш наблюдаваш на компютъра верига от изображения. И всичко това е вътре, в теб, всичко се изписва на фона на бялата светлина. Самата светлина е непостижима, така е и с тъмнината – ние виждаме само едното върху другото. И нашият, сегашен живот – е с едва различим контур на тази картина…

От беседата подготовка към конгреса, 26.06.2013

[110822]  

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Красноярск, Урок №5

Въпрос: Вие казахте, че трябва да приложим мъничко усилие, за да усетим своето наслаждаване в другия. Какво означава това ”мъничко усилие”?

Отговор: Представете си такова състояние, че сега със своите мисли и чувства се намирате в друг човек и бихте желали да видите неговата радост, неговото щастие, неговото напълване. А сега си помислете, какво можете да направите, за да постигнете това. Това ще ви доведе до възможността да направите нещо за другаря си.

Трябва да проучите какво може да го зарадва, какво точно му трябва, и по такъв начин да присъедините към себе си неговото желание – неговото желание става ваше. Това означава, че вие вече придобивате част от своята душа.

Урок №5 от конгреса в Красноярск, 14.06.2013

[110728]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Ценността на всеки човек в обществото не се определя от това колко е добър, а от това доколко служи на обществото като цяло. И обратно, оценяваме злото във всеки човек в зависимост от вредата, която нанася на обществото, а не по личните му качества. В цялото се съдържа и това, което е и в частното, в общото благо е благото на всеки. Който вреди на общността, той вреди и на себе си. А който носи благо на общността, носи благо и на себе си.

Егоизмът не ни позволява да разберем това и да го приемем, защото изкривява картината. Но ако погледнем безпристрастно на нещата, обективно, ще ни се наложи да се съгласим, че всичко е точно така. Ако се ръководим от обикновената логика – разбира се, че точно така трябва и да бъде. Тъй като природата по същество е единен интегрален механизъм и сама по себе си, всяка част в него зависи от всички, а системата като цяло зависи от всичките си части заедно. В такъв случай, разбира се, че общото и частното са едно и също.

Въпрос: Но в този механизъм отделното зъбно колелце няма свобода на избор. Тогава, какъв е смисълът да се говори дали е  добро или лошо?

Отговор: Наистина, самото зъбно колело няма свободна воля. То не може да решава, да се върти ли или не за благото на обществото. Всички изпълняват това, което им е предопределено отгоре.

Но в тази система има механизъм, аналогичен на сцеплението: Цялата работа е в това, доколко аз вътрешно се сцеплявам с ”двигателя”, за да се въртя заедно с него, без никакви въпроси.

Въпрос: Значи, свободна воля все пак има?

Отговор: Тя е в това, да желая да се въртя, или да не се въртя. Моята свобода е в съгласието. А при всички случаи ще работя – или по ”принуда”, под натиск ”на въртене”, или по желание, с радост.

Като цяло, системата е съвършена и действа със 100% КПД, но аз я усещам, възприемам според своето съгласие с нейната работа. Освен това, така я виждат и останалите, и затова в крайна сметка всички ние усещаме личния и обществен недъг на несъгласието – индивидуалния и системния.

Но това ни възприятие по никакъв начин не се отразява на системата като такава.

Въпрос: Как да ускорим поправянето?

Отговор: Да пожелаете да се съгласите със системата, с движението на нейните части. В моето усещане това ще промени всичко. Аз нищо не добавям и не премахвам в истинската реалност – разликата е само в това, доколко картината и е изкривена от ”кривото огледало” на моя егоизъм.

Целият ми живот се разстила на това платно, в зависимост от това, как ”рисувам” себе си относно вечната система, без да се  съгласявам с нея в този или в онзи случай. И тази картина наричам ”моя свят”. Всъщност тя – снимката – е отпечатък на моето несъгласие с изначалната Природа, с абсолютната любов. Цялото ми битие е проекция на някакъв екран, отразяващ това ”несъвпадане на мненията”. Не виждам истинската система, не виждам нищо, освен собствените си вътрешни пороци.

Въпрос: Нима съществува такова обособено от цялото възприятие мое, собствено ”кътче”?

Отговор: Да. Аз усещам своите желания според противоположността им на системата. По такъв начин, моят свят, както и духовната реалност, също се състои от 613 части, но всяка от тях ми се струва противоположна на цялото.

Тази противоположност се подразделя на 125 стъпала, или стъпала на съответствие/ несъответствие. Сега сякаш се намирам зад последното 125 стъпало – напълно откъснат, в пълно неразбиране. А след това, в зависимост от изкачването, на всяко следващо стъпало ще разкривам своето несъответствие на системата и поправяйки тези недъзи, ще се приближавам към ”съвършена вяра”, към пълно сливане.

И така, за сега виждам и усещам само себе си – относно онова състояние, което искат да ми покажат. Разбира се, като сравнение веднага ми предлагат света на Безкрайността, идеалната система на Природата, на Твореца. Това е невъзможно, за сега мога да уловя само частица от това разминаване, подобно на дете, което го стимулират да се учи добре в своя клас, и в случай на успех, го честват като отличник.

И заедно с това, трябва да помним: сега аз виждам само себе си и нищо по вече.

От урок по статия ”Мир в света”, 24.06.2013

[110682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Отдавна не чувствам никаква радост от това, че се намирам на този път. Какво не правя както трябва?

Отговор: Твоят егоизъм трови радостта ти. Видимо е, че около теб няма силно обкръжение, което би могло да работи над теб. Нужно е правилно обкръжение, което да позволи да работиш въпреки сълзите си.

Ние постоянно ще чуваме ридания вътре в егоизма си. Там живеят нашите зли, черни сили, които постоянно се опитват да изсмучат от нас енергия в своя полза. Това е истински вътрешен ад. Трябва да му противостоим, като построим над него своя Рай – свойството съединение, отдаване, пълна и съвършена любов, усещане, че се намирам като новородено на ръцете на групата. Аз им предавам всичко, което имам, а в отговор получавам пълна поддръжка.

И тогава ми е радостно, тъй като разкривам, че всички се грижат за мен. Аз самият няма за какво да се безпокоя, тъй като се намирам в света на абсолютното добро. Всичко е прекрасно и не би могло да бъде друго при такива отношения с обкръжението ми.

Макар всичко това да е построено над силите на тъмнината, които си остават в мен и искат да ни разделят. Усещам тези зли сили направо в корема си и е ясно, че те постоянно, добросъвестно изпълняват своята работа, тъй като са посланици на Твореца. След като съм предал себе си в ръцете на цялото обкръжение се намирам в пълна увереност, че мога да се задържам над тези зли сили. Искам само да се разтворя сред другарите – само в това ми е надеждата, безопасността ми и радостта.

Нямам никаква друга възможност, друг път няма. Оставям се на тях, като в басейн, и се намирам между тях, готов да отдам всичко, само за да получа от тях светлината на увереността. И тази светлина, обезпечава истинската безопасност, защото вътре в нея се намира висшата светлина. Ето така трябва да направим!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 20.06.2013

[110670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→