Въпрос: Как, в продължение на деня, при цялата сложност на съвременния живот, при всичките проблеми и чуждото обкръжение да съхраним намерението, получено на урока, за да ни съпровожда през целия ден?

Отговор: Човек се намира под влияние на обкръжението и не може да се измъкне от него. Естествената обкръжаваща среда, цялото огромно човешко общество оказват влияние върху нас. Но, ако около него изградим свое собствено, неголямо, но много силно обкръжение, група, то ще можем да противостоим на външното влияние. Мощността на влиянието на групата ще бъде по-голяма, от мощността на света.

Докато се намирам сред приятелите, те силно ще ми въздействат. И, щом изляза в открития свят, то той започва да ми влияе.  А честно казано, на нас ни въздейства не групата и не светът, а светлината. Ние винаги се намираме под въздействието на светлината. Всички действия, които извършваме по отношение на групата, на поръчителството, на съединението, на единството са, за да осъзнаем потребността от светлината, от помощта на висшата сила, от отчаянието, за да закрещим „Спаси!“

Затова, човекът забравя, чувства себе си изпаднал, губещ се. Изведнъж, в края на деня ще се опомниш, че за целия ден, нито веднъж, не си споменал за духовното. И ще се ужасиш, че са изминали вече няколко години, безрезултатно и така може да отмине целият живот. Засега, това са егоистични сметки, но какво да се прави. Трябва да се види, доколко това те води до молитвата.

И дори, ако не си дадеш сметка, сърцето преживява. Молитвата е работата в сърцето. Ако сърцето чувства желание, то това вече е молитва. Но, все пак, молитвата трябва да бъде по-насочена, концентрирана, заедно с цялата група и тогава тя ще донесе измененията.

Да не се забравя за намерението е възможно, само при условие, че те удържа висшата светлина. Това е като парчето желязо и магнита. Ако магнитът удържа желязната пластина във въздуха – тя се държи. Веднага щом магнитът я пусне, тя пада. Няма друга възможност. Ние сме желанието за наслаждаване, върху което въздейства висшата сила. И по степента на въздействието, ние се издигаме или се спускаме.

Всичките средства, които имаме: групата, човечеството, разбитата душa са нужни, за да разкрием зависимостта си от този магнит, от светлината. Постарай се да направиш всичко, което е по силите ти, но в крайна сметка, главното е да расте в теб зависимостта от светлината, от Твореца, заедно с всичките средства: групата, другарите, обучението. В края на краищата, всичко се фокусира в едно цяло: „Исраел, Тора и Творец!“

От урок по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съсъдите за отдаване – това също е получаващо желание, но то още не получава, за това да отдава.

Да допуснем, като гост, седя пред Стопанина. Виждайки, беззаветно доброто Му отношение към мен, в горния ”пласт” на своето желание съм готов да се отнеса към Него, също така. Неговото отдаване, обърнато към мен, ме насочва към съответстваща реакция.

При това, се намирам под Неговото въздействие: Той е толкова прекрасен, толкова добър, толкова великодушен към мен, че само това отдаване, вече ме поправя и съм готов за съответното отдаване към Него.

Такъв е моят отклик към светлината в съсъдите на Галгалта ве – Ейнаим, устремени към отдаване, заради самото отдаване. В тях също има някаква ”дебелина”, авиют, но като цяло, достатъчно ми е да не се съпротивлявам на Стопанина. Прониквайки се, от Неговата любов към мен, в своето желание вече не мога да Му причинявам зло.

Това е трудно да се разбере, защото в аналогична ситуация бихме били готови за вреда: ”Щом като, ме обича, тази любов го прави беззащитен, а това означава, че мога да му навредя…”

Но, тук говорим за стъпалото на истината: ако виждам, че човек ми помага с цялото си сърце, то нека, това не е лесно и изисква много усилия, все пак, формирам в себе си такова ответно отношение. Все още, не действам в отдаване като него, но поне не му причинявам онова, което е ненавистно на мен.

По такъв начин, независимо, че става дума само за горните пластове на авиюта, аз работя с всичките си съсъди-желания. Но, ще ги задействам, дотолкова да не използвам своята ”дебелина”. Аз я прилагам само при условие, че усещам Неговото отношение като велика любов. И съм способен да и отговоря, засега само със съпричастност, с принадлежност към Него – не повече.

Става дума за ”животинското” стъпало. Аз съм като кученце в краката на стопанина. Работя с всичките си желания, но така, че само да се прилепя към Него. Аз съм вторичен пред Него.

Не е така просто. Нали, при това, Той може да ме използва, както Му е угодно. Тук от мен се изисква преданост, самоотверженост – стъпалото на вярата, на отдаването, но не повече. ”Аз се отричам от себе си – използвай ме, както искаш. Аз съм инструмент в Твоите ръце”.

Обаче, не съм способен още да се задействам в качеството на Човек – абсолютно срещу природата си, за да съм като Него. Това вече е следващо стъпало, към което, на работа ще се включи АХАП, получаване заради отдаване, избавление, не само над желанието, но и в него.

А засега, отменям себе си и именно, това състояние символизира празник Ханука. Аз вървя след Твореца, без да се замислям. Разбира се, водя войната, убивам ненавистниците, но само онези, които отхвърлят духовното. ”Живей – казват те – но си нямай работа със светлината, не се занимавай с отдаването”.

Въпрос: Аз не разбирам, какво означава това във вътрешната работа…?

Отговор: Опитай да се настроиш така, че да не изпитваш ненавист към никого, да не желаеш успех за ничия сметка. ”Аз съм съгласен с това, на всички да им е добре. Дори и нищо да не правя за това, но и не преча”. Опитай да достигнеш до такова отношение над всичките си желания.

Представи си, че с теб сме намерили съкровище, струващо неизброими милиарди долари. Хайде сега, дай да го разделим на всеки по равно. На всички, включително и на нас, двамата. Сега, може би, си съгласен, но ако богатството вече ти принадлежеше? Вярвай ми, щеше да ти е болно да се разделиш с всеки грош. Такава е нашата природа.

Затова, не е лесно да излезеш на стъпалото за отдаване, заради самото отдаване. Това изисква ”четиридесет години бродене в пустинята”. И в крайна сметка, става чудото, натрупвано капчица по капчица на малки ”дози”, ден след ден…

От урок по писмо на Рабаш, 02.12.2013

[122062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Условията, които човекът трябва да изпълни по отношение на групата са:

1. Да принизи себе си пред групата и да покаже, че е готов на всичко за нея: на пълна самоотмяна.

2. Да възвеличава групата и да въодушевява за това другарите.

3. Да увеличава важността на целта: на отдаването, на Твореца, както на нашия поправен алтруистичен образ и дух, напълващ нас, всички заедно, сякаш на един човек с едно сърце, в който се изтриват всички граници между нас и изчезват всички различия.

4. «Да следваш съветите на мъдреците», тоест на учителя и книгите, да повишаваш важността на учителя и на ученето. Не трябва без наставник, който посочва пътя, тъй като иначе, винаги ще тръгнем в посоката, която сочи егоизмът ни и дори няма да разберем, че вървим в грешната посока. Ще бъдем сигурни, че вървим правилно, но може да не се съмняваме, че това ще бъде противоположното  направление.

5. Цялата ни работа и усилията, всъщност се състоят в това да достигнем молитвата за желанието, което не можем да реализираме – за стремежа към отдаването, към сливането с висшия чрез другарите. Това желание ще притегли към себе си светлината, връщаща към източника, който ще ни поправи. Молитвата – това е най-крайното действие.

6. Допълнителното и необходимото условие – това е разпространението! Само за негова сметка, може да се постигне истинското желание за отдаване. Ако искам да донасям радост на   Твореца, то това е личното ми желание, в което вече е примесен егоистичният ми интерес. Затова ми е нужно да се съединя с тези, които са по-долу от мен, за да получа, именно техните желания и да издигна тези молби към висшето, с цел да насладя висшето, като му дам възможност да напълни нисшите. Оставам по средата, напълно чист от всякаква корист. Моля, само да ми дадат да изпълня това действие. Това означава да си тръбата, предавателният канал.

7. И последното условие – от всичко това да си в огромна радост, препълваща мен и всички светове!
Тези условия определят състоянието, което трябва да въплътим и в него да получим цялата полагаща ни се награда.

От урок по статия на Рабаш 29.11.2013

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представя формата на висшето стъпало?

Отговор: Трябва да си представиш своето висше състояние и да се постараеш да живееш в него, доколкото е възможно това. В този свят, при тези условия аз изграждам висшата степен. Поправеното отношение между мен и останалите се нарича висш свят. И тогава аз откривам, че той се намира направо тук, и други места няма.

Виждам новите линии за връзка, протягащи се от мен към другите и така ми се разкрива цялото висше стъпало и в него- Творецът, изпълващ света. Виждам, че целият свят – е святата Шхина, в която пребивава Твореца. Аз разкривам това на място. Не ми трябва да летя в някакъв друг космос.

През цялото време строя модел на този висш свят, с това което ми е под ръка – променя се само намерението. Материал за градежа ми служат всички егоистически желания, ненавистта. Аз добавям само поправената връзка между частите на реалността: проявявам я и я променям от получаване на отдаване. И нищо повече не се променя, както е казано: Светът действа по вече утвърдени закони” и ”Ще ядеш онова, което е отдавна приготвено”.

Но за сметка на новото отношение, което разкривам от себе си към другите и между тях, аз виждам че всичко се намира в края на поправянето. Те самите не се чувстват така, но аз го разкривам съответно на своето стъпало. Аз виждам, че в света изобщо няма нищо, освен напълно поправената Малхут от света на Безкрайността. А всичко онова, което ми се е струвало до сега, е било просто сън. Всичко зависи само от моето възприемане на реалността.

Затова, няма накъде да се бяга, а и не е необходимо. Трябва само да променям своето отношение към онова, което виждам, стараейки се да видя във всяко място властта на Твореца. И тогава трябва да се радвам, тъй като всеки път ще разкривам все повече истинското състояние, което вече съществува.  Не ми достига само още малко от моето усилие, за да го разкрия.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121801]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос : Съединяването между нас възниква тогава, когато нашите желания са еднакви, ли ?

Отговор: Галгалта Ейнаим и AХАП  не могат  да бъдат еднакви. Всички имаме различни желания, но нашият единен стремеж осъществява необходимия  контакт.

Например, розетката и щепсела, между които възниква контакт,  не са еднакви, а са взаимно допълващи се. Ето защо, за да се включим един в друг, ние трябва да станем еднакви по своята съвместна цел да се съединим с Твореца, да Го проявим в себе си – всеки, изхождайки от своята природа.

Ти провеждаш светлината на Твореца към другаря, той е съгласен да я получи от теб и вие, заедно работите върху тази връзка, за да разкриете Него. От една страна, той действа като отдаващ на теб и ти си получаващ, от друга страна – ти  си отдаващ, а той получаващ.

Но ние имаме различни желания. Нима, мъжът и жената, които зачеват детето, имат еднакви желания? Всеки от тях си представя бъдещото бебе по различен начин, но се получава един обект. Всичко върви по средната линия.

Така че, нашите желания са различни по своята природа, но са еднакви по цел: да се разкрие Твореца.

От урок на тема ,,Група и разпространение“.23.10.2013

[121532]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кое, най-надеждно чувство води човекa към правилната цел на живота?

Отговор: Когато той ясно разбере, че само в този живот, а не след смъртта на тялото, достига до подема в духовния свят и че влизането в духовния свят (подемът) се осъществява (разкрива) в неговия стремеж към единство (сливане, отдаване и любов) с другарите по група, и на никое друго място. Тоест, когато човек се затваря в своята цел към „центъра“ на групата.

[121832] 

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Как да видим около себе си свойства, сфирот, а не хора?

Отговор: А за какво ти е да виждаш хората, в нашия земен смисъл на тази дума? За какво са ти лицата? Нима, плътта означава нещо? Тя не ни казва нищо за човека.

А честно казано, скоро ще престанем да обръщаме внимание и на свойствата на характера. Тъй като, човек ги получава с раждането или ги приема от обкръжението. Това не е той самият.

На света са го създали родителите, обучава ли са го в тези или в други учреждения, които той не е избирал и цял живот го е обкръжавала тази или друга среда. Като резултат, днес виждаме в негово лице някакво същество, създадено по определен модел. Такъв са го ”създали” и такъв ще преживее живота от началото до края.

Това не е истинският той, тук нищо не е за негова сметка. В него няма зрънце от което и да е исконно, свое – нито в свойствата на тялото му, нито в чертите на характера му. Всичко, същността е следствие на това, което той, така или иначе, е получил от другите…

Човекът в мен започва от онова, което получавам свише. Ако влизам в група и прилагам в нея усилия, то и те са предизвикани от съответстващото обучение. Това също е само възпитание. Но, ако аз започвам да получавам ”просветване” свише, благодарение на което, в мен се раждат нови свойства, противоположни на досегашните, това вече е зачатък на ново творение и то няма отношение към моето тяло или характер. Затова и душата се нарича ”Божествена част, свише”.

Ето, излиза, че външният вид и поведението на човека, абсолютно за нищо не говорят. Значение има само неговото влагане в групата, неговото старание за тях, възможно е да получи отклик, свише и ще придобие онова, което се нарича Човек (Адам).

А дотогава, той не е Човек, в него няма нищо от истинския себе си. Ако в продължение на целия си живот, не е поправил нито едно свое желание, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, то като че, не е живял. Тъй като, неговата духовна сметка е празна, той участва само в историческия еволюционен процес, наред с всички. Тук нищо не измерваш, не оценяваш, не претегляш на духовните „везни“…

Има само една уговорка: човекът е живял ненапразно живота си, дори да не се е поправил, ако е спомогнал за поправянето на другите, ако ги е доближил до истината. Върху това, във всеки случай, си струва да се работи, колкото се може повече. ”Задачата на живота, пише Баал а-Сулам в ”Трудове за последното поколение” се състои в това да се удостоим със сливането с Твореца, точно съблюдавайки условието да се действа само в Негова полза или да се удостои множеството, за да отидат към сливането с Него”.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 26.11.2013

[121570]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам. „Науката кабала и нейната същност“: Важно чудо на науката кабала, това е свойственото и взаимно включване. Иначе казано, всичките детайли от широката реалност я следват, взаимно включвайки се, съвместяват се и се съединяват, докато не станат едно единно цяло. Всемогъщи и всички заедно.

Цялата красота, цялото богатство от разбиране, постижение и чувство произтича от съчетаването на детайлите. В самотност, нищо не може да ни предаде истинско въодушевление. Едва, когато съединявам далечни, противоположни неща и внезапно те се изпълват едно-друго – това взаимно допълване на полярните явления ме въодушевява.

Всичко започва от разединяването, от ненавистта, от отчуждението, от пълната неспособност за съществуване и изведнъж виждам, че именно, благодарение на това става напълването, че никой не струва  без другите. Всички се обединяват и тъкмо тогава, съгласно мощта на разбиването, аз усещам мощта на сплотеността, мощта на единството.

Разбиването доведе до разцепване, разпръсване, ненавист, антагонизъм на различни нива. Ние взаимно се отхвърляме, готови сме да се погълнем, да се убием едни-други. А в духовното – още повече действат силите на дясната и лявата линия в неизмеримо големи мащаби и всеки път, човек е задължен да изгражда средната линия, за да събира и да обединява всичките части помежду си. Това донася във всички светове светлина, 620 пъти по-голяма и от това Творецът получава удоволствие.

Така, от една страна творенията проявяват тъмнина, а от друга, от тъмнината отиват към светлината. Но това е особена светлина, тъй като те сами я генерират, разкривайки разрива и разпада, а след това разкривайки единството и напълването.

По-рано го е нямало. Едно нещо е светлината, поправяща творението и друго е целта на творението. Тя се пробужда, единствено в онзи, който усеща целия този процес върху себе си. И затова без желание, без необходимост е невъзможно да се постигне разкриване. Ние просто, трябва да преминем през всички детайли на възприятието, да разтворим всяка врата.

Ето какво чудо е заложено в науката кабала – ние разкриваме тези противоречия и тяхното взаимно напълване. И това е най-великият подарък, приготвен ни от Твореца. А ние, от своя страна, проявяваме този подарък, осъзнаваме го, благодарим за него на Твореца и по този начин Му доставяме удоволствие.

Да, Той, сякаш ни е затворил в тъмния зимник, но в същото време, именно, от тук разкриваме цялата красота на вселената.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 26.11.2013

[121575]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Нима, безбройните кръговрати на човечеството, в продължение на хилядолетията не са оказали никакъв духовен ефект?

Отговор: Всичко се отчита, за всичко има своя сметка, но нашето поколение, безусловно, е по-важно от всички предишни. Нали, всички те са били подготовката за съвременността. Нищо не се е случило просто така, но все още, хората не са имали, ни най-малката самостоятелност в истинския, духовен смисъл.

Всъщност, не става дума за тела, а за едни и същи души. Точката в сърцето е преминавала през кръговратите, проявявала се е все повече и днес, най-накрая можем да я изведем до светлината.

А освен това, чрез нас, към външната аудитория преминава въздействие, което приближава хората към това, по-бързо сами да станат самостоятелни. Тъй като, е казано: „Всички ще Ме познаят, от малко до големо.“ С други думи, всеки е задължен да израсне духовно, да изяви корена на своята душа и да свърже своята „клетка“ с общия „организъм“, осъзнато, осмислено, действено и ефективно.

Означава, че за всеки има място в обществото и различията произхождат само от реда за влизането в него. А този ред се определя от системни параметри.

Въпрос: Но не всички ще влязат в групата?

Отговор: В крайна сметка – безусловно, всички. Нали, нашето крайно състояние е единството, такова, каквото е било до разбиването. Само се връщаме към него поетапно, по желание, със своите усилия.

На този път ще почувстваш и това, което е над теб, и това, което е долу. На върха ще откриеш кабалистите от всички поколения, активната част от системата. А долу се намират тези, които още не са достигнали до правилната реализация и на които си задължен да помогнеш.

В резултат, всеки от нас е като канал за връзка, като капиляр, предаващ на другите клетки живителните сили.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност“, 26.11.2013

[121562]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Има две реалности. Едната е стъпалото, на което се намирам сега, усещайки този свят, себе си в него и всичко, което ме обкръжава. Това е моята реалност, моят живот, даден ми в усещанията.

Но науката кабала учи, че има още едно стъпало, намиращо се по-високо от мен и различаващо се от мен по свойства. Моето свойство е егоистичното желание, а свойството на висшето стъпало, на висшето измерение – това е желанието да отдава.

Ако от своя живот гледам веднага тези две стъпала, то напредвам към целта на творението. Аз всеки път отчитам, че над мен има по-високо състояние, което трябва да постигна и затова, целият ми живот е посветен на тази висша цел.

Но тогава, усещам някакво раздвояване в своето усещане, във възприятието, в разбирането, в оценката на ситуацията. Или трябва всичко да приемам така, както чувствам, съгласно своите желания и свойства, разум и усещания и по такъв начин да оценяваме своето състояние отвътре, както правят това всички, или отнасям себе си, вече към висшата степен и се оценявам от гледната точка на това, как бих погледнал на себе си оттам, от страната на Твореца, който ме наблюдава.

Висшето стъпало властва и определя всичко, което се случва с мен сега. Тогава, как да си въобразя, че се намирам на следващото стъпало? Аз трябва да си представя, че съм достигнал свойствата на висшето стъпало, изцяло насочено към отдаване, че съм обикнал ближния, другарите, че съм обикнал самото свойство отдаване, т.е. обикнал съм Твореца. Въобразявам си, че съм престанал да ненавиждам това свойство за отдаване и любов и съм се изпълнил с тях, и това е станало за мен наслаждаване.

В такъв случай, аз гледам на реалността от гледната точка на висшия, от страната на Твореца. Тоест, моето възприятие се раздвоява. Ако се потапям в състоянието си и решавам, изхождайки от свойствата си, от чувствата си, от пресмятанията си, на принципа: ”Съдията няма нищо освен онова, което виждат очите му”, то това се нарича истина, моето мнение, съгласно моето реално състояние и усещания. Или гледам от по-високото състояние, сякаш вече съм се издигнал в него: тогава, как бих виждал, чувствал и съдил случващото се, ако се намирах в свойството отдаване и любов към ближния, в съкращаване на своя егоизъм?

Такова състояние се нарича вяра. Тоест, това са две стъпала: истина и вяра. На стъпалото на днешната истина аз чувствам неудовлетвореност, недостиг на съвършенство, не ми е удобно и не ми е добре, като на всички в този свят и дори ми е по-зле, защото искам да се издигна от него. А в състоянието вяра цари съвършенство и пълна достатъчност, покой и почивка. Намирам се в сливане с висшата сила, виждам цялата Вселена, от край до край, препълнен от благодарност към Твореца.

Аз трябва да се намирам, едновременно в тези две състояния! И тогава определям за себе си посоката към двете точки: от едното състояние към другото. Струва ми се, че в такава форма не е трудно да си го представя и е възможно да се задържа в такова ”двойно” възприемане, всеки път, стараейки се да приближа бъдещето, за да може свойството за отдаване и любов, с помощта на групата, наистина да ни доведе до подем на висшето стъпало.

Пътьом ще дойде осъзнаването на злото, на невъзможността от такъв подем и ще се роди ”молитвата на обществото”. Ще трябва, за своя сметка да натрупам вложените усилия, всеки път, издигайки се и падайки, загубвайки отново всичко и така, изпълвайки морето на нечистите сили. Засега, това море поглъща всичките ни усилия по време на падането, но в крайна сметка, то ще ни върне всичко обратно, както е казано: ”Ще го глътне чудовището и ще го изригне” и тогава ще се удостоим да се издигнем на новото стъпало.

Трябва да приучим себе си на такава работа. Струва ми се, че е напълно възможно да се задържаме, едновременно на тези две стъпала: истина и вяра.

От подготовка към урока, 28.11.2013

[121694]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→