Конгрес в Москва. Урок №2

Въпрос: Ако в егоизма на човек има стадии на развитие, то съществуват ли стадии на развитие на груповия егоизъм?

Отговор: Движението върви само напред. Движение назад няма – нито в природата, нито при човека.

Означава, че не трябва да се мисли за егоизма и не трябва да се мисли за груповия егоизъм. Трябва да се устремяваме само напред – към групово обединение. Тогава по естествен начин ще преминете през този групов егоизъм. Между вас ще възникват огромни проблеми в обединението, в разбирането, изобщо как да изтърпиш приятеля до себе си и т.н.

Но все едно, стремежът трябва да бъде само напред. Не трябва да мислите за това, ”как по-бързо да разкрием нашия егоизъм”. Трябва да мислите само за положителни разкривания, а не за отрицателни.

Работата е там, че в нас е заложена цялата Малхут, т.е. целият огромен егоизъм, желание (Ж) с огромно намерение (Н) за себе си, любимия. Но ние започваме да се стремим към обединение и към нищо друго!

Когато постоянно се устремявам към дясната страна, моят егоизъм расте по-различно – паралелно на това в лявата страна. И по такъв начин се получава, че само като се издигна до някакво ниво, веднага възниква отрицателното намерение ”заради себе си”. На края включвам отрицателната съставна и положителната съставна и по такъв начин създавам своето кли.

От положителната съставна в мен има екран (масах), а от отрицателната – вътрешно желание, което преобразувам на положително, и така постоянно раста.

Казано е: ”Всеки, който е по-голям от другия, неговото зло начало е по-голямо от него”. Следователно, главният ми стожер (1)  трябва да бъде постоянно растящият стремеж към обединение (Σ). А егоизмът, тоест намерението заради себе си, винаги да бъде второ (2) и няма накъде – не се вълнувайте за него.

 ”Как ние в групата ще разкрием целия й егоизъм?” – питате вие. Целият егоизъм на групата ще разкриете тогава, когато достигнете горната черта, пълното поправяне.

Но да се движите към тази черта все едно ще можете само по средната линия, винаги устремявайки се отначало само на дясно, само към обединение. А лявата линия ще възниква във вас по неволя.

От 2-ри урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок  №1

Всички проблеми се коренят в намерението на нашите действия. Човешките действия се делят на физически и морални стремежи, вътрешни желания, които могат по някакъв начин да се проявят външно в неговите действия. Ние живеем в свят, който се състои от два компонента: вътрешните ни мотиви и външните действия. Най-важен е вътрешният мотив, на който обикновено не предаваме особено значение.

Напълно очевидно е, че светът около нас е директно насочен към някаква цел и това, как напредваме към нея съвършено не зависи от нас. Виждаме доколко нашите планове и всевъзможни проекти не са нужни на никого – ние не можем да ги въплътим в живота. Те някъде изчезват и вместо тях се случват съвсем други събития, тъй като ние не контролираме нищо. Извършвали сме всевъзможни революции, все нещо строим, към нещо се стремим, а накрая всичко се получава по съвсем друг начин и не можем да разберем какво се случва с нас.

Науката кабала разказва за това, че светът се намира под властта на своите неизменни закони, които трябва да знаем и не просто да ги изпълняваме, а правилно да ги ползваме, за да достигнем до най-доброто за нас състояние, в сферата на което е възможно да изпълняваме тези закони.

Светът при всички случаи ще достигне до своята цел. Човекът, желаейки това или не, ще достигне до такова състояние, което отрано е запланирано от природата и към което тя ни води вече милиарди години.

Съгласно науката кабала са възможни два пътя за достигане до това окончателно добро състояние.

Единият от пътищата е – под въздействие на силата на природата. Този път е доста неприятен, лош, тласкащ ни напред чрез страдания, т.е. под въздействието на нашия егоизъм, на нашето инстинктивно, природно автоматично желание да се намираме в най-комфортното състояние, когато във всеки момент, подсъзнателно или съзнателно, го избираме за себе си.

Развивайки ни чрез страдания, природата ни показва във всяко едно състояние неговата вреда, порочност, уязвимост, и тогава, изхождайки от това състояние, сме принудени да искаме нещо друго. Но истината е, че природата постоянно ни води така, че да изберем следващото състояние съгласно нейните цели и в крайна сметка да напреднем.

По такъв начин, така или иначе напредваме по метода на пробата и грешката, защото не знаем следващото си състояние, не разбираме какво трябва да бъде то, в сравнение с  предшествуващото го. Ние избягваме от предишното състояние, не се насочваме към следващото, и неосъзнато напредваме: най-важното е да се затворим, да избягаме от страданията, така както всяко животно инстинктивно бяга от опасност.

Такова движение напред все пак ще ни доведе до целта, но по-много дълъг и тежък път.

В крайна сметка, предлага ни се да осъзнаем, в какво се заключва цялата верига от тези състояние, през които преминаваме в течение на хилядолетия.

При това ни се разкрива една много интригуваща истина: необходимост от изменение на намерението във всичките ни действия. С други думи, нашите действия могат да останат каквито са, но най-важното е да работим над изменение на своите намерения, а това практически означава изменение на себе си.

Най-трудното за човек е да измени себе си: какво искам от своите действия, от живота си, от всяко свое състояние.

Намерението, в което сега съзнателно и несъзнателно съществувам, е или намерение за себе си – всичко само заради собствена полза, или намерение заради другите. В такъв случай съм длъжен по някакъв начин да се променя! Как мога да се издигна над своята природа, да изменя себе си, своето намерение?

Кабалистите казват, че това е най-важното за човек. Не трябва нищо друго да се прави. Ние се опитваме да изменим своя живот, своето общество, а кабала разказва, че всичко се променя само с изменение на намерението. Ако променим намерението си, тогава ще изменим абсолютно всичко. Ако можем да го управляваме, то ще управляваме цялата Вселена, целият свят!

Затова, ако днес всички намерение в моите действия са само заради себе си, тогава трябва да ги променя, така че всички те, във всяко едно действие, да бъдат само заради другите.

Възможно ли е това? По принцип, не. Ако се вгледаме в обкръжаващата ни действителност ще видим, че всички действия са само егоистични. Тоест ние и обкръжаващата ни природа, човешкото общество, всички неживи, растителни, животински и човешки обекти действат само заради себе си, самоцелно, и по никакъв начин не могат да се изменят.

Но ако продължим така да действаме, то ще изпаднем в още по-големи страдания. И сега това нагледно се проявява в нашия свят във всички ускоряващи се процеси: настигат ни различни беди, които стават все по-застрашителни.

От друга страна, във всяко поколение съществува определено количество хора (в нашето поколение те са много), които започват да осъзнават, че трябва да достигнат нещо друго: да преминат на друго ниво на съществуване, на друго ниво на намерение, да разберат смисъла на случващото се и да се повдигнат от ниво на управляеми на ниво управляващи.

Такова подсъзнателно желание, тласкащо ни напред, живее във всеки от нас. В едни то се проявява повече, в други по-малко, в трети временно или в някакъв особен вид. Виждаме по какъв начин идват при нас хората, как ни намират, защото съществуваме в полето на нашето ново намерение и те се привличат към него, вливат се в нашата група. Много от тях после изчезват, връщат се обратно. Много не разбират за какво са дошли – вероятно им е по-добре да не го споделят на нашите уроци и семинари по кабала. Затова трябва да се издигаме и поправяме още и в това.

Но като цяло в нашето време вече съществуват множество хора, които се устремяват към изменение на своето намерение, за да имат и двете намерения: заради себе си и заради другите, да започнат да управляват своето състояние и състоянието на заобикалящия ги свят.

Така, въпреки нашата изначална природа – абсолютен егоизъм, намерение заради себе си, можем да поправим тази природа. Поради това са му дадени на човек разум и власт.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В първата лекция говорихме как да разкрием Твореца, висшите светове, как да се уподобим на Него и да станем равни по свойства. Свойството на Висшия – е отдаване и любов. Нашето свойство е обратно, получаване и изолиране. Освен Твореца, освен свойствата отдаване и любов, съществува само материята – желанието да получаваме и да се удовлетворяваме, създадени от Него. Под въздействието на светлината, желанието е развило своите 5 части: 0-1-2-3-4, АВАЯ. Ние не говорим за количествено развиване на желанието, а за неговото качество, доколко то осъзнава само себе си.

Осъзнаването му като получаващо,  става с помощта на 5-те стадия за развиване на желанието, от възникването му ”от нищото”, 0-я стадий, до самоусещането му в своята природа, в 4-я стадий. На този етап развиването на самото желание спира и по-нататък става само развиване на намерението, т.е. стъпалото за развиване намерението за подобие на Твореца в желанието.

Желанието да получаваме остава в нас, то е нашата природа и ние не можем да го променим, а намерението да го използваме за себе си или заради Твореца, зависи от нас и всъщност нашата задача е да се промени намерението от получаване за себе си, ло лишма, на намерение да получаваме, заради Твореца, лишма. В зависимост от това подобие на намерението на Твореца да ни наслади и нашето намерение да Го насладим, ние се сближаваме с Него. В духовния свят само подобието на намеренията определя разстоянията между обектите.

Кабала и като цяло Тора са ни дадени, за да променим съзнателно намерението да получаваме за нас, ло лишма, на намерение заради Твореца, лишма. И така, единственото, което се иска от човека – е промяна на намерението във всичките му мисли и действия.

Такъв вид работа, извършвана от човека се нарича вътрешна работа, т.е. намерението на човека не е известно на обкръжаващите го. Самите действия, наблюдавани от обкръжаващите го, се наричат външна работа на човека. Съответно, обясненията за целите и смисъла на Тора се делят на външни, разказващи за физически действия, и вътрешни обяснения, разказващи за намеренията.

До наши дни, човечеството се е развивало от поколение на поколение с намерение ”за себе си” , все повече да използва цялото обкръжение за себе си. Сега ние преживяваме криза във всички дейности на човечеството. Тя означава раждане на ново качество – осъзнаване, че развиване на намерение за себе си, на егоизма, по-нататък няма да съществува.

Трябва да осъзнаем изминалата история на света: ние сме се променяли в намерението си да използваме света само за себе си. Към това ни е принуждавала природата, а ние сме и се подчинявали напълно неосъзнато. Сега е настанало време да осъзнаем инстинктивното си минало развитие и необходимостта от овладяване на своето бъдеще. В кабала такава точка на развитие се нарича годината ”1995”. Баал а-Сулам посочил тази дата, когато човечеството започва да осъзнава своята безизходица в развитие под въздействието на намерението ” заради себе си”.

И така, ние определяме желанието, като наша неизменна материя ”съществуващо от нищото”, а намерението ”за кого да използвам желанието” като променящ се параметър. В зависимост не от желанието, а от намерението, ние разкриваме разликата, духовното разстояние от Твореца. Ако нашето намерение е само заради нас самите, то ние безкрайно сме отдалечени от Твореца, намерението на когото е абсолютното отдаване и любов. Ако нашето намерение беше заради Твореца, ние щяхме да сме Му подобни, което ще рече, че бихме се сляли с Него.

И така, целта на творението се изразява в достигането до сливане с Твореца. Сливането се постига чрез подобие по свойства, т.е. по намеренията. Тъкмо развитието на намерението в създаденото от Твореца желание, малхут от света на Безкрайността, е веригата на развитие на природата на висшия и нашия свят, отгоре надолу и обратно.

В света на Адам Кадмон (А”К) се е разгърнало намерението, дадено от Твореца на творението и затова светът А”К се нарича свят Кетер. Но всички желания, останали под табур на А”К, не могли да променят своето намерение на отдаване, затова останали съкратени. И за да им даде възможност да се поправят, било направено второ съкращаване Цинцум” Бет (Ц”Б), разбиване, създаване на световете АБЕ”А (Ацилут, Брия, Ецира и Асия) и вътрешните части на желанието 4 – на Адам, спускане на намерението до създаването на нашия свят.

За да ни подтикнат, ни дават усещането за криза:

• от една страна, ние усещаме изтощаване на развитието на егоизма. Това се забелязва във всеобхватността на кризата. Тя обхваща не само всички страни на човешката деятелност, но и цялата обкръжаваща среда на човека. Вследствие на това в човешкото общество възникват хаос и конфликти, които заедно с климатичните проблеми са способни да погубят човечеството.
• от друга страна, именно в такова състояние на пълно объркване сме способни да осъзнаем необходимостта от промяна на нашата природа, която е причина за кризата. За бързо осъзнаване на необходимостта от намерение на нас ни е дадена на нашия свят науката кабала.

С помощта на кабала в нашия свят ние можем да се учим, как да променяме своето намерение от ”за себе си” за ”за Твореца”, без да нарушаваме с това законите на природата. Подобно е на миналото, когато хартията е била скъпа и на децата им давали дъсчица и калем за писане. Днес им дават компютър. Можеш да изтриваш и да пишеш отново. Така и в нашия свят, ние можем да се учим да живеем с намерение за другите, а после, това намерение да го пренасяме на Твореца – и когато започнем да го правим, ще ни се открие възможност да Го усетим и с Него да се сближим по 125-те стъпала на подобреното от нас намерение за ”отдаване на Него”.

За да дадем възможност на осъзнатото желание на практика да промени намерението от ”за себе си” на ”заради Твореца”, общото желание с разбито намерение се дели на части и пада до особено състояние – наречено ”нашия свят”. В това състояние ние усещаме чуждите тела, а техните желания и намерения не усещаме. Но ако се съберат всичките тела, които желаят заедно да променят своите намерения, разбирайки, че не са властни над своите желания, то те могат да постигнат някакво устремяване към намерението ”заради отдаване” или ”заради Твореца”.

В зависимост от тяхното устремяване, т.е. отделяне от намерението ”заради себе си” и сближаването им с намерението ”заради Твореца”, те като група ще се приближат до първото духовно стъпало т.е. все повече ще попадат под негово въздействие – под въздействието на обкръжаващата светлина, О”М (Ор” Макиф). И тя ще промени тяхното намерение.

От тук виждаме, че тъкмо такова състояние, като ”Нашия Свят” е необходимо за започващото сближаване на намеренията, защото в него има усещане на физическите тела за тяхното сближаване или отдалечаване, независимо от истинските им духовни свойства – намерения.  В ”Нашия Свят” ние можем да се учим върху нас самите, от нашето взаимно физическо доближаване, от взаимните действия, които при изучаване на Кабала, привличат О”М и поправят нашето намерение.

Затова са толкова важни такива срещи, както сегашния Конгрес на МАК.

[123053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Светът и така задължително ще достигне до своето, отрано набелязано крайно добро състояние, но в програмата за управление на природата има възможност да се достигне до това състояние, не чрез силата на страданията, а като заставяме сами себе си, съзнателно.

Наистина, в такъв случай ние сме длъжни да вървим пред природата си, егоизма си, към намерението във всички действия да преследваме целта заради другите, отдаването.

Това не е възможно, тъй като нашата природа е единствено егоизмът, желанието във всичко да действаме само заради себе си. Но за да ни позволи да поправим природата си, дори като се намираме в нея, ни е даден този свят, в който можем да действаме като залъгваме своя егоизъм.

Можем да даваме на другарите си, макар нашите намерения винаги да остават заради себе си.

Но ако постъпваме така по време на изучаване на състоянието „отдаване, любов заради другите“, което е описано в кабалистичните източници, то ще го привлечем върху себе си, ще пробудим в себе си свойството отдаване и любов, наречено висша светлина.

Затова са ни нужни другари, устремени към същата тази цел, и трябва да ги ценим толкова, колкото ни е скъпа самата цел, тъй като без тях няма да я постигнем.

Затова главната ни задача е да сформираме такова обкръжение, което би ни дърпало към добро устремяване напред, вместо да ни тласка отзад чрез страдания, както върви бавно, мъчително, неосъзнато към същата тази цел цялото човечество.

[123035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да си изберем другари“?

Отговор: „Да изберем другари“ означава да се стараем във всеки момент, все повече да се сближим с тях. „Да избера“ не означава веднъж да решим, кой ми харесва повече от всички. Казано е, че трябва „всеки път да си избираме по-доброто обкръжение“, за да напредваме постоянно.

В духовната работа не гледат физическите тела, а само вътрешното и затова човек се изменя през цялото време, всеки ден той е нов. Получава се, че всеки ден избирам, сякаш нов другар, нова група. Тъй като, тя се променя от миг на миг.

Нов „ден“ означава новото изменение. Затова напредвам през цялото време, работейки с другарите така, за да укрепя връзката между нас, което се нарича: всеки път си „избирам“ по-силни другари и по-добро обкръжение. Нищо не се променя физически, все същите лица виждам около себе си. Но вътрешното съдържание, постоянно се обновява. А аз, при всичките тези състояния, които преминават през мен и през тях, само все повече се укрепвам.

Може да ми се струва, че се случват добри или лоши изменения.  По-често от всичко, чувствам пренебрежението, защото егоизмът работи без отдих и постоянно се обновява. Затова, всеки път неверието ме обхваща с нова сила и ми се струва, че другарите не са много достойни и имат маса недостатъци. Аз автоматично ги обезценявам и затова съм задължен, всеки път, отново да пробуждам в себе си любовта към тях.

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2013

[122674]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да ценим усилията, прилагани от другаря?

Отговор: Можем да ценим другаря само с вяра над знанието. Тъй като пред себе си не виждам другаря, а виждам самия себе си, своите свойства. Както е казано: ”Всеки съди според собствените си недостатъци”.

Аз виждам онова, което ми е изгодно да виждам в егоизма си. Затова, винаги ми се струва, че някой е по-глупав от мен, по-ленив, разхвърля се на различни страни или изобщо, не е в рамките на нещата, витаейки в мислите си, някъде там.

Като гледам другите, виждам в тях своето вътрешно състояние. Ние виждаме не света, а своята вътрешна проекция върху него. И затова, предварително трябва да призная, че се намирам в света на Безкрайността и всички се намират в окончателно, поправено състояние, в Гмар Тикун. А всички поправяния, които са останали още, трябва да се случат само с мен. Както е казано: ”Ще ям отдавна набавеното”, т.е. ще видя преобразилия се свят, защото сам съм се променил.

Същото се отнася за другарите и за групата. В тях нищо не трябва да се променя – само аз трябва да се променя. Трудно ни е да го възприемем, но това е истината. Затова, за простотата на обяснението, кабалистите разказват, не като за случващо се вътре в човека, а с понятия, разбираеми за света: казвайки, че светът се променя и се намира в криза, че преминава различни състояния.

Кабалистите са свикнали да обясняват това в такава изкуствена форма, независимо, че не им е удобна. На кабалиста е много по-удобно да разглежда всичко така, както той вижда, т.е. вътре в себе си. Той вижда света на Безкрайността, себе си и онази непоправеност, която стои между тях. Това се нарича ’’помощ срещу него” –  срещу неговия егоизъм, заставащ между него и света, поради който светът на Безкрайността му се представя във вида на този свят или във формата на някакво междинно стъпало на духовната стълба, едно от 125-те стъпала, където той се намира сега.

Но кабалистът не може да обяснява на другите под такава форма. Ще се получи, че през цялото време, той говори за себе си, за своите недостатъци, обсъждайки на кои места се случва срив в неговите системи. На него ще му се наложи да говори не за поправянията, а за пороците и затова, не е прието така да обяснява. По-правилно е да се дава обяснение във форма, приета в този свят, казвайки, че светът е порочен и ние трябва да се съединим помежду си, за поправянето на себе си и на света. Това е просто начин за предаване, при който погледът се премества от вътрешен на по-външен.

Няма изход – иначе не разбират обяснението. Но в действителност, като обмисля, човек трябва да си представя себе си в светлината на Безкрайността, изпълваща цялата вселена и само поради своите непоправени свойства, той вижда пред себе си частично скриването и частично разкриването, с чиято степен се и определя висотата на неговото  стъпало.

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2013

[122716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В света има пълно изобилие, но ние не можем да наредим живота си, както е в семейство, където има  пълно материално благополучие, но такива лоши отношения един с друг, че е невъзможно да се живее. Няма изход, или трябва да се разведем или, както е в нашия случай – остава ни само да се обединим. Не можем да си тръгнем и да се разделим един с друг, нали природата, все едно, ще ни застави да достигнем до взаимната връзка.

Развива се тук Макавейската война за това, как да продължаваме по-нататък: вътре в знанието или над него, тоест със силите на получаване или със силите на отдаване. Виждаме, че вече е невъзможно да живеем, действайки със силите на получаване. Дори в света да има пълно изобилие, правим своя живот непоносим заради ужасните отношения между нас. Каквито и прекрасни условия да създадем, ако между нас има ненавист и отхвърляне, то нищо няма да помогне – ще развалим живота си до такава степен, че няма да можем да го търпим.

И затова осъзнаваме злото на човешката природа, разбирайки, че трябва да поправим само себе си от ненавистта към любовта. Иначе, нямаме никакви шансове за съществуване. Колкото по-бързо разгледаме тази единствена възможност, толкова повече ще спечелим. Вместо страдания и проблеми, помрачаващи съществуването на нашето голямо семейство, на цялото човечество, можем да достигнем прекрасен, поправен живот.

Тук се разгаря войната на всеки със самия себе си и всички срещу всички, за да си помогнем заедно да излезем от ненавистта и стигнем до любовта. Чувстваме, че това не е по-нашите сили и ни е необходим още един участник, който се нарича ”висша сила”.

И дори повече от това, в този процес започваме да разбираме, че всичко това е било запланувано по-рано. Проблемът не е в това, просто да ни примири и да ни застави да забравим нашата минала ненавист. Всичко е направено нарочно, за да сме неспособни сами да направим тази стъпка от нашето разделение, от егоизма, от ненавистта към съединението, към отдаването, към любовта. Тогава ще се нуждаем от помощта на висшата сила и ще се прилепим към Нея до съвсем пълното сливане. По такъв начин разкриваме висшата сила – единствената сила, действаща в мирозданието.

Целият този процес е възможен само за сметка на приближаването до висшата сила, която управлява цялата реалност, проявява я в нашето съзнание и се изменя, при условие, че се обръщаме към нея с такава молба, сближаваме се с нея, започваме да зависим все повече от тази сила. Така се включваме в своя корен.

Всички тези битки се разделят на две основни войни: война на отдаващите желания, а след това на получаващите желания, за да се използват заради отдаване. Първата война се нарича Макавейска. Тя идва, за да се освободим от своето сегашно възприятие на реалността и да преминем към истинското възприятие, позволяващо ни да видим духовния свят. Разрешено ни е само да гледаме светлината на Ханукалните свещи, но не да я използваме. А след това, след победата на Макавеите, започва втората война, за използването на получаващите желания заради отдаване.

Празникът Ханука символизира края на първата половина на нашата работа. И в действителност, тази половина е най-трудната. За този празник никъде, пряко не е написано в Тора, само с намеци, защото е празник на светлината, на отдаването. Невъзможно е на нашия земен език правилно да се изрази и ясно да се опише тази война.

От урок по статия на Рабаш, 01.12.2013

[122054]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният съсъд не е обикновената сума на всички сърца, а нова същност, която трябва да изградим от нашите общи устремления, усилия, работа спрямо някакво ново, не съществувало досега качество.

Наричаме го център на групата: сумата на всичките усилия, мястото, към което са устремени всички очи и всички намерения, наричани «Шхина». Това е област, която развиваме, увеличаваме, постоянно се грижим за нея като за най-скъпото.

Особената област, Шхина, не съществува, докато не обединим всичките си намерения в едно. Само тогава ще се роди, ще се образува такова място и в него ще се разкрие Творецът. А дотогава, Шхина ще се намира в изгнание.

Тези понятия: «Шхина в изгнание» и «Святата Шхина» са две стъпала, които по никакъв начин не са свързани едно с друго. Затова  във всяко действие трябва да видим само центъра на групата – обединяването на всичките ни очаквания и намерения, за да построим от тях святата Шхина. Всеки се стреми да отдава на другите и когато всички тези  намерения се събират заедно, те изграждат тази особена област.

Ако нямаме  намерение да отдаваме на другите, а имаме съвсем друга цел – да ги използваме за свое удоволствие, тогава всеки от нас тъне в обич към себе си, в егоистично намерение. В този случай няма, дори Шхина в изгнание – изобщо няма Шхина, не съществува такова място. То започва да се образува само тогава, когато се събират няколко  човека, способни да мислят «извън себе си».

Ако се обединят много на брой слаби хора с нестабилни намерения, които ту ги има, ту ги няма, или по-малко количество хора, обаче силни, с по-качествени намерения, тогава бихме могли да говорим за построяване на  Шхина. Събираме стремежите си към взаимно отдаване, откъдето ще  можем да отдаваме на Твореца.

Приготвяме мястото за Неговото разкриване, не заради удоволствието си, а желаем да Му предоставим възможност да се разкрие, за да получи наслаждение от това, според принципа: «Исраел, Тора и Творец са едно цяло». От тази взаимна загриженост,  «Да помогне човек на ближния», ще можем да почувстваме ден след ден, как се изгражда поправения съсъд, наречен Шхина.

Шхина се изгражда от Малхут, поправена чрез свойствата на  Бина. Малхут – това е желанието за наслаждение, а свойството на Бина е намерението за отдаване. Шхина се получава тогава, когато всички се съединяваме взаимно над личните си желания и се насочваме към взаимното отдаване, а чрез него – към Твореца, който представлява целта ни, защото сме се съединили само заради отдаването към Него.

В групите по интегрално образование поставяме желаната цел – обединението. Само това. Но в кабалистичната група трябва да вървим до самия край, както е казано: «Върни се, Исраел, към своя Творец». С такова намерение трябва да напредваме към целта.

Можем да я достигнем само при условие, че ще я извисим така, че да ни се струва важна и свети на нас. Или ще я преживеем като някакъв критичен момент, решаващ съдбата ни, или ще я ценим толкова силно, че тя ще ни зове напред. И едното, и другото обслужва една и съща цел.

Нужно е постоянно да проверяваме дали усещаме, с всеки изминал ден, все по-голямо притегляне към целта и да се оценяваме според това. Нямаме други критерии за проверка. Грижим ли се за обединението си във взаимно отдаване, заради това да изградим съвместно система за отдаване, насочена към Твореца, за да Му позволим да се разкрие и да се наслади от намеренията ни?

Системата на нашето отдаване се нарича Шхина. В алтруистичните  намерения се разкрива висшата сила, наричана Творец, ако изпълняваме първото минимално условие за Неговото разкриване, тоест постигаме стъпалото «Нефеш де-Нефеш де-Нефеш». Тогава изкачваме първото духовно стъпало: «зародиш» (ибур) и започваме съществуването си във висшия свят.

От подготовка към урока 06.12.2013

[122436]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам „Науката кабала и нейната същност“: Реалността на този свят се представя еднакво пред всички, но я разбираме различно: някои се развиват от поколение към поколение, а други отстъпват назад.

Въпрос: С какво това отстъпване, този регрес се различава от паденията?

Отговор: Нашият напредък може да се представи във вид на „кардиограма“ с нейните скокове нагоре-надолу. Не е важно, падам ли сега или се повдигам – главното е, че отивам напред.

Паденията са част от пътя. Те също са устремени в посоката на целта. Сърцето ми бие, начертавайки начупена крива и това е нормално. Такъв е нашият живот – поредица от неразделни подеми и падения. Засега, аз държа намерението и възходите, и паденията се натрупват в общото течение напред.

Така се върти и колелото: всяка негова част, достигайки върха, започва да се спуска. Нещо повече, в някакъв момент, сякаш се отмества назад, към началото, вместо да се движи напред, към целта.

Откривайки това, човек вика за помощ, тъй като в неговите очи движението се е обърнало назад. И тогава му е нужна голяма поддръжка от групата.

Като цяло, тя отива напред. И съответно, ако се намирам на „обратната навивка“, а другарите ми водят постъпателното движение, то, бидейки със сърце и душа с тях, ще чувствам себе си част от цялото, което напредва все по-нататък.

Ако се изключа от другарите, това вече не е ниската част на навивката на общото „колело“, а моето излизане, моето лично отместване, отстъплението. Аз повече не принадлежа на общия процес.

И означава, че главното за мен е да се прилепя към другарите. С тях, заедно се движим напред и разбирам, че дори паденията са полезни, че са нужни за подемите. Когато съм долу, другите са на върха, а след това, още неведнъж си разменяме местата.

Ние сме като клапан, като бутало. Всички движения имат такъв, редуващ се характер. Не може да има изменение, ако не включва в себе си това „двуходово“ движение – назад-напред, назад-напред. Няма движение само напред – контрастът е необходим и въпросът е само в амплитудата.

Ето защо, толкова е важна връзката ми с групата. Само, ако съм включен във всички, на мен ще ми е ясен общият вектор.

Въпрос: Казано е, че в духовното нищо не се губи. Но на обратната навивка от теб, сякаш взимат това, което си успял да придобиеш…

Отговор: Не. „Отдръпването назад“ оначава да се прояви новото ниво на разбиването. Ние не се връщаме отново, а разкриваме новия съсъд, засега непоправен.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност“ 10.12.2013

[122732]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Случва се така, че физически човек остава в групата, ходи на уроци, участва в различни мероприятия, а всъщност той вече се е отделил от пътя и сърцето му е някъде там, на друго място.

Въпрос: Как да се опазим от това?

Отговор: Само прекланяйки глава. Във всеки гори егоизъм и затова първото ми действие е преклонение пред учителя, учебния процес, групата. Преди всичко, аз съвсем не съм най-умният между другарите, тъкмо обратното, искам те да определят моя жизнен път. Тъй като, определяйки го сам, аз ще изпълнявам точно заповедите на егоизма. И тогава, вече не съм в групата. Слизайки от нейния ”влак”, веднага се оказвам във властта на себелюбието.

Въобще, има всичко две владения:

• групата, в която учителят, другарите, първоизточниците и Творецът образуват единно цяло;
• аз и обкръжаващия свят

Въпрос: Аз мога външно да ”свеждам глава”. Но вътрешно как да се съглася? Какво да правя със своите мисли и чувства? Може ли човек да ги подчини на групата?

Отговор: Има две „чаши на везните“: от едната страна, групата, привличаща обкръжаващата светлина (ор макиф – О”М), а от другата страна, егоизмът и външният свят. Кое е по-важно за мен?

Разбира се, аз не мога да гарантирам своето утре, но ако използвам всички възможности, с които разполагам, то ще мога да наклоня чашите на везните надясно. Иначе няма как.

Въпрос: Ако виждам, че моята група, недостатъчно съответства на Бней Барух, как да се прекланям пред другарите?

Отговор: Старай се да ”прекланяш” глава пред тях във всичко, освен онова, което си задължен да им добавяш.

Родителите се прекланят пред децата, не заради това, че започват да се вслушват в тяхното мнение. Тяхното преклонение също е грижа. Майката обслужва малкото дете в онова, което му е необходимо, а не в онова, което то иска. То може да крещи: „Дай ми!“, но тя няма да му даде и това ще бъде преданото служене от нейна страна.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 10.12.2013

[122770]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→