Въпрос: Не мога по никакъв начин да направя връзка между нас и това, което четем. Изглежда сякаш материалът, който четем, виси във въздуха и няма нищо общо с мен. Как мога да го свържа със себе си?

Отговор: В момента не усещаш никаква връзка с материала, който четеш, защото не си свързан с приятелите, с нито един от тях. В момента, в който започнеш да отдаваш на някого, веднага ще разбереш какво е парцуф (духовен организъм), цимцум (съкращаване на желанието) и масах (анти-егоистичен екран), как се прави разчет с намерението за отдаване, как си свързан с другите чрез духовния парцуф и какво се нарича ибур (зачеване), йеника (кърмене) и мохин (съзряване).

Какво означава да породиш някого? Пораждам моето отношение към някой друг. Когато родя всички мои отношения към всички останали, това означава, че пораждам всички парцуфим на моята малхут, на моето желание.

Пораждам всички парцуфим отдолу нагоре, от моята малхут (желание за получаване) към кетер (желание за отдаване) на света на Безкрайността. Този подем се състои от 10 сфирот и трябва да породя моята връзка към целия свят в тях.

Как мога да усетя целия свят и всички хора? Много е просто. Колкото повече се приближавам към духовната система, толкова по-ясно разкривам мрежата от връзки пред мен. За нашите земни връзки дори се казва, че чрез 6 души, които познавам, мога да се свържа с останалия свят. Тоест виждаме, че е възможно.

В духовния свят ще се чувстваш така, сякаш всеки наистина е до теб. Това e трудно да се разбере, но действително цялото човечество е до теб. Ще се свържеш с всеки един не по непряк начин както в нашия свят, където разкриваме, че чрез 6 души може да осъществим контакт с останалите, а директно с всеки един.

Тук говорим за връзка не както в нашето тяло, където има определен ред и система на връзки. Отдавайки на всяка една част от духовното тяло, аз се свързвам с всеки един директно като точка на лист, сгънат няколко пъти, която е залепена за всички други точки. Свързвам се с всеки и отдавам на всеки, създавайки парцуфим.

Астрофизиците всъщност откриват, че нашата вселена съществува в такава „сгъната“ форма.

От урока по „Учение за десетте Сфирот“, 06.11.2011

[61099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №2

Това е вътрешно упражнение: далечни сме един от друг по своите свойства, мисли – чужди и различни, отделени от личния егоизъм на всеки. Така много сме, и толкова се отличаваме един от друг, за да можем за сметка на своето съединяване да разкрием Твореца.

Нашите различия, разделението и отблъскването помежду ни – това е дистанцията до Твореца. Виждам, колко съм далеч от тези хора, които учат заедно с мен, тоест от най-близките в света до мен хора по дух, цел, стремеж, разбиране на живота. И въпреки това, сме така далечни. А още повече съм далеч от всички останали хора в света. Ако проверя себе си относно всеки, то цялата тази съвкупна разлика, ще бъде дистанцията между мен и Твореца.

Сега става по-разбираем смисълът на групата. Затова се обединяваме помежду си, за да можем поне между нас да постигнем някакво съответствие и да се приближим един към друг, което означава да бъдем по-близо до Твореца. Поне да преодолеем различията помежду си. Отблъскваме се от своя егоизъм, издигаме се над него, искаме да се съединим само в своите висши мисли и желания, за да може в някаква форма да се приближим към Твореца.

Така започваме пътя. А след това ще видим, че тук няма хора, няма отделни души, няма нищо – има само затъмнение на зрението, заради което вместо Твореца, виждам хората. Сякаш не мога да оправя фокуса, всичко ми се размазва и удвоява, и вместо един човек, виждам двама-трима-четири… Така и сега виждам пред себе си някакви милиарди тела. Но ако ми се отдаде да ги съвместя всички заедно, се получава Творецът.

За това и е необходима групата, за да мога поне някак да започна този процес.

Всички наши упражнения за съединяване трябва да бъдат насочени към разкриване на Твореца! Защото те са средство за неговото разкриване. Иначе сама по себе си групата няма смисъл, а само от гледна точка на казаното: „Исраел, Тора и Творецът – са едно цяло“.

Баал а-Сулам пише, че в социалистическа Русия са извършили страшно престъпление с това, че са започнали да строят алтруистично общество и съвършено са извратили този принцип да бъдеш един човек с едно сърце, с едно желание, с една цел. Всички са били заедно, имало е справедливо разпределение, взаимно поръчителство – всичко е било забележително, освен едно: това, което е било средството за достигане на целта– те са поставили своя цел. И с това са загубили на едро.

Все едно, че фокусирам и съвмещавам образи, които се разплуват пред мен, за да видя тях самите, а не това, което стои зад тях. И разбира се ще пропусна, защото моят фокус е насочен не на това, което се скрива зад тези миражи, а направо на самите тях. И затова Русия претърпява неуспех.

Не трябва с нас да се случи нещо такова, и затова винаги трябва да присъстват трите съставляващи: аз самият, групата – мястото или средството за разкриване и Творецът, тоест разкриване на Твореца от творенията.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[62147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Всички промени, протичащи във Вселената, след възникване на замисъла за творението се отнасят само до творението. А Творецът е неизменен, както е казано: „Аз своето проявление АВАЯ не съм изменял“. По отношение на Него нищо повече не се случва – поискал да създаде творение, за да го наслади – и го направил.

Всички действия се случват вътре в творението – в неговото осъзнаване, разбиране, усещане, развитие. Така творението се развива от една точка, която всъщност го отделя от Твореца. Тази особена точка, е създадена от Твореца, благодарение на която създаденото се нарича творение, желание.

Всичко останало, с изключение на тази точка, трябва да бъде абсолютно подобно на Твореца. А за да ги доведе до такова подобие и да се създаде връзка между творението и Твореца, творението е разделено на огромно множество части.

Тези части са разделени и се отблъскват взаимно с егоизма си, желанието да се насладят, злото начало, егоистичните намерения. Така се чувства творението, разпокъсано и разнообразно, разделено на множество различни системи, които се противопоставят една на друга. Но всичко това съществува само вътре в творението, в неговото усещане.

Това усещане се нарича „скритие“ (алама) – цяла система от светове (олам), съществуващи за това, за да може най-накрая творението да разбере, че именно скритието го отделя от Твореца. В Твореца има пълно съвършенство, единство. Той е един и в Него няма никакви различия. А вътре в творението има безкрайно много различни части, противоречащи си една на друга.

Като резултат, творението разкрива, че именно това разделяне не му позволява да се съедини с Твореца и създава неравенство между тях. Това предизвиква особено усещане, наречено срам – усещане за своето различие, благодарение на което творението започва да действа, да се стреми да се уподоби на Твореца. И тогава вижда, че за това трябва да се обедини с всички, които сега мрази, отхвърля, пренебрегва, не взема под внимание.

С цел да постигне равенство с Твореца, творението е готово да направи този преход, действията за поправяне. Само да постигне сливане. Пълното равенство на действието и свойствата се нарича сливане.

Това е постепенен и стъпаловиден процес, в който ние реализираме програмата на творението. Ние трябва да се почувстваме във всички други състояния, вървейки към съединението или вече постигайки го – тоест, по всички стъпала на стълбата развиваме все повече своето единство.

В резултат на това ще видим себе си като съвършено други създания. И групата изглежда различно. Не просто съюз на другарите в един отбор,  а ново духовно образувание с общите мисли и желания в другата реалност. Но всяко ново състояние се стреми да постигане по-голяма връзка, която и в нашия и в духовния свят се нарича съединение с другарите.

От урока по статия на Рабаш, 30.11.2011

[62164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да си представя какво е това любов към другарите и към Твореца, трябва да се откача от всичко на този свят и от самия себе си – сякаш нищо не съществува, освен една сила. Сякаш няма никой, който да я наблюдава, вижда, усеща. И в тази сила има цел: да създаде нещо, равно на нея.

Не знаем защо изведнъж изникна такава мисъл – това е било още по време на първото действие, насочено към сътворението ни. Не постигаме това, което го е предшествало – има граница в постижението ни, защото произлиза от нашите съсъди – желания, които до тогава не са съществували. Започнахме със замисъла за наслаждение на сътвореното – програми, мисли, заложени в тази една висша сила, решавайки: ”Искам да създам творения, равни на мен, за да ги насладя.”

Така висшата сила започва да въплъщава програмата, да създава творение и да напредва, за да го доведе до своята висота. Тоест формата на творението е зададена вече изначално и трябва да бъде като формата на Твореца. Няма творение без Творец и обратно – едното съществува срещу другото.

Това условие за равенство един на друг, вече определя целия процес. Сякаш математическо уравнение, където търсеното неизвестно число съществува само по себе си, но трябва да бъде равно на висшата сила по нейната вечност, съвършенство, разбиране, усещане, свойства – във всичко, което го има в самия Творец.

Не знаем точно за свойствата на Твореца, само ни е известно, че творението трябва да ги повтори – но при това остава отделно творение. Тоест накрая се получава Творец – N:1, и творение – N:2. В това е разликата между нас: Творецът е първи, а творението второ, но това не им пречи да бъдат равни.

Съгласно това условие мирозданието започва да се развива, като по математическа формула. Трябва да съблюдаваме условието, че творението съществува самостоятелно, притежавайки собствено разбиране, постижение, усещане за самия себе си, свобода на волята – всичко, което се отнася до понятието ”Аз”. И заедно с това, същото ”Аз” трябва да бъде съвършено подобно на Твореца.

После това условие започва да се въплъщава, както човек, решен да построи дом и  представяйки си бъдещата му форма, започва да го строи: прави детайлен план, създава спецификации, определя необходимото количество материали и хора, които ще работят над това. Но всичко това произтича от крайната форма, която вече съществува в Твореца. И единствено в творението засега съществува по-низка форма  затова трябва да премине през всевъзможни изменения.

Тези изменения не се случват в самото творение, а в осъзнаването му, в разбирането му, във възприемането на самия себе си: какво е то спрямо Твореца.

От урок по статията на Рабаш, 30.11.2011

[62167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се направи, ако другарят не се прониква от духовен порив? Да се окаже натиск върху него или да се изчака?

Отговор: Конгресът е – нещо толкова особено, че не трябва да будим другаря. В други случаи може и да се изчака, но сега на всички ни се предоставя уникална възможност. И ако виждаме, че другарят няма намерение да ходи на Конгрес, то задължително трябва да му се повлияе, доколкото е възможно.

Разбира се, действаме не със сила, а с убеждение. Иначе той ще изпусне огромен шанс, какъвто повече няма да има. Само в краен случай, ако той все пак каже: „Оставете ме, няма да отида“, тогава ще отстъпим.

Тук се изискват, най-малко, два опита. Представи си: твой другар води по пътя магаре. И той дори не е приятел, а ненавистник, с който сте в лоши отношения. Този пример се привежда във Вавилонския Талмуд, който е написан в изгнанието между епохите на Първия и Втория храм. И така, ако неговото магаре пада под бремето на товара си, ти трябва да му помогнеш.

Сваляш от животното товара, изправяш го на крака, даваш му храна и вода, и след това отново го натоварваш. И ако той падне отново, ти повтаряш същата процедура: разтоварваш магарето и го подкрепяш с храна и вода, т.е. светлината хохма и светлината хасадим. „Магарето“ (хамор) – това е човешкият материал (хомер), егоизма. А след това  отново му слагаш духовен товар. Ако и този път падне – ти си в право повече да не му помагаш.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 28.11.2011

[61965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Не е лесно да достигнеш до усещането за необходимост от истинска любов. В нашия свят съществува само любов към себе си. Обичам нещо и искам да го приближа, да приближа него към себе си, да се изпълня с нещо. С други думи – „да получа“. „Любовта“ за нас означава придобиване. „Аз обичам“ – това означава, че ми харесва, че е МОЕ – така казва желанието за наслаждение.

Естествено това носи хубаво усещане. Но ние оценяваме това свойство в човека, сякаш то говори за неговите добри качества, защото целият ни свят е такъв „потребителски“. Ние не обичаме нищо по друг начин, освен в егоистичното си желание.

Любовта, за която говори Кабала – е съвършено различна, не много ясна за нас.

Има една висша сила – независима от нас и съществувала преди нашето сътворение, без нас – до тогава, когато в Твореца е възникнало желание да създаде творение. Творение е това, което е извън тази висша сила, Твореца и Го усеща.

Да Го усеща – това означава вече да разбира, да чувства, да разбере Неговите свойства. И за да приведе творението до такова усещане, необходимо било да го създаде с противоположни качества – в егоистична любов. А развитието трябва да го доведе до любов към Твореца, която се нарича „любов към ближния“. В крайна сметка освен Твореца и творението – няма никой друг.

Това развитие ние трябва да преминем сами – тоест да почувстваме, да разберем, да изследваме, да изясним всички подробности за усещането на Твореца. И в крайна сметка да заменим егоистичната любов – желанието за наслаждение, позволяващо да усещаме само себе си и включващо ни в себе си – до развитие на усещане, което е извън нас. Защото този външен се нарича „ближен“.

И понеже това усещане ни дава степен, позицията на Твореца – това е добро начало.

Няма нищо друго освен тези две състояния – или чувствам себе си, или чувствам Твореца. Но този преход е напълно непонятен за мен, защото съм отделен от второто състояние и не мога да го усетя. И за да ми помогне да премина от усещане за себе си към усещане за Твореца, Творецът ми е подготвил вътре в моето егоистично желание, вътре в усещането ми за себе си – един вид илюзия, че не съм сам!

Затова ми се струва, сякаш се намирам в среда, която се нарича „ближния“ и включва неживия, растителен, животински свят  и хората – всички видове същества, части на творението. А самият аз – конкретния, обикновен човек да почувствам, как мога да използвам това обкръжение: дали за собствен интерес, или да опитам да работя и да направя това заради самото обкръжение.

Необходимостта да действам за обкръжението възниква, когато в мен се събужда желанието за Твореца. Аз още не разбирам това желание, не знам за Твореца и затова ми дават упражнение: опитай да се отнасяш алтруистично към ближния – към този, който е извън тебе. Това е мястото, където ти можеш да изградиш  любовта към ближния.

И, когато, за сметка на тези упражнения, откриеш много нови свойства и разбиране, направиш много разяснения – ще можеш да се приближиш и до връзката с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2011

[62041]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Творецът – това е силата на отдаване, царяща в цялата реалност. Тази сила на отдаване може да ни свети отдалеч, и не е важно кои сме ние, какво си представяме, от какъв материал сме създадени, – със своето въздействие тя е способна да ни обърне в подобие на себе си – в отдаващи.

За да успеем да постигнем връзка с тази сила, хората, вече постигнали я, ни описват всевъзможните форми, в които се разкрива тази сила на отдаване – Творецът. Те ни описват устройството на системата на Неговото въздействие върху нас, и така можем да влезем във връзка с Него. Защото ние никога не можем да кажем нещо за самия човек, а говорим за разкриване на неговите действия, за неговите прояви спрямо нас. Затова Баал а-Сулам пише: никога не знаем какво представлява същността, а разкриваме само действията на тази същност.

Така и с Твореца. Казано е: „От действията Ти ще Те познаем“ – от неговите действия постепенно възприемаме Неговия образ, все по-правилно и по-правилно. Защо? – Защото Неговите действия строят в нас всевъзможни отпечатъци, различни форми, съгласно които започваме да разбираме, да мислим, изясняваме, да внасяме порядък в тях, и тогава можем да съставим Неговия образ. Разбира се, всичко това излиза от нашето впечатление, но във всеки случай така достигаме осъзнаване.

Затова нашето разкриване, осъзнаване и разбиране се нарича „образно познание“. Защо образно? Защото, от една страна, нашият материал остава същия – желание за наслаждение, и няма друг материал. От друга страна, формата, която се облича на този материал, – това е желание за отдаване, свойството на Отдаващия, Неговия образ, който възприемам, впечатлявайки от Него.

За да се впечатля от този образ, от Твореца, се въодушевявам от групата и така се приближавам към възприятието за Него. Четенето на книгата „Зоар“ е особено с това, че желаем да получим впечатление от всевъзможните форми на отдаване на Твореца, разкрили се на тези хора, които са били вече способни да ги възприемат. Тези форми слизат и към нас, но те са скрити, и не ги усещаме, не сме способни никак да опишем своите усещания от тези форми. Няма в нас ясно усещане, за всевъзможните видове, проявления, свойства, когато бих усетил в себе си някакви промени.

Кабалистите са описали всички тези форми и ни дават цялостната картина: как става в човека това познание, как се изменя в него, как се развива от най-малката негова форма – точка в сърцето. И на всеки етап, започвайки от мъничка точка, всичко се развива отначало от негативната страна, противоположна на Твореца, а след това към положителната страна, подобна на него. И отново от отрицателната страна, от другото свойство, противоположно на Твореца – и отново към положителната страна, подобна на него. И така през цялото време: наляво – надясно, наляво – надясно. Така се развива всяко разбиране, от най-мизерното до най-голямото.

Състоянията, в които пребиваваме противоположни на Твореца, се наричат „зло начало“. Състоянията, в които възприемаме Неговото свойство, подобно на Него, – се наричат „добро начало“. Тоест „началото“ – желанието – остава, само ние го наричаме зло, ако приема форми, обратни на Твореца, или добро, ако получаваме свойства, подобни на Него.

Всъщност, говорим за себе си относително свойство любов, защото такова е отношението на Твореца към творенията. Затова на всяка крачка преминаваме от ненавист – към любов, и отново от ненавист – към любов. Чувствайки в себе си ненавист, усещаме част от понятието „планината Синай“ – „планината от Ненавист“, а в противовес на това, чувствайки любов, ние усещаме светлината, възвръщаща към Източника, разкриването на Тора и т.н.

Затова, четейки книгата „Зоар“, в която се говори за всички състояния – лоши и хубави, за негативните и позитивните сили, които взаимно действат в равна степен за постигане на целта, – трябва да се постараем да се включим в тези велики кабалисти, които са усетили всички тези състояния, да бъдем слети с тях.

Тоест, сега искам да вляза в това събрание на раби Шимон, където се намират също така Баал а-Сулам, Рабаш и всички велики кабалисти – всичко това е един апарат, една система, поправената част на съсъда, в която вече е станало поправянето. И там, в тези желания, се намират великите души, пребиваващи в усещането, в постижението на Твореца, в тези свойства, както в Него. За това те ни разказват, както родителите на своите деца. И макар детето да не  разбира напълно за какво говорят възрастните , то трябва да се постарае да разбере.

От урока по Книгата „Зоар“, 29.11.2011

[62053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Същност на религията и нейната цел”: Крайната ни цел е готовност за сливане с Твореца, за да се възцари Той в нас. Тази цел е задължителна и няма никаква възможност да се отклоним от нея, тъй като висшата сила твърдо ни управлява по два начина: по пътя на страданието и по пътя на Тора.

Обаче в обкръжаващата ни действителност ние виждаме, че Неговото управление се осъществява по двата начина едновременно. Мъдреците са ги нарекли ”пътя на земята” и ”пътя на Тора”.

Съществува Висша сила, която е създала желанието за наслаждаване и го е отгледала. Тя е дала на това желание всичко, каквото е необходимо за израстването му, но пораствайки, то изведнъж открило, че на него му е зле, че всъщност не получава желаното. През юношеството, докато растяло, всичко било наред: каквото поискало това и получавало. След това то искало повече и отново получавало желаното. Но сега, когато порасло, нищо не изглежда така: то вече не получава напълване автоматично. Тъкмо обратно, колкото повече му се иска, толкова по-малко получава.

И тогава желанието се замислило: Кой или какво ми причинява зло?

По този въпрос човечеството се разделя на няколко категории. Едните (99%) просто продължават пътя си, точат се от злото към доброто и се наслаждават както могат. Други се впускат в търсене на същността, источника на причината за ставащото.

Човечеството се е опитвало да обясни този контраст на Управление, което толкова кардинално се променя, когато човек израства. Отначало всички се отнасят към него добре, а след това настава истински преврат и сега все нещо искат от него и проявяват лошото си отношение. Това противоречие много ни бърка и затова някои започват да търсят отговора на гатанката.

Що се отнася до Висшата сила, която е създала желанието за наслада и го е отгледала до голям егоизъм – в крайна сметка тя ще съумее да го завърши и да го доведе до вярното състояние.

С тази цел в реалността действат две сили, помагащи ни по пътя: Привличаща и отблъскваща. Егоистическото желание не обича страданията, а обича наслажденията – иначе казано не обича пустотата, а обича напълването. По такъв начин, с него може да се управлява с помощта на тези две състояния. Когато го опустошава то бяга напред и търси напълване. Когато го напълват, то се привлича от това. Посредством тези две юзди с него може да правиш каквото си поискаш.

Но каква полза от това, че желанието стопроцентово се подчинява на браздата на Твореца? Всъщност, неживата, растителната и животинската природа се развиват имено така, но за какво тогава е творението? Тъй като при това той няма никаква индивидуалност, както при човека, когото го водят по пътя на живота на наслаждението и страданието. Своеобразието и индивидуалността във всички светове, сред всички създания могат да се проявят само в особени създания, които притежават способността да действат между тези две юзди.

Нека желанието напълно да е подчинено на висшето управление, няма къде да избяга – отвсякъде го обкръжават тези същите сили, ако не явно, то скрито.

Но основното е в това, че тези създания искат да постигнат действия: какви са те? Защо са те? Върху какви желания се извършват? Те искат сами да опознаят системата си и по нея започват да разбират, кой управлява нашите желания. Така по принципа ”по Твоите действията ще Те познаем”, те постигат действащия разум – Силата, действаща в творението.

И затова, когато порастваме и откриваме, че ни управляват две сили: позитивната и негативната, когато различаваме юздите, които направляват нашия бяг – това вече е добре, това вече е признак, че ние вече сме преминали от 99% в 1 особен %, заради който е създадено и самото творение.

Разкривайки въздействието на Твореца във вид на страдания и наслаждения, на зло и добро, топло и студено, глад и насищане ние трябва да разбираме, че всичко това е призовано така да ни доведе до осъзнаване на Твореца като Абсолютно благо. Кабала е наука за разкриване на Твореца, разкриване на неговите действия. И затова ние постоянно правим изследвания върху себе си. Кой съм аз и какво съм аз? Цялата реалност, включвайки групата – в мен”. И в крайна сметка аз откривам, че там, дълбоко дълбоко вътре във мен действа Твореца, Абсолютното благо.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61976]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Съгласно изследванията, човек се учи по-добре, когато получава стимули и възнаграждения, а не наказания. Защо в желанията си чувстваме, че Творецът ни възпитава чрез наказания?

Отговор: Също както непослушното дете не иска да полага усилия и получава подарък за това. Предпочита да бездейства, независимо от заплахата от наказание.

Аз например, като дете бях голям инат. Не исках да изучавам предметите в училище, бяха ми безинтересни. Бях много наказван заради това, но въпреки всичко не исках да посвещавам време и сили на това, което не харесвах. Много четях и научавах, но от това, което ме интересуваше, а не от предметите в училище. Независимо от наказанията – не отстъпвах, защото за мен беше по-важна свободата да се занимавам с това, което искам. По такъв начин, губех двойно, отказвайки се от възнагражденията и навличайки си наказания.

Ето, че и ние се намираме в същата ситуация. Първо, трябва да се откажем от живота, с който сме свикнали. Но, това не е такъв проблем, защото съвременният свят вече ни подготвя за това. И второ, трябва да се откажем от егоизма си, от своето ”Аз”, от познатата отплата – самонапълването. Напротив, възнаграждението ни трябва да бъде възможността да напълним ближния – защото това е още по-лошо от училищна програма, за която най-малкото се полагат подаръци.

Действително, засега не чувствам наказание за това, че не извършвам отдаване на ближния. И разбира се вече не виждам подарък в това да раздавам на всички останали. Че кой ще се съгласи на това?

Тогава за какво тука са се спуснали хора от целия свят? Заради какво са се отказали от отпуските и от удобствата? За какво са вложили пари и време? На човек му дават първото усещане за обединение и трябва да приеме този призив, да не го пуска, трябва да работи над това зачатъчно желание.

Представи си, колко пари, време, усилия, нерви са вложили хората, за да прелетят до нас. И сега трябва да разсъдят по следния начин: ”Всичко, което съм направил до този момент, в крайна сметка не съм го направил аз. Защото няма никой друг освен Него. Творецът ме е довел до тук, пренасяйки ме през хиляди километри.

И ето сега, получавайки импулс свише, трябва да се погрижа за това, как да добавя към него от себе си.” Колкото повече усилия коства на човек идването, толкова по-важно е да му се обезпечи тази добавка. Защото иначе няма да внесе в работата своето ”Аз”. Излиза, че Творецът го е хванал ”за ухото”, качил го е на самолета и го е довел на Конгреса.

Навсякъде е управление свише. Къде съм тук аз? Аз съм този, който трябва да Го разкрия и да приема участието Му в деянията. Не е просто да добавя себе си към това, но именно тук в мен има такава възможност. И по този начин идвам към Абсолютното добро. Защото Творецът ме е отвел до особено действие – и сега аз, от своя страна, също съм длъжен да стана особен.

От урок по статия ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В книгата „Зоар” четем за висшата система – така, както четем за устройството на някаква електронна или механична система. Просто четем, свързваме се с нея, но не я привеждаме в действие.

Да я приведем в действие не означава да знаем как работи тя. Защото пускаме различни системи и работим с тях, даже не знаейки устройство им: пред мен има някаква система и ме обучават кои бутони да натисна, на коя страна да завъртя лоста, за да заработи. И колкото по-малко знаеш за вътрешното устройство на системата, толкова по-добре – в краен случай няма да се объркаш.

Затова трябва да знаем как да пуснем висшата система. А след това, от нашите действия, както е казано: „От действията Ти ще Те позная“, започваме да виждаме тази система, да я разбираме, да я усещаме, да придобиваме връзка с нея. Както стругарят, в процеса на работа на струга, започва да познава характера именно на своя струг, а не на друг, свойствата на металите, от които трябва да направи детайли с различни форми. Той знае, слуша, усеща и даже чувства мириса, излизащ от струга.

Тоест, в процеса на работа, от действието, започваме да познаваме тази система. Но в началото ни обучават кой „бутон” да натиснем, за да видим. Така учим детето: „Виж, ако натиснеш копчето – лампичката светва. Завърташ лоста – и машината се движи“. Така започваме да опознаваме света.

Същото е и с духовния свят. Изучаваме система, която е изключително разнообразна, многостранна и сложна, в нея има безчислено множество елементи и връзки, съединяващи помежду им всички души, във всички ситуации, и не само в този свят, а във всички висши светове – нещо, което даже не сме способни да си представим с нашия разум. Цялата тази система въобще не се съотнася с нашия разум, защото връзките, измерението, всичко съществуващо там е над времето, движението и пространството, над скоростта на светлината.

Но, независимо от това, можем да пуснем тази система, за да ни въздейства. Не знаем как действа, но я пускаме. Така в много случаи в нашия живот използваме природата. Например, има много „бабини“ рецепти за отвари от треви, предаващи се от поколение на поколение. Нима знаем как действат? Не. Само ни е известно, че помагат. Така животните по мирис намират именно тази трева, която може да ги излекува, – и няма да се объркат, за разлика от нас с нашите аптеки и лекарства.

Тоест, необходимо ни е да знаем, че това помага, че така „натискаме” и получаваме отговор. Това не е никак просто. Не знам какво е написано в книгата „Зоар”, за какво се обяснява вътре. Но за сметка на това я чета заедно с всички, имам възможност да възбудя системата, за да работи тя върху мен. Иначе, ако не натисна „бутона” – тя няма да работи над мен лично, а ще въздейства въобще на цялата реалност, на цялото човечество. За да работи над мен лично, трябва сам да я пробудя.

Затова четем книгата „Зоар” и с това натискаме „бутона“, за да ни въздейства системата персонално – и на нашата група като цяло, защото заедно четем тази книга, и лично на всеки от нас. Така, хайде да се постараем да пуснем тази система.

От урока по Книгата „Зоар”, 28.11.2011

[61946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→