Въпрос от английския блог: Доколко е важно да се разбере, че цялата реалност се намира вътре в нас? Длъжни ли сме да се стараем да присъединим външните желания към вътрешните?

Отговор: В рамките на вашата работа с групата, вие по неволя ще започнете да усещате, че всички те и въобще всички се намират във вас.

Въпрос от английския блог: Може ли да се каже, че неживите части на физическия ни свят са вътрешната картина на бхина алеф в четирите нива на разпространение на пряката светлина?

Отговор: Да.

Въпрос от английския блог: Ако има его в получаващата част, значи то трябва да бъде и в съзидаващата част. Това означава, че Силата трябва да бъде между Небето и Земята, а не ”над” тях както ние си мислим.

Отговор: Нашето его и създава отдаването в своята поправена форма.

[48410]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Ще получи ли човек резултат от духовна работа, ако се занимава с нея като с хоби (в свободното си време)?

Да кажем, например, че някой програмист вгражда диаграма на мъдростта в биомимикрическа програма, която ще отразява потребност за определен аспект от реалността, а в последствие чрез програмната разработка да внесе поправка в тази потребност, ще му помогне ли това по-добре да усети духовната цел?

Отговор: Не, отношението към поправянето трябва да бъде най-важното, а към работата на програмиста  като към необходимост. На Вас не ви достига важността на целта.

Въпрос от английския блог: Имаме ли възможност да се срещнем / да осъществим контакт с тези, които вече са в духовния свят?

Отговор: С всички, които са там, независимо от пребиваването им в нашия свят, при условие, че вие се намирате на тяхното стъпало.

Въпрос от английския блог: Не е ли грешка, когато пишете „йуд-кей-вав-кей“? Аз го знам като „йуд-хей-вав-хей“.

Отговор: Така е прието да се нарича, за да спазваме указанието „Не изричай напразно името на Твореца“. Подобно на това, че не наричаме родителите си по име.

[47941]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как избирате събеседниците си?

Отговор: Има хора, които пишат за събитията. Те изучават събитията като учени или като публицисти. А има и такива, които гледат на събитията в дълбочина и изследват тяхната обща тенденция, вътрешния смисъл, причините и целта, могат да разгледат дълбоко, през и чрез събитията – тяхната връзка и цели, а също така и целта на тази сила, която ги развива и направлява.

Най-дълбока такава възможност за изследване на събитията има в кабалистите. Но на мен са ми интересни всякакви изследователи, за да може да се прояви в света общата тенденция на ниво на учени, публицисти, народните маси.

[47856]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Аз, както и вие, изучавам материали за икономическата криза и нейните форми, но изучавайки научни статии за световната криза (Източник: Л. Гринин, „Глобалната криза като криза на свръхпроизводството на пари“, Р. Шилер, С. Малцев, С. Роуч), стигнах до извода, че много учени смятат, че „глобализацията“ е именно един от проблемите, тъй като, ако нямаше връзка между държавите, кризата би засегнала една или две страни, а не целия свят, както сега, а от друга страна, други учени виждат в кризата изход. Как най-правилно да се отнесем към това?

Отговор: Ако сме егоисти и  искаме да останем такива, тогава, разбира се, кризата е проблемът, като изникнала глобална връзка между всички държави, страни и народи по света. А ако знаем целта на нашето развитие (която е единение и разкриване на Твореца)  и желаем нейната реализация, то усещаме създаващата се глобализация като търсено състояние и  разбираме необходимостта от нея.

Основното е да се разделят: 1) идващото от природата, проявяващо се единство на света като единна система; и 2) противоположното на това – егоистичното човечество (раков тумор в тялото на света), което се образува от нас и което можем сами да променим или Природата ще ни принуди  да го направим със сила (страдания).

[47487]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Непонятно е по какво се различава бъдещето от миналото, че ние не сме властни над него, не сме способни да намерим изхода от кризата и правилния път на развитието?

Отговор: Човек винаги се е променял (ръст на егозима), а след това от своите изменения, в съответствие с измененията си, той е изменял «под себе си» обкръжаващия свят. А сега вече той егоистически не расте, завърши неговото егоистично стъпаловидно развитие – и затова не ще развива обкръжаващия свят.

По нататък става движение в «обратна страна». Сега природата, обкръжаващата среда се изменя – показва ни се като интегрална, глобална – и принуждава човека да се измени като нея, да стане интегрално свързан с целия свят.

Тоест ние сме встъпили в стадий не под неволните изменения на егоизма на човека, в съотвествие с който той «под себе си» строи природата, а изменения на природата «преди човека» предизвикват необходимост да измени себе си под обкръжаващата нова обстановка. Тоест изменя се парадигмата: по-рано ние по неволя сме се изменяли вътре в себе си и сме изменяли обкръжаващия свят под себе си, егоистично, тоест правили сме го такъв, за да бъде приспособен към нас, а сега обкръжаващият свят се изменя и ни принуждава да се изменим по него.

Това е обратно движение, не от човека към обкръжаващия свят, а от обкръжаващия свят към човека. Тоест светът, обкръжаващата ни природа, като се променя, ни заставя всеки един от нас и цялото човешко общество да се измени.

Човек ще трябва да се измени, тоест да поправи себе си като природата. Такова нещо още не се беше случвало. Човек никога не е обръщал внимание на природата, а я е изменял «по Мичурински» – «да вземем всичко от природата – това е нашата задача», тоест да я подчиним егоистично на себе си.

А сега се налага самият човек да се измени, а не да измени обкръжаващата среда. Затова му е нужно отначало да познае природата, първо да я «погледа», а след това да мисли как да бъде в хармония с нея. А природата е самият Творец. По такъв начин ние достигаме до необходимостта да постигнем цялата природа, тоест Твореца, да се изменим «по Него».

В това се заключава тази преходна точка, която ние наричаме кризис, от който няма изход «назад», а само когато разберем смисъла на тази нова парадигма на нашето съществуване: не да измени света под себе си, а да измени себе си под света.

А ако продължаваме да се опитваме да изменим природата под себе си, то с това поставяме себе си против природата и в крайна сметка, природата ще ни «сломи» с ужасни страдания.

[47458]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Цитат: ”Малко повече гордост – че благодарение на нея почувствахме отговорност” (от пост ”В отговор на света”, 16.05.2011). Странно, че вие призовавате за гордост, защото е казано: ”Гордеещият се със себе си не може да бъде заедно с Твореца. Защото горделивецът смята, че има две власти”.

Ако аз изпитвам гордост чрез силата, пробуждаща властта на егоизма/ желанието за получаване, нима това не ми пречи по пътя? Или гордостта от групата е друго нещо? Ако групата се формира от нашите желания ”да се обединят точките в сърцето”, то допустима ли е такава гордост?

Отговор: Ето, имено такава гордост от групата по нашия път е допустима, както е казано: ”Да се възгордее сърцето му по пътя към Твореца!”

Въпрос: Пост ”В отговор на света” от 16.05.2011 предизвика дискусия в нашата група по повод трактовката на понятието ”гордост”. Казано е: ”Гордеещият се със себе си не може да бъде заедно с Твореца. Защото горделивецът смята, че има две власти”. Това какво е – грешка в превода или тук се подразбира някакво друго значение на думата ”гордост”?

Отговор: Гордостта не като проявление на егоизма, а като принадлежност по пътя към Твореца, групата, работата по поправянето на душата.

[45664]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как вие виждате бъдещето на Израел?

Отговор: Какво Израел може да даде на света? Сега той му дава някакви си ”ноу-хау”, компютърни и военни разработки и технологии. Всичко това са глупости.

Светът подсъзнателно чака от Израел единствено и само това, което може да му даде – методиката по разкриване на управляващата висша светлина.

Казано е в Тора, че Израел е задължен да бъде в света като обучаващ го за връзка с Твореца (мамлехет коаним вегой кадош). Това е най-важната статия за нашия износ.

[46685]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Каква е позицията на кабала относно невярващите и религиозните? На мен ми се струва, че вие лавирате през цялото време между тях!

Отговор: Вие сте прав.

Религията смята Твореца подобен на човека, т.е. променящ се, в зависимост от действията на човека. При това всяка религия представя Твореца и неговите посланици, както намери за добре. Те са задължени да се погаждат или да се унищожават един друг, защото тяхното мнение – е въпрос на вяра, т.е. без доказателства. Който е по-силен той е прав. Или ще действаме, сякаш другите не съществуват, всеки в своето си паство.

Но всички тях ги обединява едно: Бог се отнася към човека в зависимост от това, как човекът се отнася към Бога и към останалите хора, т.е. Бог се променя, или е гневен или милостив. Така му се вижда на човека от неговия живот и съдба. Значи, можеш да дразниш Бога, да си платиш за място в Рая, да го умилостивиш – и той ще се отнесе към тебе добре. Може да си премълчим греховете, да се откупим от кармата, от наказанията. Ще дам подаяние – и ще отстраня ударите на съдбата. Всичко е изградено на основата на онова, че външното поведение на човека променя отношението на Бога към него.

Атеистите – се отнасят към Бога, както към Природата, тя е неизменна, механична, няма свой разум и свой план, не зависи от нашето отношение към нея, а само от нашите ”механически” въздействия.

Кабала – смята, че Природата и Творецът са едно и също. Той има разум, план, цел. Той има чувства. Затова в процеса на еволюцията е създал човека точно такъв, с чувства и разум, в дуална противоположна система, егоист, т.е. желаеш да се наслаждава всеки момент от своето съществуване, създал го е такъв, за да използва метода на кабала и силите на природата (Обкръжаващата светлина), да промени самия себе си и да стане подобен на Твореца.

С това човек постига самостоятелност (в своите състояния той изцяло се управлява от природата и от своя егоизъм, не е свободен ) и съвършенство, вечност и сливане с Твореца (статуса на Твореца). В кабала – Творецът не се променя, защото е Абсолют, абсолютно добър и затова не може да се променя, променя се само онзи, който е бил лош, но не и Абсолюта. Затова, да се обърнеш към Твореца е като да се обърнеш към себе си, да убедиш себе си в необходимостта от поправяне, да станеш като Твореца – еталон на доброто.

И така, атеистите преправят света, религиозните управляват Твореца, а кабалистите поправят себе си и с това поправят света.

[46915]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „отдаване”?

Отговор: Отдаване се нарича ред от действия, когато ти напълно отменяш своите желания и мнения, проникваш се от желанията на другия човек, а след това включваш всичките си възможности, за да изпълниш/напълниш неговите желания.

Да допуснем, че ти искаш да си купиш нов i-phone, а майка ти не разбира защо трябва да похарчи толкова пари за поредната ”играчка”. Ти започваш да ѝ доказваш колко хубав телефон е това, колко много операции има: интернет, видео, фото…

Всъщност, ти искаш тя да вникне в твоите желания, да усети как ти ще се възхитиш от новата ”играчка”. Ти искаш твоето желание да имаш телефона да стане нейно, тя да се запали от твоето желание, да ти го купи и подари, като майка на любящия си син. Това се нарича ”любов към ближния”.

Така и аз трябва да усетя желанието на другаря си и да усетя, че съм задължен да го напълня с всичките си възможности, преди да напълня своите желания. Сякаш нямам мои лични желания!

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.06.2011

[46490]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок N:2

Въпрос: Жените имат много различни желания. Как да разкрия и да отделя желанието към духовното така, че то да стои над всички останали желания?

Отговор: По принцип, това е общ въпрос – не само женски, но и мъжки. Във всички нас има огромно количество желания. Как да отделиш желанието към духовното, за да бъде то преобладаващо?

Това е възможно само в този случай, когато се намирам в подходяща среда, която ме въодушевява и изгражда в мен правилна ценностна система. Аз се въодушевявам от другите, завиждам им. Завистта е хубаво качество, защото няма лоши качества – важно е правилно да ги използваш.

Ако използвам правилно завистта, ако се стремя да възприема това, което мисли общата женска група, да се присъединя към тях, да приема от тях стремежа, ценността на духовното над всичко останало, то в крайна сметка получавам усилване на желанието си.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45634]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→