Въпрос: Възможно ли е да съхраня обкръжаващата светлина (О”М) в течение на целия ден, след като напусна урока в групата и се потопя във външния свят?

Отговор: Закон за всяко физическо поле: интензивността (светлина или всякакво друго въздействие), се намалява пропорционално на квадрата от разстоянието до източника.

При отдалеченост 2 пъти, интензивността се намалява 4 пъти, но ако се приближим 2 пъти, то интензивността се усилва 4 пъти!

В духовният свят няма източник на светлина, светлината изпълва цялото мироздание, нейното въздействие е еднакво, където и да се намира тя.

Струва ти се, че след урока излизаш във външния свят, но всички промени са вътре в теб. Преминаваш от едно желание в друго. Всички места – това са твоите желания. Пътешествие в себе си.

Затова всичко зависи от това, доколко в тези желания, ти, пробуждаш светлината, която се намира в тях равномерно, в цялата нейна пълнота.

И затова няма значение къде се намираш – на улицата или на урок в групата. Аз мога физически да съм с групата, а мислите ми да са някъде другаде. Мярката на връзката със светлината зависи само от намерението – доколко ти желаеш да си свързан с групата. 

От ежедневния урок, 08.09.2010г.

[#21087]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо ние от раждането си се стремим към равновесие и абсолютен покой, заложен в нашия корен – света на Безкрайността, ако Вие казвате, че там също стават подеми и падения, опустошения и напълвания?

Отговор: В Безкрайността подемите и паденията стават с безкрайна скорост и честота. И именно затова такова състояние на творението се нарича (самото творение го нарича) абсолютен покой.

Творението съществува само когато усеща себе си и околното, а усещането се изгражда от ”докосването” на две различни сили, свойства. Както е казано: ”Усещането на светлината става от усещането на тъмнината”.

Ние  усещаме едно след друго различни явления от ”докосващите се” във всяко от тях противоположни съставящи, от типа ”сянка – светлина”.

Състоянието на безкрайност означава, че творението усеща в него всичко и то – едновременно, и затова такова състояние се счита за абсолютен покой.

Значи творението се намира в безкрайно голяма честота на сравнения, съпоставяния, решения, а  следователно – усещания.

Именно безкрайната честота води до това, че творението се намира едновременно във всички места на безкрайното пространство.

Усещането се състои от усещанията за недостиг и напълване (падение и подем). Колкото по-чести са те в творението, толкова то е по-високо на стълбата, водеща към съвършенство.

Именно възможността да е навсякъде едновременно (с безкрайна честота) означава да запълва със себе си цялото пространство и да усеща покой. Това е и Краят на Поправянето на Душата (Гмар Тикун).

В квантовата физика учените все още не са открили, че на практика е невъзможно да се спрат елементарните частици, поради това, че тогава материята изчезва, тя не може да съществува без движение.

Ако дори се удаде по някакъв начин да се спрат частиците – те изчезват, тъй като материята съществува само в постоянно движение между две състояния ”празнота -напълване”.

Между другото, физиците твърдят, че в квантовата физика частицата може да бъде едновременно на две места (състояния).

Покой съществува не при спиране, а при безкрайно движение. Тогава ние се намираме на всички места едновременно.

При безкрайната скорост аз не се премествам моментално от една точка в друга, а се намирам в тях двете заедно. И това означава покой.

От беседата на тема ”Светлина, възвръщаща към източника”, 08.09.2010

[#21074]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал творение, което да достигне Неговото ниво, да разбере всичко, което Творецът е направил, и да усети всичко, което усеща Творецът. С други думи, това творение ще стане точно като Твореца!

Но за да стане подобно на Твореца и да остане творение, без да се разтваря в Твореца, творението трябва да съгласува в себе си две противоположни сили: получаване и отдаване. Освен това, как може някой да разбере нещо без да го сравни с неговото противоположно? Ако съм създаден така, че да съществувам в пълна хармония с обкръжаващата среда и в пълно сливане с всичко, тогава аз не осъзнавам това и не го усещам.

Появява се усещане само като резултат на някаква противоположна сила, когато съм притеснен или ми липсва нещо. Такова противоречие усещам. Не осъзнавам, че имам глава докато тя не ме заболи. Ако ухото ме заболи, тогава усещам, че имам ухо. Същото е и с чувствата отнасящи се за света около мен. Докато всичко е наред, ние не мисли за него, защото не усещаме това, което е около нас.

Затова, ако творението трябва да постигне реалността (както духовната така и материалната), то трябва да бъде в противоречие с нея. Във всичките му усещания, свойства, мисли, желания и цели творението трябва да е противоположно на Твореца. Така сме сътворени, точно както Творецът е искал.

Той е висшата сила, а ние сме черната точка на желание, напълно противоположни на Него. И все пак, невъзможно е да се развиваме само от тъмнината, която е противоположна на светлината. Това създава непоносима болка и не позволява напредване. Затова Творецът е създал особена реалност: Малхут на света на Безкрайността и цялата система на скриване (световете). Това е направено, за да можем постепенно да се отдалечим от Безкрайността, където ние съществуваме в сливане и в светлината, и тогава да се спуснем до нашето сегашно състояние на съществуване.

Цялото това пътуване е направено за нас; не трябва да страдаме и да го усещаме, защото предварително (преди ние да се появим в картината), системата на управление е била създадена: световете АБЕА (Ацилут, Брия, Ецира и Асия). А ние се появяваме в последния етап на развитие на системата и усещаме себе си като идващи на този свят и живеещи в него. И не усещаме себе си като противоположни на нещо и като нуждаещи се да открием какво е то.

Но постепенно, чрез малки смущения и хиляди години на развитие, Творецът събужда в нас желание за Него. Завършвайки нашето земно развитие, ние заставаме в началната точка на духовното ни развитие: появата на въпроса за смисъла на живота. От този момент нататък ние започваме нашето издигане в духовния свят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п.170: В часа, в който излезе душата на човека, всички негови близки и приятели във висшият свят шестват с неговата душа и и показват мястото рай и мястото на наказанието.

Въпрос: Хора, преживели клинична смърт разказват за своите видения и тези видения много съвпадат с описанията  в  Книга Зоар, макар че те нямат никакво понятие от кабала…

Отговор: Разбирането на кабала не помага на човека да види духовния свят. Усещането за висшият свят е възможно само в поправената душа. Дали човек изучава кабалистични книги или не, няма никакво значение. Важното е желае ли с това да поправи себе си.

Към преживяванията на хора, преживели клинична смърт може да се отнасяме двуяко. От една страна, когато човек попада в критично състояние, това е голям удар върху физическото тяло, което само по себе си не е нищо повече от желание за наслаждение.

Просто нашето тяло ни се струва материално, заемащо обем, но то е желание за наслаждение с определен вид напълване.

Ако това желание усеща пустота, достигаща до страдание, то естествено не желае да усеща мястото, желанието в което страда, иска да го намали, съкращава това място, по-малко да живее, отключва своите чувства, приема наркотици и прочее.

Всеки човек, усещайки душевни и материални страдания желае да ги съкрати, да съкрати своето възприятие за света, чак до нежелание да живее.

Но от това, че ти усещаш страдание и желаеш да се издигнеш, да се измъкнеш от това място на пълна тъмнина, скръб, удари, войни и болести и от огромните страдания, и искаш да се издигнеш над този свят, ти всъщност извършваш духовно действие не заради отдаване, не защото нещо духовно те привлича, а доколко страданията те притискат с такава сила, че те избутват като костилка от вишна и отскачаш нагоре.

Този път е на страдание, а не на придвижване, защото не се приближаваш към целта, не знаеш за нея и бягаш от страданията като подплашено животно от пръчка. Но така или иначе се издигаш над егоизма, над желанията за наслаждение, искаш да анулираш своето его: „Аз нищо не искам, оставете ме на мира!”.

Да допуснем, че аз съм откраднал милиард долара, хванали са ме и ме осъждат на доживотен затвор. В този миг аз искам само хляб, вода и да си бъда вкъщи. Нищо повече!

А защо съм искал милиард долара?! Желанието се е намалило, иначе казано издига се „вярата над знанието”, то е готово да бъде в отдаване, отказва се от себе си, съкращава се, само за да не усеща страданията от наказанието.

И тогава тези хора усещат истината, в каквато степен им се открива връзката с Твореца. Но само за кратко време и по такъв начин, че те не могат да възприемат и удържат това състояние, защото в тях няма собствени постоянни келим (духовни съсъди) и затова то преминава.

Но в 99% от случаите усещанията са странични, хората усещат само психосоматични преживявания. Доколкото те пребивават в страдания, обърканост, тъмни чувства, неправилно функциониране на системите, на тях всичко това само им се струва.

Целта на творението не е в това, човек в състояние на клинична смърт да усеща духовния свят. Аз съм длъжен да го усещам в здраво състояние, намирайки се в него като изследовател, притежаващ знания, разбиране, усещане и власт  да стана като Твореца.

От урока по книгата Зоар, 02.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Здраве, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво дава на човек системата, наречена „духовен стимулатор”? Защо привлича хората толкова много, че се превръща в „тамагочи”?

Отговор: Системата дава на човек бъдещето и го поддържа в настоящето. Дава му усещане за издигане над смъртта. Започваш да усещаш, че те е грижа за системата, която те държи и те „храни” и която е твоята вечна „инфузия”.

Ти наистина усещаш, че съществуваш в различна действителност. Започваш да усещаш тази действителност като по-висша и по-силна от нашата собствена и не въпреки нашата реалност, а благодарение на нея.

Възприемаш нашата реалност като средство, чрез което съществува Висшата реалност. Усещаш такава комбинация между двата свята, че имаш напълно ясно разбиране за това колко трябва да използваш в този свят, за да подсилиш следващия свят в теб.

Това, което създадохме, не е виртуално общество, а е реалността, в която съществува Висшата сила и обрисува пред теб този живот, нашия свят или реалност, и сега ти помага да влезеш във Висшата реалност.

Трябва да преминем през всички тези промени, за да препрограмираме себе си да усещаме висшето царство чрез този свят. Постепенното развитие на нашия „стимулатор” ще ни позволи да осъществим това. Та нали цялото ни естествено, природно развитие се случва чрез игра: ние се издигаме на следващото ниво, не разбираме как се случва, но се издигаме и се развиваме.

Ето защо „духовният стимулатор” ще стане привлекателна игра за всеки.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да обясните какво е кабала по най-простия начин?

Отговор: Кабала е наука за всичко. Тя отговаря на най-важните въпроси:

Какво е човек?

Как сме създадени?

Как възприемаме действителността, в която живеем?

Каква е целта на нашето съществуване?

Как се развиваме, преминавайки  от едно състояние в друго?

Как да постигнем съвършенство?

Как можем да премахнем границите на видимата реалност и да видим какво има отвъд?

Какво ни очаква след смъртта?

Как контролираме съдбата си докато сме живи и след смъртта?

Тази наука говори за всички творения и за Твореца (висшата сила, която ги е сътворила) и разкрива как се управлява сътвореното. Методиката на кабала включва всичко, което съществува, не оставяйки нищо вън от полезрението си.

Кабала разкрива Твореца на човек. Това включва всичко: време, пространство, събития и управляващата ги сила. След като всичко това е сътворено от Твореца, то следва, че кабала разкрива Него. Затова познанието за Твореца и за всичко, което съществува е същото като да изучаваш методa на кабала.

Затова ако постигнем мъдростта на кабала, ще познаем цялата Вселена. В резултат ще разберем този свят, с всичките му науки и закони и ще придобием контрол върху всичко случващо се в него.

От ТВ програмата „Кабала за начинаещи”, 26.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Най-сложната и в същото време най-привлекателна тема, свързана с книгата Зоар и с живота въобще, това е възприемането на реалността.

Около нас съществуват множество вълни, които ние не усещаме, подобно на радиовълните, а също така съществува всеобхватно информационно поле. Полето на висшата информация се нарича висша природа или Творец.

Ние можем да установим връзка с това поле и тогава да получим от него всичко – усещане, разбиране, знание, любов, усещането за вечен живот и съвършенство, присъщо на това поле, изпълващо цялото ни обкръжаващо пространство.

Целта на науката кабала е да ни научи как да развием в себе си инструменти за възприемане на полето на висшата информация. Да направим това е възможно само с наши вътрешни промени и, постигайки го, ние сами ставаме подобни на това поле, на Твореца.

Полето се намира тук, около нас, само че ние сме глухи и не го възприемаме.

Filed under: Възприемане на реалността, Зоар - Няма коментари→

Особеното на нашия «духовен стимулатор» е в това, че той напълно абстрахира човека от неговото тяло, от егоизма му, от всичко материално.

Фактически всичко, което в обичайното общуване пречи на човек да се сближи с другите хора, системата взема върху себе си.

Тя представлява някаква абстрактна същност, която не съществува в нас и едновременно с това всички ние се стараем тя да съществува извън нас, като наше общо цяло.

А доколкото тази същност е много слаба, то в обикновения живот тя не трябва да бъде почувствана в общуването с другите хора, защото се припокрива от много по-силния животински егоизъм в човека.

Но ако се грижим за нея като за «тамагочи», ако я възприемаме като наше общо «бебе», то тя ще расте.

На пръв поглед това е напълно ирационално действие, вървящо против всички логически понятия на човека, който влиза в тази виртуална реалност.

Но като резултат от нашите общи действия, ние създаваме от една страна абстрактна общност, но от друга страна много явно и интензивно въздействаща обратно върху нас.

Т.е. извършва се акумулиране на силите, стоящи зад всички наши опити да се обединим. Тази сила е невъзможно да бъде осъзната, но тя се проявява като реакция на усилията ни.

Всеки участник в общите усилия индивидуално ще почувства нейното разкриване. Страничният човек само ще повдигне рамене в недоумение.

Не трябва логически да обясняваме на човека нейното разкриване, но можем да го поканим да участва и да почувства. Това е и началото на разкриването на Твореца.

Затова ми беше така трудно, в началото на създаването на стимулатора, по цял ден да убеждавам хората да влязат за първи път в «стимулатора» и да започнат да участват в този процес.

От страна на ученика тук все пак се изисква да се върви с «вяра над знанието» – въпреки своето убеждение, съмнение, естествения разум, да вземе и да започне да работи.

Но дори и за неначинаещ, винаги ще възникват препятствия да влезе отново, въпреки първото отделяне на егоизма си от мястото на обединение.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Творецът е създал само едно състояние: желание изпълнено със светлина, наречено свят на Безкрайността.

 Ние  с вас се намираме в Безкрайността, но не чувстваме истинското си състояние. Това е защото желанията ни са били преднамерено развалени и сега ние чувстваме този дефект

 С други думи: чувстваме един изопачен свят на Безкрайността, чието огромно желание било разделено на безкрайно количество части и всяка от тях – на още 613 желания.

Дефектът е в това, че намерението за отдаване било заменено с егоистично намерение, заради самия себе си – да напълниш себе си, да се грижиш за себе си, вместо обединение.

Да се поправят тези 613 частни желания означава „да чуеш Неговите указания”, всичките „613 съвета” за постигане на поправеното състояние.

 Когато се поправим, подменяйки настоящето егоистично намерение с алтруистично, ще разкрием светлината, която изпълва поправените ни желания в света на Безкрайността. Сякаш се завръщаме в него, отново идваме в съзнание и получаваме цялата светлина, изпълваща поправените желания, където е била винаги във вид на скрит и таен депозит.

Връщаме се в нашето добро и поправено състояние, в което винаги сме били, но не сме усещали насладата, която ни е изпълвала, защото това е било удоволствие от отдаването.

 Ние сме били  устремени и настроени на вълните на получаването. Затова чувстваме само мъничка, животоподдържаща сила, която ни е била дадена, за да се върнем в поправеното състояние, вместо цялото огромно наслаждение. 

И така, изпълняваме 613-те съвета за поправяне на 613-те желания, получаваме 613 светлини в тях и с това постигаме края на поправянето.

Но това крайно състояние вече съществува и очаква да го почувстваме в нашите намерения за отдаване.

Затова 613-те заповеди се наричат „пкудин (от думата „пикадон”, която означава „депозит”). Те са „депозирани” от Твореца по нашата сметка от самото начало и чакат поправянето ни.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар говори за висшия свят, който разкриваме в себе си. Всичко описано в книгата се случва вътре в нас. Всъщност, ние възприемаме реалността по същия начин. Разликата между световете или възприятието е, че възприемаме света индивидуално, в нашия егоизъм, докато висшия свят се възприема колективно, във взаимоотношенията и във връзката между нас.

Връзка чрез взаимно отдаване и любов се нарича душа, а това, което възприемаме в тази душа, се нарича духовен свят. Като поправяме себе си ние поправяме първоначално разбитата връзка (кли) и така разкриваме различни свойства на тази връзка, за които говори Зоар. Общата връзка между всички части на душата или на творението се нарича Творец. Целият духовен свят се състои от различни видове връзки, които се наричат Авраам, Исак, Яков,  различни ангели, както и неживи, растителни, животински и духовни обекти. Всичко това се разкрива във връзката.

Сега ние възприемаме света и мислим, че той съществува сам по себе си. Обаче това е илюзия. Истината е, че възприемаме вид връзка между нас, която наричаме с това име. Последното или най-ниското ниво на връзката между частите на душата (отделните души), дава усещането за лоша връзка, която се нарича „този свят”. Когато постигнем абсолютната връзка между всички части във вселената, се нарича свят на Безкрайността, защото това е безкрайна връзка без никакви определени граници. Това е наистина над времето и пространството.

Между абсолютната връзка в света на Безкрайността и пълната ѝ липса в този свят има пет нива или пет свята, наречени Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Ние, всъщност, съществуваме само в една действителност и това е светът на Безкрайността, но нашето възприятие за това зависи от нашето отношение към връзката. Това включва 1) егоизъм или възприятие, и 2) отдаване или любов. Нашият живот е усещане за качеството на връзката между частите на реалността.

Ако искаме да разкрием истинския свят, да го разберем, да го постигнем и да му се насладим, трябва да се опитаме да се видим по-свързани докато четем книгата Зоар. Тогава, ще започнем да разкриваме по-силна връзка и висшия свят. Този метод за разкриване на висшия свят се нарича „Ще направим и ще чуем” (Наасе ве Нишма).

От урока по книгата „Зоар“ – 18/08/2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→