Въпрос: Международна конференция на привържениците на теорията за плоскостта на Земята се събра в Канада. Те твърдят, че планетата е плоска,  не се върти в космоса, не се върти около Слънцето.

Най-разпространената теория е: Земята е плосък диск с център на северния полюс, а южният полюс, Антарктида, не съществува. Мненията са много, но в едно участниците са солидарни: всички снимки на Земята от космоса са фалшиви.

Вие как се отнасяте към това? Защото винаги казвате: „Съществува ли този свят или не?”

Отговор: Да, но аз се основавам на по-различно виждане. Аз съм в състояние, в което нищо не опровергавам и говоря от гледна точка на друго свойство на човека.

Когато променяме свойството на човека от получаване на отдаване, в нас възниква съвсем различно възприемане на реалността. И тогава светът не е този, който виждаме. Той не е кръгъл, квадратен или плосък. Той е свят на две сили, които си въздействат една на друга и във връзката между тях се ражда нашето усещане.

Освен усещането няма нищо. Това усещане се състои от съединяване на двете противоположни сили: на получаване и отдаване.

Материята не съществува. Не е плоска или кръгла, а изобщо я няма!

Аз бих им дал такава лекция: няма материя, нашия свят го няма, няма земно кълбо, нито север, нито юг съществува, нищо не се върти наоколо. И въобще няма нито хора, нито животни, нито растения, нито звезди. Няма нищо.

А къде се намира всичко това, все пак го усещаме. Това се усеща вътре в мен.

А кой съм аз? Това е въпросът.

А кои сте вие? Това е още по-голям въпрос.

Къде ви усещам? – Също вътре в мен.

Реплика: Представям си, че ви слушат тези 200 човека, които са се събрали на конгреса… Те мислят, че с изявленията си обръщат света, а вие казвате, че светът не съществува.

Отговор: Кабала говори за това отдавна.

Нашият свят не съществува. Той е нещо, което си представяме в себе си  както и други светове, които можем да си представим. А вместо това трябва да разкрием как го  чувстваме. Не е важно какво чувстваме, а по какъв начин го чувстваме.

Когато влияем на нашите усещания, ние започваме да изследваме всички тези метаморфози, картини, които се променят в нас. Тогава   ще разберем законите на нашето възприятие и ще можем да ги управляваме.

Ние ще видим, че няма нищо друго, освен две сили, които си взаимодействат и рисуват в нас тези картини, едната сила рисува върху другата. Във връзката между тях се създават тези картини, които се състоят от четири компонента – четирибуквеното име на Твореца (или природата). И това е, което чувстваме.

Въпрос: Aко човечеството разбере и приеме това, какъв практически извод можем да направим?

Отговор: Практическият извод е, че е необходимо наистина да постигнем истинската реалност, в която съществуваме. Тя се състои от две сили, а при пресичането им можем да се почувстваме наистина съществуващи.

Тогава кой съм аз? Продукт на връзката, на комутацията на двете противоположни природни сили.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.08.2018

[233943]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Кръгла маса на  независимите мнения. Берлин. 2006г.

Въпрос: Защо смятаме, че животът на някои хора е по-важен от живота на други?

Отговор: Това се случва, тъй като не виждаме цялата картина, основният механизъм, общата система на нашата глобализация. Ние принадлежим на единна система, всъщност всички сме едно тяло.

Всеки един от нас е като клетка в единно тяло, която трябва да се грижи за благополучието на целия организъм. Ако видим, че човечеството в крайна сметка  е един човек с определени органи и части на тялото, тогава със сигурност ще разберем, че всеки човек е ценен.

Дори ако една клетка на тялото стане ракова… И това всъщност е определено качество на егоизма: тя започва да поглъща останалите. До тази точка всички ние наподобяваме ракови клетки. Сега това ни се разкрива: всички съществуваме в общата човешка система, която е болна от всеобщ рак.

Ако разкрием това, тогава със сигурност ще разберем, че всеки трябва да е здрав, тоест, да отрече своя егоизъм, да отрече използването, поглъщането на другите и да превключи на отдаване на другите.

Откривайки това ще видим, че животът се съдържа само в напредването на всеки в неговото развитие, в допринасянето  за обществото. Ако окуражаваме обществото да дава на всеки ценности, които са насочени само към това, разбира се, ще задължим хората да бъдат полезни на човешкото общество. Тогава всеки ще бъде равен. Също, животът на един няма да бъде по-важен от живота на някой друг.

 [234235]

Кръгла маса на независими мнения, Берлин 09.09.2006

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят за да покълне зърното, са необходими слънце и вода. А какво е слънцето и водата за развитието на духовния ген?

Отговор: Слънце и вода се наричат две сили: развиващата и напълващата.

Водата е свойството отдаване, светлината Хасадим, а слънцето е светлината на мъдростта, светлината Хохма. Тяхното съчетаване въздейства на душата и я развива. Светлината Хасадим разширява, а светлината Хохма напълва. Така се развиват духовните елементи.

Ако човек иска да развие духовен ген,  нека да учи кабала.

От урока на руски език, 18.02.2018

[228342]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Преди да започна да изучавам кабала бях лек, радостен човек, а сега изчезнаха възторжеността, лекотата  и веселбата. Аз станах наблюдателен и тежък. Защо?

Отговор: Казано е: ”Който увеличава знанията, увеличава скръбта”. Човек, който се занимава с кабала, не може да бъде лек, лекомислен, просто приятен, защото включва в себе си много различни  противоположни свойства, мнения.

Така че, кабалистът е труден  човек: не е за флиртове, а за сериозен живот, за работа над себе си, за постижение на Твореца.

Но в самата духовна работа има много радост, много наслаждения  от постигането на  Висшите светове, висшите свойства, висшите причини и следствия. А лекомислието оставя след себе си горчива празнота.

От урока на  25.02.2018

[229757]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Преди време имаше коли, които се запалваха много трудно. Завърташ ключа, а стартерът върти, върти и заглъхва, и така много пъти, докато двигателят най-накрая не запали.

Ето така човекът трябва да „запали“ себе си. На всеки опит да запалим нашата душа, ние получаваме от горе светлина, която ни въздейства и започва постепенно да върти душата вече според силата на светлината, в посока към отдаване.

В началото необходимостта от обединение за нас са просто празни думи, защото сърцето  не може  да бъде принудено. И все пак ние със сила се опитваме да го направим, всеки път със своите усилия привличаме светлината, възвръщаща към източника.

Това отнема много време, защото двигателят на нашата душа е много стар, разбит и не работи. Но понякога той все пак малко по малко започва да се върти и тогава ние вече разбираме, че любовта към ближния, за която пишат кабалистите, не е морален закон на обществото, а закон на природата, на цялото творение.

Ние трябва да се свържем, за да влезем в истинския свят, в истинското си състояние. Защото и без това живеем в илюзия, във въображаем свят, като че ли гледаме филм, който няма нищо общо с реалността.

Ние правим всички усилия, за да пробудим нашата душа, докато от голям брой такива опити нашият двигател най-накрая се завърта и започва да се върти в правилната посока. В него влиза горивото – висшата светлина, и той започва да работи.

Европа много прилича на такъв некоординиран двигател. Там има много групи, стари и нови, както и единици, които не са в никоя група. Ние трябва да се опитаме да настроим всички, за да се завъртят в една посока, в общо движение.

Всяка група, която вече има опит, сила, вярна посока, разбира и най-важното, чувства, че именно вътре в обединението се открива вход за истинския свят от това състояние на безсъзнание, в което сме сега, като в мъгла.

Трябва да разберем каква  отговорност носи всеки, който е достигнал напреднало състояние. Той трябва да вземе на влекач цялата тази развалена, скърцаща каруца, която не иска сама да се движи. Това ще бъде нашата атака за обединение.

Не трябва да чакаме конгреса за това, ние можем още преди него да постигнем обединението, което е планирано в програмата на Твореца.

От урока за подготовка за конгреса, 17.06.2018 г.

[228523]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос от Facebook: Моята дъщеря се омъжи преди 10 години. Те нямат деца, не искат да имат. А аз мечтая да стана баба. Натискам ги, но всичко е безполезно. На дъщеря ми е отнето щастието да бъде майка. Опитвам се да ѝ го обясня, но тя още повече се отдръпва от мен. Може ли по някакъв начин да ѝ се въздейства? Вие сте мъдър човек, посъветвайте ме.

Отговор: Най-сигурно е да направите за дъщеря си всичко, което иска, в замяна на внук.

Реплика: Тоест бабата може да каже: “Аз ще бъда с него през цялото време, ще се занимавам…”

Отговор: Това е естествено, за него няма какво да говорим. Не е важно. Какво е нужно на дъщеря ви, освен това? Тя  трябва да роди, все пак да бъде майка, да се грижи. Това е за цял живот! С какво можете да го купите? Нещо трябва да се даде. Всичко това са “обществени договори.“

Въпрос: Дори раждането на деца?

Отговор: И раждането на деца, естествено. Мога да кажа, че това е най-основният договор.

Въпрос: А къде отиде майчиният инстинкт, щастието да бъдеш майка?

Отговор: Егоистичното желание прекъсва инстинкта. Егоизмът расте и не иска да действа автоматично. Той през цялото време търси рационалност. Рационалност в раждането, във възпитаването на децата – няма, в изграждането на следващото общество, на следващото поколение – няма..

Егоизмът се променя във всеки един от нас от поколение на поколение.  Сега той се променя драстично и затова живеем с трудни въпроси между поколенията. Естествено е, че не искат да се женят, да създават семейство и още повече да раждат деца!

Извършва се сериозно преразглеждане на ценностите. За всяко предишно инстинктивно действие на хората,  днес възниква въпросът: „И за какво? Защо? И какво от това? А ако не искам? „- и така нататък. Тоест,  човек започва ясно да се проверява.

И егоизмът  не му позволява, казва: “Направи така, за да страдаш по-малко. Децата и внуците не са ти нужни. Ще ти донесат само страдания, нищо друго.”

Днес, когато егоизмът се е  увеличил и е взел превес над инстинктите, които ми диктуват, че трябва да се оженя, да имам дом, семейство, работа, образование, деца, които да възпитавам, образовам и т.н., той ми казва: “Този свят!? За какво ти е да мислиш за него?! Всичко ще отмине, всичко ще изчезне! Почивай!”

Аз прекрасно ги разбирам. В тях има хубав, здрав, развит егоизъм. Те не искат да бъдат слепи и сляпо да следват природата си като животни. Човек – няма, човекът се издига над животното.

Издигайки се в това поколение над животинските инстинкти, започваме да си задаваме въпроса: “Защо?” Тоест в нас наистина се появява нещо човешко, над животинското. И човекът казва: “Не искам този живот, отричам го!”

Въпрос: Каква е вашата позиция ви по този въпрос?

Отговор: За мен е важно хората да могат да го приемат именно като свое лично.

Ако човекът има велика за него цел, тогава заради нея, ако трябва да ражда – ще го направи, ако трябва да възпитава – ще го направи. Не заради децата и не за да ги упреква по-късно, а заради тази своя цел. Заради нея трябва да живее.

Човекът не иска да бъде управляван от инстинктите, които са в животното, той иска да бъде без инстинкти. Ако имам цел, заради нея ще направя всичко, а ако нямам, то няма, и тогава мога да умра.

Въпрос: Ако целта е да се достигне до следващата степен, до свойството отдаване, да станем отдаващи, обичащи, тогава ще се появи ли отново този майчин инстинкт?

Отговор: Ние вече ще съществуваме на друго ниво. Ще започнем да се обединяваме помежду си, да раждаме, да възпитаваме съвършено други същества – духовни. А животинският период вече завършва.

Аз мисля, че ние постепенно и много бързо, между другото, ще навлезем в състояние, в което вместо нашия свят ще започнем да виждаме друг свят. Нашият свят се разтваря като в мъгла и ние ще видим друг свят, в който вече не съществуваме в материята.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 05.06.2018

[230282]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Време е да разберем какво няма да ни кажат децата.

Гледайки съвременните деца, които са запалени по джаджи, често пропускаме родителите, които се примиряват с тази ситуация. Да, те не просто ги толерират, но самите те са погълнати от много важни „дисплейни“ дела. Такъв родител седи вкъщи на дивана, на пейка в парка, в кафенето, в самолета, погълнат от своя дисплей, напразно губи времето, което може да отдели за общуване с детето си.

В ерата на технологиите вниманието на родителите става по-малко сърдечно, по-малко искрено и краткотрайно. Превръща се в задължение, в „протокол за взаимодействие”, който помага по-скоро за увеличаване на дистанцията, отколкото за осъществяване на близост.

В резултат на това компютрите заместват родителите за децата. Поколението, което има възможност да свикне с джаджите, губи връзка с предходното, по-възрастно поколение.

И знаете ли, аз изобщо не се оплаквам от това. То е за добро.

Мрежата ви предизвиква

Какво могат днешните родители да дадат на децата си, освен елементарни умения и нагласи? Ако се вгледаме по-навътре, ще открием, че „предшествениците“ изобщо не се занимават с вътрешния контакт, с основния слой на отношенията,  които предизвикват състрадание и съпричастност, които формират истинското взаимно разбирателство. Визуално родителите са близо, но сърцата им понякога са много далеч.

И това е естествено, защото сме потопени във все по-голям егоизъм, в себе си. Не ни достигат чувства към детето и към всеки друг. Любовта в съвременния свят е временно допускане при ограничени условия.

Но защо тогава лицемерничим? След като се е случило така,  по-добре да не се натрапваме на  децата, дори „за забавление“. Все по-често виждаме, че не можем да ги вдъхновим, не можем да почувстваме за какво живеят. За нас остава само да регулираме графика им, като се уверяваме, че от време на време се “връщат” в нашия свят.

Въпреки че, честно казано, той не ги интересува особено. Всъщност, те вече са „преминали” в реалността от другата страна на дисплея. Развлеченията, обучението, пазаруването, комуникацията – всичко познато е там. И няма да можем да ги върнем по друг начин, освен със сила.

Най-доброто,което можем да направим, е да се погрижим за тяхната виртуална среда, да я изчистим от негативи и да я напълним със съдържание, с акцент върху социалните връзки, взаимността, взаимодействието. След като  вече са се заселили в Мрежата, трябва да ѝ направим основен ремонт, за да могат да растат спокойно и безопасно в нея.

Между другото, тази работа ще помогне не само на тях, тя ще ни позволи да ги разберем по-добре. И тук ни очакват изненади.

Да се вслушаме в бъдещето

Разчиствайки „авгиевите обори”, създадени от нашето поколение, ще открием, че новото поколение, захранвано от пелените с тази „виртуална” смес, привикнало към интерфейса, не е способно да си представят „древния” свят отпреди двайсет години – така или иначе е право.

Защото ние не се развиваме просто така. Нас ни води Природата. Тя ни дава нови желания и доведе човека до екрана с течни кристали, привидно малък, но лесно скриващ външния свят. Всичко е естествено, в Природата няма случайности. Но няма причина да я критикуваме. Ние просто се возим на влака от спирка до спирка, но все още не сме стигнали до крайната. Дори не знаем коя е тя.

И сега пред очите ни се случва нещо удивително: подрастващото поколение осъзнава възможността да изгради свят за себе си. Цял един свят. Свой собствен свят. Децата на XXI век не се нуждаят от реки и ливади, морета и планини, и градове – мравуняци. Те са в състояние на преход.

За първи път обичайният свят, усещан от нас в животинското ни тяло, започва да губи своята сила. И не си струва да съжаляваме за това, нека остане в миналото. Този процес е необратим. Ако му се противопоставяме, ще останем “динозаври”.

Вместо това, човекът трябва да плува с Природата, да я разбира, да цени даровете ѝ. Едновременно с отнемането на старото, развитието ни дава възможност сами да създадем нова реалност и да съществуваме в нея. Да, тя ни се струва недействителна, още не сме свикнали с нея, но в своята същност тя ни освобождава, разкрива хоризонти, отваря нова ера пред човечеството – ерата на духа.

И е естествено, че съвременното дете подсъзнателно изпитва желание за това, привличане, порив към бъдещето. Вътрешно то вече е готово за него. Първите му плахи опити да го “опита на вкус”, постепенно се превръщат в ново качество. То не просто играе на своята джаджа – то играе със собствените си свойства, променя себе си в съответствие с разкриващата му се реалност. Същността за него не е в усъвършенстваната графика, не е в реализма на симулаторите на виртуална реалност, а в невероятната, безкрайна възможност да създава нов свят и себе си в него.

Ние виждаме сега само късче от тази многоизмерна картина, първия междинен етап на “изграждане” по свой начин – детски и примитивен. Но ако погледнем напред, ще видим замисъла на Природата, който ни води до вътрешни промени, до качествено ново взаимодействие, до възприемане на действителността, не ограничено от „физиката“ на егоизма. Ще видим един съвсем различен свят, който не е съставен от пиксели, а истински, духовен, общочовешки, интегрален.

За да влезем в него не се нуждаем от супер компютри, достатъчно е само да препрограмираме себе си. Тази задача вече не е за единици, а за обществото, за готовите части на човечеството, за онези, които не дърпат аварийната спирачката, опитвайки се да спрат влака. Той няма да спре, само всичко ще бъде по-болезнено заради скока. Така че, по-добре да спрем да подценяваме нашите малки “преобразуватели”, а да разберем какво олицетворяват и към какво са устремени. Така ще помогнем и на тях, и на себе си.

[230783]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Ние мислим, че ключовите страни, от които зависи напрежението в света са суперсилите като Америка, Русия, Китай или войнствено настроените държави като Северна Корея, Иран. Но не разбираме, че най-проблемната зона е Европа. Тя е най-болната част от света, която скоро ще стигне до експлозия, разбиване, разпадане.

Тръмп действа като ангел, изпратен да ускори развитието на света. Баал аСулам пише, че смяната на либерализма в развитите страни неизбежно ще доведе до фашизъм. Това не зависи от нашето желание или нежелание, така се развива нашата вътрешна природа, егоистичното желание.

Възможни са два пътя на развитие на света: добър и лош, пътят на Тора, на светлината, или пътят на страданията. Пътят на светлината е пътят на нашето обединение, с което притегляме светлината, възвръщаща към източника и в резултат на това напредваме. Или  ще се превърнем във фашистки държави, следвайки примера на нацистка Германия и дори още по-лошо.

Това ще бъде един общ концлагер за цялото човечество, защото в този случай никой няма да се нуждае от милиарди хора. Човечеството ще се потопи в най-дълбоката тотална криза, сриване  до нивото на съществуване от средата на миналия век, приблизително както през 60-те години на 20 век и ще бъде трудно за оцеляване, хората ще страдат от глад и жажда.

Човечеството никога не е имало в такова изобилие храна и вода, както сега.  И това е въпреки, че населението от два милиарда, живели в края на миналия век, скочи до 8 милиарда. Сега ни предстои да изгубим и допълнителното население, и излишъка от продукти.

В света никога не е имало такова изобилие от храна и дрехи – от къде се взема всичко това? Всички имат всичко, идват бежанци от Африка, прекрасно облечени. Никой не умира без хляб и вода.

Ние не разбираме уникалността на нашето състояние. Само преди сто години хората  трябваше усилено да се трудят заради прехраната си. И ние стоим пред огромна криза, която ще ни хвърли назад. Пред нас е пътят на страданието, за който пише Баал аСулам. Но ако поискаме, можем да вървим по пътя на светлината, обединението, любовта към ближния.

И любовта към ближния се изразява  не в това – да споделяме с всички и да правим на всички добро. Работата е в това, че с любовта към ближния притегляме светлината, възвръщаща към източника, която ще донесе изобилие в света.

Затова е толкова важен предстоящият конгрес в Италия, който трябва да ни доведе до духовен пробив, който чрез нашата група ще подейства на цяла Европа. Заслужава си да вложим максимални сили в този конгрес, с това ще гарантираме  за себе си по-добро бъдеще. То е в нашите ръце.

От състоянието на Европа зависи целия свят, защото Европа е идеологически център на света. В близко време ще видим в Европа много промени. Всичко, което се случва в Европа много съответства на сценария, който е описан в статията на Баал аСулам, на неговите прогнози за развитието на света в „Последното поколение“.

От урока на тема „От любов към творенията към любов към Твореца“, 13.07.2018

[230009]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Тръмп е силата в света, която реализира остър завой, който сега трябва да се случи.  Разбира се,  той не го прави сам, както е казано: «Сърцата на министрите и царете са в ръцете на Твореца».

Светът е в задънена улица, защото либералната форма, която ни се струваше, че е базирана на демокрацията и равенството, изчерпа себе си. Тъй като тя се развиваше на основата на нашия егоизъм,  не доведе до нищо добро.

Както обикновено, егоизмът обърна нашите добри намерения в обратна посока. Баал а-Сулам пише, че нацистките, фашистките режими ще заменят демокрацията в Европа. Или ще направим завой към поправяне на човека, или европейските либерални режими ще се превърнат във фашистки. Виждаме колко близка е тази перспектива. Либералите не се вълнуват от нищо друго, освен от възможността да властват.

Демокрацията вече премина през пика на своя «разцвет», а заключителната форма на развитие на демокрацията е фашизмът, както пише Баал а-Сулам. Да се надяваме, че с разрушаването и дискредитирането на демокрацията ще  успеем да убедим света, че няма друга алтернатива за развитие, освен методиката на кабала, в противен случай той ще стигне до масово унищожение от електронна атака или ядрени бомби.

Ако либералите продължат да управляват света, в крайна сметка те ще го превърнат в един общ концлагер. А другия път е  целият свят да приеме методиката за обединение, разбирайки, че няма друг избор и всички да я изучават, за да разкрият и този, и висшия свят.

Всяко егоистично обединение завършва с крах. Такъв е резултатът от социалистическия експеримент и в отделните страни,  и в кибуците. Първо е необходимо да се поправи егоизма на човека, а след това може да се изгражда някакво общество, но само според степента на поправяне на човека.

Първият етап преди поправянето е осъзнаване на злото. То е резултат от страданията, но трябва да се обясни на човека защо страда. Това е като болест, защото, ако чувства болка, човекът отива на лекар, който да му постави диагноза. И тогава ще се появи начинът за лечение на болестта: избягване на унищожаването и достигане до по-добър, спокоен живот.

Човечеството няма недостиг на нищо, освен на добри отношения между хората. Задължение на всеки човек е да започне да се обединява с другите, дори против своето желание, за да се погрижи за бъдещето си. Ако се безпокоим за утрешния ден и не искаме да стигнем до тежка криза в най-близко време,  ние сме длъжни още днес да започнем да се учим  как да се сближим с хората.

От урока по статиятa на Баала-Сулам „Последното поколение“, 13.07.2018

[230230]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеем в епохата на «разочарованото поколение». Човекът вече се ражда с критично отношение към живота си. А старото поколение има свои причини да бъде недоволно от живота. Оказва се, че всички са недоволни. Кабала трябва само да обясни на хората, какво да  правят с това разочарование.

Виждаме, че младото поколение не се стреми твърде много към ценностите в този свят, а повече е привлечено от вътрешната, виртуална  връзка: чрез Zoom, WhatsApp и т.н. Въпреки, че тази връзка е егоистична, но тя е вече  в добра посока – към съединяване с другите. Затова новото поколение е по-близо до поправянето..

 Човекът няма накъде да избяга, светът разкрива днес това с цялата му очевидност.  Преминахме през епохата на капитализма в Америка и Европа, преминахме през опит уж за социализъм, както беше в Русия  и видяхме, че всички тези методи просто фалираха. Нямаме никакви надеждни основи за изграждане на човека и държавите, които да гарантират поне минимално нормално съществуване.

Светът стремително се приближава към криза. Тръмп ускорява развитието, като разрушава тенденциите от последните години, мислейки си, че може да се върне към капитализма, който е съществувал преди в Америка. А това е невъзможно, няма път назад.

Човечеството не вижда по какъв начин да се развива по-нататък. Никой няма ясна и сериозна програма. Бъдещето  е неясно. И в такива условия идва новото поколение, което дори не иска да мисли за неща като изграждане на държавата, политика. Те живеят в своя виртуален свят и не се интересуват какво става извън него.

Това е много ново състояние, ефективно за осъзнаване на злото и напредване към поправяне. Затова мисля, че в рамките на няколко години ние ще бъдем в нов свят. Най-важното е хората да разбрат, че трябва да престанат да променят света и да започнат да поправят човека. Решението е само в това.

От урока на тема „От безпомощност към вик към Твореца“, 08.08.2018

[231547]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→