Въпрос: С какво е свързан фактът, че хората са изгубили връзката помежду си, страхуват се да се обединят в семейство, не могат да си намерят партньор?

Отговор: Егоизъм. Няма друга сила, която да противодейства на всички наши уж добри намерения, пориви. Само нашето его ни кара да искаме повече от другите, въпреки другите, срещу другите. Нищо не можем да направим с него. Борбата е безполезна.

Ето защо трябва да знаем, как да получим висша сила, за да балансираме егото. В това е същността на методиката за издигане над егоизма, която ни позволява да го използваме не за собствена полза, а за другите, за да постигнем нивото на Твореца.

Цялата еволюция е нарастване на егоизма в нас. От хиляди години, ежедневно, егоизмът в човека се увеличава все повече и повече.

А науката кабала ни обяснява, как можем да го използваме правилно. В това ни помага най-вътрешната, най-могъщата висша сила, която управлява всичко и ни учи, как да видим, как да оценим, как да се свържем с всички, как правилно да използваме егоистичната сила. Когато работим по този начин, променяме съдбата си.

Въпрос: С еволюцията нашият егоизъм всъщност расте ли?

Отговор: Разбира се! Именно ръстът на егоизма определя еволюцията.

Въпрос: До какво ще ни доведе?

Отговор: Или до смърт, или до правилно възприемане на егоизма.

Въпрос: Какво да направим, за да не ни доведе до смърт?

Отговор: Всичко вече е заложено в програмата на природата. В крайна сметка няма да загинем и няма да изчезнем. В последната минута нашият егоизъм ще се превърне в обратното на себе си. Той ще види, ще усети – но това е на последната степен -, че ако не направи тази крачка, ще умре. Това егоистично ще го доведе до обратното действие, до противоречие със себе си.

От урока на руски език, 24.05.2020

[267652]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Попадайки под ударите на пандемията, ние трябва не само да решаваме поставените от нея проблеми по места, но и да разберем голямата картина. В противен случай нашите частни решения ще влязат в противоречие с историческото развитие и ще бъдат пометени от неговия поток.

Винаги сме се движили напред, подтиквани от растящия егоизъм. Всеки път той изисква повече и хората се опитват да удовлетворят апетитите му. В резултат на това изчерпихме всички възможности и опряхме до стената. Планетата не може да издържи, а ние вече не знаем какво да искаме. Пред нас се очертава масово отдаване на наркотиците или навлизане във виртуалността – същата безизходица, но без възможност да се намери истинско решение.

Но изведнъж коронавирусът удари и разклати основите на нашето общество.  Правителствата са принудени да раздават огромни суми не само на банките и индустрията. Хората изгубиха възможност „нормално“ да работят и „нормално“ да почиват. Обичайните ориентири на успеха избледняват, приоритетите се променят. Понятията взаимопомощ, семейство, социална подкрепа, навлизат в основния поток.

Не ни харесва, но няма къде да избягаме. Поглеждайки към утрешния ден, виждаме същото. Поглеждайки към вдругиден, не виждаме нищо, освен заветната дума ВАКСИНА.

Желанието да се върнем в предишния свят не трябва да заслепява очите ни. Ваксината може и да ни спаси от коронавируса, но какво ще ни спаси от самите нас? Какво ще ни защити от следващия вирус, какъвто и да е той? Ето за какво трябва да мислим сега.

Днес се блъскаме сред бурни вълни. Изведнъж спря потребителското състезание, което изглеждаше безкрайно. Цялото човечество е изправено пред необходимостта фундаментално да промени начина си на живот. Нещо повече, да промени самия подход към живота. Как да се адаптираме към случващото се?

Само промяната на егоистичните отношения с алтруистични ще  позволи на всички ни комфортно да влезем в утрешния ден. Очевидно е. Никакви лозунги, а чист здрав разум.

Всъщност вирусът не е повече от превключвател на промяната. Нашето общество се тресе не от пандемията, а от собствената си тежест. Ние стоим над леглото на болната световна икономика, над гроба ѝ, горестно оплаквайки покойната и искайки тя да възкръсне. Тя няма да възкръсне. Тя си отиде, защото остаря, а пандемията просто я довърши.

Какво следва?

Какво следва? От гледна точка не егоизма – нищо. Нарисуваният от него свят свършва там, където свършва самият той – на предела на своите възможности.

Но тази безизходица  е илюзорна. Ние просто сме притиснати от старите догми, объркани от политиците и медиите, объркани от наложени идеологически противоречия, отучени да се издигаме над момента. Издъхващият цар ни управлява до последно и е готов да вземе всички със себе си в гроба.

Всъщност няма никаква безизходица. Под пандемията се крие вътрешна революция, много трудна, но вече назряла и необходима – преходът от раздор към единство. Преходът е вътрешен, истински, а не провъзгласен от доморасли идеолози. Без него няма да стигнем до дъното под краката си и няма да излезем на брега. Без него дълго ще се носим по вълните.

Защото следващият етап е много различен, той вече не се основава на засилването на нашите егоистични искания. Не можем просто да закърпим с нещо, да поправим, да коригираме, да модернизираме, да предоговаряме. Придържайки се към старото, ще можем само да довършим разгрома и да се скараме окончателно, с всички последствия.

Пред нас е само новото стъпало пред бездната на качествения преход. И сега се нуждаем от мост – нов подход, методика, която ще може да свърже двете състояния на света и да ни позволи всички заедно да преминем от другата страна. Имаме нужда от „въже от бъдещето“. Как ще го хванем?

Преди всичко, нека да се съгласим: сега не възстановяваме това, от което се нуждаехме вчера, а изграждаме това, от което ще се нуждаем утре. Глупавият, късоглед егоизъм вече не диктува правилата на играта. Отива си светът, в който жалка шепа хора живееше за сметка на всички останали, принуждавайки ги да влязат в клетката на бедността или консуматорството.

Идва нов свят, в който ще доминира не користта, не личната изгода, а равенството, равновесието, екологичността в обществото, в природата, в отношенията между нас. Свят на единство, в който няма диви отклонения, безумни конфликти, зад които стои безкрайно раздутата самонадеяност, няма узаконени дисбаланси и диспропорции. ЕГОТО се сменя с ЕКО.

Вълните ще ни доведат ли на този бряг изтощени, окървавени, сломени? Или ще приемем бъдещето сега? Това е въпросът, който коронавирусът поставя пред нас. Ето на какво трябва да отговорим, за да излезем от задънената улица.

Никое правителство няма да помогне. Дотациите, обезщетенията, дълговете, сътресенията, бунтовете, отчаянието всъщност само ни хвърлят в безизходицата. Този път е по-добре да се премине мислено, за да излезем от него възможно най-бързо.

Ние можем да се отклоним. За първи път в историята на човечеството бъдещето не идва по силата на единствения ход на събитията, а ни дава възможност да го разберем предварително. Дори да искаме да го разберем.

Разбирането не започва с никого, а с МЕН. Защо?

Първо, тогава ще разбера какво всъщност трябва  да искам от правителството и от себе си.

Второ и основно, пътят е да се промениш, когато го разбереш. Когато НИЕ го разберем. Тогава това, което изглежда като ясен ден, се оказва залез. А това, което изглежда като тъмнина, се оказва зората на новия ден.

[267683]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

В тези тревожни времена не можем да живеем в настоящето. Ако преди ни беше трудно да откъснем поглед от ежедневието, сега просто не можем да си позволим този лукс.

Празникът не продължи дълго: от отличник, Израел бързо се превърна в изоставащ. Току-що излязохме от „затвора“, все още не сме се възстановили, а кривата на заболяванията отново тръгна нагоре. Коронавирусът сякаш ни се присмива: „Мислехте, че сте ме победили? Ето ме, никъде не съм отишъл“.

Защо? Страната като цяло показа дисциплина и отговорност, самоизолира се, изчака резултатите. Какво стана тогава? Къде сгрешихме? Заради правителството ли е? Или все пак заради самите нас?

За нас

Сега ще поиграя на нервите, разбира се, не в името на мазохизма. Просто в търсенето на виновни трябва да започнем от себе си.

Трябва да си признаем нещо. В крайна сметка започнахме масово да нарушаваме предписанията, бяхме опиянени от въздуха на свободата. Ние, а не правителството стояхме един до друг в автобуси и влакове, на концерти и стадиони, в нощни клубове, в барове, в църкви… Да, това са най-опасните места, по-опасни от училищата и офисите. Въпреки, че навсякъде се „отличихме“.

Представете си колко ще намалее броят на заразените, ако всеки наистина мисли не само за себе си, но и за другите, ако с всички сили се опитва да не зарази другите, сякаш вече е болен. И ако родителите дават пример на децата си.

Но така и нищо не разбрахме от първата вълна. Решихме, че сами знаем най-добре. Хората, които знаят най-добре, поемат отговорност за своята съдба. Безсмислено е да обвиняваме правителството, без да изпълняваме изискванията му.

За тях

Сега за власт имащите – онези, които агресивно критикуваме, въпреки, че не можем сами да отговаряме дори за себе си. Какво искаме от тях? Да бъдат по-добри от нас? Политиците?! Те от древни времена решават своите задачи за сметка на народите, а не в името народите. Политиката е инструмент на елита за непряка власт. Дори при демокрацията политиката не обслужва нас, а тях. Само повече смекчава противоречията, да се чувстваме повече или по-малко комфортно.

Освен това в съвременната политика правителствата всъщност не решават нищо. Те просто маневрират в определената им рамка, правят „козметични ремонти“, „гасят пожари“, нищо повече.

Така че, далеч от последните илюзии: над нас стоят хора, жадни за много пари и много власт. Техните амбиции са откъснати от нашите интереси. Затова, разчитайки на тях, копаем гроба си. Буквално го копаем. Защото коронавирусът е само част от страшните предизвикателства, с които е изпълнен глобалния свят.

Друго ще ни спаси – общността, емпатията, участието. Кардиналната промяна на приоритетите, която ще ни накара да престанем да бъдем чужди един за друг. Новите отношения между нас.

Какви? Душевни. Излизам на улицата и виждам… членовете на семейството. Близки или далечни, но роднини. Не безразлични. Аз се грижа за тях, те за мен– как иначе? Дори въпрос не може да има.

Това трябва да се подхранва, възпитава, култивира. Очевидно е. Само така можем да се справим с коронавируса и неговите последици. Но сърцата ни все още не са приели новата реалност, все още се бунтуват срещу нейния „произвол“.

Бунт

През завесата на кризата постепенно се промъква основната ни беда – епидемията от егоизъм, която вече е стигнала до агония и се бунтува срещу всякакви окови. Министерството на здравеопазването? То нищо не разбира! Здравето на другите? Какво ми пука! Моето собствено здраве? Не, няма да ме хванете с това!

Под лозунга „Долу!“ се крие лудост. Студенти в Алабама са организирали партита със заразени хора специално, за да се заразят с коронавирус. Първият заразил се печели банката.

Съгласете се, че това вече не е пътуване в автобус без маска. Това безразсъдство е от по-високо ниво: „Колко е възможно? – казва човека. – Не искам да слушам никого, няма какво да ме  уплаши. Не ми пука за другите, за бъдещето. Ако умра, ще умра. Но ще имам време да се насладя за последно.“

Така започва последният изблик на егоистичната природа на човека. Самонадеяността стигна до гърлото и изисква разкъсване на всички окови.: „Аз съм господар на себе си. Аз ще царувам.“ Точно като възгорделият се син на цар Давид, който завършва живота си на ешафода. Във всеки от нас съществува това свойство, само се задейства по различен начин: един демонстративно пренебрегва другите и себе си, а друг  е готов да рискува живота си и дори за кратък миг да се почувства свободен от всичко.

Но това не е свобода. Когато няма граници, остават същества, отдаващи се на своите желания, роби на мига, които при призива му се отказват от утре. Егоизмът в последните си конвулсии се обръща наопаки: иска всичко, не се задоволява с нищо. И тогава човекът прави пир по време на чума така, че със своето перчене да засрами, дори за последно, утрешния ден.

„Ще ядем и ще пием, защото утре ще умрем“, е казано от пророка. Такава е повелята на времето. Заслепен, аз вече не виждам границите, въпреки, че имам нужда от тях, защото те ме формират. Без тях не съм човек! Но не, аз горделиво ги прекрачвам и със сладкия вкус на предсмъртната опасност на езика си сам си поставям граница, защото всичко е изчерпано до дъно и нямам от какво друго да се наситя.

Зад тези изблици ясно се вижда мащабният процес на обезценяване на предишните „ценности“. Младите хора ги свалят от пиедестала, отказват се от наложените рамки, стимули, идеали. Човекът се задушава от условностите на миналия век. Няма нужда от кариера, статус, не го привлича „невероятната“ възможност да прекара живота си като хамстер в колело. Не вижда високите цели в живота, които струват много усилия. Но затова прекрасно чувства, че ограниченията на „предците“ го притискат от всички страни.

Така, в теснота се ражда нов свят. Но се ражда в мъки. Защото хората не са научени да мислят, да анализират, да разбират себе си и другите. Те умишлено са били обучавани на раздробени парчета знание, а не на цялостна картина. Те са зомбирани от политизираните медии, чиято задача не е да информират, а да заблуждават: глупави по свой начин, умни по свой начин. Затова раждането ще бъде тежко в контракциите и болката на последния егоистичен пир по време на чума.

Само ако не започнем да извличаме поуки от това, което ни представя „епидемията на коронавируса“.

Пробив

Коронавирусът унищожи живота ни, навиците ни, съдбите ни. Светът вече няма да бъде същият: икономиката е върната години назад, хората и държавите са „на минус“. Поставени сме в строгите граници на ежедневието, не можем да живеем както преди, да почиваме както преди. Уморени от днес, гледаме в утре и не намираме там добри перспективи.

Но ако трябва да погледнем по-далеч, към вдругиден? Ако короновирусът ни  ограничава от това, което вече е отживяло, морално остаряло, изхабено, гнило в крайна сметка? Ами ако днес имаме невероятната възможност да се освободим от бремето, което утре ще ни се стовари?

Перспективата променя всичко. В действителност ние преживяваме не само рецесия, но и превратна точка, грандиозен срив на тенденцията, която доминира от няколко хиляди години и най-накрая е оставена без дъх.

Съвременните бунтовници от всякакъв вид не трябва да разрушават стария свят, коронавирусът ще го направи. Всъщност нямаме нужда от сътресения. Напротив, трябва правилно да се впишем в неизбежния исторически процес.

Как? Заедно.

Решението на кризата не е да се опитваме да я преодолеем поотделно. Така ще попаднем в мрачното утре и ще се „потопим“ в него, докато не се задавим от неприятности.

Истинското решение е  по-висше, то ни обединява и ни пренася над утрешния срив до вдругиден. Това вече ще бъде друг подем, преди всичко подем над себе си към единство, към сближаване на сърцата. И след това подем към силно, равнопоставено, надеждно общество, в което всеки е важен, всеки обича, всеки е обичан.

Точно така трябва да бъде. Защото това, което е между нас, не е в никой поотделно. И трябва да действаме така сега, насочвайки нашата лодка към общото добро вдругиден, което все още е скрито зад хоризонта.

Хоризонтът не е пречка. При големи дела летвата трябва да бъде поставена високо. По-високо, отколкото виждат очите, тогава тя не ограничава, а дърпа напред. „Да бъдеш свободен народ в собствената си земя“ – някога това изглеждаше недостижимо.

Ако продължаваме да „издребняваме“, възприемайки глобалното предизвикателство просто като епидемия, собствената ни природа ще обезцени всяко наше усилие, както вече се случва.

[267333]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да приемем и заобичаме всички хора? Сред тях има  маниаци,  убийци.

Отговор: Зависи колко правилно гледате на света. Не мислете, че вие се промените, а светът не.

Колкото променяте вашето възприятие за света, толкова във вашето възприятие светът ще се променя. Ще се окаже, че накрая ще можете да видите целия свят абсолютно добър, поправен и съвършен. Защото вие сте се променили.

С други думи, оценявате света или според вашата поправеност, или според вашата непоправеност.

От урока на руски език, 17.05.2020

[266837]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво е търпението от гледна точка на кабала?

Отговор: Търпението е разбирането на процесите, които се случват в човека и в обществото. Трябва да ги оставиш да преминат определен път на развитие, на узряване, като участваш и помагаш само там, където е необходимо. И да не се бъркаш със своите съвети и мисли.

Аз говоря за възможна промяна на света към по-добро, защото вече е време. И ако това състоянието не беше навсякъде, включително в пресата, ако не пишеше, че е нужно да се промени нещо и няма да връщане назад, аз не бих говорил така. Просто сега  се проявяват подходящите условия.

Въпрос: А какво е състоянието на осъзнатост?

Отговор: Осъзнатостта е разбиране на цялата програма на природата и нейната реализация в дадения момент.

Програмата за реализация на природата е да я приведе в динамично равновесие между положителната и отрицателната сила.

От урока на руски език, 03.05.2020

[266743]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Прибързано чакаме края на пандемията от коронавирус, вместо сега да се учим от нея. В резултат на това съпътстващите я явления могат да се окажат не по-малко разрушителни.

Колкото по-дълго коронавирусът остава с нас, толкова по-силни са неговите ефекти в различни сфери на живота. Под ударите му са не само здравето и икономиката, а и нашето психологическо и душевно състояние. Синдромът на страховете и тревогите днес обхваща не само традиционно уязвимите сектори, но и големи части от населението, включително децата и младежите.

Тревожните и панически мисли, страхът от загубата на близък човек, натискът от социалните и икономически обстоятелства – всичко това в различна степен засяга милиони хора, като затруднява ежедневните им дейности и дори ги разрушава.

Царящата над света несигурност и липсата на здрави перспективи са предизвикателство, с което не всеки може да се справи сам. Мислите за това парализират човека, изсмукват силите му. В относително проспериращия Израел, броят на самоубийствата в първата половина на годината се  увеличи с почти 5% в сравнение с миналата година. Случаите на следродилната депресия се  утроиха. В САЩ вече липсват лекарства за депресия и тревожност, от които са засегнати най-малко една трета от тийнейджърите и младежите.

Неизвестността е винаги тревожна и плашеща. Тя е един от основните фактори за психологическите проблеми. Когато не знаеш какво се крие зад ъгъла, се чувстваш като заключен, нямаш представа къде да отидеш, какво да направиш. Неувереността води до безпомощност, дезориентация и изключване.

Още по-лошо, ние си предаваме един на друг това чувство и то като вирус се разпространява в обществото. Всички хора изначално са свързани в единна система, която в кабала се нарича Адам Ришон. Нашите импулси текат по нейните неврони, искаме или не. Това, което откривам в себе си, по един или друг начин преминава в другите и отива по-далеч, дори без мое знание. Съзнателно и несъзнателно хората непрекъснато се заразяват с негативизъм един от друг.

Това е парадоксът на съвременното егоистично общество: в него неразривните части на цялото се чувстват отделени, понякога самотни, изгубени. Страдаме от разединение, но продължаваме да го подхранваме.

Нека да превключим към голямата картина. При решаването на съвременните проблеми трябва да вземем предвид интерактивната, системна взаимовръзка. Днес се борим не само с коронавируса и неговите последици, ние се противопоставяме на системата, която изобщо не разбираме, въпреки, че би трябвало вече да сме я разбрали.

„Законът е строг, но е закон“

Всички проблеми на човека в тази единна структура са породени от собствената му самонадеяност и упоритост: той не признава законите на системата, противоречи ѝ на всяка крачка, игнорира нейните сигнали и предупреждения. Заради нарастващите си търсения той разкъсва връзките и измисля недъгави, сурогатни конструкции, които рано или късно са разпадат върху главата му. Объркан от изсмукани от пръстите догми, той отхвърля простите, правилни решения, въпреки че те са буквално под носа му.

Как да помогнем на хората, които са изгубили почвата под краката си, изпитват потискащи чувства и са объркани и депресирани. Разбира се,  трябва да ги прегърнем във всеки смисъл на тази дума. Трябва да бъдат подкрепяни, ободрявани, те се нуждаят от жива човешка ангажираност. На човека трябва се предава топлина, грижа, взаимност. Когато зная, че не съм сам, че няма да бъда оставен на произвола на съдбата, всичко се променя. Когато усещам искрено приятелско отношение и сигурност, излъчвани от околните, аз се успокоявам като бебе в ръцете на майка си. В същото време, разбира се, и аз трябва да бъда „любяща майка“ за другите.

Ние обаче нямаме стока с такова име, продаваме на страдащите хапчета, посещения при психолози и психиатри, разсейващи залъгалки. Стигнали сме дотам, че не можем да проникнем в тяхната беда, нито да ги съжалим от сърце.

И тъй като сме готови да си го признаем, нека да „дръпнем конеца“. Всъщност тревожните разстройства също се нуждаят от „ваксина“, също се нуждаят от „колективен имунитет“. Защо зацикляме в коронавируса и не искаме да направим изводи? Защо всички са готови да продължават да плащат откуп на егоизма? С този подход ни чакат много по-трудни и болезнени изпитания.

Системата няма да отстъпи и в крайна сметка ще приемем исканията ѝ. Защо не сега? Трябва ли да стигнем до дъното, до глобалните катаклизми, за да променим курса?

Прегърни света

„Американците винаги постъпват правилно, след като опитат всичко останало“, Чърчил го е казал. Днес би го казал за всички нас. Работните места изчезват, глобалните противоречия се увеличават, бъдещето се превръща в „буреносен проход“, нямаме представа какво ще се случи утре, не знаем как да обучаваме и възпитаваме децата, за да стане техният свят по-добър.

Начинът ни на живот се променя пред очите ни, отнемайки обичайното, разрушавайки илюзиите, които сме изтъкали. А ние стоим и чакаме всичко да се възстанови, да се възроди, да се върне в нормалното русло. Всъщност всички сме дезориентирани и блокирани, защото се страхуваме от новото и не можем да се освободим от страховете си.

„Искам да събера заедно цялото човечество, за да мога да прегърна всички.“ (Кабалистът Аврам Кук)

Когато настъпи фазовият преход с неизбежните сътресения, единственото лекарство е състраданието, любовта. Всеки иска вътрешно да прегърне другия и с това придава на околните вече не тревожност, а непоколебима увереност, преданост, готовност да подаде ръка. Само така ще се излекуваме взаимно и ще преминем към нов етап, пълен със сили и надежда. Само така ще започнем да разбираме общата система и нашата роля в нея.

На практика това е игра „задръж и предай“, която ни учи да поддържаме интегрално равновесие. От една страна стоим на разстояние един от друг, за да не си предаваме различни видове вируси, негативи, които разрушават обществото, а от друга страна се сближаваме в това, което позволява да се укрепи връзката и да си предаваме един на друг позитиви. Това е „социално ориентирана карантина“, благодарение на която всеки става проводник на увереността и затова сам я усеща чрез другите.

Близо сме до това. Много по-близо, отколкото мислим. Вече сме настроени на правилната вълна, но все още не сме започнали да излъчваме на нея,  все още не сме разбрали, че това е нашата вълна, нашата отговорност, нашето призвание и нашето бъдеще. Какво ще ни накара да запълним тишината?

 [266893]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Здраве или икономика? С новия скок на епидемията от коронавирус в Израел и другите държави продължават да отслабват карантинните мерки, за да се удържат предприемачите и техните работници на повърхността. Ще успее ли тази стратегия за излизане?

В  официалните изявления се очертават два полюса: от една страна ни плашат с новата карантина, от друга страна, не я смятат за необходима. В стратегически план икономиката очевидно накланя везните в своя полза. Добро или лошо е това?

Предвид степента на опасност от коронавируса в момента, това е закономерно и оправдано. Ако, разбира се, проявим отговорност и разглеждаме коронавируса като дългосрочен проблем, за който няма да се намери чудотворно средство, въпреки всички опити.

Като цяло, трябва да преминем между два огъня – да не изпадаме в паника и да не се отпускаме. Най-важното е постепенно да осъзнаем и приемем факта, че целта природата не е да ни покоси, а да промени нашите приоритети. Докато не се съгласим с това, коронакризата няма да свърши.

Каква е тази промяна на приоритетите? Като цяло става въпрос за отпадане  на потребителското отношение един към друг и към природата. Рано или късно всичко това ще се случи: нашата самонадеяност ще се разсее, ще се разпадне индустрията на залъгалките, конкуренцията ще изгуби последното си очарование, а критериите за успех ще станат по-трезви и ще се преминат в социалната сфера.

В резултат на това икономиката определено ще отслабне. Много ще отслабне. И нашата задача е да я запазим здрава в преходния период. Защото все още се нуждаем от нея, но в различна форма. Трябва да е стегната, а не отпусната, хуманна, а не конкурентна. И отслабването ѝ не може да бъде оставено на самотек.

Основи на „отслабването“

Сериозното отслабване е опасен процес. Всеки диетолог ще го потвърди. Необходима е система и контрол. И първо трябва да разберем същността на проблема.

Огромното „шкембе“ на нашата икономика, свръхпроизводството, е породено от егоистични, експанзивни методи на управление. Такава е човешката природа: парите и властта никога не са достатъчно. Ненаситността е кредо на съвременния свят и негова основа.

Капитализмът дълго време беше панацея, която води амбициите в „правилното“ русло. Но епохата на свободния пазар свършва, вятърът на промените смени посоката си и платната на конкуренцията се свиват. Силните някога страни на капитализма се превърнаха в негови слабости, а сега в борбата за място под слънцето  слагаме в риск цялата планета, вкарвайки човечеството в бездната на противоречията.

В резултат на това в света навлиза новата парадигма – баланс. Такава е повелята на времето: глобалните кризи изискват умереност и ограничаване на печалбата. И затова в бъдеще бизнесът няма да се оценява по доходността, а доколко е необходим за нормален живот, за устойчиво, а не експанзивно развитие.

Всъщност това е строг критерий. Той премахва лъвския дял от това, с което сме свикнали в епохата на капиталистическото благополучие. И все пак, по един или друг начин, ще стигнем до баланс. Коронавирусът е само катализатор на промяната.

Не всички бизнеси са еднакво полезни

Днес икономическата рецесия засяга цели индустрии, които процъфтяваха само преди няколко месеца. Дори след отмяната на карантината стана ясно, че без тях може да се живее. И въпреки, че правителствата се опитват да ги подкрепят със субсидии, всъщност е по-добре сега да се откажат от тях. Понеже те само изтискват последните сокове от държавата. Бизнесът не е човек, за него не трябва да се борим като за последно. Когато се разбере, че не е необходим, просто трябва да се закрие.

И обратното, истински необходимият бизнес трябва да се подкрепя с всички сили, до пълно или частично купуване от държавата, ако този вариант се окаже най-добрият.

Зная, че това звучи радикално. Но е така, защото не искаме да се откажем от обичайното, дори когато то умира. Надяваме се, че ще се възстанови и отхвърляме в съзнанието си реалностите, които предвещават неговата агония.

Нека не забравяме, че краят на старото още е и ново начало. В бъдеще ни очаква някакъв вид партньорство, социален договор между всички граждани на държавите и бизнесът, който е признат за необходим за нормален живот. Признат от кого? Отчасти от самите граждани, отчасти от правителството.

Да, по този път има много препятствия и препъни камъни, но в крайна сметка ще стигнем до обща икономика, която реално ще обслужва нашите интереси. Точно нашите, а не на бизнеса.

Чувам убийствен вик: „Социализъм!?“

Зависи какво разбираме под социализъм. Не смятам съветския опит за такъв. Въпреки, че по онова време го наричаха военен социализъм, по-скоро той беше форма на държавен капитализъм, въведен с щикове. Защото одържавяването на средствата за производство и всичко останало по същността си е авторитарна мярка, опит да се наложи на обществото начин на живот, за който то не е готово. Оттук дойде сривът.

Истинският социализъм е състояние на обществото, узряло за колективни неегоистични отношения, под които се поставя новата икономика. Във всеки случай, той  няма нищо общо с онова, което рисува нашето въображение с примери от миналия век.

Пред нас е икономиката на общите интереси, която се основава не на егоизъм и конкуренция, а на взаимна съпричастност и сътрудничество. Не, все още не сме готови за нея, но вече узряваме, вече черпим от дъното на варела на свободния пазар.

Разбира се, че не всичко в тази икономика ще бъде държавно. Но големите, основополагащи сектори постепенно ще се освободят от преследването на печалби. Те ще имат съвсем различни задачи, сведени до обща стабилност и благосъстояние.

Банкрутът не е порок

Разбира се, няма да стигнем до това със сила и диктат. Надявам се, че вече сте забравили за комисарите, продоволственото разузнаване и колективизацията? Такъв модел е невъзможно да се внедри отгоре. Той ще започне да се формира успоредно с израстването на обществото, тъй като нуждите на интегралността ще се просмукват в деловата сфера, трансформирайки я отвътре. А държавата ще консолидира новите социални реалности на ниво законодателна и изпълнителна власт.

Неслучайно представител на израелска мрежа от универсални магазини, плачещ пред камера, предизвика смях в коментарите. Бизнесът ни принуждава към пазарни отношения, когато е в негов интерес, но иска да се откажем от тях, за да го спасим. Защо? Държавата трябва да спаси не бизнеса, а хората, обществото. Това са различни задачи, съвпадащи в нещо в много отношения, но в много отношения противоположни един на друг. И това вече започва да се прояснява както за правителствата, така и за гражданите.

В период на епидемия свободният пазар вече се свива до необходимото, а след това започваме да осъзнаваме, че голяма част от съкратеното априори е било излишно. Просто сме свикнали с него. И сега, за да се измъкнем от това съблазняване, нямам да отрежем ръката от рамото, няма да се отказваме от бизнеси наляво и надясно. Те сами ще си отидат поради ненужност, вреда, изчерпване на социалните и природни ресурси. Наднорменото тегло с баласт ще стигне до дъното, което ще ни позволява да изплуваме към адекватност.

В действителност процесът на „отслабване“, разбира се, е много по-труден, но разбирането на неговите принципни моменти драстично ще ни улесни. Много по-добре е да вървим напред с отворени очи, отколкото да гледаме зад гърба си, горчиво взирайки се в загубеното.

Няма връщане назад. Бизнесът в сегашния си вид трябва да се остави да умре от естествена смърт. В противен случай ще трябва да му правим изкуствено дишане за сметка на общата хазна и когато все пак спре да диша, няма да имаме пари дори за погребение. Точно сега трябва сами да кажем: „Това е само бизнес“.

И обратното, в основното, в нашите човешки връзки и отношения, най-накрая трябва да станем хора, а не конкуренти.

[266720]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Десет процента от хората в света се считат за алтруисти. Те се грижат за другите, за природата, но със скрита полза за себе си. Как да се отнасяме към това?

Отговор: Скритата полза за себе си, без да се нанася вреда на останалите, не представлява никаква опасност нито за човека, нито за обкръжаващия свят.

Но ако умишлено нанасяш вреда на света и обществото, това вече е сериозно.

Въпрос: Много хора смятат, че трябва да взимаме пример от така наречените алтруисти. Но те все пак се считат за егоисти?

Отговор: Егоизмът – това е експлоатацията от един на друг. А ако човек живее нормално в нашия свят, ходи на работа, отглежда деца, ходи на почивка, това не се счита за егоизъм.

Егоизъм е използването на другите за лична изгода.

Реплика: Интересно, че не го усещаме. Никой няма да каже за себе си, че е егоист.

Отговор: Затова трябва да възпитаваме човека, да обясняваме, да даваме примери, упражнения. А иначе природата няма да издържи нашето общество и обществото няма да издържи само себе си.

От ТВ програмата „Епохата след коронавируса“, 23.04.2020

[265916]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Генералният директор на Световната здравна организация заяви, че лъжливите новини се разпространяват по-бързо и са по-заразни от коронавирусa. Така че трябва да се борим не само срещу епидемията, но и срещу  инфодемията.

Генералният секретар на ООН каза, че инфодемията е наш общ враг и предложи да се борим с него с общи сили. Какво кара човека да дава невярна и объркваща информация?

Факт е, че всички живеем в свят на лъжи. Лъжата се разпространява по света и се предава от един на друг съзнателно или несъзнателно. Всеки  извърта информацията  както му е по-удобно, скривайки това, което не  е полезно за него. Всички правят така.

Това е като детска игра на развален телефон: когато новините се предават по веригата, нито една дума от това, което първият е казал, не достига до десетия човек. Но когато пораснем, продължаваме същата игра, само че лъжата става много по-сериозна.

Затова не е изненадващо, че нашият свят е пълен с лъжи и не можем да разчитаме на новините, които защитават или десните, или левите, убеждавайки противоположната страна. Днес вече няма независими медии.

Коронавирусът ни доведе до факта, че никой на никого не вярва заради лъжливите новини, които се разпространяват във всички посоки. Проблемът е, че медиите вече не са ориентирани към обществото, а са политизирани и водят война между десни и леви, между едни и други заинтересовани групи. Те винаги имат пари за тази война, вече не зависят от това, дали читателите ще си купят този вестник.

Днес вестниците изобщо не зависят от купувачите, а получават финансиране от финансовите и управляващите кръгове. Затова няма никакво доверие към информацията, разпространявана в медиите.

Печатат се  някакви непотвърдени от медицината  съобщения за лекарства против вируса, но защо хората вярват в тази лъжа и като че ли, дори се нуждаят от нея? Има шега, че ако сега започнем да ядем само чиста, органична храна, ще се отровим, защото вече сме отвикнали от добрите, натурални продукти, каквито бяха преди стотици години.

В тази шега има голяма доза истина и същото се отнася и за медиите. Не сме свикнали с истината, а всяко поколение  получава това, което заслужава. Приемаме лъжата и се наслаждаваме. Ние дори не плащаме за тези лъжливи новини, а ги получаваме даром. Лъжите пораждат лъжи: и поколението е покварено, и се храни с развалена храна.

Но иначе няма да има какво да ядем. В магазина купуваме зеленчуци и месо, осъзнавайки, че вътре има само химия и антибиотици, но нямаме избор. Трябва да се храним с нещо. Живеем в синтетичен свят.

Никой не се нуждае от истината, защото какво ще стане, ако човекът я научи? Истината не може да бъде предадена, продадена на някого, използвана, ако всичко наоколо е лъжливо. Истината в нашия свят е като чуждестранна валута, която не се приема в нито един магазин в тази страна.

Ако казвам истината в този свят от лъжи, тогава минавам за лъжец. Така се случило по време на Първия храм с цар Соломон, когото никой не искал да го признае за цар. Той произнасял мъдри речи, но всички наоколо били толкова глупави, че никой не вярвал на думите му. Докато стигнал до Санедрин, където заседавали великите мъдреци, и там вече го разбрали и признали.

Имало едно единствено място в цялата страна, където разбрали, че той е мъдрец  и си струва да се вслушат в думите му. Но сега  нямаме дори едно такова място: нито в правителството, нито в банките, в нито една организация или партия – никъде. Всички играят една и съща фалшива игра.

А кабалистът живее в своя малък свят на истината и всички наоколо  смятат за неразумен, откъснат от реалността и не слушат какво казва. И това е  добре, защото в миналото времена са били изгаряни на клада.

Как може да се определи дали новината е вярна или лъжлива?  Следя новините, но само, за да усетя от тях тенденцията на развитие и скоростта ѝ. Тоест, не вземам предвид самите новини, а тяхната посоката.

Хората са ужасно объркани от новините, които медиите разпространяват. Всъщност те не са средства за комуникация, а средства за разединяване.

Какво поправяне трябва да се направи в обществото, за да се върнем към истинските новини? Това изисква много и усърдна  работа. В крайна сметка вече сме свикнали да ядем развалени продукти, научили сме се да ги усвояваме и да се  чувстваме добре. Тялото е свикнало да  поправя храната така, че дори и развалена, да се възприема от нас като сравнително свежа. И ако се храним с пресни продукти, ще имаме лошо храносмилане.

Така че, тук е необходим много дълъг път. И не става въпрос само за храната за стомаха, но и за ума, душата и сърцето. Човек трябва постепенно да се измъкне от тази лъжа с помощта на интегралното образование, за което говорят кабалистите. Необходимо е да обясним на всички, че живеем в свят от лъжи, от който е време да се измъкнем, защото така повече не може да се живее.

Коронавирусът ще ни отведе до точката на истината, до окончателното разкриване на фалша в живота. Ще видим, че този живот е безсмислен и безнадежден за нас и за нашите деца. Вече  се приближаваме  до това прозрение. Ако продължаваме  по стария начин, ще се унищожим.

И този край вече е близо, защото човечеството разбира, че е загубило пътя и посоката и няма никакви средства  да  поправи ситуацията, няма лекарство за вируса. Или решаваме, че нямаме избор и сме длъжни да разкрием смисъла и целта на живота, правилния начин на съществуване, да открием къде е истината в живота ни.

Човекът е най-интелигентният, развит, знаещ и направи живота си такъв, че напълно се обезцени. И това е така, защото се ръководи не от разума, а от чувствата и не може с разума  да преодолее емоциите си. Затова чувствата си играят с него, дърпайки се в различни посоки, както се казва: „Хайде да ядем и пием, защото утре така или иначе ще умрем“. Да се ​​надяваме, че това отношение ще се промени.

От програмата „Свят“, 26.05.2020г

[266669]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човечеството сега е в много интересно състояние. От една страна, коронавирусът направи толкова големи пробиви в живота ни, че много не му достига, за да бъде съвършен. Но от друга страна, никога не сме били толкова близо до съвършенството, като че ли бяхме отделени от него с тънка преграда, като хартиен екран.

Усещаме, че духовната реалност е точно пред нас зад тънка стена. Почти сме в духовния свят и това „почти“ е в нашето сърце. Ако се свържа с десетката, вече съм в духовното. Струва ми се, че духовният свят е далеч, но той е точно там, където е моята десетка. Ако попадна в ръцете на моите другари и се предам,  попадам в духовното. Прекланям се пред тях – оказвам се в духовното.

Благодарение на тези действия влизаме в духовния свят, Творецa е създал тези условия в нашия свят. И днес го виждаме чрез коронавируса, който ни тласка към духовното. Страхуваме се, че вирусът иска да ни убие, а той слага пред нас духовния свят.

Струва ни се, че вирусът ни отдалечава един от друг, принуждавайки ни да стоим на разстояние, но това не е вярно. Отдалечаването е следствие от нашия егоизъм, а желанието да се отдадем един на друг ще ни сближи. Ако сега можем да се съединим заради отдаване, с взаимна грижа, никой вирус не може да ни навреди. Не бихме открили никакви вредни вируси, напротив, вирусът ще ни направи по-здрави, лекувайки всички заболявания.

Коронавирусът разкрива злото в нашия егоизъм, което винаги е съществувало в нашия свят. Просто сега се разкри ясно, за да разберем какво поправяне е необходимо да се направи.

Всичко зависи от нашето намерение. Ако се събираме и се мразим, между нас се получава атомна бомба. Ако искаме да се свържем, въпреки всички различия, вече не сме бомба, а ядрен реактор, който не избухва, а произвежда добра, полезна енергия за нас.

Всичко зависи от това, как използваме вътрешната енергия на желанието за наслаждение, заложено в нас. Егоизмът трябва да съществува, без него няма да усещаме себе си. Но разликата е в това, за сметка на какво се свързваме. В ядрения реактор има радиоактивно гориво и графитни пръчки, които забавят верижната реакция. Те не позволяват на елементите да се сблъскват един с друг, слагайки екран между тях, за да се прояви отразената светлина, тоест да се изгради правилната връзка.

Резултатът е полезна енергия, която можем да използваме. И така е във цялата природа.

Човечеството ще напредне толкова много, че ще се нуждае от обяснение за всеки детайл от живота си. Някаква част от работата човек трябва да свърши сам, а друга част само да изучи, за да има представа как работи цялата система.

Исраел се отнася към главата на общата душа и затова той е отговорен за провеждането на светлината от Твореца до всички народи, които се отнасят към тялото на душата и получават светлина. Но всички народи трябва да разберат принципа на работа, като шофьорът на автомобил, който знае как да го управлява и има обща представа как работи, но сам не може да проектира и създаде нова кола.

Цялото човечество е като атомен реактор, а групата  Бней Барух е графитните пръчки в него. И ако си свършим работата, можем да спрем ядреният взрив, която вече се подготвя, приближавайки света към трета и дори четвърта световна война. Да се ​​надяваме, че можем да спрем тази експлозия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 19.06.2020г

[266571]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→