„И обърнал Хизкияу лицето свое към стената и помолил Твореца“.

Преди всичко, трябва да се устремим към поправяне на общото кли – тогава ще се поправи и всичко останало.

Всеки ден Шхина отново става девствена, и ние отново трябва да я  превръщаме в съсъд. Казано е за това в трактата „Санедрин“: „Жената сключва съюз само с този, който е направил съсъд“.

Всеки ден ние ставаме, отново лишени от връзка с отдаването, с групата, с Шхина и с Твореца. Това е естествено и правилно – така ние отново и отново започваме да разкриваме съсъдите, и затова всеки наш ден започва на чист лист.

Ние трябва да вървим, издигайки вярата над знанието, и никогда да не очакваме, че свойството отдаване от само себе  си изведнъж ще стане важно за нас. Разбира се, че то се обезценява, и това е добре.

Трябва да бъдем готови и да се радваме на това – да се радвам, че не съм забравил, че имам сили. Защото това е признак за влиянието на групата, която веднага ми дава способността да отреагирам вярно на своето състояние.

За мен е важно получаването, но разбирам, че е важно отдаването, а значи  аз трябва да се издигна над знанието, за да го възвися. Търся силата за този подем над егоистичните сметки не в себе си, а във външните средства.

Не бива да се чака , докато егоизмът осъзнае важността на отдаването – това никога няма да се случи. Всеки ден, всеки миг човек може да възобновява молитвата, обърната към „стената“, т.е. към Шхина, към групата – и благодарение на това да върви напред.

Ако човек проверява себе си и преценява своето състояние не по усещането в егоистичното желание, а по неуморното търсене на верния път, тогава радостта му ще бъде  целеустремена и много ще помогне в напредването.

Всичко зависиот това, колко бързо човек се пробужда  всеки миг към правилна молитва. А това, от своя страна, зависи от обкръжението, което той е изградил.

Ако групата му дава сили при всяко падение, тогава той вижда адекватно това, което се случва. Вътрешно в него кипи егоистичното желание, а отвън му въздействат обкръжаващи светлини, идващи чрез групата.

Благодарение на това, човек винаги вижда важността  на целта и издига правилната молитва.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

ТЕС, част 15, п. 139: Когато Мохин Аба ве-Има влизат в З“А, Аба има Хохма-Бина и Хесед-Гвура и срещу тях е същото – от Има.

И попадайки в З“А, Хохма и Хесед де-Аба се присъединяват към Хохма и Хесед де-Има и се обличат в неговото НЕХ“И.

А Бина и Гвура де-Аба се присъединяват към Бина и Гвура де-Има в нейното НЕХ“И. Така АВ“И се прегрупират в М“А и БО“Н.

Първоначално в парцуф Аба има Хохма и Хесед, Бина и Гвура. Същото е и в Има.

По – нататък се получава „както в генетиката“: Хохма и Хесед де-Аба и Хохма и Хесед де-Има се съединяват заедно и образуват М“А де-АВ“И.

А Бина и Гвура де-Аба и Бина и Гвура де-Има се съединяват заедно и образуват БО“Н де-АВ“И.

 

Получилите се образувания се отнасят един към друг като З“А и Малхут.

Ние наблюдаваме този процес буквално във всичко в нашия свят – като следствие от духовните сили: едни части идват от мъжкия организъм, други – от женския, съединяват се помежду си и градят ново тяло.

Това се проявява, като следствие, в много явления, във всевъзможни видове съединения на всички нива: неживо, растително и животинско. А ТЕС обяснява този процес на „човешко“ ниво, на нивото на душите.

Но освен това, в самият  З“А има части М“А и БО“Н, а също в Нуква има М“А и БО“Н. Тъй катоне може да съществуват парцуф, в който да няма двете части, М“А и БО“Н.

Невозможно е да съществува организъм, който се състои само от мъжка част (М“А) или – само от женска (БО“Н). Във всеки от тях трябва да се включват и мъжката и женската части. Тъй като не може да съществува светлина без съсъд – желание и съсъд-желание – без светлина.

От урока по „Учение за Десетте сфирот““, 12.10.2010

[23308]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Каква е целта, която искаме да постигнем на предстоящия конгрес?

Отговор: Ние всички очакваме, на конгреса да се създаде възможност за обединение, за да постигнем взаимно поръчителство. Поръчителството е силата на взаимно свързване, което определя степента на душата. Ние трябва да постигнем първата степен на връзка между нас, за да ни се разкрие Творецът, вътре в нея.

Дори ако не успеем да останем на тази степен постоянно, то поне ще бъдем временно. Възможно е също да се докоснем до това състояние, когато светлината ни озари, а след това изчезне. Въпреки това човек вече получава духовно впечатление. Той знае,че то съществува и разбира към какво се е устремил.

Това е много ефективно, когато се случи на голяма маса от хора. Аз се надявам, заедно с вас, да постигнем това. И разбира се, всичко зависи от нашата подготовка, вярата ни в успеха и увереността, че го заслужаваме!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Вече съм бил на Кабала конгрес. Ще е правилно ли, ако вместо аз, дам възможност на приятел да отиде като го подкрепя финансово?

Отговор: Ако човек е на нивото на любов към другите „Обичай ближния като себе си”, то той трябва (и той иска!) да даде на другия своята единствена „възглавница”, тоест да изпрати приятеля си на конгреса. Ако никой от вас не отиде на конгреса, тогава това е свойството Содом. Но ако само ти отиваш, ти си „грешник”. Но това е нивото на „любов към другите”.

Степента на любов е най-висшето и последно ниво на поправяне. Преди да го постигнем има множество стъпки, а през това време сме на нивото „грешник”.

Затова, да постъпиш правилно означава да действаш в съответствие с твоето ниво „спрямо закона на алаха” (закон), където „алаха” идва от думата „алиха” – движение (към целта). С други думи, това означава правилно придвижване, правилно действие. В твоя случай, ти трябва да отидеш, ти имаш средствата; иначе ще насадиш омраза между теб и твоя приятел.

От урока по статията „Науката Кабала и нейната същност”, 13.10.2010

[23468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако човек не може да се съгласи с външната форма на групата, както му изглежда тя, ще съумее ли той да изгради такова отношение, че да го повдигне групата?

Отговор: Погрешно е да се мисли, че аз не мога да изисквам от групата пробуждане, заради това, че тя ми се представя като непоправена. Става дума за различни нива на творението.

За моя егоизъм другарите могат да се окажат престъпници, които не желаят да се обединяват и към всичко остават безучастни.

Но от друга страна, защо са тук те? Нали Творецът ги държи свише даже ако самите те на нищо не са способни. Той ги е избрал и довел в групата. Той знае, че те са готови. В Неговите очи те са достойни за придвижване.

А щом Творецът е предпочел именно тях, следователно, аз съм задължен да приема това. Аз ценя другарите затова, че са избрани от Твореца, а не заради личните им качества.

Доколко те могат да ми станат скъпи? Така, както моите собствени деца. Към децата аз изпитвам естествена, ”животинска” любов, без всякаква връзка с техните достойнства. Точно същото е и с другарите: ако вече Творецът ги е избрал, то аз мога да изградя към тях такова отношеие.

А после настъпва следващият етап. Групата укрепва, а аз започвам да прибавям към значимостта на другарите и тогава заедно, в поръчителство, ние можем да работим над взаимното осъзнаване на важността един за друт.

Сега аз разбирам: другарите ми влияят и затова те са сто процента важни в моята духовна съдба. Аз ще им придам най-висока важност като съд, който може да ме осъди на доживотен затвор.

Аз повече не презирам и не проклинам другарите. Може те и да са неугледни в моите очи, но са важни – това е съвършено друго отношение.

Наистина, аз нямам изход. Творецът е поставил пред мен група. Ако аз се погаждам с нея, ще ми се открие висшия свят, а ако не – доживотен срок в този свят.

Тук и решаваш как ти се отнасяш към съда. Може би, под съдийската мантия се крият главните мафиоти, настроени срещу теб. Но да не вдигат още ръце.

Отивайки над знанията, аз трябва да оправдавам моитe другари, избрани от Твореца. За това, кoй знае, възможно е те съвсем да не са такива, каквито се представят на моя егоизъм?

Ако аз влагам старания и съм готов самоотвержено да се влея в групата, тогава аз ще почувствам, че намирам особено кли, което ми позволява да изисквам поръчителство.

И ето, обръщайки се с искане към другарите, аз изведнъж виждам, че всъщност се обръщам към собствените си желания, които ми се струваха чужди. Цялата ми работа се свежда вътре, докато ние с другарите не станем единно цяло.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво е това мисъл?

Отговор: Мисълта – това е осъзнаване на това, което чувствам, какви са причините и целите и следствията на моето чувство. Мисълта е това, което се намира вътре в желанието, в усещането в самото желание.

Мисъл без желание – това е необоснована философия. Има материя и форма, която тази материя приема. Има усещане за формата на материята и има мисъл ”защо материята така усеща”.

Въпрос: Ние трябва ли да сме всички с една мисъл, ”да сме, като един човек с едно мнение, една мисъл?”

Отговор: Ние трябва да достигнем състояние, в което нашите желания стават съвместни, общи, интегрални и няма никаква разлика в мислите, в желанията и в светлините, които се разпространяват в нас като една светлина.

Но всеки, заедно с това, ще усеща и своя частен живот, както това става в живия организъм: сърцето работи различно от белите дробове, но тялото има общ живот – над впечатлението и усещането на всеки орган. И този висш живот, който всички те живеят, се нарича Елокут (духовен живот).

Има частен жевот на всеки отделен орган – дейност, с която той участва в съвместния живот на цялото тяло, а има и съвместен живот на цялото тяло.

Всичко е обединено заедно и едното не отменя другото – и цялата ненавист, и цялата любов, нищо не изчезва, няма изчезване в духовното.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 13.10.2010

[23471]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Ако възприемам целия безпорядък, който се случва в света и в живота ми в светлината на отдаването, а не на получаването, тогава всичко се нарежда и изведнъж идва на мястото си. Но ако гледам на всичко това егоистично, тогава виждам множество проблеми и неспирно страдание. Започни да се отнасяш към всички с любов и цялата картина изведнъж ще се сглоби и обедини.

Несъвършенството се намира не във външния свят, а вътре в мен. Целият свят е моя сянка (копие) и само отношението ми към него трябва да се поправи, за да видя света като съвършен. Всичко, което виждам в него като отрицателно, е знак за моите собствени недостатъци, без значение с какво е свързано: с неживата, растителната или животинската природа и особено с отношенията между приятелите.

Ако приема с вяра над знанието, че цялата група, другарите и светът са съвършени, а само аз не съм, тогава започвам да мисля единствено за моето поправяне. Липсва ми само връзката с тях, а чрез нея ще се осъществи моето поправяне – докато всички ние не станем едно цяло. Това се нарича любов към ближния.

С други думи, аз мога да започна да работя! Дадена ни е илюзията, че съществуваме в този свят, за да тръгнем по пътя, водещ към обединение. Но ние все още не сме готови да работим по този начин с целия свят и затова, за целта разполагаме с групата. Тя отразява поправеното ми състояние, както е казано: „Групата днес – това съм аз утре”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 05.10.2010

[22646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Човекът трябва да се издигне до нивото на Твореца. Получили сме метода за извисяване от кабалистите. Той се разкрил първо на Адам, а после и на други.

Човекът започнал да разкрива, че целта, както на неговото съществувание, така и на цялото творение е в разкриването на Твореца. Тази цел е възложена на всеки човек и на цялото човечество.

Всички ние преминаваме само през този процес, всичко се движи от началото на торението до неговия край – поправеното състояние. И ако съдим за случващото се по целта на творението, тогава можем да видим истината и да го оправдаем.

Но ако не вземаме под внимание началото, края и самия процес на развитите на творението, като абсолютно необходими във всички детайли, за да стигнем от началото до неговото завършване – то тогава грешим.

Ние правим горчиви заключения за липсата на смисъл в съществуването на света и на самите нас. В природата вече е заложен целия процес на развитие и колкото повече го изучаваме и прилагаме върху себе си, толкова повече ще спечелим.

Целта на създаването на всеки човек е да се уподоби на Твореца, постигайки стъпалото Моисей.

Затова, ние трябва на приемаме всичко случващо се с нас, в света, в личния ни живот, като необходимо за издигането ни на стъпалото Моисей, т.е. за разкриването на Твореца в ясна форма – „лице в лице”, за пълно съответствие на свойствата на човека с тези на Твореца.

И тъй като Творецът не се променя, то трябва да се промени човекът. Затова, целият процес, през които преминаваме не е външен, а протича изключително в нашите свойства, заради тяхното уподобяване със свойствата на Твореца.

Необходимо е да изучаваме този процес, себе си, своята духовна анатомия (от какви свойства сме съставени), духовна физиология (как функционираме), духовно оздравяване (какво трябва да се промени в нас) и да се съсредоточим именно върху това, какво трябва да променим, в какъв ред и в каква посока.

И чрез промяната вътре в нас ще разберем природата на човешкото общество и неговата история.

Тогава ще разберем, защо настъпват тези промени, каква е тяхната цел, в каква посока поемат, каква е връзката между тях и как помагат на всеки човек и на цялото чавечество за постигането на крайната цел.

Източникът на нашето благо се крие в изучаването на цялата система на природата и човечеството по посока към целта и в начина, по който трябва да се напредва.

А цялото зло, което ни спохожда произлиза от нашето неразбиране на процеса, през който преминаваме. И ако разберем този процес, ще го усетим като благо!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 13.10.2010

[23483]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Всяка стъпка в нашата работа се измерва с намерението. Всяко ново действие изисква от нас ново, по – прецизно намерение.

Самите действия могат да приемат различни форми – важното е какво искам да получа «на изхода», като резултат от своите усилия.

Тук е необходимо да  анализирам себе си: доколко очаквам награда и какво е естеството на тази награда. Не става дума за земни награди, а за по-високи духовни ценности, макар, че и те могат да имат различен вектор: за получаване или за отдаване.

Ако човек иска за работата награда в своето кли, значи, неговото намерение е за получаване. Той иска да усети, да разбере, да придобие, да се издигне и т.н.

С други думи, не е важно, какво именно искам аз, – ако целта е в мен, ако проверката се осъществява в моите желания, то моята сметка, макар и духовна, е егоистична.

Дори да искам да постигна братска любов, любов към ближния, любов към Твореца – трябва да вляза по – надълбоко и да проверя своята трактовка на тези фрази – какво има там: порок или святост?

И така, цялата работа е в това: къде човек проверява резултатите от своята работа – в своето кли или в Твореца.

Нима мога да поставя  индикатор на Твореца, за да проверя дали наистина съм Му доставил удоволствие?

И какво оттук нататък: ако резултатът е положителен, и на мен самият ли ще ми стане приятно и топло на душата? Или моето намерение действително е обърнато само към Него, без каквото и да обръщение към самия себе си?

Всички тези проверки може да се правят, само ако вършим истинска работа, т.е. разкриваме Твореца в група.

Другарската любов служи като своеобразен филтър за пречистване на намеренията и желанията, с помощта на който се изчиствам от егоистична пресметливост и безпогрешно проверявам: кой съм аз, какво представлява групата и доколко съм предан на нея, а не на себе си.

Тогава виждам, че не съм способен дори на минимално действие за отдаване.Това е свръх моите сили. И аз се обръщам към групата, защото другарите са ми дали чувството за поръчителство и могат да ми дадат сили за отдаване.

Величието на другарите, величието на  групата ми доставя горивото – до определено ниво, докато не изградя свое кли.

Завършвайки неговото поправяне, аз искам да го задействам – и тогава, в групата откривам Твореца, към когото съм се стремял първоначално.

Само сега, аз се обръщам към Него, заедно със своите другари, от общото желание – за сила на вярата. Така ние достигаме до сливане с Него.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2010

[23192]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Някога, от древен Вавилон излязла малка група хора, която, благодарение на своя стремеж „направо към Твореца“, нарекла себе си Исра-Ел.

Впоследствие, преди 2000 години, тази група се разпръснала и се смесила с всички народи – също бивши вавилонци.

Сега, благодарение на извършеното през тези 2000 години взаимно проникване един в друг, всички се смесили в своите духовни данни – и от съвременния Вавилон възниква и започва да се оформя нова група Исра-Ел (Исраел, яшар-кел, стремящи се към Твореца).

Сега тази група вътрешно трябва да осъществи условие за взаимно поръчителство (арвут). И ако вътре в нея има части, които не изпълняват поръчителството, те причиняват голяма вреда за връзката между всички другари.

                                           

Поради такива безотговорни хора, групата, която се нарича Исра-ел (желаеща да достигне Твореца, подобие с Него и Неговото разкриване), не може да направи това.

Длъжни сме да се погрижим вътре в групата да нямаме такива „вируси“.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→