Придвижване в духовното става само при отхвърляне на всичко земно, егоистически разумно и приятно. При отблъскване от него.

„Духовното мнение е обратно на мнението на земните жители“, противоположно на твоето сегашно състояние в чувствата и логиката.

Да се издигнеш на следващата духовна степен е все едно да скочиш в пропаст, с надежда изцяло в Твореца. Това не е фанатизъм, а придобиване на свойството „вяра над знанието“.

„Да скоча от покрива“ – означава, че аз въздигам отдаването над получаването. Колко съм способен да отдам, без да оставя за себе си нищо, освен необходимото?

Ако, въпреки своите желания и грижа за себе си, аз мога да се издигна над тях в намерение за отдаване, обединение с групата и със света – това означава, че аз се старая да бъда „над знанията“.

Знание се наричат желанията и мислите, които се пробуждат в мене всеки миг от егоистичните ми свойства.

Затова аз трябва да се старая през цялото време да насочвам себе си към отдаване, към обединение с групата.

Тъй като, само обединявайки се един с друг, ние достигаме общото поле на нашето взаимно отдаване, формираме нашето общо желание да отдаваме, в което се разкрива Твореца.

Ние създаваме помежду си поле на светлината Хасадим, силата на поръчителството и в това поле става разкриването на светлината Хохма.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →