Няма нищо, освен четирите стадия на пряката светлина. Но, за да ги разберем, ни е необходимо цялото създадено под тях творение.

Малхут на света на Безкрайността решава, че трябва да постигне сливане, защото не може да изтърпи раздялата. Тя е пълна със светлина, и от гледна точка на светлината, на Твореца – има пълно съвършенство. Но Малхут открива съвършено противоположно нещо от своя страна.

Сякаш нисш, е попаднал на гости при богат приятел и получава от него всичко от най-добро сърце. И все пак той се чувства ощетен, защото не е заработил сам всичко това, и с нищо не може да се отблагодари на богатия си приятел.

Получавайки от приятеля си угощение, той му доставя удоволствие, но цялата тази ситуация не е създадена от него самия. Ако нищо не се промени, но всичко това излиза от нисшия – то той би приел всичко. Ще получава и ще се наслаждава точно по същия начин – в какво е разликата тогава?

Разликата е само в това, че той самия трябва да подготви това състояние. И заради това, му е необходимо да се отдалечи от това състояние, а след това да се върне там самостоятелно. Именно това е станало в Малхут на света на Безкрайността – там има всичко, освен тази добавка. Има пълно сливане от страна на светлината, но се налага да премине през съкращаване и през целия процес на развитие – само заради това, да достигне до това състояние, когато беднякът иска именно него, но по своя воля!

Беднякът си остава бедняк, и да поиска да получи от богаташа и да се прилепи към него, зависи от него, за да се наслаждава от това, че получава – той трябва да пресъздаде цялото това състояние до последната подробност. Иначе ще обиди богатия си приятел, Твореца, ако не се върне в същото състояние.

А добавката е само в това, че съм съгласен с всичко, което Творецът е построил преди, а сега сам достигам това състояние – сам правя това! И тогава нито бедността, нито слабостта на желанието, нито нищожността на творението – вече не са порок. Тогава се връща в това състояние, където няма нищо, и всичко идва от масата на богатия приятел, но това вече за него не е унижение, а почит.

Нищо не се променя в ситуацията между тези двамата, освен това, че човекът показва колко самият той е съгласен с това!

От урока по “Учението за Десетте Сфирот””, 17.11.2011

[61116]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →