Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 6, „Какво oзначaва “над знанието”: Аз вярвам с вярата на мъдреците, които са казали, че Творецът чува молитвите на всички уста. Това се нарича: с вяра над знанието.

Човек трябва да се старае очевидно да разкрие, че Творецът чува молитвите. А до тогава той върви напред, все едно вече е разкрил това.

Тук всичко зависи от поправянето на неговите келим. Ако той още не вижда нещо, това не значи, че то не съществува и в реалността. Счупените очила още не са признак, че светът е обеднял. Аз си представям, че предметите, които съм виждал преди, продължават да съществуват.

Но какво да направя, ако аз никога не съм ги виждал, а и все още нямам очила? Тогава трябва да следвам съветите на мъдреците. А иначе как ще съумея да различа нещо?

Помня, когато бях на 11 години изведнъж ми казаха: „Необходими са ти очила”. Отначало не разбрах, как и защо, още повече в онези години очилата за децата още не бяха толкова разпространени. Родителите ми трудно ми намериха подходящи очила и след като ги сложих, аз, удивен, видях неща, които не бях виждал по-рано.

Така е и в духовното: трябва да повярвам на специалистите, които казват, че трябва да придобия нов възприемащ  инструмент, духовно кли – и тогава ще прогледна. Той не се придобива веднага, а посредством множество действия. Аз ги извършвам, за да видя новия свят, извършвам ги чрез силата, която се нарича „вярата на мъдреците”.

Те казват: „Трябва да придобиеш духовни очила, нуждаеш се от тях”. А аз не чувствам това, аз никога не съм чувствал духовния свят, за да ми липсва той сега. Но аз, все пак, следвам съвета им.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31493]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →