Въпрос: Кога постигаме максимално използване на нашето намерение да се свържем?

Отговор: Сега седя на урока и се старая да мисля за нашето свързване, за да може светлината, скрита в книгата «Зоар» да дойде и да ни съедини, и аз да усетя, че всички ние сме свързани заедно.

Щом като се почувствам свързан с всички, усещам свързващата ни мрежа – в нея веднага разкривам духовния свят.

Когато чувствам единството между нас – в него, аз чувствам духовното! Това се нарича изход от Египет. Повече нищо не е необходимо! И то е толкова близо…

Но аз не мога да се намирам в това намерение, в този стремеж повече от един миг. Защо? Защото другите не мислят за него! Аз имам нужда от подкрепата на обкръжението.

А обкръжението мисли за какво ли не: един – за своята баба, при която скоро ще отиде, друг – за своите проблеми в работата, трети е задрямал, иска да спи и т. н.. Всеки със своите проблеми. И никой не мисли за свързването…

Затова, аз мисля сега за нашето единство, грижа се за него и призовавам „чудотворното свойство“ (сгула), за да ми се разкрие, че всички ние сме свързани заедно и се намираме в свойството отдаване.

Искам общото свойство отдаване, това висше свойство да властва над мен! Но освен това решение, нищо не мога да направя, тъй като не получавам  подкрепа от обкръжението. Какво да правя?..

Тук не са достатъчни общите усилия и задълженията на другарите един пред друг, така, че всеки да се старае да бъде в това намерение. Задължението ни един към друг се нарича „поръчителство“.

И ако мислим само за това, как да разкрием единството помежду си, светлината ще дойде и ще го направи! Тъй като ние, сами не можем да се свържем. Но можем да мислим, това да се случи.

А ако не можем да мислим за това, значи, не си въздействаме един на друг чрез  величието на целта и нейната важност.

Само над тази точка трябва да работим – и толкова. Нямаме нищо освен това. Всичко се намира тук, пред нас, толкова близо… и ние разкриваме вечността, съвършенството, целия духовен свят…

Само при условие, че вземем решение, всеки да се грижи за другите, за да не забрави никой за това намерение.

Само единство – нищо повече не е нужно! Нека светлината да ни свърже и в нашето единство ще се разкрие Творецът! Ние ще отдаваме на Него, а той – на нас. Всичко се случва в нашето свързване. Там, ние ще усетим духовния свят, Твореца, Безкрайността.

От урока по книгата « Зоар», 19.11.2010

[27027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: След конгреса усетих някакъв блокаж – невъзможност да се съединя с другите и да напредвам. Възможно ли е по този начин да се проявява разкриването на Твореца и това зло да е Неговата обратна страна?

Отговор: Да, Фараонът е обратната страна на Твореца, която се нарича „помощ против Него”. По този начин, той ти помага и ти не трябва да го забравяш!

Когато се чувстваш сънен, потиснат, нямаш сили да си помръднеш ръката, трябва да помниш, че всички разкриващи се проблеми са целенасочени – те ти помагат да напредваш към целта! Трябва само да стиснеш зъби и да вървиш срещу тях. Творецът ти поставя препятствие. Той казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз съм ожесточил неговото сърце!”

Самият Той е направил Фараона по-жесток, и с всяко наказание ще го прави все по-несговорчив. Ти отиваш при Фараона като Моше (Моисей), държейки Твореца за ръка и гледаш отстрани как те спорят помежду си. Какво можеш да направиш, когато тези два великана – добрият и лошият се сблъскват, а ти се оказваш по средата, между двете сили на природата – дясната и лявата.

Но в края на всяко наказание, Фараонът отстъпва и се съгласява да те пусне от изгнанието, на свобода – тоест пред теб се открива пътя към духовния свят. Ти искаш да излезеш и виждаш как отново се връщаш към властта на Фараона, с още по-голямо ожесточение, и как те натоварват с още по-голяма работа и проблеми.

И тук ние забравяме, как преминава целият процес. Безполезно е да се бориш със своя Фараон и няма смисъл да спориш с другарите. Обърни се към Твореца! Защото Той самият признава, че е ожесточил сърцето на Фараона. Той от самото начало е създал егоизма и Тора, като средство за неговото поправяне. Ако искаш да го поправиш, обърни се към Твореца и той ще ти даде оръжие за тази борба.

Докато не убедиш своя Фараон, няма да излезеш от своя Египет! Всички групи през цялото време забравят за това и започват да спорят и да се съдят помежду си. Фараонът се забива като клин между нас, за да се издигнем над разкриващия се в отношенията ни един към друг егоизъм.

В началото, когато групата се създава, в нея всичко е чудесно – просто изпитваш умиление, когато я наблюдаваш, като че ли е новородено бебе. А после, то започва да расте и да проявява своя характер.

Трябва да разберем, че всичко това е правилно! По този начин се разкрива нашата природа и ще се появят още по-големи проблеми и тежки удари. Именно това е разкриването на Фараона.

Колкото по-силно се обединим срещу него, срещу нашия общ егоизъм, това и ще определя нашия успех. И тук трябва да повикаме на помощ всички средства – Твореца, другите групи, ученето. Само по такъв начин ще напредваме!

От урока по статията „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах”, п.444: Първият, който дошъл да води война с Исраел, бил Амалек.

И затова: „Краят му – е гибел”. Както е казано: „Защото Аз безследно ще изтрия спомена за Амалек”.

Във всяко от нашите желания, даже в най-големите и най-лошите, има своя мисия. Затова ние трябва да се отнасяме правилно към всичко – и към доброто, и към злото.

И макар, че ненавиждаме скритото в нас зло, не го желаем и не го обичаме, и бихме били радостни, ако то изчезне, но ние не разбираме, колко печелим от това, че то се проявява в нас, доколко всяко разкриване на злото лекува нашият егоизъм, тялото на нашата душа, придвижва ни напред, към Твореца.

При това злото не изчезва, макар че ние го отблъскваме, а отива към изправяне. Цялото зло се нарича зло, защото аз не мога да го обърна в добро.

Аз мога само да го изясня – част от него да взема и поправя, а другата част да оставя долу. В това се състои нашето изясняване. А в Края на Изправянето (Гмар Тикун) цялото зло ще се обърне на добро, – и там ще ни потрябват абсолютно всички наши желания.

Затова всички тези желания, които се наричат „Амалек”, „Аман”, – най-лошите наши желания, в които сякаш е невъзможно да се свържем със светлината, и няма никакъв шанс да ги уподобим на светлината, – в Края на Изправянето също ще придобият намерение заради отдаване и ще се присъединят към общата душа, към Малхут на Безкрайността.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2010

[26477]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да проверя, че вървя в правилната посока?

Отговор: Ти никога няма да разбереш това. Защото трябва да знаеш точно къде е крайната цел и къде си ти, тогава можеш да приложиш правилното направление, по правата линия между две точки.

Но ако не знаеш къде са тези две точки, какво можеш да направиш? И ти никога няма да го узнаеш!

Затова ни е дадена групата – като единствената възможност да се движим към целта. Ти трябва да се включиш в нея и колкото по-силно се присъединиш, толкова посоката ти на движение ще е по-вярна.

Как можеш да го провериш? – В този миг, в който действително започнеш да се съединяваш с тях, в това съединение между вас ще разкриеш Твореца. Той ще ти засвидетелства, че сега вървиш в правилната посока и това не е фантазия!

Това свидетелство е първият потвърждаващ факт и едва тогава можеш да бъдеш уверен, че си вървял в правилната посока. А дотогава, както се казва: „Полагах усилия – и намерих”…

Усилията те въвличат в изучаване на първоизточниците и в групата, а всичко останало е спомагателна работа.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26941]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина на изправянето, къде се намира и как да се присъединя към нея?

Отговор: Ние се намираме в съвършена реалност, създадена от Твореца, но относително нас тя се представя другояче.

В истинската реалност има всичко, което искаме: безграничност, светлина, съвършенство, вечност, Творец. А тук, в този свят, ние виждаме съвсем друга реалност – тъмнина, зло, егоизъм.

Едната реалност е отделена от другата от стълба със 125 стъпала, по които аз трябва да изменя своята природа.

Разликата е в това, че тук ние усещаме само този свят и се намираме в тъмнина, страдания и егоизъм – а за истинската реалност ми е необходимо да достигна намерението „заради отдаване”, вместо ненавист – любов.

Докато се намирам в природата на този свят, аз нямам никакви шансове да се измъкна от него в духовното – това е съвършено друго измерение, в което не мога да прескоча. Обаче съществува такава „чудесна сила” (сгула), която може да ми помогне.

В духовния свят всичко е свързано заедно – и в противоположност на това в нашия свят всички са разделени. Там има любов, тук – ненавист. Там има отдаване, тук – егоизъм, светлина – тъмнина, добро – зло. Тоест всичко е наобратно, както е написано: „Аз видях обратния свят!”

И ние бихме били в пълна безнадеждност, ако не съществуваше един детайл, който, за щастие, не е противоположен! Той ни е даден като край на спасителното въже, за който аз мога да се хвана, за да се приближа там.

На всеки от нас, разделените в този свят, е дадена духовна искра, „точка в сърцето” – това е и краят на въжето, спускащо се към нас от духовния свят. То е протегнато към всеки от нас от онова съвършено състояние, където аз се намирам в хармония и абсолютен комфорт.

Но това все пак е само една точка и аз не знам какво да правя с нея – аз само чувствам своята причастност към нещо висше. А освен това, на мен ми е дадена книга, която се нарича „Зоар”.

Материалната книга се намира в този свят, но в духовното пространство също съществува „книга”, което означава разкриване, светлина. И самото наименование „Зоар” означава висше сияние.

Получава се така, че, намирайки се в своя земен свят, заедно с книга, напечатана с някакви китайски йероглифи, ти искаш да се върнеш обратно във висшия свят, към своя корен! Тази точка те дърпа!

И сега това, което трябва да направиш, е да се постараеш да се обединиш с такива като теб, разделени един от друг, и четейки заедно книгата „Зоар”, да се стремите към светлината, за да ви повлияе тя и да ви направи подобни на себе си.

Това е всичко! Останалото не зависи от теб – това са дадени ти свойства: и злото, и ненавистта. Ти сам нищо не можеш да направиш с тях. Относно висшия свят ти имаш само две средства: групата и книгата.

И ако ги използваш, притегляш към себе си от духовния свят огромна светлина, която ти въздейства. Тя именно се нарича „Зоар” (сияние) или Обкръжаваща светлина, възвръщаща към Източника. Това е, което те променя. Светлината работи върху теб и те придвижва обратно към твоя корен.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, „Даргот Сулам“, статия 298, „Включване на свойството милосърдие в съда„: „По време на падението, под властта на желанието за наслаждение, човек няма избор.

Когато в него действа желанието да отдава, тогава не му е нужен избор. Така, цялата му свобода е в избора на онова, което да властва над него: свойството да съди или свойството милосърдие”.

Душата се състои от десет сфирот. От Кетер до горната третина на Тиферет в нея властва Бина, желанието за отдаване, а от долната третина на Тиферет – Малхут, желанието за получаване. Единствено по средата, в средната третина на Тиферет, цари „безвластие” – това място е неподвластно нито на отдаването, нито на получаването.

И действително, понякога се случва човек да не може да се определи в кое направление е, неговите мисли и желания не клонят нито натам, нито насам. Това е и мястото на избор. Обаче в това време ние по правило сме разсеяни и не мислим за нищо особено. А времето си върви, животът преминава.

Как да използвам свободата от двете сили, които управляват свише? За това трябва да избера обкръжение – защото, тогава сам избирам кой ще властва над мен в неутралното състояние.

Аз съм пробуден от зова на точката в сърцето и доведен в групата. Сега аз трябва да установя правилна връзка между нас – така, че групата да действа върху мен, а аз – върху нея. Тогава аз постоянно ще напълвам свободните си състояния с властта на групата, която съм избрал.

Изпълнявайки, напълвайки себе си с властта на групата, аз се сдобивам с кли, в което след това ще получа светлината. Аз скланям глава пред групата и в отговор получавам от нея две неща:

1. Голямо желание от всички точки в сърцата на другарите.
2. Екран (масах) – осъзнаване на факта, че си струва да се работи заради отдаването.

И тогава чрез групата аз притеглям светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина (ор макиф), която ме изправя.

Потенциалът за избор е винаги в нас. Колкото по-целенасочено използваме наличните ни средства – учителят, книгите, групата, обучението, разпространението – толкова повече възможности за избор се появяват у нас.

Тогава ние сами ще обединяваме свойствата на съда и милосърдието, по собствено свободно желание, съчетавайки силите на Бина и Малхут – дясната и лявата линия. Ние ще започнем да управляваме себе си и мястото за избор ще стане за нас средна линия.

Привличайки колкото се може повече от Бина и Малхут, за да ги споим в едно цяло, ние постигаме духовно битие и започваме да се изкачваме по духовните стъпала.

От урока по статията на Рабаш, 19.11.2010

[27021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е нужен външния разум, ако възприятието на реалността се извършва вътре в нас?

Отговор: Истинското възприемане на реалността се строи само отвън – в разума на обкръжението, т.е. във висшето, в Твореца, а не в моя сегашен разум.

Предвижвайки се в духовното, аз се включвам в това обкръжение като в Малхут света на Безкрайността – в мястото на своя корен от който се е родила моята душа и се е спуснала в този свят по дългия път през всички светове.

В този свят аз съм откъснат от своя корен, в мен е останала само искра – „точка в сърцето”. И за сметка на обкръжението, което ми представя сега системата на света на Безкрайността, заедно с тях аз се предвижвам обратно към същото това безкрайно състояние. Когато обкръжението ми, групата постепенно се присъединят на този път към цялото човечество, ние разкриваме, че всички достигат до един свят на Безкрайността.

И затова все повече ми се разкрива, че включването в обкръжение, струващо ми се днес изкуствено, нежелано, ненужно и нереално – всъщност е моето проникновение в собствения ми корен. Връщам се обратно именно в тази точка от която някога съм излязъл, за да дойда в този свят.

Тогава откривам, че се намирам заедно със своята група в системата на света на Безкрайността, която е запълнена със светлината Хохма. Постепенно получавам тази светлина вече по пътя, който се нарича „свят на разума” (Хохма означава „мъдрост”). И аз се ползвам от тази светлина на разума, от тази мъдрост (Хохма) заедно със всички! Това е наш общ разум, един на всички!

Тази обща мъдрост, цялата тази висша мисъл, светлината – се нарича Творец (Бо-ре – т.е. „ела и виж”).

От урока по статия „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката кабала ни е дадена, за да поправим своето състояние. След спускане от света на Безкрайността (Ейн Соф) в този свят, ние възползвалите се от кабала, можем да се издигнем обратно в света на Безкрайността. Кога? Когато най-накрая я приложим по предназначението ѝ.

В Безкрайността всички сме слети като един човек с едно сърце. Слети именно в сърцата си, независимо от телата. Под „сърца” се има предвид желания, намерения и дори помисли. Тъй като мисълта е призвана да усили и подреди желанието, тя е средство за работа с него.

И после, не е казано: „като един човек с едно сърце и един разум” – достатъчно е с едно сърце. Длъжни сме да обединим своите желания, за да станат като едно.

Какви желания? Тези, които са устремени към целта на творенията. Точно тях трябва да споим заедно. Те произтичат от Безкрайността, за да ги обединим и поправим.

Целият наш проблем е предизвикан от разбитите келим(съсъди) и разделянето, отделянето на тези желания, на тези искри, една от друга. Съответно, поправянето е тяхното сближаване и съединение.

То се осъществява посредством нашите старания, когато искаме да се обединим, четейки истински кабалистични първоизточници – трудове, написани от кабалистите, които са пребивавали в постижение на единство и поправяне.

С тези намерения ние трябва да се обръщаме към книгата „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 181.2010

[26932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Добрите и лошите състояния не се определят от това, доколко приятни ги усещам за себе си.

Състоянията могат да бъдат добри и лоши – или относно усещането, или от гледната точка на истината и лъжата.

И всеки човек, който започва да развива своя духовен ген ( искрата, „решимо”) усеща всяко състояние двояко.

Относно своето желание, той го усеща като „сладко” или като „горчиво”, тъй като желанието – това е животно, просто материал. Но, относно духовната искра, усеща своето състояние като истина или лъжа.

По-нататък всичко зависи от това, доколко за нас е по-важна истината или горчивината, едното – повече, другото – по-малко. Ние се издигаме в зависимост от това  – доколкото можем да изтърпим горчивината заради истината.

Да допуснем, че днес може да ми дадат 10 кг. горчивина, а аз все пак ще се държа за истината – означава, че съм готов да отида. А утре ще бъда готов да изтърпя дори 15 кг. горчивина.

Горчивината – това означава, че тя е против моята природа, желанието да се насладя, както се случи на последния конгрес, когато опитахме да се съединим и се изплашихме: „Само не това!”.

Но ако знаем, че в това съединяване е истината и искаме да се издигнем над своята горчивина, то следващия път това ще се получи при нас! Ние вече ще можем да направим равносметката съгласно истината и лъжата.

И макар, че не съм готов да се съединя, и ми е болно и страшно да разбия своето его и да се издигна над него, но аз виждам, че то е лъжа и го ненавиждам. Аз повече не мога да оставам в него!

Сега нямаме още тази ненавист, но тя ще се появи – и тогава ние ще разбием нечистата черупка („клипа” ) и ще преминем нататък. За това е необходимо само време.

От урока по статията ”Същността на религията и нейната цел”, 17.11.2010

[26837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Новото поколение – това не са само нашите деца, но и ние, тъй като за да дадем на децата ново възпитание, ние самите трябва да бъдем нови -иначе какво ще дадем на тях?

Само големите могат да дадат на малките, а не да се надяват, че те сами нещо ще постигнат – това никога няма да се случи.

За приемствеността на поколенията е необходима вярната цел, която никой няма да може да опровергае. Тогава децата ще последват родителите, а родителите ще има какво да предадат на децата си, за разлика от днешната ситуация, когато всяко ново поколение опровергава предходното.

Правилното възпитание трябва да започне да се дава на младото поколение от момента, когато то започне възприема света. Тъй като душата няма възраст, то човек може да се включи в духовното развитие веднага – още преди предварително да се е покварил от егоизма. Да не ги залъгваме с приказки.

Затова на децата можем да обясняваме всичко което става, без да се колебаем от възрастта им, а да се обръщаме направо към душата. Те могат да изучават същия материал, който и възрастните, същите книги, дори и книгата Зоар.

Само по този начин младото поколение ще успее да израсне със знание за доброто и злото, без да се разваля и покваря, за да трябва да се поправя след това.

От 5-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[27007]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→