Ние слушаме съветите на кабалистите за това, как трябва да организираме себе си в различни ситуации и състояния, за да получим максимално въздействие от заобикалящата ни светлина, която ни връща към източника.

За тази цел изпълняваме всевъзможни изкуствени, материални, егоистични действия според принципа „Ще направим и ще чуем!” и тук, тези съвети работят.

Но кабалистите не могат да ни задължат да извършваме действия насочени към отдаване. Следвайки техните съвети в работата със своя егоистичен материал, ние искаме да привлечем към себе си неизвестната за нас сила на заобикалящата ни светлина, за да може тя да ни подейства и да ни доведе до ново състояние.

А в мига, в който се променям, аз вече започвам да действам по друг начин – с нов разум и ново сърце. Ние работим  в следната последователност: „Съвет -> чудесно средство -> нова равносметка”.

Затова, по време на работа с учениците (и възрастни, и деца), трябва да се търсят такива занимания, които максимално ще привлекат заобикалящата ни светлина. И в крайна сметка ще се получи това, което трябва. А ако не се получи – тук вече нищо не може да се направи. Ние можем единствено да молим за поправяне, да отправяме МА“Н: аз искам вътрешно поправяне!

А всичко, което идва след това, е следствие от въздействието на висшата светлина, която не бива да засягаме, защото това касае „тайните на висшето управление”.

Ние привличаме заобикалящата ни светлина, изучавайки първоизточниците. И ако възрастните четат текстовете на Баал аСулам, то за децата е достатъчно да се проведе обсъждане по тези статии – например, на тема ”Тяло и душа”, „Възприемане на реалността”, „Свобода на волята”. Да се обсъди по забавен начин, под формата на игра, връзката с някои физически или химически закони на нашия свят. Така, ние привличаме към себе си същата тази светлина.

Трябва да се обясни на децата механиката на промяната на човека, а те приемат това като факти и започват да го използват. Постепенно всичко това се натрупва в тях.

Работата с децата се отличава от работата с възрастните. Казано е, че обучавайки детето, ти все едно „пишеш на чист лист”. В детския материал всичко естествено се усвоява така, че те приемат чутото от възрастния като истина.

Това отразява връзката на корена с клона. Ако  общуваме с някой, който е по-възрастен от нас, то възприемаме думите му като очевидни факти. И трябва да се възползваме от това детско свойство, за да ги напълним с правилни понятия, вместо тези, с които ги натъпква нашия егоистичен свят.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28086]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Съществуваме в система от сили, в единственото място, създадено от Твореца,  в Малхут света на Безкрайността, пребиваваща в напълно поправено състояние (Гмар Тикун).

А ние сме противоположни на нея и се намираме в скритие, зад 125 степени, екрана, скриващи от нас това истинско състояние.

Аз не чувствам истинското състояние в което се намирам и в своето усещане пребивавам зад 125 скрития, понижаващи филтри, в мъгла и обърканост.

Трябва да отстраня тези скрития и то по такъв начин, че да ги погълна в себе си и да ги превърна в разкрития – всяко състояние, всяка степен.

Защото зад всички тези скрития съм станал напълно противоположен по своите вътрешни свойства на това истинско състояние. Но ако приема това скритие върху себе си и с помощта на светлината искам да се повдигна над него, то се получава така, че цялото това скритие се превръща в знание, в усещане, в разкриване, в постижение.

И така се придвижваме – от абсолютната откъснатост (освен пробуждащите се в нас искри на духовност) и до най-високата степен.

Но скритията не ми се разкриват от този свят. Трябва изобщо да забравя за този свят. Тези скрития се разкриват между мен и светлината, между мен и Твореца.

Затова кабалистите казват: „Остави този свят, не го поправяй! Той не подлежи на поправяне!“ Трябва да поправиш само твоето отношение с висшия, с Твореца.

Пречката, която виждаш между вас, трябва да превърнеш в разкритие. Тази пречка, е този дебел материал, твоето его, който ви разделя.

И затова ние не поправяме този свят, не трябва да се занимаваме с него. Колкото повече се занимаваш с връзката си с Твореца, толкова повече ще ти свети светлината и ти ще видиш обратния, другия свят.

От урока по  Книгата Зоар, 29.11.2010

[28061]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, Глава „Роза (Шошана)”: Раби Хизкия започнал [своята реч]: „Написано е: „Като роза сред тръни”…

Розата е Малхут и тя включва всички души, които желаят да се отрекат от своя егоизъм и да се обединят. Това е възможно само с помощта на поправящата светлина. Всеки човек, който се стреми да постигне висшия свят, да разкрие Твореца, по същество се стреми към общото обединение в Малхут. Тя е мястото, в което Творецът се разкрива.

Книгата „Зоар“ разказва  как това място се изгражда от желания, които се стремят към разкриване, от духовните стремежи на хората, които са готови да се обединят по пътя към целта. Ние разбираме, че не сме способни да направим това. Но светлината действа вътре в Малхут, в „розата”, въпреки тръните, които стоят на пътя на обединението. Този, който желае да разкрие Твореца е склонен да живее с тези „бодли” и да проправи път през тях към „розата”.

Към това трябва да са насочени нашите усилия, въпреки егоизма, който ни отклонява отново и отново от целта. Ние, въпреки това, трябва да преодолеем тръните ограждащи розата и да обединим всички наши желания в едно.

Така ще пробудим поправящата светлина и ще разкрием Висшия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 29.11.2010

[28052]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е дадена илюзията за свобода на волята в този свят?

Отговор: Ние считаме себе си за свободни, при условие, че не се замисляме много и идентифицираме себе си с животинското тяло. Но, ако се издигнем малко над него, ще видим, че то стриктно спазва законите и процесите през които преминава.

Мисля си, че зависи от мен кога да отида да спя или кога да отида на работа. Но от кого зависи наистина? Аз съм поставен в определени условия и са ми дадени определени вътрешни свойства. Междувременно, нашето желанието за получаване на наслаждение действа като машина, която работи според просто правило: максимално наслаждение за минимално усилие, тоест максимална печалба за минимално заплащане.

Това е изчислението, което правим във всеки един момент от живота си, във всеки аспект, всяка посока, всяко място и по отношение на всичко. Така работи нашата природа, взимайки предвид различни условия: колко съм изморен или здрав, колко голяма е опасността и възможното наслаждение, и т.н. Разбира се, докато сме в нашето его, там няма свобода на волята.

Трябва да осъзнаем, че свободата на волята е само, ако контролирам моето желание и съм над него. Докато оставам в моята егоистична природа, аз винаги ще бъда послушна кукла, напълно контролиран от моя егоизъм.

Но ако искам да взема контрола в свои ръце, трябва да управлявам желанието си, като се издигна над него. С други думи, свободата на волята е възможна, но само ако се издигна над желанието. И единственият въпрос е: как да се издигна над природата си, с какви средства?

От урока по статията „Свобода на волята”, 26.11.2010

[27782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→