Въпрос: Ние знаем, че един елемент, отнасящ се към нивото „човек” е равен на цялата съвкупност от елементи на животинското ниво.

Тогава, ако в нашето поколение живее макар и един кабалист, защо ни е да се напрягаме толкова?

Отговор: За да се появи един такъв кабалист, всички трябва да се напрегнем. Защото нито Моисей, нито Авраам, нито който и да е друг не може да постигне пълното поправяне на света, тъй като човечеството все още не е преминало през процеса на взаимното включване.

Още не се е разрушила Вавилонската кула, не е станало сгромолясването на Първия и Втория Храм, не се е случило смесването на душите на Исраел с тези на народите на света.

Казано е : „Народът на Исраел излязъл в изгнание само, за да присъедини към себе си душите на народите на света”.

Душите на Исраел са длъжни да се включат в душите на народите на света, длъжни са да се смесят с тях дотолкова, че на вътрешно ниво, между тях да няма никаква разлика. Ние не виждаме това, но днес то е постигнато.

Виж колко хора, отнасящи се към народите на света се пробуждат за поправяне! И защо?

Благодарение на взаимното включване на душите. За да се случи това е било необходимо да се премине през всички периоди на изгнание и особено през последното. 

Затова, днес се пробуждат точките в сърцата. И само ние, след завършването на целия процес на взаимно включване, можем да извършим поправянето.

Ако всички, заедно положим усилия, тогава безусловно ще станем една душа. Когато казват, че поправянето ще бъде направено от един, това означава, че ще станем като един – че ние ще го задължим да се включи във всички.

С други думи, един = всички. В това се състои смисълът на взаимното включване!

От програмата „ Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[26002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабалиста вижда реалния духовен свят, то как в него може да има каквито и да е съмнения или дори грешки?

Отговор: Духовният свят не се вмества в нежива схема, която се разкрива пред тебе вече готова.

В тебе се проявяват изходните данни / решимот, а ти от тях сам строиш своето отношение към обкръжението, пълно с отдаване – групата и Твореца. Висшата светлина образува в тебе правилно отношение.

Затова, не трябва да ни учудва, че в кабалиста в духовния свят може да има съмнения, теории, догадки, както в учения в нашия свят. Тъй като именно благодарение на неяснотите и тяхното изясняване, ние се развиваме.

Аз винаги се съмнявам и вече знам от опит, че днес разбирам по-добре това, което е било вчера, това, в което вчера съм могъл да сгреша.

И изобщо, всяка степен се постига само от степента над нея, защото се ражда и се управлява от по-висшата степен.

Всеки ден Твореца става все по-понятен, както е казано от един велик кабалист: «Всеки ден в мен има един нов Творец!»

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 04.11.2010

[25918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че разума предшества сърцето?

Отговор: Ние измерваме мисълта в съответствие с величината на желанието, на което тя въздейства. Желанието се усеща в сърцето, а мисълта – в разума.

Кое е първично, и кое вторично? От наша страна желанието предшества мислите, доколкото, когато човек започва нещо да желае, тогава в него се появява мисълта как да постигне желаното.

Ако в мен няма желания към нещо, аз никога няма да мисля за това. Човек постоянно го мъчат желания от този свят и той се намира в пълен хаос, тъй като те го увличат в различни посоки.

Как да проверим мисълта, така че да не се объркаме? Мисълта може да бъде изяснена само при условие, че човек се включи в групата и получи от групата по-голямо желание.

Групата му дава други ценности, нейни собствени, и ако той се включи в група, той приема нейните ценности, нейните желания и тогава в него се пробужда мисъл за реализиране на желанията, получени от групата. Желанията винаги предшестват мислите.

Въобще, в нас няма мисли като такива, има желания! Ако има желания, има и мисли, ако няма желания – няма мисли. Колкото повече са желания, толкова повече са мислите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25998]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Киното и телевизията преминават на тримерни изображения. Така и на нас ни е нужно да се разделим с повърхностното плоско възприемане и да видим духовната дълбочина – в нашата реалност.

В моите възприятия има три измерения: ширина, височина и дълбочина. Това е моят екран. На този тримерен екран аз виждам хората, животните, къщите, слънцето, целия обкръжаващ ме свят.

Всичко това аз усещам в духовното желание. Само, че то ми рисува картината на света не в плоскост, а в обем, в мен. А доколкото около мен освен тази картина друга не съществува, аз я усещам истинска и единствена.

Такава картина е създадена при разбиването на душите/келим, когато от мен са се отделили моите части: моето АЗ – т.е. ГЕ, а отвън се намира моят АХАП, когото аз не чувствам като свой.

И ето сега, вместо проявлението на моя АХАП, аз започвам да работя с групата и да взаимодействам с другарите: те се стремят към мен, а аз – към тях.

Ние се опитваме да работим заедно, като че ли в поръчителство, и тези упражнения ми помагат да разбера, че и групата, и всичко останало всъщност са мои.

Променяйки отношението си към „външната” реалност, аз откривам, че тя ми става все по-близка и „се прелива” отвън навътре.

По този начин групата – е всъщност лаборатория, в която ние се стараем да изправим в себе си повредените желания (келим), за да придадат те на нашата реалност изгубената дълбочина.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако нашият свят е най-низшият от световете и с помощта на науката кабала можем да започнем да се изкачваме по степените на стълбата, то защо хората от милиони години се намират на тази същата ниска степен, без да стигнат дори до началото на подема?

Отговор: Има пет духовни свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон. Ние се намираме на най-последното стъпало – в този свят. Всичките 125 степени над нас са нива на изменение на реалността.

Ти искаш да промениш реалността? – За това е нужен екран. Екран се нарича степента на връзка между мен и светлината/Твореца.

Аз трябва да се свържа със светлината/Твореца с помощта на екран. Тогава аз ще мога за сметка на всевъзможни действия с екрана да създавам различни форми на реалността.

При това тези форми са живи, точно както сега виждам хората около себе си. Но сега аз не създавам тази реалност, това възприятие ми е дадено от природата.

А изкачвайки в духовното, аз действам като Творец. Аз създавам всяка степен – цялото неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Аз създавам тази реалност, формирам я и я поддържам – вместо Твореца.

Но кой е този „аз”? – Този, който притежава екран.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25995]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→