Ние трябва да се постараем да построим такова постоянно състояние, все едно се намираме на вечен конгрес, под впечатлението на хиляди хора, събрали се на едно място.

Такива „електрически вибрации” аз трябва да чувствам, намирайки се във всяко време и на всяко място. На това духовно силово поле не му влияе разстоянието! То зависи от нас, ние можем да направим това състояние постоянно.

Именно това поле на духовна връзка и посока – се нарича кабалистична група – и всеки се намира под влиянието не на 7000, а на милиони наши другари по света.

Преди всичко, ние създаваме група от няколко хиляди ученици, където всички са свързани заедно в нашата обща мрежа. И ако част от тази група достигне състояние на поръчителство, тя започва да проектира това излъчване навън, то вече не може да бъде спряно.

Това се нарича истинското разпространение на кабала. И всеки ще има възможност да дойде, да види, да разбере, да провери – дали това му пасва или не; и може би днес не, но утре вече – да.

Този конгрес трябва да ни даде пример за такова състояние, което трябва да направим постоянно и да се издигаме все по-високо и по-високо. Това именно ще бъде влиянието на обкръжението върху човек, а ние трябва да го създадем.

Ако обкръжението определя цялото мое бъдеще и цялата скорост на моето духовно развитие, то аз трябва да се вълнувам само за това как да направя това обкръжение по-силно – за да може през цялото време да ме вдъхновява и да ме дърпа за ухото напред.

И тогава, естествено, аз ще дойда на конгреса, защото за сметка на какво друго мога да напредвам – аз нямам никакво друго средство освен това. Аз ще дойда, но ние сме длъжни да организираме такова обкръжение постоянно! Защото няма друг двигател на духовното развитие!

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 04.11.2010

[25958]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Природата на човека е напълно егоистична. Затова той сам не може да я промени и се нуждае от външна сила, която да го промени. Тази сила може да бъде извикана единствено в групата, чрез изучаване на науката кабала.

„Действително, аз признавам, че не е по силите на човек да измени своята егоистична природа, със собствени сили, да обърне желанието за получаване само за себе си на противоположното, така че да не получава за себе си, а всички действия да извършва единствено заради другите.

Но точно заради това Творецът ни е дал и науката кабала (Тора) и действията в групата (Заповедите), в опитите за изпълнение на които, не за собствена изгода, а за да доставим удоволствие на Него, ние променяме своята природа” (Баал Сулам. Статия за завършване на Книгата Зоар)

[25907]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Силата за постигане на духовното аз получавам от обкръжението и това е особена сила.

Ние идваме в науката Кабала с желание към духовното, но това желание е егоистично: да получим целия свят – и този, и бъдещия.

Това огромно желание тласка човека напред, но, когато той реши да се съедини с другарите, то е длъжен да анулира себе си и да повиши значимостта на другаря.

По този начин той повдига отношението към другаря на минимално духовно ниво: отменя себе си, иска да се съедини, приема другаря като важен.

Това е много неприятно, отблъскващо, но друг изход няма – ние сме задължени да се обединим. И тогава от другаря при мен пристига важността на целта – силата на подема.

Тази сила е духовна, защото, за да се обърна към него, аз съм анулирал себе си, а неговата значимост – повдигнал. И тогава аз получавам от него – независимо, че той е същия като мен – силата на подема, тъй като съм се отнесъл към него съгласно духовния принцип: значимостта на ближния!

И въпреки, че правя това от безизходност, защото егоистично искам да получа духовния свят, но от другаря получавам реална сила, издигаща ме над мен самия.

Действайки по този начин с другаря, аз се сдобивам с правилния подход към духовното. Макар, че другарите могат и да не обръщат внимание на това и дори да не знаят, че ме снабдяват с духовна сила.

Аз я получавам за сметка на това, че изпълнявам егоистично действие, анулирайки себе си относително тях напук на силата на отблъскване.

Това е много трудно, но ако ми се отдаде да се пречупя, аз получавам от тях сила за понататъшно придвижване.

В това се състои нашата работа и на това е посветен предстоящият Конгрес.

От лекцията в Деня на единството, 31.10.2010

[25865]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, стр. 332: Съществува заповед за съграждане на долен Храм в подобие на висшия Храм. Както е казано: „На мястото, което е подготвено от Теб, за обитаване там”.

Защото е необходимо да се съгради Храм долу и в него да се отправя ежедневна молитва – т.е. да се служи на Твореца. Тъй като молитвата – това е и служенето.

Долният Храм – означава в Малхут, където ние сме длъжни да създадем изправено желание (кли). Молитвата – е отправяне на молба (ман) за изправяне.

Връзката на висшето с низшото е произтекла от подема на Малхут в Бина, а след това от спускането на Бина в Малхут. Оттук се появяват и двата Храма. Малхут и Бина, намиращи се долу, – Долният Храм; а Малхут и Бина горе – Висшият Храм.

„Да се съгради Храм долу и да се отправя в него молитва” – значи да се съединят Бина и Малхут заедно, опитвайки се да създадем такова състояние в групата, в нашите желания.

Защото къде още мога да изразя своето състояние на отдаване? – Единствено във връзката между нас. Тогава, от осъзнаването на пълната си неспособност да направя каквото и да било, аз въздигам своята молитва и от това се строи Храмът отгоре.

Така трябва да правим „ежедневно” – т.е. в състояние на подем, когато имаме някакви сили, с цялата си енергия да се стараем да вършим тази работа.

От урока по Книгата Зоар, 03.11.2010

[25785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да правим с „животинските” ни желания?  Да им се наслаждаваме или да ги ограничим?

Отговор: Не правете нищо с тях. Просто ги оставете. Пускайте ги да пасат трева, както подобава. Ако позволяват на човека в мен да действа според мисията му, тогаватой ще използва тази животинка част от себе си правилно когато е необходимо, а през останалото време ще ги остави.

Отделил съм се от „магарето” и същевременно върша своите дела. Човекът в мен трябва да изгради връзка с другите хора. Аз работя върху това да го издигна. Ще дойде момент, когато ще насоча вниманието си към животното в мен, но за сега просто му давам каквото е необходимо.

В крайна сметка, не бих давал на една крава пържоли и салати. Тя има своите пасища, и щастливо се храни там. Ако се отнасяме към нашето животинско тяло правилно, то няма да се нуждае от нищо излишно. А точно обратното, всичко излишно ще му вреди. Едно животно се нуждае само от нещата, които поддържат баланса с природата.

Затова, дайте му жизнените необходимости и „го оставете да пасе”. Ако главата ти се стреми към „небесата”, към духовни постижения, тогава твоето животно няма да изисква нищо допълнително от теб, и ти няма да избягаш през оградата. В крайна сметка, сега всичко излишно за теб се отнася към човешката степен.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2010

[25766]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→